Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Last roman

Глобален Модератор
  • Брой отговори

    15806
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    468

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Last roman

  1. тея шебеци освен аллаху акбар друго могат ли да викат? Трябваше да е танку акбар. Щото Т-то мачка всичко.
  2. е, то хипотези много, ама си трябват солидни археологически доказателства, сравняване на артефакти, ако щеш дори - лингвистични данни. Иначе си оставаме в сферата на фантазиите.
  3. мое па да са трако-даки, избягали в задкарпатието, наплодили се и цъфнали през 5-6 век обратно да мъстят на злата Римска империя и да освобождават своите романизирани събратя.
  4. какво сте скочили срещу конското месо, ве? Много си е хубаво даже.
  5. Last roman

    Вода

    във форума се пише на кирилица. Първо и последно предупреждение.
  6. A ето и книгата на Апиций: http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Apicius/home.html
  7. което ще се казва додънопиенизъм И естествено веднага ще възникне неговият антипод - недодънопиенизъм)))
  8. що да я заключваме темата, колега, тъкмо ми стана интересно.
  9. именно и накрая като си понаучил доста работи, стигаш до прочутия извод: аз знам, че нищо не знам.
  10. знанието също опиянява, както показва нескромният ми опит в областта на духовните занимания.
  11. Човешко е да се греши. Ето една развенчана заблуда и при учените /след половин век: http://pronauki.ru/nature/cikl_krebsa_cianobakteryi/
  12. аз пък изобщо не разбрах, за какво точно се спори тук /вярно е, че попрочетох по диагонал нещата/ - тръгнахме от нисшите гръбначни и стигнахме до цикъла на Кребс и митохондриите. Ама да продължа - при прокариотите цикълът на Кребс протича в цитоплазмата. Kислородът, който се отделя за тях е чисто и просто отпаден продукт. В доброто старо време, когато Земята била млада /и животът - анаеробен/, натрупването на тази силна отрова в атмосферата и водата /вследствие дейността на микроорганизмите/ доста застрашила живота въобще, но се намерили бактерии /ех, тази еволюция/, които се приспособили да съществуват в такава среда, че даже и да използват кислорода. И тъй те станали доминантни организми /аероби/ и заживяли мирно и щастливо.
  13. фастфудът и закусвалните са познати още от древен Рим и са създадени главно за прехрана на по-бедните. Иначе френците са опознали бистрото покрай братушките.
  14. не всичко, но се старая да съм наясно за повечето неща.
  15. точно те са си извършвали поначало цикъла, преди да бъдат включени в еукариотите. Ето нещо интересно по темата: The traditional view posits that the host that acquired the mitochondrion was an anaerobic nucleus-bearing cell, a full-fledged eukaryote that was able to engulf the mitochondrion actively via phagocytosis (Figure 2). This view is linked to the ideas that the mitochondrial endosymbiont was an obligate aerobe, perhaps similar in physiology and lifestyle to modern Rickettsia species; and that the initial benefit of the symbiosis might have been the endosymbiont's ability to detoxify oxygen for the anaerobe host. Because this theory presumes the host to have been a eukaryote already, it does not directly account for the ubiquity of mitochondria. That is, it entails a corollary assumption (an add–on to the theory that brings it into agreement with available observations) that all descendants of the initial host lineage, except the one that acquired mitochondria, went extinct. The oxygen detoxification aspect is problematic, because the forms of oxygen that are toxic to anaerobes are reactive oxygen species (ROS) like the superoxide radical, O2-. In eukaryotes, ROS are produced in mitochondria because of the interaction of O2 with the mitochondrial electron transport chain. In that sense, mitochondria do not solve the ROS problem but rather create it; hence, protection from O2 is an unlikely symbiotic benefit. This traditional view also does not directly account for anaerobic mitochondria or hydrogenosomes, and additional corollaries must be tacked on to explain why anaerobically functioning mitochondria are found in so many different