-
Брой отговори
15747 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
464
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Last roman
-
https://www.youtube.com/watch?v=QBWsnxe1l9w#t=15
-
Бутафорийка ще краси и Несебър, който нищо чудно най-накрая да се прости със статута на културно наследство, даден от Юнеско: НОВ ВХОД НА НЕСЕБЪР С КРЕПОСТНИ КУЛИ ПОСРЕЩА ТУРИСТИТЕ ТОВА ЛЯТО Четири кули на крепостни стени ще посрещат гостите на Несебър това лято, съобщи кметът Николай Димитров. В момента се изграждат и трябва да бъдат готови до дни. Новата историческа композиция ще бъде своеобразен нов вход за древния град. На тях ще има четири знамена- на Република България, на Европейския съюз, на Община Несебър и на ЮНЕСКО. Името на историческия град ще бъде изписано на български и латински. Досега единственият български град, който е в списъка на градовете със световно културно наследство, нямаше подобаващ официален вход. През активния туристически Несебър се посещава от близо 40 000 души дневно, уточни Димитров. Повечето от тях идват в града заради уникалната архитектура, богата история и 11 запазени храма. http://networkedblogs.com/WdwG2
-
"На днешния ден, 23 април, за поредна година по инициатива на СЗО започва Световната имунизационна седмица. В нея здравните специалисти от цял свят връщат темата за ваксините в дневния ред, за да напомнят, че за да са предпазени, обществата трябва да поддържат колективно високо ниво на имунизация." Въпроси, митове и факти за ваксините Вероятността дете да бъде поразено от мълния е 1 на 10 хиляди – точно сто пъти повече от риска му да получи остра алергична реакция към две от най-популярните в световен мащаб и задължителни у нас ваксини – срещу морбили и срещу хепатит Б. Това е един от многото примери, които дават Световната здравна организация, УНИЦЕФ и държавните здравни институции в опитите си да убедят родителите по целия свят, че ползите от ваксините са повече от потенциалните вреди. На днешния ден, 23 април, за поредна година по инициатива на СЗО започва Световната имунизационна седмица. В нея здравните специалисти от цял свят връщат темата за ваксините в дневния ред, за да напомнят, че за да са предпазени, обществата трябва да поддържат колективно високо ниво на имунизация. "Дневник" събра някои от най-популярните въпроси и митове за ваксините и потърси отговорите в мнения на специалисти и официалната литература на държавната здравна инспекция, общопрактикуващите лекари и Националния център по заразни и паразитни болести. Как работят ваксините? Имунитетът на всеки здрав човек се развива, като тялото му произвежда антитела срещу различни чужди агенти (вируси, бактерии, паразити), които попадат там. След като веднъж е изпъдил един такъв агент, имунната система го запомня ("имунна памет") и когато отново се сблъска с него, го разпознава по-бързо и веднага започва да произвежда специфичните антитела. За да стане това по естествен път, е необходимо човек първо да преболедува съответното заболяване. Като се има предвид обаче, че много от ваксинопредотвратимите болести могат да бъдат смъртоносни или с тежки дълготрайни последици, това не е особено практичен подход. Мисията на ваксината е да симулира, че болестта е попаднала в организма до толкова, че да не го зарази, но да предизвика имунен отговор. За целта се използват убити или отслабени живи агенти в малки и контролирани дози. Невъзможно е обаче да се направи дълготрайна ваксина срещу болести, които се прихващат от много, различни и мутиращи вируси, както е например с грипа, затова се налага ежегодна реимунизация. Може ли ваксината да зарази дете с болестта, вместо да го предпази от нея? Това не се случва почти никога. При инактивираните, т.е. убитите, ваксини този сценарий е напълно невъзможен, защото вирусите в тях са мъртви и няма как да предизвикат инфекция. При живите ваксини действително има такъв риск, но той е минимален. Дори да се появи заболяването, заради факта, че броят и силата на живите агенти са силно редуцирани, то протича в много лека форма, обяснява националният консултант по неонатология Ралица Георгиева. Например при ваксината срещу морбили може да се появи лек обрив, който не е повод за притеснение, а е показател, че ваксината действа. Вероятността за обрив като реакция към ваксината е сравнително голям – 1 на 20, но появата му не означава, че детето е наистина болно, допълва тя. Друго възможно проявление е повишената температура, която