sir

Така е, доста приказливи са били в сравнение с еталонните конспиративни структури от типа примерно на италианските. Но това си е обусловено и от целта на цялото мероприятие: да се вдига голямо въстание срещу една към онзи момент все още достатъчно мощна империя. При това всичко трябва да се случи в сравнително кратки срокове, а ония хубавци "отсреща" даже препират да става още по-бързо. В такива условия просто няма как да го има подборът на кадрите, който им се иска да го е имало на някои хора, включително на някои съфорумци. И на Левски му се е искало Ангел Кънчев четири години да "учи работата", но това си е било нереалистично. Затова и виждаме това, което виждаме: едни мрежи от роднини, приятели и познати, много от които със сигурност не са били за тази работа. В тази връзка Стоян Куюмджията за мен е повече от очевидно, че е бил гъст с комитетските дейци още от преди да има комитет. Тъй че няма нищо странно да е бил "посветено лице", дори и да не е бил де юре член на комитета. Друг въпрос е в какво точно се състои това "де юре", защото в Устава никъде не пише.

Бил е периферен член или айде може да е бил "сътрудник", знам ли го точно какъв е бил - сам казва, че не е бил на комитетски събрания. Но че е имал отношение към комитета, впрочем е съвсем ясно и от самите въпроси, които му задава Кацев-Бурски. Ето и от същия сайт и от д-р П. Стоянов: 22.5.1901 год. Стоян Златаря Куюмджията, родом от село Българене, на 56 години. От него узнах следното: преди да дойде Левски, поп Тодор Мишака, Д. Пъшков, Иван Драсов, Марин Луканов и Стоян Куюмджията (той) са образували едно спестовно дружество, наречено „Постоянство“, с цел да се издържа една учителка на учение в Габрово. Тази била Йорданка, сестра на Луканови (умряла преди да свърши учението си). Всеки внасял по 5 гроша в началото, сетне по грош, всичко около 50-60 души, имали и устав с печат (един устав видях у Пъшков, както казах по-рано). Разправя за револвера, че го е купил за 2 1/2 лири с 50 патрона от Цвятко Берберчето, от ония револвери, прекарани от Влашко (виж по-рано писаното). Той го е крил в нужника вътре, долу закачен на един гвоздей под дюшемето на нужника, а патроните с фишеците – под первазите на едина прозорец. Той избавил един път револвера си, като жена му си го скрила в пазвата, когато ги претърсили турците него и поп Т. Мишаков и те си идвали от лозе. Кочко Мойнов ги бил издал него и поп Тодор Мишаков, че имали револвери и че са комити. Арестували ги двамата през есента на Заарското въстание (Старозагорското, 1875 г.). Претърсили у Стояна, но револвера не намерили; само у попа намерили и го конфискували. Държали ги затворени една неделя и ги освободили след дълго разследване. На попа върнали револвера чрез владиката Йосиф. Стоян знаел, че Левски е идвал и уреждал комитета, но на събрания не е бил никога, знаял от Пъшков и поп Тодор. Знаел за убийството на момчето Никола на Денча Халачина и за дякона Паисия и за обира на пощата. Знае, че поп Кръстю е предал Левски. https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Има там и още за по-късната му революционна дейност. Ако трябва да съм откровен, то напротив - именно писаниците за него у Кацев-Бурски не вдъхват никакво доверие. По-конкретно ето това: "Стоян Куюмджията, за него ще помни Ловеч во веки. Обраха турските къщи по време Освобождението, па като се върнаха турците, изкарваше народа да жъне по нивите, и избити бяха хиляди души". Ако действително имаше такова грандиозно трагично събитие, за което той лично е отговорен, то щеше го има описано и потвърдено и от други източници. Аз за такова нещо никога не съм чувал. А по отношение на аргумента за Добри Механджията просто не ми се спори. Само ще кажа, че подобен полицейски похват - умишленото вкарване в списък с членове на престъпна група на напълно странично и нямащо отношение към групата лице - на мен лично не ми е познат.

Защото е бил член на комитета. Това е единственият критерий за попадане на името ти в този доклад.

Ако приемем писаното от Кацев-Бурски за по-достоверно, то значи автоматично отхвърляме казаното от Пъшков, или поне аз автоматично го отхвърлям по гореспоменатите причини - за вероятността да е имало две нахлувания у Добри Механджията нямам какво повече да добавя, считам я за нулева. А като още едно следствие също така се задължаваме да приемем, че в доклада на Хамди паша има неточност в упоменаването на Добри Механджията като комитетски член. Не ми стои добре такава трактовка, но това си е мое виждане.

