Last roman

Професор Добрев ми напомни много резонно на лично съобщение, че в края на краищата претенции за патент могат да имат тези, които са открили дестилацията /да напомня - тя е непозната по нашите земи, а е открита в Близкия изток/. Първата следа от истинска дестилация идва от Вавилония и е от ІV хилядолетие преди Христа. Използвани били глинени съдове със специална форма за извличане на малки количества дестилиран спирт чрез естествено охлаждане, който служел за парфюми. Но се смята, че дестилацията в казан също е много стара техника - в Китай я използвали още 3000 години преди Христа, в Египет - 2000 години пр. Хр., в древна Гърция - 1000 години пр.Хр., а в древен Рим - 200 години пр.Хр. Съществуват доказателства, че към ІІІ век от нашата ера алхимиците в Александрия (Египет) използвали дестилацията за получаване на спирт. А около VІІ век в Централна Азия са използвали ледената дестилация или "монголския дестилатор". Методът се състои в замразяване на алкохолната напитка и отделяне на водните кристали. По време на колониалния период в Америка, правели ябълкова ракия от сайдер, използвайки именно този метод. Развитието на дестилатора (казана) със съд за охлаждане (колектор) - необходим за ефикасна дестилация на спиртни напитки без замразяване - е резултат от труда на арабски и персийски алхимици през VІІІ-ІХ век. Казанът или дестилаторът наречен по-късно аламбик е изобретен от Гебер (Хабир Ибн Хайан, 721 - 815). Той забелязал, че виното нагрято в такъв съд отделяло запалима пара, която той описал като "трудно приложима, но от огромна полза за науката". Малко по-късно Ал Рази (864 - 930) дава описание на алкохолната дестилация и приложението й в медицината. По това време, дестилираните алкохолни напитки стават доста популярни: поетът Абу Нууас описва вино, което "има цвят на дъждовна вода, но отвътре е тъй жежко, сякаш е огнена главня ". Термините alembic, alcohol, и вероятно метафоричното spirit (дух) и aqua vitæ (жива вода, вода на живота) за дестилирания продукт, са достигнали до нас от алхимиците на Средния изток. Дестилираният алкохол се появява за първи път в Европа в средата на ХІІ век сред онези алхимици, чийто интерес бил насочен повече към медицинските "еликсири" отколкото към получаването на злато от олово. За aqua ardens (горяща или огнена вода) се споменава в Compendium Salerni на медицинското училище в Салерно. Рецептата била закодирана, което предполага, че са я пазели в тайна. Тадео Алдероти в неговата Consilia medicinalis споменава "серпентината", като се смята, че това е била охлаждащата тръба на казана. Параселсус кръщава алкохола с неговото модерно име, като го взима от арабската дума означаваща "фино (прецизно) разделен", като отпратка към процедурата извършвана с виното. Неговият тест бил или да изгори цяла супена лъжица спирт без никакъв остатък или да запали парче плат накиснато в алкохол, без всъщност да се увреди плата. И в двата случая за постигане на този ефект, алкохолът е трябвало да бъде поне 95%. Претенциите за произхода на оригиналните алкохолни напитки са противоречиви и често са свързани с национална гордост. В края на ХІІ век се появяват ирландското уиски и германските Hausbrand (домашна ракия) и бренди. Тези напитки трябва да са имали много по-ниско алкохолно съдържание от чистите дестилати на алхимиците (около 40 обемни процента) и първоначално са били смятани по-скоро за лечебни еликсири. Консумацията на дестилати се повишава драстично в Европа сред средата на ХІV век, когато хората вярвали, че те действат като лекарство срещу "черната смърт" или чумната епидемия. Около 1400 откриват как се дестилира алкохол от житни, овесени и ръжени бири; дори дървените стърготини били използвали за получаване на алкохол - доста по-евтин вариант от гроздето. Тогава се раждат и повечето национални европейски напитки като английския джин, германския шнапс, руската и полска водка или нашата балканска ракия. Днешният процес на дестилация не се е променял практически от VІІІ век. Но познанията за хигиенните принципи и достъпът до стандартизираните белтъчни филтри са подобрили качеството на изходния материал. А и по-ефективните казани дават по-висок рандеман и намаляват отпадъчните материали. В играта се включват съставки като царевица, ориз и картофи, които са по-евтини заместители на традиционните зърнени растения и плодове. Химиците откриват научните принципи стоящи зад отлежаването и измислят начини да се ускорява стареенето без да се влияе на вкуса. Модерните филтри позволяват да се премахват нежелани остатъци и да се получават по-меки, гладки и чисти крайни продукти.

