Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Last roman

Глобален Модератор
  • Брой отговори

    15748
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    464

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Last roman

  1. Друже, айде без глупости в темата. Давам ти елементарен пример с английската сол. Или с КМn04. Провери за лечение на какво се използват. Иначе съществена част от медикаментите са разработени на базата на природни вещества. Представляват доста сложни лекарствени молекули, най-често производни на органични съединения. Но за да направиш преценка кое лекува, а кое вреди, трябва да си запознат поне с фармакогнозия, фармакология, токсикология, фармацевтична химия, че и технология на лекарствените средства. С чесане на клавиатурата по форумите и фриволни разсъждения работата не става.
  2. Точно така - аптеката е здравно заведение, а не магазин. В нея освен медикаменти по лекарско предписание, лекарства без лекарско предписание /OTC/, се продават и нелекарствени продукти: растителни дроги, санитарни материали, медицинска козметика, дезинфектиращи разтвори, хранителни добавки и хомеопатични продукти. За всичко си има информация. А ако пациентът се съмнява или притеснява от нещо, може смело да попита магистър фармацевтът, работещ в аптеката. Той затова е там - да дава консултации и да следи за правилната употреба на лекарствените и нелекарствени форми. Доколко хранителните добавки лекуват - въпросът е мноого спорен. Обикновено на тях пише 'за профилактика' или 'подпомагат лечението'. Което не е лекуване. Иначе с тях се занимава РИОКОЗ, а не ИАЛ. ИАЛ контролира само лекарствените препарати. Тук място за софизми няма. Има ясна граница между това, кое е лекарствен продукт, а кое - не.
  3. Става дума за курсове за лекари, които желаят да изучават хомеопатия. Отделен е въпросът какво е качеството на тези обучения и доколко компетентни ще са 'дипломираните' хомеопати в тази област.
  4. Хомеопатичните продукти не минават регистрация в ИАЛ /Изпълнителната Агенция по Лекарствата/. Съответно нито към тях се подхожда като към лекарствени препарати, нито те са такива. Това вече кой как спекулира с хомеопатията, си е негов проблем.
  5. В аптеките се продават много неща, но не всички от тях са лекарства. Специално хомеопатията пък изобщо не попада в категорията лекарствени продукти /а и не мисля, че някога е претендирала за това/. Не лекува, но пък и не вреди. Даваш го на някой хипохондрик и си измиваш ръцете. Вече за сериозни заболявания си има достатъчно ефективни и доказани медикаменти.
  6. Книга третья. Цезарь и война с белгами. 1. Белги – это не кельты и не германцы, а, говоря откровенно, непонятно кто. Во всяком случае, родными их не считают ни там, ни там, и за века такой жизни между молотом и наковальней они были вынуждены стать храбрыми и искусными воинами, готовыми в любой момент дать отпор в обе стороны. Особенно в этом вопросе среди них преуспели нервии, которых сами белги опасаются – мол, дикие, непредсказуемые и чувства юмора никакого, чуть что – сразу в драку. Однако, будем справедливы, именно белги первыми поняли, что римляне сюда не погулять пришли, а с далеко идущими планами, и неплохо было бы этих римлян быстренько выкинуть, пока они тут сами чего не выкинули. Всю зиму, пока римляне на тучных землях секванов доедали то, что не доели германцы Ариовиста, белгские вожди развлекались небольшими междусобойчиками, на которых заключали договора, обменивались заложниками и приносили клятвы, причем в обстановке такой сугубой секретности, что об этом моментально стало известно всей Галлии, ну и Цезарю тоже, ясное дело. 2. На каждый народ всегда найдется какое-нибудь племя, которое хлебом не корми – только дай подлизаться к кому-нибудь посильнее и пострашнее, чтобы потом с этого союза тихо снимать сливки. У нас это, как я уже говорил, эдуи, у белгов – ремы. Так что белловаки могли быть сколь угодно многочисленными и храбрыми, суессионы – богатыми, а нервии – дикими, все равно никакого толкового секретного союза у них не получилось, а все, что Цезарь о них еще не успел разузнать, ему радостно рассказали ремы, вплоть до того, сколько воинов какое племя выставляет. Врать не буду, я не знаю, какие именно цифры называли ремы, но те, что упоминает Цезарь в «Записках», годятся разве что для римского сената, а любого здравомыслящего человека рассмешат до колик. По его арифметике выходит, что белги готовы были выставить двести тридцать пять тысяч воинов! Причем якобы стянули всех в одно место (хотел бы я посмотреть на это место). 3. Решившись на войну с белгами, Цезарь не забыл о дружественных эдуях и дал им ответственное военное поручение: разорять поля белловаков. Эдуи во главе с Дивитиаком приступили к выполнению с большим воодушевлением, так как все военные силы белловаков уже находились в районе Бибракта, и никто не мешал эдуям проявлять свою доблесть против женщин, детей, стариков и мелкого рогатого скота. 