Ами това е същият тип източник "една жена каза". Драсов в Чехия чул от някакви ловчанлии, на които пък други (кои?) им разказали, че Добри и Пано са виновниците. А Теодор Тончев пък май си донатаманява, тъй като Драсов - поне в този пасаж - не пише, че са му съобщили "комитетски дейци". И какво сега излиза за Добри? Източниците са: 1. Някакви хора от Ловеч, които писали на Драсов - от там той на Данаил Попов - а той пък на Каравелов. Това е и първото споменаване на Добри. 2. Дъщеря на Добри Механджията, която казала на ловешкия учител Михаил Хаджинеделчев, а той пък - на Кацев-Бурски. 3. Ангел касапина, който също разказал на Михаил Хаджинеделчев, а той - на Кацев-Бурски. 4. Дъщеря (друга?) на Добри Механджията, която разказвала, и разказът й някак си стигнал до Димитър Пъшков, а от него - до Страшимиров. 5. Доклад на дунавския валия до великия везир. Едно от тия неща не е като другите.

Ами в такъв случай или разказът на Пъшков е измислица, при това измислица изградена на основата на записаното у Кацев-Бурски, понеже Пъшков е чел книгата му, или Пъшков действително е чувал за подобна случка, но тя няма общо с Левски. Тъй или иначе (поне) единият разказ е измислица. Две такива случки все у същия Добри Механджията, все с разбиване на стена, все с падащи с трясък предмети на пода, все с дъщери като първоизточници - това е напълно неправдоподобно. Надявам се, че поне това не предизвиква съмнение.

Ясно, значи все пак има и поне още един източник на информация за тази персона. Добре, но това не е баш същото като писаното у Кацев-Бурски. Даже всъщност е много различно. Аз впрочем имам спомен, че преди години някъде назад из темата сте го коментирали и този въпрос, тъй че верно се въртим в кръг, но какво пък. Ето го как стои у Кацев-Бурски по линка, предоставен от Borova gora, според предаденото му от Михаил X[аджи]неделчев – учител от Ловеч: От дъщерята на Добре кръчмаря, Евгеница Куюмджиева, която живее сега в домът на X[аджи]неделчева, той узнал, че Левски с другари се опитал да обере баща й. Разбили стената, обаче, там се случил забит голям гвоздей, върху когото били закачени кантар и сито, тe паднали с ужасен трясък. Баща й станал и изгърмял с пушката. Обираджиитe избягали. Баща й бил много зъл и голям скъперник и се грижел само за своите интереси. Нито българите, нито турците му вярвали. Според Пъшков, както стои у Страшимиров, обирът не е всъщност обир, а е опит за убийство на Добри и е дело на Гечо Сирков през 1875г. Според Михаил Хаджинеделчев, както стои у Кацев-Бурски, обирът е извършен от самия Левски, очевидно доста по-рано във времето. Детайлите леко се различават (в единия случай на пода с трясък пада торба с орехи, а в другия - кантар и сито), имената на дъщерите се различават (но източникът е все дъщеря на Добри - това е показателно), но за мен не буди особено съмнение, че става въпрос за една и съща случка - независимо дали действителна или измислена - мултиплицирана във времето и превърнала се в легенда. Кой е достоверният разказ? Би следвало да е този на Пъшков, макар че и той е от втора и трета ръка, тъй като Пъшков по това време (пролетта на 1875г.) си е в Диарбекир, а и много ме съмнява да го е чул впоследствие лично от дъщерята на Добри, която от своя страна също не е ясно откъде знае, че извършител е бил Гечо Сирков, при положение че от разказа не личи Добри да е имал пряко съприкосновение с извършителите. От там насетне - ако разказът на Пъшков е верен - то кое пречи на следната хипотетична постановка: Гечо Сирков и компания искат да убият Добри Механджията, понеже смятат, че той има пръст в предаването на Левски. Дали има или няма и дали е бил комитетски член или не в тази е постановка е без значение. И в такъв случай предаденото у Кацев-Бурски е пълна измислица. Никакъв обир на Добри Механджията от страна на Левски не е имало. Виж колко е лесно да се разпробият дупки направо с бормашината в тези "достоверни източници" и техните истории. Стига да се подхожда критично към тях.

