-
Брой отговори
1052 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
9
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ insighting
-
А защо да не може този договор да се ревизира - клаузула ребус сик стантибус е формула, съобразно която Виенската конвенция за правото на международните договори дава възможност за внасяне на изменения дори след ратификация.
-
"Абсолютно разумно е да обмисляме бъдеще,в което кешът не е цар. Но да се преследва подобна цел чрез ограничаването на възможността на хората да го използват в настоящето е ужасна идея." ________________ Кешът ще изчезне, но в бъдеще всяка една компания ще се токенизира и ще разполага със собствена система, а това ще стимулира световния брутен продукт.
-
При влизането на България в еврозоната: Първоначално ще нараснат т. нар. еднократни разходи за въвеждането на еврото, които се изчисляват на около 8% от БВП (толкова приблизително са били в 12-те държави, които са въвели първи еврото през 2002 г.). Те се свеждат до: разходи за промяна на цените от левове в евро, които са от чисто техническо естество, като нови опаковки, етикети и т. н.; за програмни продукти; за пренастройка на касовите апарати и др. Към тях могат да се причислят и разходи за адаптация на счетоводното и финансово управление, в т. ч. информационните системи в т. ч. изготвяне на бюджета на фирмата в евро за годината, през която ще се въведе еврото и преработка на учредителните актове на фирмата и нейния правилник. С оглед на облекчаване на значителните фирмени разходи по отношение на въвеждане на еврото е наложително да бъде променен Законът за корпоративното подоходно облагане в годината предхождаща влизането в еврозоната и тези разходи да бъдат признати като необходимо-присъщи на фирмите и да бъдат освободени от облагането им с корпоративен данък. Източник: trud bg
-
Има толкова много академии: за емоционална интелигентност, увереност, лайфстайл... където младите могат да се учат как да се държат и да не грешат. :) Всеки разход трябва да се покрива с два пъти стойността му приход. Обстоятелственият ковид форсмажор приключва с имагинерна печалба.
-
Прочетох друг интересен цитат от Ричард Тейлър: "Познаването на нещо за когнитивната система позволи на другите да открият систематични пристрастия по начина, по който мислим." Много е трудно да се опише механизмът на мисленето. Всичко се случва в неврона, но за да започне този процес е нужно да се побутне с един електрон. Хората, които не могат да мислят и да вземат решения, по-добре да се поучат от животните, на които всеки ден им се налага да правят избори. Молекулярната изчислителна машина управлява записаната информация. Един от най-малките белтъци - инсулинът - съдържа само 50 аминокиселини, но се записва в паметта със 150 нуклеотиди. При животните този белтък се взема от две места. Затова част от записа се изхвърля, ако има излишни интрони. Но генът не е текстов белтък. Той е програма, която може да определи фамилната форма на носа, например. Затова трябва да се разшифрова смисълът на тази програма. Всеки нервен импулс праща към клетката калций. Без него няма предаване на информация в синаптичната мрежа, тъй като йоните на калция взаимодействат със специални белтъци в самите клетки. Можем ли от това да заключим, че който приема допълнително калций, мисли по-правилно? Така че аз съм за еврото, но с опция за запазване на лева. Защото цената на действието е: ∆E∆T=h
-
Този въпрос го задайте на журналистите. Тук не мога да кача скрийншот, изчерпала съм си лимита. А и не ми се прави регистрация по разни файлови хранилища.
-
Какво разследване искате да има, след като министър отговаря на журналистически въпрос? Интервюто е отразено в няколко сайта. Забелязах, че по медиите статията вече е коригирана, но аз си пазя първата версия.
-
Вие да не мислите, че някой журналист тича заедно със спортистите, за да им измери постиженията?
-
Рогът на изобилието е подчинен на аксиомата за избора. За математиците "краят на пътя" е математическото доказателство. В разказа "Шотландска мъгла" от книгата на Аджан Брам "Лиценз за щастие" се разказва история за изгубил се студент в "опасна пустош" и благодарение на общата теория на относителността на Айнщайн успял да излезе от мъглата. А в книгата "Лексикон на популярните заблуди" има толкова много парадокси, но специално търсех информация за нулевата година, за която светът още спори. Спомням си, че в часовете по "Етика и право" преподавателката често ни разказваше притчи след основния материал. Така внимавахме докрай, за да не изпуснем нещо.
-
Мисля, че е по-добре да се предоговорят условията, за да не се стигне до този вариант.
-
Затова се води инфлационно счетоводство. Ние, които сме учили в чужбина, знаем как да съставяме тези отчети. При бързо покачване на цените възстановителната стойност на активите се оказва много по-висока от стойността им по ведомост.
