Last roman

също така медът освен вкусов коригенс е и добър консервант.

римляните са обичали да смесват сладко и солено. Особено при кюфтетата тайландски рибен сос, използван при омесването на каймата, а след или по време на запичане - намазване на кюфтета с шира или дори медец. Мммм, няма такава вкусотия. Ето и рецепта за кюфтенцата /адаптирана е според съвременните продукти/: ISICIA OMENTATA( Вид печени кюфтета) (Apic. 2, 1, 7) Продукти: 500 грама кайма 1 френско хлебче( франзелка), накиснато в бяло вино 1/2 чаена лъжичка прясно смлян черен пипер 50 милитра рибен сос( може да се замени с 1 чаена лъжичка сол и малко бяло вино) малко семена от пиния и зърна зелен пипер или бахар малко Caroenum - много сладко и гъсто вино, получено чрез изваряване до една трета от първоначалкното количество и подсладено с мед фолио за печене - умеели са да теглят фолио от калай - т.нар. станиол. Приготвяне: Каймата се омесва с накиснатата франзелка и подправките. Оформят се малки кюфтета, в средата им се слагат по няколко зърна зелен пипер и семена от пиния. Всяко кюфте се увива във фолио с малко Caroenum и се изпичат на скара.

една от рецептите, които демонстрирах в предаването "Игри на съдбата" април месец. Опитайте да ги направите. Лесно и вкусно: Римска кухня, варени яйца с кедрови ядки http://ejednevnik.stsoftltd.netdna-cdn.com/wp-content/uploads/2014/03/Eier_mit_souse_roemisch-300x237.jpg Продукти за 4 порции: 4 твърдо сварени яйца Една малка шепа кедрови семки Винен оцет Черен пипер и семена от кориандър (счукани или смлени) Мед Liquamen (или тайландски рибен сос) Приготвяне: Пиниевите семки се счукват финно в хаванче. Меда, оцета и ликвамен се добавят и се разбъркват на гъсто сосче. Подправя се с пипер и кориандър, и се излива върху яйчните половинки. http://ejednevnik.com/римска-кухня-варени-яйца-с-кедрови-ядк/ Разбира се по-удачният вариант е жълтъците да се извадят, да се пасират с упоменатите подправки, в тях да се пъхне по една кедрова семка и така получената смес да се върне отново в белтъка.

Разбира се трябва да се има предвид, че римското общество, както и всяко антично /с малко изключения, както например при етруските/, е патриархално. Поначало глава на семейството е мъжът и се нарича pater familia. Той е покровител на децата, на жената и робите. Той ходи на война, изхранва фамилията и раздава правосъдие. Съответно цялата собственост е негова и се предава на мъжки наследник. Отношението на бащата към наследниците често се приравнява с това към робите. Т. е. pater familia разполага с пълната власт над тях. Провинилият се член на семейството може да бъде лишен от наследство, изгонен, дори да бъде убит, без бащата да е подсъдим. Жената от своя страна е пазителка на домашното огнище и се грижи за възпитанието на децата. Но няма право на собственост, тъй като според римляните /които са трезвомислещи прагматици/ - жените са лекомислени и лесно изпадат в заблуждение. Тоест собствеността им може да бъде отнета от подлъгал ги недоброжелател или ловец на наследства. Така че те са под опека - tutela mulierum. Опекунът е член от семейството. Такова е положението по време на Републиката. Към края й /2-1 в. пр. н. е./ естествено жените се еманципират /какво да се прави - цивилизация/, старите нрави западат, така че дамите вече могат негласно да унаследяват имущество и да въртят търговия /разбира се с попечителството и посредничеството на някой друг мъж от фамилията/. В театрите /и амфитеатрите/ и по хиподрумите мъжете си седят редом с жените и се радват дружно на зрелищата. Покрай шегите и закачките става и другото, както пише Овидий в "Изкуството на любовта".. Император Август, този знаменит бюстител на морала и стремящ се да възроди старите традиции, решава да спре свободията. Едно от нововъведенията е и на публичните зрелища местата отново да бъдат разграничени по социален статус. Та така, понеже формално една жена няма право на собственост /но де факто много от тях си имат къщи, занатчийници и пр. бизнес, но просто собствеността им официално се движи от довереник - любовник, брат, син, чичо, вуйчо, освобожденец и пр./, логично е мястото й да не е нито сред заможната класа, нито сред гражданите, а сред бедните хора. Dura lex, ама lex. Весталките обаче са с друг статус - жрици, от чието целомъдрие зависи благополучието на града, освен това те са неомъжени /неподвластни на pater familia/ и като цяло имат право на собственост и пр. Този им статус ги нарежда сред местата на аристокрацията. В епохата на късен Рим жената пак почва да се еманципира и в Юстиниановия кодекс тя вече може да наследява имущество и да се разпорежда с него. Понеже често братята римляни са обвинявани в полова дискриминация, но те преди всичко са социални дискринатори, защото редът на заемане на местата в амфитеатрите отразява социалната структура на обществото им. Но кое ли пък общество не дискриминира по социален признак? Логично - имаш си парички, обичан си от всички и са ти отворени много вратички.

