*abi*

Ребека, вместо да се впускате в пространни обяснения кой ви е подценил, накратичко дайте профил на рел.обучение, което имате. Така ще придадете повече тежест на мненията си и ще избегнете недоразумения. Ако съм Ви обидила за "школа", то честно казано не разбирам защо. Юдаизмът оцелява благодарение на школите и е развиван в тях. Това, което обикновено не обучават в школите е прецизна работа с цитати. Просто не е от такова заначение, но в това няма нищо " лошо". Предвид начина Ви на работа с цитати се предполага даден тип обучение. Не виждам защо Ви смути думата "школа", а не факта, че не разбрахте какво е цитирано в текст. Но и това не е толкова важно - ако за Вас има нещо обидно и притеснително, представете се в хубава Светлина и готово. .

Сега пак се зачетох в един преразказ http://ezoterik-page.com/tajna-perevala-dyatlova/ Все се чудя онези следи на групата "8 човека" тръгнала в особена посока, перпендикулярно на вятъра - дали тези 8 човека вървели под строй и организирано, за каквото се твърди, че свидетелстват следите - дали са били 8 от групата или да кажем 5 от групата и 3-ма непознати. Но за други следи не става дума (прим. следи от друга посока дошли към палатката).

Вярно е това за асоциациите към източниците. И за мен когнитивен, като възприето понятие препраща към по-задълбоченото осмисляне, от колкото по-семплото "познавателен". Но често и го бъркам с транскрипцията защото винаги ми излиза по навик първо "н" заради френското произношение на думата, а после трябва да му вкарам и технически "гн" в изписването - хващала съм се много пъти да пиша "конгнитивен", поправям където забележа и въпреки това повтарям същата грешка (и други правят така и предполагам, че при тях се случва нещо подобно с изписването на чуждицата).

Символите са човешка нагласа за кратко озобразяване на сложни идеи. За да докажете друг път за произходана символа, който мъчим в тази тема трябва да създатете ясна пътека до него. Тоест, трябва да обясните защо една от хрумките на Пикасо не води до Битие. За хритиянството водят, а тази символика е породена от християнските виждания. Другите виждания така или иначе не са създали този символ. Толкова е просто всъщност.

Има само грешки в стилистиката, защото се налага по ясно да показва трансформациите от едно към друго и да не прескача във времето от Ной до Пикасо - как елементите се преливат от един към друг във времето. По всяка вероятно за нашата култура образът е извървял посоченият от Уикипедията път. Единственото, което маже да се "направи" е да се изключи историята за Ной и да се започне от баптиските изображения. В такъв случай трябва да отпадне и тълкуванието на Августин блажени за "листото, вечнозелената маслина - вечния мир" и да се използват други тълкувания от канонизирани за църквата източници. Дори и да бе така, съм повече от убедена, че няма как тук някой да не бе приложил легендата за Ной като още по-ранна поддатка и като първа поява на образа в ползван от за сформирането на наши представи писмен източник Почти съм сигурна, че тогава щеше да има опити да се докаже културна връзка. Щом стигнахме и до шумерите... ПС. Не помня дали се отговори на въпроса защо в баптиските изображения от раннохристиянската църква има такова изображение. Ако не се е отговорило (а не ми се връща за преглед) Марк 1 7 И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремика на обущата Му. 8 Аз ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Светия Дух. 9 През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоан в Иордан. 10 И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше на Него. 11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюблен Син; в Тебе е Моето благоволение.

Пиша Детски книжки! Чудесна щриха за Посланника - това се случва в Лука 3:22, когато гълъбът-Дух говори "Ти си моят възлюбен син".

Може и да ми се е сторило, но имах усещането, че щам започне да се говори за едното, веднага се питаше "а защо пък и другото". Тоест, мисля че се търсеше връзка гълъб---дух---мир, клонче---мир, а накрая защо пък тези двете заедно и къде е мирът в тях. И в момента, в който се посочеха (според мен основателни) връзки, се започваше оборване, че май не било убедително...

