*abi*

В момента спориш с човек, който в голяма степен е минал през това: УЧЕБНА ПРОГРАМА ХЕРМЕНЕВТИКАТА е наука и изкуство за тълкуване, обикновено прилагана към древната литература. Това е основен курс, който разглежда как херменевтиката се прилага към Библията. Шейсетте и шест книги на Библията са най-добре доказаните древни текстове, познати на човека. Библията със сигурност е един от най-влиятелните древни текстове, преведена на повече съвременни езици от която и да е друга книга в човешката история. Този курс включва въведение към предмета херменевтика, същността на тълкуването, история на тълкуването, предположенията, с които пристъпваме към тълкуването, една цялостна методология за тълкуване (използуваща както синтетичния, така и аналитичния метод), както и излагане на някои особени проблеми. A. ЦЕЛИ НА КУРСА: • Студентите да разберат уникалността на Библията и от там нуждата от сериозен подход при нейното тълкувание • Да са запознати с историческото развитие на науката библейска херменевтика • Да научат особеностите на библейската херменевтика • Да се запознаят с различните жанрове на Библията и техните особености при тълкуванието • Да се научат сами да тълкуват Словото чрез използването на граматико-културният-исторически херменевтичният метод и правилното използване на помощни материали B. ПРОГРАМА 1. Херменевтика, екзегетика, тълкувание - определение. Прилики и разлики. Цели и мястото на Херменевтиката в изучаване на Библията. 2. Библията • боговдъхновение на Словото - теории. • Външни и вътрешни доказателства за боговдъхновеността на Писанието. • Канон – как стана така, че имаме тези 66 книги. 3. Кратък исторически преглед на развитието на Херменевтиката. • древно-еврейска херменевтика - алегория, мидраш, пешер (100B.C.-100A.D.) • новозаветна херменевтика - алегория, типология (100 A.D.) • патристична (ранно-християнска) херменевтика - разлика между Антиохийското, и Александрийското тълкувание, Августин Блаженни, • функционална, Типологична, Авторитетна, Алегорическа, Историческо - граматическа (100A.D.-500.B.C) • средновековна херменевтика (600-1500 A.D.) - буквално, алегорично, морално и анагогическо тълкувание • херменевтиката на реформаторите - (1500-1800) - историко-граматичен подход 4. Граматичен-исторически-културен метод за тълкуване на словото • общи принципи • упражнение 5. Сериозно четене на текста - основа на тълкуванието • изречения - повтарящи се думи, контрасти, сравнения, изброяване, прина-следствие, тропи, съюзи, глаголи, местоимения • параграфи - от общо към конкретно, въпроси-отговори, диалог, условни клаузи, човешко и божие действие, емоционални термини, тона на текста • пасажи - перикоп, връзка между параграфите в пасажите (епизоди), повратна точка, редуване, хиастична структура, инклузио. • Упражнение 6. Изследване на историко-културният контекст - Sitz im Leben • автор • първите слушатели/читатели • география - топография, обичаи (културни и религиозни) • опасности при изучаването на културно-историческият контекст • упражнение 7. Какво носим със себе си, когато четем и тълкуваме Библейският текст • предварителни асоциации • упражнение 8. Литературен контекст - • какво е литературен жанр • заобикалящ контекст - как да го определим • непосредствен контекст • опасност от пренебрегване на литературният контекст • упражнение 9. Изучаване на думи • Често правени грешки при изучаване на думите • Упражнение 10. Тълкувание и приложение - • кой-контролира значението? • Как да приложим това, което сме научили от текста • упражнения 11. Ролята на Святият Дух в херменевтичният процес • Св. Дух като божествен автор на Писанието • можем ли да разберем Библията без работата на Св Дух • Работата на Духа в християнският херменевт 12. Тълкувание на НЗ – Послания • характеристика, съдържание и форма • Как се тълкуват посланията - практична част 13. Тълкувание на НЗ - Евангелията • характеристика, особености и форма • Притчи • Упражнение 14. Тълкувание на НЗ - Откровение • Четири теории на тълкувание • особености на апокалиптичната литература - откровение, пророчество • исторически контекст, жанр, цел на написване • тълкувание на откровение - практична част 15. Тълкуване на СЗ - • тълкувание на Закона • тълкувание на СЗ закон през призмата на НЗ учения • упражнения 16. Тъклувание на СЗ – • поезия, • пророци • литература на мъдростта 17. Как се пише екзегетична/курсова работа Лека вечер!

