Last roman

Тоя език определено не го чета /и не го разбирам/. Но от находки от печена глина до цивилизация /повлияла културно съседни райони и наложила самобитен отпечатък/ има доста дълъг път. За мен статията в този си вид цели да създаде поредния мит.

Определено висш пилотаж. Ето още - този път екстремно излитане на братята руснаци:

Публикация в научно списание, желателно с импакт фактор. Иначе нивото на еди какъв си вестник, където еди кой си казал еди какво си, определено не е сериозно.

Архебактериите се различават принципно от другите бактерии и са съвсем отделно надцарство, така че е спорно дали имат общ предшественик с еукариотите. Просто еволюцията им е поела по друг път.

Mного популистична статия ми изглежда, ще почакаме по-сериозни изказвания и анализи.

Открит е може би най-източният римски форт в Германия: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/germany/8853054/Lost-Roman-camp-that-protected-against-Germanic-hordes-found.html

Тиберий имал пряк конфликт със Сената, но не и с народа. Но все пак бил пестелив владетел и /според Светоний кн. 3, гл. 34/: "Съкратил разходите за театрални представления и гладиаторски игри, като намалил заплатите на актьорите и намалил броя на гладиаторите..., а на едилите възложил да ограничават продажбата на храна по гостилници и кръчми, та дори да не се продават пекарски изделия.... Забранил с едикт ежедневните поздрави с целувки и разменянето на новогодишни подаръци след Нова Година..." гл. 36: "Чуждестранните култове ограничил, особено египетските и юдейските обряди.... изгонил и астолозите, но опростил тия, които го помолили и обещали да се откажат от занаята си." гл. 48: "Щедрост към народа проявил само два пъти: веднъж дал заем 100 милиона сестериции без лихва за три години, а после възстановил щетите на някои собственици на големи къщи, изгорели при пожар на Целиевия хълм... и към провинциите не проявявал щедрост, освен към Азия, където при земетресение били разрушени няколко града...". Та от тези откъси /които съм нахвърлял/ виждаме, че Тиберий определено не искал да пръска излишни пари за зрелища, ограничил увеселенията и някои култове. Следователно е логично: като няма хляб и зрелища - няма и любов народна. Също така се пускали слухове от противниците му, че по негова заповед Пизон е отровил всеобщия любимец Германик /племенник на Тиберий/. Разправата му със синовете и жената на Германик /в които виждал претенденти за властта/ също не будели топли чувства. Но в Древен Рим властта не признавала родство /още Ромул положил основите на този закон като убил брат си Рем/. След оттеглянето му на Капри, клюките станали още по-гротескни, а благоразположението на уличната тълпа, която обикновено се впечатлява от всичко гнусно, се влияе именно от това. И все пак въпреки репресиите му срещу сенатското и конническото съсловие и прословутата му стиснатост в гл. 76 четем следното: "Завещал и подаръци на много хора, между които на весталките, а също и на всички войници, на всички плебеи и поотделно на старейшините на квартали".

Апоптозата се предизвиква по два начина - рецепторен /т. е. под действието на външен лиганд/ и митохондриален. Рецепторния отключва каспазна рекация /каспазите са cysteinyl aspartate-specific proteases/, водеща до смърт на клетката. Лиганд-->рецептор на смъртта /Death domain/-->активация на каспазни инициатори (каспаза -8, -10)-->каскада активираща другите каспази -->активация на каспаза -3, -6-->инактивация на клетъчните структури. Митохондрийната апоптоза се осъществява чрез изпускането на редица стимулиращи каспазната реакция в-ва като ендонуклеаза G и цитохром C /например/. Образува се апоптозома, която активира каспаза- 9 и така отключва процесите, водещи до клетъчната смърт: Основният ефект е разрушаването на ядрото и ДНК-то в него. Каспаза-9 разрушава порите на ядрото и в него навлизат каспаза-3 и -7. Каспаза-3 разцепва ICAD/DFF45 /inhibitor of caspase activated DNase или DNA fragmentation factor 45/. Това води до отделяне на активния ензим CAD /caspase activated DNase/, който пък разкъсва ДНК между нуклеозомите.

Честито, определено има нужда!

И за Саргон, още по-преди това. Което разбира се не означава, че българите имат нещо общо с Месопотамия.

Ник, придържай се към темата, стига спамил. В противен случай мненията ти ще бъдат изтрити.

пичове, темата се разми в някакви имагинерни демографски изчисления. Сигурни ли сте, че има смисъл да я продължавате /щото аз лично спрях да я следя още преди 10 страници, поради липса на съдържателност/?

Дяволът е в детайлите, друже. Цезар е пожизнен диктатор, но не иска да бъде смятан за монарх /макар че пожизнен диктатор си е точно това/. Просто думата 'rex' в Рим е изключително непопулярна, а носителят й винаги ще е изложен на опити за покушения /а убийците точно с това ще се оправдават/. Е, аристокрацията в края на краищата ликвидира Цезар и неговият приемник Август маскира още повече монархията, като се именува 'пръв гражданин', но фактически си присвоява властта на всички републикански институции: Imperator Caesar Divi filius Augustus, Pontifex Maximus /върховен жрец/, Consul XIII /Сенат/, Imperator XXI /армия/, Tribuniciae potestatis XXXVII /народ/, Pater Patriae /държава/. Та уж републиката де юре е жива, но де факто я управлява един човек /т. е. цар/. Е, след 3 века Диоклециан напълно отхвърля фасона и установява доминат /абсолютна монархия от източен тип/. Но тогава времената са други.