lineages and how they arose from oxygen-dependent forebears. An alternative theory posits that the host that acquired the mitochondrion was a prokaryote, an archaebacterium outright. This view is linked to the idea that the ancestral mitochondrion was a metabolically versatile, facultative anaerobe (able to live with or without oxygen), perhaps similar in physiology and lifestyle to modern Rhodobacteriales. The initial benefit of the symbiosis could have been the production of H2 by the endosymbiont as a source of energy and electrons for the archaebacterial host, which is posited to have been H2 dependent. This kind of physiological interaction (H2 transfer or anaerobic syntrophy) is commonly observed in modern microbial communities. The mechanism by which the endosymbiont came to reside within the host is unspecified in this view, but in some known examples in nature prokaryotes live as endosymbionts within other prokaryotes. In this view, various aerobic and anaerobic forms of mitochondria are seen as independent, lineage-specific ecological specializations, all stemming from a facultatively anaerobic ancestral state. Because it posits that eukaryotes evolved from the mitochondrial endosymbiosis in a prokaryotic host, this theory directly accounts for the ubiquity of mitochondria among all eukaryotic lineages. http://www.nature.com/scitable/topicpage/the-origin-of-mitochondria-14232356
  16. а разбира се откъс от любимото ми произведение 'Сатирикон' на Петроний, където в главата 'Гощавка у Трималхион' се описват прелестите на римското чревоугодие. http://chitanka.info/text/30983-goshtavka-u-trimalhion
  17. It's evolution, baby. А теорията доста отдавна е доказана. айде нещо нагледно по въпроса, да разнообразим малко темата: http://vbox7.com/play:0a71061e
  18. Храна и хранителен режим Денят на свободния и заможен римски гражданин бил строго подреден. Практическите занимания и обществените дела по възможност били извършвани преди обед до настъпването на жегата. След това идвало времето за почивка, след което римляните се отправяли към стадионите, термите или пък се занимавали с физически упражнения и се разхождали. Вечерта римляните се отдавали на пиршества в компанията на роднини и приятели. Римляните се хранели три пъти на ден. Рано сутринта, по изгрев слънце, приемали закуска, включваща хляб и сол, маслини, мед, мляко, а също и популярната в Италия каша /заради което гърците наричали римляните – „лапачи на каша”/. Такива били например „маза“ – смес от брашно, мед, сол, зехтин и вода, или „турон“ – смес от брашно, стрито сирене и мед. Много от продуктите преди приготвяне се посипвали с брашно. Във връзка с това в домакинствата много се ползвали пшеница и ечемик, от които се правели и тестени топчета „глобули“, пържени в зехтин или разтопена сланина, с глазура от мед и посипани с маково семе. Но като цяло готвенето в самия Рим било признак на излишно време и разкош /трябвало е да притежаваш кухня, готвач и прислуга от роби/, затова несъстоятелните римляни предпочитали да похапнат готова храна в множеството закусвални и кръчми. Римският "фаст фуд" приличал досуш на днешния – котлети от кълцано месо и кайма били пържени на поставени на улиците скари и продавани в парчета хляб. Популярна закуска бил и Libum - вид кейк, приготвян със сирене и яйца. До нас е достигнала рецепта от известния държавник Катон Стари: "Либум да се прави по следния начин: Да се стрие добре в хаван 2 либри сирене. Щом е добре стрито, да се добави 1 либра обикновено пшенично брашно, или, ако искаш да стане по-пухкав, половин либра фино пшеничено брашно, и да се омеси добре със сиренето. Да се добави едно яйце и всичко да се омеси добре. От тази смес да се оформи самун, да се подложат листа и да се пече бавно в горещо огнище под глинен похлупак." Втората закуска била по обед – хляб /основната храна в Античността/ със зеленчуци, козе или овче сирене, масло и мляко. Хлябът бил правен от ечемик /за простолюдието/ и от пшеница /за по-заможните/. По времето на Август безплатното раздаване на жито на бедните граждани на Рим било държавна политика, а Септимий Север постановил вместо жито плебеите да получават