във възрастта между 6 месеца и 3 години може да предизвика гърчове. Те са страшни на вид, но по принцип са сравнително чести при бебетата и обикновено са безвредни. Едно от десет деца получават зачервяване и оток на убоденото място. Раздразнението в тези случаи минава в рамките на няколко дни. За сравнение, рискът за едно иначе здраво дете да развие енцефалит или да умре, ако наистина се разболее от морбили, е едно на 1000. По-рядка, но също възможна странична реакция с ваксината срещу морбили – при едно на 40 000 деца – е развитието на тромбоцитопения (или намаление на броя на тромбоцитите в кръвта), която особено при децата минава и без лечение. Едно на един милион пък е опасността от по-сериозни последици като развитие на енцефалит или енцефалопатия в лека форма. "Някои се разболяват, дори след като са се ваксинирали." Вярно е. Вероятността детето да не изработи имунитет срещу заболяването, след като е получило ваксината, е между 1 и 5%. Повечето ваксини се налага да се поставят по два или повече пъти, защото имунитетът на децата се изгражда на етапи. Всяка следваща доза засилва имунния отговор до създаването на трайна защитна реакция. Не всички деца дават отговор на първите дози, затова убождането може да се повтори отново след отрицателна проба манту и тогава шансът за "захващане" се увеличава. Това зависи от организма. Друг вариант дете да се разболее въпреки инжекцията е, ако е попаднало в контакт с болен непосредствено преди убождането и имунната му система не е имала време да реагира на ваксината. Възможно е също да се е разболяло от близка по симптоми, но различна болест. Това се случва обикновено с противогрипните ваксини и различните видове грип. - "Имунната система на бебета се претоварва с "коктейлите", които им се поставят." В първите 48 часа след раждането на бебетата в България задължително се поставят ваксини срещу хепатит Б и срещу туберкулоза. Докато навършат една година те са имунизирани и реимунизирани общо десет пъти против пневмококи и с комбинираната петвалентна ваксина против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш и хемофилус инфлуенце тип Б. На тринадесетия месец им се поставя първата от две имунизации против морбили, паротит и рубеола, също задължително. Звучи натоварващо, наистина, затова и много майки се бунтуват срещу задължителния характер на имунизационния календар и приложението на всички тези ваксини. Причината за голямото количество ваксини в първата година обаче отново е фактът, че имунитетът се изгражда поетапно, затова се налага многократен прием от една и съща формула. Педиатрите обаче успокояват, че имунната система на бебето може да се справи едновременно с огромно количество микроорганизми – много повече, отколкото се съдържат в петте ваксини, защото борбата с безбройните микроби, с които влизаме в контакт всеки ден, започва незабавно след раждането ни. Освен това, ако ваксините не бяха задължителни, на хоризонта могат да се върнат смъртоносни болести, които отдавна са забравени благодарение на имунизацията. "Ако останалите са ваксинирани и поддържаме добра лична хигиена, няма откъде да се заразим." Не е съвсем вярно. Високият дял на ваксинираните сред населението пречи на епидемиите, но не е гаранция срещу индивидуалното разболяване. Разбира се, ако кръгът от ваксинирани около едно неваксинирано дете е плътен, няма голяма опасност за него да се разболее. То обаче няма как да е предпазено постоянно. За да се зарази от морбили например, която е "най-заразната заразна болест" по думите на главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев, са достатъчни само няколко секунди в контакт с болен в асансьора, на входа, в магазина. Хигиената също намалява риска, но не го премахва. Освен това, ако повечето родители започнат да разчитат на същата логика, плътният кръг от ваксинирани ще става все по-рехав, докато защитата изчезне напълно, смятат здравните експерти. Какво съдържат ваксините? Антигените на причинителя на заболяването, убити или отслабени, са основната съставка на ваксините. Останалите компоненти, в зависимост от вида и спецификите на ваксината са адюванти за засилване на имунния отговор – например алуминий, стабилизатори като желатин и консерванти като тимерозал с живак при живите ваксини. За да се деактивират вирусите в умъртвените инжекции пък понякога се използва формалдехид. Някои видове се нуждаят и от разтворители, обикновено физиологичен разтвор или стерилна вода. Съставът обикновено е една от най-атакуваните характеристики на ваксините, коментира д-р Кунчев. По думите му това се случва напук на научните доказателства и многобройни тестове за безопасност на използваните вещества. Консервантът тиомерзал, съдържащ живак, например продължава да се лансира като причинител на аутизъм при децата на базата на "изследователска фантастика". Никак не се отчита и развитието на медицината и технологиите, които са се отразили съществено на качеството на ваксините през годините. Преди 20 години една ваксина е съдържала около 3000-4000 антигена в една доза, както и множество дразнещи компоненти, които предизвиквали болка, подуване и безсъние у децата. Сега антигените са сведени до 150, а допълнителните съставки са усъвършенствани, пречистени и в минимални количества, така че и раздразнението след убождането вече е минимално. Освен това в Европа всички ваксини са лицензирани от Европейската агенция по лекарствата. Преди да получат това разрешение за масово приложение те са преминали през голям брой клинични изпитвания, което гарантира сигурността им. В допълнение българските отговорни органи сами се уверяват в безопасността на препаратите и винаги, когато има съмнения, имунизациите се спират до изясняване на риска, обясняван д-р Кунчев. Това е задължителна процедура, когато дете получи остра реакция или почине скоро след ваксинация. Всеки такъв случай се проучва изключително внимателно от комисия в здравното министерство с представители на всички медицински специалности, уверява главният здравен инспектор. Проверките до този момент не са установили нито един смъртен случай вследствие на ваксина у нас. "Детето може да получи алергична реакция или да се увреди от съставките." Всяка от съставките във ваксините е в премерена и пречистена форма, освен това повечето се срещат в природата и се приемат по естествен път в огромни количества, без да вредят. Действително има риск от алергични реакции – за желатина например, който се произвежда от животински продукти, той е около 1 на 2 милиона. Колкото до алуминия - това е най-често срещаният химичен елемент в природата. Приемаме го всеки ден с водата и най-вече с храната, която приемаме. При здравите хора той се натрупва в костите и малка част в белия дроб и мозъка и се отделя сам без специални усилия. През първите шест месеца от живота на бебето то приема около 10 милиграма алуминий от кърмата на майка си, още 40 мг от нормалното адаптирано мляко и до 120 мг от соевото адаптирано мляко. За сравнение – всичките ваксини, които му се поставят в това време, заедно съдържат около 4 мг алуминий, така че ефектът е наистина малък. Може да навреди само когато бъбреците не функционират добре или изобщо и се приемат големи количества в продължение на месеци и години. Под големи количества се разбира поне сто пъти над нормата, която е между 50 и 100 мг. Живакът от своя страна наистина може да бъде вреден, но в значително по-големи количества от тези, които се съдържат във ваксините. Всъщност той не се слага в чистата си форма, а е една от съставките на консерванта тимерозал и с годините следата му във ваксините става почти невидима. Преди се е използвал конкретно, за да предпазва от замърсяване флаконите, които съдържали няколко дози противогрипна ваксина и след всеки пациент се връщали в хладилника. Сега в тимерозала на противогрипните ваксини се слага етилживак, който се разгражда и изхвърля от организма по-бързо, отколкото метилживака, който се среща в околната среда и се приема например с консумирането на риба. Също като алуминия живакът се приема в много по-големи количества от кърмата, отколкото от ваксината – около 15 пъти повече. Възражения има и срещу формалдехида, който се слага във ваксините срещу полиомелит, хепатит А, дифтерия и тетанус. Основният аргумент е, че не е удачно да се използва за здраве нещо, което се асоциира с презервацията на трупове. Истината обаче е, че количеството формалдехид в кръвта ни е около 10 пъти по-голямо от това във ваксините, защото той се получава при синтез на протеини и ДНК. Съставките, към които може да се прояви алергия освен желатина, са примесите от яйчни белтъци и протеините от дрожди (едноклетъчни гъби, основна съставка на маята). Ваксините против грип и срещу жълта треска се отглеждат в яйца, затова крайният продукт може да съдържа значително количество яйчни протеини, които пък могат да предизвикат алергична реакция при хората с алергия към