Last roman

Малко линкове на руски /нормално е братушките да проявяват най-голям интерес към единственото полуелинистическо царство, намирало се на територията им/: http://worldhistory.ru/countries_about/2229.html http://worldhistory.ru/countries_about/2230.html http://www.chersonesos.org/?p=museum_coll_ep1

За това отдалечено от средиземноморието и доста често игнорирано царство малко е известно. Оставени в периферията на елинистическия, а и на римския свят в последствие, градовете на Кримския полуостров сами са се борили векове наред срещу степняците. Непрекъсната опасност довела до обединяването им. Повечето градове по Кримското крайбрежие били основани по времето на Великата гръцка колонизация през 7-6 век пр. н. е. Пантикапей, Нимфей, Херсонес и др. са били първоначално милетски колонии. Градовете в Крим процъфтявали основно от търговия със зърно и риба. С времето, Херсонес се е превърнал в свободен град, на Пантикапей от 479 г. пр. н. е. започнал да се управлява от градоначалници /архонти/, чиято длъжност се предавала по наследствен път. Известни са династиите на Архианактиди /479 - 438 г. пр. н. е./, Спартокиди /438 - 107 г. пр. н. е./ и Персиади. След няколко войни покорени от Пантикапей били източната част на Крим с град Теодосия, както и град Фанагория лежащ на отсрещния бряг. Пантикапей оглавил междуполисния съюз от 42 града, в който влизали Нимфей, Мирмикей, Фанагория и др. Градът създал силна флота и дори наложил господството си над степните народи, живеещи покрай Азовско море. Приемниците на Архиакантидите - Спартокидите обединили всички градове в Крим и започнали да се наричат боспорски царе. След като Атика била покорена от римляните, а Синопа и Родос западнали, северночерноморските колонии останали в изолация. Политиката на S.P.Q.R. през 2-1 в. пр. н. е. не включвала Боспорските градове изобщо в сферата на интересите си. На фона на активизиралите се варварски нашествия положението на градовете в Крим през този период било направо трагично. Гражданите трябвало да плащат ежегоден данък на племенните вождове /не само на върховните, но и на второстепенните такива/, както и да се откупуват от случайно нахлуващи групи варвари. Това довело колониите почти до фалит - даже жителите били принудени да заложат скъпоценностите, принадлежащи на храмовете. Във вътрешността на полуострова господствали таврите, земеделието и търговията замряли. Такова положение заварили пълководците на Митридат VI - Неоптолем и Диофант, които след покоряването на Колхида, с фалангите си достигнали и до Крим през 108 г. пр. н. е. Последният владетел на Пантикапей Персиад V се отказал от наследствената си власт, а Херсонес от тъй дълго отстояваната си свобода, само и само кападокийските наемници да ги защитят от напиращите скити и сармати. Неоптолем разбил таврите при Пантикапея, крепостите им във вътрешността на страната били разрушени. Диофант разгромил въстаналия Савмак, победил роксоланите и достигнал бреговете на Днепър. Така Митридат VI Евпатор завладял целия Крим и си осигурил добрър източник на зърно, дървесина за флотата и поток от наемници за бъдещата война с Рим. Крим се превърнал в неделима част от Понтийското царство. След това понтийският цар подчилил Пафлагония и Кападокия. Градовете по черноморското ни крайбрежие също признали властта му. В последвалата Първа Митридатова война с Рим /88 - 84 г. пр. н. е./, царят претърпял неуспех. Въпреки орязаната му територия в Мала Азия, северното черноморие останало под властта на Митридат и престолонаследникът му Махар бил изпратен да го управлява. В избухналата Трета Митридатова война / 74 - 65 г. пр. н. е./ понтийският цар бил окончателно победен от Лукул и Помпей. В края на 65 г. пр. н. е. Митридат напуснал Понт и потърсил убежище в последната област, останала извън римската сфера на влияние - Боспорското царство. Тук той с оцелялата част от съкровищата си започнал да събира нова войска и да крои планове за нова война с Рим. Репресиите му срещу населението на страната довели до въстания срещу понтиеца във Фанагория, Теодосия и Херсонес. В крайна сметка любимият син на Митридат - Фарнак също му изменил. Изоставен от всички, Митридат се самоубил през 63 г. пр. н. е. Фарнак бил оставен от Помпей да управлява Боспорското царство, което станало пряко зависимо от Републиката. По време на гражданската война между Цезар и Помпей, използвайки въстанието в Александрия и близо годишната изолация на диктатора от останалия свят /48 - 47 г. пр. н. е./, Фарнак предприел опит да си възвърне бащиното наследство - Понтийското царство. Използвайки претекста, че се бие срещу галатските съюзници на Помпей и подкрепя Цезар, боспорският владетел завладял Понт и Малка Армения. Пристигайки в Мала Азия Цезар незабавно поискал от Фарнак да върне всички територии на Републиката и да се изтегли обратно в Крим. Фарнак, знаейки за неотложните дела на Цезар на запад, не бързал да изпълни изискването. Но той не знаел, че Цезар винаги довеждал нещата до край. Последвалата битка при Зиела /47 г. пр. н. е./ довела до разгромна победа над пълчищата на Фарнак. Войната била завършена за 5 дни, което било повод Цезар да напише прословутото си "Veni, vidi, vici" до Сената. За да отслаби позициите на Фарнак, Цезар дарувал на Херсонес независимост от Боспорското царство. Преследването на Фарнак било поръчано на доведения му брат Митридат Пергамски. Наместникът на Фарнак - Асандър обаче разбил и двамата и завзел трона. Неговото 30-годишно управление е свързано със строежа на отбранителни съоръжения срещу варварите - т. нар. Асандров вал, отделил Керченския полуостров от оснаталата част на Крим. В последвалите граждански войни Боспорските царе продължили да се подчиняват на империята и запазили относителна автономия. Синът на Асандър - Аспруг стабилизирал царството, присъединил Херсонес. С управлението му се свързва началото на нов период на разцвет на царството. През 14 г. той получил от римляните титлата "приятел на римския народ". Боспор станал ценен източник на хляб и суровини за империята, както и важен стратегически пункт. По време на ранния принципат, в назряващия конфликт с Партия, Август и приемниците му предпочитали да поддържат система от васални царства като буферна зона между тях и наследниците на Персия. В Мала Азия, по границата с Армения, на територията на бившето Понтийско царство имало няколко малки царства подчинени на Рим - Малка армения, Понт, Комагена и Софена. Боспорските владетели също получили части от крайбрежието на северна Мала азия. При управлението на Клавдий и Нерон тези малки царства били присъединени към провинциите Понт и Кападокия. Наследникът на Аспруг - Митридат водил война с Рим през 64 г., опирайки се на помощта на сарматите. След свалянето на метежния династ, малоазиатските части на Боспор били присъединени към провинция Понт, а брат му Котис I заздравил връзките с Рим. Значението на Боспорското царство като форпост на Рим срещу варварите нарастнало по време на войните срещу сармати и даки в края на 1 в. При Раскупурис II и Савромат I се строяли отбранителни съоръжения, укрепвала се армията и флотата. Части от мизийските легиони /I Италийски, V Македонски и XI Клавдиев/ били настанени в Херсонес и Боспорските градове. При Савромат II /174 - 210 г./ боспорската флота действала успешно срещу пиратите в Черно море. Крим се превърнал в база за мизийската флота. Със нашествието на готите през средата на 3 в. започнал и упадъкът на Боспорското царство. Варварите разграбили градовете Гогрипа и Танаис. За да се спасят от унищожение, боспорците предоставили на готите флотата си, с която последните извършвали рейдовете си в Гърция и Мала Азия. Естествено след подобно предателство римските симпатии към Крим угаснали и царството било оставено само на себе си. След смъртта на Раскупорис V през 276 г., започнали междуособици и борби за престола. През 4 век Боспорското царство се обърнало с молба за помощ към римляните, но империята с мъка отбивала ударите на варварите и не обърнала внимание на бедственото положение на царството. Финален удар нанесли хуните, които във войната си срещу аланите и готите през 70-те години на 4 век разрушили градовете на полуостова. Това бил и краят на Боспорското царство.