ПС. Може и на курс да се запишеш. Примерна програма тук: http://trivelius.com/?page=campaigns&id=41 Нали искаше "въдворяване"?

По бързината на отговора виждам, че линковете не са били отворени и прочетени

За пореден път - наистина, запознай се по-задълбочено с темата. Прим. пусни в Гугъл "съмнения + бог".

Екзегетика тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Екзегетика https://draganbachev.wordpress.com/2012/03/01/задачи-методи-и-принципи-на-новозавет/ Херменевтика тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Херменевтика

Пак казвам - непрекъснато бъркаш понятията. От там и мн. лесно ползваш "еретик" и т.н.

Бъркаш секта и деноминация. Непрекъснато.

Доста вярващи са минали и през съмнения. Вкл. неглижиране на божествената роля в живота им. Светът не се е обръща така лековато с главата надолу. Схващането е, че Бог е добър, търпелив и всепрощаващ....иначе въобще не би ви търпял, нали?

Ще му мине меракът. Те са непобедими!

100%ва скука

Деноминациите се пораждат от нови херменевтични гледни точки, което е промяна в тенденциите. Разбира се, че Библията се изучава и приема чрез тълкуванията! Екзегетично богословие. Все едно да наречеш прим. протестантите от 16-ти в. еретици... Движения в богословието Фундаменталистко богословие - буквално възприемане на Св.Писание Ортодоксално богословие - богословието възприето от църквата през вековете и дефинирано на вселенските църковни събори Консервативно богословие - историко-граматическо възприемане на Св.Писание според формата на текста Либерално богословие - митологично възприемане на Св.Писание. Св.Писание тук не се възприема като история, а като общозначим мит. Неоортодоксално богословие - Св.Писание се възприемо като нравствено и доктринално вярно, но исторически недостоверно. Икуменическо богословие - свързано с идеята за обединение на хр. църква и Световния съвет на църквите (по тенденция либерално) Евангелистко или евангелско богословие - консервативно по характер и свързано с разбирането на Библията като боговдъхновеното слово на Бог. Реформаторско богословие - богословие развито от личностите на Реформацията и тените последователи (Мартин Лутер, Жан Калвин, Улрих Цвингли, Джон Нокс и др.) Богословие на освобождението - със социално-икономическа насоченост, породено е от големите икономически неравенства в Южна Америка. Доктрините придобиват не личен а социален аспект. Постмодерно богословие - в което основните схващания на богословите са постмодерни Феминистко богословие - крайността на това движение твърди, че бог е в женски род. На моменти имам чувството, че никак не познаваш материята, нищо че бодро се изказваш по нея

Предложих ти да пробваш с добронамереност да увеличиш статистиката на сложните за изпълнение "задачи". Мисля, че продължаваш повече на инат Идеята е следната, перифразирам се - пробвай да увеличиш статистиката на задачи, където логиката казва, че шансът за успех е минимален, да не кажа нулев. Вярващите защо според теб остават големи, непоколебими привърженици на Всесилното?

"Сляпо" е доста силна дума. Хората днес приемат тази история по малко по-различен начин. Тези истории са част от повествованието, но Вярата в Всесилния съвсем не се крепи на тях. Иначе със същия успех щяхме да вярваме и в Златната Ябълка.

Ще синтезирам казаното от теб по следния "богословски" начин - нечистите намерения обикновено не се реализират. Има някои интересни подробности, но няма сега да се впускам в тях.

Не е вярно. Могат да окажат влияние на абсолютно всеки, защото не за всяко събитие има проследимо логическо обяснение. Ако обяснението ти е "късмет", "благоприятно стечение на обстоятелства", "реализиран мин. статистически шанс" се получава следния парадокс - всичко изредено като тривиално научно обяснение кой знае защо се увеличава числено при молитвени практики. Може да пробваш Заставам зад думите си.

Защо изключваш подобна възможност? Имаш два варианта - законите са се породили случайно благодарение на взрива (приемаме теорията за вярна) или законите са предвидим резултат от точно такъв взрив (контролиран е). Учените днес не правят ли контролирани опити с известни след тях резултати, които след това могат да повтарят с яснота за резултатите и за какво биха могли да ги ползват в последствие? Не се ли правят опити за създаване на живот? И от кого се правят те - от неграмотни маси или от единици хора с големи познания? Не търсим ли безсмъртието и току виж като по-големи тарикати в даден момент сме го постигнали (Бог предлага да се пъпкуваме по негов образ и подобие)? Тоест, какво изключва зад цялата патаклама предварително да стои "нещо, някой" с доста по-яки сили и знания от нашите, един вид ръководител на екшъна? Не те убеждавам в каквото и да било. Само те питам защо възможността е невъзможна според теб.