яйца. Когато има такъв риск, тези ваксини се прилагат по специални протоколи обикновено с наблюдението на алерголог и реакцията е много рядка. Ваксината срещу хепатит Б и една от ваксините срещу човешки папиломен вирус пък се синтезират в клетки на дрожди и макар че впоследствие се пречистват, все пак остават следи от тях във веществото – между 1 и 5 милионни части от грама. Рискът от алергична реакция в този случай е само теоретичен, защото всъщност хората с непоносимост към хляб и тестени продукти не са алергични към дрождите. "Ваксините причиняват аутизъм." Митът за това, че ваксината срещу морбили, заушка и рубеола (MMR) може да причини аутизъм при децата, тръгва през 1998 г. от публикация на британския изследовател Андрю Уейкфийлд, в която той изказва съмнение за връзката между препарата и заболяването. В практиката си той е попаднал на осем деца, развили аутизъм скоро след ваксинирането им, но не е подкрепил спекулацията си с други доказателства. Това му коствало лиценза, а оттогава досега изследователите провеждат многобройни проучвания, за да измерят реалния риск. Такъв на практика няма. Вероятността неваксинирано и ваксинирано дете да проявят аутистични разстройства е еднакъв. Едно от логичните обяснения, които се дават за асоциацията между двете неща и досега, е това, че заболяването обикновено се доказва приблизително по същото време, по което децата получават рутинната имунизация. Това важи и за други сериозни заболявания и увреждания, но в общия случай няма връзка между тях и ваксините. В полза на спекулациите работи и това, че все още не са изяснени причините за аутизма сред децата, макар че се знае, че заболяването може да бъде генетично заложено. http://www.dnevnik.bg/zdrave/2014/04/23/2244137_vuprosi_mitove_i_fakti_za_vaksinite/
-
японците със смешните си танкетки определено не са фактор. Нито имат стратегия и ресурс за настъпление в Сибир /той и немският блицкриг се задъхва на големи разстояния/, нито ще издеянят на една руска контраатака с превъзхождаща техника и численост. Те са островна държава и си гонят целите в Пацифика. Затова 'благоразумно' се захващат с щатите. Германците сериозна съпротива на запад не срещат. Франция капитулира, Британия се окопава на острова. В Африка положението е същото. Щом един Ромел почти без подкрепления сума ти време размотава англичаните и американците, сещаш се доколко сериозно се е гледало в Германия на евентуалната съюзническа заплаха. Основната тежест на войната е изнесена от СССР, за което говорят масовите сражения на източния фронт. Червената армия, може да не е подготвена достатъчно в началото на войната, но през 43-та година инициативата е изцяло в нейни ръце. Придобила е опит, заводите бълват въоръжение и техника на макс и започва изтласкването на нацистите от завладените земи. Както и да го въртгим - обратът и победата срещу Германия през ВВ2 е дело основно на СССР. Той плаща и най-голямата цена за това. Омаловажаването на победата на братушките е меко казано гавра с паметта на милионите герои, дали живота си за ликвидирането на нацисткия режим. Толкоз по въпроса.
-
Още малко факти за ваксините: http://www.motherjones.com/environment/2014/04/how-many-kids-die-vaccine-preventable-diseases
-
Не че някой е имал съмнения относно 'ефективността' на хомеопатията, но все пак малко медицина на доказателствата: Австралия обяви хомеопатията за безполезна Хомеопатичните лекарства имат нулев ефект при 68 заболявания, като той не се различава от приема на обикновено плацебо, установиха австралийски учени, цитирани от в. “Дейли мейл”. Лечението с безкрайно разредените субстанции не води до никакви подобрения при повечето болести, сред които астмата, артрита, разстройствата на съня, грипа, настинката, екземата, маларията, холерата, хероиновото пристрастяване и други, сочат резултатите от проучване на Националния съвет за здравни и медицински изследвания. Лекари от Австралия смятат, че хомеопатията не подобрява здравословното състояние на пациентите повече от плацебото – субстанция, която няма ефект върху заболяването. Те предупреждават своите колеги да оттеглят подкрепата си за хомеопатичните средства поради доказаната им научна безполезност. Лекарите задължително трябва да информират своите пациенти за тяхната неефективност. Хомеопатията е алтернативна медицина, основана на принципа “клин клин избива”. Според нея субстанция, която причинява известни симптоми, може да помогне за премахването им, ако