В библейският разказ гълъбът изиграва решаващата роля. Може редът да е променен защото гълъбът и като вече опитомена птица е имал друга роля, с други символни черти (за разлика от гарвана). В случая дори да има предсимволика се търси по-късен период, който свързва културните ценности в новите земи за новите общи религиозни устои. В свят пълен с богове с различни натоварености Единият бог трябва да се разкрие като носител на всички ценности, включително и на мира. Предполагам, че тъждествеността от Лука 3:22: "и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение." играе решаваща роля чрез въплъщението. Светият Дух/Бог обещава мир във всички аспекти на думата, душевен и "Ще дам мир на земята и ще си лягате, и никой няма да ви плаши; и ще изтребя лошите зверове от земята, и нож няма да замине през земята ви". Такова обещание не може да бъде подценявано тълкувателно. И защото никога не се знае дали Светият дух няма отново да се въплъти в образа на птицата, тя (показахме вече достатъчно добра линия на трансформациите) символично заема една от най-търсените знакови ниши. Боговете на езичниците са носители на клонката на мира, Светият дух обещава мир. В текста за Ной гълъбът носи маслиново листо, същевременно маслината е едно от важните растения в библията и символично. Маслиновата клонка вече е символ на изконна ценност. Свързването им тълкувателно е важно за обединението на ценностите изобщо. Нормално развитие е в един момент те да се изобразяват заедно в прекрасната картина на Обещанието и Носителя в ролята на Светия Дух в нашата култура и да е търсена библейска картина подсказваща, че това е обща ценност, а не да се разделят по символика. Да не забравяме и че Светият дух е жив, Той е животът изобщо, докато маслиновата клонка е повече атрибут. Живото и чисто материалното се въплъщават в един образ, който може да бъде и разделян когато е необходимо (да се сложи венец от клонки, но и без "задължителната" клонка гълъбът да е Духът, същевременно мирът). Доколко символиката на гълъба не присъства така ясно декларирано в Стария Завет не е от значение за конкретното изследване (освен като фактическо споменаване). Новозаветните текстове обаче където Духът се въплъщава в телесен образ на гълъб (НЗ), а Бог обещава мир (СЗ) когато се следват устоите - са убедителни като доказателства за търсенето на библейски връзки в символиката. Разбира се, че можеше да има и други пътища в символиката, по които гълъбът също да играе роля в културата ни, било то и като символ на други ценности (без да става символ на мира) - но този е най-ясно очертаният чрез ролята на авторитетите (духовните лица) и източниците. Така или иначе тази птица има важна сравнителна роля за нас - двойка гълъби символизира любовта и т.н. (за последното в Песен на Песните любимата е наричана гълъбица: " О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.") Птицата има и друга символика в настоящето, но в случая се занимаваме с това как се е стигнало днес до конкретна - мирът. Не видях някой да е подал по-ранен от библейските културни източници, че "гълъбът е и мир, защото ....". Това извеждане "А+Б-защото--С-и-Д=мир" се прави от Новозаветните текстове чрез Старозаветните насетне. (ако нещо съм недочела из темата и е имало такъв източник - посочете ми го) Пикасо избира гълъбът и се утвърждава вече добре утъпкания път на така или иначе важната роля, която птицата е заела в образите създавани от културата ни. Възможно е да има по-ранен от Пикасо фактор, на който той да се е позовал - ако все пак някой има желание може да се разрови в източници за идеята му да нарисува именно гълъб.

Сърдечно благодаря за поправката, маслиново (сега ще си го повтарям докато го запомня) Има такъв сюжет при Пикасо. Мисля, че от предложените скици за конгреса има и такава с клонче. Може да се провери - който има желание да потърси. било само гълъб, после и с клонче - да, това е пътят на символите. Трудно проследим, понякога дори загубен във времето. В един момент започна да се говори и за данни за използването на гълъба (само на него) по рано, което според моето виждане за изясняване на проблемите в казуса е излишно. Защото точно този сюжет културно за нас е свързан с библейския. Ребека е права, че в самите старозаветни текстове няма цитат, който да потвърждава буквално това Е, онова Е. Съответно трябваше да стане ясно как се е развива символиката, по какви мисловни, философски и асоциативни пътища се стига до днешният гълъб на мира, това във времето от "Ной насетне". Текстът от Уикипедия улеснява достатъчно търсеното. А символите са такива - асоциативни, като една идея води към друга. Знакът съкратено представя същност, значение, влагането на идеята. Тоест, дори да е само на Пикасо като съвпад с християнските изображения (което съвпадение по-скоро ме съмнява), християнската символика се гради чрез източници достатъчно близки до идеята на нарисуваното от Пикасо, за да може да приема и пряка връзка. Разбира се ако откриете още нещо (освен преповтаряното да сега), крайно вълнуващо и интересно ще е само от полза за търсеното.

