*abi*

Не и 42 Но можеш самият ти да се въдвориш където пожелаеш при добри намерения и старателно положени усилия.

Наблегни на "дух божи". Ако ще и в тенджерите да се въплъти и да наредиш на лавицата целия си кухненски набор с кандила отпред, всъщност почиташ 1 същност. Ти може да си мислиш, че почиташ отделно всяка тенджера според предназначението ѝ, но това предназначение е само аспект от едно цяло. От там и многобожието - различни аспекти от едно и също нещо. Библията всъщност говори за обединението на тези аспекти като притежание на 1 Всесилен, обединява всички под един знаменател. Това изразява триединството, не знам защо толкова притеснява...

допълвам: В даден момент се налага според текстовете да приемем уязвимото тяло и това не противоречи на написаното. Но същевременно има предостатъчно знания, за да се опази и намесва. Владее безсмъртието и може да се въплъщава в едно или друго - в къпина, в кивот, в сина си...навсякъде... Чисто научно какво обяснение би могло да има за такава същност - невъзможно? Защо да е невъзможно...

От написаното не разбрах кои са противоречивите и кои непротиворечивите твърдения. Би ли пояснил, моля? Освен това "създал" може да се тълкува в различни аспекти. Глаголът е доста общ за описание на детайлите на самото действие. Например ако параметрите на Вселената са заложени чрез "контролиран взрив", тоест резултатите от "взрива" са донякъде предвидими за един страничен наблюдател от висш тип, който в последствие има възможността да се меси в полученото - всичко последвало е "известно". Нещо такова описва Библията. И то не противоречи нито на Еволюцията, нито на развиващото се във Вселената. Разбира се следват купища въпроси като къде е този наблюдател, защо когато се меси като цяло не нарушава зададените параметри (не мести планини с телепортиране), защо основно занимание му е металния ни вътрешен живот и съди според него и т.н. Интересното е (споменавала съм го няколко пъти), че целта на този наблюдател (описван от резвита вече рел-философска система) е единствено да бъде прославян. Демек, той се разкрива по някакви начини, за да бъде познаван - говори на определени хора, намесва се от време на време с мащабни действия, не само с индивидуални и като цяло е обърнат към самосъзнанието. В края на краищата за него е важно, да бъде признат и без да има очевидна материална приемственост. От което единствената разлика между атеисти и вярващи е, че едните под една или друга форма признават наличието му, а другите напълно го отричат. Не намирам причина към момента да бъде напълно отричан. Всичко, което правим в даден момент потвърждава повечето предварително зададени морално-етични закони. В такъв случай или списвалите тази система вече са били доста напред в социалните "науки" извеждайки толкова добре общовалидни истини, или? Оставям си "или" по ред причини, които не намирам за проява на "наивност" - стига малко повече да наблюдава човек случващото се около него "или" започва да разкрива метафизичната си природа.

Юнг по-скоро изказва предположение. Разказът на жената е документиран, а думите на Юнг като ангажиран учен сами по себе си се явяват документ. Но не това е важното в случая, а насоката за изследвания, която е дал и това, че неслучайните случайности са буквално част от ежедневието, но няма наука, освен може би психологията, която поне малко да се е занимала с тях.. Не е "виновен" Юнг, че по този въпрос не се работи. Точно обратното - той и сътрудниците му се обръщат за съдействие към физици и математици, споделяйки наблюдаваното и търсейки отговори. Юно е наясно, че отива в сфера извън професионалните си възможности. Тезите им са отхвърлени като неприоритетни (забележи, не като несъстоятелни, а неприоритетни) и хипотезата развита от него остава само на хартия във вида, в който сме запознати с нея. В същото време неслучайните случайности продължават да се случват, и чакат своя отговор ПС€ Например тривиалното, вече баналното "сещане" (или сън) за някого, за когото не сме се сещали от години и почти веднага последвалата среща с лицето - няма нужда да бъде измишльотина или фантазия. Никой няма кой знае каква полза да си измисля подобни неща. Нито човек може да "снима" или "документира" доказателствено мислите си. Пределно ясно е, че в тези случаи подходът на изследвания трябва да е различен. Предполагам и, че защото работата по тези въпроси няма как да отговаря напълно на научния метод, по-удобно е нещата да си останат такива каквито са. Неслучайните случайности често са свързани с нещо като "телепатия", почти пророчески мисли или събития и това прави изследването им още по-трудно. При мен е ежедневие да си мисля за нещо и без да съм чела тв програма или просто когато си отворя браузъра да ме залее информационен поток по мисленото ден или час преди това (или буквално да ми подарят книга по темата, често доста шантава тема - без никакво знание/връзка за мисленото снощи от мен). Свикнала съм, но нямам никакви обяснения за честотата на случващото се и защо този информационен поток е точно в "целта". Колкото и да съм търсила очевидни връзки, да съм анализирала мисли и начин на случване на този поток неслучайното-случайно е доста брутално, за да влезе непременно в категорията чисто-случайно.

