Last roman

quantum satis.

предимно митове, според моето скромно мнение. Но пък нямаме алтернативни истории, така че колкото и да се опитваме да ги реабилитираме - наложените стереотипи, писани от сенатската опозиция ще си останат. Но един по-критичен поглед винаги е добре дошъл.

Работата по филма Interstellar доведе до ново научно откритие Британското студио по компютърна анимация Double Negative специално за великолепния филм Interstellar създаде компютърен модел за рендиране на черна дупка, базиран на математическите разработки на астрофизика Кип Торн (Kip Thorne), който е и научен консултант на филма. По време на рендирането се проявил интересен ефект, възникнал от въздействието на гравитационната леща. Феноменът бе разяснен от самият Кип Торн в научна статия, публикувана в списанието Classical and Quantum Gravity. Компютърният модел е показал, че човек или робот, придвижващ се към събитийния хоризонт на черната дупка, ще вижда до 13 копия на отделните звезди и дори на цялата галактика. Причина за това са възникването на точки, в които светлината се съсредоточва и образува отражения на звездите и другите обекти. Феноменът е свързан с въртенето на черната дупка и възникващите от това гравитационни смущения в пространството. При компютърния модел са използвани формулите на Айнщайн, но не за отделни лъчи светлина, а за пакети от лъчи. Новият компютърен модел се оказал подходящ за научни изследвания. Компютърният симулатор може да се използва и за изучаването на по-сложни процеси в пространството около черните дупки. Така част от бюджета на Холивуд е използван за създаването на красив филм и едновременно с това за научни изследвания. https://www.kaldata.com/IT-%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%A0%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B0-Interstellar-%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5-%D0%B4%D0%BE-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87-98086.html

естествено трябва да сме им благодарни за Освобождението. Оттам нататък - да не политизираме излишно темата, защото ще бъде заключена.

Хомеопатията е пълно мошеничество Снимка: © Getty Images Политиците и знаменитостите, които имат повече пари, отколкото здрав разум, без съмнение ще продължат да разчитат на хомеопатичните лекове, но поне ние, останалите, би трябвало да бъдем по-здравомислещи и да не се хващаме на тази уловка. В редките случаи, когато се връщам в Индия, винаги оставам неприятно изненадан от популярността на хомеопатията. Чувам как висши политици подкрепят това шарлатанство. Чета как премиерът Нарендра Моди е назначил министър, в чието портфолио присъства хомеопатията. И виждам как боливудски звезди подкрепят тази псевдонаука. Вероятно не би трябвало да бъда толкова изненадан, след като ситуацията е много сходна в Лондон, където живея сега. В Камарата на общините там има няколко висши политици, които вярват в ефективността на хомеопатията, има национална здравна каса, която харчи пари за тези безполезни хапчета, и знаменитости, които подкрепят най-голямата подигравка с медицината. Как тази странна форма на медицина (поддръжниците на която вярват в абсурдната теза за разреждане на съставките до степен на пълното им отсъствие) е станала толкова популярна? Хомеопатията е измислена в Германия в края на XVIII в., и скоро набира популярност сред по-висшата класа в Париж и Лондон. През 1829, д-р Мартин Хьонигбергер, трансилвански лекар, я пренася в Индия, когато се присъединява към двора на махараджа Ранджит Сингх. Оттам идеята се разпространява бързо, популяризирайки се с огромна скорост, тъй като е възприемана като опозиция на империалистката медицина, практикувана от британците. Нагласите към британската медицина са толкова негативни, че програмите за ваксинация се провалят отчайващо в средата на XIX век. Нещо повече, индийците, които желаят да градят кариера в традиционната медицина, често са изправени пред предразсъдъци, когато се опитват да се присъединят към индийския лекарски съюз, така че по-реалистичният кариерен път става обучението за хомеопат. Също така мнозина са считали, че хомеопатията и аюрведическата медицина биха се съчетавали хармонично. Плацебо ефект Оттогава са отминали десетилетия, но милиони индийци продължават да разчитат на хомеопатията за медицинските си нужди и това европейско изобретение вече е навлязло сериозно в културата на здравеопазването. И в Европа хомеопатията все още остава популярна във Великобритания, Франция, Германия и на Балканския полуостров. Като се има предвид дългата й история и глобална популярност, защо хомеопатията да е пълно мошеничество? Хомеопатите ще ви заявят, че имат многобройни доволни пациенти. Още по-впечатляващо, изследване сред 6500 пациенти в Хомеопатичната болница в Бристъл в рамките на 6 години констатира, че 70% от тях демонстрират подобрение на клиничните симптоми след хомеопатично лечение. Има обаче много причини извън хомеопатията, които успешно обясняват защо тези пациенти съобщават, че се чувстват по-добре, включително способностите на тялото за самолечени, традиционната медицина и плацебо ефектът. За да отклонят темата за плацебо ефекта, хомеопатите често цитират как домашните любимци и бебетата изглежда започват да се чувстват по-добре, след като използват хомеопатични лекарства. Те твърдят, че домашните любимци и бебетата нямат очаквания, следователно не могат да демонстрират реакция на плацебо. Но пък домашните животни и бебетата реагират позитивно на любящата грижа на собствениците/родителите си, а не бива да подценяваме временния ефект на доза захар, особено при бебе, на което никнат зъби. Освен това тези, които регистрират видимо подобрение, не са безпристрастни наблюдатели, а предимно вярващи в хомеопатията, които желаят любимите им хора да се почувстват по-добре. Хомеопатите също често твърдят, че някои традиционни лекари предписват хомеопатични препарати. Някои наистина го правят, мнозина лекари обаче ги избягват. Всъщност огромното мнозинство от реалните лекари считат хомеопатията за псевдонаука. В крайна сметка хомеопатите обикновено разреждат лековете, докато те на практика спират да съдържат реални съставки. Въпреки че цифрата нула е изобретена в Индия, имам смътните подозрения, че повечето индийци биха се изсмели на абсурдната идея за хапчета, съдържащи... въздух. Заклеймяващи хомеопатията научни изследвания Естествено, определящият фактор за това дали хомеопатията работи или не е подлагането й на научни изпитания. Лошата новина е, че след 200 години и над 200 клинични изпитания, няма надеждни доказателства, че хомеопатията оказва какъвто и да е ефект върху която и да е болест. Миналата година австралийският Национален съвет по здраве и медицина направи анализ на доказателствата за ефективността на хомеопатията по отношение на 61 заболявания и стигна до извода, че "... доказателствата от изпитания върху хора не показват хомеопатията да е ефективна за лечение на разгледаната гама от здравни проблеми". Това е поредното от дълга серия от отричащи ефекта на хомеопатията анализи. Без съмнение, традиционната медицина е далеч от съвършенството, и бих могъл да напиша цял материал, изтъкващ многото й недостатъци. Но сравнена с мошеничеството на хомеопатията, традиционната медицина изглежда като истинско чудо. Всъщност много читатели на този материал вероятно не биха били живи, ако не се бяха появили ваксинациите и антибиотиците. Когато се разболяваме, има смисъл да използваме лечение, което е научно потвърдено като работещо. Това означава не само чисти лекарства, но и хранене, физически упражнения и други така наречени "базирани на наблюдения" форми на лечение. Политиците и знаменитостите, които имат повече пари, отколкото здрав разум, без съмнение ще продължат да разчитат на хомеопатичните лекове, но поне ние, останалите, би трябвало да бъдем по-здравомислещи и да не се хващаме на тази уловка. http://www.webcafe.bg/id_78092842_Homeopatiyata_e_palno_moshenichestvo