Дам, препоръчвам трудовете на Кравчук при запознаването с биографиите на Цезар и Нерон /така се казват и едноименните му книги/ - наистина качествени четива. Особено за Нерон.

Тук няма да е лошо да се спомене и конфликтът на Аеций с Бонифаций. Интригите на "последния римлянин" подкопали доверието на Гала Плацидия към наместника на Африка и довели до бунта му. Бонифаций поканил през 429 г. вандалите за съюзници, но както се очаквало варварите завзели провинцията за себе си. Както и да е - Бонифаций се върнал и успял да се оправдае - Гала Плацидия го назначила даже за върховен главнокомандващ, в противовес на Аеций. Между двамата генерали избухнала война, завършила през 433 година със смъртта на Бонифаций и тържеството на Аеций, който получил неограничена власт и в продължение на 20 години твърдо управлявал Рим и подчинил варварите в Галия.

Май забравихме за Луций Корнелий Сулла /Felix/. Който постигнал неограничена власт и умрял от естествена смърт.

Битката на Каталаунските полета /сев. Галия/ е последното голямо сражение в Античния свят, в което римляните спряли ордите на хуна Атила и предотвратили културната гибел на Европа. През 451 г. хунския съюз, воден от Атила нахлул в римските провинции Германия и Галия и разорил редица градове. При град Аврелиан /Орлеан/, предводителят на хуно-германската войска внезапно вдигнал обсадата и се отправил на север. Това било предизвикано от приближаването на римската коалиция от съюзнически войски, водени от "последния римлянин" Флавий Аеций, към река Марна. Срещата на двете армии се състояла на Каталаунските полета /област, обитавана от някогашните белгийски племена катулани/, просторащи се на двеста километра от запад на изток и на сто и петдесет километра от юг на север. Изборът на мястото на битката бил предоставен на Атила, който избрал Мариaкската равнина, близо до съвременния град Труа, удобна за действие на конницата му. През юни 451 г. двете войски били готови. Числеността на армиите наброявала 150 - 200 хиляди от двете страни. Атила за пръв път се заколебал, тъй като гаданията за изхода на битката, били неясни. Но хуните не отстъпили. Атила разположил своя лагер с гръб към единия от притоците на р. Сена - Об. Настрани от посторените войски се намирал хълм. Армията на Атила се намирала наляво от него, а армията на Атила - отдясно. Съюзната коалиция на римските войски лагерували в различни лагери, обособени по етнически признак. На 15 юни 451 г. Атила разделил силите си на три части - център и две крила. Той застанал начело на центъра, където се намирала хунската тежка кавалерия; остготската конница и пехота, оглавявана от Валамир /от рода на Амалите/, Теодемир и Видемар заела левия фланг; гепидите, под ръководството на Ардарих и другите педимно пеши съюзници - скири, бастарни, херули, руги, анти, алемани, тюринги, бургунди и част от франкската пехота се разположили на десния фланг. Така центърът на войската бил съставен от хунската конница, левият фланг бил предимно конен, а десният - съставен главно от пешаци. Аеций подредил съюзниците си по подобен начин, вземайки предвид главно етническата принадлежност на войниците си. Десният фланг на войската му, противостоящ на остготите на Валамир бил съставен от визиготи, водени от крал Теодорих и сина му Теодеред от рода на Балтите. Тук била съсредоточена и цялата тежка визиготска конница. Аеций лично оглавил левия фланг, разположен на пресечена хълмиста местност. Тук били разположени гало-римските му легиони, военните колонисти от Арморика /п-в. Бретан/ - летициани, олибриони, рипарии; отряд визиготи, водени от другия син на Теодорих - Торисмунд; сакско и бургундско опълчение, франкска пехота, оглавявана от Меровей. Визиготите на левия фланг играли по-скоро ролята на заложници, тъй като Аеций се съмнявал в лоялността им. В центъра на съюзническата коалиция била разположена