готов хляб. Хлебопекарите в Рим били уважавани и формирали гилдия /collegium/ със свои ритуали и религиозни събирания. Менюто на обикновените граждани също така включвало много зеленчуци: любимото на всички римляни зеле, цвекло, леща, нахут, бакла, грах, моркови, ряпа, репички, аспержи, лук, праз, чесън, хрян, пащърнак, маруля, целина, магданоз, копър. Зеленчуците в древен Рим били използвани за направа на салати. Това били блюда, съставени от нарязани ендивия, магданоз, девесил и лук, овкусени с мед, сол, оцет и зехтин. Също така се ядяли рибени чорби и разнообразни варива. Най-популярен бил еквивалентът на сегашният "борщ": супа от зеле и цвекло. На почит били и супите от леща и бакла. За десерт древните римляни обичали да пият мляко, но задължително го разреждали с вода. Популярна била и ферментирала напитка от ечемик /подобие на днешния 'квас‘/, както и "поска“ - една доста странна смес, от вода, оцет и яйца служеща за разхладителна напитка. Виното се пиело разредено с гореща или студена вода, а бирата била пренебрегвана от повечето романизирани граждани като "варварско питие". По-заможните римляни на обяд могли да си позволят да похапнат плодове, месо или риба. От плодовете предпочитани били ябълки /пържени в тесто/, круши, сливи, грозде, ягоди, маслини, праскови, вишни, кайсии /внесени от Персия и Армения/, нар /от Картаген/, ананаси, фурми, смокини, бадеми и кестени. Вечерята за по-бедните римляни била повторение на обяда, освен в празнични дни, когато хапвали и месо. Месото на домашните животни било скъпо, затова често се консумирали уловени диви животни – птици и бозайници, тогава срещащи се в изобилие. Рибите също били достъпни /морето било по-щедро от днешното/, така че дори и бедняците се хранели сравнително разнообразно и пълноценно. Вечерята или същинският обяд за по-богатите се провеждал в гостните на къщите - триклиниумите /където около кръгла или правоъгълна маса се разполагали ложите/. На всяко ложе се разполагали по трима човека. Мъжете лежали, жените – седяли. Според правилата за един стандартен обяд броят на хората трябвало да бъде не по-малко от трима, но не повече от деветима /non minus tribus, non plus quam novem/. Често се канели гости и тогава започвала гощавка или пир, съпроводена с беседи за изкуство и литература. Произнасяли се и речи. Римският сатирик Марциал твърдял: „По време на гощавката ние получаваме висшето си образование”. Обикновено пирът преминавал под музикален съпровод, а масите и стените били отрупани с венци и цветни гирлянди, които придавали красота и тържественост на мероприятието. Угощението се състояло от три части - gustatio /ордьоври/, fercula /основни ястия/ и mensae secundae /десерти/. Първо се давали закусчиците: салати, гъби, пълнени яйца, гъши дроб, късове овчи мозък, маринована риба, морски таралежи, охлюви, стриди. След това донасяли главните блюда /можели да достигнат до десет различни гозби/, най-често от домашни животни: свинско, заешко или козе месо; или пък дивечово месо: глигани, сърни, елени; също карантии - шкембе, наденички, ккървавици и пр. Римляните яли и много птиче месо – кокошки, фазани, пауни, яребици, за изискани се считали блюдата от бекаси и щъркелово месо, мозъци от славеи, гребени от петли, езици от фламинго и чучулиги. Ценяла се и морската храна от редки видове риби /риба тон, кефал, мурени, барбуни, змиорки/, мекотели /калмари и октоподи, миди и стриди/ и раци. Гощавката завършвала с десерт, в който влизали сладкиши, кремове, бисквити, орехи, дюли, фурми и разнообразни плодове. Разбира се по време на цялото угощение на гостите се сервирали разнообразни вина в изискани стъклени или сребърни чаши и фиали. Особено търсени били отлежалите фалернски и цекубски вина, както и вносните от Гърция, Мала Азия, Испания и Южна Галия. Вината често се подслаждали с мед и подправки - канела, черен пипер, карамфил /за червените/, анасон, джинджифил, мастикс и шафран /за белите/. Домакинът на гощавката преценявал с колко вода трябва да бъде разредено гъстото вино, за не се опиват гостите прекалено бързо и да останат в добра кондиция до самия край на вечерта. Страстта към екзотичните блюда набрала скорост в залеза на