Партите били ирански племена, населяващи областите Партия и Хиркания /южно от Каспийско море/. Сведенията за тях са оскъдни. Те нямали собствена литература и писмените сведения за тях се състоят от външни описания на конфликтите им с римляни, гърци, евреи и, на другия край на пътя на коприната, с Китай. Дори наименованието им за самите тях е спорно, поради липса на местни записи. Най-доброто предположение е, че те са наричали империята си Ераншахр. Според античните автори те били храбър и свободолюбив народ и се занимавали главно с война и лов. Развито при тях било скотовъдството, търговията със стоки от Индия и Китай / кожи, вавилонске тъкани, желязо, стомана, скъпоценни камъни, слонова кост, мазила, благовония и коприна от Китай/. Облеклото им ило сходно с мидийското. Почитали Митра, Анахита, поклоняли се на огъня и избягвали морето. Били веротърпими, като не преследвали елинската култура.
Нямали постоянна войска. Главната им ударна сила били конните стрелци, които могли да стрелят и обръщайки се назад - т. нар. от римляните ‘партски поздрав’:.
В началото на битката партите се опитвали да обхванат врага в полумесец и често се правели, че отстъпват, за да разстроят редовете на преследващия ги противник. Катафрактите им също били добре познати, между тях имало и отряд от така наречените ‘нераняеми’, аналог на персийските ‘безсмъртни’ с штандарти във формата на дракон.
Партите се стремяли да водят битките през деня, предприемали летни походи, защото нямали практиката да се запасяват с провизии. Това, заедно с отсъствието на флота, пехота и дисциплина били техни най-големи недостатъци.
По време на най-голямото им териториално разширение царството им обхващало територии от Армения до Инд.
Партската империя към 1 в.:
Деляла се на 18 сатрапии. Управлявала се от ‘цар на царете’, който подобно на персийските шахиншахове имал блестящ двор и четири пъти в годината сменял резиденцията си – в Хекатомпил през пролетта, в Селевкия или Ктезифон през зимата, в Хиркания – лятото. Монархията била по-скоро избираема, отколкото наследствена. Провинциите се управлявали от васални князе – мегистани, съставящи царския съвет, които се ползвали с големи привилегии и свободи и често вдигали въстания или се обявявали за претенденсти за престола.
Първоначално партите влизали в състава на Персия, а след покорението й от Александър – в пределите на Империята на Селевкидите. През 256 г. пр. н. е. партите използвали войната на Антиох II с Египет и въстанали. За цар бил провъзгласен Аршак, който основал династията на Аршакидите. Столица на държавата станал Хекатомпил. Приемникът му - Тиридат I разбил сирийската войска и завладял Хиркания. Раздорите в Царството на Селевкидите улеснили по-нататъчната партска експанзия. Артабан /възкачил се на власт около 212 г. пр. н. е./ завладял Мидия, но бил спрян от Антиох III. Сключен бил мирен договор, по който сирийците се отказвали от претенциите за Мидия.
Рим, Партия и империята на Селевкидите през 200 г. пр. н. е.:
Към 150 г. пр. н. е. Митридат I предприел ново настъпление срещу Селевкидите, които били отслабени от териториалната загуба на Мала Азия по време на войната с Рим от 190 г. пр. н. е. Смутовете в сирийския двор позволили на партите да завладеят безпрепятствено Атропатена, Елимаида, Месопотамия, Вавилония, Армения на запад и да унищожат Бактрийското царство на изток и да стигнат до Хиндукуш. Митридат се обявил за наследник на персийските царе и приел титлата ‘цар на царете’. Следващият цар Фраат II завладял Селевкия – важен град между реките Тигър и Ефрат. През 129 г. пр. н. е. обаче той загинал в сражение със скитите, като участта му последвал и наследникът му Артабан II. Едва Митридат II Велики успял да усмири скитите.
