Last roman

брех, о чудо! Оправдаваш германците за поведението им към нас като техен съюзник, пък руснаците видите ли били окупатори, след като свършили същото /при положение, че сме били от противниковия лагер/. Между другото когато ромънеските си искат Южна Добруджа след войната, Сталин им казва - нъцки. Ама нали - двоен аршин да има. Друго си е си чешем езиците за добрите нацисти, които ни помагали да гоним националните идеали и лошите комунисти, дето ни отнели мечтата за обединена България. Именно. Ние сме клинчили от всеки, нас съответно са ни държали в подчинение. И сега ни държат. И ще е така, докато не зарежем измекярщината. Колеги, не е ли време да затворим тази порнографска полемика? Напоследък явно наистина Ви е хванала жегата, защото единствените теми, които се 'бистрят' в БГ наука от месец насам са политическите, при това приоритет имат тези, в които се долавя мухлясъл русофобски оттенък.

История Помпей бил основан от оските през VI век пр. н. е. Названието на града произлиза от оскското pumpe — 'пет', тъй като градът възникнал от сливането на 5 селища. Делението му на 5 избирателни окръзи се съхранило и по римско време. Митологичното тълкуване на наименование на града възлизало към гръцкото pompe /триумфално шествие/: според легендата Херакъл, след победата си над великана Герион, тържествено влязъл в града. Първоначално Помпей бил под влиянието на Куме, а към края на 6 в. пр. н. е. в него се разпореждали етруските и той влизал в състава на съюз от градове, начело с Капуа. През 20-те години на 5 век пр. н. е. бил завладян от самнитите. След като самниткият съюз бил победен от римляните през Втората Самнитска война, към 310 г. пр. н. е. Помпей станал съюзник на Римската република. Градът участвал във въстанието на италийските съюзници срещу Рим през 90—88 г. пр. н. е., но през 89 г. пр. н. е. бил превзет от Сула, който ограничил самоуправлението му и го превърнал в римска колония - Colonia Cornelia Veneria Pompeianorum. Тъй като градът заемал важно стратегическо местоположение по Виа Апия, свързваща Рим с Южна Италия, той процъфтявал през вековете, а много заможни римляни имали вили в него. През 59 г., както съобщава Тацит, по време на гладиаторските игри, в амфитеатъра започнало ожесточено сбиване между жителите на Помпей и съседна Нуцерия. Победили помпейците, но сред нуцерианците имало доста ранени и убити. След проведеното разследване Сенатът забранил провеждането на игри в Помпей за 10 години напред, но още през 62 г. забраната била отменена. Гибелта на града Предвестникът на изригването на Везувий било силно земетресение, случило се на 5 февруари 62 г., описано в 'Анали' на Тацит. Част от сградите останали повредени до самото изригване на вулкана 17 години по-късно. Изригването на Везувий започнало на 24 август 79 г. и продължило около денонощие. То довело до унищожаването на три града - Помпей, Херкуланум и Стабий, които били погребани под слой пепел и кал. Силата на изригването била колосална и пепелта от него достигналa чак до Сирия и Египет. От 20 000 жители на Помпей в сградите и на улицата загинали около 2000 човека. Това били предимно стари и болни хора или такива, които останали с надеждата, че бедствието ще им се размине. По-голямата част от останалите успели да избягат преди погребването на града под тоновете пепел. Сред жертвите бил и организиралият евакуацията - естествознателят Плиний Стари /по това време префект на Мизенската флота/, който от научен интерес се приближил прекалено много до вулкана и загинал от отровните му изпарения. Разкопки За първи път на останките на града попаднал архитектът Доменико Фонтана, който копаел през 1592 г. канал от река Сарно. Тогава била разкрита част от градската стена. През 1689 г. при копаенето на кладенец, били намерени руини на сграда, с надпис «Помпей». Тогава обаче било счетено, че това е вилата на Помпей Велики. Системни разкопки започнали чак през 1748 г. под ръководството на Р. Дж. Алкуберре, който бил сигурен, че намереният от него град е Стабий. Основните изкопни работи по това време се провеждали на територията на Херкуланум, а в Помпей били разкопани само три изолирани участъка. В процеса на разкопаване се оказало, че под няколкометровия слой пепел градовете били буквално консервирани и всичко останало непокътнато така, както изглеждало през 1 век. При Ф. ле Вега в 1760—1804 г. стартирало детайлно проучване на града. Сградите били реставрирани, някои от експонатите оставали на откритото място, започнали да се организират и екскурзионни маршрути. През 1963 г. бил намерен надпис в основата на статуя и станало ясно, че откритият град е Помпей. От 1863 г. разкопките били ръководени от Джузепе Фиорели. През 1870 г. той забелязал, че на мястото на телата на загиналите животни и хора, погребани в слоя вулканична пепел се образуват кухини. Изливайки в тях гипсов разтвор той възстановил облика на загиналите. От 1961 г., в града се извършват само реставрационни работи, а 20-25% от Помпей все още не е разкопана. Настенна живопис Откритите римски сгради били покрити