аланската конница на Сангибан - заклети врагове на хуните. За да подсигури тила им, римският патриций поместил зад аланите римска тежка пехота и франкско опълчение. Силите на противниците били толкова големи, че Атила дълго отлагал началото на битката. Започнали я римляните. Сражението стартирало към 15.00 часа с престрелка, подета от конните стрелци. Римляните изпратили напред аланската стрелкова конница. Хуните им отговорили със същото. Хиляди стрели полетели над равнината. Тежката конница от левия хунски фланг се сблъскала фронтално с конния десен римски фланг. И от двете страни етническият състав бил предимно от готи. На левия римски фланг франките на Меровей атакували десния хунски фланг, където се намирали гепидите на Ардарих. Завързала се ожесточена битка. Аеций нанесъл основния удар с войските по левия си фланг. Визиготите на Торисмунд били пратени да завземат хълма отляво. Атила отговорил с обща атака по целия фронт, но главният му удар бил насочен в центъра на съюзническите сили. В завързалото се конно сражение, ожесточено съпротивляващите се алани били отблъснати и отстъпили. Центърът издържал благодарение на упоритата отбрана на римската и франкска пехота. Контаатаката на Теодорих срещу остготите на десния фланг била успешна, макар че в завързалата се сеч той бил убит. Визиготите на десния фланг обаче не отстъпили. На левия фланг визиготите на Торисмунд на левия фланг заели хълма и отбили хунската контраатака. В това време самият Аеций оглавил настъплението срещу гепидите и славяните. Така въпреки, че центърът на войските му бил отблъснат, фланговете на войската на римския пълководец започнали да обхващат хунските такива. Последните започнали да се колебаят. С настъпването на нощта победата вече клоняла все повече към Аеций. Визиготите на Торисмунд с спуснали от хълма и атакували укрепения хунски лагер. Визиготите от десния фланг на Аеций окончателно разбили остготите. Нощта не позволявала битката да продължи и Атила наредил всеобщо отстъпление. Отделни яростни схватки продължили през цялата нощ. Противниковите войски се омесили и настъпил хаос. Връщащите се в лагера хуни постоянно се сблъсквали с визиготски, франкски и алански отряди. Аеций се опитал да реорганизира доста пооределия си център, но се натъкнал на хунски части и сам се отреглил във визиготския лагер, оставайки там до утрото. Загубите на двете войски били огромни. Приблизително 165 хиляди човека били убити. На другия ден Атила, обкръжен от съюзните войски, очаквал щурма на лагера си, готов да се бие докрай. Той заповядал да не направи клада и възнамерявал да се хвърли в него, за да не попадне в ръцете на врага. Визиготите, които били основната цел на хунската инвазия в Галия, с нетърпение чакали сигнала за атака. В това време Аеций се съветвал с военачалниците си и вождовете на съюзните племена. Израстнал сред готи и хуни, той считал вторите за по-малко опасни за Империята. Хуните не възприемали римския начин на живот. Отблъснати те щяли да се завърнат обратно в степите си. Победителите готи, опознали благата на цивилизацията, след унищожението на хуните щели да станат непреодолима сила, заплашваща Империята. Така че Аеций не атакувал, той даже не блокирал лагера и така позволил на хуните да се оттеглят зад Рейн. Той все още се надявал да ги използва като противовес на готската заплаха. Но очакванията на последния римлянин не се сбъднали...

не.

http://www.thefirstpost.co.uk/index.php?me...&subID=1007

легенди и митове, а "доказателствата" са доста съмнителни.

това си е изцяло проблем на християните. Невежеството е сила.

По-скоро митът за Ут-напищи /шумерския еквивалент на Ной/. Религиите си взаимстват една от друга, така че абсолютно новаторски религии няма. Просто от нищо - нищо не произлиза.

http://www.middleeast.org.ua/history/avesta07.htm а ето и химна, посветен на Митра.