4. Тем временем, согласно Цезарю, белги всей толпой осадили город ремов Бибракт, причем, опять же согласно Цезарю, тактика их заключалась в том, чтобы камнями сбить со стен защитников, а потом построиться «черепахой» и поджечь ворота или подкопать стену. С камнями, говорит Цезарь, все прошло как по маслу, но потом совершенно внезапно наступил вечер, и атака захлебнулась. Ну не умеют белги в темноте ворота поджигать! 5. Узнав о такой печали, Цезарь незамедлительно послал на помощь ремам нумидийских и критских стрелков и балеарских пращников. Все двести тридцать пять тысяч белгов пришли от этого отряда в такой ужас, что даже думать забыли штурмовать Бибракт! 6. От разочарования белги якобы отправились всей толпой штурмовать лагерь римлян, причем выглядело это, согласно описанию Цезаря, так: пока конница дралась где-то в стороне, пехота с обеих сторон стояла и строила друг другу глазки через болотце, но лезть в грязюку не хотелось никому, поэтому толковой стычки так и не вышло. Разочарованные белги попытались сделать крюк и напасть на римлян с тылу, но не вышло, и они отправились по домам. Вдобавок пролетел слух, что к границам белловаков приближается Дивитиак, а всем известно, что по сравнению с эдуями саранча – это просто крупные кузнечики. Естественно, все белги безо всякой дисциплины рванули каждый в свою деревню – прикапывать продукты в огороде и отгонять скот, женщин и детей в лесные схроны. 7. Римляне, опасаясь, что эдуи успеют первыми, бросились вдогонку, в азарте много народу порубали и споткнулись только на хорошо укрепленном городе суессионов Новиодуне, который взять с разбегу не смогли. В принципе, было понятно, что сегодня не взяли – возьмут завтра, но суессионы не упустили случая хоть как-то над противником поиздеваться и дождались, пока римляне с форсированной скоростью подведут к городу крытые галереи, насыплют вал и воздвигнут все осадные сооружения. После того, как легионеры с языками на плечах забили последний гвоздь в последнюю осадную башню, белги бодро вышли сдаваться. 8. Еще занятней дело обстояло с белловакским Братуспантием. Чтобы римляне не портили вокруг города пейзаж и не перелопачивали грунт почем зря, белловаки заранее выслали им навстречу специальное посольство, в которое согнали всех стариков, инвалидов, убогих и беременных. Когда эта живописная толпа выкатилась перед римским войском в пяти милях от города с предложением мира, Цезарю ничего не оставалось, кроме как согласиться, ибо воевать с такими противниками – это совсем уж себя не уважать. 9. Поняв, что стрелять и кидаться тяжелыми предметами прямо сейчас не будут, как по волшебству возник Дивитиак, заявивший, что белловаки всегда были хорошими и смирными, просто у них нашлись несколько возмутителей спокойствия, но они уже убежали, так не стоит ли передать белловаков под крылышко к эдуям? Цезарь, разумеется, сказал: «Да», - а что сказали про эдуйское крылышко белловаки, я тут писать не буду, потому что на латынь это все равно не переводится. 10. Нервии, между тем, не сдавались и устроили римлянам засаду, но поскольку белги – это белги, о засаде Цезарь узнал аж за десять миль до нее, все предугадал и просчитал, однако нервии почему-то напали с пугающей внезапностью. Драка вышла серьезная, но эти ребята переоценили свои силы, потому что после переправы через реку и карабканья на крутой берег они были здорово запыхавшись, так что римлянам они наваляли неплохо, а римляне им – еще лучше. Вырезав, по обыкновению, все способное носить оружие население, Цезарь явил свое знаменитое милосердие и великодушно разрешил кучке стариков и женщин с детьми доживать свой век на прежней территории, никуда не высовываясь. 11. Тем временем адуатуки подумали, что они круче всех, заняли неприступную крепость и дразнились со стен, обзывая римлян черно...э-э...бедрыми недомерками. Цезарь, привыкший все оскорбления в адрес римского народа принимать на свой счет, обиделся и велел построить осадную башню. При виде здоровенной дуры, движущейся по полю, адуатуки впали в священный трепет и быстренько сдались. Во всяком случае, так рассказывает Цезарь. Лично я думаю – они попросту получили известия, что во всех белгских землях уже хозяйничают римляне, и решили не гробиться понапрасну, раз изменить все равно уже ничего не получится. На всякий случай они еще разок попытались рыпнуться, но римляне не дремали, и атака была отражена. Дальше Цезарь пишет про пятьдесят три тысячи человек из одного города, проданных в рабство, но я уже давно заметил, что он в крупных числах постоянно путается с нулями. 12. Так закончилась война римлян с белгами. Цезарь старательно изображал из себя олицетворение Рима, спешащего на помощь всем друзьям республики против врагов друзей и, соответственно, республики, легионы все прочнее пускали корни на наших землях, арверны по-прежнему оставались в стороне от глобальных событий, а мне все происходящее страшно не нравилось, но кто бы из взрослых меня в мои пятнадцать лет стал спрашивать. В Герговии царили тишь да гладь, и даже Веркассивеллаун не верил, что это ненадолго. Конец третьей книги.