отвътре с фрески. Въз основа на намерените находки, немският учен Август Мау през 1882 г. предложил да се категоризират помпейските фрески на 4 стила: Инкрустационен или структурален (150—80 г. пр. н. е.) — характеризира се с т. нар. руст /облицовка на стените с груби и изпъкнали камъни/ и украса, имитираща облицовка с мраморни плочи. Този стил възникнал под влиянието на елинизма. Архитектоничен стил от 80 год пр. н. е. до 14 г. от н. е. — на гладките стени се изобразявали колони, корнизи, пейзажи, создаващи илюзия за обем и отдалечено пространство. Появяват се и фигури на хора, създават се многофигурни композиции, често на митологична тематика. Египтизирaн или орнаментален стил /от 14 г./ — преход към плоски орнаменти, които окантоват пейзажи с пасторална тематика. Фантастичен или перспективно-орнаментален /от 62 г. - след земетресението/ — появяват се фантастични пейзажи, изобразяваната архитектура напомня театрални декори, престанали да се подчиняват на законите на физиката. Картините, изобразяващи хора стават по-разчупени. Градски съоръжения Форумът Помпейският форум бил центърът на политическия, икономическия и религиозен живот на града. Това бил площад с размери 38 на 157 метра, заобиколен от портици с дорийски колони, а по римско време настилката била покрита с травертин. Около форума се разполагали по-малки площадчета с множество административни и култови сгради. Базиликата Намира се на югозапад от Форума и се свързвала с него с двоен портик с 5 входа, Строена през 120 - 78 г. пр. н. е., с размери 25 на 55 метра. Централната й част представлява перистил с 28 коринтски колони, високи по 10 метра. Първоначално тук се разполагал закрит пазар, но от началото на 1 век тук заседавал съдът. Тогава в базиликата е вграден и двуетажен «трибунал», част от който е съхранена и до наши дни. Стените на базиликата отвътре са украсени от две нива полуколони и обилно изографисани от множество надписи, еди от който гласи: «О стена, учудвал се, как досега не си се срутила от тежестта на толкова много надписи». Муниципални сгради Това са три неголеми сгради в южната част на Форума. Вътре във всяка от тях има зала с ниши и апсида, облицовани с мрамор и украсени със статуи. Западната сграда била предназначена за двамата едили, източната - за управляващите дуумвири, а централната служела за заседание на муниципалния съвет /Ordo Decurionum/. Комиции Комициите /място за провеждане на гласуването/ се разполагали срещу Базиликата от другата страна на Форума. Сграда на Евмахия Построена на изток от Форума от жрицата Евмахия във времената на Тиберий /14—37 г./ за корпорацията на фулоните /тъкачи и бояджии/, основата на Помпейската икономика. Размерите му били сходни с тези на Базиликата и тук се намирали складовете и средищата на търговията с платове. В сградата имало три апсиди със статуите на Ливия, Тиберий и брат му Друз. Зад сградата стояла и статуята на Евмахия, която сега се намира в Неаполитанския музей. Храмът на Веспасиан Това е неголям храм северно от сградата на Евмахия, посветен на Гения на Веспасиан, входът към който е оформен като портик с 4 колони. Към входа водели две стълби, а в центъра се разполагал подиум със статуята на императора. Пред храма се намирал олтар с барелефи изобразяващи ритуално жертвоприношение на бик. Някои изследователи предполагат, че първоначално това бил храм посветен на Август, а след него - посветен на съответния управлявал император. Храмът на Фортуна Августа и арката на Калигула Намира се в края на улицата на Форума, водеща началото си от арката на Тиберий на северозапад. Това е неголям храм с фасада от 4 коринтски колони, построен от дуумвира Марк Тулий. Вътре в храма има няколко ниши за статуите на Август, семейството му и възможно на самия Марк Тулий. Зад храма улицата на Форума продължава под името на Меркурий. В началото й е издигната триумфалната арка от кирпич облицован с травертин, посветена на Калигула. До нея е намерена конната статуя на императора, която вероятно се е разполагала върху арката. Други сгради Храмът на Юпитер Капитолийски и храмът на Аполон се намират в северната и северозападната част на Форума. Мацелумът /складове за търговия на зърно/ и храмът на обществените лари, се намират на североизток от Форума, до сградата на Евмахия. Зад Базиликата, до морската врата, е храмът на Венера. На изток от Комициите и Базиликата, две улици водят до т. нар. Триъгълен форум, зад който се намират Театъра, Одеонът и казармите на гладиаторите. На север от Театъра се разполагат храмът на Изида и обществените бани. Още по на североизток от Театъра, на самия край на града до порта Сарно е разкрит и помпейският Амфитеатър с прилежащата към него Палестра. Къщи Заслужават да се споменат известните с фреските си къщи на Фабий Руф, на Ветиите, на Фавна /Сатирите/, на Диоскурите, на Юлий Полибий, на Морската Венера, на Юлия Феликс, на Марк Епидий Сабин, на Лорей Тибуртин: и вилата на Мистериите. Още снимки от обществени и частни сгради, както и фрески, можете да намерите тук: http://www.paestum.de/en/pompef01.htm

