Last roman

дали може да се вярва на Блиц? САЩ са разпалили 201 от 248-те военни конфликта след края на ВСВ American Journal of Public Health публикува доклад, изследващ всички въоръжени конфликти, избухнали след края на Втората световна война до днес Докладът обхваща и разглежда периода 1945-2001г. American Journal of Public Health публикува доклад разглеждащ всички въоръжени конфликти от края на Втората световна до днес. Изследванията, базирани на историческите факти, сочат че Съединените щати са предизвикали и разпалили 201 въоръжени конфликта за конкретния период (1945-2001), като общия брой на конфликтите за периода е 248. Най-шокиращото в изследването е заключението, че жертвите в тези 201 въоръжени конфликта са 90% цивилни. Нито една българска медия не би си позволила да отрази факти като този. Шепа чужди медии и издания все пак споменаха за изследването, водено от Дейвид Суансън. Доклада е сбор от исторически събития, които убягват на широката публика, въпреки че са всеизвестни. Броя на въоръжение конфликти, разпалени от САЩ ясно показва кой е най-големия световен агресор. В доклада не са изброени и последните авантюри на САЩ в Сирия, например, нито последните инвазии в Ирак и Афганистан. „От края на Втората световна са избухнали 248 въоръжени конфликта в 153 точки на света. Съединените щати са предизвикали 201 военни конфликта чрез задгранични военни операции и интервенци между края на Втората световна и 2001г., като след това са отговорни и за други като Афганистан и Ирак“, пише в доклада. Доклада разглежда и други аспекти на глобалния милитаризъм като обема на военните разходи на някои от най-могъщите държави. „Разходите на Съединените щати от глобалните военни разходи (общо за целия свят – бел.ред.) съставляват 41% от него. Следващия, който харчи най-много е Китай с 8.2%, следван от Русия – 4.1%, след тях се нареждат Обединеното Кралство и Франция с 3.6%. Ако всички военни разходи на САЩ за година бъдат сумирани става ясно, че САЩ харчи около $1 трлн. долара годишно“, отблелязват авторите на доклада. Въпреки че Германия е единствената държава в Европа, която реално успя да излезе от рецесията след световната икономическа криза военните бюджети на държавите-членки на Европейския съюз удариха рекордно високи нива. Този рекорд е особено притеснителен на фона и на рекордната безработица и ширещата се социална и икономическа криза на Стария континент. Въпреки тежкото положение на фона на мерките за икономии, които само утежняват допълнително положението на европейските данъкоплатци военните разходи на ЕС са се увеличили с цели 194 млрд. евро, което съставлява бюджетните дефицити на Гърция, Испания и Италия взети заедно. През 2012г. военните разходи в глобален мащаб са достигнали 1, 756 трлн. – най-високите някога.

имаме достатъчно примери в историята за т. нар. 'варварска хитрост'. При Адрианопол /378 г./ готите също се правят, че молят за мир и протакат преговорите, докато дойдат конните им подкрепления и така нанасят едно от най-големите поражения в римската история.

Това изобщо не е вярно. Ако имаме едно събрано набързо опълчение, необучено и зле въоръжено /съответно и с калпаво командване и морал/, и 100 000 да са, пак резултатът ще е същия, особено ако са изправени пред добре въоръжен и професионален противник. Макар че римляните преувеличават бройката и загубите на враговете си, обикновено те се бият срещу превъзхождащи ги по численост армии и излизат победители. отдалечени, отдалечени, колко да са отдалечени. По правилата на военната стратегия, не трябва да са прекалено далеч, за да има адекватна комуникация между тях у да могат да си помогнат при нужда. Примерно легионните лагери при Алезия и Масада, са на не повече от 1 км разстояние /разбира се където местността позволявала/. Разбира се това са обсадни, не походни лагери, но логиката на строеж е същата - да се предотвратят внезапни атаки. Но без да знаем къде е станало сражението, а и причините довели до нощувка на неблагоприятно място, изпадаме в дълбоки хипотези. Лично мое мнение е, че Никифор явно е бил самонадеян, заблуден че щом Крум е разбит и моли за мир, то няма да окаже сериозно съпротивление.

