Last roman

Русия си е морска държава още от времената на империята, та и досега.

Я раздуй какво точно става в Деир-а, че че му загубих дирите след вероломната хамариканска бомбардировка срещу сирийските позиции. Май градът герой все още се държи?

малко за славянските селища в Сев. България: Първите славянски селища в района на Вълчедръм са създадени в началото на VІ век в местността „Ралчин дол”. Едно такова селище се намирало между дола, големия извор, реката и Дългата могила на втората тераса от реката. При направеното сондажно проучване на тази местност е открита една землянка, дълбока осемдесет сантиметра, и в нея огнище с иззидана печка от камък и едно гърне, изработено от непречистена глина. Печката бе разрушена, а гърнето - начупено на парчета от притискащата ги пръст. Парчетата от счупеното гърне са предени на проф. Атанас Милчев за проучване. Сравнено по направа, форма и състав с намереното гърне в с. Попина, Силистренско, то е напълно еднакво. На Дългата могила също бе направено сондажно проучване от група студенти на проф. Милчев, при което е открит славянски некропол от VI век. В него бяха намерени стъклени маниста, намазани с паста в син цвят. Обеците са от мед и сребро, а пръстените са само от мед. Намерената в тази местност материална култура ни дава основание да твърдим, че тук е било едно от първите славянски селища Второто славянско селище е това при „Печина могила”. Селището е било заселено на втората тераса от реката, на север от „Печина могила”, „Поптрифунов дол”, „Рибагина могила, до реката. Било е добре защитено от всички страни, както с естествени прегради – баира и реката, така и с окоп, който при обработка на почвата е заличен, но на някои места все още личи. През 1961-1962 год. това селище бе проучено от студентска бригада, ръководена от проф. Атанас Милчев (тогава още доцент). В него бяха разкрити две славянски землянки, две почти цели гърнета, много парчета керамика и някои накити. И това селище е заселено по същото време, както селището в “Ралчин дол”. Направеното проучване доказа, че тези селища са били твърде малки, а раннославянската култура - слабо развита... http://www.promacedonia.org/apobosh/jp/jp_5.html

Малко полезни съвети как да се отнасяме към бомбастичните писания за ИСТИНАТА за българската история и пр. булшити, заляли интернет пространството от близо 15-16 години: 10 идеи как да разпознаваме и да се пазим от историческите „партенки“ Манипулацията на историята е класически елемент от пропагандата. В началото на XXI век, с разширяване на високите технологии и свързването на голяма част от света посредством Интернет, разпространението на идеи стана възможно, бързо и доста безконтролно. Финансирано или доброволно, появиха се безброй сайтове, групи, Фейсбук страници и т.н., които се стремят да покажат някаква версия на историческата истина, обслужвайки определена идея или поставена цел. Това води до създаването на повече или по-малко абсурдни публикации, чието съдържание няма нищо общо с действителността. За съжаление, ниското ниво на усвояване на знанията по история по ред причини, които няма да коментираме тук, води до това, че голяма част от хората се оказват лесно манипулируеми от популярно поднесена информация. Лошото е, че не всичко, което изглежда лъскаво, семпло и звучи приятно за ухото, е вярно. 1) Следете заглавията Заглавия, които звучат като „Шок! Разкриха…“ „Истината за… - само тук!“, „Разгадаха мистерията около...“, „Скритите тайни на…“ обикновено крият зад себе си някаква посредствена, зле скалъпена теория, основаваща се на сензация, скандал или „нова достоверна информация“ за добре известно историческо събитие. Целта е да се преобърне света ви наопаки с някаква нова, неизвестна до сега информация, която да разконспирира критата до сега истина. 2) Следете съдържанието Докато четете текста, обръщайте внимание на неговата структура, но - и на начина, по който се описва дадения предмет на статията. „Партенките“ обикновено работят с повърхностни описания, нещата са представят бегло, неясно, а факти и цели процеси, които могат да оборят тезата на статията в зародиш често се пропускат изцяло. Внимавайте много и с цифрите, които срещате. Колкото по-фантастични са числата в един текст, толкова по-скептично трябва да подхождате към тях. Най-просто казано, ако числото е с над 5 нули, значи имайте едно на ум. 3) Следете за коя епоха става дума Добра идея е внимателно да се замислите за кой период от историята ще четете. Някои „партенки“ са така елементарно написани, че дори малко замисляне от типа „Но възможно ли е толкова голяма армия да е съществувала през XI-ти век?“ или „Имали ли са наистина подобна технология тогава?“ е достатъчно, за да ви подскаже, че в Дания им нещо гнило (по Хамлетовски). 4) Внимавайте в картинката Освен манипулация на текста, манипулацията засяга и визуалните средства – карти, снимки, картини, видеа, звуци и т.н. Това прави разкриването на манипулацията доста трудна за разгадаване. Какво можем да направим? Когато се касае за карта на някой съвременен конфликт, най-простият начин е да потърсите и другата гледна точка. Видели сте опозиционна карта на войната в Сирия? Ами потърсете и про-правителствена. Вижте къде се разминават и се поразтърсете из новините, за да видите какво всъщност се е случило в точката на разминаване. 5) Следете източниците За да бъде един текст достоверен, той трябва да се основава на някакви източници. В историята това правило е аксиоматично. Никога не се доверявайте на 100% на текст, който не е посочил своите източници. Научните текстове винаги трябва да са придружени с бележки и с библиография, а научно-популярните – с кратка библиография. 6) Избягвайте определени източници на информация Ако веднъж сте хванали един сайт, страница или група, че системно подправя информацията, търсейки целенасочен ефект върху читателите си, спрете да го следите. Сайтове, които залагат на скандални заглавия и скандални текстове, не са подходящ източник на информация. Ако се съмнявате в съдържанието на даден материал, сверете го с някоя от големите електронни енциклопедии. Противно на общо наложеното схващане, сайтът WIKIPEDIA е доста добър и лесен начин да получите проста, коректна информация за дадена личност или събитие. За съжаление, контролът върху информацията в българската версия (https://bg.wikipedia.org/) не е на достатъчно добро ниво, но английският (https://en.wikipedia.org/) и френският (https://fr.wikipedia.org/) варианти са далеч по-коректни. 7) Криворазбраното родолюбие За съжаление доста неща в нашата история ни звучат тъжно, трагично и не много като повод за гордост. Това не означава, обаче, че трябва да пренаписваме историята така, че разказът за картината на миналото да ни звучи добре. Ако някоя статия ви предлага патриотично-оптимистичен поглед върху миналото на народа ни, това само по себе си не е лошо, но трябва да бъдете много внимателни, когато четете за собствената си история. Поражения и катастрофи е имало доста и ние нямаме право да ги прескачаме, само защото не ни харесват. 8) Добри и лоши В реалния живот, както - и в историята, кой е добър и кой е лош е въпрос на гледна точка. Истината, обаче, е че няма добри и лоши – има противостоящи си интереси, има победители и победени. Победата за едни е поражение за други. Максимата гласи, че историята винаги се пише от победителите. Това е доста удобна формула, но тя не издържа проверката на времето. Дали след 10, след 100 или след 1000 години, хората винаги достигат до истината. Така че не се поддавайте на парадигми от типа „тази държава е винаги зла, а тази – винаги добра“. 9) Конспирацията Много хора се изкушават да определят хода на историята на база на тайния заговор на някаква организация, която цели да властва над света. Масони, илюминати, розенкройцери, билдерберги, тамплиери и какви ли още не организации са набеждавани за това. Простата аритметика показва, че подобни групи са съществували винаги в историята ни, но едва през последните 200 години се говори за техен заговор. Ами през предходните 8000 години? За съжаление трагичната поредица от войни и катастрофи не е внимателно планирана схема за световно господство, а е по-скоро стечение на обстоятелствата и пряк продукт на човешката алчност, късогледство и параноя. 10) ЧЕТЕТЕ!!! Нищо, абсолютно нищо, не може да замени капацитета от знания, които самите вие натрупвате, четейки книги, публикации и статии. Четете много, четете постоянно, интересувайте се и най-важното - МИСЛЕТЕ върху прочетеното! Разсъждавайте, съмнявайте се, задавайте въпроси! Не е срамно да питаш, ако не знаеш нещо! Ако някой ви се подиграе за въпроса – оставете го, хората, които се подиграват на откровения интерес на другите, не заслужават и грам от вниманието ви. https://historyofwars.net/2016/11/04/partenki/