Партия и Рим през 129 г. пр. н. е:
Към 92 г. пр. н. е. датират и първите контакти на партите с Рим. Тогава, опасявайки се от експанзията на понтийския цар Митридат VI Евпатор и арменският му приятел Тигран II, Митридат II Велики сключил съюз с бъдещия диктатор Сула. Въпреки това римляните се стремили да превърнат Партия във васална държава. След победоносните походи на Лукул 74-69г. пр. н. е./, и Помпей /68-63 г. пр. н. е./, Мала Азия, Понтийското царство и Сирия били завладяни от Рим, а Армения се превърнала в зависима държава. Партите също проявявали апетит към Армения и конфликтът между двете империи бил въпрос на време, още повече, че Помпей присъединил към владенията на Тигран и отнетата от партите Кордуена /малка държавица в Северна Месопотамия/.
Рим и Партия през 59 г. пр. н. е.
През 54 г. пр. н. е. единият от триумвирите – Марк Лициний Крас, решил да се прослави на военното поприще, а и да заграби съкровищата от партите предприел поход в Месопотамия, начело на 11 легиона /около 50 000 човека/. Недостатъкът на римляните бил в липсата на кавалерия, за сметка на прекрасно екипираната пехота. Партският цар Ород I набрал армия съставена изключително от конни сттрелци и катафракти, а част от войската си изпратил срещу Армения, която не могла да прати така нужната конница на римляните. Помощ на партите оказал и князът на Осроена, който ползвайки се с доверието на Крас завлякъл римската войска в неблагоприятните за сражение месопотамски равнини при град Каре, където партиските конници засипали легионерите отдалеч със стрели. Не разполагайки с кавалерия, римляните не могли да ги прогонят. Поражението било пълно. 20 000 римляни, заедно с Крас и сина му Публий /отличил се в галските войни на Цезар/ загинали, 10 000 били пленени и само около 10 000 успели да се измъкнат. Ород подчинил Армения, карайки царя й Артавазд да ожени дъщеря си за престолонаследника Пакор. След това партите нахлули в Сирия, но тъй като обсадното изкуство не им било познато, те не могли да щурмуват крепостите там, кампанията им завършила с неуспех.
Партски катафракт, и стрелци след битката при Кара:
Рим и Партия през 44 г. пр. н. е.
По време на гражданската война между Цезар и Помпей, партите подкрепили последния, опасявайки се от отмъщението на Цезар за смъртта на Крас. Към партите се присъединили и някои помпеянци, противнижи на установената от Цезар диктатура. С помощта им партите завладяли Мала Азия, Сирия и Палестина. Така владенията им почти обхващали бившата Персийска държава на Ахеменидите – от Инд до Средиземно море. Цезар започнал да готвил голям поход срещу тях, но убийството му през 44 г. пр. н. е. спряло това начинание. След победата на цезарианците Октавиан и Марк Антоний над републиканците – Брут и Касий и разделянето на империята между двамата, Антоний изпратил легата си Вентидий, който през 39-38 г. пр. н. е. разбил партите в Мала Азия и ги изгонил от Сирия. Загинал престолонаследникът Пакор, а Армения отново станала сателит на Рим. Грандиозният източен поход /36-33 г. пр. н. е./ на Марк Антоний срещу Партия, управлявана сега от Фраат IV обаче също се провалил. Войската на Антоний наброявала 80 000 човека с голямо количество обсадна техника. Антоний си поставил за цел да завладее столицата на Атропатена – Фрааспа, където се намирала партската съкровищница. За защита на напредващия по-бавно обоз със обсадна техника били оставени само два легиона. Вероятно уведомени за това от арменците, партите нападнали обоза и го унищожили и така провалили обсадата на Фрааспа. Лишен от подкрепата на арменската конница, Антоний започнал изтегляне обратно, в което под ударите на партите римляните загубили 35 000 човека. Антоний считал за главен виновник за провала си Артавазд и през 34 г. пр. н. е. организирал поход срещу него. Артавазд бил пленен и три години по-късно убит, а Армения – завладяна от Рим.
