Освен със своята впечатляваща цивилизация и култура, съчетана с ненадминатата до новото време военна мощ и дълготраен държавен апарат /останки от който още можем да видим в длъжностите на църковната институция/, Римската империя има и още едно качество, която я отличава от останалите антични държави и приближава до съвремието. А именно глобализмът. За повечето хора глобализацията е продукт на съвременната цивилизация, но тя си има свой предшественник в древността. Всъщност римляните са по-големи глобалисти и от нас, тъй като за тях понятието расова дискриминация не съществува. Няма значение дали кожата ти е кафява или черна, дали идваш от Германия или Нумидия, ако ти живееш по римски, спазваш законите, плащаш си данъците и си се интегрирал в обществото, то на теб ти се дават всички права и привилегии. Разделението в римското общество не е по етнически принцип /то и самият Рим е бил основан от преселници латини, етруски и сабини/, а по социален признак. Даже самото понятие ‚римлянин‘ е социален статус. Това е гражданинът, зад който стои целият държавен апарат, който има социални привлегии, може да гласува, да бъде избиран на магистратски длъжности, да управлява , да търгува, инвестира, да се жалва дори на самия император /ако счита, че правата му са били накърнени/, да се радва на придобивки и да се наслаждава на благата на цивилизацията.
Естествено,ако не си роден римлянин, за да получиш римско гражданство и да съумееш да заемаш граждански длъжности трябва да разполагаш с пари и бизнес. Затова неслучайно много от жителите на империята се стремят да станат по-римляни от самите римляни. Освен да се ожениш за римлянин, можеш да придобиеш гражданство и по други начини. Даването на римско гражданство може и да е по заслуги /например на изслужили войници от помощните войски/. Отличилите се провинциали, дарили суми на родните си градове за изграждането на обществени постройки също получават гражданство. Не е рядкост и подкупът – даването на солидна сума на магистратите, за да бъдеш вписан в регистрите и да се ползваш с всички привилегии на римлянин /включително и търговски/.
Затова, ако се разходим из римски град, вероятно ще се почувстваме почти като в Западна Европа – мултикултурализмът е навсякъде. Дори на Балканите от епохата на Траян например в градовете, редом с потомците на тракийската аристокрация можем да срещнем сирийци, египтяни, гърци и евреи /почитащи Херос, Митра, Изида, Зевс, Яхве/. Истински космополитни градове в расов, социален и религиозен аспект. Тук обаче отсъства дразнещото налагане на порядките и нравите на малцинствата над мнозинството, а имаме съвместно съществуване на различни общности и култури. Римският закон е над всичко.
Дискриминацията в Древен Рим е на социално равнище. В римското общество единствено от значение е социалният статус и хората се преценяват според положението, което благодарение на парите са успели да заемат. „Човекът без пари е изображение на смъртта“. Бедните тънат в нищета и мизерия и зависят понякога изцяло от подаянията на властта – раздаването на безплатен хляб, безплатни зрелища и достъп до термите. От друга страна за богатите е въпрос на чест и престиж да организират игри за народа или да спонсорират раздаването на помощи, издигането на обществени сгради, на които да бъдат увековечени техните имена като пример за поколенията. Така те печелят популярност и слава. В общи линии картинката е същата, както и днес.
Разбира се, много често упрекът, който отправяме към римляните е, че тяхното общество е несъвършено, поради масовото използване на робите като движеща сила на икономиката им. Тук не е лошо да си спомним и Ренесанса в Западна Европа – уж епоха на просвещение и хуманизъм и въпреки това съпроводено с усилена колонизация на Новия Свят и Азия, откъдето морските империи като Испания, Португалия, Англия и Холандия получават освен злато и луксозни стоки... и черни роби. Като робството в новото време е напълно расово обусловено. Което е типично за англо-саксонските нации с техните болнави комплекси за превъзходство.
Въпреки че според римското право робът е говореща вещ с абсолютно никакви права /дори може да бъде убит безнаказано/, на него все пак му се полагат собствени спестявания, в резултат на което един прекрасен ден той може да откупи свободата си. Нещо повече освободеният роб влиза във фамилията на господаря си и нерядко последният му поверява част от бизнеса си. В историята са останали имената на Феликс, Нарцис и Палас – освободените роби на император Клавдий, завеждали финансите и личната му канцелария и натрупали огромно влияние и богатство. Според слуховете император Диоклециан е бил син на освободен роб. Но римското общество, за разлика от днешните е било доста толерантно дори към довчерашните ‚вещи‘. Ако си се доказал, че си достоен да бъдеш свободен човек, да живееш по римски и да преуспееш, децата ти могли да заемат висши държавни длъжности и да управляват империята /за справка – чернокожите африканци, чиито предци били докарани като роби в Америка преди няколко века станаха пълноправни граждани на САЩ едва към края на 20-ти век/. В това се корени и причината за интеграцията на покорените народи в икономическия и политическия живот на империята /казано на тогавашен език - романизация/.