на този сайт има интересни възстановки и планировка на Помпейски къщи и улици: http://www.arch.mcgill.ca/prof/schoenauer/arch528/lect05/n05alec5.htm

Виж темата ми Римският легион 1-2 век, глава - Набор и обучение.

Луперкалии /лат. Lupercalia/ бил древноримски празник на плодородието в чест на бог Луперк /Lupercus/ — прогонващият вълци, аналог на бог Фавн. Фестивалът бил свързан с овчарството и се провеждал всяка година от 13 до 15 февруари в пещерата Lupercal в подножието на Палатинския хълм, където според легендата вълчицата откърмила Ромул и Рем, основателите на град Рим. Всяка година луперките /жреците на бог Луперкал/ избирани от средите на патрицианската младеж се събирали в тази пещера, където на олтар принасяли в жертва ярета и кучета, а кожите им нарязвали на дълги ленти. След това тичали голи из града и удряли всеки срещнат с тези импровизирани бичове. Най-много им се радвали жените, тъй като се смятало, че ударът с такава кожа носи плодовитост и гарантира безпроблемно раждане. През 496 г. папа Геласий I забранил Луперкалиите, но с времето езическите традиции се преплели с честванията, посветени на Св. Валентин /покровител на влюбените/.

е, всяка голяма частна къща си е имала тоалетна и баня /дистатъчно е да прочетеш Петрониевия Сатирикон/. Иначе малко инфо по въпроса за тоалетните: http://wc.pvost.org/pages/silnov.html Относно баните: Римските бани възникнали по гръцки образец и бързо се превърнали в център на обществения живот. Заможните римляни задължително имали собствена баня в именията си. Повечето граждани обаче не могли да си позволят такъв лукс и посещавали обществените бани, които се появили в Рим от 3 в. пр. н. е. Тези бани били под контрола на едилите, осъществяващи санитарен надзор върху тях. Към края на 1 в. пр. н. е. в града имало около 170 обществени бани, а през 5 в. броят им бил поне 1000. Баните били ярък белег на римската цивилизация – строяли ги във всички градове и даже в селата. Техни развалини се намират навсякъде, където е стъпвал римски крак – от Британия до Азия. Политиците, решили да спечелят благоволението на народа, със свои средства вдигали бани и ги дарявали на гражданите за безплатно ползване. Иначе входната такса била разнообразна в зависимост от банята и населенето място. Мъжете плащали около половин ас /дребна римска монета/, а жените – 1 ас /което било свързано с по-сложните козметически процедури/, децата ползвали баните безплатно. Посещението на баните било разделно. Жените посещавали баните преди обяд, а мъжете – следобед, когато приключвали служебните си дела. Всеки уважаващ себе си римлянин посещавал баните поне веднъж дневно, което било нормално от хигиенна гледна точка и препоръчвано от римските лечители. Освен това баните били място за среща, разтуха, забавления и спортни мероприятия. С установяването на императорската власт в Рим, принцепсите, за да угодят на гражданите, строяли огромни бани, наричани терми. Това били огромни комплекси, включващи големи басейни с топла и студена вода, градини, библиотеки, даже и мини стадиони. Всеки посетител намирал тук това, което му е присърце, получавайки не само физическа, но и психическа отмора. Първите терми били построени в Рим от пълководеца на Октавиан Август – Агрипа, който ги завещал на римския народ за безплатно ползване. До тях на Марсово поле Нерон вдигнал свои терми. Император Тит също и Траян също вдигнали разкошни терми на своите форуми. Най-грандиозните терми обаче били построени по времето на Каракалла, разположени между хълмовете Авентин и Целий и най-добре запазени. Те били истински архитектурен шедьовър. Заемали площ от 11 хектара. Побирали 1600 човека. Били отворени през 217 г. и работели до 537 г. /когато се счита че готите във войната си с Велизарий повредили акведуктите, по които баните се снабдявали с вода/. Заради бляскавата украса, напомняли на дворец. Разбира се оцелелите до днешно време останки, дават доста бегла представа за някогашното великолепие на сградите - днес покривите и голяма част от стените ги няма, също статуите, фреските, мраморната настилка, мозайките. Вътре императорските терми били облицовани с мрамор, украсени с колонади, мозайки и скулптури, прозорците и вратите били обковани с бронз. От по-късните императори, Диоклециан също издигнал грандиозни терми. Терми се вдигали и в провинциите, особено в местата където били разквартирувани легионите. Такива терми имаме в Трир. На територията на България открити големи терми има във Варна, Пауталия, и Диоклецианопол. План на Термите във Варна: Количеството на обслужващия персонал варирало от големината на термите – от десетки до стотици роби се трудели неуморно в подземията им, за да осигурят максимален комфорт на господарите на света. В термите се различавали няколко типа помещения: Палестра /palestra/ – римляните започвали посещението на банята с физически уптражнения, помещенията за които се наричали палестра. Най-често това били игри с топка, бягане, фехтовка. Всичко това имало за цел посетителите да се раздвижат и поизпотят. Аподитериум /apodyterium/ – това била съблекалнята, в ковто римляните се преобличали. В него имало скамейки, лавици, където гражданите могли да си оставят дрехите и вещите. Разбира се по-заможните граждани водели със себе си и роб, който да наглежда нещата им докато се къпят. Тепидариум /tepidarium/ – ‘топло помещение’, бил място за къпане и измиване. Тук посетителите сами или с помощта на роби втривали в кожата си масла и после я изчиствали със металически скребки /strigili/. Други услуги, оказвани на това място били масажът и депилацията. След тези хигиенизиращи процедури римляните се къпели в басейни с топла вода. Калдариум /caldarium/ – бил парно помещение с висок таван и плитки басейни с гореща вода. Водата се нагрявала благодарение на хипокауста /hypocaustum/. Тази ефективна система за централно отопление била изобретена от римските архитекти за подгряване на пода и стените. С помощта на пещта /praefurnium/, разположена в подземието, водата и въздухът се загрявали и циркулирали по тръби, прокарани в стените. Използвало се двойно покритие, което предпазвало пода от прекомерно нагорещяване. Горният слой се изграждал от тухли и глина, закрепени на характерните кирпични стойки, наречени pilae, подредени в шахматен ред. Тухлите в стените /tubuli/ били кухи и в тях се разполагали тръбите за отопление. За любителите на сауната съществувало помещение без басейни, наречено лаконик. Фридигарий /frigidarium/ билo студеното помещение с басейни, в което римляните отивали след парната баня. Тук посетителите докато се къпели, били развличани от поети, артисти, музиканти, танцьори. Във фригидария можело да се похапне, изпие вино и дори да се поспи. След това измореният от процедурите и не винаги трезвият посетител се връщал в аподитерия, където се обличал и си отивал вкъщи да събере сили за ново посещение.

освен в Помпей, добре запазени приземни етажи на римски инсули можете да видите и в Остия: Ако пък желаете да видите фреските /своеобразните тапети/ на римските жилища, трябва да посетите последния етаж на музея Palazzo Massimo alle Terme, където има уникални находки, включително от къщата на Ливия /съпругата на Август/.