Източниците не са грешни - те са това, което са, както и можем да предположим кой от къде си е черпел асоциациите. Пикасо бил нарисувал три скици, като за конгреса е избрана една от тях. Някои от гълъбите му имат и маслинено клонче в човката. За мен е безмислено да се ровим "и в идеите на Пикасо". Разбира се можем да анулираме всички предхождащи неговите гълъби източници и да приемем Пикасо за основен източник по съвпадение на идеите му с гълъба с клонче от християнските изображения. За мен проблем няма. Спореше се защо бил Дух гълъбът, защо клончето се свързва с "мир", как душевното се превърнало в световното - съвсем нормален път за символите.

... и през 1949 година този "вечен мир" в клюна на гълъба, става символ на мира и като липса на война. Мен лично ме учудва как не навързвате информацията от толкова източници от А до Я в трансформирането на символиката. Иначе изначално гълъбът е бил гълъб, а маслината маслина...никакъв символ не са били. На моменти имам чувството, че се спори заради самия спор

Дорис, остави ранно християнската църква. Защо се объркваш? Ако продължим така, като една от първите домашни птици, можем да докараме гълъба и до символичен за неандерталците стига да намерим източник. Дал го е Августин Блажени. Край. В Талмуд има алегория Дух-гълъб. Край. Когато един религиозен авторитет даде мнение той се зачита, уважава по Канон. Това е правилото. Другото са свободни интерпретации и проява на неуважение към авторитетите. Така стоят нещата в религията.

Дорис, защо не четете внимателно? И не отваряте линкове? Ако е заради чуждоезичността на линковете - Блажени Августин представя гълъба (Духа)+маслиновото листо (рисувано и като клонче) като символ на вечния мир. Мир наречен вечен "както е вечнозелено листото на маслината". Дори да има гръцко влияние асоциацията важното в случая е кой я е направил, за да бъде приета. От там и одобреното според каноните изображение. Още ли ще търсим теле под вол?

Да Дорис, факт е. Още от времето на Августин Блажени... Дъгата е изцяло творчески процес. Ползването ѝ не е библейски приоритет: https://www.washingtonpost.com/news/wonk/wp/2015/06/29/how-the-rainbow-became-the-symbol-of-gay-pride/

Дайте и този пример (но с линк, за да не Ви набедят в некоректности) от частта юдаистика във филателията: http://www.ejwiki.org/wiki/Филателия_(еврейский_аспект) От него може да видите, че надали някой има нещо напротив гълъбчето с клончето (листенце или както им е по-творческо да го нарисуват) в наши дни да символизира изконна ценност като мира. Както и че на общо основание се води "библейски сюжет". Успех.

Просто не сте цитирал надлежно Августин Блажени ( по памет би трябвало да се намира в "Изповеди" изданието на Изток-Запад, 16-та глава) и не сте уточнил, че по Канон тези тълкувания на символиката се приемат от църквата като официални. Не сте цитирал и Талмуд, за да си спестите проблеми около сравнителната част за "Божия дух реещ се като гълъб". И от самото начало не настоявахте, че се разглежда историята на символиката, а не тълкувателната буквалистика. В това се състои прегрешението Ви. И не, не вярно, че няма ясно "формулирани" становища за символиката - вече имате два източника, признавани по два Канона, които я потвърждават. Нямате херменевтична буквалистика, но статията ви не е за нея. Ако беше за нея, трябваше да доказвате, че в текста за Ной гълъбът играе ролята на вестоносец, което е различна посока от това да се доказва, защо по една или друга причина е тълкуван като еди какъв си символ.

Дорис, патардията е безпретметна от самото начало, защото статията е вярна по същество. Е ли божествен символ или не е? Патардията се развива така: Е ли или не Е, като където е удобно се пропуска към Е да се добави СИМВОЛ. Когато въпросът се зададе правилно Е ли СИМВОЛ изписаното в последствие би трябвало да изясни подробно защо Е СТАНАЛ СИМВОЛ, а не пощальон ли е или орел. Статията съм я копи-пейстнала защото е с линкове към повечето източници обясняващи защо гълъб+маслиново клонче Е СТАНАЛ СИМВОЛ "на" чрез Библията (за което е и патардията за един текст с популярна насоченост). И не, не го е преписал дословно авторът, поне аз не забелязах да пише за основния тълкувателен източник, Августин Блажени. Ако греша - поправи ме. Уточнението, че се говори за гълъбче+маслинено клонче съм го дала пет пъти, защото преди моето включване символиката започна да се разглежда сама по себе си (прим. за гълъба), а в статията се говори за съчетанието. Сама по себе си символиката е друга и маслината (цялата маслина или отделни нейни части) не винаги е символ свързан с краен позитивизъм. Пределно ясни са. Сега не ме питай пак защо съм копирала текста от укипедията. Отвори си и линка към Августин блажени стр. 42-43. Спроед църковния канон тълкуванията на светците се приемат за миродавни. Патардия има когато юзери се докарат до там, че да се наричат "нахални" и когато триумфират в "оживената дискусия" един върху друг.