Така и не я гледах тая игра на тролове. Става ли поне за уикенд фон?

aaaa, тийнейджърска звезда ми звучи доста... да го кажем отвратно. Специален поздрав за всички самонабедени или набедени за 'звезди':

Много свежа идея. Да се надяваме, че прогресивното и чувствително гейско общество у нас ще я приложи на практика.

Симпатичен, ама агент.

И какъв е точно материалът на каменните реки на Витоша според теб? Иначе каменни реки има доста по белия свят /напр. Фолкландските о-ви/. И те ли са с изкуствен произход?

ми човекът си е гей и се стреми да изкара всичко наоколо гейско. Какво се чудиш толкова.

Можеш ли да поясниш какво имаш предвид?

Именно - на Витоша няма циркуси, няма и ледникови езера. Никакви следи от ледник. Иначе линкът го пуснах за майтап - да покажа ширещата се 'научна' порнография, резултат от липса на основни познания, но пък 'компенсирана' с безграничен полет на фантазията.

приятелю, посочи ми тогава, моля те, следи от ледник на Витоша. Защото това са каменни реки, а не морени. http://tbg.bg/Nature/kamennite%20reki%20na%20vitosha/kamenni_reki.html

Дай му на негъра власт и му гледай сеира. В ЮАР се получи почти същата картинка.

Даже не са резултат от Ледников период, а на най-обикновена ерозия... Но алтернативката напира и простотията сила набира: http://www.kladnica.com/story/1968

Какъв е смисълът да се изобрази нещо, което не съществува? Иначе 0 безспорно си е гениалният принос на индийците към световната математика.

Арабска му работа. Не са измислили нов символ за десет, както братята римляни, а решили да комбинират. Но така, съгласи се, вариантът е по-удачен. Ако искаш пиши десятката ето така - Х. Свят свободен.

Аман от комиксарщина.