Да, извънградска вила е. Иначе на територията на София в кв. Хаджи Димитър е открита вила рустика: http://gradat.bg/bgprojects/2010/10/08/973454_arhitekti_predstaviat_proekta_vila_rustika_v_kv_hadji/

сал зарад тебе я пуснах, Алва

Денят на Дарвин Биологичната еволюция преди публикуването на книгата на Дарвин "Произход на видовете" (1859) е била по-скоро хипотеза отколкото теория. Дарвин прави от нея добре обоснована теория. Между другото, всеки, който се съмнява в реалността на биологичната еволюция е добре да прочетете тази книга – тя е достъпна за всеки. Ако искате да се противопоставите на една научна теория, запознайте се първо с основните, най-очевидни доказателства в нейна полза, които са на разположение още от XIX-ти век.На 12 февруари се навършват 206 години от рождението на Чарлз Дарвин - естественик и изследовател, един от първите, които идват до заключението и обосновават идеята, че всички видове живи организми са се развили с течение на времето от общи предци. В теорията си, която публикува през 1859 г. в книгата си "Произходът на видовете", като основен механизъм и движеща сила на еволюцията Дарвин определя естествения отбор. По-късно разработва и теорията на сексуалния подбор. Той прави и едно от първите обобщаващи изследвания за произхода на човека. Доста несъстоятелни са възраженията срещу природонаучните хипотези и теории, които са изградени на принципа на "никой не е виждал това, следователно, никой не може да го докаже". Много от научните истини не са достъпни за пряко наблюдение. Например, никой не е виждал ядрото на един атом кислород и не могат да се преброят протоните в него, за да се уверите, че те там са осем, а не седем или тринадесет и половина. Въпреки това, в ядрото на атома на кислорода наистина има точно осем протона. От този факт следват много проверими последици, всички от които са потвърдени чрез експерименти, така че учените правилно смятат, че наличието на осем протона в ядрото на атома кислород не е хипотеза, не е и теория, а доказан факт. Биологичната еволюция е доказан факт точно в същия смисъл. От времената на Дарвин, учените са открили много нови доказателства в полза на биологичната еволюция. Около 30-те години на XX век, когато развитието на генетиката отговорило на най-важните въпроси, оставени от Дарвин без отговор, световната научна общност започнала да счита еволюцията за доказан факт. Въпреки това, поради многозначността на думата "теория", в областта на науката се е съхранило понятието "теория на еволюцията". Това не означава, че еволюцията е "само теория". Впрочем, статията "10 научни термина, които използваме погрешно" обяснява това заблуждение. Това, че биологичната еволюция реално се е случила и се случва и в момента на Земята – това е факт, но за да се обясни този факт, за да се обяснят пътищата и механизмите на еволюцията, за да се разберат детайлите на този процес съществува един голям и сложен обем научни идеи (тук влизат и хипотези, и теории, и факти), който се нарича "теория на еволюцията" или "еволюционна теория". Съвременната биологията е далеч напред в разбирането на еволюцията в сравнение с оригиналната теория на Дарвин и вече отдавна е надхвърлила определението "дарвинизъм" или "теория на Дарвин", но заради огромната му заслуга, заради научния му подвиг, ще продължаваме да я наричаме така. http://nauka.offnews.bg/news/Новини_1/Денят-на-Дарвин_3340.html

