*abi*

ПС. Защо споменах Витоша? Времето често се разваля внезапно и от личен опит знам, че във възрастовите граници, които е групата, човек може да изпадне в паника от непознати по някаква причина условия. Случвало ми се е, бях готова да се доверя на приятелката ми не повече опитна от мен в условията, но по-опитна технически в карането (толкова за опита). Не съм била наясно как да се справя в конкретната ситуация на пълно мъгливо затъмнение водещо до загуба на посоката (за нея говореше само наклона на пистата), въпреки че съм претендирала за опит, за да съм там. Рискът да се прецакаме на майната си е бил "дятловски". Възраст, около 25. Всички в групата са на средна възраст 23 години. Само номер 8 е на 38 г. Каква е неговата роля? Кого са слушали, кой е бил менторът? Дятлов "опитен" планинар на 23 !? Или випусникът-инструктор "физическа култура" на 38 г. е фаталният водач? Ето такива въпроси ме вълнуват на този етап. Игорь Алексеевич Дя́тлов (родился 13 января 1936 года), студент 5-го курса радиотехнического факультета; Зинаида Алексеевна Колмого́рова (родилась 12 января 1937 года), студентка 5-го курса радиотехнического факультета; Рустем Владимирович Слобо́дин (родился 11 января 1936 года), выпускник механического факультета (1958 г.), инженер комбината № 817 в Челябинске-40; Юрий Николаевич Дороше́нко (родился 29 января 1938 года), студент 4-го курса радиотехнического факультета; Георгий (Юрий)[5] Алексеевич Кривони́щенко (родился 7 февраля 1935 года), выпускник строительного факультета (1957 г.), инженер комбината № 817 в Челябинске-40; Николай Владимирович Тибо́-Бриньо́ль[6] (родился 5 июня 1935 года), выпускник строительного факультета (1958 г.), инженер; Людмила Александровна Дуби́нина (родилась 12 мая 1938 года), студентка 4-го курса строительного факультета; Семён (Александр)[7] Алексеевич Золотарёв (родился 2 февраля 1921 года), инструктор Коуровской турбазы, выпускник Института физической культуры Белорусской ССР (1950 г.); Александр Сергеевич Колева́тов (родился 16 ноября 1934 года), студент 4-го курса физико-технического факультета; Юрий Ефимович Ю́дин (родился 19 июля 1937 года), студент 4-го курса инженерно-экономического факультета - ОТКАЗАЛ СЕ

Нервен срив при 8 човека? Защо не... Липсва ни и 9-тият. И аз намирам, че отговора е в това привидно нелепо напускане на палатката. Но съм далеч от възприемането на разни мистерии със светещи топки, секретни оръжия и всякакви други "филми на ужасите" с неизвестен технически източник. Делото е разсекретено така или иначе (тук имаме линк към него) и е на разположение на любопитните изследователи. Прави впечатление, че малко хора до сега са отишли да се запознаят в детайли с него, докато спекулациите се преповтарят непрекъснато. Не ми се връща назад, но в един от линковете, които четох имаше нещо, което е било приложено към делото, а сега липсва. В някакъв момент ще прегледам пак. В момента единственото, което ми идва асоциативно е поведенческата форма на някои планинари изразена в крайна самонадеяност. Например всяка година имаме жертви на Лавината на Витоша. Без изключение. Въпреки това винаги се намира кой да реши, че адреналинът му е по-важен от сигурността. Обикновено го правят по двама, максимум трима. Винаги са млади, имат някакъв опит (на Лавината не се отива без опит в карането) и в сурови условия (каращите са свикнали и на бързи, дори екстриймни промени във времето, типични за Витоша). Стига да имах време и повече желание, бих се занимала по-усърдно с проучване на опита на планинарите изобщо. Вероятно паралелен опит има, но остава удобно забравен когато няма нещастни случаи. Дали станалото е плод на грешки от такъв тип крайна самонадеяност, или от липса на конкретен опит, но обяснението е в причината за напускането на палатката. Другото са последствията от него. Ако искате наистина да си изясним поне малко случая, според мен трябва да "започнем от начало" с правилните въпроси, за да достигнем до по-правилните отговори. Примерно: 1. Защо лагеруват там? - изчерпваме възможните отговори, класифицираме ги, подбираме най-обективните, ако ще и те да са "липса на опит", "самонадеяна грешка" и подобни 2. Задаваме следващите въпроси според обективните отговори, които сме избрали - изчерпваме каквото може да се изведе от тях и т.н. 3 следва от 2 и т.н. Всеки от нас си работи до сега по собствен път. Ако бяхме започнали от началото като екип, може би щяхме да сме в по-добра посока, а да не говорим, че току виж някой изровил от някъде (из световния опит) нещо, което руснаците удобно са пропускали в името на любовта си към паранормалното