може да се каже, че жените през имперския период били два типа. Жена от простолюдието, която по старому нямала почти никакви права и зависела изцяло от мъжа/баща си. Жена от висшето общество, която била еманципирана, разполагала със значително състояние, което й позволявало да получи добро образование, да се жени и развежда по собствена воля и въобще да си живее живота. Същата картинка като днес.

10 особености на вечерята в древен Рим 1. Бърза закуска с лъв. Според историците буквално на всеки ъгъл в античен Рим има щандове за храна и вино - свидетелство, че римляните са доста привързани към бързата закуска. Особено изобилие цари по пътя към Колизеума, тъй като те имат обичай да си купуват ядене на път към и от гладиаторските игри. Търговията с връщащите се обаче невинаги върви - понякога тълпата се оказва заситена с месо от африкански дивеч - лъвове, жирафи, убити на арените и незабавно сготвени и изядени. 2. Първо, второ, трето Мезета и леки закуски, същинска част и вино - официалните вечери са доста протяжни и изобилни. Тържественото начало е с маслини, яйца, зелен лук, стриди, гъби и зеленчуци, щедро полети с леко ферментирала медовина с листа от роза, теменужка и пипер за аперитив. Същинската вечеря се състои от седем блюда, включително и десерта. Нищо ново обаче не се сервира, докато вече поднесеното не се изяде до последната троха. При такова натоварване за храносмилателна система Клавдий печели лесна популярност с указа, с който разрешава изпускането на газове по време на вечери и празнични церемонии.   3. И сънливец в мед Гризачите, известни на български като сънливци, са важна част от римското меню - опечени, напоени в мед и оваляни в маково семе. Информация за тях достига от автора на "Сатирикон" Петроний, който описва доста цинично живота в Римската империя по времето на Нерон.   4. Трима в ложето Ако вечерята е вкъщи, тя протича в ложета - номер едно в дългия списък с набързо заимствани от елините навици (triclinium, римската зала за вечери, в буквален превод означава "с три ложета"). В Рим обаче подхождат по-практично и на една могат да се поместят трима души наведнъж. Почетният гост е отдясно на средното легло. А ако се вярва на слуховете от тази епоха, известният със строгите си нрави Катон Утически дал обет да вечеря седнал в знак на протест срещу политиката на Цезар.   5. Културна програма   Според Вергилий четенето на поезия помага за храносмилането, но мнението му не се ползва с голям успех сред съвременниците му, които си падат по по-шумните развлечения при липса на телевизор. Робините, свирещи на арфа и флейта, са начело на списъка с артистите, след тях са жонгльорите и акробатите. Всички до един са роби, но особено ценени, а наемането им е скъпо удоволствие за домакина. Списъкът с екстрите включва педикюр, сервиране с пеене, както и разрязване на месото на малки хапки. 6. Синтетично Synthesis е името на леките туники, които служат като лигавници и обикновено се сменят с всяко ново ястие. Празничните дрехи остават все пак чисти, а прислугата да му мисли, когато се стигне до прането. Петроний описва как като гост на официална вечеря първо е измит и натъркан с масажни масла, а после облечен в специални дрехи за хранене, преди да го преведат в трапезарията.   7. И се лее… сос При хранене се взима от това, което е най-близо. Една лъжица е на разположение на всички, но невинаги. Специална кърпа покрива ложетата, за да ги спаси от петна. Предпазните мерки обаче често са безсмислени - яде се с ръце и всичко е обилно залято със сос. Пипер, карамфил, шафран, синап, оцет и вино са в списъка със задължителните съставки, както и пастата от риба и зехтин, с които се залива месото. Гарум е в челната десетка на най-популярните сосове, а за приготвянето му се организират състезания. В глинен съд се слагат рибешки вътрешности, добавят зехтин, оцет, сол, след което се оставя на слънце за поне 3 месеца, като се разклаща от време на време, а накрая се прецежда. Цената му е колкото на най-скъпия парфюм.   8. In vino veritas Дали античното вино е водело по-бързо до истината от днешното остава загадка, тъй като то няма нищо общо със съвременното. Като се имат предвид особеностите му - едва ли. Първо, има привкус на смола като съвременната гръцка рецина, и второ, задължително се прецежда, след което се добавя щедро вода в съотношение 3:1. Пиенето обикновено започва след приключването на същинската част от вечерята и задължително под зоркия и трезв поглед на magister bibendi - роб, който се занимава с правилното му разреждане.     9. Тост! Тост! Тост! Всъщност по онова време така се нарича малкото препечено парче хляб в чашата с вино, което може да остане да си плува вътре. Приложението му не е проява на кулинарна екстравагантност, а от практични съображения - препеченият хляб прави по-поносимо и най-долнопробното вино, придавайки му интересен, леко горчив нюанс и подменяйки отлежаването в дъбови барици.     10. И скромно ежедневие В някои периоди от историята на Империята строго се е съблюдавал Законът за ограничаване на разкоша, който особено е засягал разточителството в ежедневното хранене. Пировете са си останали, но до нас са достигнали сведения за почти спатанско ежедневие. Например император Август закусвал "с груб хляб, дребна рибка, влажно, ръчно пресовано сирене и зелени смокини", а Сенека дори само със сух хляб – хранене, след което "нямало защо да си мие ръцете." http://www.bacchus.bg/show.php?storyid=774553