Републиката, когато всички морета и земи били претърсени за всевъзможни деликатеси. Особено известен с кулинарното си 'хоби' бил римският пълководец Луций Лукул /победителят на арменския цар Тигран и на понтийския цар Митридат/. Кампаниите му го направили приказно богат, а освен че колекционирал ръкописи, картини и статуи, той разпращал хора из целия тогавашен свят в търсене на редки ястия и продукти: стриди от Сицилия, фламинго от Нил, пауни от о-в Самос. От Понт или Кападокия той донесъл в Рим черешовото дърво. Във вилите му имало рибарници с прясна и солена вода, където били отглеждани деликатесни риби. Около именията си изградил и ловни паркове, където се охранявали внесени отдалеч благородни елени, антилопи и газели за пиршествата. Лукул можел да попилее цяло състояние за едно-единствено ядене - според Плутарх, веднъж той поканил Цицерон и Помпей в своята столова, наречена "Аполон" /Лукул имал различни трапезарии в които се сервирали различни ястия/, и обядът на тримата излязъл около 50 000 драхми. Въпреки че разточителните угощения не се одобрявали от римските власти, за което говорят законите на Фаний, Дидий, Емилий и Сула за ограничаването на разкошните трапези, все повече богаташи се отдавали на безобразно чревоугодничество. В търсене на екстравагантното римляните измисляли наистина странни за съвременния вкус ястия - истински деликатес били свинските вулви, пълнени с печени съсели или езици от чучулиги, също зърна на свински гърди в саламура от риба тон /т. нар. ликвамен/, слонски хоботи, дори камилски копита. Естествено признак на благосъстояние било гарнирането на готварските произведения с редки и скъпи подправки, каквито по онова време били силфиум /изчезнал вид подправка от рода на ферулата/, пиперът, индийското орехче, нардът, джинджифилът, кардамонът и канелата /внасяни от Китай, Индия и Малайзия/. Дегустацията на всевъзможни кулинарни чудеса била издигната в култ. Друг невероятен чревоугодник бил император Вителий /69 г./. Както пише за неговите обяди Светоний: "Угощения давал по три, а понякога по четири пъти дневно: утринна закуска, закуска през деня, обяд и гуляй. И с всички се справял лесно, понеже взимал средства за повръщане. В един и същи ден гостувал на различни домакини и на никого това не струвало по-малко от 400 000 сестерции. Най-прочута била гощавката, дадена от брат му по случай пристигането в Рим: както разправят били поднесени 2 000 най-отбрани риби и 7 000 птици. Но и нея надминал при посвещаването на едно блюдо, което сам наричал "Щитът на Минерва, закрилница на града" поради необикновената му големина. В това блюдо били смесени дробчета от риба скар, мозъчета от фазани и пауни, езици от фламинго, мляко от мъжки мурени... Но понеже лакомията му била не само ненаситна и непрекъсната, но и неприлична, не можел да се сдържа дори по време на пътуване или жертвоприношение: пред самия олтар грабвал едва ли не от огъня парчета месо и жертвен хляб и започнал да дъвче, а в кръчмите по пътя се нахвърлял на още димящите гозби или пък на огризките от предишния ден..." Казват че за няколкото месеца, през които бил император, Вителий "изял" 200 000 000 сестерции. Eдинствената му заслуга към римската кулинария била, че популяризирал отглеждането на сирийските фъстъци в Италия. За разлика от Вителий, император Август не си падал по големите пиршества. Ето описание на неговото меню: хляб, риба, сирене и смокини. Затова пък си позволявал да изпие по три чаши вино на хранене - признак за неговата пословична трезвеност /според Светоний/. Пирът в Римската литература Показателно за римското излишество е добре известното произведение „Сатирикон” на Гай Петроний Арбитър /живял по времето на Нерон/. В него авторът осмива гощавката, която дава новоизлюпеното парвеню Трималхион, изобилстваща от всякакви екзотични приумици: "Един овален поднос съдържаше дванадесетте небесни знака, разположени в кръг. Над всеки знак готвачът бе поставил по едно подходно и съответно ястие: над овена — нахут, над бика — къс говеждо месо, над близнаците — бъбреци и мъдета, над рака — венец, над лъва — африкански смокини, над девицата — матка от неопрасвала се свиня, над везните — едни теглилки, в едното блюдо на които имаше пита със сирене, а в другото — млин, над скорпиона — морска риба, над стрелеца — оклопета, над козирога — морски рак, над водолея — гъска, над рибите — две червеноперки. В средата пък имаше чим, изрязан заедно с тревата, върху който бе поставена медена пита. Един египетски роб разнасяше наоколо хляб в сребърна подница". В противовес на сатирата на Петроний, поезията на Квинт Хораций Флак /65 г.