Мен не ми е ясно как името му би оцеляло в този доклад, който при всички положения е с първоизточник в Ловеч, а не в Русе или някъде другаде, щом като Добре е бил такава дружка с Юсеин Бошнак, Али Чауш и други местни ченгета. Дори и някой доносник от комитета да го е набедил и него за комитетски член, то на турците не им ли прави впечатление това име? Много алогично ми изглежда всичко това. Практически всички други имена в доклада са достоверни, само Добре Механджията, турското ухо, вкаран и той там по някакви неясно какви причини.

Или пък просто има смесване в източниците на две лица на име Добри, които са били съдържатели на механи в Ловеч. Първият е бил член на комитета и на негово име Н. Цвятков вади тескерето, а вторият е бил приятелче с турците и у тях е имало организиран от комитета обир.

Според мен Кацев-Бурски си е имал сведения, все пак документирано е говорил със записаните от него хора. Но след това си е натаманявал и украсявал, за да му пасне всичко на неговата хипотеза. Вече беше показано и от Киров, че дори си е позволявал и да цитира преиначено. А някои неща пък са пълни измислици, някакви градски легенди или не знам и аз как да ги нарека точно, но представени за действителни случки. Книгата му губи много от научната си стойност заради подобни недобросъвестни изследователски похвати. Тъй че не знам конкретно за Добри Механджията кое е вярно и кое - не. Но бих се обзаложил, че за това лице има един-единствен първоизточник на информация - дописката на Каравелов - от там нататък са слухове и псевдоспомени на хора с предварителното убеждение, че Добри непременно трябва е участвал в предаването на Левски.

На това съм пропуснал да отговоря. Не казвам, че ти си съчиняваш, въобще не си го и помислям. Казвам обаче, че колкото повече чета по темата, толкова повече се убеждавам, че много хора са си съчинявали - както съвременници и участници в събитията, така и по-късни изследователи и известни и неизвестни историци. И това не е само по темата Левски, смъртта на Ботев например е същата работа. Та не е ясно на кое може да се вярва и на кое - не. За мен първокласните извори по темата са кореспонденцията на Левски и османските документи. От там нататък към всичко останало подхождам с едно наум.

Възможно е. Но пък арестуваните от Ловеч щяха да са повече от трима, ако Иван Драсов не беше избягал и ако софийските власти знаеха кой е "Христо Бояджията". Но тъй или иначе там от това събрание Общи дава поименно трима от ръководството (Марин, Пъшков и "сивия кардинал" Драсов) и изрично посочва и поп Кръстю, който също е в ръководството, макар да не му знае името. Цвятко Хаджипавлов явно не му е направил особено впечатление и, ако е бил там изобщо, е в графата "други".

Възможно е, но никак не е задължително. Напълно допустимо е турчин да го е чул от българин още някъде през август, когато хипотетично е получавал доноса, който после виждаме в доклада на Хамди паша, и да го е осмислил като "Христо". Няма абсолютно никакъв проблем турчин, който не е с образование до ниво да бъде писар, да възприеме "Кръстю" и "Христо" по един и същи начин - нещо от рода примерно на "Ристю" - тъй като освен всичко друго началното струпване на съгласни е нетипично за турския. След което да го записва като познатото му "Христо", още повече че в самия доклад има още двама Христовци изброени поименно, както и един Христаки.

Добри Механджията и на мен ми бърка в очите още откак за пръв път прочетох доклада. Но нямам основания да не вярвам на информацията в него. Него го нарочва за предател Каравелов, а според мен Кацев-Бурски просто следва тази линия като част от по-широкия си план да оневини поп Кръстю. Мен лично тази история за Добри Механджията в неговата книга много ми намирисва. Точно по същия начин, даже още по-фантасмагорично звучат пък историите за другия герой от първата дописка на Каравелов - Пано Бонжора. Пано, ловешкото пиянде, в неговата книга се превръща в Пано, изпечения шпионин, който често посещавал печатницата на Каравелов в Румъния, следял Левски по пътищата и не знам си още какво. Не Пано Бонжора, а Бонд, Пано Бонд. Според мен набеждаването на Добре и Пано е много вероятно да е от хора, "достоверните източници" на Каравелов, които много добре знаят, че тези двамата нямат нищо общо. Така ми изглежда на мен отстрани. А книгата на Кацев-Бурски ми изглежда писана с много твърдо предубеждение кои са добрите героите и кои - лошите. Марин, Пъшков, Стоян Куюмджията, Пано, Добре Механджията - всичките са лоши и описани в изключително черни краски. Поп Кръстю, Яким Шишков, Цвятко Хаджипавлов и някои други - целите в бяло. Много измислици и украсявания има и в двете посоки. Върхът лично за мен е историята за Яким Шишков, Левски и Али Чауш, която по фантасмагоричност бие даже и тази за Пано Бонжора. Що се отнася до Христо Иванов като председател на комитета в Габрово, то това вероятно е просто поредният маркер, че става въпрос за донос от едно лице от Ловеч (мнението ми на 100% съвпада с твоето), даже нищо чудно и на еднократен донос. Христо Иванов има и други функции в организацията, та кой знае въпросният доносник кога, къде и по какъв повод е контактувал с него. Другият вариант е да става въпрос за грешка, тъй като докладът посочва изрично и комитет в Търново, но негов главатар после в изброяването липсва.