статия с интересна информация за жените в римското общество: http://www.womenintheancientworld.com/women_in_ancient_rome.htm

още една интерактивна карта на римските пътища: http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2687371/Google-CAESAR-View-Interactive-map-ancient-Roman-roads-reveal-long-took-cost-travel-CHARIOT.html

явно по-малките мостове са били строени по този начин.

те и римските пътища не са особено добре проучени у нас. Мостовете може да са били и дървени конструкции с каменни основи като Константиновия: http://zagrajden.blogspot.com/2012_02_14_archive.html Липсата на адекватно проучване обаче ни дава почва единствено за спекулации. http://inews.bg/Култура/Древен-римски-мост-при-крепостта-Состра-бе-открит-край-Троян-_l.a_c.394_i.211398.html

ми бг мостовете са на мястото на ромейските мостове. За съжаление липсата на адекватни проучвания по нашите земи не може да даде отговор дали са функционирали и през средновековието, нито пък имаме пълна информация къде е имало такива. Демек данни няма, само предположения, както и наличието на по-късни отомански аналози, които ни дават приблизителна представа как би трябвало да изглеждат те. ми да, турските бани с централно отопление чии аналози са?

това не доказва, че няма такива мостове, а че просто на тяхно място имаме техни късносредновековни аналози. Мостовете над Тибър да не би да са чисто римски /без преправки и надграждания през следващите периоди/?

то 'късен рим' и 'византийски' /чисто изкуствени понятия/ като цяло са аналогични. Лично аз не смятаям, че мостостроенето е било прекъснато или в застой. Просто имаме преправяне и поддръжка на по-ранни такива. Ето още един интересен мост в Гърция: http://terrabyzantica.blogspot.com/2010/05/blog-post.html

заглеждали сме се. Ex nihilo nihil fit.

