Last roman

Видове римски бойни кораби Римските кораби не търсели оригиналност в конструкцията - римляните били добри практици и наготово взели корабостроителните достижения на народите до тях /гърци, финикийци/. Така униерата /кораб с един ред гребла/ станала монорема; диерата /кораб с два реда гребла/ станала бирема; триерата - трирема. Последните били най-често използваните кораби в античните флоти. Били дълги 36 метра, широки 5, 80 метра. Седалките на гребците били наредени на три ката - на горния ред имало 31 гребци, наречени транити, на втория - 27 гребци /зигити/, а на най-долния ред - също 27 /таламити/. Въпреки разпространеното схващане - гребците не били роби, а свободни граждани /набрани от по-бедните слоеве на населението/. Съществували професионални колегии от гребци. Освен 170-те гребци, екипажът на триерата се състоял и от няколко офицери, 12 моряка и 80 морски пехотинеца /manipularii или liburnarii/ - общо 255 души. При необходимост могли да поберат до 200 легионери. В античните източници има упоменание за квадриреми и квинквиреми, но тук вероятно става дума не за броя на редовете /което би направило корпуса прекалено висок и неустойчив/, а за броя на гребците на едно гребло. Така квинквиремата имала двама гребци на горното, двама гребци на средното и един гребец на долното гребло. Била дълга 52 метра, широка 8 метра, с дълбочина на газене 4 метра. Екипажът бил от 310 гребци, а корабът побирал до 300 морски пехотинци. Командирът на кораба имал ранг на центурион. Римските бойни кораби също могат да се класифицират като naves longae - "дълги кораби", които се използвали в морските битки и naves rotundae - "кръгли кораби", които служели за транспорт на войските. Ако имали таран, се наричали naves rostrae. Съществовало и разделение на корабите без палуба /напр. либурни/ - naves aspertae и на палубни /триреми, квинквиреми/ - naves constratae. Устройство на римски боен кораб Килът бил дъбов, по-рядко буков. На предния му край се прикрепвал бронзов или железен таран - rostrum /дължината му варирала от 3 м. при триремите до 4, 5 м. при квиквиремата/: Над тарана се помествала обкована с желязо тъпа греда, за да не се забива прекалено надълбоко във вражеския кораб. На много кораби от всяка страна на носа рисували по едно око /магически символ. Корпусът бил изработен от масивни дъски, захванати за ребрата с чепове. Дъното било плоско, но леко изпъкнало. Отвън корпусът бил обшит с грубо дебело платно или кожи, което го предпазвало от ударите на копията и огнените стрели. Римските кораби от императорско време били облицовани с бронзови плочки. Към 2 в. пр. н. е. се появила непрекъсната палуба по цялото протежение на кораба, която служела за бойна площадка /дотогава между носа и кърмата имало тясна пътека/. Корабът можел да бъде оборудван с бойна кула /покрита с бронзови или железни плочки/. Имал две железни котви. За рул се ползвали две широки кормилни гребла, разположени в задната част на кораба: Мачтите били две - главна мачта и лека, наклонена фок мачта на носа. Преди бой двете мачти се сваляли, за да не се счупят при таранния удар. Платната били изтъкани от лен или коноп. Тези на флагманския кораб били обагрени в пурпурен цвят: Въоръжение До Първата Пуническа война /264 г. пр. н. е./ римляните имали флота от двадесетина леки двуреди кораби /либурни/ за патрулиране край бреговете, разчитайки при нужда изцяло на гръцките съюзни градове. Либурна: След началото на военните действия Рим построил само за два месеца 100 квинквиреми и 23 триреми, използвайки за прототип една претърпяла корабокрушение картагенска пентера. Новите кораби имали два недостатъка - били от сурово дърво /това ги правело доста по-неманеврени от картагенските такива/; а екипажите от гребци били набързо стбрани и недостатъчно обучени да действат в синхрон за таранна атака. Затова пък римляните изобретили абордажен мост, наречен гарван /corvus/. Той бил с дължина 11 м. и ширина 1, 2 м., закрепен на шарнир в основата си /което му позволявало да се върти/ и привързан за главната мачта. Горната част на моста завършвала с дълъг железен или бронзов клюн: Когато картагенският кораб наближавал за таранна атака, римляните спускали гарвана, който се впивал в палубата му, и по него добре обучените за сухопътни битки римски легионери завземали кораба на абордаж. Новото оръжие дало на римляните превес в морските сражения при нос Миле /260 г. пр. н. е./, при Екномос и нос Бон /256 г. пр. н. е/., повечето картагенски кораби били превзети на абордаж и увеличили римската флота. Недостатъкът на гарвана бил, че правел кораба неустойчив. Така непобедимата римска флота била почти унищожена от буря край Сицилия /потънали близо 270 кораба/, след което Рим се отказал от това изобретение. Бойните кули се появили най-напред при гръцките кораби /още през IV в. пр. н. е./ и почти без изменение преминали при римските бойни кораби: Метателните машини във флотата се деляли на лъкови и торзионни /както в сухопътните армии/. Според изстрелваните оръжия били стрелометни, каменометни и огнеметни. Стрелометните оръдия могли да пробият дъска с дебелина до 3, 5 см. на разстояние до 300 м. Древните гърци, изобретили арбалета /гастрафет/ и доразвили конструкцията му до първите лъкови оръдия, които поставили на въртящ се лафет. Далекобойността на лъковите оръдия била до 150 м. Постепенно лъковите оръдия били изместени от торзионните балисти и скорпиони. Те били монтирани върху бойните кули, откъдето поразявали живата сила на противника, или повреждали бордовете на кораба и такелажа му. Балистите палинтони - за мятане на камъни и балистите еутитони - за мятане на стрели, били тежката "артилерия" на римската флота. С тях те изстрелвали камъни с тегло 80 - 100 кг. и стандартизирани стрели с дължина от 44, 4 до 88 см. Далекобойността им била до 300 м. Балистата, поради по-големите си размери, се използвала по-рядко - само на големите кораби: Най-разпространеният двураменен стреломет в римската флота бил скорпионът: През втората половина на 1 в. пр. н. е. бил въведен и абордажният харпун /харпакс/, разработен от адмирала на Октавиан Август - Агрипа. Той представлявал обкована с желязо и завързана с въжета триметрова греда с метален зацепващ се край. Харпунът се изстрелвал и се забивал в палубата. Наконечникът бил така направен, че се разтварял, след като се забивал и било почти невъзможно да го измъкнат. След това неприятелският кораб бил придърпван и превземан на абордаж. Благодарение на това ново оръжие, Агрипа удържал важни победи над флотите на Секст Помпей /36 г. пр. н. е./ и Марк Антоний /31 г. пр. н. е./: Запалителните средства също широко се използвали в античните флотилии. Гърците използвали в морските битки намазани със сяра, битум и смола горящи стрели и копия. От 3 в. пр. н. е. гърците започнали да използват горяща смес от петрол и химикали, която пръскали със специални сифони върху палубата на противника: От гръцкия опит се поучили картагенците и римляните, които по време на Пуническите войни взаимно се обстрелвали с горящи стрели, обвивани в парцали, напоени с асфалт. За огнева поддръжка римляните използвали критски стрелци, славещи се с точността си. Римляните изобретили и свое огнено оръжие - огнените кошове. Те били железни, провесени на дълги пръти пред носа на кораба. Кошовете били запълвани с горяща смес и при среща с противника ги изсипвали върху неприятелските кораби. Новото оръжие доказало качеството си по време на Сирийската война, когато през 190 г. пр. н. е. авангардът на римския флот, без да дочака основните сили, сам подпалил половината сирийски кораби. Командване Флотата била командвана от двама военно-морски дуумвири (duumviri navales). По-късно се появили флотните префекти (praefecti), еквивалентни на днешните адмирали. А иначе всеки кораб се приравнявал по ранг на центурия и бил командван от центурион. Тактика и водене на военни действия Най-старият и сигурен начин за победа бил таранния удар в борда на противника. Таранната тактика била постоянно упражнявана от древните ескадри. Целта била да се изпотрошат греблата на неприятелския кораб, за да се лиши последният от маневреност и след това със завършващ таранен удар в борда да се потопи. Гърците били най-големите майстори на пробива, наричан от тях дактплус /diekplous/. Целта на маневрата била да се разкъса линията на противника, като водещият кораб се промъквал в пролуката между двата неприятелски съда, след което незащитените бордове на противника да бъдат пробити с таран. Тактиката на пробива била парирана ефикасно от двойната фронтална линия. Корабите от втората линия нанасяли таранен удар по неприятелските съдове, точно в момента, когато те пробили първата линия и правели полукръг, излагайки незащитения си борт под удар. Другата маневра била наричана periplous /обхват/ - едната флота заобикаляла другата по фланговете и таранела крайните й кораби. Това бил прост и ефективен метод /при него имал значение численият превес/: При битка кораб срещу кораб, изходът на сражението бил решаван от по-добре обучените гребци, които с изкустни маневри се стремяли да ударят противника отстрани. Ако таранът не успеел, противникът бил закачан с абордажни куки и настъпвала ръкопашна схватка. В по-късни времена флотилиите още отдалеч обсипвали една друга с метателни и запалителни снаряди. Основната цел била да се порази живата сила на противника и да се нанесат максимални щети по вражеските кораби, лишавайки ги по този начин от маневреност. Преди битка мачтите били сваляни, корабите били покривани със сурови кожи, за да не се подпалят, а бордовете били подсилени с бронзови плочки, за да бъде защитен екипажът от метателните снаряди на противника. С въвеждането на корвуса и харпакса, римляните взимали приближаващите се за таран кораби на абордаж. Всички пехотинци и моряци на галерата грабвали копията и мечовете и се устремявали към чуждия кораб. Настъпвал ръкопашен бой, в който по-добрите бойни умения на легионерите решавали изхода на сражението в своя полза. Дислокация на римската флота След като римляните станали неограничени господари на морето, флотата им била разпределена в Средиземно и Черно море, както и по реките Рейн и Дунав. Римската флота се разделяла на главна на и провинциална. Главните ескадри контролирали Средиземно море и се намирали в италийските пристанища Остия, Неапол и Равена /тези бази били основани от Август през 27 г. пр. н. е./. Стоянките били обслужвани от специално създадени за целта помощни кохорти /Cohors I Classica, Cohors I Aelia Classica, Cohors II Classica/, както и от занаятчии и дърводелци /fabri/, следящи за изправността на съдовете. Флотите носели съответно имената Classis Misenensis /контролиращ Западното Средиземноморие/, Classis Ravennatis /контролиращ Източното Средиземноморие/. През 330 г. тези флоти били преместени в Константинопол, новата столица на Римската империя, основана от Константин. Имало и няколко провинциални флотилии, които контролирали отделни региони. Такива били: Classis Britannica - основана по време на римското нахлуване в Британия през 43 г. и базирана в дн. Дувър, Ричбъро и Па-Де-Кале. Тя контролирала крайбрежието около Британия; Classis Germanica /контролираща поречието на Рейн и Северно море/, основана през 12 г. пр. н. е. от пълководеца Друз /брат на имп. Тиберий/ и базираща се в Кастра Ветера /Горна Германия/, а по-късно и в Колония Агрипина /Кьолн/; Classis Pannonica - базирана в Аквинк към 35 г. и контролираща поречието на Дунав от Регина Кастра /дн. Регенсбург/ до Сингидунум /дн. Белград/. Била реорганизирана по времето на управлението на Флавиите и получила името Classis Flavia Pannonica; Classis Moesica, базирана в Рациария /дн. с. Арчар/, Сексагинта Приста /дн. Русе/ а от II век и в Новиодунум, контролирала долното течение на р. Дунав и северното крайбрежие на Черно Море /където имала база в Херсонес - Крим/; Classis Pontica била основана към 14 г. пр. н. е., а от 60 г. се базирала в Трапезунд /дн. Трабзон/ и контролирала южните и източните райони на Черно море; Classis Syriaca - била основана през 63 г. пр. н. е, а от 70 г. се помествала в Селевкия Пирия /в Сирия/. Контролирала Източното Средиземноморие и Егейско море; Classis Alexandrina - базирала се в Александрия /Египет/ и контролирала източната част на Средиземно море. Била основана от император Октавиан Август през 30 г. пр. н. е; Classis Mauretania - контролирала западното крайбрежие на Африка и Испания;