Намесването на Цвятко Хаджипавлов внася още повече мътилка по въпроса. Интересно се получава. Към 26.11.1871г. Цвятко се занимава със снабдяване с оръжие на комитетите (или поне на един комитет - този в Троян) и се подписва като "подпредседател". Към 22.11.1872г., т.е. година по-късно и след арестите на Марин Поплуканов и Димитър Пъшков, виждаме Цвятко отново да се занимава със снабдавяне с оръжие на комитетите и пак да се подписва като "подпредседател". И в двата случая имаме недоволство от работата на Цвятко - в първия случай от Васил Бочев, който го обявява за лъжец, понеже му доставил повреден револвер; а във втория - от Видул Кацев и от самия Левски, понеже бил забавил доставките на оръжие и боеприпаси за два комитета. Второто твърдение е от Кацев-Бурски и имам подозрението, че той самият е и източникът (ако греша, поправете ме). Изникват множество въпроси. Ако Цвятко е такава видна фигура през цялото време, та и деюре подпредседател на комитета, защото неговото име не се споменава никъде и от никого по време на разпитите? Доколкото ми е известно, той не е арестуван, нито дори задържан за кратко. Името му впрочем отсъства и от доклада на Хамди паша. Ако Пъшков лъже и умишлено го принизява до обикновен член, то лъже ли тогава и Никола Сирков, от чийто разказ е пределно ясно, че към момента на ареста си именно Пъшков е подпредседател? Ако пък Цвятко е бил подпредседател през 1871г., а впоследствие е сменен (примерно заради случая с обвиненията на Васил Бочев, които Цвятко надлежно довежда до знанието на комитета), то как така отново го виждаме като подпредседател година по-късно: кой го е избрал или той се е самоназначил и кой тогава е председател? Това може и да няма връзка с Цвятко Хаджипавлов и писаното дотук (а може и да има), но сред новите документи има и един, който потвърждава, че дори и след края на процесите, екзекуциите на Левски и Общи и т.н. снабдяването с оръжия продължава, т.е. опровергава се и твърдението, че цялата организация е напълно разбита и спира да съществува. Документ 33, Телеграми от Великото везирство до Дунавския и Одринския вилает с указания за вземане на необходимите мерки и повишаване бдителността във връзка с евентуални опити от страна на комитетски дейци за вкарване на оръжие чрез доставките на стока за панаири, датиран 16/28 август 1873 г. Чува се, че членуващите в комитета революционери се снабдяват по някакъв начин от чужбина с оръжие, което внасят [тук], най‐често скрито сред другата стока по време на панаирите. Целият документ е на стр. 121-122.

Анастас Попхинов фигурира в доклада - попският син Анастас, главатар на начинанието в Плевен. Няма как да е той. А преименуването на Кръстю в Христо може и да си е на самите турци, които са преписвали/предавали информацията по веригата.

Така е, но тук например Киров някъде по-напред из темата писа за наводнение в Ловеч от 1872г., което отнесло моста, където бил дюкянът на Гечо Хашната. Не знам дали това е 100% сигурно, че е така, а и нямам представа дали и къде изобщо може да се провери. Та хипотетично е напълно възможно Величка да е била движещият фактор и тя да е убедила брат си да прибере едни пари, т.е. личните нужди на Марин да са били всъщност личните нужди на сестра му и мъжа й. Това, разбира се, са си спекулации. Що се отнася до Марин и панирането му около онази "тупурдия", както и последващата му метаморфоза - този въпрос за мен остава напълно неизяснен. Там има нещо, което ни убягва.

