Възродена история или кич за милиони?
Цари Мали град и Перистера са добрите примери за реставрация, смятат специалисти
Снимка: Преса
по темата
България с най-много римски крепости по Дунав
02 Септември 2014 12:13
Тайни крепости и манастири се крият край Търново
14 Февруари 2014 14:22
Бумът на реставрации на древни крепости у нас, който се наблюдава вече повече от година, почти скара историци и общините. През последните месеци бойните твърдини и римски градове като Цари Мали град, Кракра, Перистера, Мезек, Св. Атанас, Никополис ад Нестум получиха нов облик благодарение на средства по Оперативна програма „Регионално развитие“. Според данни на Министерството на културата досега Европа е вложила над 80 млн. лева в обновяването на културно-исторически обекти у нас. Възобновеният вид на крепостите Кракра до Перник и завършеното наскоро укрепление Яйлата край Каварна обаче накараха историци да коментират дали в Средновековието е имало стъклопласт и винкели. Именно такива материали придават нов облик на пернишката твърдина, издигната за първи път по времето на хан Крум. А край морето пък старите стени са надстроени със съвременни тухли.
„Освен че такива зле завършени крепости изглеждат нелепо, техните оригинални зидове са унищожени от използваните съвременни материали. Ако след време някой реши да ги оправи, ще трябва да събори всичко - дори основите, запазени от древността“, коментира археологът Катя Меламед. Заедно със свои колеги тя основа Инициативен комитет за граждански контрол при опазването на културното ни наследство, чиято цел е специалисти (архитекти, археолози, историци, консерватори) да консултират подобни проекти.
Техни представители имали среща със служебния министър на културата Мартин Иванов, с когото обсъдили най-фрапиращите нарушения. „По цялата система нещата не са наред. Институти одобряват завършени проекти, но не отчитат видими нарушения. Така документално се прикриват нередностите и не може да се стигне до санкции“, обясни арх. Стела Дулева. Според нея част от извършените „социализации“ са в противоречие с ратифицирани от България международни конвенции като Венецианската харта за консервация и реставрация и Декларацията от Нара за автентичността. Сегашната власт не може да отпусне средства, за да се изиска становище на международни експерти. Затова се чака решение от следващо правителство. Специалистите изтъкват, че у нас все пак има и добри примери за качествена реставрация на крепости. При обновяването на Перистера до Пещера и на Цари Мали град край самоковското село Белчин е намерен нужният баланс между съвременен строеж и автентична история.
В новия си вид Перистера, която съществува от IV в. до османското нашествие в края на XIV в., отвори врати през май. Досега са я разгледали над 5000 души, отчита управникът й Георги Смилянов. Проучването на крепостта започна през 2007 г. под ръководството на доц. Бони Петрунова. Екипът е разкрил напълно стените на цитаделата, ъгловите кули, порта и две уникални за нашите земи църкви. Открити са и 28 жилищни помещения с керамика и предмети на бита в тях, както и над 40 монети.
Белчин се превърна в една от водещите туристически дестинации у нас.
Над 400 000 души разгледаха Малкия Цариград
Римската крепост Цари Мали град в самоковското село Белчин вече е сред водещите туристически атракции у нас. Частичната й реставрация приключи преди година, а оттогава над 400 000 души са разгледали възобновените шест бойни кули и средновековния християнски култов комплекс, сочат данни на общината. За реконструкцията бяха нужни около 6 млн. лева, половината осигурени от родни частни спонсори. Малкият Цариград е от времето на римския император Валент (364-378 г.), който открива, че върхът Свети Спас е много стратегически. Първата твърдина няма дълъг живот, защото е разрушена след хунски атаки в края на IV век. Цари Мали град е изоставен за десетки години, но по времето на обширната възстановителна кампания на византийския император Юстиниан I отново е върнат към живот. Наследникът на престола Юстин подсилва крепостните стени с необичайните дотогава по нашите земи ров и насипи. Те обикалят само южната страна на укреплението, защото от запад, изток и север то е естествено защитено от стръмните скали. Въпреки неговата непристъпност легенди разказват, че варварски атаки през 578 г. сриват крепостта и слагат окончателен край на живота в нея.
Освен бойно съоръжение Цари Мали град е бил и духовен център. Историците са открили останки от раннохристиянска църква от началото на IV в., построена извън крепостните стени. В следващите векове на нейно място са издигнати още две, от които е реставрирана само най-късната - българската „Покров Богородичен“ от XVI век.
В Кракра не са открити нарушения
Три проверки не са открили нарушения в проекта за обновяването на средновековната крепост Кракра, около който избухнаха скандали в края на 2013 г. Граждани и учени подадоха серия от сигнали, че твърдината се издига отново с наподходящи материали (винкели, стъклопласт, полимербетон), като сезираха министерствата на културата и на регионалното развитие (два пъти). В становищата се отрича съвременният вид на крепостта да е в разрез с европейски закони или строителството да нарушава заложените дейности в предварителните договори. От община Перник пък нееднократно отговаряха на недоволството на историците с тезата, че проектът не е бил за реставрация, а за визуализация, която да маркира как крепостта е изглеждала в миналото.
