Даването на титла на коня е акт нa презрение от страна на Калигула към Сената. Първи век е белязан от конфликти между императорите и патрициите. Така че това не е толкова признак на лудост, колкото стремеж да се унижи едно съсловие.
Иначе съм впечатлен от познанията ти относно римско-юдейските взаимоотношения /в смисъл хареса ми изложението ти/. Радвам се, че ще можем да дискутираме в по-умерен тон. Та да продължа с някои забележки:
Да припомням ли колко пъти иудеите са подпомагали Рим
Евреите дори първоначално били римски съюзници /2 в. Пр. Н.е/. След това били наделени и с привилегии, но по една или друга причина ги профукали. Разбира се римските императори били различни като поведение, темперамент и управленчески потенциал. При Август и Клавдий юдеите ползвали привилегиите си спокойно /последният дори възстановил Юдея като царство/. Прокураторите, които те назначавали също варирали като отношение към местното население /визирам Вар, Пилат, Феликс, Квадрат и пр./. Поначало, обаче римското влияние в Юдея /след смъртта на Ирод/ било формално. Страната била поделена между синовете му, римляните конролирали ограничена територия и се изявявали като арбитри и следели за реда. Зилотите и пр. се появяват още тогава, основно насочени срещу режима на иродовите наследници. Така че юдейското общество поначало си е поляризирано, макар римското наместничество да се явява допълнителен катализатор.
Антисемитизма започва именно в Египет ,открито насърчаван от римските императори ,винаги подвластни на максимата "Разделяй и владей"
Не е точно така. Александрия е основана от гърците. Тя е гръцки град, въпреки че по-късно в него се заселва значителна юдейска диаспора. Между гърците и юдеите - с различен мироглед и различно изповедание, при това въртящи един и същ бизнес е нормално да избухнат конфликти. Римляните не одобрявали каквито и да било бунтове, тъй като Александрията била врата към Египет, а Египет бил житницата на империята. Така че е нормално, че не гледали с добро око на размириците. Единственият император, който открито толерирал гърците бил Нерон. Но пък той си бил елинофил /даже освободил провинция Ахая от данъци/.
човешките жертвоприношения са били ежедневие и най-отвратителното- убийствата на хора е служило за забавление.
Ако визираш гладиаторските боеве, писал съм пространна тема за това. Първоначално това било ритуална почит към мъртвите, после /разбира се/ се изродила в шоу. Но професионалните гладиатори доста често оцелявали в схватките. Различна съдба била на осъдените да умрат на арената. Но това си е била публична екзекуция с нравоучителен характер /не по различна по смисъл от гилотиниране или електрическия стол/. Но обществата през различните епохи като цяло не са толкова различни, тълпата винаги иска кръв и зрелища и мъдрият правител ги осигурява.
Майтап си правиш. Това същите римляни ,които са носили прогрес и демокрация на света ли са ?
За всяко престъпление си има и наказание. Силният прави това, което е необходимо, слабият търпи това, което е длъжен да изтърпи. Във всеки един държавен строй, ако си прекалено мекушав и не даваш пример как се наказват непокорните, рискуваш с повсеместни въстания навсякъде.
Трябва ли да припомням ,че Йерушалаим е сравнен със земята и върху отломките му е построен Елия Капитолина ?
Градът е разрушен подобно на Картаген, Нуманция, Коринт и изобщо като всички, които въстават срещу Рим. Това е рутинно наказание. А и юдеите пак са имали възможност да го отърват, ако бяха загърбили фанатизма си и не бяха го разрушили с междуособна война преди това. Така че римляните само довършват самоунищожението на символа на Юдея.
Подобно на въстановяването на Картаген по времето на Цезар, и император Адриан е имал план да започне наново, основавайки един космополитен град /чиито следи все още могат да бъдат видяни в съвр. Йерусалим/. Но човекът подценил ревнивостта на юдеите, които имали доста сили да вдигнат мащабно въстание /което пък говори, че римските репресии след 70-та и 116 г. не били толкова унищожителни и мащабни, колкото ги раздуваме/.
" Демократичният " и "цивилизован " Рим е бил от началото до края си завоевател , бил е робовладелец , съществуващ и градящ могъществото си единствено и само върху ресурсите на завладените и подчинените държави.
Както и всяка империя. Юдеите също не се свеняли да налагат порядките си на ханаанското население, когато били на гребена на вълната, нали? И все пак на завладяните земи римляните строяли градове, пътища, акведукти /провери как легионерите са се морили в Юдея да прокопаят над 100 км. подземен акведукт/. Те са първата глобална държава в античността, която позволила свободното движение на стоки, хора и идеи от Британия до Месопотамия. Това отличава империята от всички останали държави преди нея. Това, че евреите не могли да се адаптират към римските порядки, си е техен проблем. И все пак някои приели тези порядки и запазили живота си. Други пък почнали да разпространяват разновидности на религията им сред неюдеи /че дали начало и на нова религия/. Така че в края на краищата взаимодействието се осъществило, макар и с много кьотек. Разбира се тези, които били непримирими, свършили или на кръста, или избягали в Партия.
Ако погледнем малко по-глобално - евреите в Юдея и Египет били естествени съюзници на партите, също както гръцките градове в Месопотамия /Хатра, Селевкия и пр./ симпатизирали на римляните. Затова за римските управители било изключително важно да държат Юдея в подчинение, защото ескалацията на напрежението лесно могла да дестабилизира целия Близък изток /именно юдейските бунтове спират успешната инвазия на Траян в Месопотамия/. Оттук и по-специалното отношение на римляните към юдеите.