Може да е било доброволно, а може и доброзорно. То и за Общи доскоро се смяташе, че доброволно, та едва ли не и с голям кеф издава всичко наред. Но сега вече циркулира твърдението, че всъщност бил правил опит за самоубийство след залавянето си. Тъй че - отговорите са в османските архиви.

Окей, съгласяваме се, че имаме различия във вижданията по този конкретен въпрос. Аз нямам някаква теза, че Марин Поплуканов или пък Димитър Пъшков са чисти и неопетнени лица. Просто го намирам за очевидно, че не са те в основата на цялата серия от доносничества и предателства. Дали са се договаряли с някого и с кого точно, аз не мога да твърдя, но документите подсказват, че това не е било с разследващите в София, които иначе не биха си губили времето с тях и особено пък не биха им правили един куп очни ставки. п.п. И още нещо всъщност искам да допълня тук. Не знам защо често се казва "Луканови". Луканови това, Луканови онова. Ако Величка Хашнова е брънката, която търсим тук, то откъде-накъде се слагат всички в един кюп? Аз от прочетеното оставам с впечатлението, че тя си е една напълно самостоятелна личност, която по нищо не личи да е била слабоволева или нещо подобно, а всъщност точно напротив.

Значи, ето потвърждение на съмнението ми, че Кацев-Бурски си е натаманявал, в конкретния случай - грубо е манипулирал с вмъкването на въпросните две думички, които силно променят смисъла на заявлението на Димитър Пъшков. Това няма отношение към въпроса кой е бил председател на 7 октомври и кой е писал прословутото писмо (все си е Марин Поплуканов), но може и да има отношение към последващите събития. А ето това, което директно следва у Кацев-Бурски цитираното от Страшимиров (поне в линка, който ни беше предоставен тук от уважаемата Borova gora), то от Пъшков ли е казано или и него Кацев-Бурски си го е добавил: Със сумите е разполагал самия комитет в лицето на председетеля Марин П[оп]луканов. След залавянето им ръководството на комитета останало на Цвятко Х[аджи]павлов, Величка Хашнова и на Христо П[оп]луканов, Левски с тях се сношавал, а не с поп Кръстю. Визирам удебеленото от мен. Има ли други данни за това или е само този пасаж от тази книга?

Така е, мое субективно мнение си е. Но се основава на това, което ми дават източниците. А източниците ми дават следното: не е Марин Поплуканов авторът на доноса от доклада на Хамди паша, не от Марин турските власти се сдобиват с двете писма до Левски, не заради Марин "телеграфат пристигна за п[оп] Кръстя", не Марин издава всичко и всички на разпитите и не Марин ходи по очни ставки с останалите да им обяснява как няма смисъл да отричат. А много от писаното от Кацев-Бурски за мен е измислици. Въобще, целият му разказ много ми бие на разказа на едно друго лице, което може и да не си чувала, но името му е Фархат Нурутдинов. И там така мистериозно изчезват записки и тефтери, а всички, които могат нещо да потвърдят, са все покойници. Но и това е друга тема.

Няма как да приема мнения, които грубо игнорират най-важните източници по даден въпрос. Без значение колко известни историци и колко колективно са ги изказали.

По тази логика можем да питаме същото, което се пита и Димитър Пъшков - защо поп Кръстю е освободен? Защо Яким Шишков не е арестуван? А иначе аз не твърдя, че Марин Поплуканов е бил някакъв мил и приятен човечец. Очевидно е, че не е бил такъв. Това не го прави автоматично предател. Неподходящ за работата, която му е било гласувано да върши - да. Но от там до предател има още доста път. Път под формата на документи и факти, каквито към момента аз не съм видял. Негативните личностни характеристики и безпочвените инсинуации от типа, че обирът на Денчо Халача можело да е "примка срещу Левски, за да бъде уловен", не са достатъчни.

Това е мнение, а не източник. Питах те как ще коментираш османските документи и разказа на Никола Сирков. Това са източници. Ако искаш, и Пъшков коментирай. Той също е източник. Но явно няма да ги коментираш. Ами добре.

