Last roman

Не мисля така. Цезар е бил велик пъкководец и блестящ организатор. Ако беше повел римляните, орлите щяха да се утвърдят в Месопотамия век и половина преди Траян. И не германците унищожават Рим. Рим пада отвътре /както и всяка империя/, докато Рим бил единен и стабилен, никакви космати оръфляци не са му били страшни. Ако варварите от великото преселение на народите бяха цъфнали два века по-рано - щеше да ги сполети съдбатата на даките, кимврите и маркоманите. За Дзвер: бележката от сенатора така и не стигнала по предназначение. Цезар бил великодушен и подценил човешката неблагодарност. И не очаквал да бъде убит точно в сградата, олицетворение на римските закони и институции. И не изкарвай римляните прекалено вярващи. Те били прагматици и гледали на религията като на средство да манипулират суеверния плебс. Особено как нагласяли предсказанията с птиците и пр...

D3BEP', безсмислено е да спориш с вярващ - той не приема никакви аргументи и факти. Вярата не се нуждае от доказателства - нали затова е вяра, а не наука. Имал съм спор с доста войнстващи християни и вече ми е дошло до гуша. Всеки си има своя истина в живота. А това дали е прав или не си е отделен въпрос.

Много наивна и дилетантска версия е тази за "самоубийството на Цезар". Но на запад обичат нестандартната тематика. А Епилепсията не е прогресираща дегенеративна болест като Алцхаимер или Мултиплена склероза... Болестта протича на пристъпи, които отшумяват. Цезар бил прекалено великодушен /което го и погубило/... Ако проскрибирал наред като Сула, щял да си умре от естествена смърт. А иначе Гай Юлий има грандиозни планове - подготвял поход срещу партите за да отмъсти за убийството на Крас, също така замислял и кампания срещу даките на Буребиста.

Държа да отбележа, че походът на Ханибал срещу Рим е бил по лично негова инициатива. Картаген не му осигурил абсолютно никаква помощ до битката при Кана. Даже и след това Ханибал останал в пълна изолация в Южна Италия. Картаген нямал флота, с която да оспори римското господство. А римската флота стоварила десанти първо в Сицилия, после в Испания, а накрая в Африка. Когато Картаген се "сетил", че трябва да прати подкрепления на Ханибал било вече късно - Сиракуза и Картаго Нова били загубени, а войската на Хаздрубал била унищожена през 207 г. пр. н. е. при река Метавър. На Ханибал не му оставало нищо друго, освен да се върне в Африка и да загуби една единствена битка. "Ханибал знаел, как да спечели победата, но не и как да я използва". За римската флота: http://rome.bg-history.info/modules/xhnewb...=31&forum=7 Относно това, че завоеванията на Рим били бавни, защото "републиката не можела да си го позволи" - не съм съгласен. Първата половина на втори век - Рим предпочитал да се придържа към концепцията да поддържа силни васални държави в Азия и Африка /Пергам и Нумидия/. Причината била проста - армията била гражданско опълчение и на гражданите не им харесвало да отсъстват дълго в странство. Затова Рим пращал постоянни контингенти в задморските си територии с нежелание /пример Испания, където завоевателните действия се водели спорадично и вяло/. Може да се каже, че вместо да управлява с твърда ръка света /който бил готов да му се подчини/, Рим неохотно "размахвал пръчка" и използвал главно дипломацията за политически натиск. След въстанието на Лъже-Филип и Ахейския съюз /146 г. пр. н. е/, Третата Пуническа война 149 - 146 г. пр. н. е/ и въстанието на Аристоник /133 г. пр. н. е/ Рим преминал към експанзия /създадените задморски провинции не случайно носели неконкретизирани имена - Африка, Азия/.... След въвеждането на "Новия Средиземноморски ред" завоеванията се развивали лавинообразно - била завладяна Келтиберия /Централна Испания, с покоряването на която римляните преди това се размотавали близо половин век/, създадена провинция Нарбонска Галия /121 г. пр. н. е./, отвоювана от келтите за сравнително кратък период. Завоеванията изисквали постоянни контингенти и редовна служба и обучение на войниците. Старият строй, опиращ се на различният имуществен ценз на гражданите бил неефективен. Затова Марий реформирал армията - създал по-подвижни войскови подразделения /кохорти/, войниците на които били с еднотипно въоръжение. Имуществения ценз бил отменен, което дало възможност на бедните граждани да постъпят в армията, която им осигурявала постоянен доход, а не да се моткат по форума, в очакване на поредната порция "хляб и зрелища". От опълчение армията се превърнала в професионална наемна такава и всеки войник получавал заплащане. Армията станала по-гъвкава и маневрена, готова по всяко време да отвърне на удара, а не да чака полемиката в сената, когато трибунът налагал вето на консула /желаещ да проведе набор сред гражданите за поредната кампания/ с мотива, че народът е уморен от битки и никой не може да си гледа стопанството на спокойствие. Сега кампаниите се развивали светкавично - били покорена Мала Азия и Сирия, Нумидия била завладяна, Галия паднала за 8 години, почти цялото Средиземноморие било пряко подчинено или се намирало в зависимост от римляните. Минусът бил, че сега легионерът гледал на армията като на начин да забогатее. Легионът бил неговата родина. Пълководецът бил неговият баща. Така който разполагал с армия, владеел Рим. Успешната военна реформа спасила военната мощ на Рим, но и проправила пътя към единовластието. Все пак конституцията на републиката била основана на принципа, че всеки гражданин е същевременно и войник, а всеки войник е преди всичко гражданин. А когато военната служба се превърнала в професия и източник на богатство и власт, дошъл и залезът на S.P.Q.R.....