План на римска къща Устройството на един типичен римски дом най-добре се проследява при запазените Помпейски къщи. Трите главни части на сградата се наричали атриум /atrium/, таблинум /tablinum/ и перистил /peristylium/. Атриумът /приемна/ бил парадната част на дома, включваща комплувий /четириъгълен отвор в средата на тавана/ и имплувий /плитък резервоар разположен под комплувия, предназначен да събира стичащата се дъждовна вода/. Видовете атриуми според съвременните класификации се делят на: - етруски /без колони около имплувия/; - четириколонен атриум; - коринтски атриум /с по 12-16 колони/; - дисплувиатум /с наклонен покрив към стените на атриума и навес над комплувия/; - тестудинатум /приличащ на атриум дисплувинатум, но без имплувий/. В специални шкафове, поместени в нишите на атриума, стояли маските и бюстовете на предците, охарактеризиращи семейното родословие. Таблинумът представлявал архивният кабинет на стопанина на къщата и заемал средата на къщата между атриума и перистилия. Отляво и отдясно от него излизали коридори /фауци/. Перистил или каведий бил семейната част на къщата с по-широк отвор в тавана за въздух и светлина и колонада. В средата на перистила имало водоем /писцина/ и виридарий /неголяма градина/. Покривът се състоял от постлани върху дървено скеле керемиди. Той можел да е плосък или наклонен /двускатен, четирискатен/. Прозорците били неголями, разположени на втория етаж, с дървени рами /от средата на първи век имали и стъкла/. Стените били измазани и покрити с фрески. Подът бил от слегнала пръст, покрита с каменни плочки, украсени с мозайка. Вратите били двукрили, украсени с метални апликации. Към тях се прикрепяло чукче, имало и различни брави и катинари. Устройство на богата римска къща: В богаташките домове освен основните части имало много различни стаи – вестибюл, cubiculi /спални/, триклиний /зала за пиршества/, ларарий /олтар за домашните богове – лари/, екседри /за гости/, пинакотека /картинна галерия/, балинея /баня/, culina /кухня/, зали в различен стил /коринтски, египетски/, складове и пр. Вторият етаж се строял над перистила, а понякога и над атриума и бил с плосък покрив, върху който се разполагала неголяма градинка. Той имал и покрити балкони /пергули или мениании/. На втория етаж били спалните на членовете на семейството и прислугата, и столовата /ценакулум/. Светлината постъпвала в дома през колонадата и комплувия. Домовете се отоплявали първоначално от централно огнище, а впоследствие и от преносими печки с горещи въглени. В някои стаи имало специален отвор за дима. През епохата на Императорския Рим богаташките домове се отоплявали посредством хипокаусти в мазето от които горещият въздух преминавал по керамични тръби и нагрявал стените и пода. Таванът в богатите римските къщи бил украсен с дърворезба, слонова кост и злато. Таванът в триклиния бил подвижен и от отвора в него по време на пиршеството се пускали цветя и подаръци. Стените на римските домове били изградени от тухли, шпакловани, варосани и изографисани с рисунки или облицовани с мраморни плочки. Интериор Живопис Боите използвани за живопис били от растителен произход /от костилки на плодове/ или от минарален произход /охра, лазурит/. Цветовете били бял, червен, жълт, черен, син, зелен и пурпурен. Начините за изографисване били три: фреска, темпера и енкаустика. Фреската била съставена от няколко слоя свежа шпакловка изрисувани с водоразтворими бои. Темпера – при нея изографисването било върху суха шпакловка с бои на основата на яйчен жълтък и мед. Енкаустиката представлявала рисуване върху дърво с бои на восъчна основа с помощта на нагорещени бронзови пръчици. Подът на първия етаж бил покрит с трамбована глина, тухли, мраморни плочи или мозайка. Мраморните плочи били четириъгълни или многоъгълни с различни цветове. В Помпей са намерени плочки от т. нар. Александрийски стил /редуване черни и червени плочи на бял фон/. Мозайката била възприета от гърците през 1 в. пр. н. e. С мозайки се украсявали частните домове, /подовете, колоните, стените и таваните/, вилите, обществените сгради /терми, курии, базилики/ и императорските дворци. Използвали се най-разнообразни сюжети – отделни, предмети, живорни, растителни и геометрични орнаменти, пейзажи, сцени от битки, лов и селския живот, гладиаторски боеве, митологични сюжети и пр. Мозайките се правели от чакъл и от тесери – кубчета от мрамор и стъкло. Подовите мозайки били няколко разновидности: Opus vermiculatum - 'червейовиден' тип мозайка от малки парчета /камък, мрамор, стъкло, керамика/ мозайка с неправилна форма, напаснати така, че да оформят цялостна картина. Този стил бил разпространен в елинистичния свят още от края 3 в. пр. н. е., той намира място и в Рим като особено популярен е през 1 в. Оpus tessellatum - кубчетата мозайка са подредени в хоризонтални редове, а не следвайки линиите на фигурите /както е в opus vermiculatum/: Разпространена е от 2 в. пр. н. е. Opus signinum - груба, почти едноцветна мозайка от натрошени на дребно керамични съдове или керемиди, скрепени с хоросан, използвани и за подови украси в по-бедните римски къщи от 1 в. пр. н. е. до 2 в.: Opus sectile - изключително популярна в късната античност /4-6 в./ разноцветна мозайка от плътно прилягащи едри парчета с неправилна форма /мрамор, седеф/: Мебелировка Римляните използвали мебелировка от гръцки тип. Най-разпространената мебел в един римски доб бил столът. Римските столове се деляли на няколко вида: - sella - били от бронз, имало и сгъваеми; - cathedra – стол с облегалка и без подпорки за ръце; - solium – на него седял патерът на фамилията, когато приемал клиентите; - sella curulis - сгъваем стол без облегалка от слонова кост или мед /на него седяли само висшите магистрати