По този повод интерес буди и оцелялата реч на император Клавдий, който призовава сенаторите да приемат романизирани гали за техни колеги в управлението.{1} С времето все повече императори, оглавили държавата се оказвали от неиталийски произход. Началото е поставено от Траян /родом от Испания/. Септимий Север пък е пуниец от Северна Африка, Александър Север е сириец, Максимин е тракиец, Филип е арабин, Клавдий II, Аврелиан, Проб, Диоклециан и Константин са илирийци. Само че всички те, независимо от различните етноси, от които произхождат действат и се осъзнават като римляни. Което показва абсолютния успех на римската асимилационна политика спрямо покорените народи.
Всъщност след легионите, които с меч налагат римския ред навред из Средиземноморието, следва и културната абсорбция на завладените племена. Същите тези войници строят градове, идентични по своя характер от студените гори на Британия до палещите пясъци на Сахара – с акведукти, храмове, терми, библиотеки, театри, хиподруми, форуми, училища, лечебници, съдилища, тържища, канализация и тоалетни и пр.белези на урбанизираната цивилизация. Добре развитата и поддържана пътна мрежа /с пътни станции и таверни/ обезпечава не само бързото придвижване на войски, но и води до разцвет на търговията, обмяна на идеи и културни влияния и стилове на живот, така че дори в най-затънтеното кътче на империята може да се намери вино от Италия, зехтин от Гърция, рибен сос от Испания, стъклени съдове от Финикия, парфюми от Египет, кожи от Германия, керамика от Галия, коприна от Китай, подправки от Индия, кехлибар от Скандинавия... Така се създава многолико и динамично общество, каквото имаме и днес.
Издигането на градове в пустинни райони /като Тамугади, например/ има за цел да ‚рекламира‘ римския начин на живот сред племената, които не са докоснати от благата на цивилизацията и да ги приобщят към римския свят. Защото кой би устоял на изкушението да яде хубава храна, да пие чиста вода, да живее в градове от тухли и бял мрамор, да се облича с красиви дрехи, да ходи на театър и баня, да се научи да чете и пише на латински или гръцки, да развива собствен бизнес, да търгува и обменя опит с представители на други народи и етноси и да пътешества по цялата империя. Не случайно туземците били впечатлени от прекрасния нов свят, който им се открива, за което говори и един красноречив надпис от упоменатия град: Venari, lavari, ludere, ridere. Hoc est vivere – ‚Да ловуваш, да ходиш в термите, да играеш, да се смееш. Това е животът‘. Това е и целта на римляните – духовно да покорят и приобщят към държавата си нови жители, които с времето, възприемайки порядките и обичаите да станат пълноправни граждани като тях. Империята е отворена за всички, на които този стил на живот им е по душа.
Въпреки отдалечеността на епохата, римският начин на живот е доста сходен с нашия – в него присъстват многоетажни сгради, закусвални, адвокатски кантори, полиция, съдилища, лечебници, пощи, митнически служби, банки, академии, часовници, пътни карти, реклами, МОЛ-ове, хотели, обществени бани, перални, тоалетни, социални служби, еманципация, бракове по сметка, фалшификации на наследства, наръчници по прелъстяване, публични домове, спад на раждаемостта сред висшите слоеве на обществото, скандални личности, известни певци или танцьори, оркестри и театрални представления, бюрокрация, спекулация, инфлация, коли под наем, сглобяеми къщи, бетон, вили, частни музеи, разсадници на екзотични растения, развъдници за ценни животни, курорти, туризъм, сдружения, агитки /не футболни, а хиподруми/, ‚терминали‘ /пристанища/, фабрики за производство на вино, зехтин, стъкло, сувенири, хранителни продукти, керамика, рудници за добив на благородни метали... В общи линии почти нищо от това, което ни е известно днес /с изключение на електроенергията/ не е било непознато за древните.
Самите римляни са били доста будни, отворени към новостите хора. В свят, в който можело лесно да умреш от епидемия и злополука, мотото им било да хванеш мига /Carpe Diem/ и да си живееш живота /Vivere vitam/, тъй като времето лети бързо, а смъртта не подминава никой – бил той богат или беден. .Били духовити и приемали с хумор живота, за което говорят многобройните закачливи или злободневни надписи издълбани по стените {2}, оцелели писма с благопожелания{3}, стихотворения възпяващи любовта, ревността и щастието {4}, любовни съвети {5}, затрогващи надгробни епитафии{6} , готварски рецепти и медицински трактати {7}, запазените разсъждения на императори и философи {8} за същността на нещата и смисъла на живота, както остроумните и до днес вицове {9}.