Христовото : "Аз съм пътят, истината, светлината, живота и др.", намираме в една молитва към Бог Хор отпреди 6000 години : "О, Бог на Истината и Правдата, разрушавай злото в мене, заличи злодейството и моите деяния престъпни, помети злото без остатък от сърцето ми, за да остана с тебе в мир ! /с.53/ Към Ра /Светлината, Зората, Слънцето/ : "О, Ра ! Ти - създателят на всичко съществуващо ! В Зората на времената ти извая езика на йерархиите божествени, изтръгна съществата от океана първичен и ги спаси на острова сред езерото на Хор. Да бъде името ти възхвалявано, създателю на удивителни творения ! С лъчите си тялото ми освети, за да почива то в земята на вечността ! /с.55/ - учудващо е сродно с : "Отче наш, да се свети името ти ..."

т. нар. трансмутация - копиране на символи и вярвания на едни религии от други. Както знаем от древните - "нищо ново под слънцето" и от "нищо нищо не произлиза". Заемките на исляма от християнството, на християнството от юдаизма и митраизма, дори и взаимстването от страна на юдеите на един отхвърлен монотеистичен египетски култ. На това последното искам да наблегна. Тук възникнаха няколко интересни размисли, които искам да споделя. 1. Евреите пристигат е Египет по време на хиксоското господство. Последните завладяват и управляват Египет в периода 1640-1552 пр. н. е. Те са били семити - номади. На египетски "хиксос" - «хека-шасу» - означава ‘другоземен правител’ или ‘цар на пастирите'. 2. Избухва египетската революция и се основава Новото Царство. Така завоевателите и вчерашните господари на страната се превръщат в роби. Е, на който не му изнася - бяга обратно в пустинята. 3. Въпросът е кога на евреите им "писва" и те напускат делтата на Нил. Имаме косвен ориентир дори и в Библията - огнени стълбове, непрогледен мрак, природни бедствия - които най-вероятно са следствие от мощното вулканично изригване на о-в. Тера /сегашен Санторин/, което е станало приблизително през 1450 г. пр. н.е. и довело до унищожението на минойската цивилизация. Приливните вълни и облаците прах са стигнали до Египет. 4. Фараонът-еретик Аменхотеп IV,нарекъл себе си Ехнатон - т. е. "угоден на Атон". Управлява Египет до 1358 г. пр. н. е. Той провежда коренна религиозна реформа в Египет и отхвърля старите египетски божества, установявайки култа към бога слънце - Атон. Интересен е и въпросът за произхода на жена му - Нефертити. Тя е чуждоземка - или хетка, но пък може да е и... семитка. Във всички случаи Нефертити му е повлияла доста и е изпълнявала обредите към новия бог редом с Ехнатон. 5. През това време евреите си седят под египетското господство и попиват каквото могат. След смъртта на Ехнатон, религията му е отхвърлена и култът към старите божества се възстановява. Евреите търсят противопоставяне спрямо египтяните, затова монотеистичната религия им пасва добре - тя ги разграничава от политеистичното египетско население и така ги предпазва от асимилация. Всъщност даже има съвпадение в името на еврейският бог Яхве и Ехнатон. 6. Чудя се кога точно става изходът на евреите от Египет - след тържеството на старата египетска религия /тогава природните катаклизми описани в Библията са събития век преди изселването им, нагодени за случая/. Интригуващ е въпросът и кой е бил Моисей и дали пък той не е бил жрец на Атон /а може би човек от обкръжението на Нефертити/ и решил да нагоди египетския култ към Слънцето към еврейските изисквания? 7. Бягайки от Египет евреите попадат в Синай. Там Моисей се качва в планините и получава плочите с 10-те божи заповеди, с които еврейския бог се легитимира пред народа си. Всички знаем прословутата заповед - да нямаш друг бог освен мене. Значи допреди това евреите са се кланяли и на други богове. Златният Телец е пример. Така със стройно изградени закони възниква юдеизмът, който се противопоставя на всички останали религии. Та въпросът ми е според вас кое от кое е възникнало първо /и кое от кое произтича/ - монотеистичната реформа на Ехнатон или юдаизмът на Моше? Според мен евреите далеч не са били монотеисти, преди да се заселят в Египет. Имат женско начало - Шехина, има Сет/Сатана/Шайтан и т.н. Монотеизмът е по-скоро късна редакция. Книга на мъртвите на древните египтяни : Изрази използвани от "християнството", но писани преди 5000-6000 год. : с.95 - "Аз съм вчера, днес и утре." /Ра/ ; с.53 - "Аз съм на вечния живот владетел." /Озирис/ ; с.70 - "Аз живея чрез силата на моето Слова." /Хор/ ; с.51 - "Стани ти Хор, възкръснал за живот !" /Озирис/ ; с.84 - "Този съм, който Съм, и който никой не познава." /Хор/ ; с.83 - "Аз съществувам и живея. Аз Хор съм, който милионите години извървява. Мълчание и Слово в устата ми се съчетават в равновесие. На трона седнал заповеди давам." /Хор/ с.83 - Аз вчерашното съм. Аз днешното съм на поколенията неизброими. И през всички дни на вашия живот ще ви закрилям ! /Хор/ с.84 - "С тройно було съм закрит. когато беше времето далечно, когато беше за мен небето сътворено, когато бе земята от небето отделена, когато всички същества, родени от земята и родени от небето, разпределени бяха. Знайте ! Чуждо е името ми за мръсотията на злото ! /Хор/ с.105 - "Да бъде царството ти ! Да бъде волятата ти !" /Озирис/ ; с.108 - "О господарю на порядъка на светове, поздрав ! Освободен от злото и греха, ти остани във вечността на траенето безконечно !" /Озирис/ ппс : Това много ми харесва : И през всички дни на вашия живот ще ви закрилям ! /Хор/