  7. Това вече си е проблем на всеки потребител поотделно с оглед на това каква обща култура има. Иначе не е лошо човек да се съмнява и да проверява съмненията си. Щото иначе се получава отново стаден ефект. Еди кой си каза еди що си и аз му вервам, щото звучи готино.
  8. Мхм, именно гладът за чудеса е причината за появата на толкова много разнообразни техномитове и конспиративни теорийки напоследък. А интернетът ги подхваща и разпространява дотолкова, че по-неизкушеният потребител ги приема за чиста истина.
  9. Tук съм длъжен да напомня, че Западната Римска империя е унищожена не от някакви номади несретни /тип хуни/, а от повече или по-малко романизирани племена - готи и вандали. Последните създават държавни образования, опитващи се да копират римската администрация.
  10. Да, империите се раждат, стареят, умират, а покрай другото цивилизоват и околния свят. Империята също има нужда от свежа кръв, затова варварите са й необходими, за да се възроди отново, макар и под друга форма. Все едно да пуснеш закваска в тесто.
  11. Колкото повече е цивилизован един човек, толкова повече не му се занимава да гние в окопите под дъжда, а иска да седи на топло и меко, с чаша джин /да речем/ и да се наслаждава на някое зрелище. Проблемът е, че и варварите искат това. Затова спасението на империята е да набира войска от недотам запознатите и изкушени от екстрите на цивилизацията племена /наполовина цивилизовани или т. нар. селяни/.
  12. Днес във Враца беше почивен ден. Но тъй като се мотах до Леденика, не чух сирените.
  13. Напротив, доста основополагащ си е за мирогледа на детето /малкия човек/.
  14. Не виждам тогава смисъла на пуснатия цитат. Аргументите на вярващите винаги са от този сорт. Еди кой си е вярвал в какво си, значи има еди що си. Но те не могат другояче. Нали вярват.
  15. Това доказва ли по някакъв начин наличието на Бог? Иначе всеки има право да си вярва в каквото си поиска. Но вярата често се разминава с действителността.
  16. Несъществуването на Дядо Коледа също не може да се докаже. Иначе науката не се занимава с митове и легенди. Тя описва заобикалящия ни свят и обяснява явленията в него. На религията обаче това й бърка дълбоко в сферата на влияние, защото само невежата сган може да бъде манипулирана с няколко химически трика или природен феномен. Мислещите хора задават въпроси, съмняват се и търсят отговори, без да се предоверяват на изопачените тълкувания на разните му там жреци.
  17. Те вицовете са си ОК, само че Обама не претендира да е свръхестветвена сила, отговорна за възникването на света и всичко случващо се в него. Докато Богът /поне в монотеистичните религии/ е 'алфата и омегата' и нищо не става без неговата воля и съгласие. Така че той е отговорен и за катаджиите, и за блондинките, и за американските бомби, избиващи цивилни. Даже и за колебанията долар-евро на фондовите борси. Сори. Вярващите са му делегирали всички права и ако той не може да се справи с тях - да си ходи. Иначе сериозно - всичко случващо се по света следва естествения си ход. Досега свръхестествени прояви не са се наблюдавали. Митовете и легендите, описали в древността божествена намеса, се дължат най-вече на слабото познаване на древните на заобикалящия ги свят. С развитието на науката за 2000 години /или по-скоро през последните 200/, хората получиха достъп до познание и информация, макар че някои суеверия /напр. астрологията/ все още са неизкоренени. Е, поне вече вярващите не тълкуват всяка светкавица като знамение свише.
  18. що бе, току виж си забравил да кажеш сутрешната си молитва към богиня Клоакина и те е споходил запекът. Та оттам насетне колкото да вярваш и да се напъваш, резултатът ще доведе само високо кръвно налягане.
  19. има си отделна тема за това кой какви песни слуша.
  20. Aбе и конкуренцията им отвъд океана не изоставала в 'научните експерименти':
  21. http://www.facebook.com/Last.Roman#!/media/set/?set=a.1980214338468.110521.1036445852
  22. Без. Естествено с радиация е възможно хромозомните мутации да се увеличат.
  23. Германките са доста независими и кариеристки, и раждат над 35 г. А именно тогава вероятността за 'Дауново дете' се увеличава.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.