Цялата тази свърхразвита за времето си цивилизация естествено била магнетично притегателна за околните народи, едва излезли от родово-общинния строй, влачещи жалко съществуване в колиби, в глад и мизерия и непрестанна заплаха за живота си. На тях империята с право им изглеждала рай, ето защо опитите за ‚имиграция‘ не преставали и цели племена нарувашали границите в търсене на лесен и безгрижен /римски/ живот. С времето легионите променили функциите си - от завоевателни на полицейско-митнически. Но когато с западането на римската военна мощ дошла и децентрализация на властта, на запад варварите безпрепятствено колонизирали римските земи и се смесили с завареното население, а техните вождове, подражавайки на римските императори и аристокрация създали държавни образувания, някои от които успели да надживеят смутното Средновековие и да дадат начален тласък в оформянето на новата западна цивилизация.
{1} ‚На каква причина трябва да отдадем провала на спартанците и атиняните, макар и силни във военно отношение, ако не на факта, че отблъскваха победените като чужденци?... Галите вече са възприели нашите обичаи и култура, сродили са се с нас... Сенатори, всичко това, което смятаме, че е много древно, едно време е било новост – след патрициите са се появили магистрати плебеи, след плебеите магистрати са станали и латините, тези на другите италийски племена са дошли след латините...‘
Император Клавдий.
{2} “Гликон лиже за два аса.”
“ Твоя съм за една медна монета“
“В Нуцерия търси Новелия Примигения близо до Римската порта, в района на проститутките”
“Апелес Мус и брат му Десктер, на два пъти преспаха тук с по две момичета всеки“.
Графити от Помпей
{3} „Отчет за 15 април на IX кохорта на батавите: Всички са присъстващи, екипировката им е изрядна“.
„Изпращам ти няколко чифта чорапи, два чифта сандали и два чифта гащи“.
„Мъжете нямат вече бира. Моля те да наредиш някой да отиде да вземе от другата“.
„Споделям с теб, че се радвам на прекрасно здраве и се надявам, че същото се отнася и до теб, мързеливецо. Не си ми пратил и едно писмо“.
Писма на войници от Виндоланда.
"Аз се моля за вас за да сте в добро здраве, ден и нощ , и аз се прекланям пред всички богове за вас. Аз не спирам да ви пиша, въпреки че за мен вие не мислите. Аз изпълнявам дълга си и ще продължа да ви пиша и да мисля за вас и ще ви пазя в сърцето си. Но вие не ми пишете как е здравето ви и как живеете. Притеснявам се за вас, защото въпреки факта, че често получавате писма от мен, никога не ми отговаряте, за да мога да знам как сте“.
писмо от войника Аврелий Полион до близките му.
{4} „Нека живеем, моя Лесбия, и нека обичаме!
За гласовете сърдити на старците
пет пари да не даваме.
Само слънцата умеят да залязват и пак да се раждат:
щом светлината кратка за нас веднъж угасне,
ще трябва да заспим в една безкрайна нощ.
Дай ми хиляда целувки, след това сто,
след това други хиляда, след това още стотица,
после отново хиляда, после пак сто.
И, много хиляди когато целувките ни станат,
нека ги размесим, за да не ги знаем,
за да не може никой злобно да завиди,
когато види колко са нашите целувки.“
Епиграма на римския поет Гай Валерий Катул към неговата възлюбена.
„...Тълпата спъва нас, когато бързаме,
притиска ни голямата навалица,
един ни блъска с лакът, друг със прът,
а трети по главата със греда,
четвърти пък със бъчва,
тежат от кал краката ни,
а някой със подметката си тежка ме настъпва
или във пръста ми се врязва гвоздей
от обкованата обувка на войник.....“
Откъс от сатира за живота на римския плебей от Децим Юний Ювенал, римски поет и сатирик.
{5} “Грозно е да видиш как една жена лежи, опиянена от многото вино. Тя е готова на всякакъв вид ласки.”
“Ще пошепна в ушето на неопитната красавица – оставяй малко сладка миризма само под мишниците. Излишните косми отстрани!”
“В това е голямото изкуство – да прикриеш разкрасяването. Нима момъкът не би си тръгнал разочарован, ако на другата утрин види да капе гримът от лицето ти?
Гримирай се само когато си сама, спести ни гледката на трудоемкото разхубавяване.”
“Ако си апетитна и бяла, не се срамувай да разголиш рамо и ръка. Страст ни обхваща, когато видим това и пожелаем да го целунем.”
“Всяка жена трябва да върви по своя индивидуален път в леглото, съобразявайки се с качествата и недостатъците на тялото си. Не всяка поза стои добре. Ако тя има красиво лице, нека да лежи по гръб, ако гърбът й е за предпочитане, да се обърне!”,
“Сега е време пръстите опипом да изследват царството на удоволствията. Не бързай, моля, имаш време. Забавяй даже нарочно, това повишава удоволствието. Когато си открил къде жената обича да я гъделичкаш, танцувай с пръсти там и ще видиш как очите й блясват. Така танцува слънцето по водната повърхност.”
Публий Овидий Назон „Любовно изкуство“.