Хайде поздрав с по-мощните "батковци":

Богомилите са дуалисти, както и манихеите, както и катарите, както и албигоите. Какво е мнението ви за такава интерпретация на религията ни?

ако имаш проблем с хормоните, запиши се при мормоните...

Тук обаче не ми стана ясно какъв е отговорът на простичкия въпрос, който ти зададох - къде са отивали душите на праведните /езичници, атеисти, даже и неандерталци/, преди появата на месията на земята, който да изкупи всички грехове на човечеството. На този въпрос всички религиозни люде /независимо християни, мюсулмани или юдаисти/ удрят на камък, така че е логично и ти да се зачудиш. Просто различните религии се противопоставят една на друга в борбата за душите на хората и са взаимноизключващи се. Виждаш, че това не става с подписването на една брошурка - "Вече си спасен" или "Ела при нас и си спасен" или "Ти повярва и вече си спасен". А средновековните индулгенции какво са? Ако те не отървават платежоспособния грешник от Божието възмездие, значи църквата най-нагло е лъгала хората и им е прибирала парите с цел облагодетелстване. Хайде сега бъди обективен и кажи за кой пътя към "нравствеността" е най-тесен, най-труден за изпълнение, най-продължителен като доказване и наистина заслужаващ похвала при изпълнение? Пътят на самоосмисляне и самоусъвършенстване. Ако човек няма вътрешни спирачки - никакви религиозни канони и табута няма да го разубедят да извърши едно богунеугодно дело. Защо според теб един човек би станал лицемерно религиозен?Каква е целта му? Визирайки посочения по-горе пример с индулгенциите, целта на лицемерните вярващи е да извлекат изгода от ситуацията - най-вече материално облагодетелстване на гърба на истински вярващите. Конфликтът в БПС между Пименовия и Максимовия Синод е достатъчно показателен пример, че "за парата - човек като няма що да прави - продава си и душата". Освен че политизираха православието в България, "светите отци" показаха и на целия народ, че заради лакомата хапка - църковните имоти, са готови да погазят собствените си църковни канони. Логично е българите, които винаги са били песимисти, да се настроят отрицателно към Църквата като институция, представляваща Бога.

ако използваме езика на цветовете бих казал, че няма чисто черно и бяло. Всичко е сиво, с преплитащи се нюанси...