Не виждам какво има да се трие, нито водя спор. Разбира се, че е щастието! А "познанието" за религиозния човек е себепознание през призмата на Абсолюта. Този път на себепознание води до щастието. Човекът в който 7-те добродетели са превес над 7-те разрушителни емоции е по-щастлив. Ако искате го наречете чиста психология - в това няма проблем. Ако необходимостта от Абсолют обаче е техниката за постигане на това вътрешно щастие (а такова без стремеж за познание на Абсолюта, няма как да се постигне), то религията е напълно уместна, стига човек да намери това блаженство, наричано благодат.

Ок. Разбрах. (Малко трудно, но загря печката) Нека не служа за сравнения друг път, сърдечно моля Идва ми в повече...

Вярваме. А за да изберем Вярата, някои от нас сме практикували и да не вярваме и да вярваме. Резултатите (личните) във втория случай са били в пъти по-добри. Или казано така - тествала съм и двата варианта - вторият води до това, което наричаме "благодат". А с благодат се живее по-добре на този свят Знам, че е странно за невярващите. На мен ще ми трябват около три дни писане, лични изповеди и обяснения от различно естество за аргументирането ми "защо когато вярваме - Бог се разкрива". Не мисля, че е приоритет нито за мен, нито за другите. ************ Разбирам какво питаш - прим. всяка емоция свързана с предмет на емоцията (любов - обекта на любовта, страх-обект на страха). С Бог обаче нещата не стоят точно така. Чувството за "познаването" на Бог е уникално, неописуемо е за непозналите го. Не се ли отклонихме прекалено много от темата? Или да си оставим да си се развива по неведомите пътища Божии?

Е факт, че около 1/3 от населението на света са християни - резултат постигнат чрез учението на Исус под една или друга форма, било то и чисто традиционна/културна. Разбира се ти можеш да придаваш на фактите каквито измерения прецениш, че са ти удобни. Свикнали сме

Не е аналог, а е Ребека.

Всъщност само при болните психически хора може да има подобни отклонения на крайна самозабрава. Смирението, признаването на собственото несъвършенство е много тежък личностен акт. За някои хора балансирането се оказва изключително трудно и проявяват както аз го наричам "религиозен рецидив". Това са хора имащи нужда и от двете институции - църквата, но и клинична помощ. Прибягването само до едната институция (религиозната) дава фалшиво чувство на избраност, което може да има и доста лоши последствия. Но за уравновесеният вярващ християнин нещата трябва да стоят горе долу така: Дух Божий ме е създал и диханието Вседържителево ми е дало живот (Иов. 33:4) Кратко обобщение на казаното за Бога и Отца, Сина и Светия Дух. Както и за Словото и Духа Синът е образ на Отца, а образ на Сина е Духът, чрез Когото Христос, обитавайки в човека, му дава това, което е съответстващо на Божия образ [59]. Бог Свети Дух е нещо средно между Неродения и Родения и чрез Сина се съединява с Отца. Нарича се Дух Божий, Дух Христов, Ум Христов, Дух Господен, Господ, Дух на синовство, на истината, на свободата, на мъдростта, като пораждащ всичко това; Той изпълва всичко със съществото Си и съдържа всичко, изпълвайки света със същността Си, но без да се ограничава от света в Своето могъщество. Това в никакъв случай не бива да се отразява върху поемането на отговорност за собствените постъпки, за признаването на грешките и за някаква специалност, защото има точно обратния ефект - Бог мрази горделивостта Съответно уравновесените вярващи, много добре си знаят мястото в йерархията и дори внимават да не го загубят, за да не се лишат от т.нар. Божия благодат http://www.pravoslavieto.com/docs/Tainstva/Bozhestvena_blagodat.htm