Надявам се, че вече разнищихме мистерията, виж последния постинг и с вида на източниците, удобни и за клик.

Гербов, май има данни, че гълъбът като символ е използван по рано. За съчетанието "гълъб+маслинено клонче" е патардията. Сюжетът, повтарям "гълъб+маслинено клонче", е взаимстван от Библията, историята за Ной. Няма разностранни мнения в източниците, вкл. в енциклопедични справки свързани с юдаизма относно масово възприетият смисъл на, повтарям "гълъб+маслинено клонче". Може би "грешката" на Гербов е във стилистиката на изречението, защото може да се разчете двусмислено (отделно гълъб и отделно клонче), но после става ясно, че има предвид историята на съчетанието, повтарям "гълъб+маслинено клонче". Засягайки юдейските източници в Талмуд има сравнение на Божия дух "като гълъб": And the spirit of God hovered over the face of the waters — like a dove which hovers over her young without touching [them]. "Talmud, Tractate Moed, Hagiga 15a" Самото тълкувание в аспекта на статията е взаимствано най-вече от Августин Блажени /текстове от 397-400 г/ " perpetual peace is indicated by the olive branch (Latin: oleae ramusculo) that the dove brought with it when it returned to the ark."[ , глава XVI, стр 42-43: https://books.google.bg/books?id=51dMXa3SmlgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq="augustine+of+hippo"+%2B"olive+branch"&source=bl&ots=bj0YbrdtY_&sig=83aD_pOaUFQMPiuJ6ZkRKBnnQJY&hl=en&ei=YwevTcPSK4a7hAeW8fzdAw&sa=X&oi=book_result&ct=result&redir_esc=y#v=onepage&q=olive branch&f=false Можем да обсъдим и кога е пиджън и кога е дов (пиджън не е точно дов), но мисля, че ще стане супер досадно. Пълно пояснение относно корените на патардията: Christianity Wall painting from the early Christian Catacombs of Marcellinus and Peter in Rome, showing Noah, in the Orante attitude of prayer, the dove and an olive branch The use of a dove and olive branch as a symbol of peace originated with the early Christians, who portrayed the act of baptism accompanied by a dove holding an olive branch in its beak and also used the image on their sepulchres.[9][15] The first literary reference to its signifying "peace unto the nations" is in the writing of the Church father Tertullian (c.160 – c.220)[16] The dove appears in many funerary inscriptions in the Roman catacombs, sometimes accompanied by the words in pace (Latin for "in peace"). For example, in the Catacomb of Callixtus, a dove and branch are drawn next to a Latin inscription NICELLA VIRCO DEI OVE VI XIT ANNOS P M XXXV DE POSITA XV KAL MAIAS BENE MERENTI IN PACE, meaning "Nicella, God’s virgin, who lived for more or less 35 years. She was placed [here] 15 days before the Kalends of May [17 April]. For the well deserving one in peace."[17] In another example, a shallow relief sculpture shows a dove with a branch flying to a figure marked in Greek as ΕΙΡΗΝΗ (Eirene, or Peace).[18] The symbol has also been found in the Christian catacombs of Sousse, Tunisia (ancient Carthage), which date from the end of the first century AD.[19][20][21] Christians derived the symbol of the dove and olive branch from two sources: Greek thought, including its use of the symbol of the olive branch,[22] and the story of Noah and the Flood. The story of Noah in the Hebrew Bible ends with a passage describing a dove bringing a freshly plucked olive leaf (Hebrew: עלה זית alay zayit),[Gen 8:11] a sign of life after the Flood and of God's bringing Noah, his family and the animals to land. Jews never used Noah's dove and olive leaf as symbols of peace, Rabbinic literature interpreting the olive leaf as "the young shoots of the Land of Israel"[23] or the dove's preference for bitter food in God's service, rather than sweet food in the service of men.