-8 г. пр. Хр./ възхвалявала гастрономическите добродетели. Квинт бил епикуреец, който харесвал богатите трапези, но ненавиждал парвенющината. Съвременник на Цезар и Октавиан Август, приятел на Вергилий и convictor /другар, сътрапезник/ на Меценат, успял да се наложи едва ли не като законодател на добрия естетически вкус. В стиховете му често се упоменават дроздове печени на шиш, пушен свински джолан със зеле или стриди от Цирцейския залив, морски таралежи, лаврентийски глиган, едри калкани и змиорки, гарнирани със слез, маслини и дива цикория. Най-синтезирано неговото разбиране за трапезата е развито в три сатири - "За умереността", "Философия за гастрономи" и "За трапезната безвкусица". „Та колко уврежда човека смесено блюдо, ще се увериш, като само си спомниш простата твоя храна как ти беше полезна. Но колчем пържено смесваш с варено и стриди към дрозда прибавяш, сладките сокове в злъчка превръщаш, слузта на стомаха, лепкава, смутове ражда. Нима сам не виждаш как всеки бледен се вдига от пир неумерен? Който пък леко похапне и тяло подсилил, си легне, сладко заспива и бодър за труд отреден се събужда“ За него почтеният човек трябвало да проявява умереност, да не робува на предразсъдъците и модата, а да търси наслада и радост от мига, който храната и виното дават. Също така да цени разнообразната храна - от простите селски ястия, до сложните специалитети, когато са приготвени и поднесени с вкус. За Флак удоволствието от трапезата е свързано с атмосферата около нея - ястията трябва да се дегустират в добра компания, а съдовете, салфетките и чашите трябва да са чисти и красиво подредени. Скромна била закуската на поета Maрк Валерий Марциал. Роден в Испания, той бил известен най-вече с 12-те си книги с епиграми, публикувани в Рим между 86-та и 103-та година по време на римските императори Домициан, Нерва и Траян. В менюто му присъстват "марули прости, пикантен праз и риба тон, нарязани яйца, зеле в гювече, наденичка и жълтеникав боб /има се предвид бакла/ с бекон червен". А за десерт - "стафиди, круши от Сирия и кестени горещи, изпечени на бавен огън". За 'коктейлни мезета' Марциал предлага "прясно откъснати пиценски маслини, лупина топла и грах горещ". Съвсем друг мироглед изповядвал Марк Гавий Апиций, роден около 25 година пр. н. е., живял във времената на Октавиан Август и Тиберий. Трактатът му „Десет книги по готварство” /De re coquinaria libri decem/, оставя трайна следа в европейската кухня, бит и култура. Като всеки гастроном Апиций се е славел като човек с префинен вкус, но също и като отявлен прахосник. Сред екстравагантните му гастрономически експерименти са останали в историята откритието му да храни пъстървите със сушени смокини за увеличаване на черния им дроб или рецептите му за пълнени с езици от славеи или фламинго свински вимета и матки, както и многобройни сосове и десертни пасти. Атеней разказва, че наел цял кораб само, за да иде да провери лично дали Либийските скариди били така големи, както разправяли, но вследствие на голямото си разочарование като ги опитал още на палубата до либийския бряг, така и не слязъл на твърда земя. Когато, пък, си дал сметка, че прахосничеството му го разорило, довеждайки го до просешка тояга, предпочел да се отрови пред това да се откаже от дотогавашния си начин на живот. Макар Апиций да е смятан за първия постарал се да събере римската готварска традиция. Трактатът достигнал до нас, запазвайки авторството му се дължи на копие от IV век с доста отдалечен от класическия латински и по-близък до народните говори език и се доближава повече до съвременната ни представа за готварски бележник. Рецептите са бегло нахвърляни, нерядко неточни и премълчаващи подробности около приготовлението или използваните