След като Антоний и Клеопатра били победени от Октавиан Август през 30 г. пр. н. е., и положението в империята се стабилизирало, влиянието на Рим на изток отново се засилило. През това време на арменския престол застанал Арташес II син на Артавазд /30-20 г. пр. н. е/. Той успял да избие римските гарнизони, оставени в Армения.
Политиката на Рим през това време се свеждала до поставянето във васална зависимост на малките княжества в Мала Азия и Сирия. Софена, Ороена, Кордуена, Кападокия, Комагена, Палмира, Бостра и др. станали сателити на римляните. През 20 г. пр. н. е. Август изпратил бъдещия император Тиберий да възкачи на арменския престол Тигран III, брата на Арташес II, възпитан в Рим. Проримски настроените арменски благородници убили Атрашес и така царството станало васал на империята на Август. Тигран обаче след няколко години променил ориентацията си към Партия. Същата политика поддържал и сина му Тигран IV /управлявал от 8 г. пр. н. е./, което довело до конфликт с Рим и няколко преврата. След убийството на царя, страната управлявали поставените от Рим Арташес /от 18 до 34 г./, Митридат /брат на грузинския цар Фарсман/ и синът на Фарсман – Радамист.
Римската империя и Партия в края на принципата на Август:
През това време партската аристокрация въстанала срещу Фраат IV заради жестокостите и произвола му и провъзгласили за претендент Тиридат. Последният пленил сина на царя и избягал в Рим. Фраат склонил императора да му върне сина само срещу връщането на пленените Красови легионни орли и римските войници. През 9 г. пр. н. е. Фраат сключил мирен договор, като в Рим били предадени за заложници четиримата му по-малки сина. Те живяли в Рим обкръжени с царски разкош и били използвани като евентуални претенденти за партските царе. Това задълго определило мирните отношения между Партия и Рим. Нееднократно аристократите, недоволни от царете си, молели Рим да им прати някой от царските синове за управител. Последните обаче, до голяма степен романизирани, не могли задълго да се удържат на партския престол. Но това и не влизало в плановете на императорите, за които междуособиците в Партия били само от полза и улеснявали налагането на римската власт в Близкия Изток.
Едва през 42 г. от н. е. /при Калигула/ партският цар Артабан III се опитал да нахлуе в Сирия, но бил разбит от наместника на провинцията – Вителий и бил принуден да сключи нов мирен договор, който давал на римляните право да окупират част от Северна Месопотамия.
Римската империя при Клавдий:
Партите отново се активизирали при Вологез I /започнал управлението си през 51 г/. Той успял да възкачи на арменския престол брат си Тиридат. През 54-64 избухнала продължителна война с Рим. Изпратеният от Нерон талантлив пълководец Домиций Корбулон дълго обучавал войската си за сражение и чак през 57 г. навлeзнaл в Армения. През 59 г., когато Вологез бил зает да отбива нападенията на скитски племена във Хиркания, а Тиридат е оставен да брани Армения сам, Корбулон превзел и разрушил столицата Арташат. Съдбата й последвала и Тигранокерта. Армения била завладяна окончателно през 60 г. и римляните назначили за цар своя претендент Тигран VI. В това време Вологез напреднал към Армения, но Корбулон предпочел да преговаря с него и било договорено и римляните и партите да изведат войските си от страната.
Скоро Тигран VI бил свален и на престола отново се възкачил Тиридат. Партите отправили посленници при Нерон с молба императорът да връчи диадемата на Тиридат. Нерон се отказал от задочна коронация и поверил воденето на военните действия на любимеца си Пет. През 62 г. обаче той и войската му били обкръжени при Рандея и били принудени да капитулират при унизителни условия, минавайки по ярем /шпалир от копия/.
Нерон настоявал Тиридат да се яви лично в Рим, за да получи короната от ръцете му. За продължение на кампанията през 64 г. отново бил изпратен Корбулон, който посъветвал братята /Вологез и Тиридат/ да не упорстват. През 66 г. Тиридат се явил в столицата на империята – един наистина безпрецедентен акт в римската история и бил коронован от императора.