То ако почнем безразборно с 'аналогиите', ще изкараме Сакар и пирамида.

Какъв точно 'император' е Симеон 2, при положение, че дори царската му титла не е призната?

Moже би и това ще влезе в списъка с най-невероятните съкровища: Откриха несметно съкровище под индийски храм Чували с бижута и диаманти, тонове златни монети и други богатства, лежали недокосвани векове наред, са намерени в индийския град Тируванантапурам Несметно съкровище, което по досегашни изчисления, цитирани от агенция Ройтерс, възлиза на 20 млрд. долара, бе открито през последните дни под храм в индийския град Тируванантапурам. Внушителната сума превишава годишния бюджет за образование на страната, чието население скоро ще бъде най-многочисленото в света. Предстои да бъде отворена и последната камера, дълбоко под многовековното светилище, която полицията охранява строго 24 часа в денонощието. През последната седмица екип от седем души влязоха в пет от общо шестте подземни помещения. Първоначално причината била тяхната сигурност, тъй като експертите се отзовали след жалба, че управата на храма не охранява добре камерите. Когато разследващите влязли да направят опис на намиращото се в тях обаче, те попаднали на гледка като от приключенски филм на Холивуд. Те не очаквали размерът на богатствата да е толкова голям: чували с бижута и диаманти, тонове златни монети, златни статуи и много други съкровища, лежали недокосвани векове наред. Анонимен служител на храма, който не е официално оторизиран да говори за находката, казва пред агенция Ройтерс, че сегашната пазарна стойност на откритото е около 900 млрд. рупии. Реалната му стойност обаче засега не е окончателно изчислена, тъй като предстои подробен опис и оценяване на всички предмети. Властите веднага разположиха плътна охрана, за да опазят богатството, и обмислят още мерки за сигурност. То привлече стотици любопитни и вярващи в оживения център на града, който е столица на южния щат Керала. Светилището "Шри Падманабхасвами" от XVI век е било кралски храм на някогашните владетели на Траванкор, сега част от Керала. Историци напомнят за доходоносните търговски пътища, минавали през този регион в продължение на векове. Търговци от страната и чужбина, пристигали да купуват тук подправки и други стоки, често правели щедри дарения за храма и неговите хранители. Допреди дни светилището не се смяташе за особено богато. Организацията, която го управлява, все още се контролира от потомци на династията. Не е ясно и в чии ръце ще попадне съкровището и какво ще се прави с него в страната, 450 млн. от чието население живее в бедност. Според някои то трябва да бъде инвестирано в храма, според други - да помогне за доброто на хората.

САЩ са наистина навсякъде:

Що бе, с тази операция и ние взимаме участие в ликвидирането на нацизма, барабар с останалия цивилизован свят. Другото дето си го писал издава, че страдаш от Russofobia acuta, която замъглява трезвата ти преценка за събитията.

На следващия ден посетихме и мястото на сражението до едно село. Тук се е намирал римският лагер /още намират бронзови колчета от палатки/: Местоположението е доста изгодно - естествен хълм с четириъгълна форма. На мястото на това село се е разиграла битката. А ето и все още мочурливата местност, в която се смята, че е загинал император Траян Деций.