http://amfiteatar.blog.bg/viewpost.php?id=10133

може би и в Италия имат своите "моржове"' както и при братушките. Рибари всякакви. Еней се е мотал по цялото Средиземноморие - търсел си нов дом, но боговете му отредили да се насочи към италия, които и направил. За дълголетието - бил е толкова "дълголетен", колкото Аврам, Моисей, Авитохол и пр. митични личности, ама на хората им трябват герои с нечовешки качества. Между другото, като заговорихме за интересни теории - запознат ли си с Дион Златоуст. Човекът бил софист и умеел да представи черното като бяло. Особено обичал да доказва, че всъщност троянците спечелили, а не загубили войната /тогава теорията за троянската колонизация би звучала доста по-правдоподобно, нали?/. линкчето е на руски, дано го владееш този позабравен вече език... http://users.i.com.ua/~karaya-1/sofist.htm

от друга страна - добри плувци и гмуркачи са били тея селяни явно. Троя /говоря за Троя VII/ приблизително е разрушена около 1250 года пр. н. е., а основаването на Тирската колония Картаген е през 814 пр. н.е. /единствената древна финикийска колония от края на 2 хил. пр. н. е. била Утика, основана около 1100 г. пр. н. е./. Извод - тоя Еней бая дълголетник е бил, излиза...

Я да те питам - кажи приблизително - кога е паднала Троя и кога е основан Картаген /за основателката му се посочва точно Дидона/. Така ще получиш доста интересен отрязък от време и ще си отговориш сам, дали митологията прелива в история или обратното... А за многопластовото повествование - древните са имали богато въображение, не ги подценявай. Виж Библията като пример.