Да, сега видях въпросите (съжалявам, но не живея във форума): Точно изложение на православната вяра Преподобни Иоан Дамаскин Глава 4. За това, що е Бог. За това, че Божеството е непостижимо [11] Св. Григорий Богослов. Слово 28 // PG 36, coll. 33. [12] Пак там, 36. [13] Като казва, че Бог не е нематериално тяло (каквото е например небето, което гърците наричат пето тяло), свети Иоан Дамаскин може би е имал предвид Аристотел, който учел, че небето е сякаш Божие тяло. И понеже то - небето, е уж неразрушимо, и освен това е различно от другите четири елемента, то затова, въз основа на Питагоровото учение, Аристотел го наричал пето тяло. [14] Св. Григорий Богослов. Слово 28. PG 36. [15] Пак там. И така, очевидно е, че има Бог. Но какво представлява Той по същност и по естество - това е напълно непостижимо и неизвестно. Ясно е, че Бог е безтелесен. Защото как може да бъде тяло това, което е безкрайно и безпределно, няма образ, и е неосезаемо, невидимо, просто и несложно? Защото как може да бъде неизменяемо това, което е ограничено и подвластно на страстите? И как може да не е подвластно на страстите това, което е съставено от елементи и пак се разлага на тях? Защото съединението е начало на борбата, борбата е начало на разделянето, разделянето - на разложението; но разложението е съвсем чуждо на Бога [11]. Как ще се изпълни и това, че Бог прониква във всичко и изпълва всичко, както се казва в Писанието: Не изпълням ли Аз небе и земя? - казва Господ (Иер. 23:24). Защото е невъзможно тяло да преминава през тела, без да ги разкъсва и без само да се разкъсва, без да се смесва и без да се съединява с тях, както течностите се смесват и се разтварят помежду си [12]. Ако пък допуснем, както твърдят някои, нематериално тяло, подобно на онова, което гръцките мъдреци наричат пето тяло, което впрочем е невъзможно, то, разбира се, ще бъде движимо, както и небето, понеже точно него наричат пето тяло [13]. Но кой движи това тяло? (Разбира се, друго същество) - защото всичко движимо се задвижва от нещо друго. А от кого се задвижва и това другото? И така до безкрайност, докато не срещнем нещо недвижимо. Но първично движещото е недвижимо, какъвто е и Бог. А ако Той би бил движим, как не би бил ограничен по място? Затова единствено Бог е недвижим и с неподвижността си движи всичко. И така, трябва безусловно да признаем, че Божеството е безтелесно [14]. Но и това още не разкрива Неговата същност, както не я разкриват и понятията: нероденост, безначалност, неизменяемост, нетленност, както и всичко онова, което се говори за Бога или за Неговото битие. Защото всичко това показва не що е Бог, а какво Той не е. А който иска да опише същността на каквото и да е нещо, трябва да каже какво представлява то, а не какво не е. Впрочем за Бога не може да се каже какво представлява Той по същество; но много по-характерно е да се говори за Него чрез отричане на всичко. Защото Той не е нищо от съществуващите неща, не поради това, че изобщо не съществува, а поради това, че превъзхожда всичко съществуващо, превъзхожда дори самото битие. Защото, ако познанието има за свой предмет съществуващите неща, то това, което превъзхожда познанието, разбира се, превъзхожда и битието; както и обратното, това, което превъзхожда битието, превъзхожда и познанието [15]. И така, Бог е безпределен и непостижим. В Него е постижимо само едно - Неговата безпределност и непостижимост. А това, което казваме за Бога, като употребяваме положителни категории, ни показва не Неговата природа, а това, което се отнася за нея. Защото, ако наречем Бога благ или праведен, или премъдър, или нещо друго, ще изразим не природата Му, а само това, което се отнася за нея. А понякога това, което се казва с положителна категория за Бога, има силата на превъзходна степен на отрицание. Така например, като говорим за Бога, употребяваме думата мрак, като разбираме не мрак, а това, което не е светлина и превъзхожда всяка светлина; или употребяваме думата светлина, като имаме предвид онова, което не е мрак. *** От мен - ние вярващите сформираме една своя собствена представа, като практикувайки вярата си сме наясно, че се стремим към висши ценности/добродетели, въпреки собственото си осъзнато несъвършенство, което осъзнаване наричаме Смирение (висша ценност, в опозиция на Суетата/Горделивостта, покровителствана от Луцифер, справка 7-те смъртни гряха и 7-те добродетели). Аз ще го изкажа така, друг ще каже по съвсем друг начин. Питате за моето разбиране за Абсолюта чрез вярата - казвам Ви го. Със същия успех мога да задам въпроса вярвате ли във Висшата справедливост? Ние да. Въпреки, че не я познаваме, сме приели, че такава може да съществува. В премъдростта? Ние не сме изначално надарени с такава, не я "познаваме", но тя е един от божиите атрубути. И т.н. Разбира се всичко това може да е предмет на чиста психология (изграждането на абсолюти, на висши идеали и стремежи) - еволюционно необходима на вида против самозабравянето му. в екзистенциалното му осъзнаване. Харесайте си каквото обяснение Ви е от полза.