тя бъде приложена в минимални дози. Професорът-имунолог Джон Дуайър , участвал в изследването, призова правителствата да спрат легитимирането на хомеопатията. Според него подобни лечения трябва да бъдат премахнати веднъж завинаги. Дуайър твърди, че не е етично съзнателно да се изписва на пациентите лекарство, ефективно не повече от плацебо. Според специалиста най-голямата опасност, свързана с хомеопатията, е тя да се използва за ваксинация. “Като имунолог за мен най-големият проблем е разпространеното схващане, че хомеопатичните ваксинации са безобидни и са толкова добри, колкото и класическите такива. Хората, които вярват в това, със сигурност не предпазват себе си и децата си“, казва Дуайър, цитиран от “Гардиън“.“Хомеопатични ваксинации са предлагани срещу ХИВ, малария… нито една от тях не е ефективна” , продължава експертът. “Хомеопатията не е наука и не е базирана върху наука. В много от случаите хомеопатията може да бъде опасна и да поставя на риск човешки живот” , казва Ричард Чунг – президент на австралийската медицинска асоциация. Световната седмица на хомеопатията се провежда всяка година от 10 – 16 април в много страни по света, включително и в България. Началото на седмицата съвпада с рождената дата на нейния създател д-р Самюел Ханеман. Самото проучване /за тези, които са по-навътре с материята/: http://consultations.nhmrc.gov.au/public_consultations/homeopathy_health
-
батман
-
Иван Маразов е роден в село Пирне, Айтоско, през 1942 г. Завършва изкуствознание в Института "Репин" в Санкт Петербург. Изкуствовед, културолог, траколог, политик Директор на Института по изкуствознание (1988-1991) Министър на културата в кабинета на Жан Виденов (1996-1997) Преподавател в Нов български университет Кандидат за президент от БСП (1996) Урежда изложби на тракийското изкуство в Япония и САЩ Автор на значими трудове, между които "Мит, ритуал и изкуство в древна Тракия", "Тракийският воин" , студии за известни художници - Проф. Маразов, какво е закодирано в културното ни ДНК, като обичате да наричате нашата "наследственост" от древните племена по нашите земи? - Преди всичко - адаптивност. Когато живееш на кръстопът, си принуден да превърнеш тази способност в лично и национално качество. То става принцип на поведение, а традицията е упорито нещо. Може би това ни е помагало да оцеляваме, но нали животът и целите на личността и нацията не мога да се изчерпят само с това? Така че може би да се постараем да преоткрием и други особености на това ДНК - например креативната самостоятелност и стремеж към независимост. - Наистина ли исторически сме предразположени към самоунищожение, ако се опрем на историята на траките? - Тракийските племена, или по-скоро техните владетели, били разкъсвани от вътрешни противоречия и рядко са се обединявали дори пред чуждата опасност. Конфронтацията е характерна и за нас. Дали това е наследено от траките или и тогава, и днес "елитът" се възползва от манипулирането на масите? Избирам структуралното обяснение. Разбира се, като вече не можем да се оправдаваме с тройната коалиция, защо да не припишем всичките си недостатъци на това лошо, завещано ни от траките ДНК. - Знае се, че точно техните царе - като Ситалк Примерно, са били майстори на "подаръка" или подкупа... - Корупцията не е културно постижение само на нашия ден. Преводачът на Котис I твърдял, че колкото по-голям дар дадеш на царя, толкова по-голям ответен дар ще получиш от него. И както на времето държавата Атина подкупвала с луксозни дарове тракийските династи, така и днес политиците се продават на Великите сили. Но атиняните очаквали от траките военна помощ, докато сега Големите очакват от нашите "лобистка" подкрепа. И я получават. Все пак гръцките дарове останали в тракийската земя и сега правим с тях реклама на културното ни наследство, докато дошлите отвън милиони, за които са продадени нашите милиарди, се връщат пак в офшорни банки. Открийте малките разлики. - Твърдите, че се лашкаме на кого на служим - на Арес или на Орфей? Кой слуша певците днес и каква песен да подемат те? - Ако и певците не са корумпирани, ще ги слуша народът, властта пък ще се наслаждава на чалгата, а В. Маринов ще пее на ухото на Цветанов. Колкото до Арес - нали точно Той ни управлява досега. Пропускаме обаче Ирида - богинята на раздора. Можем да я вземем като ГЕРБ на българския политически живот. А Орфей - той и в мита е жертва, защото искал да научи хората да не се боят. Неговите песни