Добре, има логика, но я има само на базата на тези подбрани от Унджиев и цитирани от теб източници. А как Унджиев коментира разказа на Никола Сирков? Ами че съдейки по последното писмо на Левски, към него момент той е най-довереното му лице в Ловеч. Колко е вероятно някой (кой?) да е избрал попа за председател след случката у Денчо, а Сирков да не знае? Неговият разказ е от няколко месеца след събитията. Пресен-пресен. Не може да е "забравил". Т.е. какво правим - Сирков лъже, че поп Кръстю бил само касиер, лъже, че поп Кръстю на два пъти предупреждава Левски да не идва в Ловеч, лъже, че самият Левски му е казал, че поп Кръстю е "наш верен човек"? Как коментира официалните османски документи? Не само преписа от протокола, в който пише черно на бяло, че Марин е председател, и който препис не е за пред Сульо и Пульо, а за пред великия везир. А ето това как го коментираме (от разпита на Марин; удебеленото мое - sir): Когато се направиха очни ставки между Марин Попов и Димитър сърбина, Анастас плевненеца и Дидьо Пеев, Димитър сърбинът разказа, че ходил седем-осем пъти в къщата на Марин Попов, че постоянно ходил в Мариновата къща и правил събрание, че комитетските книжа изхождали винаги от Ловеч, че Дякон Левски и убитият в Русе Ангел Кънчев ходели винаги в къщата на споменатия, че комитетските събрания ставали в Мариновата къща, че големите комитетски събрания ставали [пак] в Мариновата къща. Марин купил на Дякон Левски, на Ангел Кънчев и нему [на Общи] за три хиляди гроша коне, за да обикалят комитетските места. От Мариновата къща в Ловеч се разпространявали всички комитетски бунтовнически книжа и в неговата къща се получавали всички комитетски книжа, идващи от околните [комитети]. Минаващите от Влашко хора идвали направо в неговата къща и се изпращали за бунтуване навсякъде чрез него. Анастас плевненецът даде показания, че донесените отсреща четиридесет револвера от Мариновия брат Тошко били изпратени в Ловеч на Марина, и че неговата къща в Ловеч е била комитетска, че Марин бил в комитета, и че всичко ставало с негово посредство. Дидьо Пеев разказа също така, че Мариновата къща била комитетска, че Дякон Левски нощувал там, че и той ходил с Дякон Левски три пъти в тая къща, че там се срещали, и че идващите книжа от комитетите се давали на Марина. Вутьо Ветьов каза, че когато нападнали с Дякон Левски къщата в Ловеч и убили човека, излезли пак от Мариновия хан. Идващите от комитетите книжа се получавали от Марина, неговият хан бил комитетски, че когато след нападението те избягали в лозята, братът на Марина с малко повреденото око докарал коня в лозята, и че той оставил взетото за нападението облекло в Мариновия хан. Споменатият Марин Попов отрича всичко казано и остава при старото положение. ... Призова се Стоян пандурът и се извърши очна ставка със споменатия Марин. Стоян заяви, че споменатият Марин поп Луканов е от Ловеч, че той [Стоян] донасял от Тетевен пет-шест пъти писма и ги предавал на Марина, че идващите у него [у Марина] вземал той и ги носил, че винаги разговаряли по комитетски работи, че е бил [Марин] в комитета, [и] че напразно отрича. Споменатият Марин отрича категорически и настоятелно да познава дори Стояна и да му е давал да носи такива книжа, за което се направи настоящето и те се подписаха. Това какво е, ако не описание на положението и дейността на председател на комитета? Събранията - у Марин. Всички комитетски книжа - у Марин. Всички писма куриерите ги носят на Марин и ги вземат от Марин. Револверите - носят се на Марин. Но Марин не бил председател, а председател бил друг. А този друг тогава с какво се е занимавал? И как така никой, включително куриерите, които тук са наброени цели трима, не си спомня, че над два месеца (от случката у Денчо до арестите) са носили и вземали писма и комитетски книжа вече не от Марин, а от поп Кръстю? Отделно, ако Марин бил "напуснал" комитета още след убийството на слугата, то в качеството си на какъв Грую, месец по-късно, нарежда хвърлянето на документи в нужника? Хипотезата за смяна на председателя може да сработи, но в никакъв случай още от август, а определено от доста по-късен момент. п.п. А иначе чест му прави на Марин, че отрича всичко и не издава никого. Полза вече не е имало, понеже е изпят по много линии, но е един от не толкова многото, които никого не издават. И това е факт, който следва да се отчита, когато му се хвърля вина за това или онова.