Last roman

предполагам, че имаш зрителен проблем, щом не виждаш разликите между бутафориите у нас и реконструкциите на Запад. Не е лошо пак да прочетеш коментарите, пък току виж ти присветне къде е проблемът с нашенските байганьовски градежи.

хайде да оставим македонския въпрос на политиците.

има го и в първака.))

становището на международни експерти за Яйлата /но коментарите преспокойно могат да се отнесат и за който и да е 'реставриран' обект на територията на България/: Мнения на международни експерти във връзка с проект № BG161PO001- 3. 1. 03 - 0031-C0001 "Реставрация и частична реинтеграция на ранновизантийска крепост и укрепване на скалната църква "Св. Св. Константин и Елена" в Националния археологически резерват "Яйлата": „Работата на този обект трябва да се спре незабавно и да се организира семинар, на който да се обсъди какво трябва/може да се направи, каква е целта, какво вече е направено и как да се поправи то. Считам, че е много важно властите да се съсредоточат върху целта и отговорността на начинанието, а експертите – върху това как да се постигне тази цел.” Професор Тина Вик, реставрационен архитект, професор по устойчива архитектура в Университет Даларна, Швеция „Изображенията предизвикват загриженост. Още на пръв поглед се виждат основания за истински притеснения. Грубата стоманена конструкция, монтирана в църквата „Св. Св. Константин и Елена“, наистина не може да е крайният вид на възстановения паметник. При днешните усъвършенствани методи на консервация за окончателното възстановяване би могъл да се използва по-небиещ на очи подход. „Ремонтът“ на крепостта Яйлата е в действителност недодялано дострояване с използване на зле подбрани и несъответстващи на градежа материали. Най-смущаващото е, че по този начин се възстановява паметник, чиято значимост в голяма степен е скрита именно в древните материали, а, изглежда, точно тази негова структура в момента се подменя. Ако горният подход бъде приложен повсеместно, резултатът ще бъде окончателна загуба на значимост. Като се има предвид колко са съвършени съвременните технологии за консервация и реставрация, ни изглежда ненужно и достойно за съжаление превръщането на един наистина значителен исторически паметник в нескопосано модерно себеподобие.” Питър Ридингтън, консервационен архитект, директор на Доналд Инсол и съдружници, архитекти и консултанти за исторически сгради, Лондон, Обединено кралство Експертен коментар върху качеството на „реинтеграционни“ и „реставрационни“ работи по византийска крепост от 5-6 в. на брега на Черно море: "Снимките са ужасяващи! Консервацията на обекти от културното наследство е наука и изисква мултидисциплинарен подход. Това, което се осъществява при „консервационните” проекти в България, е посредственост и некомпетентност при работата върху археологически или исторически обекти, без да се взема предвид тяхната ценност. Археологическите и културните обекти са носители на памет, идентичност, култура и цивилизационни белези. Те са безценни. Международните спонсори – институции и агенции, трябва да проумеят, че работата с културното наследство не е равнозначна на преасфалтирането на едно шосе. При така наречената интервенция за консервация на крепостта трябва първо да си зададем основополагащия въпрос: защо е нужно да я строим наново? Такова реконструиране е използвано в XIX в., обаче съвременната методология за реставриране на културно наследство се основава върху съхраняването на оригиналната информация, заложена в него и върху възможността тя да се предаде на бъдещото поколение. В случай че наистина има нужда от реконструкция, нейният обхват и същност трябва да се определят въз основа на много изчерпателни изследвания: исторически, археологически, технически, технологични и други. Но във всички случаи съвременният възглед за консервация изисква избягване на реконструкция. Съществуват способи да се подобри възможността за представяне на културното наследство пред туриста, като същевременно се харчат по-малко пари и се постигат по-добри резултати.” Професор Осама Хамдан, консервационен архитект, Университет Ал Кудс, Йерусалим _________________________________________________________ „Съдейки по изпратените ми снимки от византийската крепост, случаят е подобен на този от „реставрационните“ работи на крепостта в Охрид. Изглежда, че в момента се строят наново външните стени на крепостта, и човек се чуди на каква ли височина ще ги вдигнат! Освен това използват цимент вместо хоросан. Впрочем този метод на реставрация (понякога наричан максималистичен) е вече твърде демодиран; съвременните (минималистични) методи се стремят към минимална интервенция върху паметниците и се съсредоточават повече върху укрепването и предпазването от влошаване на състоянието на материалите и зидарията. Но реконструкцията на паметници може да се постигне и чрез тяхното интерпретиране, например чрез сигниране по самия обект или чрез публикувани материали. Що се отнася до скалната църква, подчертаването на пукнатините с кафяво изглежда отвратително; може би трябваше да използват хоросан, който да се слее със скалата. При всички случаи обаче е видно, че при реставрационните работи не са използвани указанията на ЮНЕСКО. В тях съществува изискването реставрация да не се прави заради самата реставрация, а като част от изучаването, интерпретирането и представянето на паметниците.” Д-р Махмуд Хауари, уредник на Колекцията ислямско изкуство от Средния изток в Британския музей