били за съдбините на света. Че на кого са нужни днес? Един изнежен интелектуалец. Виж Арес е друга работа - мъжкар, наше момче, което не си поплюва. Е, може и да понаплюе. Да се чудиш защо го плюят. - Има ли в нашата история фигура като Хубавата Елена? - Колкото до хубост има - например, дъщеря ми Елена. Иначе, гръцката е сложен идеологически конструкт. Доброто й име е пострадало заради митологичната й функция на постоянна "невеста". Ако се позамисля, има много политически "Елени", които, като митичната героиня, минават охотно от леглото на една партия на софрата на друга. И също като нея, не свършват зле. Както Елена била зависима от митичната си роля, така и днешните Еленчовци послушно изпълняват ролята си на "независими" депутати. - Сега се говори, че все повече жени трябва да влизат в политиката? Какво ще кажете за качествата на нежния пол във властта, имайки предвид, че написахте книгата "Амазонката"? - Това "трябва" звучи заплашително. А защо, примерно не "трябва" да влиза и определен процент от средния пол, или толкова Димитровци, еди колко си Ивановци, квота за Цецки и т.н. Обичам жените, дори когато са началници. Само да не забравят, че даже да са министри, не трябва да възприемат арогантното поведение на мъжкарите. Защото, както е в амазономита, мъжете ще видят в тях жената, едва когато я унищожат. Сравнението на жената политик с амазонката е доста опасно. Срещата на тази жена воин с мъжете на каквото и да е поприще, винаги я поставя пред необходимостта да води битка до смърт. А жената дава живот! - Кой страда от избирателна амнезия и какво се забравя към днешна дата? - - Избирателната амнезия се състои в опит за пълна користна подмяна на личната биография. Родените в семейства на комунистическата партокрация, ползвали всички блага на Режима - от живота и образованието в чужбина, до титлите и наследствените длъжности, първи се наредиха сред демократите. Защото са приучени да се адаптират, до съвършенство са овладели изкуството да са край трапезата. Така че амнезията е форма на политическа актуализация чрез адаптация. Сам избираш избирателно да забравиш личното си минало. Да си смениш пола не е толкова приемливо за общественото мнение, но ако си смениш партията няколко пъти, те разглеждат не като политически травестит, а като "умен" човек. А резултатът е крах на моралните ценности. Младите гледат и се учат, усвояват умението да бъдат колкото се може по-пластични и по-удобни, за да успеят. Нали от екрана и от пресата ги залива богоугодническа информация и героизиране на пластелиновите хора. А след като се катурне режимът, започват яростно да го критикуват. Учебно помагало по етика за безгръбначни. - Това не разрушава ли нашата идентичност като народ? Къде е тук ролята на образованието и науката? Къде е приемствеността? - Да започна от приемствевостта. Ами ето я - тати е дипломат и аз съм дипломат. Колкото до националната ни идентичност... Нали всяко изтриване на миналото лице е с цел всички да забравим за това кой какъв е и кой колко може, за да заемем освободилите се позиции. Нещо повече - да забравим, че във всяка област трябва да има (и все още има) доказани специалисти, защото пълни некадърници трябва да дойдат и да ни управляват. Но в митологичен план забравата е смърт на идентичността. Забележете, Одисей отказва безсмъртие срещу това да забрави рода си, острова си, дома си. Защото този нов безсмъртник вече не би бил той самият. Въпрос на принцип. И защо младите хора да влизат в науката? Преди беше престижно и заплатено. Сега перспективата им е да стигнат до почетното звание "феодални старци", контролирани от Калинки, със заплата колкото да си платят парното, порното и вафлата-трепач, както казва Бойко Ламбовски. - Твърдите, че в момента имаме некултурно направен закон за културното наследство. Какво да се ремонтира и от кого? - Толкова много добри предложения са правени и то толкова много пъти, че вече хванахме мазоли от повторение. Казано е какво да се ремонтира в него, търси се кой да извърши ремонта. Но майстори няма. И от Брюксел не спускат директива. Защо да се хабим. - Какво става с частните сбирки и тяхното бъдеще като музеи? - Частните колекции са вече легитимни, трябва да се търсят начини за тяхната социализация. И тук е ролята на държавата. Знам, че на фамозния Фонд за научни изследвания беше предложен проект "Дигитален корпус на частните колекции" и то от Съюза на колекционерите. Всъщност, държавата трябваше сама да се