или жреци/: - sella balnearis - масивно кресло с невисока облегалка, изпозлвало се в термите; - bisellium – двуместен стол без облегалка за магистрати /използвал се извън Рим/; - subsellia - леки пейки oт дърво или бронз, предназначени за няколко човека /използвани в термите и обществените места/; - hemicyclia – кръгли скамейки в градините; Мебелите за лежане се наричали lectus /богато украсени със слонова кост, черупка от костенурка, сребро и злато/. Върху тях слагали матраци и възглавници /напълнени с вълна/ и одеяла. Лектусите били различни видове: - lectus cubicularis /спално ложе с облегалка за главата/; - lectus lucubratorius /за четене и почивка/; - lectus tricliniaris /по-широко ложе за обяд, приповдигнато в предната си част/, на което обикновено се разполагали полулегнали трима човека, облягайки се на разделящите ги възглавници; - lectus punicanus /пуническо ложе със специална мрежа, пазеща от насекоми/. В римските столови лектусите били поставяни по гръцки маниер - по три с формата на буква П, затова ги нарекли триклинии /от гръцкото клиниус - ложе/. Римляните обядвали, четели и писали лежейки, затова mensa /масата/ се използвала за поставка за съдовете. В триклиния се помествала само неголяма трикрака масичка – mensa tripes или полукръгла mensa lunata, тъй като всички ястия били поднасяни на пируващите от робите: В богатите къщи масичките се правели от ценни видове дървесина /например туя/, и били украсявани със слонова кост. В бедните къщи менсите били правени от обикновено дърво с глинени крачка. В помощните помещения имало четириъгълни маси за съхранение на приборите /mensa vasaria или urnaria/. Имало и маси от мрамор в перистилия /около писцината/. За съхранението на облеклата се използвали съндъци /арки/. Съндъкът за облекло се наричал arca vestiaria, направен от дърво и украсен с резба. Съндъкът за пари бил обкован с желязо. По-малки предмети римляните слагали в кожени калъфи /например папирусите/. В по-късни времена се появили и специални шкафове /armarii/ с рафтове за съдовете, папирусите и скулптурите на предците. Многоетажни къщи За разлика от кичозните частни домове, най-разпространени жилищни постройки в градовете били инсулите /insula букв. oстров/. Те били 3-6 етажни. Липсата на място в Рим /според преброяването на жилищните сгради по времето на Траян във Вечния град имало около 46 000 инсули и 1 700 частни домове/, дължащо се на обществените сгради, храмове и дворци, карало предприемчивите стопани на инсулите да ги строят все по-високи. На приземния етаж, който бил тухлен, се разполагали таберните /магазините/, на втория живеели заможни граждани /чиновници, лекари, юристи, и пр./, а на по-горните етажи обитавали обикновените римски граждани /най-бедните заемали най-високите нива/. Вода и канализация имало само на първия и втория етаж и там било разрешено да се готви. Етажите били разделени вертикални секции с отделна стълба. Извънградски къщи При римляните те били три вида: - villa rustica /селска вила/; - villa urbana /градска вила/; - villa suburbana /крайградска вила/. Основното предназначение на селската вила първоначално било производството на селскостопанска продукция /месо, сирене, вълна, вино, зехтин, масло, зърно, мед, зеленчуци и плодове/. Тук също така държали и дивите животни /елени, сърни, глигани, фазани и яребици/, които впоследствие препращали в града. Надзорниците по всичките дейности се казвали вилик /управляващият имението роб/ и вилика /робиня, най-често жена на управителя, отговаряща за стопанството и домакинските работи/. Господарят рядко посещавал владенията си. Постепенно производството на продукти намаляло и вилата се трансформирала в извънградско имение. Към края на републиката започнали да се строят огромни вили /например вилите на Лукул, Помпей, Хортензий и Метел в Байи. Тези вили, според описанието на Плиний Млади, били снабдени с обширни паркове, украсени със статуи, фонтани, декоративни дървета и растения, портици и изкуствени водоеми. Към края на републиканския период се развило и градинарството. В градините от 2 век пр. н. е. се отглеждали ябълки, круши, смокини, 'пунийски ябълки' /нар/, дюли. Култивирали се различни сортове круши /Плиний Стари отбелязва поне 30 сорта круши/. През 1 в. Пр. н. е. От Армения и Понт били докарани и култивирани сливата, бадемът и кестенът. Лукул от източните си походи внесъл и вишнята. По-късно в Италия започнали да отглеждат и 'персийските ябълки' /праскова/ и 'арменската ябълка' /кайсия/. В декоративните градини се растяли платани, бръшлян, лози, кипариси и розмарин. През императорската епоха се появявили огромни паркове, дърветата и храстите се засаждали във формата на букви, геометрични фигури, създавали се мини разновидности на кипарисите и платаните. В тези паркове се помествали и хиподруми /за разходка на колесница или на кон/, по форма приличащи на цирк, но на мястото на седалките за зрителите се засаждали терасовидно дървета и храсти. Градините изобилствали от фонтани. Римляните отглеждали голямо количество цветя – рози, теменужки, нарциси, мак, строели и стъклени оранжерии, в които през зимата отглеждали цветя и зеленчуци. Градската вила /villa urbana/ често се помествала в града или в покрайнините му и по размери и планировка напомняла римската къща. Подобна вила е 'Вилата на Мистериите' в Помпей. Крайградските вили /villa suburbana/ се строяли близо до Рим и служили като място за отдих. Такава била разкошната вила на император Хадриан в Тибур /на 35 километра от Рим/, строена през времето на управлението му /118 - 134г./. Императорът бил страстен пътешественик и във вилата му били пресъздадени много местности от Гърция и Египет, които били харесали на Хадриан по време на екскурзиите му из империята.