Аржентина подобри собствения си рекорд по намерен гигантски растителнояден динозавър на нейна територия. След Аргентинозавъра ред е на Титанозавъра /от късната Креда - тежък 77 тона, дълъг 40 м. и висок 20 м./ да смае света: http://www.richarddawkins.net/news_articles/2014/5/17/-biggest-dinosaur-ever-discovered?category=Science Интересно е, че растителноядните сауроподи измират навсякъде другаде, но не и на този континент /е, някои тяхни представители се срещат и през ранна Креда в Африка/, а еволюцията им продължава до наистина гигантски размери.

Дружба скоро ще бъде ощастливена с метро.

Как Яйлата се превръща в грозна работна площадка Яйлата е едно от много малкото кътчета по българското Черноморие, пощадени от туристическите безумия и пришествието на бетона. Много хора идват на малкото крайбрежно плато до Камен бряг още през май, за да се насладятна алените диви божури божури и безкрайната синенина на морето. За да се стигне до Яйлата, човек трябва да мине покрай крепостта , разположена в нейната най-северна част. Крепост, строена през VI век, за да защищава морския бряг от нашественици и врагове. Такива крепости са строени покрай бреговете на Черно море и нямат особена археологична стойност. Покрай брега на север от Балчик има няколко такива, повече или по-малко запазени. Но на тези крепости се гледа в последно време като на фактор за развитието на туризма. След като няма как да привлечем туристите с гигантски плажове и добра инфраструктура, можем да ги примамим със стари крепости, подновени по подходящ начин, та да хващат повече окото. За съжаление руините са си руини – нищо толкова интересно! Поради което каварненската община и кметът на Каварна Цонко Цонев решават просто да достроят крепостта, та да се харесва повече на чужденците от Албена и Златни пясъци. Речено – сторено.Община Каварна кандидатства по европейски проект и получава субсидия от близо два милиона лева – дадени с цел да придаде на крепостта атрактивен вид – за сметка на европейските данъкоплатци. Строежът започва в края на 2013г. „Реставрирана“ е пещерна църква, която е културен паметник от нашето ранно средновековие. Най-вероятно е била убежище на укриващи се ранни християни или християнски секти (според някои хипотези е възможно и богомили да са намерили убежище там). До ден днешен няма извършени сериозни археологически проучвания, за да се датира и уточни кои са били хората, обитавали стотиците пещери наоколо, които са използвали скалната църква като свое светилище. Някога, през 70-те и 80-те години на миналия век, нейните каменни стени бяха покрити с десетки стари кръстове – някои от тях „малтийски“, други гръцки равнораменни кръстове , завършващи с „лястовича опашка“. Имаше и издълбани в скалата текстове, никога непрочетени, които днес някакъв недорасъл археолог е нарекъл “Рунически“. Днес тази старина, издраскана до неузнаваемост от простотията на посетителите и разровена от иманярите, е унищожена завинаги заедно с древните кръстове и надписи. След дъжд качулка каварненския кмет Цонко Цонков решава да закрепи пропадналата през земетресението преди няколко години пещера. Полусрутените стени на тази изключително ценна, но безнадеждно похабена религиозна обител са подпряни с тежка железна конструкция, взета сякаш от някоя гара от началото на 20 век,но много по-груба и недодялана. Очевидно по тези краища на България няма и наченки от архитектурно мислене. Позанавам много достойни български архитекти, но кой е този безименен “реставратор” на въпросната църква – това само кмета знае. Разбира се, Яйлата е обявена за археологически резерват и дейностите в нея са от компетенциите на Националния институт за паметници на културата – но това изглежда няма никакво значение за реализацията на подобни начинания. Горе на платото, на 50 метра от червения път към Яйлата, за посещението на която посетителят плаща 3 лева вход, се намира стар некропол – над 50 гробници, които според това кой ги опредля, могат да бъдат: тракийски некропол с неостановена точна датировка, сарматски гробници от втори или трети век – и други разнообразни, често противоречащи си мнения. Дали ще се намери сериозен археолог, който да направи детайлни проучвания и да установи веднъж завинаги чии са тези гробници? А също и: кой е обитавал тези над 100 пещери на Яйлата и в околностите й – и кога? Апропо, в няколко от пещерите може да се проникне – и те се водят нещо като туристическа атракция, но останалите са обрасли може би завинаги в трънки, лиани и смокини. Трябва сериозно разчистване на разтителността, за да може нашият бъдещ археолог да стигне до тях. Опитах се да го направя, но засега моите опити са обречени на пълен провал. Да не говорим, че ще са