Едно е легендарна история, създателят на които целял да осигури на римляните място под слънцето /т.е. митологични предци/, а съвсем друго е непрекъснат поток от колонизатори. След разрушаването на троя /ако приемем, че е протекло по описания от Омир начин/ малцина са успяли да избягат. Европейците в Америка, а и гръцките колонии в тракия са се поддържали с приток на заселници отвън. Понякога първите колонисти били изтребвани от местното население. Като за пример мога да посоча - гръцките колонии Амфиполис и Абдера по крайбрежието Егейско море, разрушени от тракийското племе Едони към средата на V пр. н.е. и Джеймстаун /САЩ/ разушен от индианците през март 1622 /възстановен 2 години по-късно/. Разрушените колонии били възстановявани и от метрополиите идвали нови хора. А тъй като Троя била разрушена, попълнения за троянците, загинали при сблъсъци с местното население нямало. По-логично е шепата нови заселници да бъде избита и претопена от местното население /във втория случай вариантът Еней да е предшественик на Ромул и Рем донякъде е правдоподобен/. Но къде в римската митология пише, че троянците са предшественици на етруските? Еней слиза в Лациум, недалеч от Остия. Оженил се за Лавиния /дъщеря на царя на латините - Латин/. За да спечели ръката й се бил със съперници от другите латински градове /тук са описани и етруските - вече като отделен народ!/. След сватбата Еней основава град Лавиний. Т. е. тук имаме асимилация - неголямата група чужденци се сливат с туземното население. Синът на Еней - Юл Асканий основава Алба Лонга /в подножието на хълмовете, на Юг от бъдещия Рим/. Последният цар на Алба Лонга /наследник на Юл Асканий/ - Нумитор бил свален от престола от своя брат Амулий, който убил всичките му синове, а единствената дъщеря на царя ?Рея Силвия/ направил весталка. Тя обаче забременяла /от Марс/ и родила близнаци. Амулий заповядал да я погребат жива според обичая /това било наказанието за съгрешилата весталка/, а бебетата пуснал в една кошница в Тибър. Кошницата се закачила за едно дърво, а една вълчица, дошла на водопой, чула плача на новородените и ги накърмила. После бебетата били открити от овчаря Фаустул, който ги отгледал заедно със жена си - Акка Ларенция. Нарекли ги Ромул и Рем. Когато възмъжали, те се завърнали в Алба Лонга като отмъстили за дядо си и майка си и убили Амулий. Но решили да основат нов град на мястото, където ги намерила вълчицата. За да изберат подходящото място за града те решили да се допитат до птиците. Рем искал новият град да бъде основан на хълма Авентин, а Ромул - на Палатин. Всеки застанал на избрания от него хълм. Рем на Авентин видял пръв орли и преброил шест. Ромул ги видял втори, но преброил 12 и бил посочен за цар на Рим. Впрегнал бял бик и бяла крава и изорал свещенната бразда /померий/, с която очертал границите на града. Браздата, заграждаща квадратното пространство /"Roma quadrata"/ имала прекъсване на местата, където Ромул искал да има порти . Oттук и произходът на думата "porta" - от глагола "portare" /нося/, защото на мястото на вратите Ромул носил ралото. Първите римляни вярвали, че пространството, заградено от померия е благословено и защитено от боговете. След това Ромул и Рем издигнали стените на греда и се заклели да убият всеки, който премине през тях. Но Рем бил раздразнен, че брат му победил в спора и за да докаже, че издигнатите стени са ниски и слаби, ги прескочил. Ромул, верен на дадената клетва, го убил. Погребал го на Авентин. Векове след това Авентин останал извън рамките на померия, а там били издигани храмовете на чуждите богове. Така били положени основите на Вечния Град /приема се, че Ромул е изорал магическата си бразда на 21 Април 753 г. пр. н.е./.

Теориите за произхода на етруските са две - или че са хето-лувийци /потвърждавана от лингвистичната близост с хетските текстове на малкото намерени етруски такива/, или че са от завареното неиндоевропейско население на Италия /култура Виланова/. Но чак шепа троянци да са успели да дадат началото на тази цивилизация /Еней нали се води прародител на римляните/