It's Evolution, baby

И в университета най-вече. А след това и постоянно сaмообучение - демек следене на научните сайтове, където се публикува информация и изследвания от областите, в които си специалист.,

Тоя е по-безсмъртен и неуловим и от Осама.

някои само това чакат, за да се намесят. Така че по-внимателно другия път.

Римляните го наричат и Истър, и Данубий. Примерно основаният по заповед на Траян град до Велико Търново получил името Никополис ад Иструм.

Не съм професионален историк и определено си гледам областта в която съм дипломиран, без да я смесвам с хобито си. Но ми прави впечатление, че често разни скучаещи математици, счетоводители, инжинери, че и офталмолози, се врат в лоното на историята, опитвайки се да правят глупави сензации. Предполагам ефектът на Дънинг-Крюгер Ви е известен. Така че избягвайте да залитате в тази посока, разчитайки единствено на 'своите очи и ум'.

Бородинското сражение по-скоро е нерешено. Нито една от страните не постига целите си. Огромното количество загинали обаче осуетява плановете на Наполеон за бърза и безпроблемна кампания. И е началото на края на Великата армия.

Съмнението е спътник на разума единствено ако е основателно. В братска Русия има също някакви чудати фоменковисти, които буквално изнасилват историческите факти, за да обслужват 'новата им хронология'. И съответно удобно подлагат на 'съмнение' всички археологически и писмени доказателства, които не импонират на хипотезите им. Вие да не би да сте от тях?

любител съм на фентъзито, но в конкретния случай ще се въздържа.Предпочитам нещо стойностно, като 'Колелото на времето'.

има си цяла наука - Фармакогнозия, изучаваща състава и лечебните свойства на билките. Но разбира се в мрежата детайлна информация за това няма. Иначе кардио- и ангиопротективните свойства на глога не са особена тайна.

Сагата с глутена приключва с ето това откритие: Scientists Find Non-Gluten Cause of Wheat Sensitivity Researchers presenting at the 2016 United European Gastroenterology conference have identified a group of non-gluten proteins that can trigger symptoms of asthma, multiple sclerosis, chronic pain, and more. Gluten-free diets began as a necessity for people with celiac disease, in which violent immune reactions to wheat can cause intestinal damage, widespread inflammation, and trouble absorbing nutrients. Then the food and diet industries caught on, and suddenly a gluten-free diet was being touted as the way to lose weight, flush “toxins,” and improve everything frommental clarity to libido. An Us-Against-Them narrative emerged in the media, pitting people with an autoimmune condition against all the fools pointlessly avoiding wheat. This bizarre, invented binary initially overlooked a third group of gluten-free eaters: people without celiac disease who still felt that wheat made them sick. Then that group began to grow and became harder to ignore—but rather than being taken seriously about their health, these folks were classed as a subtype of fool. “You’re either allergic to gluten or you’re just being a diva,” the argument went. But bit by bit, vindication has come creeping in. This July, an international team of researchers found that people with self-reported non-celiac wheat sensitivity (NCWS) were indeed sickened by eating wheat. Their intestinal lining was damaged, and blood tests showed higher levels of systemic inflammation. Gluten or no, something was messing them up. Another group of researchers suspected that something might be another protein. They started looking at a group called amylase-trypsin inhibitors, or ATIs. The ATIs are a small group, representing about 4 percent of wheat proteins, but they’re powerful. The scientists found that consuming pure ATIs can cause all manner of nasty reactions throughout the body, triggering inflammation not just in the gut but also in the lymph nodes, kidneys, spleen, and brain. That same inflammation can exacerbate autoimmune conditions like rheumatoid arthritis, multiple sclerosis, asthma, lupus, and inflammatory bowel disease. Lead researcher Detlef Schuppan of Johannes Gutenberg University in Germany says ATI and gluten produce similar but distinct reactions in the human body. “ATIs from wheat that are also contaminating commercial gluten activate specific types of immune cells in the gut and other tissues,” he said in a statement, “thereby potentially worsening the symptoms of pre-existing inflammatory illnesses.” http://mentalfloss.com/article/87511/scientists-find-non-gluten-cause-wheat-sensitivity