никакъв шанс. Дори в Римската империя е имало неграмонти

Дсмп, в тотална грешка си. Изхождаш от определението, че римлянин е етнос. Римляните обаче първоначално са просто населението на град Рим. А то е съставено от латини, сабини и етруски. Римляните влизат в Латинския съюз, но това не означава, че латините са римляни. Поначало римлянин е жител на град Рим. По-късно /експанзията на държавата им/ това е прослойка от обществото, наделено със специални права и привилегии. Не виждам защо прилагаш съвременни схващания за народ/нация към тях. Колкото до езика - ами ако ползваме твоята аналогия, зад океана имаме северни и южни американци, които говорят английски, френски, испански, португалски езици. Това прави ли ги обаче англичани/французи/испанци и португалци? Не езикът е определящ за формирането на един етнос. То и румънците са романоезични, но това прави ли ги наследници на римляните?

Добре, приемам становището ти по въпроса с битката /макар, че според мен хвалебствията на Рамзес, че хетския цар го молел за милост и изразил васалитет са силно преувеличени/. А ако нямаме равноправие при сключения по-късно договор, то сватбата на Рамзес с хетските принцеси как трябва да се тълкува?

Какво те кара да мислиш, че Кадеш остава в "хетски ръце", освен спекулациите които четеш? Благодаря за обстойния анализ и изразената гледна точка. Поради пропагандния характер на описаните подвизи на Рамзес /от хетска страна имаме също утвърждения за победа/, изобщо не става ясно защо след битката той не превзема Кадеш /иначе събитието щеше да е упоменато/. Нямаме и сведения, че Кадеш изразил по някакъв начин подчинение. Нещо повече, освен понесените загуби /главно в колесници/ хетската войска не е разбита, а египетската кампания в Сирия не продължава след това. Което говори само по себе си, че загубите на Рамзес са съществени и той няма сили да извърши нищо по-запомнящо се, освен да превземе Дапур. В края на краищата равноправният мирен договор, сключен след десетилетие сражения показва, че съотношението на силите е било равно и фараонът прекрасно разбирал това.

като чета анализите на битката, по-скоро резултатът е бил равен: в стратегически аспект печелят хетите, защото спират настъплението на египтяните в Сирия, а моралният победител може да се каже, че е Рамзес, който се спасява от катастрофална загуба и плен. Личната заслуга на Рамзес е, че след разгрома на едната от египетските дивизии, той успява да отърве пълното поражение, като реорганизира втората и отблъсква хетите /които вече плячкосват лагера му/. По-голямата част от хетската войска не е унищожена /включително си имат и още достатъчно на брой колесници/, за което говори и факта, че за да доразвият успеха си те форсират Оронт и подновяват битката с пристигащите египетски подкрепления. В края на деня, след ръкопашна схватка в равината двете войски се оттеглят. Хетският цар също се връща в родината си /както прави и Рамзес/ и провъзгласява победа. Кадеш остава в хетски ръце и египтяните не се закрепват в тази област. http://www.historynet.com/battle-of-kadesh.htm

а, без такива глупости в темата. Но да чуем и неговата обосновка.

айде да ми дадете пример за средновековна колесница у степняци.

един въпрос - египтяните след Кадеш закрепват ли се в Сирия? Щото ми се чини, че след 20 години битки сключват мирен договор с хетите и поделят територията.

определено агресивният тон няма да се толерира по никакъв повод. Демек - бъдете мили и любезни, за да не се разделим преждевременно.