{6}„Тит Цезоний, син на Квинт, от Сергиевата триба, ветеран от Пети Галски легион. Живях и пих на воля. Докле сте живи, пийте всички“.
„Бани, вино и Венера разрушават телата ни. Но баните, виното и Венера правят живота ни“.
„Страннико, страннико – това, което си, бях и аз. Това, което съм сега, ще бъдеш и ти“.
„Ти, който прочетеш това, живей здрав и нека да обичаш и да е споделена любовта ти, докато дойде и твоят час. Всичко най-добро на добрите хора“.
„Кои сме? Какво да се каже? Има ли смисъл този живот?
Човекът живееше с нас, а ето, че вече го няма.
Камък, на камъка – име. Няма други следи.
Сянка ли е само този живот? Да узнаеш – не струва“.
„Животът – добро е и зло, а смъртта – ни едното, ни другото:
Ако си умен, отсъди и реши, кое е по-леко.
Но зарад Маните, нека лека бъде пръстта ти“.
Печелех пари и всичко спечелено бързо похарчвах;
Смъртта ме споходи – печалби и загуби станаха прах.
Бъдете щастливи, които четете“.
Епитафии от различни надгробни паметници
{7} „Либум да се прави по следния начин: Да се стрие добре в хаван 2 либри сирене. Щом е добре стрито, да се добави 1 либра обикновено пшенично брашно, или, ако искаш да стане по-пухкав, половин либра фино пшеничено брашно, и да се омеси добре със сиренето. Да се добави едно яйце и всичко да се омеси добре. От тази смес да се оформи самун, да се подложат листа и да се пече бавно в горещо огнище под глинен похлупак.“
Рецепта за хляб от Катон Стари.
„Зелката от всички зеленчуци е най-първа. Яж я варена или сурова.. Тя помага по чуден начин за храносмилането... Натрий я и я приложи към раните и обривите си... Тя всичко ще излекува и ще прогони болката от главата и очите...“
Катон Стари „За Земеделието“.
„Хирургът трябва да е млад или малко след това, ръката му трябва да е опитна и твърда, никога да не трепери; той трябва еднакво добре да ползва и дясната и лявата ръце; взорът му трябва да е точен и проницателен; сърцето – неподвластно на страха и състраданието; тъй като главната му цел е да излекува болния, да не се плаши от крясъците му, да не показва по-голяма прибързаност от необходимата, да не реже повече, отколкото трябва, той трябва да проведе операцията така, все едно не чува оплакванията на пациента“.
Авъл Корнелий Целз „За Медицината“.
„Питомен коноп. Някои го наричат каннабиум, други — Схенострофон („канатовъртящ“), „астерион“ (звездообразен). Растение, което е много полезно за изготвяне на здрави въжета. Има листа с неприятен мирис, напомнящ на пепел и кръгли плодове, които, бъдейки изядени в големи количества - водят до безплодие. Накапи в ушите сок от млад коноп, който е хубаво средство от ушни заболявания“.
Педаний Диоскорид „За лекарствените растения“.
„Неочистени и сварени с черупката си стриди превъзходно лекуват ревматизма» Черупката им, опечена на огън и смесена с мед, успокоява болката при възпаление на езика. Същата смес успешно се използва при възпалението на околоушни жлези, при обриви и подувания... разредена с вода тя премахва бръчките от лицето, прави кожата при жените по-мека и нежна, подпомага заздравяването на кожата след изгаряния, и е чудесно средство за чистене на зъби. В комбинация с оцет тази смес спира сърбежа и предотвратява появата на шарка. Суровите стриди пък са много полезни при лечението на туберкулоза...“
Плиний Стари „Естествена история“
{8} Плиний Млади за туристите преди 2000 години: "Ние пътуваме по пътища и морета, за да видим това, което не удостояваме и с един поглед, когато се намира пред очите ни... Предпочитаме отдалеченото и оставаме безразлични към близкото..."
Гай Салустий Крисп:
"...Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко... Затова толкова повече е за учудване порочността на онези, които, отдадени на чувствени удоволствия, прекарват живота си в разточителство и леност, а оставят духа си, най-ценното и най-възвишеното в човешката природа, да затъпява в невежество и бездействие, а при това толкова многобройни и разнообразни са духовните занимания, чрез които може да се постигна най-висша слава..."
'Югуртинската война', глава 2.
Луций Аней Сенека „За Кометите“:
Ще дойде време, когато с усърдието на многото поколения един прекрасен ден ще бъде изнамерено това, което сега е скрито от нас. За такова изследване един живот е недостатъчен, дори целият да бъде посветен на небето. Какво да кажа за нас, толкова неравномерно делящи малкото отпуснати ни години между науката и пороците? Всичко това ще се изясни постепенно в дългия ред на приемствеността.
И ще дойде ден, когато потомците ни ще се учудват, че не сме знаели толкова прости неща...