Наскоро господин saadi и няколко други колеги обърнаха внимание,че тракийската теза нямала теза и формулировка. Понеже тракийската теза е научна теза,тя има спешна нужда от своите закономерности.Защото какво е то теза без теза,закони без принципи и твърдения без доказателства? Траколозите на блог.бг обаче са заети в разкопки и изследователска дейност,четене на древни езици и сравняване на кръглото на дамаджаните(които не бива да се наричат амфори,защото това е гръцка дума,ползвайте турската).Тяхната Важна Научна Дейност(ВНД) ги забавя да се справят с евтините административни трикове,които науката изисква от тях. Затова реших с тази бумажка административна дейност да се заема аз.Аз ще направя това,която нявга сторил Мартин Лутер,забивайки своите прочути 95 тезиса на вратата на официалната църква.За да имате наистина научна теза,аз ще формулирам нейните научни закони.Време е за научна реформация. Където аз ще играя ролята на Мартин Лутер,и ако не Кинг,то поне Мартин Лутер Запъртък. Обсъждане на тезисите на тракийската теза от Мартин Лутер Запъртък: ======================== 1.Закон за Кръговрата на траките в природата. Този закон гласи:Траките са автохтонни българи по целият свят.Има два вида тракийско движение по този закон:Траки,отиващи от Тракия да цивилизоват далечни земи,и траки,връщащи се от далечните земи в родната Тракия,леко променени от хилядолетията. Доказано е още,че: -Траките са отишли в Китай и оттам са се върнали тюрки,алтайци и памирци; -Траките са отишли в Италия и оттам са се върнали римляни; -Траките са отишли на Крит и оттам са се върнали гърци; -Траките са отишли на Нил и оттам са се върнали египтяни; -Траките са отишли в Израел и оттам са се върнали палестинци и финикийци; -Траките са отишли в Мала Азия и оттам са се върнали хети; -Траките са отишли на Волга и оттам са се върнали българи; -Двамата с господин penchoan доказахме:Той-че траките са дошли от Луната преди 11500 години,а аз,че са се върнали там преди 2400 годни. Следствия:а)траките са световно автохтонен народ;б)траките са единственият автохтонен народ;в)другитенароди могат да бъдат автохтонни само ако се признаят за българи.======================== 2.Закон за тракийската предоминанта. Този закон гласи:Ако по целия свят или в голяма част от него има нещо общо-например кръгъл отвор на дамаджана,дори и това да се среща само веднъж в Тракия,то произхожда от Тракия. Този закон е пряко свързан със следващия:======================== 3.Закон за всетракийската относителност. Този закон гласи:Ако в Тракия и някъде из останалият свят се намери един и същи предмет,който получи възможни датировки:2000 или 5000 години,то: -За останалият свят предметът получава 1850 години възраст или по-малко,в зависимост колко далеч е мястото от Тракия; -За Тракия той получава неоспорима възраст от 2+5=7000 години.======================== 4.Закон за запазване на тракийския признак. Този закон гласи:Тракийският признак в никакъв случай не се губи,когато преминава от един народ към друг.Аксиома:Ако някой народ има орнаменти,шевици или кръгове,подобни на тракийските,не следва да се отчита степен на развитие,подробности по работата или дори датировка.Този орнамент е безспорно пряк внос от Тракия и пряко копие.Когато този народ предаде орнамента на трети народ,той го прави с ясното съзнание,че предава нещо изключително,нещо тракийско,нещо,което е в основата на цивилизацията му.======================== 5.Закон за големия тракийски езиков Взрив. Този закон гласи:В Началото е бил българотракийският език,който се е взривил във всички останали езици. Доказателствата на закона са видими и днес,защото всички древни езици имат думички,близки с българския.Аксиома:Следите на тракобългарския праезик ги няма,литература и надписи няма и е неправилно да се търсят,защото той се е взривил за да образува другите езици.Всички други езици са следите му и това стига.======================== 6.Закон за запазването на тракийската езикова константа. Този закон гласи:Тракийските названия,имена и думи са непреходни в хилядолетията.Те могат да се променят само към други тракийски названия. В случай,че има съмнения названията да са турски,гръцки,латински или други и това не може да бъде отхвърлено,те се приемат за турски,гръцки,латински или други модификации на древно,първопричинно тракийско название.В случай,че не може да се докаже какви са,те биват тракийски,защото тракийският език не е запазен и това е начинът да го възстановим-всеки езиков остатък,който не знаем откъде е,очевидно е изхвърлен от Взрива(виж закон 5).======================== 7.Закон за тракийската езикова ентропия Този закон гласи:Буквите в тракийския език извършват сложни преходи в хилядолетията,неразбираеми за незапознат и непосветен. Например на тракийски език думите"член"и"срам"са едно и също нещо.Това се извършва чрез преходите ч-с;л-р;е-а и н-м.Ето как член стана срам.За етимологическата връзка между член и срам сами се досещате.======================== 8.Закон за възстановяване на тракийския език. Този закон гласи:Понеже тракийският език принципно не съществува,той може да бъде възстановяван от всеки език(виж закони 5 и 6).Достатъчно е да се заяви,че дума А в език А нищо не означава,и думата веднага бива тракийска по произход. Общоприложим,универсален закон.======================== 9.Закон за тракийските преводи и легализацията им. Този закон гласи:Ако една древна дума е подобна на българска,то тя е еднаква(виж закон 11).Ако думата е съвременна българска,то тя е древна тракийска.Следователно:При наличието на съвременна българска дума покрай древна китайска е очевидно,че древната китайска произхожда от съвременната българска посредством траките. Не подлежи на обжалване.======================== 10. Закон за комбинирания езиковедски подход. Този закон гласи:Блог-тракологът-преводач,е длъжен да прилага по желание ентропийни,константни и подобностни закони при преводите си(Закони 6,7 и 11).Редът и начинът на приложение са по избор на преводача.Ако срещу него стои опонент,използващ същите закони за друг език,свободният траколог е длъжен ако опонентът е използвал някой от законите,да изиска едновременно използване и на другите два за същото нещо,както и да изиска да се отхвърли с негативно доказателство(Закон 12) тезата на траколога. Не подлежи на обжалване.======================== 11.Закон за досещането за подобните еднаквости. Този закон гласи:Между различните народи,групи и хилядолетия има някакви подобия.Тези подобия като нищо са еднаквости,а докато ги има в Тракия,са тракийски.Важното обаче е изследователят сам да се сети. Механизмът,по който работи този закон изисква личното участие на блог траколог.Той дипломатично загатва подобието на А с В и после само осветява пътя на лицето,което трябва да се досети и да стигне до правилния извод и до първоизточника-Тракия.Този закон произвежда и завършени тракоизследователи за нуждите на форумното изкуство.======================== 12.Закон за негативното тракийско доказателство. Този закон гласи:Когато блог.бг траколог твърди нещо за траките,той не е нужно да го доказва.Нужно е опонентът му да докаже,че това твърдение не е вярно,и ако не успее,значи твърдението е вярно.Аксиома:Ако господин ХХХ твърди,че траките са общували по телепатия,опонентът е длъжен да докаже,че за траките е невъзможно да общуват по телепатия,и ако не успее,господин ХХХ е прав и теорията става официална научна.Ако господин ХХХ публикува 10000 тракийски думи,той не е длъжен да ги доказва подробно,защото четимостта му ще падне.Опонентите е необходимо да ги отхвърлят една по една,ако не успят-става официален речник.Аксиома 2:Всеки народ по земята,който е пропуснал по научен път да докаже,че е нетракийски,бива тракийски до второ нареждане.Същото важи за всеки език и археологически артефакт,който официално не е показал нетракийската си същност.Само отхвърлените по научен път като нетракийски от тях не биват тракийски(което подлежи на преразглеждане).Аксиома 3:Ако свободен траколог обяви нещо(било то дума,артефакт или друго)за тракийско и това бъде оборено,това не е достатъчно.Важно е веднага да бъде доказано по-добре нещо друго,иначе нещото си остава тракийско.Например да се критикуват тракийски преводи на линеар А е недопустимо,ако лично не сте разчел линеар А по по-добър начин.======================== 13.Закон за ненужността на закони в тракийската теза. Този закон гласи:Когато учен формулира крайно твърдение,той губи свободата си. Пради тази причина свободните траколози на блог.бг избягват да формулират окончателни твърдения и да се затварят в подли научни граници и подвеждащи формулировки.======================== 14.Закон за защита от научната подлост. Този закон гласи:Всеки блог.бг траколог следва да бъде защитаван от подлите учени,които искат да спрат научния прогрес на свободната тракология.Ако един блог.бг траколог срещне опонент,то той е в правото си да го обяви за прикрит Учен(БАНяджия) и да призове другите блог.бг траколози в своя закрила,за да убият натрапника с камъни.Правилници за приложението му: -Всеки,който си позволява критикува блог.бг траколог,е подъл учен.Той служи на официалната парадигма.Идва от Китай,Алтай,Марс и други места и може да си ходи в юртата; -Всеки,който критикува блог.бг траколог,мрази всички траки и иска да засипе могилите им с помия.Няма как да е българин,освен ако е предател.Поведение:Засегнатият е длъжен да не му отговаря по същество.Другите посетители в блога са длъжни да го подритват,заплашват и ругаят,съгласно Закона.Добре е да разберат пола му,сексуалните му наклонности,партийната принадлежност,миналото и други важни научни неща,разкриващи подлостта му. Не подлежи на обжалване.======================== 15.Закон за истинната научност. Този закон гласи:Атестацията на истинските учени преминава през кръга на свободните траколози в блог.бг.Никой не става истински учен,преди да е преминал оттам.Ако Вие имате научна степен и решите да минете през кръга за атестация,научната степен ще Ви пречи да се промушите през игленото ухо на ситото и вероятно ще трябва да я оставите отвън. Селекцията е много строга.Например: -Истински учен бива Чудинов,който е правил рецензии на преводите на sparotok.Чудинов има дълбок научен принос,защото е превел също така:Карта за прогнозата на времето,в която формите на облаците изписвали на небето послание на кирилица,самите облаци и техните послания,посланията на текстурата на естествени камъни,посланията на пушека от горящите сгради на Световния Търговски Център и други научни преводи.-Истински учен не бива Златарски,защото в неговите преводи от античността няма истинска кирилица и славянски език. Ситото на науката е дебело и не всеки преминава!======================== 16.Закон за дифузията на тракийската теза Този закон гласи:Тракийската теза трябва да бъде последователно разпространявана.Ако един траколог падне,или загине,или пък дезактивира някой акаунт,другите веднага трябва да копират тезите му.Всеки,копирал тракийската теза,е просветител.======================== -С този набор сериозни теореми тракийската Теза вече е готова да се отправи по пътя си към звездите.Това вече е безспорна научна теория!Нейното кредо е готово. Вече всички знаете кои закони трябва да се спазват.Науката е готова за своята Реформация,а баняджиите тръпнат в ужас и стискат своите молби за пенсиониране в пазвите си! Напред,науката е слънце! https://hive.alle.bg/избрано-от/blog-bg/saportok/шестнадесет-тезиса-на-тракийската-теза/