Тук да питам - китайците като са паднали 2000 години пр. н. е. защо чак след 1800 изведнъж са се сетили да строят стена? Много неподкрепени с доказателства твърдение, в стил - популистки булеварден роман. И как решихте, че мургавостта на население в България е наследството на пра/българите. Мургавостта е присъща за всички средиземноморски народи /италианци, испанци, мароканци/ - тук си има и съответната автохтонна теория, обясняваща че българи = траки = на какво ли не . И откъде такова желание българите да бъдат изкарани азиатци от Такламакан. Генетичните изследвания на българската популация дават съвсем друга картина, ама както и да е. Сигурно е хубаво да си мисли човек, че къде ли не е стъпвал български крак /включително и в Шумер, а може би и на Марс/. Между другото - някой чел ли е теорията за етногенеза на Лев Гумилев - доста интересна е и проследява раждането, развитието и стареенето на народите. Идеята е, че вечни етноси не съществуват. Различни етноси се сливат и формират определен народ на определени етапи от развитието си. Франките и романизираните гали формират нацията франки, готите и берберите в Испания - испанците и т. пр. Например във Второто Българско Царство съществен елемент в оформянето на българската националност играели куманите и печенегите, но наименованието си останало същото - българи. линк към статията с книги: Моята Уеб страница

по скоро въпрос на избор и нагласа... Къде изчезнаха изведнъж всички ромеи в Мала Азия и се появиха многобройните турци? Просто хората са си сменили етнокултурната доминанта, а оттам и религията. Същото важи и за траките, вандалите, франките, готите и пр... Относно линка: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8690

Аз лично не споделям идеята за масовите изтребления, но дискусията я бяхме развили в друг форум и не смятам да се повтарям...