количества : от само себе си се разбира, че не са писани за начинаещи, с чието любопитство да бъдат съобразени. Заглавията на десетте му книги, достигнали до нас в по-късни преписи са, както следва: Epimeles – Вина, консервиране и подправки, Sarcoptes – Яхнии, кълцани меса и суджуци, Cepuros – Плодове, зеленчуци и сирена, Pandecter – Теста, сосове и компоти, Ospreos – Хлебни и бобени, Tropetes /aeropetes/ – Хвъркати, Polyteles /volatilia/ – Кухня на момента: вкусотии и деликатеси, Tetrapus /quadripedia/ – "Четириноги": дивеч, Thalassa /mare/ – Морски дарове, Halieus /piscatura/ – Риби и рибни сосове. Апиций широко използвал най-разнообразни подправки: шафран, нард, карамфил, силфиум /изчезнал вид ферула с вкус на чесън/, миртови ягоди, канела, черен пипер, босилек, дафинов лист, мащерка, чубрица, майоран, кориандър, синапено семе, ким, кимион, джоджен, анасон, мак. От рецептите разбираме и че кисело-сладкият вкус и изобщо смесването на вкусовете е характерна черта на римската кухня. За кисел вкус се използвал оцетът, а за подсладител – медът. Соленото в блюдата идвало от легендарния крайно солен рибен сос, наречен ликвамен или гарум, представляващ универсалната римска подправка, прибавяна и в сладкиши, компоти и петмези по същия начин, по който днес янките слагат навсякъде кетчуп. Според рецептата дадена от Петрониевия „Сатирикон”, можем да си добием от този твърде ценен за древните продукт, покривайки дъното на 30 литров съд със слой от подправки като анасон, див копър, седефче, джоджен, босилек, девесил и пр., редейки отгоре му друг слой от парчета всякаква риба /непочистена/, който на свой ред да бъде затрупан от сол и така в същия ред, докато се напълни отгоре със сол. Оставя се да отвърне за седмица и в продължение на още двайсет дни се обърква периодично. Прецедената саламура е, всъщност, ликвамена, чийто основен производител по онова време се е намирал на южния бряг на Испания в Нови Картаген /дн. Картахена/. Според Апиций:„вземете нарязани шпроти, аншоа или скумрия, смесете всичко и го оставете в корито. Добавете две пинти сол и разбъркайте добре. Оставете го за една нощ, след което го сипете в глинен съд и го оставете отворен на слънце за два или три месеца, като от време на време го разбърквате с пръчка, после го затворете с капак и го приберете." По-късно се добавяли билки /кориандър, кимион, магданоз, дафинов лист/, сместа се прецеждала се през цедка и тази смес се оставяла да узрее. Цената на този сос по времето на Цезар била 500 сестерции /около 4000 английски лири/ за един congius /около 3, 25 л./. Произведението на Апиций се ползвало с популярност и през Средновековието. Готът Винидарий вмъкнал към книгата му издръжки 'Excepta', където се появили нови подправки в това число джинджифил и шафран /използван за оцветяване на ястията, характерно за средновековната кухня/. Следи от римската кухня се откриват в посланието 'De observatione ciborum' написано през VI век от гръцкия лекар Антимон към Теодорих, краля на готите. Това е първият трактат по диететика и гастрономия в Средновековна Европа. В него се споменават като ароматни подправки нардът и шмакът, обичаят ястията да се варят в мед или оцет, описание на римски сосове като „ossimele“ /съставен от мед и оцет/, „enogaro“ /вино и гарум/, използването на мед като подсладител на вино или вода – все признаци, че кулинарните традиции на античността продължавали да са актуални дори и след падането на Рим. Също така имаме и свидетелствата, че през VIII век търговците по долината на р. По търгували със garum, който фигурира и в инвентарните списъци на някои италиански манастири от IX век. Възможно е продуктите да са били внос от ‚Византия‘ – средновековната Римска империя която наследила и античните готварски традиции.
  19. Аз за такова нещо не съм чувал.Знам за прокариотните, че са приспособени да живеят в анаеробни условия.Просто не виждам как би могъл да протече този процес без наличието на митохондрий и разположената в тях дихателна верига. Пич, митохондриите са точно прокариотни организми, погълнати едно време /преди милиарди години/ от еукариотен организъм и заживяли в симбиоза с него /по плана - енергия срещу храна/.
