Last roman

радвам се, ако правим обща сбирка някой ден, ще домъкна нова порция кондитон

мдам, определено вече няма нужда да ходя до Венеция или Филипините: А то градушка ни удари:

ето едно блогче за старите мостове из Родопите, макар че според мен авторът се е поувлякъл и ги нарича поголовно римски. Иначе засега важен проблем - разрушаването им от иманярите, които незнайно защо търсят злато около тях: http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2011/07/11/smyrtno-raneniiat-ot-imaniari-rimski-most.781158 А ето нещо интересно и от столицата ни /предполагам, че и в Пловдив е съществувал римски мост над Марица/: http://pik.bg/откриха-част-от-римски-мост-по-време-на-ремонта-на-лъвов-мост-news191860.html

Скитско злато от Ставрополския край: http://www.mk.ru/science/2014/07/06/rossiya-nashla-svoe-zoloto-skifov.html

Стефане, палавнико, засрамисебе! Иначе темата ми е много забавна. )))

реконструираха най-голямата птица, съществувала някога на земята - Pelagornis sandersi /живяла преди 28-25 млн. г./: http://www.nbcnews.com/science/weird-science/scientist-links-fossil-biggest-bird-ever-flew-n149816

е как - кондитон от самият бай Орибазий в изпълнение на последния римлянин.

e, това е несериозно - иначе който иска да си продава кебапчета извън подобни мероприятия, стига да има разрешение. Иначе поздрав с ето тази снимка:

Поздрави, Вълчо, знаеш, че за да се сервира храна, т. е. да се демонстрира средновековна кухня, е необходимо освен финансов ресурс да имаме и разрешение от ХЕИ. А това е трудоемко и съпроводено с доста бюрократични спънки.

както беше упоменато - причините може да се крият и в липсата на сериозни проучвания в Балканите.

Митак, говориш наизуст, прочети малко литература за османската архитектура. Иначе сам можеш да откриеш приликите между турските мостове по нашите земи и запазените им римски аналози като например този в Кападокия: http://en.wikipedia.org/wiki/Karamagara_Bridge Има си и тема в БС по този повод: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?13850-%D0%E8%EC%F1%EA%E8-%D1%F0%E5%E4%ED%EE%E2%E5%EA%EE%E2%ED%E8-%CE%F1%EC%E0%ED%F1%EA%E8-%EA%E0%EC%E5%ED%ED%E8-%EC%EE%F1%F2%EE%E2%E5-%E2-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%E8%FF

турците строят мостове по ромейски/римски тертип. Естествено където е имало стари римски пътища и мостове, през Средновековието възникват същите съоръжение с поправки и престроявания. В ИРИ мога да ти дам за пример запазеният мост до Лимира /Ликия/: http://en.wikipedia.org/wiki/Limyra_Bridge в този файл се спряга евентуален римски мост край Доспат, макар че на мен ми прилича на средновековен градеж: Rimskia_most.pdf

мързел: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Roman_bridges

виж статията във уикито за римските мостове по света /на англ. инфото е достатъчно систематизирано/.

ще поживеем и ще видим. Много съм скептичен, че ще излезе нещо читаво, тъй като сега се надпреварват кой ще добара големия кокал и ще го изконсумира.

