-
Брой отговори
15747 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
464
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Last roman
-
Който гледАл - гледАл: Властите в Египет започнаха разследване на обстоятелствата, при които е била счупена погребалната маска на фараона Тутанкамон - едно от най-прочутите творения на Древен Египет. Разкритието за инцидента е на музейни служители. Той е станал през август миналата година, но едва сега се разбира за него. Нещо повече - не е известно защо откършената "брада" на маската е била набързо залепена по доста аматьорски начин и кой е наредил това да стане веднага. Разследването ще опита да установи дали някой е счупил по невнимание артефакта на близо 3300 години, или тази част е била отстранена, защото вече е била нестабилно захваната за маската. "Брадата" е изработена отделно от основното тяло, съдържащо лицева и нагръдна части, но винаги е била едно цяло с маската - така, както тя е открита през 1922г. Ще се проверява и защо една от най-големите атракции на Египетския музей в Кайро не е била веднага отнесена в лаборатория за реставрация. Очевидци казват, че в момента се вижда как счупеното място е залепено с белезникава смес, а консерватор от музея споделя с "Асошиейтед прес", че е използвано бързо засъхващо лепило, най-вероятно някакъв вид епоксидна смола. Друг източник, присъствал на залепването, допълва, че негов колега опитал с шпатула да отстрани излишното лепило, при което по маската останали драскотини. http://www.dnevnik.bg/sviat/2015/01/23/2458858_egipet_razsledva_koi_e_schupil_maskata_na_tutankamon/ за щастие успях да видя маската преди да я окепазят и колкото да е трагична ситуацията ми напомни на това филмче:
-
Уникални древни ръкописи, намерени в библиотека в залетия от вулкана Везувий римски град Херкулан, вече може да бъдат разчетени, пише в. "Телеграф". Това става възможно с нова техника с рентгенови лъчи, измислена от европейски учени. Вече са разчетени няколко думи и букви от един свитък. Ръкописите са били заровени дълги години под тонове застинала лава, избълвана от Везувий през 79 г. сл. Хр. Те са част от библиотеката на вила "Херкуланиум" са били събиране от тъста на Юлий Цезар. Част от текстовете са от антична Елада, както и е от епохата на формирането на Римската империя. Вилата е открита под застинала лава през 1754 г., а в библиотеката е имало 1800 текста, които обаче нямало как да бъдат разчетени тогава. Според съвременните учени повечето свитъци са изгубени антични исторически книги, романи и философски трудове, основно на епикурейците. Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/261703-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82-%D1%81-%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B3%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%B2%D0%B8%D0%B9.html?fb_action_ids=1034412036575540&fb_action_types=og.likes и на инглиш: http://www.cbc.ca/news/technology/ancient-scrolls-burned-in-herculaneum-volcanic-eruption-made-readable-1.2921398
-
За всички, които поне веднъж са влизали в спор с очевидно ниско интелигентни и невежи субекти, предполагам са оставали втрещени от самочувствието и наглостта, с които последните се изказват по теми, за които нямат абсолютно никакви познания. Феноменът на самоуверения глупак е проучен и публикуван. Предлагам и статия по въпроса, за да не се подвеждате следващия път да спорите с разни идиоти: През 1999 г. двама изследователи от Университета Корнел (Cornell University), Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) публикуват книга, в която описват едно когнитивно изкривяване, известно по-късно като ефект на Дънинг-Крюгер. Той се проявява в две направления: неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните - да оценят способностите си по-ниско, отколкото са в действителност. Изследването е вдъхновено от случая МакАртър Уилър, който ограбил две банки с покрито с лимонов сок лице Той е бил сигурен, че след като лимоновия сок може да се използва като невидимо мастило, то тогава лицето му няма се вижда от камерите. Психолозите Дънинг и Крюгер решили да проучат по-задълбочено историята на г-н МакАртър. Те били заинтригувани от пълната увереност на Уилър, при положение, че явно не е бил компетентен. Дънинг обяснява: "Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание." И още една интересна страна на ефекта: "Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания." - казва Дънинг. Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията "Уроците на Дънинг-Крюгер" отново се връща към този любопитен ефект: "Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание." Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания. Както можете да видите в графиката, с повишаване на компетентността кривата на самооценката спада, отново се повишава, но никога не достига самооценката на невежия. Има няколко възможни причини за ефекта. Една от тях е, че ни е по-лесно да забелязваме невежеството на другите, отколкото собственото си и затова си създаваме илюзията, че сме над средното ниво, докато истината може да е съвсем различна. Вие вероятно сте специалист в някаква област. Спомнете си как в процеса на образованието си и придобиването на опит в един момент сте осъзнали колко много още ви предстои и колко малко знаете и как в процеса на обучение и работа самочувствието ви се повишава. Помислете си колко малко знаят другите за вашата работа и не само, че не знаят нищо, но и нямат никаква представа колко малко знаят и колко специализирани познания дори съществуват. Сега осъзнавате ли, че сте невежа, както другите, във всяка друга област на знанието, в която не сте експерт. Ефектът Дънинг-Крюгер не се отнася за другите - той се отнася за всички - всички сме на различни места на същата крива, по отношение на различни области на знанието. Вие може да сте експерт в някоя област, компетентен в друга, но вероятно на дъното в много други. Затова трябва да се смирим, да се съмняваме в личните си познания и да уважаваме чуждата компетентност. Част от скептичната философия и критичното мислене е признанието, че всички страдаме повече или по-малко от когнитивни изкривявания. Трябва да се научим да ги разпознаваме и да правим съзнателни усилия срещу тях, осъзнавайки, че това е един безкраен процес. http://nauka.offnews.bg/news/%D0%A1%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BA_3/%D0%95%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%94%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%9A%D1%80%D1%8E%D0%B3%D0%B5%D1%80-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B3%D0%BB%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5-%D0%B3%D0%BB%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82-%D1%87%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B8_42.html
- 74 мнения
-
- 11
-
-
-
Най-трезвото мнение дотук, дейба)))
-
Все пак Тур е ползвал съвременна навигация и е знаел много добре накъде плава.