[24][25][26] But the symbol acquired that meaning among early Christians, it was confirmed by St Augustine of Hippo in his book On Christian Doctrine and became well established.[27] Diagram showing the relationship between the Flood, baptism, water, peace and the dove in early Christian thinking. The New Testament has a comparison between a dove and the Spirit of God that descended on Jesus during his baptism.[Mt 3:16],[28] which is paralleled in the Talmudic sentence, "the spirit of God hovered over the face of the waters like a dove."[29][30][31] Early Christians drew parallels between baptism and Noah's flood, the First Epistle of Peter (composed around the end of the first century AD[32]) comparing the salvation through water in baptism to Noah's salvation through water.[1Pt 3:20–21] Tertullian compared the dove, who "announced to the world the assuagement of divine wrath, when she had been sent out of the ark and returned with the olive branch", with the Holy Spirit in the form of a dove that descends in baptism, "bringing us the peace of God, sent out from the heavens".[33] In the fourth century, St. Jerome's Latin Bible, possibly reflecting this Christian comparison between the peace brought by baptism and the ending of the Flood, rendered the Hebrew Bible's "olive leaf" in Noah as "olive branch" (Latin: ramum olivae). By the fifth century, St Augustine confirmed the Christian adoption of the olive branch, writing that, "perpetual peace is indicated by the olive branch (Latin: oleae ramusculo) that the dove brought with it when it returned to the ark."[27] In the earliest Christian art, the dove represented the peace of the soul rather than civil peace, but from the third century it began to appear in depictions of conflict in the Old Testament, such as Noah and the Ark, and in the Apocrypha, such as Daniel and the lions, the three young men in the furnace, and Susannah and the Elders.[34][35] Before the Peace of Constantine (313 AD), in which Rome ceased its persecution of Christians following Constantine's conversion, Noah was normally shown in an attitude of prayer, a dove with an olive branch flying toward him or alighting on his outstretched hand. According to Graydon Snyder, "The Noah story afforded the early Christian community an opportunity to express piety and peace in a vessel that withstood the threatening environment" of Roman persecution.[34] According to Ludwig Budde and Pierre Prigent, the dove referred to the descending of the Holy Spirit rather than the peace associated with Noah. After the Peace of Constantine, when persecution ceased, Noah appeared less frequently in Christian art.[34] Medieval illuminated manuscripts, such as the Holkham Bible, showed the dove returning to Noah with a branch.[36]Wycliffe's Bible, which translated the Vulgate into English in the 14th century, uses "a braunche of olyue tre with greene leeuys" ("a branch of olive tree with green leaves") in Gen. 8:11.[37] In the Middle Ages, some Jewish manuscripts, which were often illustrated by Christians,[38] also showed Noah's dove with an olive branch, for example, the Golden Haggadah (about 1420).[39][40] English Bibles from the 17th-century King James Bible onwards, which translated the story of Noah direct from Hebrew, render the Hebrew 'aleh zayit as "olive leaf" rather than "olive branch", but by this time the association of the dove with an olive branch as a symbol of peace in the story of Noah was firmly established.