Древните гърци наричали „Тракия” – територията на Балканския полуостров, в която влизат съвременните държави” България, Сърбия, Македония, част от Северна Гърция, Северозападна Турция и Югоизточна Румъния, населени с разнообразни племена, различаващи се помежду си по нивото на културно и социално развитие, но със сходни обичаи и език. Самото наименование тракийци /лат. Thraci/, означава „диви”, „сурови” хора. Този етноним е събирателен, тъй като траките никога не са били народ с единно самосъзнание, оставайки на протежението на цялата история политически раздробени. Още Херодот говори, че траките по численост отстъпват само на индийците и ако биха успели да се обединят, щяха да създадат велика държава. Някои по-известни тракийски племена: По долините на реките Струма, Места и Вардар живяли сапеи, одоманти, сатри, меди и дентелети. Територията на днешна София била обитавана от сердите. Рило-Родопския масив населявали беси и дии, а по егейското крайбрежие – тини и апсинти. В Горнотракийската низина живеели одрисите – единственото племе, което успяло да създаде трайна държава /Одриското царство през 5 в. пр. н. е./ със столица Ускудама /близо до днешния град Одрин/. В Дунавската равнина обитавали трибалите и мизите. Траките съжителствали и с други племена. Така нас изток в сегашна Добруджа /тогавашна Scythia minor/ тракийското племе на гетите се смесили със скитите, възприемайки от последните бита и начина на въоръжаване. На запад трибалите и скордиските се разглеждат от някои изследователи като силно повлияни от келтите. Пеоните и дардааните на територията на съвременните Южна Сърбия и Македония се считат за трако-илирийски племена. Отвъддунавските даки, чието име е събирателно, живеели с келти, германи и сармати. Тракийските племена живеещи по крайбрежието и контактуващи с гръжките колонии пък се елинизирали в по-малко или по-голяма степен. Първият въоръжен контакт между римляни и траки е през 188 г. пр. н. е., когато армията на Волзон се връща по егейското крайбрежие след победата си в Азия срещу Антиох. На искането на римляните, астите и кените да ги пропуснат през земите си, тъй като те са господарите на света, траките отговорили, че това трябва да се докаже. В сблъсъците според източниците траките успели да нанесат поражение на легионите и да пленят част от обоза. Тракия влиза в сферата на римските интереси след Третата Македонска война. Тогава римляните ликвидират царството на Персей и го разделят на четири полуавтономни окръга. В битката при Пидна през 168 г. пр. н.е. на страната на македонския цар се сражават отряди от тракийски наемници, които Плутарх описва така: «…Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове ("tuveoi" - б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи» Тракийски наемници участват и във въстанието на Андриск /ЛъжеФилип/, през 148 г. пр. н. е. След учредяването на провинции Гърция и Македония, започват и системните набези на тракийските племена меди, дентелети и скордиски /последните може да са келти/, които дори ограбват Делфи /117 г. пр. н.е./. В битка с тях при Стоби през 118 г. пр.н.е. /близо днешната река Вардар/ загива наместникът на македония Секст Помпей /дядо на Помпей Велики/ През 114 г. пр.н.е. консулът Гай Порций Катон търпи поражение от тях. Понеже до Цезар легионите били изпращани само при нужда, военните действия се водели спорадично, а границата между Рим и варварите минавала там, "докъдето достигали мечовете и копията на римските войници..." По успешни били действията на Марк Ливий Друз /112-111 г. пр.н.е./ - първият римски пълководец достигнал бреговете на Дунав. Марк Минуций Руф /109 г. пр. н. е./ - отблъснал даките и скордиските; а Луций Сципион /110 - 107г. пр.н.е./ най-накрая разбил скордиските и прогонил останалите на левия бряг на Дунав. В хода на Митридатовите войни в началото на 1 в. пр. н.е се оформят два "полюса" в тракийския свят - малките независими племена - меди, беси, сапеи - подкрепящи Понт; и Одриската династия, ориентирана към Рим. Като съюзници на Митридат медите опутошават Македония през 89-88 г. пр.н.е. Походът на Сула срещу тях /след като разбива митридатовите войски в Гърция/ през 86 - 85 г. пр. н.е. имал за цел по-скоро да затвърди престижа на Рим сред тракийските племена. По време на тази акция се смята, че е пленен Спартак /оглавил през 74 г. пр. н. е. най-голямото робско въстание в античността/. За нещо повече нямало време, тъй като диктаторът си имал достатъчно проблеми в Рим /предстояла му борба с Марий/. Кулминацията на римската офанзива обаче е при Марк Лукул /72 г. пр. н.е./ през третата Митридатова война. Той е натоварен със задачата да лиши Митридат от съюзниците му в Европа - понтийските колонии и тракийските племена. Пълководецът се придвижил по егейското крайбрежие, а после настъпил по долините на реките Марица и Тунджа. Първо разгромил бесите, а после превзел Филипопол и Ускудама. Римляните за първи път достигнали и крайбрежието на Черно море и с щурм овладели гръцките колонии – Месемврия /Несебър/, Дионисополис /Балчик/ Бизоне /Каварна/, Калатис /Мангалия/, Томи /Констанца/ и Истрия. За назидание най-голямата и процъфтяваща колония – Аполония Магна /Созопол/ била разрушена до основи. Походът на наместника на провинция Македония - Гай Антоний Хибрида срещу гетите на Зиракс през 62-61 г. пр. н. е. обаче завършил с поражение при Истрия, като римляните дори загубили знамената си. Те били съхранявани в едно гетско светилище 30 години, докато накрая не били възвърнати от Рим. Бащата на Август - Гай Октавий през 59 г. пр.н.