Айде специално за вас - кратко разказче, писано от един мой боен другар: Беше обикновен юнски ден. В Редакцията на Рома Тудей беше задушно и аз Гай Моний Клюкарий се чудех какво да направя, че да вдигна тиража на вестника, който списвах. Вярно , че вестникът ми беше провинциален и излизаше веднъж месечно в тираж 1 брой издялан върху луксозна мраморна плоча, но пък все пак е нещо, защото последните три броя на столичният вестник Рома Илюстрейтед пристигаха все счупени и гражданите нямаше какво да четат. Докато се чудех какво да правя, някаква глъч се вдигна до Редакцията ми, която се помещаваше до единствената чешма в града, където дебел орех пазеше сянка. Понадигнах сеи видях запотен войник, който обясняваше задъхано, че Траянчо-нашият император Траян Деций- събира Провинциалните легиони, защото страшна сила преплувала Иструм и се насочила към нас или както се изрази войника с три думи Хе, рекох си.Тъкмо работа за мен. Отивам отразявам събитието, разбиваме готините и тиража на на вестникът ми се вдига на 5 броя издялани на Римски мрамор. Впоследствие разбрах, че готините не били готини а направо страшни, но това по-нататък. Впрегнах си каретата и пътьом минах край Стражиполис, където по предварителен план, трябвало да се присъединят ударните сили с балистата водени от Мастор Стефанос и Гай Петроний- на тях се надявал легионът. Минах, взех ги и продължихме към Абритус. Пристигнахме на време, и веднага тръгнахме да разпъваме машината. Болтче, тук, винтче там и изгубих шайбата, което ми костваше два ритника изотзадзе. Тъй де, аз съм списувател не съм войник. За да не се пречкам много-много, реших да опиша живота в лагера. ще им е интересно на Провинциалните Матрони, щото войниците винаги са се котирали сред тях. Палатката със щандартите. Отляво пък се правеха списъци на оборудването което трябваше да се раздаде на легионерите Гай Петроний започна да си навлича лориката Оказа се, че няма да ми се размине от въргала и извадих от старият си сандък работите Балистариите вече заеха местата си. Центурионът също се подготвяше В същото време дойдоха подкрепления от тракийски контингенти. Бавно и полека събирахме мощ! Машината вече е готова Центуриона също Веднага две снимки за вестника.Римски победители, които в последствие се оказаха победени Докато се чудех къде да се дяна, дойдоха двама яки и ми тръснаха да съм носел Орела, който впоследствие ми бе отнет и ми връчаха Коза. То вярно понамирисвах на Пръч от дългитя преход, ама нейсе. Щях да оттърва кожата от битката-поне така си мислех тогава. Тъй! Докъде бях стигнал! А да до Щандарта! Дадоха ми го. После дочух приказки от сорта, че съм се бил уредил. Не им вярвайте! Това са гадни инсинуации! Дойде тръбача и свири "Сбор"! Императорът произнесе пламенна реч, в която ни призова да смажем варварите: Под командата на Центуриона започнахме да правим чалъми! Костенурка, линия и прочие! Целта беше да предизвикаме врагът да ни нападне и после да го разбием и убием. Да ама врагът не се хвана на номера този път. Царят на Готите им каза да не се поддават на провокации. Украинците също не ни се вързаха! Обаче ние настъпвахме в стегнат строй Центурионът беше доволен. Стриктно изпълнявахме заповедите му. В същото време врагът тръгна Украинците толкова бяха нахъсани, че използваха даже като оръжие тенджерите и тиганите откраднати като плячка от Филипопол. Синът на Императора гледаше битката отстрани: В същото време бяхме обстреляни със стрели И дадохме първите жертви В суматохата бе убит синът на Императора Положихме го на щит и го изнесохме от бойното поле. Отдадохме му последна почит и аз тук разбрах, че съм се объркал и че май ще се мре. Останалите дадохме отпор край портата, но беше вече късно: Загубата ни бе голяма. Всички бяха изклани. Императорът също загина: Аз успях да се направя на умрял и под прикритието на нощта драснах към Никополис Ад Иструм. След като се оттеглиха готите, аз се върнах на бойното поле да погреба приятелите си. -------------------------------------------------------------------------------------------- След събитието се върнахме в лагера, където публиката ни наобиколи и си прави снимки с нас. Малко снимки за позиране. Показахме на публиката как работи машината Силата й бе толкова голяма, че учебната стрела проби щита Надвечер огладняхме и седнахме да се подкрепим по войнишки. Простичка е нашата трапеза, няма чевермета и кьорсофри. После домакините ни поканиха да открием концерт. Ние се строихме и започнахме да викаме Gloria! Victoria! Но за наша изнедада се появи Нина Николина: Ами............ Това беше моят къс разказ. За вас директно от мястото на събитието, Кореспондент на Рома Тудей. Гай Моний Клюкарий!

a баш.

Точно в десятката: