-
Брой отговори
15757 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
465
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Last roman
-
Тези събития /от 474 г. до 480 г./ са описани от Малх Филаделфийски. От оцелелите фрагменти знаем за посолството на Сената до Зенон с искането императорът отново да е един и отговорът му, че те си имат такъв лицето на Непот. Одоакър след детронирането на Ромул иска от Зенон да управлява Италия от негово име. Зенон му дава патрицианска титла. Източният император действа доста йезуитски - задържа инсигниите на Августул/за мен остава съществен въпросът доколко това са истински императорски регалии, а не импровизирани такива - като короната при провъзгласяването на Юлиан за Август, примерно/, кара Одоакър да признае върховенството на Непот, но същевременно не помага на колегата си да си възвърне Италия. Не прави нищо и за остатъците на империята - нито за Реция и Панония, оставени на произвола на варварите, нито за Северна Галия, където се е укрепил Сиагрий, който до последно също се счита за римски наместник.
-
Ами официалната версия е на Малх и е такава, каквато си я чел, но нека напомня момента, че Непот не е абдикирал доброволно, нито пък е бил заловен и принуден да предаде инсигниите си на узурпатора. След бунта на Орест той бяга от Рим в Далмация, естествено с всичките си символи на отличие и управлява в изгнание. Нещо повече, провинциите в Галия, Реция и Далмация продължават да секат монети с неговия образ - т. е. той е признаван за официалния император на Запада. Узурпаторът Августул скоро е свален и въпреки че военачалникът Одоакър, нагърбил се с тази задача не връща Италия на Непот, той също сече монети с лика му в Равена. Вярно е, че Сенатът, с когото Непот не е в добри отношения, праща някакви символи на Зенон /според мен символите на узурпатора Августул/ - като това е един вид позиция, че не им трябва нов император и желаят да са под формалната егида на далечния Константинопол. Зенон обаче недвусмислено показва, че счита Непот за император на Запада. Затова смятам, че когато след убийството на Непот през 480 г., Одоакър завзема Далмация, тогава в ръцете му трябва да е попаднала короната и пр. символи на императора. За да докаже верността си, той ги изпраща на Зенон, като очаква той да назначи поредната марионетка на трона. Зенон обаче вместо това убеждава остготите да нападнат Италия и да премахнат станалия прекалено независим Одоакър. Това разбира се е моя свободна трактовка.
-
-
http://education.actualno.com/NS-reshi-Oficialnijat-ezik-v-uchilishte-e-bylgarskijat-obrazovanieto-e-svetsko-news_493614.html
-
бих казал - невежество, породено от потребителска скука, която пък се дължи на дългогодишното насърчаване на консуматорския модел /естествено на пазара всяка фирма си пробутва боклуците, опаковани в атрактивни лозунги/. С нетърпение чакам новите рекламни тенденции, че тези вече малко или много се поизчерпаха.
-
пак се размина колизията ))
-
На днешната дата /4 септември 476 г./ германецът Одоакър, изпратен в Италия от източния император Зенон, след като екзекутирал узурпатора Флавий Орест, свалил от престола сина му Ромул Августул, което в историята се приема за официалния край на Римската империя в Западна Европа. Нещата обаче стоят доста по-различно. Последният император на Западната Римска империя, преди източните владетели окончателно да оттеглят подкрепата си, оставяйки Италия във властта на варварите, е Юлий Непот. Юлий Непот /Julius Nepos; 430 — 480 г./ управлявал остатъците на Западнaтa Римскa империя от 474 до 480 г. Непот бил син на Непоциан, главнокомандващия войската /magister militum/ при император Авит; майка му била сестра на Марцелин, управителя на Сицилия и Далмация. От чичо си Непот унаследил управлението на далматинското крайбрежие. Оженил се за Елия Верина - една от племенниците на източния император Лъв I, откъдето дошъл и прякора му Непот /«племенник»/. Когато Лъв I отказал да признае легитимността на Глицерий той изпратил през 474 г. в Италия Юлий Непот, назначавайки го за император на Западната Римска империя. Непот пристигнал в Равена и заточил Глицерий като епископ в Салона. Непот се