  20. „Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.” което още веднъж доказва, че от много пиене човек става сантиментален
  21. дам, не е лошо авторът на темата да си прочете учебника за 7-ми клас. Сега, изясни ли ти се защо животните, все пак, дишат? Божа работа, гоуст
  22. Last roman

    Вода

    с малко бензинец отгоре си гори.
  23. те заради тея девойки вече бих налягал пред амбразурата или зад нея - абе където е по-удобно
  24. Проф. Валентин Тодоров: Министерството на културата развива престъпна дейност, следвайки пътя на парите Проф.д-р Валентин Тодоров работи в НИПК от 1974 до 1994 г. като ръководител и директор на Централната изследователска лаборатория за паметниците на културата.От 1994г. е преподавател по "Консервационна експертиза и материалознание" в катедра "Реставрация" на НХА. Работил е по почти всички национални и световни паметници на културата - Боянската църква, Свещарската гробница, Мадарския конник, Александровската гробница, археологическите резервати Нове, Сердика, Никополис ад Иструм и много други. - Проф. Тодоров, в какво състояние беше открита гробницата до с. Александрово? Какво се направи през годините за нейната реставрация и в какво състояние е днес? - Гробницата е открита в сравнително добро състояние. Разбира се, налице са и до днес следи от 24-вековното съществуване - бял воал върху стенописите, разслояване на мазилката от градежа, участъци с липсваща мазилка, деструкция и люпежи на живописния слой и пр., които в никакъв случай не намаляват нейната стойност. Концепцията за опазване на гробницата включваше прокопаване на околовръстна галерия и укрепването й по миньорски начин с цел изсушаването да стане "отвътре навън" чрез понижаване на съществуващата в интериора висока относителна влажност на въздуха 96-98% до приемливите 50-60%. Нашият екип (с ръководител П. Попов) реши най-сложния проблем - възстановяване на връзката между мазилката със стенописите и каменния градеж, за да не рухнат на пода при прокопаването на галерията. Проведените научни изследвания върху техниката и технологията на античния майстор, доказаха използването на восък като свързвател на живописта, т.е. една от най-старите живописни техники - енкаустика. Тази изследователска дейност и извършеното закрепване на разслоената мазилка върху каменния градеж получиха най-висока оценка от световноизвестни експерти в тази област. Техните експертизи (микробиологична, микроклиматична, по консервация на стенописите и по консервация на каменния градеж) са предоставени на Министерството на културата (МК) и Националния институт за национално и културно наследство (НИНКН) през август 2009 г. В тях се съдържат възможно най-добрите и най-ефективните предложения за опазване на този уникален паметник. Междувременно през март 2010 г. при посещение на обекта констатирахме, че хидроизолацията на прокопаната галерия е некачествена и от много места, главно от свода, прониква вода. Беше се образувала гигантска гъбна колония над гробницата. Ние веднага уведомихме Министерството на културата и НИНКН. Вместо да предприеме необходимите мерки, МК прекрати дейността на нашия екип и ни вкара в едни конкурсни процедури за обществена поръчка. Бяха направени няколко конкурса и накрая той беше спечелен от фирма, която няма нищо общо с консервация и реставрация. И забележете, фирмата печели конкурса за 106 000 лв. при оферта от страна на научния екип 28 000 лв., който има и становище на европейски учени, които подкрепят научния екип, свършил огромна част от работата. Резултатът беше логичен. Представеният проект на частната фирма бе отхвърлен от Експертния съвет на НИНКН като негоден и неотговарящ на нуждите на опазването на гробницата въпреки административния натиск от министерството. Достойната и професионална позиция на НИНКН, председателстван от директора доц. д-р арх. Кандулкова, не остана ненаказана. Два месеца след отхвърлянето на "министерския проект" доц. Кандулкова беше уволнена дисциплинарно и въпреки петицията в интернет на професионалната колегия в нейна защита нещата остават непроменени и до днес. Затова в момента гробницата е заключена, влага съсипва всичко, можем само да предполагаме какви щети са наложени върху живописния слой. Нашият комплексен интердисциплинарен екип участва в три процедури с печеливши оферти, но по формални причини бе отстраняван, за да се стигне до абсурда поръчката да се възложи на фирма, която никога не е имала нищо общо с опазване на паметниците на културата. - От кого потърсихте съдействие и кой трябва да носи отговорност за това вандалско отношение към паметник на културата с такава значимост? - В Закона за културното наследство ясно е записано, че държавата трябва да опазва културните ценности, носители на историческа памет, на национална идентичност, които имат научна и културна стойност и т.