За 60 000 си трябват няколко лагера /виж Цезар и 'Записките' му, примерно/. Иначе гори в средновековна България - бол. Така че проблем с дървения материал едва ли е имало. А и в доброто старо време един римски легионер покрай другото е носел и два колеца за вала. Макар че при ромеите има сведения, че лагерът се ограждал само с ров. Ето три различни описания за една и съща битка: „Като повел (соб. приел) войските и преминал Хем през тъй наречените Сидери (Железни врата), той (ректор Никифор) потеглил против печенезите, а като дошъл, той се разположил в едно место, отстоящо не много от Стохълмието, наричано Диакене. След като насипал там силен окоп, той решил за следния ден да остави там обоза с излишната войска, а сам, добре снареден, да потегли и да се срази с неприятелите; защо­то той мислел безумно да ги завладее още при първото нападение и се уплашил и се боял, да не би някой тайно да избяга, па и не само той, но и цялата войска; те носели със себе си въжета и пояси (ремъци), за да вържат заловените. ..... „Като приел войските, той (евнухът-ректор) право се устремил против враговете и, преди да насипе окоп, да се разпо­ложи на лагер, да свика военен съвет и да натрупа необходи­мото, явява се пред фронта на противниците, както бил с тежестите и накупените снаряжения, стараейки се сам той и неговите хора да заловят противопостроилите се преди бягството и да извършат тяхната всепогибел. Когато обаче ония (т.е. противниците), като се оградили с колата, приемали нападението им, някой бегом и с голям вик се нахвърлили върху бойния ред на тия ромейски фаланги. ... „Когато по божие попущение се явиха печенезите и навлязоха в ромейските предели, биде изпратен от най-благочестивия ромейски император Мономах Константин Ректор с войска и голяма сила да воюва с тях. Като излязъл въодушевен против безбройната им войска, той не разбил лагер, не разпънал па­латката си (τδν παπυλεώνα αύτοϋ) и не дал почивка на уморената войска, но се втурнал в битка с тях. http://istoria.bg/booktext/krepost-diakene

е и? Те и румънците се смятат за римляни.

за построяването на лагер с ров и вал ти трябват заповед, дръвчета и долабра /киркомотика/. That's it.

как бе, това е най-старият пример за пропаганда, тъй като след връщането си от неуспешния поход Рамзес нарежда да се издигне храм, изографисан с победни надписи в негова чест.

добре че е профито да разнообрази дискусията с оригинално включване)))

Успокойте топката. Ако имате да си казвате нещо лично - има си съобщения за тази цел. Едва ли някой тук се интересува от виртуални дуели.

Това е сага все пак, не исторически източник. Иначе въпросният викинг е произвел и доста опустошения на българска територия.

След края на ерата на динозаврите, освободената ниша била бързо заета от птици, змии и... Гигантски костенурки, способни да погълнат дори крокодил: http://planetsave.com/2012/05/17/prehistoric-turtle-big-enough-to-eat-crocodiles-discovered/

Бозайниците са се появили в края на Триас, сочат нови изследвания: http://www.iflscience.com/plants-and-animals/extinct-squirrel-species-suggest-mammals-appeared-much-earlier-previously

Айде без епитети. Големи хора сте все пак /или поне се надявам/. Колкото до другото - 'римлянин' е социална категория, а не етническа такава. Иначе Апенинският полуостров, опустошен по време на гражданските войни, във времената на империята е заселен с какви ли не народности /гърци, сирийци, евреи, гали/, а също имаме и голямо количество роби, така че дори и за 'етнически' латини не може да иде и реч. Все пак това е била обетованата земя на древността - тук се събирали всички 'космополитни' жители на средиземноморието, които гонели пари, власт и печалба. Рим си е бил един мултиетнически град, подобен на съвременните мегаполиси, а населението му е било разнородно - от всички краища на империята.

Сведенията са разнообразни - обикновено са изминавали по 30-35 км. на ден. Разбира се на вражеска територия придвижването било съпроводено с разузнаване, рекогносцировка и пр., което бавело процеса, така че според мен са изминавали не повече от 20-25 км. Разбира се, за да не бъде хваната армията неподготвена, всяка вечер са правили лагер. Ако желаеш да се запознаеш детайлно - Йосиф Флавий достатъчно добре е описал придвижването на римската армия и водените от нея военни действия в ,Юдейската война'. Ромейските стратези също се придържали към тези правила /или поне така пише в книгите им/. Така че не вярвам действителността да е била по-различна.

Че кой е казал, че лагер се прави в края на деня. Войската тръгва на марш рано сутринта /към 5-6 ч./, а към пладне /12-13 ч./, когато стане горещо спира и прави лагер за 3-4 часа. След това почивка и т. Н. Римляните са го правили. Даже има и находки на такива лагери в Германия и Британия. Мисля че не е било проблем и за ромеите /разбира се дотолкова, доколкото разните военачалници са се придържали към тези стратегеми/.