На кои въпроси трябва да отговарям? ПС. Защо е това агресивно отношение към участието ми темата, засегнах Ви с нещо?

Никъде не съм представяла цитираният текст за свой. Що за инсинуации? Текстът е в италик, контекстът показва, че е от линк, линкът е коректно даден! Включително пиша, че давам официално становище на ПЦ.

Нямахме достатъчно време да се опознаем по-добре. И аз чета с интерес детайли, които не съм имала възможност да проуча и благодаря за тях, също искрено и от сърце. За мен релгиите са крайно интересен обект за изследване, вълнуват ме от всеки им аспект, за това ги примирявам, уважавам и търся най-полезното и вдъхновяващо, което мога да извлека. От там и загубата на интерес към верски спорове. Всяка религия има своите красиви или трудни за приемане доктрини, а всеки може да предпочете най-удобната им за него форма, ако ще върви по духовен път. Стига да го върви с мир и любов в сърцето и да си повтаря на един крак цялата Тора (това за посветените).

В рел. аспект Абсюлют е висш модел на градеж, принципно непознаваем и служещ за формирането на ценности, които може и да не сме в състояние да постигнем. От там и разграничението на Човека от Абсолюта. Към момента Бог е неописуем, защото не сме в състояние да опишем Абсолюта, можем или да се разграничим, или да се стремим или да игонрираме Абсолюта за сметка на светското. Абсолютът чисто психологически се препоръчва там, където можем да си присвоим ролята на Абсюлот, съответно да направи големи грешки ако не съзнаваме, че не сме безгрешни (случва се доста често на поелите пълната отговорност - да интерпретират себе си в ролята на Абсолют). Още една от причините религията все още да ни е необходима, за да запазим самообладание изразено чрез Смирение. Изведено: "Пред Абсолютът никой няма право (винаги е по-несъвършен)" - извежда се от книга на Йов.

Да, както има и прим. Съботяни. За това хората се присъединяват към деноминации, които най-много подхождат на убежденията им в тълкувателната част на Библията. А тълкувателните изводи са много разнообразни и дори все още не са изчерпани като възможности. В смисъл на пораждащи нови и нови деноминации. Това отнесено към темата се превежда: "Може да смятаме Исус за едно или друго, но фактът на високата му учителска и водаческа интелигентност, както и историческата му роля, остава непроменен ".

ПС. Лично аз намирам участието на Ребека за полезно, що се касае до търсене на човешката страна на проблема. И принципно като вярващ човек, мога да твърдя, че всеки възприел доктриналните християнски доводи, няма защо да се притеснява, че вярата му ще бъде разклатена. Стига вярата му да е достатъчно здрава и вътрешните му убеждения да са чисти сами по себе си.