Хубаво е хората накрая да разберат, че не можеш да се "пречистиш", с пиенето на чай, вода, сокчета и подобни. Всичко това се основава на идеята, че тялото е като скачени съдове - в единия наливаш разредител, който преминава във втория, в който се намират вредните токсини, чиято концентрация пропорционална намалява, докато част от този разтвор се изхвърля от тялото. Но това е една инфантилна представа за физиологията на човека, която показва некомпетентността на "специалистите", които проповядват този метод. А това най-често са нутриционисти. Все още никой не може да разбере какво представляват опасните "токсини", които са в храната, въздуха и водата. Само се знае, че ги има и тялото не може да се справи с тях, ако не изпиете 5 литра вълшебен чай... Истината е, че черният дроб при нужда синтезира изключително потентни ензими, които могат да катаболизират огромно количество от разнородни съединения (включително и изключително екзотични). Реалната "детоксификация", която протича в черния дроб, протича на няколко фази. В първата с помощта на множество различни ензими - оксигенази, хидролази, пероксидази, дехидрогенази и други се създават нови групи в молекулата, което предшества нататъшния метаболизъм. Интересното е, че бактериите използват подобни стратегии за метаболизъм на различни странни съединения - пестициди, горива, масла и подобни. Именно с помощта на подобни бактерии се осъществява процесът "биоремедиация" - естествена "детоксификация" в природата. При следващата стъпка модифицираното съединения се "съединява" с "преносител", а в третата стъпка комплексът се трансформира допълнително и се екскретира от тялото. Интересното е, че поглъщане на малко количества "токсини" подобрява дейността на черния дроб. Да вземем пример с обикновен алкохол. Приемът му стимулира секретирането на алкохол дехидрогеназата и ацеталдехид дехидрогеназата - двата основни ензима в метаболизма на етанола. Така при поглъщане на допълнителни по-големи количества, нужният ензимен апарат е вече готов. Нужните ензими се синтезират при необходимост - основен принцип на икономичността в живите системи. Ако случайно в тялото ви се натрупват токсини, те не могат да се изчистят с вода и чай, а краят ще е фатален. Тази теза лесно може да се изпробва с реален токсин