-
Танто за кукуригу. От договора с "Боташ" с корекциите ще плащаме 6 млрд. лв. така или иначе поради липса на желязната клауза в договора. Министър Станков вече призовава всеки с ясна визия да помогне в предоговарянето... Хайде сега да видим кой ще измисли мъдро решение.
-
Преживяла инсулт проговори след 18 г. чрез мозъчно-компютърен имплант Революционно устройство превръща мислите в реч Ново устройство, което се имплантира в мозъка и преобразува мислите в изговорени думи, открива нови възможности за хора, които са изгубили възможността да говорят след тежко увреждане. Въпреки че технологията е все още в експериментален етап, успехите й до момента предвещават революционни промени в медицината и неврологията. Това изобретение е резултат от иновативни изследвания, проведени от учени в Калифорния, които са се съсредоточили върху създаването на устройство, способно да превръща мозъчните сигнали, свързани с речта, в ясни изговорени думи. Технологията вече е подложена на тестове, а една от първите успешни истории е на 47-годишна жена, която след инсулт е изгубила възможността да говори в продължение на 18 години. Тя стана първият човек, който успя да възстанови говора си чрез този новаторски метод. Мозъчно-компютърният интерфейс се поставя в мозъчния речеви център по време на операция. Устройството събира и декодира мозъчните сигнали, свързани с желанието на пациента да произнесе думи или изречения. Тези сигнали се обработват в реално време, което позволява на устройството да генерира звук почти мигновено. Системата работи на принципа на „стрийминг“ на невронни сигнали. Всяка 80-милисекундна част от речта (около половин сричка) се изпраща към регистриращото устройство, което я превръща в звукови единици. Това позволява на говора да протича гладко и без забавяне, което е голямо постижение спрямо предишни технологии, които често имаха видимо забавяне между мисълта и реализацията й в звук. Цялата статия: https://retro.bg/zdrave/prezhivyala-insult-strongprogovori-strongsled-18-gnbspchrez-mozchno-kompyutren-implant_38529.html
-
Кои са по-сериозните въпроси за България от еврозоната? Експертен анализ (ВИДЕО)
-
Ключова новина от ЕК, касаеща влизането ни в еврозоната! https://blitz.bg/politika/klyuchova-novina-ot-ek-kasaeshcha-vlizaneto-ni-v-evrozonata_news1083564.html
-
Ами тя системата се сгромолясва през 1971 г. и се въвежда изкуствена валута "специални права на теглене". Така всеки плаща своите дългове. Недостатъците на тази система водят до създаване на блоково-плаваща такава, известна под наименованието "Змията", а после Валутният блок е заменен от Европейската валутна система и всичко се преизчислява. Сега какво трябва да се случи?
-
И аз попитах, ама безплатната версия. Ето отговора: "Оценката на годишните загуби за България от това, че не ползва еврото като официална валута, включва различни икономически, социални и политически аспекти. Ето някои основни точки, които могат да бъдат взети предвид: Икономически аспекти а) Търговия и инвестиции Търговски разходи: България, като страна извън еврозоната, може да понесе допълнителни разходи при търговията с държави, които използват еврото. Разходите за валутни транзакции и обменни курсове могат да увеличат цените на стоките и услугите. Привличане на инвестиции: Страните от еврозоната често привлекат повече чуждестранни инвестиции поради по-стабилна валута и по-нисък валутен риск. Липсата на еврото може да възпрепятства инвестициите в България. б) Икономическа стабилност Инфлация и валутен риск: Необходимостта от поддържане на стабилен курс на лева спрямо еврото създава допълнителен рисков фактор за бизнеса и потребителите. Нестабилността в валутния курс може да доведе до повишаване на цените и несигурност. в) Достъп до еврофинансиране Финансови инструменти: Липсата на еврото ограничава достъпа до определени финансови инструменти и механизми, които могат да помогнат на страната при развитие на инфраструктурата и икономиката. Социални аспекти а) Качество на живота Цени на стоките: Липсата на еврото може да означава по-високи цени на вносни стоки, което влияе на покупателната способност на гражданите. Това особено важи за стоки от държави от еврозоната. Неравенство: Разликите в цените и достъпа до стоки и услуги могат да увеличат социалното неравенство. Политически аспекти а) Влияние и интеграция Политическа стабилност: Членството в еврозоната може да подпомогне политическата стабилност и интеграция в Европейския съюз, което е важно за дългосрочната икономическа устойчивост на страната. Дипломатическа позиция: Липсата на еврото може да ограничи влиянието на България в ЕС, особено в икономическите дискусии. Прогноза на загубите Изчисляването на конкретната стойност на годишните загуби е сложно, тъй като зависи от много вариации и хипотези. Обаче, експертни оценки показват, че загубите могат да достигнат милиарди евро годишно, когато се вземат предвид всички горепосочени фактори, особено в контекста на търговските отношения, привличането на инвестиции и икономическата стабилност. Заключение В крайна сметка, решението за не-влизане в еврозоната се отразява на различни нива на развитието на България. Основните загуби са свързани с икономически и социални последствия, което подчертава важността на внимателно разглеждане на бъдещето на еврото в страната."