н. Александровската гробница е уникален паметник в това отношение. Тя дори надхвърля многократно представите за национална културна ценност, тя е световна културна ценност, защото отговоря на най-важните критерии на Центъра за световно културно наследство към ЮНЕСКО - да има универсална (общочовешка) значимост и да бъде с напълно съхранена автентичност. По тези два критерия тя става един от най-значимите примери в света. Първо, гробницата е от ранния период на античната гръцка живописна техника енкаустика ( IV в. пр.Хр)., която след това се разпространява в древния Египет. Известните Фаюмски портрети са от втори-трети век сл.Хр. Второ, гробницата е достигнала до нас напълно интактна (недокосвана от човешката ръка), което я прави безценна за изучаване на античните живописни и строителни техники, на бита, културата и религиозните обичаи на нашите предшественици траките. Може да бъде направен само един извод - че интересите на Министерството на културата не са насочени към опазване на културните ценности, а следват парите. Всички усилия се съсредоточават в тази посока - къде има пари за усвояване и откъде може да се докара някаква печалба. А проблемът с Александровската гробница е огромен, защото никой нищо не прави за нея вече в четири години и е изоставена на произвола на съдбата. Т.е. създаваме проблем и чакаме след това някой друг да го реши. Това е парадоксално и аз нямам отговор на въпроса защо така се случва. Поисках днес от „България за гражданите” трибуна, защото никой не желае да чуе за огромните проблеми в системата за опазване културното наследство. Тя е деформирана изцяло и се занимава само с усвояване на средства, като този процес е улеснен до максимална степен чрез законови и нормативни промени. Приети от правителството промени предвиждат НИНКН да се трансформира от институт в държавно предприятие. Затова научните проблеми и изследвания в областта на опазване и реставрация на културното наследство са занемарени и всички интереси са насочени към строителството. Не може и не трябва всичко да е подчинено на ЗУТ и на закона за обществените поръчки, след като има обекти, за които е немислимо да се занимават строители с тях. - Защо фирмата, спечелила конкурса, не изпълни поръчката и можете ли да дадете други примери за подобна схема за усвояване на средства? Отговорът е много лесен и ясен. Защото фирмата няма необходимите компетенции, познания и опит в опазване на културното наследство. През периода 2005-2009 г. работих безвъзмездно с международен екип от експерти по проблемите с биоувреждането на Мадарския конник. През миналата година предложих довършване на работа – решаване на най-трудния проблем – микробиологична трансформация на проникналия в порьозната структура на релефа гипс и превръщането му в калциев карбонат. Гипсът е сред главните разрушителни фактори и причина за влошеното състояние на надписите. Останал е от снемането на гипсовото копие през 1905 г. Микробиологичната трансформация е новост в световен мащаб, изисква внос на специални бактериални щамове, хранителни среди и ноу-хау. Неизвестен чиновник от МРРБ намали поисканите 200 000 лв. за работата на международния екип на 80 000 лв. (достатъчни само за командировъчни разходи) и в момента тече конкурс с участието на строителни фирми, които, убеден съм, нямат представа с какво се захващат. Александровската гробница е открита през 2001 г. от българския археолог Георги Китов край с. Александрово, област Хасково. Датирана е към 4 век пр. н.е. Принадлежала е на тракийски цар или знатен арестократ. Предметите, свързани с погребалната церемония и тракийските религиозни вярвания за отвъдния живот на високостатусната личност, са ограбени, но гробницата впечатлява с уникалните си стенописи. http://www.glasove.com/prof-valentin-todorov-ministerstvoto-na-kulturata-razviva-prestupna-deynost-sledvayki-putya-na-parite-25828

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.