Пътеводител на галактическия пациент Случвало ли ви се е да влезете в аптека и там да ви посрещне: ⦁ Специалист на средна възраст, който гледа като пинчер зад блиндирана врата. ⦁ Приветлив млад специалист, който съмнително прилича на 20-годишен, ама като си отвори устата отлитат всякакви подозрения, че е гений във фармацевтичната наука, дипломирал се за две години. ⦁ Надъхана девойка, квинтесенция между любезност и агресия, за която се оказва, че не й дреме особено за сополивия ви нос, но ако се наложи, би ви убедила, че новият крем/емулсия/балсам за лице с хиалуронова киселина/Q10/охлюви не само ще отпуши носа, който ви мъчи от седмица, но и ще ви направи по-дипломатичен, по-тактичен и по-прозаичен. ⦁ Изобщо човек в бяла престилка, който се държи сякаш сте му длъжни и когото сте огорчили дълбоко, тъй като сте прекъснали играта му на судоку, кръстословицата, Фейсбука или друго важно за здравеопазването дело. И на мен. Аз обаче няма да си позволя да критикувам фармацевтите, затова нека погледнем ситуацията през икономическа призма. На пазара през последните години навлизат нови търговски вериги, а старите увеличават броя на обектите си като закупуват/наемат терени. Търговската номенклатура в този тип обекти е развита не само на ширина (видове стоки) , но и в дълбочина. Това означава, че всеки артикул е в няколко разновидности, дори и от различни производители. Тази особеност на търговията води до по-пълно задоволяване на вкусовете на потребителите и до спестяване на време при извършване на покупката. Като в много други сектори от икономиката, пазарът се концентрира, защото по-големите структури действат по-оптимално, получават по-големи отстъпки от дистрибуторите, а някои са "затворили кръга" със собствени мрежи за производство и разпространение на медикаменти. Появата на нови и нови вериги и техни обекти е прекрасна (на пръв поглед) възможност за пациента, но не и за фармацевта. Защото по този начин той цял живот е принуден да работи за някого другиго и е почти лишен от възможността да създаде своя собствена аптека, която да управлява както намери за добре, да намери „своите" пациенти и подход към тях, да развива себе си. Дали искам държавата да регулира това? В абсолютно никакъв случай! Простичкото ми желание е да се замислим какви биха били причините (освен изброените горе) за огромната разлика в цените между голямата верига и малката. Нищо повече. (Подсказка: сред родните предприемачи думата „бизнес" е синоним на „пране на пари"). Сега ще си позволите ли да се сърдите на фармацевта, че ви е погледнал лошо и не разбира каква е тая революционна хранителна добавка с екстракт от скункс, дето сте чули за нея от д-р Папазова/Мадлен Алгафари/Робин Кафалиев, че даже си и позволява да се подсмихва тактично, докато ви слуша? И аз така си мисля. Да си представим пазаруването във верига. Вариантите за обслужващия специалист срещу вас са два - не му пука и няма да ви поздрави, дори и да сте излезли от мозъчна операция и от главата ви да стърчат жици, или усърдно се опитва да ви пробута нещо, което рекламират по телевизията. И в двата случая това се случва, защото този човек е нает, стои си там за заплатата и нищо кой знае какво не може да му се случи. Дори и да бъде уволнен, ще намери работа другаде. Е да де, ама когато една от ключовите за здравеопазването професии е приравнена със чиновническата, последствията не са красиви. Да обърнем внимание и на рекламата. Във веригите и не само там тя е навсякъде, под всякакви форми. Фармацията, както впрочем и медицината, не е бизнес за милиони. Или поне не би трябвало да бъде. Да се опитваш да въздействаш по маркетингов път (с ясното съзнание, че единственото, което целиш е продажба) на болен човек е дълбоко грешно и неморално. Това е здравеопазване, бе, хора! Едно е да подлъжеш някого, че има нужда от нови чорапи, съвсем друго - от още лекарства. И за да излезем от дълбокия философски катарзис със нравоучителен привкус, казвам защо шансът това да ви се случи в неверижна аптека е много по-малък. Защото фармацевтът там си пази репутацията и не му е през панделката как се чувствате, докато сте в неговия обект, намирате ли обслужването и компетентността на ниво и т.н. Конкуренцията е това, което създава истински качествените услуги в пазарни условия, а именно веригите, които уж са еталонът за свободна икономика в здравеопазването, я съсипват. Защото, може и да се странно, но аптеката не е хипермаркет или магазин за козметика, а здравно заведение. А изключения от правилото винаги има, включително и в малките аптеки, но те обикновено го потвърждават. http://www.webcafe.bg/id_357553163

повечето хора не приемат достатъчно течности. Което също е доста вредно.

най-накрая наградата за литература не е политическа поръчка.