Някой ден ще се появи човек, който ще опише точно, по какви пътища се движат кометите, защо блуждаят встрани от останалите звезди, нека потомците също дадат своя дан в изследването на истината...
Луций Аней Сенека "За краткостта на живота"
Живеете сякаш ви е писано вечно да живеете, никога не се замисляте колко сте крехки, не забелязвате колко време е вече изтекло. Пилеете го, сякаш го черпите от рога на изобилието, а може би същият ден, който посвещавате на някой човек или на някоя работа, е последният за вас. От всичко се страхувате като смъртни, за всичко копнеете като безсмъртни.
Император Марк Аврелий „Към себе си“:
"Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност."
„Щом отворя очи, да си кажа: „Ще срещна любопитни, неблагодарни, надменни, коварни, завистливи хора, ще срещна егоисти. Станали са такива, защото не знаят какво е добро и какво — зло“. А аз понеже съм съзрял, че природата на доброто е красивото, а на злото — грозното и че дори природата на този, който греши, ми е сродна, не със същата кръв и семе, а защото е причастна към ума и има в себе си божествен дял, знам, че никой от тези хора не може да ми навреди и никой с нищо грозно не ще ме засегне. Нито мога да се разгневя на своя сроден, нито да го намразя. Родили сме се за съдружие като краката и ръцете, като клепките и зъбите на горната и долната челюст. Да си противодействуваме е противно на природата. А да се възмущаваме и отвръщаме от някого е един вид противодействие.“
„Във всеки час твърдо като римлянин и мъж гледай да вършиш, каквото вършиш в момента, с подобаващото непресторено достойнство, с любов, независимост и справедливост. Гледай да не зависиш от никакви други представи. Ще го постигнеш, ако всичко, което вършиш, вършиш като последното в твоя Живот — не необмислено и повърхностно и не отвърнат поради страсти от здравия разум и не неискрено, нито воден от себелюбие и недоволство от това, което ти е отредено. Виждаш колко малко е нужно да се овладее, за да се преживее животът успешно и благочестиво. Защото от човек, който спазва това, и боговете нищо повече няма да искат.“
{9} Пациент се оплакал на лекар—педант:
— Докторе, когато се събуждам, половин час ми се вие свят и едва след това се свестявам.
— В такъв случай, събуждай се половин час по-късно.
Един педант учел магарето си да не яде, като не му давал храна. Когато магарето умряло от глад, педантът казал: “Голяма беда ме сполетя! Магарето ми тъкмо се научи да не яде, и взе, че умря.”
По време на плаване се разразила силна буря. Робите на педанта започнали да се вайкат. “Няма защо да се вайкайте — казал педантът, — в завещанието си съм ви освободил от робство.”
Двама мързеливци легнали да спят. Някакъв крадец се промъкнал и свалил дрехите им от гвоздея. Единият мързеливец го усетил и казал на другия:
— Стани и тичай да настигнеш крадеца!
— Остави тая работа! Като се върне да вземе гвоздея, тогава ще го хванем.
Вицове от първият запазен сборник с вицове “Филогелос” /Смехолюб/ датиращ от IV–V век.
© снимка: DarikNews.bg Съвременният човек използва само 1% от мозъка си - той е безнадеждно оглупял в сравнение с хората отпреди 3000 години, благодарение на техниката и благата на цивилизацията. Това казва преподавателят от Казанлък Теодосий Теодосиев, когото наричат „златния физик на България”. Неговият труд и основаната от него школа стои в основата на успеха на много млади българчета, златни медалисти на международни олимпиади по физика. Две трети от отличията са дадените тъкмо на неговите ученици. Авторът на уникалната Методика за създаване на силов интелект смята, че в българското училище в момента има свръхпостижения - олимпийците по математика, физика, информатика и т.н., но основната маса е безнадеждно, катастрофално зле. „Ако дойдат едни сериозни европейски изпитващи, 90% от нашите ученици никога няма да получат диплома за средно образование - това е трагедията”, коментира Теодосий Теодосиев в предаването на Дарик „Междуредие”: Може да се каже, че вече цели епохи съм в тази система. Започнах още в миналите епохи на ранния социализъм, реален социализъм, развит. По някое време трябваше да изпреварим американците - 70-та година трябваше да стане това. 80-та трябваше да стане комунизъм и всичко да бъде безплатно. Преживяхме и това. И сега сме в какво? В условията на дивия капитализъм? Не, сега сме в закона на джунглата горе-долу, но надявам се, че рано или късно нещата се си отидат на мястото. Доколкото става дума за олимпиадите по физика. Вече 44 години има такива олимпиади, където се събрат най-добрите деца от целия свят, 88 държави са участвали, между които всички най-развити страни. Светът сега е около 7 милиарда, България е около 7 милиона - на нас ни се полага веднъж на 1000 година да имаме първенец на олимпиада по теория на вероятностите. Е, ние имаме! Ние имаме нещо повече - от тези 88 държави, 16 страни са имали абсолютни първенци и ние имаме абсолютен първенец. Това е Иван Танев Иванов, който в момента е професор по математическа физика, в САЩ и Канада работи. Но не е само той. Това е само върхът на пирамидата. България досега е спечелила 100 медала по физика само, защото има медали и по информатика и математика. 