Да, хроматидите са хомоложни /еднакви/. Едната е копие на другата /получена при удвояването на ДНК/. Иначе в човешкия организъм имаме 23 хромозомни двойки /или общо 46 хромозоми/ - т. е. 23 майчини и 23 бащини. Този набор е във всяка соматична клетка и се нарича диплоиден хромозомен набор. Преди митозата имаме удвояване на хромозомния набор, последван от свръхспирализация. Така се оформят познатите ни митозни хромозоми всяка от които се състои от две хроматиди / т. е. с удвоен генетичен материал/. Така наборът в клетката преди делене е тетраплоиден. След приключването на ппроцеса в двете новополучени клетки имаме нормален генетичен материал, само дето хромозомите вече се състоят от по една хроматида. При първото мейотично делене след удвояването имаме разделяне на цели хромозоми /демек нишките на делителното вретено 'влачат' не хроматиди, а удвоените хромозоми/. Получават се две клетки с по 23 удвоени хромозоми. Във втората фаза на мейозата те се делят вече по класическата митозна схема, но без да се удвояват предварително. В резултат на което получаваме две клетки с по 23 хромозоми /демек хроматиди/ - т. е. с хаплоиден хромозомен набор. Или количествено: и при мейозата:

'ако' е ключовата дума тука. Иначе като видях Филипополския му проект - лошо ми стана.

Фърков отново е в стихията си, но този път ще окепази Хисарлъка в Кюстендил: Новите кули на крепостната стена в Хисърлъка ще се виждат осветени от Конявската планина Препоръчай (0) © Арх. Фърков Построена през IV век крепостната стена в лесопарк "Хисарлъка" предстои да бъде възстановена, след като правителството ще отпусне около 6 млн.лв. Проектът на възстановяването е на арх. Юлий Фърков и екипа му. Предвижда се възстановяване на цялата крепостна стена, както и три бойни кули. Освен това ще бъде изградена част от епископска базилика, която ще бъде оформена като сцена, а от едната й страна ще бъдат създадени места за сядане, което ще я превърне в подобие на амфитеатър, където ще могат да се правят представления, концерти и чествания. Крепостната стена огражда територия 2, 9 хектара. "Едната кула ще се вижда осветена от квартал Герена, а друга от кулите ще се вижда от площад "Велбъжд". Освен това идеята е в самите кули да бъдат разположени исторически експозиции. Ще има отвън и отвътре на крепостната стена осветени посетителски пътеки. Амфитеатърът ще бъде на завоя при беседката, при Стара вила. Там в момента може да се забележи в момента една пластика от ранно християнската базилика. Предстои отваряне на това пространство, защото тя е затрупана. Малко ще се повдигне свещения олтар. Ще бъдат поставени и три пилона с по 6 метрови знамена на България, ЕС и община Кюстендил", заяви арх. Фърков. През 106 година градът в подножието на крепостта е обявен за областен център, като е бил на територия 30 хектара. Той е обслужвал административно територия до Дойран, Разлог, Самоков, Владая, Враня, Щип. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1224272&fb_action_ids=824637667560683&fb_action_types=og.likes

напротив - инфлацията поощрява консумацията /каквато е и целта й/. Тъй като тоалетната хартия се обезценява с времето, подтикът на повечето хора е да си купят нещо реално с нея, докато още могат. Това стимулира потреблението, а оттам и производството.

ми сигурно е от Марс

може през космоса нещо да внесеме. Фантасти в темата - на килограм

стига ебавали момчето. Стойност - йок. Носи го в музея за чиста съвест. Там ще ти кажат да не ги занимаваш с глупости и ще те посъветват да го изхвърлиш. Е, можеш да го запазиш за спомен, но знай, че нашият форум е филиал на ДС, така че всичко тук се пази. Та ако някой ден се кандидатираш за президент, това чаркче ще бъде използвано срещу теб

то и не трябва. Най-малкото е, че в римска Сердика живееха по-малко варвари))

пекат ни на микровълнова печка, друже!!!

правилно! Бившите руски губернии трябва да бъдат аншлуснати!