Last roman

Много си забавен. С по-горните лаишки разсъждения доказваш, че определено си нямаш представа що е то имунен отговор и как се развива той спрямо антигените, попаднали в организма. Не бих нарекъл комбинираните ваксини от този тип /против коклюш, дифтерия и тетанус/ неефективни, но ти явно имаш други наблюдения? За сведение на всички интересуващи се от темата - ето някои нови ваксини и имунизационни календари: http://www.medinfo-bg.com/admin/upload/110-1185975684-51722c19ad34d3df70e3e2b8b0b5e121.pdf

ако изобщо се изучават конкретни религии в училище, то те трябва да се преподават в часовете по история, география, философия или литература /както е и сега/. Трябва да се изучава историята на религиите, което в идеалния случай да доведе до развитието на религиозна толерантност у подрастващите. Очакваният социален ефект би трябвало да е съдействие за установяване на общочовешки добродетели и ценности, фрмиране на обща култура, но трябва да се избягва пренатовареността на учебната програма, както и прецедента учителите да налагат “свои” идеи за религията, а също и възможната религиозна пропаганда. Най-добре е преподавателите да са учителите по история и философия, а не религиозни лица без педагогически опит.

значителна - колко да е значителна. Иначе в района имаме заселени и готи, и лангобарди.

разбира се, че може да се разчита на нас, но моралните ни ценности не се формират от разните му там свети писания. Други въпроси.

за противогрипната ваксина съм съгласен, че трябва да се прави само на уязвими пациенти /напр. стари хора/. За млад човек е достатъчна само добрата профилактика.

Абе че нищо не разбираш е явно, че се пънеш да разсъждаваш на базата на ограничената си информация - също. Модерните ваксини не съдържат цели вируси/или бактерии/, а само антигените им /напр. части от мембраната или белтъци/, към които организмът развива имунен отговор. Една от малкото ваксини с инактивиран, но жив причинител /от който явно толкова те е шубе/ е наш патент - БЦЖ е нарича. Случаи от заразяване с туберкулоза след прилагането на ваксината - няма. Колкото до страничните реакции, /болка, оток, възпаление, температура/, те са нормалната реакция на организма към екзоген от всякакъв произход /а не както си мислиш ти, че са признак на това колко са опасни ваксините/ - ако не вярваш: вкарай си талк подкожно и ще докладваш какво е станало. Реакцията варира при всеки човек. При едни е силно изразена, при други по-слабо. Задействат се изключително много имунни механизми, които и да ти ги изреждам, едва ли ще ти говорят нещо, пък и според мен ще е загуба на моето време. Но все пак ако си толкова любознателен, с нормалното пациентско некритично мислене, ето ти линкче за ваксините да си четеш и да се радваш на живота: http://medpedia.framar.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%BC%D0%BA%D0%B1-y58-3/%D0%B1%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8

Гледам днес явно си нямаш друга работа и си чешеш клавиатурата. Нещо по-съществено от голи 'хипотези' няма ли да представиш, все пак?

че не можеш да разбереш линка, който си 'чел' е напълно очевидно от последното ти изречение. Така че, още веднъж те приканвам да спреш да се правиш на компетентен в област, в която не си.

С това съм напълно съгласен. А глупостите, които изписа по-нагоре показват, че идея си нямаш какво представлява ваксината и как действа. Не че си длъжен де, но човек, който не знае, обикновено си трае.

Кое точно те притеснява? Че буците от замръзнал лед и прах имат свойството да се разпадат с приближаване към Слънцето ли? Това не е прецедент. Преди 15-16 години друга такава комета /Шумейкър-Леви/ се разпадна и се изтресе на Юпитер. И този път гигантската прахосмукачна на Слънчевата ни система /и добре че я има/ ще си свърши работата.

Човек, който сам не иска да си помогне има най-малко основания да вини здравната система. Ок, аз отказвам да се ваксинирам от полиомиелит /щото нали ваксините са световен заговор срещу здравето, тъпкани с живак и пр./, разболявам се и после 'етично' ли ще е да пропищя свята колко са лоши докторите и защо не ми помагат?

Ей, аман от несвързани брътвежи. Ако не ти харесва форумът - никой не те кара да пишеш в него. Има си Двери.бг за такава цел.

Нещо интересно: http://slavyanskaya-kultura.ru/forum/thread173.html

Голяма красота. И в Болница Токуда има няколко копия, но по-добре човек да не стъпва там, щото последното нещо, което ще гледа тогава са картините.