мдам, едното вкарано от турците, другото - от руснаците. Значи се оказва, че нямаме българска дума тоест.

Лудизъм = вандализъм.

В Легионите още от края на 1 в. проникват и жители на провинциите. Иначе спомагателните войски се набират традиционно от романизирани племена на територията на империята /германски, галски, тракийски, сирийски, нумидийски и пр./. Наименованието на помощната част най-често включва региона /племето/ от което е набрана: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Roman_auxiliary_regiments

е аре де! Нещо не го виждам сравнението

ще я затърся на руски

Ето това вече требе да се види

Е това е прекрасна книга, но няма нищо общо с търсенето на Фружин. Пред Анджела Монтанели просто пастички яде, което е нормално. Журналист не може да се сравнява с археолог. А Азимов и по физика е писал книжчици. "Гравитационната гибел на вселената", например.

Всеки си има вкус, де. Някои обичат клюки, а някои - факти. Съвременен Светоний не ми требе. Има си антични оригинали.

За Монтанели не съм съгласен. По-добре Айзък Азимов - 'Рим: от триумфа до краха империи'. Кратко, стегнато, ясно и с минимум субективизъм. Има го на руски по книжарниците "Книгомания".

Надявам се с това твое мнение лиричното отклонение, което предсказуемо се разигра в тази тема наистина да приключи. Всичко по-по-най. Между дрругото - радвам се, че не си нацист. Честно.