стараел да обедини империята и да укрепи границите. Въпреки че бил един от малкото дейни западни императори, отношенията му със Сената не били добри. По време на неговото управление предводителят на визиготите Ейрих окончателно обявил, че неговата държава не е вече федеративно кралство в състава на Империята, а напълно самостоятелна страна и обсадил Арверн - главния град на областта Провинция /бивша Нарбонска Галия/. Непот сключил нов мирен договор с визиготите, с който признал териториалните претенции на варварите над този регион. Основната грешка на Непот била, че назначил за главнокомандващ на войската Флавий Орест /за който се споменава, че бил секретар на Атила, a след смъртта му преминал на страната на римляните/. Последният, след като приел командването през август 475 г., за да води война срещу визиготите, достигайки Равена провъзгласил за император десетгодишния си син Ромул Августул /тъй като бидейки германец не могъл да заеме този пост сам/. Непот се укрил в Далмация. През 476 г. в Италия наемните войски, на които Орест отказал заселване, се разбунтували и избрали за крал друг варварин - Одоакър. Той убил Орест, превзел Равена и заточил Ромул Августул в Кампания, а сенаторите в Рим също подкрепили преврата. Сенатът, който бил враждебен на Непот, изпратил инсигниите на Ромул Августул в Константинопол с думите, че: "както слънцето е едно на небето, така и императорът трябва да е един на земята". Това била позиция, че на гражданите на Рим не им трябва нов император, а желаят да са под формалната егида на Източната Римска империя с утвърден от нея управител /в случая - Одоакър/. Зенон задържал инсигниите, но отговорил че римляните си имат законен владетел в лицето на Непот. Същевременно източният император се съгласил да даде на Одоакър патрициански сан и наместничеството на Апенинския полуостров, при условие че, варваринът признае върховенството на Непот като западен император. Одоакър приел тази формалност. Така фактически, въпреки че Италия се контролирала от Одоакър, Юлий Непот продължавал да се счита за римски император и в Италия и Галия били сечени монети с негово изображение. Зенон обаче не оказал никаква подкрепа за Непот, който го молел да му помогне да си възвърне реалната власт на полуострова. Не направил нищо и за оставените на произвола на варварите Реция и Норик, нито пък за Северна Галия, където остатъците на римските сили се обединили под командването на Сиагрий и удържали властта в провинцията до покоряването й от франките през 486 г. Предполага се, че Непот се е опитал да си възвърне контрола над Италия, което предизвикало недоволството на Одоакър. На 9 май 480 г. Непот бил убит от двама свои приятели, подкупени може би от неговия стар враг Глицерий. Веднага след смъртта му, Одоакър завзел Далмация под предлог, че отмъщава на убийците, а Глицерий направил епископ в Медиолан. Такъв бил краят на последния римски император на Запад, макар че в историята незаслужено за такъв се смята узурпаторът Ромул, може би заради тези лаконични думи в хрониката на Комит Марцелин: Западната империя на Римския народ, в която през 709 година от основаването на Града започнал да властва Октавиан Август - първият от августите, паднала на 522 година от управлението на императорите с този Августул. Готските крале властват в Рим оттогава.
- 10 мнения
-
- 10
-
-
Спекулация и маркетингов трик са и повечето 'organic' храни. Една нелоша статия за модерната напоследък масова заблуда: Органик храните са по-полезни и по-вкусни или как лъжем сами себе си: http://nauka.offnews.bg/news/a_3/a_18954.html?preview=ok
-
Явно става дума за погрешно тълкуване на китайските източници или пък за съвсем други племена, тъй като в генотипа на изследваните пра/български скелети няма далекоизточни гени, които неизбежно щяха да присъстват, ако произходът им наистина беше алтайски. Така че още едно доказателство, че прекомерното предоверяване на писмени източници вреди. Но генетиката е точна наука, за разлика от историята, която може да се изопачава според политическата конюнктура /както се правеше дълги години в България/, така че истината за произхода на българите тепърва ще се покаже.