е отново бил принуден да води военни действия срещу бесите /в едно тяхно светилище дори му било предсказано, че синът му ще стане император/. Наследилият го управител на Македония – Луций калпурний Пизон /68-57 г. пр. н. е./ нападнал римските съюзници – дентелетите, с което провокирал въстание сред тях, подкрепено от медите и дарданите, които за малко да превземат Тесалоника. По време на гражданската война в Рим, Тракия останала в периферията на римските интереси, а на север от Стара планина Буребиста /гетски цар/ създал значително племенно обединение. Според източниците Буребиста бил в състояние да изкара войска от 200 000 души. През 60 г. пр. н. е. той разширил владенията си на Запад, където разбил и изгонил среднодунавските келти - бои и тевриски. Античните автори даже го наричали "келтоктон" изтребител на келтите. На Изток - гетският цар през 55 г. пр. н. е. превзел и разрушил гръцките колонии Одесос, Истрия и Олбия, а останалите по крайбрежието на Понта до Аполония признали властта му. Цезар дори замислял широкомащабна военна кампания срещу него, но убийството му през 44 г. пр. н. е. предотвратило римската експанзия. В Одриското царство, използвайки римските междуособици за цар се провъзгласил Раскупорис, основал последната сапейска династия със столица Бизия в съвр. Странджа. В последвалата гражданска война между наследниците на Цезар - Марк Антоний и Октавиан и републиканците - Брут и Касий, повечето тракийски племена застанали на страната на последните /всъщност траки като наемници имаме засвидетелствани още във войната срещу Югурта/. След като Октавиан станал едноличен владетел, той започнал експанзия, целяща да разшири империята до естествените водни граници – реките Рейн и Дунав. Съюзникът на империята - Одриското царство запазило призрачната си самостоятелност и след 31 г. пр.н.е, но било твърде слабо, за да стане проводник на римското влияние в цяла Тракия. От север нахлували бастарните /или германци или скити по произход/, а бесите също били неспокойни. Затова Август изпратил на Балканите Марк Лициний Крас /внук на едноименния триумвир/. През 28 - 27 г. пр. н.е. той разбил бастарните /убивайки собственоръчно вожда им Делдо/ и ги прогонил отвъд Дунав. Крас смазал съпротивата на бесите, сердите, медите и наказал гетите, като си възвърнал изгубените от Хибрида отличителни знаци. На Одриското царство било предоставено светилището на бесите и редица земи в Южна Тракия. Taка одрисите символически получили върховната власт в Тракия и правото да събират данъци от негово име. Създадена била префектура Мизия /днешна северна България/, през 15 г. от н.е. превърната в провинция. 19 - 11 г. пр. н.е. започнала широкомащабна римска кампания по завладяване на Балканския полуостров и придвижване до Дунав. Завладени били Реция, Норика, и Панония. В Тракия действал Лентул, които имал задачата да отблъсне преминаващите Дунав бастарни и гети. През 12 г. пр. н.е. бесите начело с Вологес /жрец на Дионис/ се вдигнали на въстание срещу одриския цар Реметалк. В боевете загинал братът на Царя - Котис, а пратената римска армия, под командването на Пизон също претърпяла поражение. Пизон успял да реорганизира силите си и да отблъсне племената от провинция Македония. След това в Тракия пристигнали легионите под командването на бъдещия император Тиберий. На него му потрябвали три похода, за да разгроми траките и да сломи съпротивата им. Римските граници били разширени до Дунав, част от територията на покорените племена била включена към префектурата Мизия, а останалите - присъединени към Одриското царство на Реметалк. След смъртта му през 18 г. римляните разделили царството му на две - северната част дали на брат му – Раскупорис II, а южната - на сина на царя – Котис VIII. Раскупорис II обаче искал цялата страна за себе си и през 18 г. започнал война срещу Котис, когото успял да убие по време на пир. Римляните извикали Раскупорис II на преговори и го екзекутирали. Разделението на държавата било запазено. Северната му част била присъдена на сина на Раскупорис II - Реметалк II, а югът на сина на Котис VIII, също носещ името Реметалк III. Понеже последният бил малолетен, за попечител бил изпратен римски наместник. През 21 г. Одриси и койлалети вдигнали въстание срещу новия ред и дори обсадили Филипопол, където се намирало римското наместничество. Боевете продължили до 25 — 26 г., когато военачалникът Попей Сабин успял да обкръжи бунтовниците в планините и да ги принуди да капитулират. Последният тракийски цар Реметалк III живял далеч от родината си в Рим и бил приближен на Калигула. Императорът му върнал трона, но царят предпочел да се забавлява в Рим, а от негово име страната била управлявана от римски наместници до 38 г. Братът на Реметалк - Котис IX получил малка Армения - област югоизточно от Понта. През 48 г. Котис бил накаран от император Клавдий да абдикира трона на малка Армения в полза на Митридат Арменски. След убийството на Калигула /41 г./ в Тракия настъпили размирици и римляните разположили легиони там. Последният тракийски цар Реметалк II /сина на Раскупорис II/, управлявал до 46 г., когато бил убит от бунтовници. Taкa Тракия се превърнала в римска провинция през 46 г. по времето на император Клавдий. Събитията, случващи се по Северното Черноморие също започнали да интересуват римляните. За да засилят влиянието си над Боспорското царство римляните сгодили дъщерята на тракийския владетел Котис VIII - Гепепирис за васалния управител на Боспорското царство Тиберий Юлий Аспруг. От брака им се родили двама сина - Тиберий Юлий Митридат VIII и Тиберий Юлий Котис I, управлявали царството след смъртта на Аспруг през 38 г. Император Клавдий обаче предпочел Котис I за едноличен владетел и изпратил наместника на Мизия Дидий Гал да го качи на престола. След гражданска война между Котис и Митридат VIII през 45 г., последният бил детрониран и завършил дните си в Рим. Котис управлявал до 63 г. Тогава бил свален от Нерон и от 63 до 68 г. Боспор също станал римска провинция. Император Галба през 68 г. качил на престола сина на Котис I - Раскупорис I, който управлявал до 90-та година. За покоряването на отвъддунавските траки най-голяма заслуга има император Траян. Той водел т. нар. Дакийски войни през 101 - 106 г. срещу Децебал. Операцията може да се разглежда като отговор на неуспешните военни действия при император Домициан, когато римският генерал Корнелиус Фускус претърпял съкрушително поражение през 86г. от даките на Диурпанеус. В резултат на широкомащабната кампания на Траян, римляните покорили по-голямата част на Дакия и с това започнала асимилацията на траките и превръщането им в римски граждани.