С 5 млн. лева в Туида ще бъдат издигнати две уникални кули църкви.
Туида готова до месеци
Обновяването на ранновизантийската крепост Туида в Сливен ще приключи до няколко месеца. Първата копка по проекта бе направена през миналото лято, след като бяха отпуснати 5 млн. лева по Оперативна програма „Регионално развитие“. Освен че стените на крепостта, построена през IV век, ще бъдат вдигнати наново, в проекта е планирано изграждането на форум и летен театър с около 400 седящи места. Ще бъде представена и експозиция със средновековни стенобитни машини - тарани, катапулти и друго бойно снаряжение. Реставрацията не е попречила на местните археолози, които за поредна година се върнаха на обекта. Това лято те концентрираха вниманието си върху южната крепостна стена, а досегашните им разкопки показват, че Туида вероятно е била епископски център.
Разкрита е базилика с красива мозайка, която вече е експонирана на мястото си, обясни Николай Сираков, директор на Историческия музей в Сливен. Атрактивно представен ще бъде и тайният тунел към близката река, на който учените се натъкнаха преди години. Той бил използван за снабдяване с вода и за бягство при обсада. Намерените досега находки показват, че крепостта е внезапно изоставена през XIII в., като се предполага, че върлуваща епидемия може да е причина за това.
За обновяването на Траянови врата са отпуснати 3,5 млн. лева евросредства, но специалисти засичат нарушения.
Скандали около Траянови врата
Археолози и архитекти са притеснени от дейностите, които се извършват за реставрация на крепостта Стенос в местността Траянови врата край Костенец. Нейният възход е през IV в., но започнатият преди месеци съвременен строеж се извършва с елементи, които не са в съответствие с епохата. За обновяването са отпуснати към 5 млн. лева европейски пари.
„Забелязва се подмяна на предварително заложените материали, за което е подаден сигнал. Вместо нужните клинкерни тухли от Турция са внесени тротоарни плочки, защото производителят не можел да изпълни първата поръчка“, разкриха авторите на архитектурния проект. Строителят у нас бил доказал чрез анализи, че точно такъв материал е нужен.
Според историци подобни разминавания с автентичността се получават, защото липсва адекватна консултация. „Парите се усвояват от администрации и общини, които имат желание да направят атракцион, и се загубва историята. Често в проектите няма пера за допълнителни теренни проучвания.
Въобще не е предвидено участието на археолози, а те най-добре знаят как е изглеждал един обект и от какви материали е направен“, категорични са от гилдията. Според учените не трябва броят на потенциалните туристи да определя кое е за реставриране и кое не.
Ретро влакче разхожда из Никополис ад Нестум
Мария БЛАГОЕВА
Ретро влакче вози наши и чужди туристи из античния град Никополис ад Нестум до село Гърмен, който бе социализиран с 2,4 млн. лева евро средства. По проекта, приключил миналото лято, бе доставен тренът, който вече пътува по маршрут от древното селище до Огняновските минерални бани.
Голяма атракция за посетителите е грънчарската работилница в римския град, в която всеки посетител сам изработва пособия и съдове от глина под ръководството на майстор. Туристите имат възможност да се пременят в автентични римски одежди или да пробват мерника си със стрелба с лък.
Селището, което е единствено в Родопите от периода на римското владичество на Балканите, е построено от римския император Траян, след като той покорил даките през 106 г. През IV в. на негово място е вдигната крепост.
Спорната реставрация на стената е консултирана от специалисти.
Отвориха античната врата на Добруджа
Дияна РАЙНОВА
Реставрационната работа по спорния проект „Яйлата - античната врата на Добруджа“ вече приключи, съобщават от община Каварна. Крепостта от V в. в крайморската местност отвори врати в началото на септември.
„С отпуснатите 2,2 млн. лева европейски средства бяха издигнати стени, оформени са портите и четири бойни кули - разказва Дарина Мирчева, директор на местния исторически музей. - Укрепена беше и скалната средновековна църква в местността Св. св. Константин и Елена, която пострада сериозно при земетресението през август 2010 г.“
Докато проектът бе в развитие, мнозина историци изтъкнаха, че съвременният строеж не представя автентичния вид на крепостта и е грубо посегателство срещу историята в името на туристическа атракция. Реставрацията обаче е одобрена и консултирана от специалисти от Националния институт за паметниците на културата, уточни Дарина Мирчева.
http://pressadaily.bg/publication/57136-Възродена-история-или-кич-за-милиони/