Има намерени римски орли /обикновено части от декорации/, но няма категорични доказателства, че са били легионни такива, въпреки многобройните спекулации.

Какво общо има аутизмът с ваксините, пак да попитам? И къде пак намеси световни заговори?

Не гледай, а чети. Не е толкова трудно, колкото изглежда.

Кой ти гледа телевизия изобщо? За мен анимала умря с ловеца на крокодили.

Владо Руменов: Европа да спре да ни дава пари за бутафорни крепости „Европейският турист или който ще да е турист, като идва тук на културен туризъм, гледа с ирония и насмешка на това, което се върши. Това не са паметници, това са съвършено бутафорни, очевидно току - що измислени в нечия глава неща, това не е история. Това не е възстановка на археология”, казва художникът и реставратор Владо Руменов по повод изгражданите на различни места из България „възстановки” на дворци и крепостни стени. Откъс от разговора с Владо Руменов можете да чуете тук И продължава: „И тези опити да се реставрира един паметник като намериш 5% от него и да може да го изградиш целия – не може. Според световно приетите нормативни документи в тази област, някои от които България е ратифицирала, за съжаление, не всички, не може да се правят такива неща. Не трябва да се правят такива неща! За съжаление, всичко това се интерпретира с обратен знак тъкмо, за да се подклаждат тези настроения и да се усвояват едни пари”, казва художникът. Ето как Руменов обяснява причините за подобни действия: „От една страна имаме българинът, който като че ли има комплекс за малоценност, защото нашите паметници не са като средновековните замъци из Европа, да се извисяват с кули. Така се е случило, но това по никакъв начин не прави нашите паметници по-малко стойностни. Тук сме наследници на толкова много култури и тези паметници, ако се извадят от земята, където все още стоят, ще потече рогът на туристите и ще се изсипе в България. Те трябва да се реставрират и консервират. И този комплекс за малоценност подхранва нездравите амбиции, според мен, на една група, даже мафия бих я нерекъл от архитекти, реставратори, строители на крепости, която използва аплаузите на публиката, за да аргументира необходимостта да се усвояват европейски пари и да се издигат тези крепости, които никой не е виждал как са изглеждали. И се получават няколко ефекта – единият, че се вандализират паметниците, другият, че се подменя тяхната автентичност. От което до подмяната на автентичността на историята, крачката е само една, според мен. И третият резултат е, че една група хора съвършено неправомерно крадат пари от европейските фондове. Ние сме стигнали до идеята да апелираме към Европа да спре тези пари, защото от това българските културни паметници губят, те се унищожават”, казва Владо Руменов. Той е художник и реставратор на живопис и икони. Работил е в Криптата на храма „Св. Александър Невски”. Бил е член на археологически екипи и станал свидетел на много от случаите на подмяна на автентичността на подобни обекти. Не можел да стои настрана и преди година, въпреки че идеята е от по-отдавна, със съмишленици археолози, архитекти, историци, изкуствоведи, културолози, журналисти създали Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство. Сега заедно с други граждански и неправителствени организации са решили около месец май да организират дискусия за културно-историческото наследство. Стремежът е да се провокира създаването на Национална стратегия за опазване на културното наследство в България. Крайната цел е постигане на единна обществена и професионална позиция относно съхраняването на националното културно богатство. Както и подпомагане на държавата в ролята й на върховен регулатор чрез стимулиране на процеси отдолу нагоре. Питаме го къде, обаче, е държавата в случая. „Не знам къде е държавата. На местните кметове държавата е оставила да се разпореждат с местните паметници и на тях им хрумва да си построят крепост със зъбери. Опитват да го правят. Държавата е и НИНКН /Националният институт за недвижимо културно наследство/, който в момента върви към унищожаване. Те пишат становища, които не са задължителни. Цялата работа опира до корупция. Чувал съм и за колеги оттам, които имат склонност да правят компромиси. Добре е, ако държавата приеме, когато се появи един проект за реставрация на някакъв паметник да го изложи на публично обсъждане, където експерти, хора от обществеността да си кажат