необходими и пещерняци, които да се опитат да открият скритите входове на множество монашески пещерни жилища, отдавна обрасли и скрити в разтителността. Това, че преди години обикаляхме пещерите, няма да ни помогне да ги намерим сега. По-отдалечените не стават за туристическа атракция – тъй като модерният турист не обича да ходи дълго – и най-вероятно те ще бъдат загубени за историята и за бъдещите поколения. Да, част от получените европейски пари да можеха да се отделят за почистване на Яилата и откриване достъп поне до тези пещери, които още се помнят от вече остаряващите любители на Яйлата от 70-те и 80-те годидини. Вместо това парите са използват за съсипването на по-горе посочената византийска крепост. Надстрояват я с бели блокове от неизвестен материал, но най-вероятно изкуствен произход, с тебеширена консистенция и повърхност, който според строителите се води „Русенски варовик“. Дали е русенски и дали изобщо е камък – това експертите тепърва ще проверят, но ефектът е поразителен: стари каменни блокове и тебеширено бели блокчета, които приличат на кубчета за игра. Разликата между стария и новия градеж е толкова драстична и кичозна, че бъдещите туристи по-скоро ще избягат, като видят това чудо на чудесата: стари крепостни стени възвисени до 6 метра с тебеширени блокчета. На всичкото отгоре е възможно тази конструкция да се срути, тъй като белите блокчета имат свойството да поглъщат вода. Всичко това е свързано и с мащабни изкопни работи – като изцкопаната пръст за по-лесно се изсипва направо в морето. При което в дъното на красивия залив преди крепостта се е образувал огромен сивкав сипей, започващ от високите скали и стигащ до повърхността на морето. Пък и друго нещо: местните неколцина работници, работещи по изграждането на Яйлата, се оплакват, че фирмата, спечелила търга за изпълнител, сега си търси местни подизпълнители и подизпълнители, според това кой ще плати повече, А работниците ругаят и местната власт, пък и правителството, че през прехода са се нароили само крадци и изедници. Кои се имат предвид? Вероятно Цонко и сие, сиреч фирмите, спечелили търга, които продават изпълнението на крепостта на този, който снесе повече пари. Той пък естествено иска да мине с по-малко масраф. И следват още безобразия: някога византийците, строили крепостта, са прокарали път та да могат волски каруци да минават и да снабдяват малкото поселище и самата крепост. Днес строителите са решили да използуват стария път и да го превърнат в шосе, по което да минават огромни камиони и тежка машинария. Макар, че на пресконференцията при започване на строежа лично кметът беше се клел, че камъните ще ги свалят “на ръце” до крепостта. Никакво сваляне на ръце не се забелязва обаче. Свалянето става с тежки камиони, които затъват в калта, а вдигането на тебеширените блокчета на самата крепост – с мотокари. Така под благовидния предлог за популяризиране на Яйлата и превръщането й в туристическа атракция се произвежда кич. И този кич се произвежда с европейски пари, при което е напълно неясно каква част се харчат за този бутафорен проект – и каква потъват в нечии джобове. PS: През последните дни доставката на блокове за издигането на крепостната стена имаше драматично развитие. Два тежкотоварни камиона минаха бариерата на стария византийски път ,за да достигнат работната площадка в основата на крепостната стена и там да бъдат разтоварени. Предишните дни беше валяло и в долната част на пътя, където е много зашумено и усойно, първият камион се изпързаля, попадна с двете си колела вън от пътя и си остана там, заровен в зеленината. Бяха положени неимоверни усилия за измъкването на камионите и стоката, която возеха. Два дни шофьрите и техния шеф изпробваха всичко – от трактор до огромен булдозер, за да отприщят пътя. Едва на 17 май камионите успяха да потеглят по пътя покрай морето и пристигнаха благополучно на местопредназанчението. Помежду ругатните, обвиненията и караниците се спомена, че за да се довърши стената ще са необходими около 80 доставки на блокове. Като досега само две са извършени – и втората беше последвана от авария, която струва на работниците два дни напрегнат труд. Ако застане човек в теснината долу на пътя под скалната черква ще разбере колко е опасно минаването на грамадни натоварени превозни средства. Всеки дъжд превръща мястото на кална парзалка и тежащите тонове возила се превръщат в не особено благонадежни кънкьори. Вероятно парите си заслужават риска. Вероятно – за да си разделят началниците някоя петцифрена сума, са готови да рискуват и камиони, пък и човешки живот. А на нещастните шофьори се подхвърлят жълти стотинки. И всичко това за какво – за да разцъфтяват кича, простащината и грозотата.