Как търговците използват страха към “химията”, за да печелят ПУБЛИКУВАНО ОТ : BIOLOGISTOCTOBER 10TH, 2016 КОМЕНТИРАЙ 373ПРЕГЛЕДА 0 Наскоро GreenPeace публикуваха черен списък с опасни (според тях) съединения, които се влагат в конвенционалната продукция. Целта е потребителят да избере био или органик храни – тактика на всяване на страх . Парадоксът е, че същата екологична организация дава съвет хората да използват вещества, които също присъстват в техния списък или дори са по-опасни. Истинска некомпетентност. Една от известните фигури на българското здравословно общество – Маги Пашова – бе написала статия без сериозни аргументи, в която тя се опитваше да убеди читателите си да купят комплект кутии за храна за децата си, за да избягат от опасните храни с “химия”. Авторката сякаш е загърбила факта, че в училищата се продава топла и готвена храна, която отговаря на нужните норми, a вредните храни са забранени с наредба. Страхът помага. Въпросните субекти твърдят, че се грижат хората да са добре информирани, за да направят аргументиран избор, но всъщност са се превърнали в символ на страха. Символ на ирационалното избягване на химикали, което е познато като химофобия. Но макар всичко да е изградено от химически съединения, думата “химикали” се е превърнала в нарицателно за всичко синтетично и за страха от потенциалните ефекти от излагане на субстанция без значение в колко малко количество е тя. Привидно рационална концепция, “принципът на предпазливостта” определя дали трябва да бъдат избягвани субстанции или действия, чиято безопасност не е доказана, но дори подобна вероятност да е нищожна. Вече съществува напълно изграден пазар, който се подчинява на меркетинга основан на страхове чрез създаване на твърдения, които не се подкрепят от научни факти и принтиране на печати, които дават “гаранции“. Така се осигурява сигурен и огромен оборот на облагодетелстваните фирми. Работата на Бойка Братанова разкрива, че моралните заблуди променят значително възприятието за вкус. Или ако една от две напълно еднакви бисквити се обяви за био (органична), то консуматорите си внушават, че е по-вкусна. Причината е, че успокояват съвестта си, че консумират полезна, безопасна и здравословна храна, макар това да не е вярно. Повечето хора дори не осъзнават, че е невъзможно нещо да се докаже, че е напълно безопасно. Вместо това науката изпитва колко големи са рисковете около всеки продукт, a те могат да са изключително нищожни. Това е много добър метод за разделение, според който нищо не е напълно безопасно, дори и водата. Една изключително либерална концепция, от която много хора могат да се облагодетелстват чрез принципа на предпазливостта. Ако трябва да обобщим, компаниите създават пазар за своите продукти, който се основава на страхове, a не факти. Ето как в три стъпки: Създаване на съмнение и страх Страхът е древна и адаптивна емоция, която е част от човешката еволюция. Той е най-силният мотиватор за човешкото поведение. Без него предците ни не биха бягали от хищници или други опасности. В модерния свят има много малко неща, от които се страхуваме, затова инстинктите ни се задействат толкова лесно срещу НЕопасни “заплахи”. Обзети от отговорността за нов живот, родителите са изключително уязвими. Компания на американска тинейджърка за “нетоксични” козметични и домашни продукти (Ava Anderson Non-Toxic) споделя в своя сайт, че 1 от всеки мъж и една трета от жените ще развият рак в някой период от живота си, 1 от 68 деца и 1 от 42 момчета ще бъдат идентифицирани с аутистичния спектър, а заболелите от Алцхаймер са се увеличили с 500% в сравнение със стойностите от преди 20 години. Това е проста статистика, нали? Ваденето на статистика извън контекста погрешно убеждава потребителите, че семействата им са в опасност. Това прави реалността да изглежда много по-опасна, отколкото е. За да се създаде максимално силен страх, Ава Андерсън не дава ключови факти към статистиката. Сякаш не е от значение, че според данните на Националния институт за наблюдение на рака, САЩ случаите на онкологичните заболявания не се увеличават. Напредъкът в диагностиката създава усещане за наличие на ракова епидемия. Младата предприемачка не споменава, че при стандартизирани методи за диагностициране броят на диагностицираните с аутизъм остава постоянен. Не се споменава и, че увеличаването на страдащите от Алцхаймер се дължи на увеличената продължителност на живот и застаряването на населението. Споменаването на тези факти (което е етично) не прави реалността толкова страшна. Изключително е некоректно да се твърди, че “факторите на околната среда” се отнасят само за синтетичните съединения. Ава цитира изказване, според което 10% от онкологичните заболявания имат генетична основа, a останалите се дължат на фактори на околната среда. Но някак си не се споменава каква е научна дефиниция на тези екологични фактори. Освен “химия” към тях спадат: - цялата външна околна среда – къде живеете, климатичните условия, социалният капитал и количеството стрес. - излагането на различни съединения, диета,физическа активност, тютюнопушене, инфекциозни заболявания. - вътрешната околна среда и случващите се биологични процеси – метаболизъм, телесна микрофлора, възпаления и оксидативен стрес. Факторите на средата могат да бъдат и полезни, но този факт не върши работа на пазара, основан на страхове. Манипулирайте науката Да се правят безпочвени обвинения за ограниченията на изпитването на безопасността на продуктите е лицемерно. Много често производители поставят под въпрос безопасността на някои основни продукти, за да отклонят вниманието от своите. Нека вземем за пример компанията на актрисата Джесика Алба, която подозрително е нареченаThe Honest Company. Дейността й е производство на бебешки, домакински и козметични продукти. Тя твърди: “Ние използваме по-широка дефиниция за безопасност. Нашият честен подход взема под внимание потенциалните хронични влияния, пътища на излагане, уникални прозорци на уязвимост и широкия спектър на потенциални здравословни последици, които могат да са карциногенни, тератогенни, алергенни, невротоксични и други. Има за много повече неща да се тревожим, но смятаме, че си струва заради нашите деца.” С не много нисък назидателен тон към родителите се твърди, че конвенционалните продукти тровят децата. За сметка на това здравословните продукти са с много бедна информация за своя състав. С неуместен научен език и маркетинг на страха тези пелени и кърпи завладяват пазара. Демонизиране на всички синтетични съединения. Макар произходът на една субстанция да ни дава прекалено малко информация за нейната токсичност, най-лесно е да я определим или като част от синтетичната и токсична химия, или част от полезните и натурални съединения. Естествено съществуващите субстанции, които не са категорично безвредни и могат да бъдат токсични, са класифицират като алтернативата на синтетиката, за която трябва да се притесняваме. И макар фирмата на Джесика Алба да се гордее, че избягва „изкуствените“ съставки, някои хора смятат „натуралните“ съставки, които използва, за далеч от безопасни. Така например в измиващите гелове за ръце с аромат на портокал се съдържа портокалово масло (Citrus Aurantium Dulcis). Според потребителските организации подобни продукти трябва да се избягват, защото може да раздразнят и възпалят кожата. Маркетинговите кампании на тези фирми нямат нищо общо с науката, а просто създават страхове, силни страхове. Чрез очерняне репутацията на конкурентните компании за съставките, които използват, те избягват да коментират безопасността и качеството на собствените си продукти. Целта е просто хората да се страхуват от тяхната конкуренция. Никога не се прави разлика между опасност и риск – разликата е много малка, но критично важна. Опасността е всичко, което може да ни навреди, а рискът е възможността или шансът един обект или поведение да ни навреди. Много често се цитират имената на непознати съединения и се посочва, че са опасни, но при какви концентрации и количества? Нека не забравяме, че и кислородът, от който имаме жизнена нужда, е токсичен за живата материя. Той я окислява. Публиката сякаш остава сляпа за тези факти. Маркетолозите, които разчитат на страха, имат интерес да не пресмятат и да не посочват риска. Много интересен феномен е, че хората често се страхуват от минимален, нищожен риск, докато игнорират огромни рискове, които са на лице. Ако потребителите се запознаят обстойно с концепцията на страха, те едва ли биха се вързали на заблудата на „нетоксичните“ продукти. Да разгледаме като актуален пример изкуствените консерванти. „Здравословните“ компании осъждат малкия и пренебрежим риск на консервантите в козметиката, но пропускат да споменат огромната опасност от бактериално замърсяване, които тези консерванти предотвратяват. Бактериалното замърсяване може да унищожи един продукт или дори да причинят тежки инфекции по тялото на потребителите. Рискът винаги трябва да се сравнява с риска на наличната алтернатива и риска, ако не се прави нищо. Но въпросните маркетолози сякаш нямат намерение да се занимават със сложните аспекти, които касаят управлението на наличните и възможни рискове. Те просто трябва да създават страховити обвинения, за да карат потребителите да купуват техните продукти. Печалбата След като потребителите са побелели от страх, а науката е безмилостно изкривена, компаниите слагат огромни надценки на продуктите си, които се основават на (лъжливите) твърденията за безопасност или просто, защото са „честни“ и със „съвест“. Именно заради страха хората са готови да платят много повече, отколкото струва безопасната, конвенционална алтернатива. Тези страхови маркетинг кампании нямат за цел да образоват потребителите, а да създадат една илюзия. А фирмите, които използват този похват са толкова много… Компаниите създават пазар чрез създаване на твърдения, които не са подкрепени от науката. Веднъж създадена тази ниша, тя трудно би могла да се унищожи, дори учени да се заемат с разбиване на всеки създаден мит. Веднъж щом е създаден този пазар, не е нужно да се създават повече нови страхове. Вярата за безопасността/опасността на продуктите е създадена, а тя трудно може да бъде разрушена. Но хората, които стават жертва на тази измама не са глупави, а просто не са достатъчно добре информирани. Науката понякога е прекалено комплексна и не дава двуизмерни, черно-бели отговори. Науката не може да гарантира с точност всичко, макар хората точно това да очакват. Но маркетолозите на страха правят точно това. Те дават 100% гаранции, но без да се позовават на факти. Хората предпочитат да вярват в красива лъжа, а не в тежка и грозна истина. http://6nine.net/2016/10/10/как-търговците-използват-страха-към-х/#more-2836

http://holykaw.alltop.com/fascinating-description-roman-naval-weapons-tactics

За който не знае... 11 изумителни теории за величието на българите, които може да преобърнат историята на света http://petel.bg/m/?action=view&id=102522

можем, разбира се.