след близо година тънене в немара: ОБЯВИХА ПОРЪЧКАТА ЗА ДОВЪРШВАНЕ НА ЛАРГОТО Тя е за СМР и консервационно-реставрационни работи, експониране и социализация на археологията под бул. „Княгиня Мария Луиза“ и пл. „Независимост“. Датата на изпращане на обявлението за обект „Античен Културно-комуникационен комплекс „Сердика“ - втори и трети етап” е 24.06.2014 г. Проектът предвижда устройването на разкритите археологически нива като комплекс за провеждане на съвременни културни, културно-образователни и културно-развлекателни събития от възможно най-широк културен спектър, разположен сред консервирана, реставрирана и експонирана уникална и автентична археологическа среда. Целта на проекта е чрез обвързване на съвременните градски структури с историческата среда и на новите със съществуващите подземни пространства да прояви археологическия потенциал на тази територия и да я превърне в публично пространство с национална и общоградска значимост, наситено със съвременни културни функции, обвързани в историческия контекст на археологическата среда. Проектът включва: Втори етап: Археологическо ниво - за частта под пл. „Независимост" - пространството между съществуващите подлези на Източната Сердикийска порта на античния град - на изток; централният подлез с храма „Света Петка Самарджийска" - на запад; пространството под пътната връзка между булевардите „Княз Дондуков" и „Тодор Александров" - на юг; пространството под площада пред ЦУМ - на запад. В този обхват територията е с площ 4 850 кв.м. За частта под бул. „Мария Луиза" - пространството между Централния подлез с храма „Света Петка Самарджийска" - на юг и северния вестибюл на Метростанция ІІ-8, като включва покритото пространство под трасето на бул. „Мария Луиза". В този обхват територията е с площ 3 150 кв.м. Общата площ на двете части на комплекса на археологическите им нива е 8 000 кв.м. Надземно ниво - изграждане на остъклено куполно покритие над отвора над археологическото ниво на пл. „Независимост". В съответствие с одобрено Задание за проектиране, комплексът съдържа: зони на експонираната археология „in situ"; зона за експониране на демонтираните от зоната под бул. „Мария Луиза" археологически структури от Средновековието, тематично свързани с останките под пл. „Независимост" и подлеза с църквата „Света Петка Самарджийска"; сектори за лапидарни експозиции на привнесени от други части на града артефакти от античната епоха; пространства за провеждане на сценични дейности; зони за представяне на изложби на визуалните изкуства - скулптура, живопис, графика, инсталации и други; зони за експониране на колекционерски сбирки; локализирани зони за галерии за произведения на изкуствата и книжарница; зони заотдих и наблюдение на археологическите експозиции; комуникационни площи - алеи, маршрутни пътеки, проходи, рампи, стълбища, асансьори; битови и тоалетни възли за публично ползване; локализирана зона за управление на културния комплекс и за туристическо иинформационно обслужване; зони за техническо и експлоатационно обслужване и поддържане на културния комплекс. Проектът е разработен в следните части: 1. Архитектура; 2. Интериор; 3. Архитектурен проект за консервация, реставрация и експониране на паметниците на културата; 4. Технология за консервационно-реставрационни работи на археологическите структури; 5. Конструктивна; 6. Ел. инсталации; 7. Отопление, вентилация, климатизация; 8. Вода и канал; 9. Вертикална планировка; 10. Паркоустройство и ландшафтна архитектура; 11. План за безопасност и здраве; 12. Пожарна безопасност. Срокът за получаване на оферти или на заявления за участие е 4 август, 17:00 часа. Отварянето на офертите ще се състои на 5 август от 1100 часа в Министерството на културата. Всички подробности - тук. Препроектиране на техническия проект в части „Архитектура" и „Конструкции" беше извършено на базата на задание от Министерството на културата. АБ „САРХ" ЕООД е изпълнила тези изисквания, съобщи в началото на май за citybuild.bg ръководителят на проекта арх. Славей Гълъбов. В последните дни на април отново по наша молба той коментира и критиките от страна архитектите от Група Град относно предвиденото стъклено покритие на Ларгото. http://citybuild.bg/news/obiaviha-porychkata-dovyrshvane/26615

Панаирът пожъна страхотен успех. Снимки и клипове от събитието вчера и днес може да намерите на фейсбук страницата: https://www.facebook.com/events/1392376814344731/1400550136860732/?ref=notif&notif_t=like

още една статия за него: http://e-zdravey.com/bg/rakopisat-na-voynich-misteriozni-risunki-na-rasteniya-i-zhivotni/

Малко снимки от днешния Средновековен панаир: http://www.vesti.bg/galerii/foto/sofijski-srednovekoven-panair-518 Като цяло искам да заявя, че днес беше чудесен ден. Видях поне половината от качествените хора, които имам удоволствието и честта да познавам на Средновековния панаир в Боянската църква. Събитие, което за пръв път се прави в София и се надявам да постави началото на перфектните възстановки у нас вбъдеще. Прекрасна програма, изнесена от MODVS VIVENDI, Чигот, с неповторимото музикално оформление на Der Dudelgeist, Eriney и Ambient Folklore.

Схема на панаира, за да не се загуби някой))

всички са българи и българи са всички. Професорът излезе баш автохтонец /в случая - тюркохтонец/:)))

А, има шанс в прилежащите улички около църквата.

Ми в околните улички или пред музея, ама оттам се биват около 2 км. пеш до църквата

който желае утре да се видим - ще съм на Средновековния панаир след 11 ч.

в новото издание на BBC Knowledge България ще се бистри тази загадка.