Минавайки през пътя на изследването на 4 вековната история, обхващаща по два века преди и след Исус, трябва да кажа, че без юдаизъм няма как да се разбере в пълнота виждането и истинското разбиране на позицията Исус. От там и моят интерес към изповеданието, освен херменевтичната част. Лично предложих веднъж за четене една от най-обстойните разработки по темата, книгата "Невинни ръце". Книгата обхваща и въпрос като Иисус Христос - Бог, богочовек или човек? Неговата личност В нея е общо изложено всичко, което се знае за Исус като историческа личност, като плод на времето си, включително и като теологични виждания. От там насетне идва Доктрината. Темата официално е разгледана тук, под почти същото име: http://www.pravoslavieto.com/docs/Hristos-Bog_ili_Chovek.htm Съгласна съм, че можеше да се даде един сърч, за да се изложи примерно Православната теологична позиция. Ако имаше такова старание (да ме прощава, който го е проявил, а не съм видяла предходни постинги), то частично въпросите поставени в тази тема щяха да са отговорени и чрез Доктрината. Да речем и следното: Въпреки че Свещеното Писание именува Иисус Христос Син Божий, хората, оспорващи Неговата Божествена природа, се опират на това, че Свещеното Писание назовава синове Божии и други лица, като например ангелите и хората. За разрешаването на този въпрос трябва да се вземе под внимание следното. Говорейки за хората или ангелите, Свещеното Писание никога не употребява единствено число и никога не назовава конкретен човек или ангел син Божий, но винаги употребява множествено число в колективен смисъл синове Божии. За читателя винаги е ясно, че тук се говори за синове Божии не по природа, а по милостта на възприемащия ги Господ. Те са Негови деца не по природа, а по осиновление. (Тук буквалното разбиране на думата "синове" води до абсурдното заключение, че някои хора, например богоборците, които Писанието именува "синове на дявола", имат друг произход в сравнение с вярващите). Само към Иисус Христос Свещеното Писание прилага единствено число, именувайки Го Син Божий и освен това само към Него то добавя такива уточняващи думи като Единороден (единствен), Възлюблен, Син на Живия Бог, Син истинен или Собствен. Това доказва, че за разлика от нас Иисус Христос е Син Божий по същество. Той е Син в истинския смисъл на тази дума. Затова мормоните допускат непростима грешка, когато говорят, че Иисус Христос имал други братя - богове, като например Луцифер (Сатана) и различни духове. Свещеното Писание строго различава Сина от синовете: Първият е роден, а последните са сътворени. Самото начало на проповедта на Иисус Христос Бог Отец предварил със свидетелство за Своя Син, казвайки: "Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:17). По-късно на планината Тавор Бог Отец повторил тези думи, добавяйки: "Него слушайте" (Мат. 17:5). Това е доказателство, че хората са длъжни да приемат всичко казано от Господ Иисус Христос като съвършена и неоспорима истина. Но какво може да се възрази на отрицателите на Божеството Христово, когато Сам Иисус Христос казвал: "Моят Отец е по-голям от Мене... А за оня ден и час (края на света) никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец... Но нека бъде не Моята воля, а Твоята..." и подобни фрази, в които Той поставя Себе си на второ служебно място по отношение на Отца? (Иоан 14:28; Марк 13:32; Лука 22:42). Освен това, ако Иисус Христос действително съзнавал Себе Си като Бог, то защо не обявил това ясно и открито? Така Той би разсеял всякакви съмнения относно Своята природа. Следва ...(в линка и съседни статии) Сами разбирате, че всеки ще заеме своята верска или аналитична позиция. Моята е, че Исус е бил един от изключително интелигентните плодове на времето си, мъдър юдеин, учител и водач - това е факт само по себе си, без той да пречи на божественото или чисто човешкото.. Такива личности остават легендарни в историята. Следващият етап е Вярата.