ДЕСЕТ МИТА ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ Преди да преминем към същност на статията, бих искал да обясня защо заглавието дублира името на популярна книга на популярен историк. Истината е проста – защото в България, единственият начин да „продаваш” историята е като я превърнеш в сензация. Божидар Димитров добре е осъзнал тази формула и именно поради тази причина той е най-популярният историк в България. Защото, за едно общество, смазано от социалната среда, оставено без реален политически избор и обезверено от съвремието си, няма нищо по-лесно от това, да възприема една фалшифицирана историческа „истина”. А сега по темата. България притежава една от най-богатите, славни и трагични „истории” в Европа. Ние, българите, имаме безброй поводи да се гордеем с миналото на народа си, истински, неподправени поводи. Въпреки това, от десетилетия насам, е модерно да се гордеем не с тях, а с разни изфантазирани, поукрасени епизоди, чиято реална стойност съвсем не съответства на влаганата емоция. Следващите редове ще се опитат да развенчаят някои от историческите химери, които тегнат над народопсихологията на съвременния българин. I. Прабългарският календар – признат от ЮНЕСКО Митът: Прабългарският календар е смятан от ЮНЕСКО за най-точният и стар в света. Истината: Не съществува официален документ от ЮНЕСКО който да посочва подобно нещо. Организацията признава определени обекти в България за част от световното наследство, но „календарът” не е сред тях. За щастие на всички ни, в профила на България в сайта на ЮНЕСКО има пълен списък с всички нормативни документи, касаещи страната ни, както и списък на обектите, които попадат в категорията за културно наследство. Всеки може да провери сам, като данните включват всички документи от 1959г., когато страната ни става член на организацията. Всички места, на които ще откриете твърдението за ЮНЕСКО и най-стария и точен календар, не се позовават на никакъв реален източник. Темата с календара не се изчерпва до тук. Истината е, че прабългарският календар е просто една хипотеза, базирана на употребата на няколко старобългарски думи в Именника на Българските ханове (където никъде не пише думата „хан”, а владетелите се наричат князе). Фактът, че историците по инерция са решили да приравнят тези дванадесет думи с китайския цикличен календар се базира на погрешната теза за тюркския произход на българите – теза, опровергана с поредица от анализи на ДНК през последните 20 години. Истината е, че ние нямаме никакви сигурни доказателства за календарната система на древните българи, нито че тя е отчитала движението на звездите по корубата на костенурка, както може да срещнете на някои места. II. Славянската държава Митът: Българската държава е била славянска, управлявана от тюрки, постепенно претопени и забравени сред славянското море. Истината: Когато през 680г., Аспарух (нарочно не използвам титлата хан, защото той самият не я е използвал) преминава Дунав, неговата България вече съществува от поне 15 години. Смята се, че хазарите ликвидират Старата Велика България около 660г. Ако вярваме на мита, през следващите 20 години, Аспарух и неговата част от българите се „скитали” през огромното разстояние от …560 километра ( пътят от р. Дон до р. Дунав), докато най-сетне достигнали Онгъла… Дори да приемем, че изминавали по пет километра на ден, хората на Аспарух са се добрали до Бесарабия за около 100-200 дни. Какво ли са правили през останалите 7,100-7,200 дни? Но както и да е. Накратко – Аспарух организира своята държава като пряко продължение на старата, а настаняването в Бесарабия му дава шанс да праща набези срещу Византия. След като се справя с арабите в края на 70-те години на VII век, Константин IV решава да отстрани и другия проблем по границите си – българите. Армията му е разбита, а Аспарух взема съдбовно решение – да измести центъра на държавата си южно от Дунав и завинаги да свърже съдбата на народа си с таи, смея да твърдя, най-красива земя на света. Но какво заварва тук? Славяни със сигурност, но далеч не само те. Всички по-големи градове са доминирани от пред-славянското население на провинциите Тракия и Мизия – траки и гърци. Има също така готи, а в Родопите и Странджа живеят потомци на келтите, дошли тук през III век пр. Хр. (от там и гайдите). Славяните вероятно съставляват значителна част от населението преди идването на Аспарух, но особено след българското заселване, техния етнически елемент определено не е доминиращ в новата държава, която бързо се превръща в мулти-етническа, което й дава изключителни способности за адаптиране в сложната политическа обстановка в региона. Този мултикултурализъм ще спомогне и за лесното присъединяване на земите на днешна Румъния и източна Унгария по времето на Крум. III. Кирил и Методи са създали азбуката специално за българите Митът: Според популярният мит, Светите Братя разработват „славянската” писменост специално за българите. Истината: Солунските братя били изключително ценни духовни лица и агенти (в най-положителния възможен смисъл на думата) на Византия, натоварени с поредица от дипломатически и културни мисии в полза на ромейската държава. Една от тези мисии е свързана с покръстването на Великоморавия и привличането на тази могъща, централноевропейска държава в сферата на влияние на Византия. За целта, братята разработват писмена система, популярна днес като глаголица, която е изключително предназначена за западно-славянските езици, като например чешкия, словенския и хърватския. Когато мисията се проваля и Св. Седмочисленици идват в България, глаголицата бързо се доказва като неефективна за езика, говорен от хората тук. За целта, Константин-Кирил разработва нова писменост, комбинирайки добре познатата на местното население гръцка азбука с определени букви от латиницата и доизмисляйки нови символи за онези звуци, които отсъствали в двете класически, християнски писмени системи – носовки, „ж”, „щ” и т.н. Именно тази кирилица е азбуката, която ние ползваме днес. Глаголицата била възприета от хърватите, вероятно по времето на Борис Iили Симеон I и останала в активна употреба там и в Босна до края на Средновековието. IV. Евреите са виновни за падането на България под османска власт Митът: Евреите предават България и отварят вратите на крепостите за османците. Истината: Падането на България под османска власт е сложен процес, повлиян от вътрешни, външни и дори случайни фактори. Първо е чумата и спада на населението с около 40-50%. Следват поредица климатични сътресения, социални брожения (следствие от преживените болести, лоши реколти и т.н.), разпадането на централната власт и поделянето на държавата на части. Често се подценява и колко силни всъщност са османците, колко големи са армиите им и колко качествени са пълководците, които ги водят. Да не забравяме и за големия брой местни велможи, които доброволно минават на османска страна като крали Марко, например. Всъщност, по нашите земи се заселва голям брой евреи след падането на България под османска власт, привлечени от религиозната свобода и възможността за свободна търговия. V. България е била под Робство Митът: Пет века българите са били под турско Робство (главното Р е нарочно) Истината: През 1395г., с падането на Никопол, османците завладяват Търновското царство, през 1418 или 1420г., е ликвидирана и на Видинската държава. С това, на Второто Българско царство се слага край и започва османският период от българската история. Но Робство ли е правилния термин за този петвековен отрязък? Българите в Османската империя са били по-ниска категория население бидейки християни в мюсюлманска държава, НО, това не ги прави автоматично роби. Противно на ясно изразения робски статут, който наблюдаваме в плантациите на Америките