-
Археолози намериха касата на антична крепост в Приморско Уникална запазена крепост откриха археолозите край Приморско. На устието на река Ропотамо беше разкрита крепостта Фармакида, датирана от 6 в.пр.н.е, съобщи за Burgasnews директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. По сигнал на местни хора екипът на доц Иван Христов е започнал разкопки в местността, като археолозите буквално са си пробивали път с мачете през джунглата около реката. Оказало се, че крепостта е на площ от 3 дка и има стени, запазени до 2,5 метра. Фармакида (Градът на лечителя в превод от гръцки) е античното име на Приморско. Укрепеното с яка крепостна стена антично селище бе открито от експедицията на НИМ, ръководена от зам.-директора доц. Иван Христов, в началото на лятото. "Преди два дни, разкопавайки централната кула на крепостта археолозите започнаха да вадят монети от края на ІІ в. пр.н.е. - началото на І в. пр.н.е. Това са бронзови и сребърни монети на Аполония Понтика и монети на Александър Македонски, сечени след смъртта му, поради голямото търсене. За сега са открити 20 монети, но очевидно броя им ще стане много по-голям след като кулата бъде разкопана изцяло в следващите дни. Това е очевидно „касата" на управителя на крепостта, която при превземането й е останала в обхванатата от пламъци кула, за радост на археолозите", каза професорът. По мнението на учените, това монетно съкровище бележи и края на живота на крепостта. Датировката на монетното съкровище показва, че това е станало при похода на римския пълководец Марк Лукул в 72 г. пр.н.е. срещу понтийския цар Митридат VІ. Градовете и траките по южното ни Черноморие са били съюзници на Митридат. Той им изпратил на помощ пълководеца Епитинханон с войска. Но легионите на Марк Лукул разбили и понтийците и войските на Аполония и траките. Аполония била изравнена със земята. Очевидно със случая с Фармакида същото е сполетяло и тракийските градчета в околностите й. Проф. Димитров е на мнение, че за разлика от античния град-държава обаче, който се е възстановил, Фармакида е прекъснала съществуването си. В крепостта е имало и кула на 3 етажа. Наколо е имало и къщи, които не са били покрити с обичайната за това време слама, а с вносни керемиди от Коринт. Намерена е и керамика от Пергам с релефи на антични божества по стените, но за съжаление няма нито един цял запазен съд. Кметът на Приморско Димитър Германов е настлал с чакъл пътека от главния път до крепостта, по която може да се стигне и с автомобил. Днес комисия от Министерството на културата е дала изключително висока оценка на работата на доц. Иван Христов.
-
в ерата на кича 'класически' паметници не виреят.
-
Статия посветена на явлението ИДИЛ и откъде се пръкна то: Twenty-six Things About the Islamic State (ISIL) that Obama Does Not Want You to Know About: http://www.globalresearch.ca/twenty-six-things-about-the-islamic-state-isil-that-obama-does-not-want-you-to-know-about/5414735
- 3103 мнения
-
- 1
-
-
- Ислямска държава
- война
- (и 5 повече)
-
Но да се върнем към 'глутеновия проблем' с ето това интересно изследване: 2/3 Of "Gluten Sensitive" People Can't Tell The Difference Between Foods With Gluten And Foods Without Gluten http://www.iflscience.com/health-and-medicine/gluten-sensitive-individuals-struggle-discern-gluten-containing-gluten-free
-
На този ден се разиграла решаващата морска битка между флотите на Марк Антоний и Октавиан Август, сложило край на продължилите близо половин век граждански войни в Рим. Флотата на Октавиан била командвана от неговия верен пълководец Марк Випсаний Агрипа, на страната на Антоний се биела египетската ескадра на Клеопатра. Древните източници за това сражение /предимно Плутарх и Дион Касий/ не са особено обективни. Повечето от тях се придържат към тезата, че в разгара на битката Клеопатра избягала с флотата си към Египет, а Антоний я последвал. Макар че има и теория, че основната цел на Антоний била да разкъса блокадата на Октавиан, но планът не бил изпълнен правилно, вследствие на което основната част на флотата му и армията не успели да се измъкнат. Битката решила и по-нататъшното развитие на Римската империя в последвалите столетия. Антоний възприел елинистическата идея за царя-герой, "живия бог на земята", "новия Александър". Възгледите на Октавиан били за "републиканска монархия", която опирайки се на изконните републикански ценности на "възродената република", маскирала едноличната власт на "първия гражданин". Победилата идея на Октавиан получила наименованието "принципат". Флотите на противниците Корабите на Марк Антоний и Клеопатра наброявали 220 кораба /от тях 170 били триреми, квинквиреми и квадриреми/. Това били истински плаващи крепости - огромни кораби с бойни