Както казах - право на личен избор е да празнуваш/непразнуваш на този ден. Обясних ти защо аз го празнувам и не виждам нищо странно 9 май да бъде отбелязван в цяла Европа, вкл. и у нас. Та в тази тема поздравих празнуващите. Както правя всяка година и ще продължа да го правя и занапред. Това, че непразнуващите се врат както винаги да избиват комплекси - ми ок. Отворете си друга тема /а алтернатичния клуб за препоръчване/, мечтайте за Третия Райх и въздишайте колко хубав щеше да е светът, ако с цената на няколко десетки милиона убити източноевропейци България щеше да е в заветните рамки.

Ако разбира се за теб разгромът на Третия Райх не е достатъчна причина да празнуваш - изборът е твой. Доколкото сае сещам България воюва на страната на Съюзниците във финалния етап на войната. Колкото до плача за загубените територии, който дочувам, България е възстановена в границите от 1941 г. Въпреки претенциите на романеските, Южна Добруджа си остава в пределите на на държавата ни. И то благодарение на лошия чичко Сталин. Освен това никой не ни е подканял да си извеждаме войските от окупираните територии. Сторили сме го доброволно. Така че руснаците не са ни виновни в случая. Определено предпочитам загубата на няколко хиляди квадратни километра /които в интерес на истината за безвъзвратно загубени още през Първата Световна война/ пред вероятността сега на знамето ми да има свастика.

Tук също бая народ го тресе параноята. Дори и в тази тема.

Този видеоклип е премахнат, защото е твърде дълъг

Праисторическа гадинка броди из "Люлин" Триопсът има 3 очи и е на 200 млн. години. Среща се в 10-и микрорайон на квартала. В далечната 1979 година Димитър, тогава още ученик, извадил странно създание, приличащо на огромна попова лъжичка, само че с опашка, от локва, близо до строящ се блок. Направо от ерата на динозаврите в България се завърна удивителният триопс. Той се появи във възстановените в рамките на „Натура 2000“ влажни зони по поречието на Дунав, съобщиха от Световната банка, която съфинансира проекта. Екип на Списание 8 реши да провери що за гадинка е триопсът, кога и къде за последно е наблюдаван. Разкритието ни изуми. Оказа се, че праисторическото животинче е живеело... в столичния квартал Люлин! И по-точно в 10-и микрорайон, до оградата на 90-о СОУ, където от много време стои непокътнат изкоп за трафопост. Постепенно той се запълнил с вода и в него се зародил същински микрокосмос. Децата от училището ежедневно ловели гущери, водни бръмбари и попови лъжички. Това било и любимото занимание на Димитрий Димитров, тогава 7 годишен смелчага. Един ден, загребвайки с отрязаната наполовина пластмасова туба, Димитрий изважда невиждан екземпляр. „Беше дълго около 7 см, кафявозеленикаво на цвят, приличаше на рак, но черупка имаше само отгоре. Отдолу имаше много, хиляди крачета и с тях се придвижваше много странно”, разказва 20 години по-късно столичанинът, който и до днес помни с детайли своята среща с триопса. Димитрий затваря незабавно находката в буркан и хуква към дома. С възторжени възгласи известява майка си за откритието. Жената обаче поглежда буркана и с отвращение го изхвърля през прозореца. Димитрий така и не успял да проучи чудната животинка. Едва наскоро в годините на глобалната комуникация открива в руски сайт, че неговият мистериозен герой е триопсче. Триопсът е открит и класифициран от Джон Лоурънс ЛеКонт, прочут американски натуралист, през 1848 г. Получава името си заради необикновените си три очи Гадинката спада към семейството на сладководните ракообразни. Има множество крачета с хриле. Сродник е със скаридите, раците и омарите. У нас се среща видът Triops Longicaudatus, който има издължена форма на тялото. Особеност при него е липсата на горна челюстна кост. Спечелил си е прозвището „скаридна попова лъжичка”, поради голямата си прилика с жабешкото поколение. Триопсът е един от най-древните животински видове на планетата, чиято морфология остава почти непроменена повече от 200 млн. години Причината за това е неговата уникална размножителна стратегия. Те са едни от много малкото организми, които умеят да се възпроизвеждат по двуполов, еднополов и хермафродитен начин. Нищо чудно, че са надживели динозаврите! Обикновено в популациите силно доминира единният пол, което не е проблем – триопсите владеят изкуството на партеногенезата, или - казано иначе - развитие от неоплодени яйца. Но тези истински виртуози на размножаването не спират дотук. Често се срещат хермафродити, които и се самооплождат. В женските индивиди единадесетата двойка крачета са видоизменени в торбички, където яйцата престояват няколко часа. След това биват разпръснати на групички във водната среда. Благодарение на здравата им черупка те могат да понесат най-тежки атмосферни условия – от минусови температури до пълно пресушаване. Това е сигурна гаранция, че поколението ще оцелее и през идния сезон. Яйцата трябва да изсъхнат напълно, преди да попаднат отново във вода. Това е необходимо условие за успешното излюпване. Но то може да се забави цели 20 години. При неподходящи за развитие условия яйцето остава в т.нар. диапауза, или готовност за излюпване през целия този период. Тази способност може би е помогнала на триопса да преживее бедствието, довело до изчезването на динозаврите./БЛИЦ http://www.blitz.bg/news/article/107508

Браво и все в същия дух!!!