Именно. Цялата патардия е да се патентова ракията. Ще паднат акцизите и ще поевтинее скъпоценната течност. Важното е парите да се въртят, пък кой ти се интересува от история?

Което показва, че чалга историята на Божо продължава да набира скорост. След фарса с измислените мощи на Йоан Кръстител, човекът се е заел да докаже българският произход на едно очевидно небългарско питие /което си личи от етимологията му/. Сигурно ли е, че под думата 'ракиня' открита на чашата, се подразбира сегашната алкохолна напитка, приготвена по характерната за днешно време технология или се има предвид нещо съвсем друго?

Поредната чалга новина от божов тип. Дето се вика тепърва трябва да се изясни какво точно се има предвид под думата 'ракиня', а те милите за лицензии са се размечтали. Дали се подразбира сегашната алкохолна напитка, приготвена по характерната за днешно време технология /която в Средновековна България не се използвала/ или се има предвид друго питие, например като турското 'ракъ'?

Идат избори, г-жа Фандъкова требе дейност да отчита.

Хубаво е човек да се съмнява, но на базата на знанието, а не от позицията на незнанието. Щото напоследък по форумите е пълно с лаици, които бъкел не разбират от материята, която се опитват да критикуват.

Браво Глишев, много вярно и точно казано. Всяка жаба трябва да си знае гьола, иначе става едно мътно блато, люпило на всякакви уродливи псевдонаучни спекулации.

Гледаме църквата ”Св. София” през стъклен саркофаг До края на годината под стъклен покрив ще може да бъде видяна гробницата на Хонорий до църквата "Св. София", която доскоро беше покрита с ламарини, съобщи БТА. Кандидатът за кмет на Столичната община от ГЕРБ Йорданка Фандъкова, заместник-министърът на културата Тодор Чобанов и депутатът от ЕП Андрей Ковачев посетиха изграждащия се подземен музей под базиликата "Св. София". По думите на арх. Васил Китов в съседство на гробницата пред църквата са разкрити още две. Основната гробница - на Хонорий, е разкрита през 80-те години по време на строителството на колектор, като заради него е била частично разрушена. Имало е идея да се разруши изцяло заради инженерната инфраструктура. Според Тодор Чобанов гробницата е от края на пети и началото на шести век, като вътре е имало стенописи с кръстове и лозници. Ще бъде изградена връзка между нея и музея под църквата "Св. София". По думите на Чобанов главният "виновник" за ускоряването на проекта за социализация на обекта е Йорданка Фандъкова, която всяка седмица се е интересувала докъде е придвижен. Проектът е първият, финансиран по отворената допълнително приоритетна ос - опазване на културно-историческото наследство по общинската програма "Култура", каза Фандъкова. Оттам са осигурени 140 хиляди лева, с които ще се извършат социализацията и изграждането на стъклен покрив на обекта. Чобанов допълни, че се предполага, че Хонорий е бил духовно лице в Сердика. По думите на Чобанов изграждащият се в момента музей може да се разшири в бъдеще с още 500 кв. м. http://sofia.dir.bg/news.php?id=9654138

едно леко провокативно клипче за разминаванията между лингвистиката и генетиката в тълкуването на произхода на европейските народи:

поредната поръчкова политкоректна статийка. Народ, който не си познава историята, няма бъдеще. И това няма нищо общо с национализма.