мнението. Разбира се, с превес на едно експертно мнение. И тези неща да бъдат достъпни. Така че държавните чиновници също участват в тези корупционни практики”, казва Руменов. Южната крепостна стена в Созопол е по-скоро атракция, отколкото автентичен паметник Според експерти не само трябва да се поправи Законът за културното наследство, а да се напише нов закон, отбелязва художникът. Друг въпрос е дали Народното събрание би приело такъв нов закон. А дори и в сегашния има подходящи ограничителни клаузи, които обаче не се спазват. От гражданската инициатива са говорили по проблемите с културното наследство и с омбудсмана, и с президентската институция. Срещнали разбиране и били на едно мнение, че се вършат безобразия. Но и двете институции нямат правомощия да решат този проблем. На конференцията през май искат да поканят колеги от чужбина и с тяхно участие, както и на медиите да се опитат да кажат на всички, че всъщност по този начин се унищожава културното наследство. „Нас ни обвиняват, че мърморим, врънкаме, защото не сме били включени в реставрацията на тези паметници, което само по себе си е доказателство, че явно има за какво да си включен. Тоест, там може да се краде. А ние, защото не сме били включени, мрънкаме. Аз не знам в какво си качество лично аз бих могъл да бъда включен – аз съм реставратор на икони и художник. Не мога да зидам камъни, не съм архитект. Както и да е, такива дребнави заяждания. Но много добре, че се включиха експерти, много сериозни имена, като проф. Диана Гергова и други колеги археолози, архитекти, има млади хора, които са и с амбиция да преправят закона”, казва Владо Руменов. Крепостната стена в Яйлата си е чисто ново строителство - снимка Владо Руменов Според него държавата не е помислила и за обекти в риск. А на въпрос, че след като обикновено се казва, че няма пари за реставрация или консервация, защо се дават много повече пари за ново, уж автентично строителство, отговаря, че точно тук е заровено кучето. В разговор с кмета на Каварна, с който има препирни около крепостта в Яйлата отбелязал, че ако с тези пари, които дава за крепостната стена инвестира в археологията и само консервира находките, без да ги вдига, това ще е изключително. Защото това е голям град там, има и изключителен пещерен комплекс. „Не се дават пари за археология, защото от археология не може да се краде. Може да се краде от бетон, може да се краде от транспорт, може да се краде от камъни, от керемиди… От археология не може да се краде”, отбелязва Руменов. А иначе, както се прави и по света, може да останат само автентичните останки, а как би изглеждал обектът може да се направят различни виртуални интерпретации, но без да се строи. Всъщност, оказва се, че такова псевдоавтентично строителство тръгва още от 20-30 те години на миналия век, когато на Царевец се издига тази прословута Балдуинова кула, всъщност такава кула няма на Царевец, казва художникът. Тогава архитектът, който я прави я вижда в Червен, заснема кулата, копират я и се построява на Царевец. „А по-късно през епохата на социализма, както помним всички ние, се построи целият този Царевец, заедно с патриаршеската си катедрала, че даже се и изписа. Търново беше ликвидирано, Царевец беше ликвидиран, а сега това се очаква да се случи и с Трапезица, както се случи и с църквата Св. „40 мъченици”. Созопол продължава да се зида, чудеса се правят, крепости се вдигат, осветяват се. Попаднах нощем на осветената Асенова крепост. То един ужас. Да ти се доплаче. Все едно си в цирка. Същото е Созопол, Търново – Царевец е същото. Това шоу – музика и светлина. Това е само усвояване на пари, при това се възпитава едни много нисък вкус”, възмущава се Владо. И цитира една прекрасна мисъл на французин от 18 век, основателя на реставрацията, която гласи: „Няма нищо по-красиво от развалините на едно красиво нещо”. За да стигнеш до приемането на тази мисъл, трябва възпитание. И ти нямаш никакво право, защото не знаеш как е изглеждало това нещо. Трябва да има един пиетет към старината, една почит, едно уважение. Защото това е и подмяна на историята. И се възпитава една безкритичност при младите. Каквото им дадат, това е. Тези възстановки са реплики сами на себе си. На няколко архитекти, които продуцират неща като от Лего. Да се разплачеш, наистина”, казва Владо Руменов. ≈ Текст и снимки: Стефан Джамбазов http://xn--b1agjhxg2e.com/post/110360628556#more