Какво точно те "отчайва" прим. в 10-те Божии заповеди? Че не е редно да прелюбодействаш ли ? Можеш да изключиш първите три, защото останалите 7 са универсални за всички и според тълкуванията.

Тоест си практикувал с презумпцията, че "това няма как да стане". Да, няма как да стане.

Мисля, че това което съм написала не е станало ясно. Нека обясня пак. Това, през което трябва да си минал (тестово) е приемането на основни положения от дадена рел. философска система (колкото по-развита, толкова по-добре). Например ако избереш Християнството като най-добре изразяваща те рел.философска система има условието да се съгласиш на даден етап с 10-те заповеди и голяма част от допълнителните законови етично-морални наставления. Следва процес на наблюдение на причина-следствие, както и да се ползва молитвената практика. Наблюдението върху случващото се е това, което води до "вяра в Бог". Тоест, не е предварително условие да "повярваш в Бог". Ако те изразява будизма е същото - приемаш основните положения, правиш практическите упражнения и наблюдаваш причина-следствие. Вярващ, особено ако не си бил такъв от дете (не ти е било вменявано) не се става за "един ден". Точно обратното - случаите на "прогледнали" за миг са доста по-малко от случаите на постепенно утвърждаване на верски убеждения. Обикновено трябва да се случат три-четири неща (при християнството те обикновено са "резултат" на молитва), които са извън логическите възможности едно събитие да може да се реализира, за да се утвърди вярата. Условно се наричат "чудеса". Дора мн. спомена по-горе, но остана подминато, че човек трябва да мине през дълбоко вътрешно преживяване извън логиката на тривиалните събития, за да присъедини към екзистенциалните си виждания "външната намеса". Никак не е случайно, че се случва на доста хора.

Докато го правеше съчета ли практика с рел. концепции?

Грешите. Във създаването преди 6000 години вярват само т.нар. Креационисти, тук няма такива. Тенденцията при съвременните вярващи като цяло е - приемат се научните изследвания към момента, но религиозността остава под формата на "намеса" и най-вече "присъствие". Битие се разглежда като "сбит" преразказ за тази намеса. В една от темите посочихме и кога Папата застана официално зад Еволюцията. Идеята, че всички вярващи са спрели до числото 6000 отдавна не е актуална. Креационистките виждания за числото 6000 са приоритет на малки предимно ортодоксални групи, които обаче са доста гръмогласни и от там Докнис упорито се "заяде" с тях

Опростено що се асае до практическата му част - когато не помага рационалното идва ред на ирационалното. Ползващите и ирационалното имат две опции за упование /себе си и обстоятелствата + божественото съдействие/, а рационалистите само една. /себе си и обстоятелствата/.

Кое се има предвид под позитивистка парадигма?

От гледната точка на двете страни в диалога - този въпрос сякаш не стои на дневен ред . Всяка си застава зад позицията и въпросът "отсъства". Ако някой изобщо си го задава, то трябва съвсем сам да търси отговора. Проблемът е, че за да го намери трябва да мине през т.нар. религиозен опит. Без него няма как който и да било да получи и отговор "да" на въпроса. Ако забелязваш, отговорът "не" е даван винаги от хора, които отричат всякаква възможност да се отдадат на такъв опит. Примерно - абсолютно всеки любопитен за "да" може в даден момент от живота си да възприеме основни принципи и да провери дали те са верни. Всеки може да се самоубеди, че евентуално действа неизвестна му сила, която оказва влияние върху събитията. Докато вярва, че има такава сила проявленията ѝ са видими. После разбира се може да се откаже и отново да мине на другата позиция "не". Само, че "не" не го правят Понякога си мисля, че ги е страх от опита със самата позиция "да" Току виж не се върнали обратно, а тогава какво ли ще правят!?

цитирам: В индуизма думата за вяра е Śraddhā и има значението на непоколебима вяра и чистота на мисълта. В будизма (пали: Saddhā, санскрит: Śraddhā) вярата е съществен елемент от ученията на Буда, тя представлява: убеждението, че нещо е решителността и решимостта за постигането на духовните цели и чувството за радост от предните две. Пробвай и си ок с въдворяването. А какво ще е нещото и какви ще са целите - това трябва сам да си го намериш.