100 медала, от които 13 или 14 са златни и от тях две трети са минали през моята школа, скромно казано. От кога е школата ви? Казах, това са вече цели епохи - от епохата на социализма, преходния и ранен капитализъм, но това не е толкова важно. Аз съм си работил независимо от системата, понякога - въпреки системата. Преди години един мой директор беше казал, че не работя за пари, значи за слава. И за слава не работя, за какво тогава?!? Значи работя за удоволствие. И търся да има кой да ме използва. И сега моята мечта е да има колкото се може повече хора, които биха желали да ме използват. Колко ученици обучавате годишно? Те ли ви търсят или вие ги намирате? Те ме намират. Нещо повече - това лято се очертава да имаме шест лагер-школи, от които три са за учители, три школи - са за ученици. Миналото лято на една от школите, която беше в Калофер, имахме 93-ма ученика и още 20 души, които искаха да идват на палатки. Може да си представите колко много са желаещите. Проблемът е, че няма къде да ги поберем тези деца, няма къде да ги занимаваме. Заедно с един мой бивш възпитаник Георги Гандов - колега който работи в астрономическата обсерватория в Стара Загора, и Никола Каравасилев, който води националните отбори по астрофизика, се въртяхме тримата да ги занимаваме. Но все по-трудно става, защото много са желаещите. Как формално се издържа тази дейност, доколкото зная нямате подкрепата на държавата? На тези лагери учениците плащат лагерната такса, като моите лекции са безплатни. Уж сме в капитализъм, но има все още хора в България, които работят безплатно и дават уроци на световно ниво без пари. Остава да има кой да ги оцени и да отиде да ги ползва тези неща. Има и една фондация „Тео”, направена от бивши мои възпитаници, която поема част от разноските на някои по-скъпи бази, като тази при проф. Минко Балкански, която е по-луксозна. Там са по две деца в стая, климатик във всяка стая. Има и други фондации - „Америка за България” и други отделни частни спомоществователи. В последно време имаме един много ценен, патриотично настроен българин - Любомир Минчев, който наистина поема значителна част от издръжката на школата, за което ние сме много благодарни! Не мога да изброя всички, но имаме златна книга на дарителите, в която вписваме тези хора. Децата са им много благодарни, защото има деца, които са социално слаби, семейства, които не могат да отделят 100 лева за две седмици да отиде детето им на една школа. Това са пари за два часа частен урок, но хората ги нямат и има спомоществователи, които ни помагат, за да дадем шанс на тези деца. „Бели врани” ли са тези деца на фона на състоянието на днешното образование? Картината е горе-долу както в спорта - с течение на годините сме имали супер световни шампиони, щангисти, борци, стрелци и т.н, а в същия момент българският народ е на първо място в света по смъртност от сърдечно-съдови болести. Така и нашето училище като система има свръхпостижения - става въпрос за олимпийците по математика, физика, информатика и т.н., обаче основната маса е безнадеждно, катастрофално зле. И ако дойдат едни сериозни европейски изпитващи смея отговорно да заявя като учител в една реално работеща гимназия, че 90% от нашите ученици никога няма да получат диплома за средно образование. Това е трагедията! Това звучи ужасно. Това е нещо ужасно. Ние сме в състояние на катастрофа, на колапс на българското училище. И това не е започнало от сега, а от много-много десетилетия е започнала тази болест. Тя започва с т.нар. рабфак (бел.ред. в близкото минало - специален факултет за предварително обучение на работници за влизане във висше училище без изпит), когато някои хора трябваше да получат диплома след като имат някакви съвсем нулеви знания. При нас болното място е оценката. Не можем да заложим критерии ли? Българската диплома абсолютно нищо не означава - човек може да не знае нищо или да бъде супер гениален, дипломата е една и съща. Оценката в българското училище засега нищо не означава. Моята мечта е да стане както беше в Германия преди години - накрая на всеки месец идва външен изпитващ, който да изпита учениците по всичко. Той не знае кое е детето на кмета, на попа, на партийния секретар или на директора на училището. И всеки ученик работи, защото знае, че външен човек ще го изпитва. Запазил съм стар брой на „Зюддойче цайтунг”, където чрез вестника някаква голяма фирма търси пълен отличник да му даде стипендия. А ние раздаваме златните медали на килограм. Както казваше един бивш наш колега, инспектор по математика - „има шестица, шестичка и шестиченце”. Твърде много станаха „шестиченцата” в България. За съжаление и в университета. Преди няколко месеца имаше една среща в Университета, където проф. Иван Лалов - бивш ректор и бивш министър, спомена, че негови колеги от ЕС, с които навремето е сключвал договори за взаимно признаване на дипломите, сега съжаляват, че са подписали тези споразумения. Защото има специалисти с висше образование на абсолютно световно ниво, но има и такива, на които дипломата абсолютно нищо не стои