Благодарение на трите инициативи 'Римски съботник' по разчистването на Западната порта, организирани тази година от сдружение Потомци и будни граждани /а също и екипът на БГ Наука/, стана възможно археологическите проучвания там да бъдат подновени: Отново разкопки при Западната порта на Сердика От понеделник започнаха разкопките при Западната порта на крепостта Сердика, предаде репортер на БГНЕС. В сърцето на София вече три дни археолозите се опитват да разчистят боклуците, насъбрани във времето на мястото зад католическия храм "Св. Йосиф", където някога е била Западна порта. Преди да достигнат до важните за тях артефакти, те откриват изгубени лични карти, дискови с филми, стъклени и пластмасови бутилки, счупени детски играчки и всевъзможни други захвърлени предмети на съвременността. Разкопките ще продължат до края на годината, като средствата в размер на 38 000 лева за тях са осигурени от Столична община. "Ние продължаваме едно проучване на Западната порта на античния и средновековен град, което е започнало през 1975 година и е продължило близо 5 години. Разкрити са монументални останки от Западната крепостна порта, от северната кула, големи участъци от крепостната стена и някои постройки, прилежащи към укрепленията, антични улици с посока изток-запад и север-юг", разказа Илияна Борисова, главен асистент в СУ "Св. Климент Охридски", която е ангажирана пряко с тазгодишните разкопки. Разкрит е и надписът, съобщаващ за построяването на крепостната стена от римските императори Марк Аврелий и Комод във втората половина на втори век. На това място се намират и останки от късната античност. Става дума преди всичко за сгради, свързани с охраната на крепостната стена, изградени от тухли, споени с хоросан. Именно там са се намирали две жилища, датирани от началото на девети век заради съдовете и печките, открити в тях. Около 1/5 или 1/6 от целия терен от 4 декара е частна собственост. Там не се предвиждат проучвания, докато собствениците не бъдат обезщетени от държавата. "Не е във възможностите на общината да обезщети собствениците, тъй като тази територия по общия устройствен план е защитена територия. Собствениците не могат да реализират инвестиционен проект на това място" обясни Борис Чилев, директор на общинското предприятие "Стара София". Той обясни, че Министерството на културата е запознато с този проблем. Продуцентска компания "Файв Стар медия", заедно с една американска продуцентска къща ще заснеме документален филм за разкопките и това, което се открие по време на тях. Филмът има работно заглавие "Западната порта на Източната римска Империя". /БГНЕС / http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4181811

По-скоро ще я експонират в музея.

нема, бате. Решавай си ги сам. Неволята на разум учи. В далечното лето 2002-ро, га немаше интернет и пр. олигофрении в един прекрасен ден зимната сесия си седнах на седалищните части /щото ми беше припарило под бронята/ и си реших проблема от раз.

Така е, дедо Либене. Според турските автохтонци Омир е Омар, а Агамемнон е Ага Мюмюн. Така че те ти ориенталска автохтонка за оборване

Пушенето не само че е грозно, но и е ужасно тъпо. Пълно вредно демоде, което не знам защо се толерира още в източноевропейските страни. Уж искаме да сме западняци, пък се държим като ориенталци. Свинска работа.))

Световни заговори срещу Великата Българска Държава /на три галактики/ съществуват още от памтивека. То затова Каин убива Авел /щото последният гордо се именува българин/.

Да допълня зачекнатата тема за мозайките с двата най-популярни типа такива, появили се в Елинистичния свят към 2 в. пр. н. е.: Opus vermiculatum - 'червейовиден' тип мозайка от малки парчета /камък, мрамор, стъкло, керамика/ мозайка с неправилна форма, напаснати така, че да оформят цялостна картина /дадената от мен по-горе мозайка с битката между Александър и Дарий/. Разпространен в елинистичния свят още от края 3 в. пр. н. е., той намира място и в Рим като особено популярен е през 1 в. Ето още един прекрасен образец: Оpus tessellatum - кубчетата мозайка са подредени в хоризонтални редове, а не следвайки линиите на фигурите, както е в opus vermiculatum: Разпространена е от 2 в. пр. н. е.

За вярващи си има цял раздел, свързан с религията. В клуб Физика теориите се доказват с помощта на експерименти, а не на вяра. Коректното и безпристрастно тълкуване ба Библията от вярващ, какъвто явно се явява авторът на статията, е невъзможно, тъй като той изхожда от субективни пристрастия. Аз пък пиша други твърдения. Науката обаче не се интересува от голословни приказки, а от доказателства. Ако това е резюме, значи качеството на българското образование е безвъзвратно спаднало. Пак ще те насоча към раздел Християнство, понеже гледам се позоваваш на Библията, а не на Корана, където нещата за живота, Вселената и всичко останало са дадени по друг начин.

Подкрепям!!!

Aз предлагам да направим разграничение между жени, участващи пряко в битка /напр. скитките/ и такива, изпълняващи пълководчески функции. Предлагам жените пълководци също така да бъдат разделени на две - тези, реално командвали бойните действия /напр. Будика/ и такива с бутафорни ф-ции /като упоменатата по-горе фуста/.

явно хората повече ги интересува какво пише по речниците. За справка на спамърите - моят е от 1993 г., така че спокойно си пишете 'воин' или 'войн' /според симпатиите си/. И двете форми са правилни.

Може би с някоя пратка.

Видях го миналата седмица в Одрин и бях меко казано потресен, защото тази гиганстка водна дъвеница уж се среща в Югоизточна Азия, а не на Балканите. http://en.wikipedia.org/wiki/Lethocerus_indicus

мнем, изобщо не е отскоро. И двете форми са верни. Виж си тълковния речник. Или ако искаш отвори нова тема за правописа.

Войн и воин са дублетни форми, така че няма значение. Край на офф-топика.