по същото време, българите са имали право на собственост, на икономическа инициатива, плащали са данъци, имали са право да получават обучение, а не малка част от тях са се ползвали с определени административни и икономически привилегии, включително и правото за носене на оръжие. Терминът Робство е въведен през Възраждането от онези кръгове от българския народ, които разбират необходимостта от политическа независимост. Тези Възрожденци, както ги наричаме днес, осъзнават простата истина, че българите, като цяло, не са достатъчно мотивирани да потърсят свободата си. Ето защо в характерната за епохата романтична реторика, нашите будители използват силния изказ като средство за подбуждане и пробуждане на населението, а публицистите ни се стремят да създават остри статии в емигрантския печат в полза на каузата за свобода и независимост. Поредицата перипетии и общата национална неудовлетвореност след 1878г., водят до продължаването на този термин като актуален в политическия и социален език на епохата, особено с оглед съдбата на Македония. Националните Катастрофи заменят турското със сръбско и гръцко „робство“, а днес обичаме да говорим и за съветско такова. Въобще, вместо да скъсаме оковите, ние допълнително затягаме нови пранги около себе си. В крайна сметка, Османска власт или владичество са далеч по-правилен начин за описване на периода. А иначе, всеки човек, който иска да възприема предците си, като оковани, пречупени вещи, без право на воля и глас – нека. Поробете предците си така, както османците не успяха… VI. Кръвният данък е обезкървил българският народ Митът: Събирането на кръвния данък е обезкървило народа ни и е довело до колапс на раждаемостта и естествения приръст. Истината: Девширме-то или Кръвният данък е административен механизъм за попълване на редовната османска армия, въведен в края на XIII век от първия велик везир на Османския султанат – Карахалил Чандърлъ паша. Редовните вземания на християнски младежи започват от края на управлението на Мехемед I(1420г.) и продължават до около 1630г., когато корпусът започва да се попълва на базата, почти изцяло, на мюсюлмани, постъпващи в Оджака с връзки. Вземания на християни съществуват, но са спорадични, като за последен път, 100 деца от Балканите са събрани през 1703г., след което данъкът е отменен. През 1826г., еничарският корпус е физически ликвидиран по заповед на Махмуд II. Когато това става, в него няма нито един боец, взет от българско семейство. Около Кръвният данък има три мита – първо в обема на събираните деца, второ – в тяхната възраст и трето – в честотата на взиманията. Има и още един важен момент, който често не се споменава в дебатите по темата – деца не се взимат само от българските земи, а също така от Босна, Албания, Сърбия и Гърция. Наборите се правели по веднъж на 5-7 години, като всеки от тях включвал между 3 и 6,000 деца общо, събирани на групи от по 100-150 по санджаци. Веднъж събрали деца от определена област, властите не повтарят взимането при следващ набор. Т.е. Ако през 1450г., например, от Мизия са събирани деца, при следващия набор (1455-7г.), отрядите за набиране не ходят в Мизия. Т.е. Между два набора от една и съща минават поне 10-14 години, а е възможно да се натрупат повече. Това се прави с цел да не се обезкърви населението, да се запази процента на данъкоплатците (християните плащат повече данъци) и да се гарантира, че при следващ набор ще има изобилия от момчета, сред които да се избира по строгите регулации – ръст, тегло, физически качества, красота, ум, определени социални ограничения (сираци, единствени синове и т.н.). При всяко положение, не повече от 1/5 от всички вземани деца в корпуса са били българчета. Дори да приемем че средно на година империята е събирала по 1,000 деца (което е завишено), имаме 200 българчета (максимум) на година или около 40,000 за целия период на активно набиране. Същи брой деца загиват сега, всяка година, при ПТП в България. Около 150,000 българи умират само за 6 години между 1912 и 1918г. Въпреки това, не тези неща, както знаем, обезкървяват народа ни. Проблемът с българите в османската империя, що се касае до демографията, са няколкото изселнически вълни през XVIII и XIX век, в рамките на които между 1 и 2 милиона българи напускат нашите земи за да се заселят в Банат, Бесарабия и Украйна. След време част от тези хора се завръщат обратно по родните си земи, но мнозина остават и потомците им или се сливат с местното население, или запазват самосъзнанието си и до днес. Въпреки това, в рамките на тези 500 години, населението на българските земи се увеличава между два или три пъти (от 1-1,8 милиона през 1400г. до около 4 милиона през 1878г.). За сравнение, със същия процент се увеличава и населението на Франция , което през 1400г. е около 16,6 милиона, а през 1876г. е 38 милиона. Нашите учени често обичат да се позовават на Англия, която от 2,5 милиона през 1400г. нараства на 21 милиона през 1871-ва, но не се отчита, че до 1801г., населението на Острова е едва 7 милиона, след което рязко се увеличава тройно за 70 години поради редица причини. Подобни сравнения са некоректни и от гледна точка на териториалния размер на страните в Западна Европа, факта че са колониални империи, както и значителните социални и икономически свободи на местното население, което, все пак, обитава своя собствена държава. Но дори и така, съпоставено с държава, с размерите на България, съотношението се запазва. Нидерландия (или нейните територии, тъй като тя не съществува) има население от 800,000 през 1400г. През 1850г., то е около 3 милиона. Ясните примери показват, че въпреки всички социални, политически и икономически негативи, българското население успява да нараства (сравнително добре предвид обстоятелствата) в рамките на чужда държава, която го третира като основен източник на значителен брой данъчни постъпления. VII. Победена държава, непобедена армия Митът: След освобождението, българската армия не е губила сражения. Истината: Първото поражение на българската армия идва през декември, 1912г., когато при Чаталджа оманците успяват да разбият нашето настъпление и да принудят Първа и Трета армии да се окопаят на позиция. В последствие, през Междусъюзническата война, гърците и сърбите записват поредица от победи, макар и не колосални по мащаб срещу отслабената, уморена и деморализирана българска армия. В хода на Първата Световна война, БА е побеждавана в локални боеве от Антантата в Македония, а в последствие и победена при Добро поле. VIII. Подарената свобода Митът: Русия ни подарява свободата Истината: 15-20,000 българи умират в хода на Освободителната война. Около 50,000 участват дейно в хода на бойните действия, било с оръжие в ръка или като помощни части, снабдители, преводачи, планински водачи и т.н. Само Опълченците са над 12,000. Година по-рано, в хода на Априлското въстание, над 30,000 българи са избити. IX. Клането при Дойран Митът: Българите разбиват грамадна английска армия, убивайки над 70,000 души срещу само 500 убити наши. Най-голямото поражение в историята на Англия. Истината: В битката, прославила ген. Владимир Вазов, Съюзниците губят 7,000 убити и ранени, а българите – 2,500. Англия е понасяла далеч по-големи поражения в историята си от това. X. Свалете знамената, минава героят от Дойран Митът: Великобритания оказва уникални почести на ген. Вазов заради победата му при Дойран. Истината: Генерал Владимир Вазов действително получава почест със сваляне на знамена, както е по протокол, но този жест се полага на представителите на още 11 военни делегации, присъствали на церемонията заедно с българите. Това, разбира се, не означава, че ген. Вазов не е бил уважаван противник от гледна точка на англичаните. https://historyofwars.net/2016/09/27/10myths/