Ми не, ето какво гласи Хипократовата клетва: В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва. На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще. Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва. Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща. Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо. Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби. Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено. Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство. Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава. Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна. ЗАКЛЕХ СЕ!

И за идиотов. Их всегда много и их никому не жалко.

Не, реформирането на армията приключва окончателно при Константин. Макар че и приемниците му също внасят своята лепта. Но за това по-натам.

И аз нямам нищо против, стига да съм на 2-3 бири

Спандеций, прекрасен очерк от положението на източния фронт! Колкото до разделението на префектурите, според мен Диоклециан се е ръководил от географския принцип и икономическото положение на провинциите. Виждаш латинизирания, но не особено богат Запад е обединен в префектура Галия. Африка и Алпите са под контрола на Италия, тъй като са близо до нея. В Илирия влизат романизираните земи. Изтокът пък обхваща богатите елинизирани провинции.

Подкрепям тази версия. Преследвачът бива подмамен в клопка и унищожен. Има доста такива примери в историята.

Не съм археолог, за да правя анализ на артефактите. Просто ще представя структурата, видовете войски, въоръжението и реформите в късноантичната римска армия. Точно по тая тема в България за съжаление няма много информация. И все се кумя да пиша.

Благодаря, това разбира се е съвсем бегъл обзор, щото основният ми фокус по-нататък ще е върху късноримската армия, а тук съм загатнал малко за структурата й.

Човешкото въображение е сила. Останалото са спекулации, както правилно посочи с цитати, друже.

не минава без простотия, по-скоро.

Религиозната политика на Диоклециан и Константин За реформираната си империя Диоклециан търсел не само материална, но и идеологическа опора. Създателят на домината решил да възроди римската религия и да я направи всеимперска. След като Каракала през 212 г. дарил римско гражданство на всички жители на империята, отпаднала необходимостта новите римски граждани да се доказват почитайки чужди за идеологията им богове. За да подчертае принадлежността си към традиционната религия Диоклециан приел официалната титла Iovis /т. е. син на Юпитер/, а Максимиан се титулувал като Herculius /син на Херкулес/. В империята по това време най-голяма популярност имали източните религии – Митраизъм, Християнство, култът към Изида и Непобедимото слънце /въведен от Аврелиан/, а също така дуалистичните учения като манихейство и гностицизъм. Най-голяма опасност владетелят виждал в лицето на християните, които не зачитали култа към императора и 'развращавайки посредством лековерието на хората обществените нрави, с всякакви надежди за бъдещето те възбуждали умовете на народа'. През 303 г., след пожар в двореца му в Никомедия, за който били обвинени християните, Диоклециан издал едикт, забраняващ практикуването на тази религия. Домовете на християните били разрушавани, храмовете им затваряни, а имуществото – конфискувано. По-упоритите във вярата си били екзекутирани. Максимиан и Галерий провеждали сходна политика, единствено Констанций Хлор не прилагал репресии, тъй като в Галия и Британия Християнството не било толкова широко разпространено като на изток. Гоненията продължили до 311 г., когато незадълго до смъртта си Галерий ги отменил. През 313 г. дошлите на власт Константин и Лициний издали знаменития Милански едикт, даващ равни права на Християнството с останалите официални религии в империята. Макар че Константин останал езичник до края на дните си и чак на смъртния си одър приел кръщенето от арианите, през 325 г. за урегулиране на споровете между различните течения в Християнството от него бил свикан и проведен Никейският събор на който признание получило Православието. Постепенно при наследниците на Константин останалите религии били забранени. Така обновената държава получила най-накрая унифициращата си религия, пред която всички национални и статусни различия били без значение. От сега нататък всеки римски гражданин бил съответно и християнин, а императорът, утвърден от Църквата, бил божият наместник на земята. Тъй както императорът разполагал с неограничена еднолична власт, така тя трябвало да бъде легитимирана и потвърдена от единствения Бог на небето, за да се запази целостта и единството на държавата. Църквата получила обширни поземлени владения и била освободена от налози. Впоследствие конфискуваното имущество от езическите храмове постъпило в нейната хазна, с което нейното богатство и влияние нарастнали неимоверно. На запад последната цитадела на старата римска религия, изповядвана от аристокрацията станал Рим, но нито опитите на Юлиан да я реформира, нито последната война на езичниците срещу източния император Теодосий имали успех.