'Император' е титла за победоносен пълководец. Присъждали са я на всеки отличил се по време на война. Естествено титлата е тясно обвързана с монарха, защото той е главнокомандващ на войските, а армията се подчинява само на героични владетели. Юлий Цезар е диктатор /пожизнен/, Август въвежда титлата принцепс /най-първи/ и управниците след него се именуват именно така. Та Цезар реорганизира Републиката, унищожена в Гражданските войни, с цел да бъде подчинена на една личност. Август продължава и довършва неговото дело, а Тиберий и Клавдий укрепват Принципата. Докато Август се е правил, че се съветва със сенаторите и всъщност управлява от тяхно име и с тяхно съгласие, наследниците му отхвърлят тази маска. Било то поради лична неприязън към деградиралата аристокрация, било поради това, че режимът вече укрепнал достатъчно и нямало смисъл да се съобразяват със Сената, при положение че се опира на войската. Истинската сила, която утвърждавала и сваляла императорите поне до 70 г. била елитната преторианска гвардия. Когото подкрепяла тя, той владеел и Рим.

Определено влиянието на майка му Ливия, нещастната раздяла с жената която обича /Випсания/, а и натрапения брак с дъщерята на Август /Юлия/ чието развратно поведение Тиберий откровено презирал, самоволното му оттегляне на Родос, не спомогнали у него да виреят топли чувства към околните.

Нещо май прекалено много зациклихме в 'родови разсъждения' и поотклонихме темата от същината й.

Проблемът е, че империята не може да се разширява безкрайно, нито да води дълги войни. Те са скъпи и изтощителни. Август разширява империята до Дунав и Рейн /едни от успешните му пълководци са именно Тиберий и брат му Друз/. Легионите стигат дори до Елба. Но едно е да завладееш големи територии, съвсем друго е да ги удържиш. По времето на Август сме свидетели на няколко големи въстания. Две в Галия, "Илирийска война" от 6 до 9 г. и за капак на всичко в Германия през 9 г. са унищожени три легиона и всички отвъдрейнски територии са загубени. А Тиберий се ограничава с отбраната на завладените територии и фортификацията им. Мисля че се е справил успешно, след като Август се е отказал от по-нататъчна експанзия. Пък и то реално нямало чак толкова богати и значими врагове за покоряване. Колкото до Сеян - естествено е, че обвиненият в заговор срещу императора /т. е. държавата/ бива екзакутиран, често и семейството му постига тази участ. Това си е практика още от републиканско време. Разбира се законът за обида на величието /въведен от Тиберий/ е нещо ново, но явно сенатската опозиция е била все още доста силна и е трябвало да бъде приведена в покорност от новия ред. И естесвено е, когато си заобиколен от зложелатели и нелоялни лицемери, да си доста подозрителен. Така че не можем да виним Тиберий в прекомерна враждебност и отчужденост.

За мен Тиберий определено е пример за стабилен държавник, може би прекомерно строг, но в никакъв случай не е чудовището, което го изкарват просенатските историци, или по-точно бих ги охарактеризирал - 'ловци на слухове' /Светоний и Тацит/. От друга страна имаме двама източника, където мнението за него е коренно противоположно /Веллей Патеркул и Филон Александрийски/, така че не бих взимал писърце пикантериите около живота му. Причината образът му, а и този на цялата Юлиево-Клавдиева династия да бъде очернен толкова гротескно е сенатската опозиция, която искала властта да й бъде върната отново, както и жаждата животоописанието на всяка известна личност да бъде вмъкната по някоя клюка. Хората обичат сплетни за силните на деня, без значение доколко са достоверни слуховете. Всичките историци, които се изказват негативно за Тиберий живеят след неговата кончина /Тацит даже не е бил роден/ и наред с известна фактология примесват и доста свободни разсъждения /да не кажа клевети/. Та обективно погледнато Тиберий е талантлив пълководец, укрепил римската власт по поречията на Рейн и Дунав; добър икономист - скромен и неразточителен. Но е описан съвсем нарочно като жестоко чудовище, което на старини мърсувало с деца на изолиран остров /въпреки че болният 80-годишен император стоик, заминал да се лекува на Капри едва ли е могъл да извърши и половината подвизи, които му приписват/. Естествено след императора мизантроп и останалите му представители са 'окачествени' подобаващо - Калигула е луд, Клавдий е идиот, Нерон е артист и майкоубиец. Начин да унижиш старата династия, за да се подмажеш на новата. Та източниците трябва да се четат критично. Лошото е, че тези, които са достигнали до наши дни, обикновено са писани едностранчиво и не особено достоверно.

Прекрасно създание, нали? Твой ред е!

Моето становище е, че въпреки грешката на болния, би трябвало да му бъде оказана лекарска помощ, стига да е здравноосигурен. Но от такива хипотетични случаи в края на краищата полза няма.

"Цивилизациите" - Фелипе Фернандес-Арместо.

Морска крава?

Нещата не опират до 'въртене', а до статистическа достоверност, каквато в момента не е значима, така че е рано да бързаме с изводите.