Лутане не е задължително синоним на изгубване. Обикновено когато човек търси себе си през повечето време се лута из собствените си дебри.

"Това, което не мога да създам не го разбирам" Файман

Когато намерим отговора на въпроса - що е то животът (голямото неизвестно) екзистенциалните ни тревоги (от голямото неизвесто) от с какво ли ще се заменят? Някои ще ядат от Дървото на Живота - има намек, че ще бъде достижимо...в края на пътя.

Нали наскоро установихме, че лутането също е пътуване. Луташ си се и накъдето отведе... Може пък и да е готино особено ако лутащият се няма и кой знае какви отговорности налагащи цели. Сещам се за Ел Камино с Майкъл Шийн. Първо мина Пътя с нещо като цел. После се залута по света заради самото лутане.

Това е така, защото не е ясно легендите предавани устно за кои периоди се отнасят. Може да е за всемирен потоп, а може и да са архетипни впечатляващи събития, които се отразяват чрез фолклора. Залага се на последната Ледникова епоха когато предполагат големи едновременни събития на различни места. https://en.wikipedia.org/wiki/Ice_age#/media/File:Northern_icesheet_hg.png Графиката показва, че поради ледените шапки с дебелина 3-4 км. морското ниво е било със 120 м. по-ниско. Това е голяма разлика по места. За колко време е станало разтопяването им е в сферата на предположенията, но един от сериозните ефекти е прекъсването на сухоземните мостове. Което създава съвсем нови представи за света. От тези фундаментални за обмена и придвижването последици е възможно промяната на условията да се е трансформирала като Сътворение и да се е обединила с местните легенди за произхода на човека. Така се е получила една нова творческа компилация за "началото", която днес повечето любители-изследователи разглеждат като единна, но винаги трябва да имам предвид, че поради трудностите на устното предаване е възможно да имаме обадинение на по-древни космологични виждания с по-нови събития. Предполага се, че последният ЛП трябва да е "приключил" между 12-10000 пр.н.е. (поправете ме ако греша). Повечето от нас са запознати със симулираните графики на очаквано надигане на океанското равнище с около 60 м. и пораженията за нас ще са от рода на "нова световна картина". Ние може да я видим от горе и ни е по-лесно да привикнем към оцелялото познато-старо. Докато за онези хора тази промяна (и всяка промяна) трябва да е била апокалиптично-непозната. Внимателен прочит на източниците показва смесицата от различни времеви преживявания натрупвани още от времето на ловците-събирачи. "Началото на времето" може да се тълкува и като условно приет "момент", в който времето вече може да бъде измервано (с най-примитивните методи). Когато се говори за текстовете винаги трябва да се има предвид, че това не са "приказки", които някой е седнал и измислен за една вечер. Само записът им е "еднократен", докато самите истории си имат своите по-древни корени за изследване. ***** Текстът за Сътворението на Енума Елиш: http://www.istorianasveta.eu/index.php/ct-menu-item-21/митологии/асиро-вавилонска/25-енума-елиш.html "И епосът за великия и страшен Гилгамеш, за праведния Утнапищим и унищожителния Вселенски потоп е записан върху множество глинени клинописни плочки, намерени в библиотеката (наброяваща повече от 20000 тома), която създал Ашурбанипал (669 - 635/627 г. пр. Хр.). Той бил изключително умен и образован владетел. Говорел няколко езика, умеел да пише, притежавал литературен талант и придобил математически и астрономически знания. Този епос е най-значителното литературно произведение на древна Месопотамия, първият голям епос в световната история. Ето част от оригиналния текст: "Всичко, що имах, взех със себе си, всички плодове на своя живот натоварих на кораба; и семейството и всички роднини, животните степни, добитъка от полята и хората от занаята им, всичките събрах и натоварих. Качих се на кораба и затворих вратата... Когато изгря новият ден, на хоризонта далечен чер облак се вдигна... Денят изведнаж се превърна в нощ, брат вече не виждаше брата, народът в небето не се познаваше вече. И боговете даже потопът изплаши, побягнаха те бързо към небето на Ану и като псета край стената се свиха... Шест дни и шест нощи растяха буря и води, ураган царуваше над земята. А седмият като настана, бурята стихна, изгладиха се водите, що като войска бяха вилнели; усмириха се вълни, вятърът утихна и потопът спря да се качва. Погледнах над водата, замлъкнал бе ревът, а всички хора бяха станали глина! До сами покрива стигаше блатото!... Огледах за земя, за хоризонта на морето, далеч, далече там изплава остров. Корабът стигна до планината Нисир, заседна на планината Нисир като закотвен... Когато настана седмият ден, аз гълъб пратих и пуснах да лети, литна той и пак дойде, гълъбът мой, като не намери място да почине, върна с пак. Аз лястовица пратих и пуснах да лети, литна тя и пак дойде, моята лястовица, като не намери място да почине, върна се пак. Аз гарван пратих и пуснах да лети, отлетя гарванът, видя, че водата взе да спада, кълве той, върти се, грачи и веч се не връща." http://www.mythology.tribak2007.com/shumer-mythology4.htm " Литературната история на Гилгамеш започва с пет самостоятелни шумерски поеми за Билгамеш (шумерското име на Гилгамеш), цар на Урук. Четири от тях са използвани като източник за компилиран епос на акадски. Тази първа обобщена версия, известна като Старовавилонска версия, датира от XVIII век пр.н.е. и е озаглавена със своите начални думи „Шутур ели шари“ („Надминаващ всички други царе“). От нея са запазени само няколко фрагмента. По-късната Стандартна вавилонска версия датира от XIII до X век пр.н.е. и започва с думите „Ша накба имру“ („Той, който видя дълбините“). Възстановени са фрагменти, обхващащи около две трети от тази по-дълга дванадесеттаблична версия. Едни от най-добрите копия са открити в развалините на библиотеката от VII век пр.н.е. на асирийския цар Ашурбанипал." https://bg.wikipedia.org/wiki/Епос_за_Гилгамеш

И от една страна това е добро, за да не настъпи вечността на Вечната скука.