кой ти гледа телевизия, бре, братчед

тоя е менте, но бъзикът си заслужаваше.

в този ред на мисли - голямо браво на пловдивските архитекти заради становището им, относно плановете за 'реставрация' на Небет тепе: Камарата на архитектите излезе с резолюция по казуса Небет тепе Да не се допуска обектът да бъде обезценен и превърнат в имитация, като се профанизира с неподходящи атракции, категорична и обединена е цялата гилдия под тепетата Един от ескизите на арх. Фърков, който скандализира гилдията Регионалната колегия на Камарата на архитектите излезе с резолюция по казуса Небет тепе. Цялата гилдия в Пловдив се обедини категорично зад заключението, че готовото вече техническо задание, на база което се изготвя и апликация за европейски пари, сериозно ще компрометира може би най-важното културно-историческо кътче в най-стария жив град в Европа. Специалистите дебело подчертават, че не трябва да се допуска този обект да бъде обезценен и профанизиран с неподходящи атракции. Те считат, че е редно администрацията да търси гилдията при подобни грандиозни намерения, които в крайна сметка могат да доведат до невъзвратими щети. В момента върви и националната среща на Камарата на архитектите в България, на която ще се разгледа и този сериозен въпрос и от която можете да очаквате подробности. Преди това обаче се запознайте с резолюцията на архитектите без редакторски намеси: Научавайки за намеренията на Община Пловдив да развие археологически комплекс „Небет тепе” главно като туристическа атракция и да реализира мащабен инвестиционен проект за реконструкция и социализация на обекта; Считайки, че намесите, предвидени в изготвеното от чиновниците на общинска администрация техническо задание за проектиране, сериозно компрометират паметника; Отчитайки факта, че комплексът “Небет тепе“ е пряко свързан с генезиса на град Пловдив; Напомняйки, че археологическите проучвания на този обект документират културни пластове, датирани от края на Бронзовата и Ранножелязната епоха до Средновековието и Възраждането, като са откривани артефакти дори от енеолита; Имайки предвид богатото стратиграфско напластяване, което свидетелства за приемственост и трайно човешко присъствие от древността до днес; Осъзнавайки, че Небет тепе има първостепенно значение като материален носител и доказателство за многопластовата, осем хилядна годишна история на града; Вярвайки, че културните паметници на народите са носители на духовни послания от миналото и като живи свидетели на техните вековни традиции трябва да бъдат предадени на бъдещите поколения в цялото богатство на тяхната автентичност; Осъзнавайки, че културното наследство има не само познавателна и естетическа стойност, но също така е носител на идентичност, памет и смисъл; Разбирайки, че тези ценности са съществена част от колективната памет на човешката раса и посредник между миналото и настоящето; Знаейки, че подмяната или фалшивото възстановяване на материалната културна среда прекъсва приемствеността, води до унищожението и разпадането на обществото като такова, и е утвърден механизъм на забравата, тъй като унищожава стойностите на културното наследство като историческо свидетелство; Имайки предвид установените принципи и методи на световната реставрационна наука и практика, извоювани от вековната дейност на поколения реставратори и закрепени в международни документи, а именно: Международната харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места (Венеция; 1964), Европейската харта на архитектурното наследство (1975), Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, (Гранада; 1985), Хартата за защита и управление на археологическо наследство (Лозана; 1990), Eвропейската конвенция за опазване на археологическото наследство (Валета; 1992) и Документа от Нара за автентичността (1994); Отчитайки възможността Старинен Пловдив да бъде включен в Списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО и свързаните с това задължителните изисквания за автентичност на археологическите паметници, посочени в параграф 86 на Ръководството за приложение на Конвенцията за Световно наследство от 1972, чието нарушение би отнело тази възможност завинаги; Позовавайки се на почти вековния опит и приемственост на Пловдивската реставрационна школа, базирани на установените международни принципи и методи; Знаейки, че културното наследство е невъзобновяем ресурс и всяка радикална намеса следва да бъде оценявана от обществото, не само от възложителя и автора на проекта; Бидейки убедени, че участието на обществеността е задължителна част от политиката за опазване на културното наследство и всеки важен проектподлежи на обществено обсъждане; ВЗЕ РЕШЕНИЕ НА СВОЕТО XII ОБЩО СЪБРАНИЕ, ЧЕ: Подкрепя Регионалната колегия на КАБ-Пловдив в инициативата за опазване на автентичността на Небет тепе и категорично настоява за прилагането на следните безусловни, международно увърдени принципи при реставрацията и експонирането на обекта: Съхраняването на оригинала и запазване автентичността на един паметник на културата е най-важната мисия в реставрацията; Оригиналът винаги трябва да доминира композиционно и количествено; Не се допуска реконструкция на археологически паметник с изключение на анастилоза- връщането на наличните разпръснати елементи на техните места в първоначалната им композиция; Реставрацията трябва да се основава на пълна, детайлна и достоверна информация за оригинала и в никакъв случай не бива да е хипотетична Тя задължително свършва там, където започва хипотезата. При експониране на паметника задължително се отчитат културните пластове и ценните приноси на всички епохи; Всяка намеса в археологически обект следва да бъде обратима; Не се допуска наподобяване на оригинал и по този начин трайно оставяне на фалшиви исторически следи във времето; И ПРИЗОВАВА ОТГОВОРНИТЕ ИНСТИТУЦИИ: Да се гарантира опазването на археологически комплекс „Небет тепе”, като не се допуска унищожаването на оригинал и разрушаването на културни пластове с реализацията на бутафорни проекти, които заличават емоционалното внушение на автентичните следи от минали цивилизации; Да не се допуска Небет тепе, да бъде обезценен и превърнат в имитация, като се профанизира с неподходящи атракции; Да не се отнема възможността археологически комплекс „Небет тепе” да бъде включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, вследствие неадекватна и необратимa намеса; Да се разглеждат проблемите на културно-историческото наследство на град Пловдив, и в частност на Небет тепе, като значим обществен въпрос, подлежащ на широко обществено обсъждане. Да се гарантира професионализъм при създаването на концепции и задания за паметници на културата, защото това са документите, които задават параметрите на проектното решение и предопределят крайния резултат. Апелираме, Община Пловдив да възлага изготвянето на задание за проектиране на експерти, а не служебно, на свои чиновници, както бе направено с Небет тепе, като е най-добре за тези цели да се провеждат конкурси. Да не се нарушават общоприетите европейски и световни принципи за консервация, реставрация и адаптация, формулирани в международни документи и харти, ратифицирани от България; Да се прекрати необратимото увреждане на българското културно наследство, част от споделената памет на човечеството; Археологическото наследство безспорно е точен материален запис на предходните цивилизации. Унищожаването на този запис е престъпление. Оригиналът е единствения документ, с който потвърждаваме миналото си.

айде да не се драпате в тази тема?

Нове: преди и след /европарите/: http://svishtov-info.net/articles/208

Богомилството е дуалистична секта, която е твърде далеч от Християнството, но близо до манихейството. Не знам какво общо има с темата.