Обяснил си структурата на главите ни - кухина в твърдината, пълна с една каша в която се извършват мисловни/информационни процеси. Материалният съдържател на тези мисли се явява мозъкът - той ги поризвежда, той пази приетата, обработената вкл. генерираната информация. Тук обаче бяха посочени някакви други мощни "центрове" съдържащи/генериращи съзнателен/информационен поток, с които вероятно комуникираме.

Некоректно е така поставено. Хората не винаги си "измислят" причино-следствени връзки, които са налични. Даже обратното - те наблюдават ежеденвно причино-следствени връзки, а понякога те са така преплетени в синхроничности /съвпадения/, че изобщо не изглеждат случайни. Тези свидетелства не са измислици - нещо особено се е случило, то е факт, събитията свързани с него са факт, въпросите винаги са: КАК и ЗАЩО? Още по-интересно е че повечето хора захванали се с наблюдения на причино-следствени връзки, буквално са атакувани от синхроничности. Никак не е случайно, че в даден момент започват да считат, че "нищо не е случайно". Това са наблюдения, не фантазии. Юнг е видял скарабея и никак не е бил "куку" когато това се случва. Или виждаш скарабей или не виждаш - няма измишльотина в това. И свидетелстващите за тях е некоректно да бъдат набеждавани, само защото науката твърдо е решила да не прави изследвания в тази посока по презумпция: "измислици".

Много хубаво звучи, но трябва да се обясни това Съзнание. Еволюцията обяснява отлично съзнателната комуникация със средата. Ако Боговете = Съзнание то = Знание. Ок, съгласна съм, че свещените писания сякаш са векове напред относно знанието за някои неща, че в края на краищата написаните в тях принципи се потвърждават чрез опита, обаче тези "центрове на съзнание" звучат имагинерно и недостоверно. 1. Някой/някак си това съзнание трябва да е а/породено, б/натрупано. 2. то трябва да има носител, при това материален. Това, което е изнервящо за атеистите, а в случая не само ги оправдавам, но и подкрепям е, че когато говорим за "бог" редовно нарушаваме фунадменталните вселенски принципи. Бог хем е "извън" хем е "във" - защитниците на божественото трябва мн. добре да си даваме сметка, че позиционирането "извън" също е "във" (носител). Ако изобщо сме прави за "извън", то трябва да докажем нови качества/свойства на Информацията, че тя може да съществува натрупана без материален носител, а не само да философстваме на тема верските си убеждения. В случая ти също говориш за евентуален "носител" под формата на някакви "центрове". Чудесно - обясни ги, посочи ги и мисля, че ще си стиснем веднага лапите с атеистите ако бъдат убедени в наличието им.

Мисля, че пропускаме и Тома Неверни и не само в 40-те дни до Възнесението. ПС. Всъщност 40-те дни от-до също са свързани с наблюдения за особени явления, за причинно-следствени връзки без логично обяснение.

Няма как да не се съглася с анализите в това мнение. В ролята си на вярваща

Които "аргументи" са причината за тласъка към атеизъм. А малко по нагоре се спомена: Когато се стигне до там, че една древна метафора, като тази за Възскресението започне да се тълкува като фундаментално твърдение, чрез "аргументация", то здравомислещият човек започва да не намира смисъл и там, къде всъщност смисъл има. Метафората е смислена, но само като метафора, а не представена като твърдение, че съдържанието ѝ е буквално. Целият дълбок смисъл на религиите в тяхното развитие до изключително сложни космологични и философски системи е базирано на опити за обяснение на наблюдаеми явления, за причинно-следствени връзки между Човек и Природа, Човек и Човек, индивидуалното към общото и обратното. Доколкото успях да прочета и в блога са говори за тези връзки, за които натрупаният опит по-скоро показва, че освен чисто видимите имат и за сега "невидим", необяснен напълно произход, чието обяснение е натоварено с понятието "Бог". До тук добре, но следват апологетически "доказателства", които меко казано са несериозни в 21-ви век. Едно е да разглеждаме религиозните системи през призмата на действително научните възможности и съвсем друго през призмата на очевидно невъзможното. Възкресението и Възнесението са метафори, които в никакъв случай не бива да се разиграват буквално, въпреки вплитането им в историите като "факти". Ние много добре знаем, че дори да не се изключват подобни възможности за "контакт" с "отвъдното" (отново на база наблюдения, които обикновено се поставят под съмнение) доказателствената част към момента няма научна тежест. Дори в момента на списването ѝ по отношение на Исус е нямала достатъчна теологична тежест, в противен случай нямаше да има радикално разделение между класическия юдаизъм и възникналото на база преразкази ново религиозно творчество, довело до разпространението на християнството. Именно тези "подробности", които са без особено значение за по-важните детайли на религиозните учения взимат превес и създават атеисти. Под "атеист" аз разбирам следното: Човек, който не вярва напълно в ролята на причинно-следствените връзки между съзнателните процеси и част от явленията случващи се около нас. Разликата между вярващ и атеист се състои само в това, че вярващите свързват много повече явления със съзнателните процеси, докато атеистите по-скоро изключват възможността такива връзки да съществуват. Вярващите наричат тези връзки "божествена намеса" чиято роля е поета от "външна сила", Атеистите изключват възможността да има каквото и да било намеса от непозната сила. И двете страни в "проблема" редовно пропускат хипотезата, която се явява чисто научна (за удобство на атеистите в случая) свръхестествената сила на Бог да се явява едновременното проявление на силите в Природата, водещо до някои меко казано странни явления (обикновено се наричат чудеса). В науката силите обикновено се разглеждат отделно една от друга, но комплексното им влияние може да се нарича "божествено", защото има всичките характеристики на това, което се описва в развитите религиозно-философски системи. Ако изобщо ще говорим за "битки", то няма как да не дадем право на атеистите да отхвърлят чисто недоказуемото. Възкресението се базира на доказателства не по-различни от тези в Тримата Братя и Златната ябълка. Със същия успех двете страни могат да спорят върху тази приказка - едната твърдо да врява, че разказаното в нея се е случило на всяка цена, а другата упорито да ѝ доказва, че няма как едно дърво всяка година да ражда само по една ябълка и орлите да разговарят...И разбира се по-важните, научно доказуемите, полезните ако щете послания да остават пренебрегнати. В случая намесвайки апологетиката за Възкресението ти (позволявам си да се обърна на "ти") направи точно това - отклони много по-съществения аспект на темата там където пропастта е неминуема. Така темата ще стане 18 страници без какъвто и да било консенсус.