сети да обяви необходимостта от подобен проект - той й позволява постоянен контрол над частните колекционери, над движението на предметите. Но проектът, естествено, не мина. - Вярвате ли, че ще пробием в Лувъра? - А защо смятате, че Британския музей или Метрополитен са по-незначителни музеи? "Пробивите" започнаха от 1974 г. с първата изложба, организирана от Иван Венедиков. И оттогава световните музеи се редят на опашка за нея. Тракийските изложби се радват на невероятен успех. Преди няколко години чаках дълго пред музея "Жакмар Андре" (между впрочем, също в Париж), за да видя експозицията ни. Но, ако ще "пробиваме" на всяка цена, без да се спазват добрите многогодишни традиции на нашите изложби в чужбина, няма никакъв смисъл. И е добре наши официални лица да не разнасят в Париж притчата, че у нас няма специалисти по нашата ни древна култура. Това, че те не знаят какво се е работило през последните 50 години е недостатък само на тяхното образование. И ако освен Карл Май седнат да прочетат и Александър Фол (макар че, признавам си, не мога да си го представя!), може би ще разберат, че не те са първите управници, сетили се да видят в националното ни богатство възможност за национална политика и дипломация. А те твърдяха, че преди тях никой не бил се интересувал от тракийското наследство. Доста невежо и безсрамно нахално. - Навярно пак ще изкараме напред тракийските съкровища... - Ще започна като новоизлюпените политици: "Аз винаги съм казвал", че тракийското наследство е най-конвертируемият дял от културната съкровищница на България. Просто началниците на туризма не умеят да го използват. А те трябва да се научат да мислят стратегически. Управниците много обичат да се снимат до новите археологически находки или при откриване на изложби на тракийската култура. Но да дават пари за работа забравят. Това ли им е на главата, наистина. -А тракологията не е ли сред прироритетите на образованието и изследователските проекти? Това беше "българска" наука. - Уморих се да повтарям, че в системата на висшето образование вече няма място за тракологията. А това е опасно не само за тази наука, която нашето поколение направи международна, но и за националния приоритет културен туризъм. Ако Тракия е в неговата основа, кой ще го прави? Благодарение на Фондация "Тракия", която предостави 10 стипендии, успяхме в НБУ да направим магистърска програма по тази толкова важна, приоритетна за науката и туризма специалност. А къде е държавата? Средствата не са огромни, напротив, доста скромни са. Къде е родолюбивият бизнес? Няма кой да му подготви нужните кадри, ако той не се погрижи. И няма кой да му направи рекламата, ако не се издават книги за паметниците и проблемите на културата и историята древна Тракия. Да не си спомняме какво се изсипа върху тракологията, само защото била възродена по времето на Людмила Живкова. Явно е умеела да слуша умните хора. А сега се намериха умници, които направиха всичко възможно да закрият групата по древни култури в Институтата за изследване на изкуството при БАН. По чисто лични интереси ликвидират една важна изследователска област с традиции и признание. Но някой да е обърнал внимание на този срамен факт? Колкото до проекти - нито един не е минал през пословичния Фонд за наука. Дали пък са били толкова слаби? Като знам някои от тях, категорично не съм съгласен с решенията. - Какви въпроси си задавате като изкуствовед и траколог? - С възрастта въпросите стават много повече от отговорите. Но си мисля, че е по-опасно да спреш да си задаваш въпроси, отколкото да не можеш да им отговориш. Най-малко аз съм човекът, който вярва на всичките си отговори на въпросите, които науката ни поставя. С определена доза неудоволствие откривам, че скепсисът ми по отношение на много уж "правилни" отговори нараства с годините. А и да си призная, много по-занимателен е процесът на формулиране на въпроси и на търсене на отговорите, отколкото тяхното намиране. Само Пикасо твърдял, че не търси, а намира. Но той е Джомолунгма, а ние сме някъде в подножието. Ако трябва по-конкретно да отговоря - всеки проблем, с който един изследовател се занимава, е толкова многопланов, че решението му зависи от множество фактори и от различните методологически подходи. Ето въпроси: защо в Тракия има толкова много гръцки произведения? Каква е ролята на царската идеология? Идва ли митът отнякъде или се създава стихийно от всеки един народ? Как езикът на изкуството се съотнася с логиката