-
Русофилите не са ви проблем. Благосъстоянието на една страна се вижда от търговския баланс. Ако дефицитът се дължи на пасивен търговски баланс, то народът живее за сметка на друг, а излишъкът е индикатор за пълна заетост. Причини за неравновесията могат да бъдат, когато износът е по-малък от вноса, местните стоки и услуги са по-скъпи, отколкото в чужбина и местната ни продукция не се търси там. При дефицит размерът на безвъзмездните дейности за чужбина е висок, ако в страната има чуждестранни гастарбайтери или това се случва по политически причини - издръжка на чуждестранни военни части, репарации, плащания за международни организации и др. Трябва да се погледне пасивния баланс на прехвърлянията - ако размерът им за чужбина е висок, от страната изтичат девизи. При голям разход на девизи се съкращава количеството на националната валута. И това влияе на вътрешната конюнктура.
-
Защо да пречи борда? Защото имат лични съображения. Защото българинът е много находчив и умее да се подпъхва под нещата, ако се усъмни, че реалните условия работят в негов ущърб. Той никога няма да си остави магарето в калта, ако ще и да саботира цяла една система. :)
-
Имаме безработица, имаме и банкрути. Това се случва, когато се появи паричен недостиг. А при един такъв лихвите скачат. Какво ще се промени за обикновения потребител като започнем да ползваме еврото? В училищата ще се изучава вероучение. И ще четат в книгата на Мойсей, че не е позволено да облагаш брата си с лихва, а от Евангелието на Лука ще разберат, че трябва да даваш назаем, без да очакваш и че който взима лихва, трябва да се отлъчва от църквата и да не се погребва по християнския обичай. Че в старо време е имало Свещена година, когато са се опрощавали всички лихви и дългове и как това се е случвало през седем години. Че в мюсюлманските страни кредитът не се плаща с лихва, а банката, предоставила заема, запазва процентно участие при реализирането на печалбите. Духовните знания в много страни имат изключително хуманни цели. А в часовете по икономически дисциплини учениците ще учат каква е лихвената ставка на паричния пазар. Че взет на кредит капитал се облага и към него се добавят и лихвите по собствения капитал на фирмата. При едно такова "разширение на дейността", тя вече е обременена с лихви, печалбата е ниска в серийното производство, не могат да печелят и на финансовия пазар. Такива фирми биват изкупувани от многонационални концерни. Днес много инвестиции водят до икономически загуби и затова трябва да се търси баланс чрез създаване на подходящи модели, които да помагат в реални условия. За да еволюираме на свободния пазар.
-
"Защо Дания, Норвегия, Швейцария, Унгария и други европейски държави не използват еврото като валута? Защо България трябва да влезе в еврозоната? Всички държави членки на ЕС, с изключение на Дания, са задължени да приемат еврото и да се присъединят към еврозоната, когато изпълнят икономически и правни условия в Договора от Маастрихт, известни още като “Маастрихтски критерии”. Редица международни експерти отбелязват, че приемането на еврото носи стабилност и доверие в икономиката, улеснява търговията и инвестициите чрез премахване на валутния риск и намаляване на транзакционните разходи. То осигурява по-лесен достъп до европейския вътрешен пазар, по-ниски лихвени проценти и по-висока финансова предвидимост, особено в страни с вече фиксиран курс към еврото, каквато е България." Цялата статия: https://www.actualno.com/society/koi-dyrjavi-sa-s-evro-i-koi-ne-i-kak-jivejat-horata-tam-video-news_2445020.html
-
Е, поне дефлация няма как да се случи. Тъй като ценовото равнище непрекъснато се повишава, никак не е правилно брутната заплата да се взема като основа за изчисляване развитието на реалната заплата. И после казват, че инфлацията била цената на пълната заетост.
-
При такава аналогия трябва да допълня, че на възрастния германец не му пука как инфлацията засилва социалната несправедливост, тъй като по закон пенсиите там се "динамизират", т.е. приравняват се към брутните заплати.
-
Надявам се икономическата депресия да бъде избегната. В дните на Перестройката германската марка постепенно губеше покупателната си способност. Скритата инфлация в Германия през 1939-1948 г. създаде черните пазари със спекулативните цени. Сега обаче вече имаме нови потребителски стоки и процентният дял на едни разходи е преминал за сметка на други. Така че съдържанието на стоковата кошница периодично се адаптира към променените структура и характер на глобалното потребление. Кризата не е природно бедствие, а е отговорност на тези, които вземат участие в решенията за икономиката и политиката на страната ни.