-
Айде стига фантазирали.
-
Шкумба, помагай, тея са твои ора: http://www.tejberizs.com/orias-2/12-meteres-emberi-csontvazat-talaltak-elkepeszto-mi-volt-meg-a-sirban
-
ми не, няма да врътнеш повече от един ден.
-
чрез осоляване
-
http://www.nbcnews.com/science/weird-science/interstellar-reality-check-could-our-galaxy-host-wormhole-n290861
-
Фастите, така както са ги пресъздали продуцентите на Roma /популярен сериал по HBO/:
-
ние у форума бърза работа нямаме.
-
е, тази тема е в този раздел, именно защото търси 'доказателства' за изкопаеми митологични организми. Ако имаш доброто желание въз основа на линковете, които си дал - подготви статия и я пусни в някой биологичен раздел. Определено ще е ползотворно и интересно. Тук просто няма нужда от наука поради естеството на дискусията.
-
какво общо има гигантизмът в природата с тази измислена статия с фотошопна снимка, дето е изплескана в началото на темата? Айде да не я разводняваме в желанието си да покажем, колко сме 'запознати' с материята, разбираш ли.
-
то гигантопитеци си е имало, просто не са баш от нашия клон.))
-
мдам, съвременни техномитове, популяризирани чрез псевдоисторически канали, които се съобразяват със суеверната аудитория. Което ме подсеща защо от 10 години съм спрял да гледам подобни спекулативни предавания. Иначе в древността често скелетите на изкопаеми праисторически животни били смятани за циклопски или драконски. Но добре че е науката палеонтология, да ни извади от скудоумния мрак.
-
Древнo изкопаемo може да пренапише еволюционното дърво на рибите Рибата Janusiscus (на около 415 млн г.) е важно доказателство за добре развития външен скелет (показан в синьо) общ прародител и на костните, и на хрущялните риби. Всички хора, както и повечето други гръбначни, принадлежат към същата група, както костните риби. Учените знаят, че тези групи са се разделили преди повече от 420 млн. години, но как е изглеждал последният общ прародител остава загадка. Може да се изненадате, но най-важната разлика между хората и акулите не са крайниците или дори не са белите дробове в сравнение с хрилете. Нещата се свеждат до скелетите. Скелетите на акулите са от хрущял и принадлежат на група, наречена челюстни хрущялни риби. Въпросното изкопаемо от Сибир се определя на около 415 млн. години. Досега подобни фосили се класифицираха като костни риби, принадлежащи към рода Dialipina, на базата на характеристиките на костите на главата. За да се определи къде по-точно се вписва тази риба в еволюцията на ранните челюстни гръбначни животни, екип от учени използва микроскенер, използващ образната компютърна томография, подобен на тези, които се използват в болниците. Така може да се визуализира на структурата на костите вътре, без да се разрушава фосила. Въпреки че фосилите преди това са били класифицирани като костни риби въз основа на външните им характеристики, томографията разкри изненадваща мозайка от функции, характерни и за хрущялните, и за костните риби. Например, черепът на рибата е направен от големи, костни плочки, подобни на съвременните костни риби, но следите от нервите и кръвоносните съдове в мозъка повече напомнят за тези от хрущялните риби. В доклада си, публикуван в Nature, екипът дава име на изкопаемата риба Janusiscus schultzei на името на двуликия древноримски бог Янус. Констатациите показват, че общият прародител на двата клона на челюстните гръбначни е имал характеристики на костна риба, които впоследствие са се загубили при по-нататъшното развитие на хрущялните риби, като костните плочки на черепа. Някои черти, за които се смята, че са уникални за костните риби, като например наличието на големи пластинчати кости, всъщност ги е имало при панцерните риби, изчезнала група челюстни риби, свързващ общ прародител както на хрущялните така и на костните риби. Това ново изследване се подкрепя от едно друго проучване от 2014г., което показа, че изкопаема акула на 325 млн години има изненадващо много функции на костна риба, което предполага, че прародителят й също трябва да има такива функции и че акулите могат да бъдат по-специализирани, отколкото първоначално се смяташе. Тези находки като цяло може да коригират погрешната представа, че хрущялните риби са по-примитивни от костните риба, казва Сам Джайлс (Sam Giles), водещ автор на изследването. http://offnews.bg/news/%D0%9D%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0_34/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BDo-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B5%D0%BCo-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%88%D0%B5-%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5_449019.html