Великата Победа в снимки: http://fishki.net/comment.php?id=87938

Поздрави, какво точно конкретно те интересува, щото политическа история е много разтегливо понятие. Ще дам няколко насоки: http://rome.bg-history.info/download/details/81.html И разбира се класиката на Гибон-а: http://rome.bg-history.info/download/details/22.html

Ми идеално, защото май не се познаваме. Е, ще се засечем на Кабиле, ако идваш. Ето и репортаж от събитието: http://www.facebook.com/video/video.php?v=212460765445818&oid=150785081619101&comments

твърденията на упоменатият от теб Кремо, както и тези на Деникен в повечето случаи се основават на явни манипулации и целят единствено извличането на комерсиална печалба от непредубедената читателска аудитория. Ето защо 'доказателствата' им не се вземат насериозно никъде и за тях в нашия форум си има раздел паранаука.

ето малко за растителната ориентация. Нарича се тропизъм. Движението, влияещо се слънцето е фототропизъм, а това от гравитацията - гравиотропизъм. Разбира се тропизмът може да е положителен или отрицателен. Зависи си от растението /дали е например сенколюбиво и под какъв наклон расте/. В това участват редица фитохормони. Тук е доста добре обяснено действието на ауксините /А/ върху тропизмите: Тропизмите са растежни движения в отговор на едностранно действащ дразнител (фактор на околната среда). Роля на посредник между тези фактори и реакцията на растението играят А. Частен случай е преобразуването на физичните ефекти на светлината в диференциран растежен отговор на определени растителни органи. Фототропизъм – положителният фототропизъм на стъблата (извиването им по посока на светлината), например, включва намаляване на растежната скорост в осветената страна на колеоптила и понижаването й в засенчената. Неправилното разпределение на А се дължи на латералния им транспорт (а не е в резултат от окислението на А в осветената страна). Действието на гравитацията определя т.нар. гравитропизъм. Той може да бъде положителен (корен) или отрицателен (стъбло). Възприемането реакциите на гравитация се основава на свободно падащи телца в растителната клетка. Тези телца се нар. статолити, а клетките, които ги притежават – статоцити. Ролята на статолити изпълняват скорбелни зърна, намиращи се в амилопластите. Те се утаяват в цитозола на клетката, поради което винаги се разполагат от долната й страна. Предполага се, че контактът на амилопластите с ЕПР, разположени непосредствено до плазмалемата осигурява насочването на ауксиновия транспорт. Точната роля на статолитите не е уточнена. Гравитропизмът при колеоптилите е отрицателен. Основно, но не единственото място за възприемане на гравитацията, е върха на колеоптила. Извиването на колеоптила нагоре се получава в резултат на повишаване растежната скорост от долната страна на хоризонтално разположения колеоптил и понижаването й от горната, където се акумулират Ca2+. Те инхибират ауксин-индуцируемия растеж посредством повишаване разтегливостта на клетъчните стени. В първичния корен на висшите растения гравитацията се възприема от кореновата гугличка. Чувствителните към гравитацията амилопласти са разположени в статоцити, намиращи се в централния цилиндър на кореновата гугличка. Разпределение на Ca2+ и ауксините по време на гравитропичната реакция се извършва съобразно следния модел: ИОК се синтезира в стъблото и се транспортира в корена по проводящата система. Когато коренът е разположен вертикално, статоцитите в гугличката възприемат място по долния или базалния край на клетката. А и Ca2+ се транспортират акропетално в корена и се разпределят и симетрично в латерално направление. ИОК, която нормално се транспортира базипетално от стъблото към корена със съсредоточава в зоната на удължаване на корена (там предизвиква растеж). Когато коренът е разположен хоризонтално, статоцитите се намират по долната странична стена на гугличката и индуцират полярен транспорт на Ca2+ и ИОК по долната половина на гугличката. ИОК продължава да се транспортира базипетално по проводящите тъкани от стъблото към корена, в резултат на което става натрупване на А в надоптималните концентрации по долната страна на корена, което води до инхибиране и прикривяване на корена надолу. http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=122&t=4024

Организацията и осъществяването на фестивала е невъзможна без участието на другите групи, но не това е най-важното. Ти имаш ли нещо общо с Чигот?

