Триединният Бог далеч не е патент на Християнството. В Античността той е имал своите предшественници и на изток и на запад. Хеката /Ἑκάτη/- в древногръцката митология е богиня на мрака, нощните кошмари и магиите. Дъщеря е на титанидата Астерия. Тя е древно хтоническо божество, което след победата над титаните е съхранило своите архаични функции. Получила от Зевс власт над земята и морето, а от Уран - велика сила. В началото покровителствала лова, пастирите, обществените занятия на хората (съдилища, война, състезания), защитавала младите хора, пазела децата и осигурявала на пътниците лек път. След време, тя отстъпва част от тези си функции на Аполон, Артемида и Хермес. Според някои учени името означава „действащата” или „улучващата от далеч”, според други означава „стоящата отвъд познатото”, защото хекато или сто, било границата, а след това е непознатото. Която и хипотеза да е вярна и двете определят добре Богинята. Най-старите символи на Хеката са ключът и Луната. Обредите на Богинята са предимно нощни и свързани с лунните фази. Първото археологическо доказателство за нейния култ е от 400 г.пр. н.е. и е от кръглия олтар на Аполон в Милет. Спомената е в литературата за първи път от Хезиод в „Теогония” около 7 в . пр. н.е. Най-известният храм на Хеката в древността се е намирал в Лагина, Кария - в днешна Турция. Богинята е била почитана обаче из целия древен свят – Гърция, Рим, Египет, а също и на територията на България. Първоначално, а и по описанието на Хезиод е била възприемана като доброжелателно божество, като богинята Майка – даваща и взимаща живота. В най-древния си образ е изобразявана с едно тяло държаща факли в ръце, поради което някои историци, като Хезихий са я отъждествявали с тракийската Бендида. Впоследствие е започнало изобразяването и като трилика и с три тела. Тройното изображение на богинята символизира нейната власт над Земя, Небеса и Моря. Някъде се твърди, че трите свята са Земя, Небеса и Подземен Свят, но в древната религия Подземния Свят или Ереб /Хадес, Тартар/ е част и то най-долната от земния. С течение на времето в литературата Хеката става основно божество на магиите, която помага на правещите ги, но е и единствената закрила срещу тях. В съвременните представи образът за Тройната богиня се е запазил в образа на трите орисници или наречници.
Изключително много триади се срещат и в келтската митология: Морриган /Mo'rri'gan/ - триединната богиня на войната и смъртта в ирландската митология. Името й се превежда като "Велика Кралица" или "Кралицата на призраците". Отъждествявана била с другите три богини на войната: Маха /Война/, Бадб /Врана/ и Немаин /Ярост/. Самата Мориган не взимала участие в битките, но неизменно присъствала на бойното поле и използвала могъществото си, за да помогне на сражаващите се. Явявала се на героите под формата на любвеобилна красавица, врана, вълчица, старица. Ролята й в ирландския пантеон на боговете много прилича на тази на валкириите при скандинавците и германците. Те използвали магията за да сковат движенията на воините и да определят кой от тях ще загине. Също така Мориган била отъждествявана със сексуалността и плодовитостта. В навечерието на битките тя се явявала при любимите си герои и ги карала да преспят с нея, обещавайки им победа. Така тя помогнала на краля на туатите Нуаду в навечерието на битката срещу Фир Болгите, събуждайки в сърцето му яростта на воина; както и на добрия бог Дагда / в навечерието на Самхейн/ срещу фоморите /тъмните сили на хаоса/. Морриган се появява и в сагата за ирландския герой Кухулин /син на соларния бог Луг/, предлагайки му да преспи с нея, но героят я отхвърля, заявявайки че е уморен, а с жени не му се занимава. Разгневената богиня намразва героя, отговаряйки му, че отсега нататък ще си има работа само с мъже. В последствие тя му пречела във всички битки и в края на краищата Кухулин бил убит. Съпругът на Морриган се казвал Трефуйлнгид Треохайр /Trefuilngid Tre-eochair - 'тройственият крал', 'тройственият носител на тройния ключ'/. Символът им бил трилистна детелина, символизираща троичността им. Любопитно е, да се отбележи, че покръстителят на Ирландия, романизираният брит св. Патрик /или по-точно Magonus Sucatus, както е било истинското му име/, с цел по-лесно приспособяване на вярващите към новата религия, отъждествил Светата Троица точно с това растение. Съществува мнение, че Християнската концепция за Троицата произлиза от келтската митология, а не от Гръцката. В подкрепа на това може да се отбележи фактът, че авторът, написал трактата De Trinitate /За Троицата/ св. Иларий, епископ на Поатие, бил келт по произход. В легендите за крал Артур тя фигурира под името Моргана.
Троян /Триглав/ Името му означава "троен", т.е. с три части /глави/, както потвърждава и другото му име, Триглав. Това е троичният славянски бог - блюстител на световния ред и пазител на божествения закон Правда. С трите си глави Троян гледа към всеки един от световете на Световното дърво - Прав /небесата/, Яв /земята/ и Нав /преизподнята/. Той наблюдава богове, хора и нави, вижда и знае всичко което те правят, и е техен съдник - когато бъде нарушен Редът, Правдата, Троян не се колебае да донесе казън всекиму. Бил особено почитан от западните славяни в средновековния град Стетин /дн. полския Шчечин/, където му издигнали светилище. Идолът му имал три глави, а очите и устите му били завързани със златоткан воал, което е израз на стремежа на хората да го умилостивят - те символично прикривали погледа му, за да не вижда всичките им грехове, а устата - за да не са твърде сурови присъдите, които изрича. За бог Троян се говори в средновековния български апокриф "Хожденiе Богородицы по мъкам", а също и в "Слово и откровение святых апостолов", и "Слово о плъку Игореве" и др. В няколко по-късни сръбски източника е казано, че Троян се бои от слънчевата светлина и има кози уши. Но е възможно това да е с цел умишлена демонизация и да не съдържа митологическа истина.
нпо-тата са говорилни на техните си спонсори - демек на олигарсите /няма значение дали са местни или интернационални/.