на мита? И още много... - Наредете нашия Лувър. Кои ще са основните експонати в него, поне в областта, в която ви е сте експерт. - Боя се, че Лувърът вече е нареден. Спомнете си как къдравата министърка на териториалното устройство молеше Вежди Рашидов да си отдели поне 2-3 зали в този негов "Лувър". Мисля, че всеки изкуствовед си има "Своя Лувър", а експозицията на оня от Rive Gauche на Перловската река трябва да се състави от доста широка и компетентна комисия. Ако бъде изграден, разбира се. - Какви съвети пазите (без да ги давате), за един министър на културата? - Знаете ли, в нашата страна има толкова много хора, които умират да съветват горката ни нация. Всеки министър е тръгнал, надявам се, с програма, зарадикоято е приел длъжността. Е, да си я изпълнява. Ако не знае (каквото и да е), да пита Гого Лозанов. - Какво е любопитството ви? Къде бихте искали да отидете и какво да видите? - Любопитството ми е безкрайно неограничено. Световното културно наследство - музеи, галерии, градове, археологически места. Никога не бих се уморил да ги посещавам пак и пак. Ето, сега организираме поредния пътуващ семинар - по старите македонски столици в Северна Гърция, със студенти и приятели, с лекции по всички обекти. Колко пъти съм бил там и пак ми е любопитно. Чудя са на онези хора, които могат да кажат Даз съм го виждал". Гледал си го, но дали си го видял? Нали всеки път виждаш по друг начин, от друг ъгъл, с нова ерудиция? Аз пък, колкото и да съм пътувал, "нищо не съм виждал". И все се надявам "да го видя". - Какво ви се чете, гледа, слуша... - Всичко, което не е политикаЕ Но то май тогава нищо не трябва да чета, гледам и слушам. Добре, че в професията ми има толкова много за гледане и за четене, че с това мога да се екранирам от тинята на медийния поток. Аз и сега не ставам от книгите. Последните петдесет и пет години все това правя. Вече не ми остава толкова време пред мен. А ми се иска нещо да понауча. - Бихте ли искали да започнете всичко от начало? С какво? - Кой не би искал? Бих започнал като студент по изкуствознание в Петербург. Бих се вслушвал повече в съветите на моите професори. И със сигурност не бих губил време за незначителни неща. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1870440
-
пичове, говорете си за самолети в тази тема, не за политика.
-
Галахад, какво да кажа))
-
рекламата май не се толерира тук. Викам да затрием темата
-
Галахад, хайде да не даваме лош пример на потребителите, вменявайки им някакви партийни пристрастия и симпатии само защото не споделят нашето мнение.
-
35 години след полета до Космоса на Георги Иванов Рейтинг Спасителната капсула на Георги Иванов и Николай Рукавишников вече е в Музея на авиацията Полицаи са запазили спасителната капсула на Георги Иванов и руския му колега Николай Рукавишников, с която двамата на 10 април, 1979 година излитат в космоса. Машината, която върна на земята двамата космонавти, е била подготвена за скрап. Реставрирана, тя сега е в Музея на авиацията. Там също могат да се видят и оригиналният скафандър на първия български космонавт, както и работният му костюм. Мисията на двамата космонавти е неуспешна заради техническа повреда, която не позволява скачването със "Салют-6". Иванов и Рукавишников се намират в капсулата. Връщането им е изключително екстремно. Това разказва самият Георги Иванов пред Мартин Карбовски. При връщането останалите две части на космическия кораб изгарят още преди навлизането в атмосферата. Капсулата обаче е изолирана и успява да ги предпази. Парашутите съдействат за т. нар. меко кацане на капсулата. Капсулата е подарена на Георги Иванов от руснаците и първоначално се намира в София. После е преместена в Ловеч. През 90-те години обаче на мястото, където е поставена, се появява дискотека. А съдържателите на заведението изхвърлят "Союз- 33" на строеж. Днес капсулата е напълно възстановена и се радва на интереса на посетителите на музея. http://news7.bg/Новина/Култура/35-години-след-полета-до-Космоса-на-Георги-Иванов-_l.n_i.64304_c.38.html#.U0kTbXDzm3m
-
всеки ден го отбелязвам с ритуално измиване, а и дегустиране на гореупоменатата течност. Иначе официално - не го чествам и не ми дреме. Все още водата е леснодостъпен ресурс
-
3 D принтирането не е ли технологичен скок?
-
по принцип западната цивилизацията май е достигнала до своя turning point. Което е жалко. Можеше да се постигне много повече. Но както се казва - някой ден короната ще премине в други ръце.