Сагата има продължение. Разкрито е тайното оръжие на Дръзки: “Дръзки” се приближава все по-близо до брега. Обстановката е изключително напрегната. Самолетите на съюзниците прелитат над кораба. Не трябва да бъде допуснат нито един плавателен съд, който би пренесъл каквото и да било, което може да подпомогне действията на армията на Кадафи срещу бунтовниците. С риск да затъне в плитчините “Дръзки” доближава до брега. Стъмва се. На кораба е получена двойно шифрованото съобщение, подписано от президента и премиера едновременно. Фаза едно на операцията започва. Над 900 души изскачат от трюма и се спускат със специални пояси във водата. Поясите са произведени от изгорена изолация на кабели. Разработка на българския военно- промишлен комплекс по европейската програма – „Кабели срещу пари - не от Вторични суровини” (програмата е строго секретна). Странно е, че мъжете които плуват във водата, не носят никакви оръжия или други съоръжения. Малко предистория Важно е да се отбележи , че основната цел на НАТО е да прекъсне комуникациите на противника. Целите са военни, като радарни станции, военни обекти, електрическото захранване на Триполи и другите основни градове. Въпреки огромните усилия на френските, британските и американските пилоти да целят само кабелите на електрическите далекопроводи (жиците), без да повалят стълбовете, това се оказва невъзможно. Идеята на Алианса е да спази точно резолюцията на ООН и да не разрушава инфраструктурата на страната. „Кабели може да прекъсвате, стълбовете трябва да останат здрави” е категорично бившето френско културно аташе в Либия, сега на почивка в Слънчев бряг. Проблемът с бомбардирането се оказва доста сериозен, защото има и много цивилни жертви, което руши имиджа на съюзниците. Решение на този въпрос бе дадено още на събора в Златица, три дни след първите въздушни удари над Либия. На тайно съвещание в Перник, в клуб „Голф двойка е шестица за един по добър свят” – генералите от пакта се съгласиха с „Концепцията Златица”. В ръцете на президента, премиера и българския парламент стотици хиляди невинни либийски животи висяха на косъм. “Дръзки” замина. Ден втори в териториалните води на Либия Развиделява се. От 900-те мъже, слезли на либийския бряг, няма и следа. На “Дръзки” цари спокойствие и леко приповдигнат дух. Капитан първи ранг П.Ц., на 36 години, неосъждан и ерген, дава заповед да се монтират огромните далекогледи, преработени от „Военна и цивилна оптическа техника за гледане на щъркели и чайки” ООД, закупени от Илиянци в София единствено и само за северо-африканската мисия. След успешния монтаж се изпраща шифрограма да София. Ден трети в териториалните води на Либия Шифрограма: 18.00 ч. – “Дръзки” до София: Другарю Президент, г-н Премиер, г-н Американски посланик, на крачка сме да разрешим конфликта в Либия без нито един изстрел. Очакваме огнените знаци да се появят по либийския бряг към 21.00 ч. българско време. В Триполи вече няма ток. Тъмно е. Очакваме и в другите либийски градове токът да изчезне. Митко, на Цура мъжът, който е близък на етървата на Ц.Ц. казва, че с тези акумулатори без ток военните им обекти щели да увехнат до 24 часа. Да пратим ли кабелограма до американското посолство, или вие сами ще дадете тази на медиите? Подпис: Капитан на вахта М.Ц. малко осъждан, много женен – 39-годишен. Привечер - ден трети в териториалните води на Либия Шифрограма: 20.00 ч. – „Дръзки” до София: Другарю Президент, г-н Премиер, г-н Американски посланик, в Бенгази също вече нямат ток. От едни френски туристи, които арестувахме по погрешка, разбрахме че град Бенгази е на бунтовниците, т.е. на нашите хора. Тока не можем да го възстановим. Какво да правим? Дежурен по кухня – лейтенант М. М. ерген, осъждан за производство на царевични пръчици, пълни с марихуана и продажбата им в детските градини. Бунтовници край Бенгази ликуват. 20.15 ч. – от София до „Дръзки”: Ако трябва електричеството от облаците с гръмотевици да го сваляте, но в Бенгази трябва да има ток. Б.Б. Шифрограма: 20.20 ч. – „Дръзки” до София: Другарю Президент, г-н Премиер, г-н Американски посланик, (строго секретно), ама в Либия не вали дъжд, защото е пустиня – следователно няма облаци и гръмотевици. Шифрограма: 20.25 ч. – от София до „Дръзки”: Б.Б. иска да каже да балансирате ситуацията в района. На кораба има поне двама точни ловци от моята дружинка за стрелба по изчезващи животни. Г.