"наставник" е доста грубо казано, но в онези времена не са чували за авторски права. А истината откога се възприема като заяждане?

"Авицена лекар бил, с билки тайнствени церил..." Но доколко откритията му са наистина негови? Все пак човекът докато е ходил насам натам, лекувал ХИЛЯДИ болни, изпробвал всички достъпни комбинации на лечебни растения, правил дисекции, изучавал задълбочено човешкото устройство, гостувал на изявени велможи... и просто ей-така между другото от скука е написал собственоръчно над 450 книги... Стивън Кинг и наследниците му до трето коляно да се пукнат от завист... Но, някои подробности удобно се премълчават... Например, че Авицена е отказал да върне на византийския император някогашния му учител и наставник Кириос Сарет (заловен при пиратско нападение), дори срещу обещано възнаграждение от собственото му тегло в злато... Счита се за маловажно, че Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина е имал над осемдесет начетени християнски (византийски) роби, които старателно били подбирани и доставяни след всяка малко или много успешна военна кампания срещу Византия. Тези роби Авицена е влачел навсякъде със себе си и ги използвал като писари... Колко са били начетени тези роби може да се съди дори по факта, че са пишели и говорели, най-малко по три езика... Смътно подозирам, че в повечето си трудове Авицена не е участвал дори и като редактор,... Но, кой знае току виж човекът наистина да е успял да напише четиристотин и петдесет книги (някои от които надминават обем от триста хиляди думи.)... Това е приблизително по осем книги на всяка година от живота си... и то ако се е хванал за перото и мастилото още от утробата на майка си...

"гъбката", която изниква след взрива, също е много характерна, както и изпаряващата се боя от камионите... А тея красавци дали са се запътили към гибелта си? http://www.youtube.com/watch?v=Ha7Gi3rrDgc Но това не е нищо с чудовището "Цар Бомба": малко дългичко, но си заслужава... Тея руснаци направо създадоха второ слънце...

Дори неандерталците имали религиозни символи и рисунки. Погребвали мъртвите, значи и при тях имаме зачатъци на религия /интересно къде ли отишли душите им? В неандерталския рай?/ Освен страха от природата имаме преклонение и пред всички необясними процеси - дали ще е пред жената майка, която по тайнствен начин раждала нов представител на племето, или към някакъв зооморфен митичен прародител, с който племената са се отъждествявали. По въпросите ти - ако си мислиш, че от кражба ще се въздържат единствено хората, изповядващи някаква религия, дълбоко грешиш. Вече споменах за лицемерно вярващите. От кражба и други престъпления човек го спират единствено морално-етичните норми, които има и възпитанието, което е получил. Спазването на законите на държавата и това дали човекът е примерен гражданин също е от значение. И преди да кажеш, че в Библията пише - "не кради", ще ти припомня, че и в Законника на Хамурапи има постановление срещу кражби. т. е. идеята не е отвчера. Или да обобщя - може да си съвестен гражданин и да спазваш законите на държавата, а може да си лицемерно вярващ - нарушаващ и гражданските и библейски канони, което обаче да не ти пречи всяка вечер да коленичиш пред олтара и горещо да се молиш на Бог да прости греховете ти. Религията не играе особено значение в случая става дума за въпрос на възпитание и нравственост. За папата - имах в предвид разширяването на границата на Рая и възможността на некръстените бебета, умряли при раждането да попадат директно там. Това е взаимствано от Исляма, в който малките деца отиват направо в Рая. А идеята на римокатолическата църква е по този начин да придобие популярност в страните от Третия Свят, където имаме висока детска смъртност.

В православието Бог е един в Три лица - ТриЕдинен. При арианите обаче /основният конкурент на православието през 4 в./. Бог е един, а Исус е подобен нему. Т. е. грубо казано полубог. Може би това е една от причините, че арианството е било по-лесно възприето от готите, които само сменили имената на върховния си бог Вотан и първочовека Ман.

От манихейството водят началото си дуалистичните християнски секти на богомилите, катарите и албигоите.