кули и катапулти на бордовете им, но доста тромави и неманеврени. На тях Антоний качил 25 000 войника. Корабите на Октавиан били около 400, под командването на Агрипа, като основната им част се състояла от биреми и леки маневрени едно- или двуредни съдове /либурни/, заимствани от илирийските пирати. Те побирали до 120 човека /гребци и войници/ и снабдени с опитен екипаж представлявали сериозна заплаха за по-големите и бавни кораби на Антоний. Абордажните екипи на Октавиан наброявали 34 000 легионера. Бирема: Квинквирема: Разположението на силите Заливът Амбракия бил дълъг 18,5 морски мили и 10 морски мили широк. Дълбочината на водата била достатъчна за да плават и големите кораби. Входът в залива обаче бил тесен и плитък. За по-добра негова защита Антоний построил кули снабдени с тежки метателни машини. Флотата на Антоний стояла в средата на залива, докато тази на Агрипа се разполагала пред входа в залива, което било опасно, защото я излагало на произвола на ветровете. На сушата 100 000-ната войска на Антоний се разполагала в лагер при нос Акциум на входа към залива. На отсрещната страна също имало укрепен лагер пред позициите на Октавиан чиито сили наброявали 75 000 души. За по-ефективно командване и двете флотилии били разделени на три ескадри. Антоний построил флотата пред залива така, че фланговете й почти опирали в бреговата ивица. Планът му бил да се откаже от по-нататъшни маневри и да държи корабите си неподвижни в плътен строй, очаквайки атаките на Агрипа, които според него щели да са безуспешни срещу плаващите му крепости. Клеопатра с корабите си стояла в центъра, прикрита от Антониевите кораби. Ходът на битката Корабите на Антоний били недосегаеми за либурните, а либурните лесно се изплъзвали от тромавите гиганти. Използвайки факта, че противникът се отбранява, Агрипа с помощта на съгласувани маневри успял да наруши строя на корабите на Антоний, подмамвайки левия и десния му фланг напред. След това атакувал откъсналите се кораби от всички страни. Корабите на Антоний били защитени от таранен удар благодарение на пояси от мед и дървесина, а високите им бордове не позволявали те да се завземат на абордаж, така че сражаващите се водели главно престрелки помежду си. " Според Плутарх: няколко от корабите на Агрипа направо обсаждали един голям кораб на Антоний, като войниците се катерили по стълби, обстрелвайки неприятеля с копия и катапулти". В този момент Клеопатра, вместо да вземе участие в битката, обърнала на юг и напуснала сражението, използвайки попътния вятър. Разбирайки за това, Антоний оставил флагманския си кораб и се качил на бързоходна пентера, за да догони царицата. След бягството на главнокомандващия, битката продължила още няколко часа, като ескадрите на Антоний се били до последно. Агрипа масово използвал запалителни снаряди и малко от корабите на противника му успели да се оттеглят обратно в залива. Битката приключила късния следобед. Антоний загубил 40 - 50 кораба и 5000 пехотинци. За загубите на Октавиан няма сведения. Последствията Според историците Марк Антоний няколко дни седял силно афектиран на носа на кораба си, чак слизайки в Пелопонес той започнал да дава нови нареждания на войските си, но било вече късно. През това време сухопътната войска на Антоний останала в очакване седем дни. Независимо от това, че главнокомандващия ги изоставил, войниците вярвали, че Марк Антоний ще се завърне и ще ги поведе в битка. Всичко свършило, когато командващия армията Канидий Красс и други високопоставени офицери избягали към Египет. Тогава и 19-те легиона на Антоний се предали на победителя. Октавиан завзел без бой Гърция, Мала Азия и Сирия. Когато през 30 г. пр. н. е. той достигнал през Сирия до Египет, флотата и конницата на Антоний преминали на негова страна, а "новият Александър" и Клеопатра се самоубили. След завършека на гражданската война Рим разполагал с 800 бойни кораба. Египет станал лична провинция на Октавиан, а самият той - единственият господар на империята и през 27 г. пр. н. е. приел титлата Цезар Август /възвеличен/. Неговият адмирал Агрипа получил правото да носи морски флаг и започнал строеж на постоянен флот от триери и либурни и мрежа от добре съоръжени морски бази, благодарение на които морският флот на Рим господствал в Средиземноморието още 300 години. Римската империя при Август:
-
'бежанската вълна' си е напълно организирано преселение на африканци и сирийци в ЕС /и по-точно в северните, добре уредени държави/. Разбира се причината за това явление е 'внасянето на демокрация' в Северна Африка и Близкия изток, както и недалновидната тогавашна политика на ЕС и безусловната му подкрепа за американската агресия в Либия и Ирак. Но всяка глупост рано или късно се наказва.