Апокрифи (от гръц. апокрифос - "скрит, таен") се наричат книгите, които претендират да са свещени, но са отхвърлени от Църквата и не са включени в канона. В езическия свят понятието апокрифи означава съчинения, съдържащи тайни доктрини или сведения за мистерии. В църковната му употреба то е свързано с това, че еретиците често криели своите книги или ги представяли за тайно Откровение, дадено само на посветените. Протестантите наричат апокрифи неканоничните книги на Стария Завет. Първите старозаветни апокрифи се появили между ІІІ и ІІ в. пр.Хр. и продължили да се появяват чак до началото на ІІ век. Новозаветните апокрифи са създадени в края на І век. Писането им не престанало и след установяването на канона. По-долу ще изброим само тези апокрифи, които хронологически не излизат извън пределите на християнската древност.http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/bible_canon/apokrifi.htm По жанр старозаветните апокрифи се отнасят към апокалиптичната литература, писанията на мъдреците, заветите (завещанията), мидрашите и агадите, а новозаветните включват апокрифни Евангелия, Деяния, Послания, завети и наставления, приписвани на Иисус Христос и апостолите. В заключение: "Изучаването на новозаветните апокрифи позволява да съдим за боговдъхновената мъдрост на Църквата, която отделя "плевелите" от "житото". Нито един апокриф не може да се сравни с каноничните книги нито в духовно отношение, нито в литературен план, нито по историческа достоверност. Повечето от тях са плод на фантазията, на криво разбрано благочестие и на възгледи, преиначили същността на Христовото евангелие. Не случайно те са любима литература на еретиците, гностиците и манихейците. "В апокрифните евангелия почти няма и най-малък надежден исторически материал. Но в тях са скрити богати данни за културната история на младото християнство, за историята на еретичните учения и за християнската догматика" (Жебелев). Неуспешен опит да използва апокрифи за тълкуване на евангелската история намираме при Мережковски. Апокрифи се преписват и се преработват през цялото средновековие (запазени са много староруски версии). Остава неразрешен въпросът кога е написан апокрифът Животът на свети Иса, преведен от Н. Нотович и публикуван в Париж ("Неизвестният живот на Иисус Христос. Тибетско сказание", превод от френски, СПб., 1910). Преводачът твърди, че е използвал тибетски ръкопис, намерен от него в будистки манастир през 1887 година. Апокрифът разказва за престой на Христос в Индия (вж. Тибетско евангелие)." Нека изследователите преценят сами до колко ще са им полезни или не апокрифите, в исторически план даващи сведения за културната ни история.

И още малко по този въпрос: Разделът бе прекръстен така, за да няма горните недоразумения. Идеята е в излагането на гледните точки и търсенето на общи допирни точки, независимо от развитието на разликите. В раздел нарече История на Религиите умът на когото и да било не трябва да бъде смутен от друга позиция, внасяща нови ракурси. По този начин е защитено и уместно участието не само на изповядващите, но и на атеистите. Това не е "доктринален раздел" даващ "привилегии", в него присъстват теми от всякакво естество с цел търсене на историческите корени и формиране на по-обширни възгледи. Теологичните постановки са добре дошли за изясняването на дадени въпроси, а вярващите от своя страна трябва да са наясно, че ще има неудобни за вярата им публикации, различни от доктрината. Същевременно атеистите също се налага да се съобразяват с теологичната част, защото тя е съществена за всяка религия и нейната историческа стойност. Историята на религиите може да "смущава" нечии възгледи, но тук се търси повече обективност. Паралелът не може да се избегне, всяка религия съществува паралелно на другите и носи данни към общата картина на Света ни. --------------------------------------- Моля, всички участници в раздела да прочетат и следното: За да се избегне понятността на Теология/Богословие, за да се тушират различията ни, този раздел стана по-общ и по-отворен за участия привлекателни за ума на изследователя. Предлагам да се цени участието на нови гледни точки, на запознаването с инославни религии, особено когато се касае до търсенето на "корените". Приемайте включването на вярващите по презумпция за "доктринално", но не съдете по личностните убеждения, а извличайте ползата от удобно поднесената в сбит вид друга информация (често, за да си я намерите ще са ви нужни часове търсене и четене не само в Интернет). Това, което знае прим. Ребека (бе коментирано нейното включване) е плод на дългогодишен труд, на много четене и практика, която не се добива от няколко теми във Форуми (лично аз съм го изследвала около 5 години и нямам претенциите "да знам" и 1/10 от огромното количество материал за усвояване, важи и за християнството като цяло). Същото важи и за участието на практикуващи християни, каквито надявам се, че има тук. Уважавайте се взаимно, спестявайте си личностните нападки и темите ще бъдат много по-надграждащи за всеки от нас. Вместо да се "дразним" би трябвало да изпитваме удоволствие и благодарност, че се разкрива още и още, бързо и кратко към тематиката от други източници. Не ви "уча", а само ви давам насока, която ще ни спести време и сили, като ще ни се налага и да се съобразим с темперамента на събеседниците, на винаги можем да сме "над" тези неща в името на нещо ново и интересно.