Нерон обмислял голям източен военен поход срещу партите, като за тази цел създал нов легион и прехвърлил на изток легиони от Дунавския лимес. Но избухналото въстание на юдеите през 66 г. и свалянето на Нерон от власт през 68 г. прекратили подготовката за инвазията в Партия. В избухналата гражданска война, партите подкрепяли самозванци, представящи се за него, но в крайна сметка запазили неутралитет през управлението на новата династия на Флавиите, макар че римляните превърнали цaрство Комагена в провинция през 72 г.
Нов етап в противоборството между Рим и Ктезифон започнал при император Траян, който си поставил за цел да елиминира царствата на даките и партите. По време на дакийските му войни, партите не се намесили, заради вътрешни размирици. След като Дакия била завладяна, Траян насочил римската военна мощ отвъд Ефрат. Войната избухнала през 113 г. заради арменския трон. Римляните нахлули в Армения и я обявили за провинция. Партите били разгромени, Месопотамия и Вавилония превърнати в римски провинции, Ктезифон – разграбен, откъдето бил похитен и златният трон на партските царе, а армията на Траян стигнала Персийския залив.
Римската империя при Траян /113-116г/:
През 116 г. в Юдея и новозавоюваните области избухнали въстания, което накарало Траян да се изтегли от окупираната част на Партия. На път за Италия императорът умрял. Наследникът му Адриан се отказал от завоевателната политика и сключил мир с партите с граница по поречието на р. Ефрат. В Армения бил оставен да управлява Варган I, а след това и наследникът му Варган II.
По времето на Марк Аврелий между римляните и партите избухнала тежка война /162 – 166 г./ отново заради Армения. Две римски армии били разбити, но съправителят на Марк Аврелий - Луций Вер макар и с тежки загуби отвоювал Армения, завладял северна Месопотамия, разгромил партите и отново разграбил и опожарил Ктезифон.
Римската империя към 166 г.
Опит да си върне Месопотамия предприел Вологез IV през 196 г., който възползвайки се от гражданската война в Рим след убийството на Комод, действал в съюз с един от претендентите – Песцений Нигер. Новият император Септимий Север набрал три нови легиона, разбил съперника си и партите, и отново разграбил Ктезифон.
Римската империя при Септимий Север:
Синът му – Каракала, през 215 г. с хитрост решил да присъедини към Рим земите на царствата Осроена и Армения, хвърляйки правителите им /Авгар и Хосрой I / в затвора. Войската пратена в Армения обаче била разбита, а за цар бил провъзгласен Тиридат II. Императорът мислел да подмами и партския цар Артабан V и уж започнал преговори с него искайки ръката на дъщеря му. Когато партът отказал, Каракала нахлул през 216 г. в Адиабена и разграбил Арбела, осквернявайки гробниците на партските царе. Артабан се съгласил на мир, но на празненството Каракалла наредил на войниците си да избият присъстващите парти. Артабан успял да избяга, а Каракала и войниците му разграбили Месопотамия. Партите се готвели за война и Каракала планирал нов поход срещу тях, но през 217 г. преторианският префект Макрин организирал убийството на императора при Каре.
Римската Империя при Каракала:
Партите нахлули в Месопотамия и макар че изходът от тридневната им битката при Низибис с Макрин останал нерешен, последният сключил мирен договор, върнал част от Месопотамия и изплатил контрибуция за зверствата на Каракала.
През 226 г. обаче Артабан V бил убит от разбунтувалия се сатрап Ардашир, което последният сложил край на близо четиривековното партско владичество. Основаната от него династия на Сасанидите се обявила за наследник на Ахеменидите и предявила претенции към някогашните Малоазиатски и Средиземноморски владения на Персия, влизащи в състава на Римската империя. Така войните на сасанидите-перси с Римската империя продължили през следващите четири столетия.
Напълно правилно изказване, жалко че остана без аналог.