НАРЕДБА на Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство - ГИОКИН, бивш Инициативен комитет за граждански контрол при опазване на културното наследство – ИКГКОКН, Утвърдена на общо събрание на 13. V. 2014 г. В София Преамбюл Предизвикани от превръщането на археологически обекти в евтини „атракциони” и поради убедеността ни, че дълг на всяко поколение е да предаде на потомците си културно-историческата памет в автентичен вид, защото от фалшифицирането на историческите артефакти до фалшифицирането на Историята крачката е къса, си поставяме целта да се прекрати хипотетичното и в технологично отношение неавтентично възстановяване на културното наследство и в частност на недвижимите паметници на културата и превръщането им в „атракциони”. Според нас проблемът възниква главно поради мълчаливия отказ на държавната власт да се съобразява с приетите от самата нея закони и отслабналия контрол на институциите, както и от използването на неподходящо квалифицирани строителни работници. Маргинализирането на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е друга важна част от проблема. Във връзка с това настояваме държавните органи, свързани с откриване, проучване, консервиране, опазване, поддържане, експлоатиране, интерпретиране и експониране на културното наследство, да спазват както българското, така и международното законодателство, по което България е страна. При констатирани нарушени да се прилага цялата строгост на Закона. Ние сме група художници, реставратори, архитекти, археолози, историци, журналисти и най-вече граждани. Катя Христова Меламед – археолог Тихомира Методиева - Тихич – фоторепортер Милена Кънева – режисьор Ивелина Пенчева Кючукова - археолог Андрей Нисим Меламед – археолог Стефанка Иванова – археолог Евгени Димитров – журналист доц. д-р Ива Досева – изкуствовед Албена Ангелова Костова – сдружение „Потомци” Надежда Христова Илиева Петър Петров Къдрев – журналист Владо Руменов – художник Пламен Димитров Георгиев – културолог Анелия Александрова Николова – историк Александра Славова Кадиева - сдружение Радослав Стоянов Саров доцент, доктор Борислав Димитров Попов - лингвист Пламена Димитрова Калина Стоилова - историк Стефан Баласчев Юри Стоянов Александра Делова Цветана Георгиева Николай Панайотов - Дарзалас Явор Банков Мариела Маламатенова Светослав Георгиев Бенеамин Симеонов Валентина Едрева Живко Христов Добри Добрев Красимир Кръстев и други https://www.facebook.com/pages/Гражданска-инициатива-за-опазване-на-културно-историческото-наследство/1462235350582973

ще ходиш ли на концерта?

Е, да, съмнително е летописецът да набеди своите в нехристиянско поведение. Остава да помислим как нашите от Преслав са се свързали с печенегите и какво толкова са им предложили, че да се вдигнат последните на подобна експедиция. Щото печенегите кълват на злато. Иначе разгроменият Светослав не е опасен нито за ромеите, нито за българите. Единствените на които им е неудобен и представлява реална заплаха, са киевските християни.

Тази темичка отива лека полека към раздел алтернативна история.

По-скоро саботажът срещу езичника Светослав е иницииран най-вероятно от християните в Киев /които си поддържат връзки с печенегите, за разлика от хипотетичните български конспиратори, на които до степите им е прекалено далече/. На тях определено не им е отървало размирният княз да се завърне в татковината и да отприщи терор. Затова го пращат ту при хазари, ту при болгари.

Загадката беше интересна, особено под формата в която беше поднесена /стихът краси изказа, спор няма/. Подсказка като такава обаче нямаше /демек бая острови, а дори и Австралия са колонизирани я от бежанци, я от пирати, я от каторжници разни/. Окей, братята испанци внасят малко яснота, че периодът е великогеографски, но по същата логика мога да ги ползвам и римляните за референт при основаването на град /а те бая градове са основали/. Така че не се карайте и цупете, а нова главоблъсканица предложете /визирам хитрата лисица Гербов/.

нищо де, я виж колко романтично стана в темата

естествено, че в древността не е имало професионални историци. Както бяхме дискутирали по-рано в една тема за Херодот и неговите фантазии относно чилеността на персийската армия, античните автори са си разказвачи-любители, с всичките произтичащи оттам плюсове и минуси /пристрастност, изопачаване, необективност, несериозност и пр./. В най-добрият случай са своего рода архаични блогъри.

aми тога кандида си е това, демек кандидатствам за магистрат! Гласувай смело, сестерции ще дам

албедо знаеш ли какво е?

с повече емисии на СО2;)

няма, няма, спи спокойно и не прекалявай с CO2-то, калето или каквото там дишаш.