Така е - в еврейското възпитание, включително и това на най-крайните скептици, традицията остава традиция, изведена и построена предимно чрез талмудическите източници. На нашия пазар бяха пуснати няколко книги по тези въпроси, добре обясняващи как във времето религия и практика се преплитат, по какви причини и обстоятелства. В този смисъл Айнщайн дори и като най-скептичен няма как да не е бил повлиян от традицията, така че Абсолютът да остане територия "извън", която ако не е била част от неговите убеждения, то не е била "пипана" в смисъл на хулена. ПС. Интересуващите се от традциите могат да си закупят и https://www.helikon.bg/books/25/-Талмуд-за-всеки.-Из-учението-на-иудейските-мъдреци_140868.html

Вметка: Юдаизмът (и не само) не е само изповедание, но и начин на живот. В този смисъл Айнщайн е бил юдеин независимо от степента си на вяра, или безверие. За това в случая по-скоро ако ще се обсъжда е в посока - до колко е била силна вярата в Бог прим. на Айнщайн или иначе казано, различните форми на агностицизма. Не съм запозната, има разни твърдения за Айнщайн, но според мен дълбоко в себе си той си остава подчинен на схващането за Абсолюта. Което схващане по няколко, вкл. психологически причини не е в противоречие с научните занимания. Отделно, че в юдаизма има следното тълкувателно схващане - науката е дадена от Бог и Бог поощрява науката. Трябва да проверя (забравила съм) от кога е изведено, за да примири излишните въпроси тип: "е ли вредна или не е", които са обсъждани и в християнската теологична школа. Ако Ребека помни или знае - нека тя да представи тълкуванието в обяснителната му част и датировката му. За всеки случай по времето на Айнщайн то е валидно и служи за образователната мотивация в общностите.

Много пъти се чувствам по същия начин - в пълно съзнание за обема и същността на пълнотата на богатството и значението в необозримостта на Словото, същевременно примирена с краткостта на времето за изучаването и разбирането му. Парадоксалното в случая е, че Словото вместо да носи отчаяние поради дълбоката си, осъзнавано (в процеса) непостижима (всеки тръгнал по Пътя го разбира в даден момент) Премъдрост, дава все повече и повече вдъхновение да бъде разкривано. Ценно признание на мъдър човек.

Трогната съм! Приятно е когато хората споделят общо уважение и любов към верските си виждания, независимо от различията си понякога (няма деноминации, чиито последователи да не са влизали и в пререкания по една или друга причина, но винаги са били сплотени в самото чувство към изповеданието)

Моето лично отношение към юдаизма се изразява в дълбоко почитание. По ред причини, както и поради тълкувателни изводи, които считам за високо морално-етично издържани. Опитът ми като дълбоко религиозен човек ме научи да уважавам религиозните устои на всеки, дори и "неверието" на атеистите. И ако ще дискутирам верските си приоритети, то бих го правила в среда от позитивно-единомислещи. Съветвам всеки да постъпва така, ако въобще съм в правото си да давам съвети. Верските спорове отдавна не са ми приоритет. За това ще си позволя да цитирам следното въпреки, че темата е за друго. Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. Агресията се потушава с Любов а Златното правило гласи "Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб" (перифразирано като прави-прави при Матей)

Между другото има хора с по две, дори три висши превърнали се в клошари. Така, че въобще не се учудвам, че може един от най-мъдрите, които сте срещнали да е бил представителна високо интелигентна група ощетена от някакви обстоятелства. Тъжно, но факт.

На мен ми звучите като обиден човек. За това Ви предложих ако се чувствате обидена от нещо, да използвате един от начините за прекратяване на недоразуменията. Вие сте изучавали под някаква форма юдаизма и в това няма никакво съмнение. Лично на мен ми е интересно под каква - ако се приема за нездраво любопитство, то отново се извинявам. Само да вметна, че изучаването в школа в исторически и в съвременен план съвсем не означава единствено продукт "равин": http://www.ejwiki.org/wiki/Еврейское_образование Личното ми мнение съставено през годините е, че е най-добре една религиозно философска система да се изучава под вещо ръководство и системно. Включително го намирам за едно от най-добрите засвидетелствания за постоянство и вяра. И Вашите познания са добри в много отношения, казвате неща, които не съм имала приоритет да усвоявам, но ми е интересно да ги чета. Впрочем защо решихте, че пиша под ник?