зад нея. Кога образованието ще стане реална ценност в България, защото и това е проблем? Най-голям проблем в момента е колосалната липса на морал в българското общество. Невъобразим дефицит на морал имаме в момента. До известна степен успехът на моята школа е в това, че аз давам шанс на оня репресиран ученик, защото талантливите деца в българското училище са репресирани. Когато един ученик, който нищо не знае и друг, който е гениален, получават една и съща оценка - това какво е?!? Друг е въпросът, че системата в училище в момента основно санкционира незнанието, но не поощрява уменията на ученика в друга сфера, в която той ги има - това може би също пречи за откриването на таланта на едно дете? Да. Преди 2400 г. дядо Аристотел е казал, че равенството е справедливост, но само между равни. Неравенството също е справедливост, но само между неравни. А ние дълги години живяхме в условия на реален социализъм, където всички трябваше да бъдем равни и сега берем плодовете. Защо обаче битува това мнение у мнозина, че едно време при комунизма образованието беше добро? От тогава започна болестта. Мога да цитирам един бивш директор на селскостопански техникум, който казваше, че при тях чакат някой ученик да си отвори устата, да каже нещо, за да му пишат 5. Това е било 1970 г. Сега доживяхме в математическа гимназия ученик да си отвори устата и да му пишат 5. Дерайлирането си върви, но то не е започнало сега. А в същото време постоянно се напъваме да правим реформи в образованието, реформата все не се случва и все има неясна посока. Проблемът е, че се прави една имитация. Ние сме имитация на демокрация и се опитваме да излъжем европейците. Непрекъснато се опитваме да лъжем - отново дефицит на морал! Това, което е най-трагичното в нашето общество е чудовищният дефицит на морал. Тази дума някак се забрави, стана неприлична. Напротив - напоследък доста се развяваше покрай протестите тази дума, говореше се за новия морал, за стария морал. Някак е изпразнена от съдържание тази дума. Много хора безнадеждно са забравили какво означава трудов морал например. Ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат - то си тръгна от социализма. От тогава тръгна разпадането на трудовия морал и всичко останало. Добре, но няма ли да си отиде социализмът в мисленето в тази посока? Не, той се репродуцира. Той се предава от поколение на поколение, има възпроизводство. Все пак младите се раждат без спомен за онова време? Не, само тези, които са работили на запад някъде, където никога не е имало такава система. Там може и да има нещо. Макар, че това е световен процес, в световен мащаб се наблюдава все повече липса на морал, той не е само при нас. Но при нас болестта е много, много тежка. Талантливите деца в науката - кой всъщност ги подкрепя, освен хора като вас и родителите им, ако имат възможност? Даже невинаги и родителите. Има някои родители, които нямат нищо общо с науката, обаче децата им излизат на световно ниво. Има една народна поговорка „От поп - кюп и от кюп - поп”. Значи в семейство на съвсем невзрачни, скромни хорица, но с приличен морал - излизат деца на свръхниво. И обратно - от семейство на много напреднали хора може да излязат деца, от които нищо не става. Давали са ми съвети преди време да хвана пет ученика, да ги занимавам за световно ниво, на останалите да пиша шест и да не се занимавам с тях. Такива съвети никога не съм ги слушал. Винаги съм работил с огромен масив ученици, защото всеки човек има индивидуална крива на развитието. Някои по-бавно се развиват, обаче отиват по-далеч. Трябва да се даде шанс на всеки. Това е едно общество с голям коефициент на полезно действие, това което максимално използва реалностите на всеки човек. Моята мечта е точно тази – да може на всяко дете да използваме максимално възможностите. Това е интересът на държавата на първо място, интересът на работодателя - да не дойде утре работник, който да му умножи усилията по 0 или по -1. През последните години се говори за все по-некачествената подготовка на кадрите. На тази сбирка сега (бел. ред. Първата Национална конференция по природни науки и иновации: диалог между държавата и обществеността, която се проведе в София на 24 и 25 март) имаше хора от бизнеса, които казаха, че са кръвно заинтересовани при тях да дойдат грамотни работници. Един много интелигентен мъж - Жак Атали, беше написал една знаменита книга, в която пише, че „най-ценният, най-скъпият продукт през 21 век ще бъде доброто образование”. В този смисъл аз съм привърженик на тази теория, че не може да имаш силна държава съставена от социално слаби. Цял живот съм се трудил, за да има колкото се може повече социално силни в нашата страна, които да имат могъщият интелект, да могат да създават продукт на световно ниво и продукт със свръхкоефициент. Нямате ли усещане, че отглеждате и обучавате деца за износ? Този въпрос много пъти са ми го задавали, но моят отговор е следният: Ще бъде ли морално да затворим Райна Кабаиванска в някоя селска кръчма да пее в България?!? Абсолютно няма да бъде морално. Човек, който е голям талант трябва да отиде при другите големи таланти. Получава се кръстосано опрашване, правят се свръхпостижения и после те се връщат обратно при нас - под формата на нещо, което можем да ползваме или под пряка помощ. Първият ми златен медалист Петко Динев например отиде в Америка - първо той работи за американците, после те за него и сега в момента е бизнесмен в науката, който само дава идеите и контролира как се разработват тези идеи. И произвежда продукти на свръхвисоко технологично ниво, които продава на най-платежоспособните платци в света като Американското правителство и правителството на Израел. От какво имат нужда поведе тези талантливи деца в науката - от финансова или от друга подкрепа? Тези деца имат нужда и морална подкрепа и от финансова подкрепа. И много се радвам, че в нашите школи идват бившите ни възпитаници, които вече са станали световни величия. Когато децата видят, че този който е бил като тях е станал нещо от световна величина, това им дава кураж. Това е моралната подкрепа, а материалната подкрепа - аз ви казах вече за тези, които са създали фондации и т.н. Въпросът е държавата защо пасивно стои отстрани, доволна разбира се от тези постижения? Нашата държава е един данъчен рай за онези - да са живи и здрави, които си откраднаха предприятия за по един долар. Те искат държава, в която да няма армия, да няма полиция, да няма здравеопазване - просто да бъде един данъчен рай, в който да има предимно евтина работна ръка, която да им работи пък качествено. Е, не може всички радости наведнъж - ако е безпределно евтино, няма как да е качествено. Аз работя за качеството на човешкия труд. И не всички заминават, има и такива, които остават тук. Има и такива, които отиват и се връщат - някои се връщат като работодатели. Така че процесът е двустранен. Оптимист ли сте, че скоро ще видим някакво държавническо, мъдро поведение в сферата на образованието? Бих казал, че съм от партия за умерен прогрес и се надявам на еволюция. Революция няма да стане, то е ясно. Но еволюция - като минат 50, 100, 200 години, може и да стане. Интересен е този ваш метод, система за формиране на силов интелект? Това не е кой знае какъв патент. Аз каня учители от цяла България. Сега в началото на април ще имаме при проф. Минко Балкански в с. Оряховица курс за учителите. Аз си разпространявам опита, стига да има кой да го възприеме и да работи по този начин. Идват ли учители? Идват, вече правим втора такава група и се надявам с течение на времето да се получи достатъчно голям масив учители, които да размножат този опит. Стига да не се пенсионират междувременно всичките? Идеята на професора беше да съберем до 100 души млади учители. Оказа се, че значителна част от тях са в предпенсионна възраст, но то „Каквото дал господ, това ще вземе дявола”. Така че революции няма да правим, но еволюция ще има. На теория или на практика са по-добри българчетата в сферата на физиката? На теория, защото както беше казал преди години един ректор на Московския университет - „ние сме първи в света там, където трябва само молив, хартия и глава”, но там, където има някаква техника, цели области от науката ни се губят. И действително техниката, с която разполагаме в повечето случаи е от Първата световна война и сме много благодарни на хората, които ни помагат в момента да си направим съвременни лаборатории. Каква част от мозъка си използва съвременният човек? Тук смело мога да заявя, че сегашният човек се мисли за много интелигентен, защото може да натиска копчето на дистанционното. Ами то и една маймуна може да натиска копчето на дистанционното. Но истината е, че преди 3000 години астрономите, които не са имали Хъбъл телескоп, не са имали компютри, а са ползвали само канапчета, отвеси и ъгломери са предсказвали слънчеви и лунни затъмнения с точност до минутата. Сегашният човек е безнадеждно оглупял, благодарение на многото техника, която е около него. Освен това е и по-хилав и по-недъгав, точно благодарение на всички тези техники около него. Човекът все повече губи форма, благодарение на благата на цивилизацията и просто трябва да преодолее своята гордост, да не се прави на толкова умен, защото ако го поставим на мястото на Архимед, той абсолютно не би се справил. Няма и един процент от мозъка да се използва в момента, това са реалностите. И един малък народ, ако успее да използва 2-3%, ще излезе на световно ниво - аз се опитвам да извадя тези полезни проценти и да направим благоденствие за България. Как гледате обаче на частните уроци? Това е отново въпрос на липса на трудов морал - не са научени децата да се трудят от малки, иначе щеше да отпадне нуждата от толкова много частни уроци. И суеверната надежда на много родители, че с пари всичко се купува. Ами не се купува всичко с пари - трябва да се научи детето на труд! Казвате, че започвате сутрин рано с учениците и продължавате често до полунощ? Не понякога, а всеки ден продължаваме до полунощ на лагер-школите. Има толкова желаещи, че никога не успяваме да вземем всички. Надявам се все повече деца да научават, че има място, където могат да получават безплатно уроци на световно ниво. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1240924