Един такъв като от новата ти профилна снимка разбира се

ПС. Е не мога да се удържа. Как какъв? Кльопачката. Всичко се върти около нея във всичките и форми (материални, духовни и т.н.) Друг никакъв смисъл няма и на празен стомах/акъл останалото няма никакво значение!

Ще попрочета там и ако имам да споря - ще споря и аз Приятна вечер.

"Боговете" са това, което ние инстинктивно усещаме, че везимодейства по някакъв начин и сме се опитали да си обясним какво е то. Преди хххх0000 години сме си го обяснявали с Мардук, набедили сме Юпитер, днес го търсим чрез квантовата биология. Бог е просто една дума-понятие, за нещо, което не познаваме добре, но усещаме, че и него го има "в този свят". Най-простичко казано - някаква фундаментална взаимовръзка, от която ние сме важна част (имаме Съзнание). Не е тук, не е там, но ще го спипаме рано или късно. Освен това То се разкрива чат-пат Лека!

Не съм. Не мога всичко да прочета До утре! Много приятен (за мен) разговор се заформи.

Не е точно така. И моите наблюдения показват и "приемственост". Впрочем Е е именно приемственост. Няма приемственост - няма Е.

Вадиш от контекста. Изключително ясно се е изразил - битка има и тя не е напълно спечелена. Ето го целия цитат: Второ, идва времето на Чарлз Дарвин през 19-ти век и еволюционната теория. Тази втора война все още не е спечелена от науката. Макар че се срещат много сериозни богослови, които утвърждават, че няма конфликт между еволюцията и християнството, опозицията в днешно време е много силна, особено в САЩ. Докато има 5000-ни Креационисти - битка ще се води. Освен това повтарям - Е не изключва параметрите на бульона да са "зададени" чрез Природните закони/Възможностите на Вселената

Дъновистите са саморазвил се клон, доста далеч от херменевтиката в сериозните богословски школи (там нещата наистина са за ниско културни любители). Бибилята сама по себе си, не е виновна за тяхната насоченост. Или както казва "Гяволът чел Евангелието"...

Намирам статиите за доста интересни. Поставени са въпроси, които нямат единен отговор, не са напълно изследвани и са много трудни за изследване. Съответно оставят място и за друга алтернатива. Например: " Но заради ей такива подобни случки ми се чини, че алтернативната идея, която конкурира материалистичната, не е за изхвърляне – мозъкът сам по себе си не поражда съзнание. Той е негов приемник." Звучи езотерично, но квантовата биология потвърждава в някакъв смисъл казаното.

Вярващите, които познавам са почти богослови. Някъде в началото на този разговор бе много добре споменато - от вярващи до вярващи - цяла пропаст. Аз също познава крайни наивитети ни най-малко запознати с дълбочината на текстовете и възможностите на тълкуванията им. Как прецени, че я "изопачават"?

А не е ли Чудо?

Твърдението е вярно. Битката не е напълно спечелена иначе нямаше да има Креационисти Освен това Е не изключва "създател". Не изключва възможността първичният бульон да е "нарочна" смес от зададени/предвидими чрез Природните закони параметри.

Не е първична. Точно обратното - прекалено сложна е. И в това е "проблемът" Това, което съм болднала е първично разбиране за концепцията на Бибилята. Мога само да съжалявам, че се проповядва и до днес към по-необразованата богословски и трудно разбираща фактическата стойност на "обещавания рай".

Бих възприела позицията в написаното само ако докажеш, че познаваш Библията добре. В противен случай няма как да оценя критиката.