П. – Гоце. Два часа по късно целия либийски бряг е осветен в огньове. Виждат се хора които танцуват от радост. “Дръзки” изстрелва фойерверки от оръдието на предната палуба. Просълзени либийски бунтовници, плачещи американски войници, хлипащи френски генерали и сватбено подпийнали британски офицери се качват на българския кораб. „Вие успяхте, “Аллах е велик”, „Тенкю, София”, „Мерси, Друзки”, „ Чиърз” и т. н. 23.45 ч. Телемост “София – “Дръзки”, директно предаване за цял свят. Като водещ в София застава главният готвач на предаването „Перфектната закуска”. Зала 1 на НДК е пълна с акредитираните журналисти от цял свят. “Дръзки” е окичен празнично. Има закачени няколко откраднати светофара от централни улици в Триполи, пране на либийска вдовица, леко упоена камила с изцъклен поглед и човек, който много прилича на Кадафи, но е овъргалян в суров петрол сорт “брент” и перушина. Само радистът на “Дръзки” е трезвен, но той си е въобразил, че е бременен и заради това не пие (човек никога не знае какво става по корабите при дълъг рейд). 23.55 ч. Токът в НДК спира. 00.25 ч. Захранването е възстановено. Някой е откраднал централния полилей на НДК който тежи около два тона, докато е нямало ток. 00.35 ч. Пресконференцията започва. На централно място за учудване на всички стои председателя на Световната циганска асамблея – Роми от Ромча – Асен Хасенов. От едната му страна е седнал премиерът, а от другата президентът. - Днес е един хубав ден за либийската демокрация – казва г-н Хасенов. - Сигурно се питате, защо съм аз в центъра. Колко бой сме изяли за крадене на жица, само ние си знаем и Бойко, и Цецо. Така ли е бате Бойко? - Аз ще ти отговоря мъжки – Асене, така е. - Ние от президентството винаги сме подкрепяли българските роми в чужбина. Днес циганите от България спасиха света и либийския народ от Кадафито. Кадафито ще го съди циганският съд – мешерето, а не съдът в Хага. - Да, как стана всичко, г-н Хасенов? – пита водещият на „Перфектната закуска” докато донатъпква в устата на кметицата на София – Фандъкова седми сандвич, съставен само от био продукти. - Още в Златица, а после и в Перник, обяснихме на нашите северноатлантически партньори най-основното, от което се интересува ромското население в България. Казахме им: Ще го съсипем този Кадафи. Само ни пуснете там да им гепим жиците на тока и електрическите далекопроводи и ток нема да видят. Качихме нашите хора в “Дръзки” и ги мушнахме у трюма. Имаме четирима наши братя които загинаха още при скока във водата. Бяха гепили главното оръдие на “Дръзки” да го носят в Бенгази за вторични суровини, но то ги повлече към дъното. Да, господин премиер? - То, аз съм играл с много хора футбол. Сигурно съм играл и с тях. Аре да ги наградим. - Господин президент? - Ами, с орден “Стара планина”. - Произведохме новина – герои затиснати и убити от оръдие в Либия ще получат посмъртно орден “Стара планина”. Момент, включване от “Дръзки”, кой сте вие? - Шефче съм на Трета апашка дружина – „Обири на вили край Русе”. От нашите нема нито един шибнат от тока. От вилата на Кадафи нема нищо. Всичко му земахме. Само Асен Казана се преби с една душ кабина докато я носеше. Американците го взеха на медицинския хеликоптер, ама той се е опитал да им гепи некав лост за управление. Видел му се е от по-масивно желязо и сега хеликоптера виси във въздуха без управление. Да виси, да виси , колко да виси – докато не му свърши горивото. - Господин премиер? - Гориво има в “Лукойл”. Можем да дадем на този хеликоптер като безвъзмездна помощ. Цените на горивата скачат в целия свят и в България също, както знаете. Това ще е голям жест към американския народ. - Отново имаме обаждане от “Дръзки”. Моля, да се представите. - Аз съм братчеда на Казана. Той скочи и ги зареза само си счупи глезена. Ама ми вика - ще търпя. - Но, какво точно се случи? - Казах на Казана, че знам къде на плажа има много жица. Той вика как ще я горим. Аз му викам – знам едно близко изворче с петрол. Той вика – “Ти заеби петрола, кажи къде е жицата?” Сега куца натам. - Произведохме новина – български доброволец с ромско самосъзнание е ранен при изпълнение на дълга към отечеството и ще бъде… господин президент? - Ще го наградим с орден “Стара планина”. - Ей, чччч – абе наше момче се влачи там мъжки със счупен крак далеч от родината. Ти знаеш ли колко боли да си счупиш крака на футбол? Фандъкова, къде живее Казана? - Много ми засъхна устата господин премиер – казва Фандъкова, плюейки по пода тринадесетия био сандвич с мед от скопени германски пчели. – Ако говори на меко, копелето, не е от София. - А, ма те у София всички вече говорят на меко. Цецо? - По оперативно-издирвателна информация е от Филиповци – София. Засечен е разговор с джиесем. Пускам записа: “Ей, жена – целия хеликоптер е у джелезо. Сам може да се докара до вторични суровини. Издърпах един баят лост. Тежи. Мале. Некъв тука вие – “Ноооо сър”. Аз му гепих и портфела. Само долари вътре ти казвам. Чужденци – балъци.” - Екип на Нова визия е пред къщата на Казана. Къщата чуваме ли се? - Да. Тук е много оживено. Всички 27 братовчеди на Казана са тук, както и жена му и трите му дъщери които едновременно са първи клас и абитуриентки. – Какъв човек е баща ви? - Раздава шамари. - Мислите ли , че ще се справи с трудната ситуация в Либия? - Той се справи и с четирите ни братовчедки за една нощ. Остави ги с четири деца и без покъщнина. - И всичко това само за една нощ? - А , ти за колко искаш? - Вие сте 11-стия му братовчед. Какъв човек е Казана? - Той е известен на полицията. Не е бил в затвора, защото е добър човек Като бяхме малки, продаваше на виетнамците в София кучета, за да ги ядат. Ако кучето бе малко или сукалче, го чакаше да порасне и тогава им го продаваше. Абе голямо сърце. Добър човек. - Вие сте негова жена. От колко време сте заедно? - Ей, Хасене, я си ела дома и е зарежи тая Либия, че и тя ще забременее от тебе, и ако има братя ще ти счупят кокалите. Той е в държавата Либия. То добро от държавата не може да очакваш. Защо сега я е кръстил Либия, преди й викаше България? - Имаме новина. По непотвърдени данни старото име на Либия е било България. Г-н Президент, Вие сте историк, как ще коментирате това? - Вижте, ние живеем в един глобален свят.Ако ми позволите да се изразя по така: ние живеем в едно глобално село. Аз например съм роден в село Сирищник. И така се получи, че Сирищник е България и България е Сирищник, така че защо и Либия да не е България? Там, където има българи, там е и България. - Аз с много хора съм играл футбол. Няма начин да не съм играл с някой либиец футбол, но ако съм играл в България, съм гледал на него като на българин. Мъжко момче, демек българче. Абе, Либия е българска. - Току що произведохме новина – Либия е България. В крайна сметка Либия се охранява от българския кораб “Дръзки”. Той по принцип пази нашата водна граница. Там където е “Дръзки”, там е и нашата граница. - Абе, Цецо, как ще оправим тази работа с Шенгенското споразумение. Тия ни търсят кусури, ама ще вкараме и Либия в Шенген. - Току що произведохме новина – Европейският съюз, благодарение на България, се разпространява с бързи темпове извън Европа. Сега Либия е членка на Европейският съюз и е първата европейска страна в Африка. На телефона от Брюксел нашият специален пратеник на Нова визия: “Здравейте и от Брюксел. Тук новината не бе посрещната еднозначно. Европейската народна партия поиска да се гласува специална резолюция, че петролните кладенци в новата страна членка Либия са под по специална юрисдикция. Фактът, че това е и българска територия, разклаща леко позицията на Италия. „Аз не съм имал непълнолетна жена от българско-либийски произход” - казва категоричен примерът Берлускони, макар никой да не го беше питал. Изненадваща позиция зае евродепутатката от Унгария от ромски произход – „Мирът в Либия бе донесен от циганите. Огньовете на тази победа още лумтят от запалената жица по плажовете.Сега, в десетилетието на ромската култура,това е важно”. „Циганите и сега си живеят прекрасно в България. Българите и ромите са се слели в едно цяло. Те имат обща идентичност, слушайки своята любима музика – чалгата. Когато останат по дълго в Париж, ние им купуваме билети и ги пращаме отново в тяхната родина за да слушат тяхната музика и да не се чувстват отделени от своите събратя – българите” е категоричен президентът Саркози. Това е България, дами и господа. Това е предаването „Перфектната закуска”.Нека да чуем финални думи от “Дръзки”. - Помощ ….. - Какво става? - Помощ… Товарят кораба с крадена жица и той започва да потъва. Кажете им, ако трябва на цигански, че това не е товарен кораб. - Господин Асен Хасенов моля кажете на ромски “Спрете да товарите кораба. Той не е товарен.” - Хвърли жицата извън коритото, да не ти загрея врата! Това не е боклукджийска кола. - Скъпи съотечественици теле-мостът ни приключи. По не потвърдени данни знаем, че вече имаме подводница “Дръзки”. Наши събратя ще се отправят към Сирия за да възстановят демокрацията. Днес ние успяхме да спасим и приобщим една африканска страна към голямото европейско семейство. Тук от НДК ви пожелавам приятна утрин. Ще следим от близо действията на нашите и от Сирия. Очаквайте включване. Спирам, защото пак спря тока, мисля че ме крадат. Край на предаването

http://www.youtube.com/watch?v=lGe25WwGLsQ