Проблемите с реставрацията и консервацията на важни археологически находки и обекти в България http://bnt.bg/part-of-show/zapochvat-restavratsiya-na-dvoretsa-na-asenevtsi-na-ha-lma-trapezitsa-va-v-veliko-ta-rnovo

ако и темата стане прекалено подвеждаща, с радост ще я преместя в алтернативния раздел.

Спандю, не му сипвай така на човека с голямата лъжица ))

Преди изобретяването на ваксина против морбили, през 1980та година всяка година от морбили са се разболявали 2 милиона и 600 хиляди души , 10% от случаите завършват със смърт. След изобретяването на ваксината (ММР) идва момент в който болестта бива обявена за победена в развитите страни и там няма случаи на разболели се хора. Всичко е прекрасно, докато в популярно научно списание бива публикувано изследване, което твърди,че ММР ваксината причинява аутизъм. При проверка се оказва,че изследването е измама и докторът ,който го е провел бива осъден a правoто му да практикува медицина биват отнети. След това редица изследвания (с над милион и триста хиляди деца) показват,че връзка между ваксината и аутизъм няма. Но това не спира анти-вакс движенията от разпространение на страх и дезинформация сред населението. В последствие на това много родители отказват да ваксинират децата си. И понеже Морбили все още съществува, болестта успява да се завърне със страшна сила . По света през 2012 - 122 000 човека умират от Морбили , повечето от тях са деца под 5 годишна възраст. Поради дългите-години не-ваксиниране се очаква случаите на морбили и други опасни детски болести да продължат да се увеличават . http://www.iflscience.com/health-and-medicine/measles-cases-us-reach-20-year-high

хименно, но така позиционират търговския продукт.