Константин е наричал Сердика - Моят Рим, но стратегическото местоположение на Византион било решаващо за избора му.

Браво, браво...

те и римските легионери рядко вкусвали месо...

Специално за военните чинове: http://rome.bg-history.info/modules/xhnewb...ic_id=9&forum=4 Иначе в българската Уикипедия има доста статии по въпроса... http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%...%B5%D0%BA%D1%82

Тея креаЦИОНистически глупости само тука недейте да ги пробутвате - не сте попаднали на аудитория!

Гладиатори (лат. gladiatores) е наименование на роби, престъпници или военопленници в Древния Рим, които се сражавали помежду си или с диви животни за забавление на публиката. Произход Гладиаторските борби са започнали като религиозни церемонии, възприети или от етруските, или от гръцките игри в чест на Патрокъл. Но гръцките двубои приключвали само със символична, а не с истинска смърт на победения. Първите римски гладиаторски борби били проведени през 246 г. пр. н. е. от Марк и Децим Брут в памет на баща им, като "munus"(буквално "дълг"), или погребален дар за мъртвите. Такива игри се провеждали ежегодно или на всеки 5 години в памет на починалия. По-късно религиозният смисъл постепенно избледнявал и игрите се превърнали в един от символите на римската култура за около 7 века. Докато първите двубои били доста невзрачни - само 2-3 двойки роби се биели на Forum Boarium - Пазарът за добитък, то през 183 пр. пр. н. е. игрите включвали 60 дуела. През 65 пр.н. е. Юлий Цезар изправил един срещу друг 320 двойки гладиатори в амфитеатър, построен специално за целта. Една от най-известните арени за гладиаторски битки е Колизеумът. Най-масовите зрелища били учредени от император Траян след победата му над даките. Те продължили 123 дни през които на арените се сражавали 10 000 гладиатори и били убити 11 000 животни. В Рим са създавани цели школи за обучение на гладиатори. Гладиаторът можел да се бие на арената след тримесечно обучение и само след одобрението на учителя. Самите битки били финансирани от спонсори, обикновено от политици, търсещи популярност. Гладиаторските битки безспорно били най-популярната форма на забавление. Бойците въплъщавали качества като храброст, преследване на слава и презрение към смъртта. В Древния Рим някои гладиатори били идеализирани като герои. Въпреки че социалният им статус бил почти като на роби, много римски граждани и дори някои императори /Комод/, също излизали на арената - заради любов към войнствения спорт и желанието да бъдат обожавани и да се прекланят пред тях. Данни за жени-гладиатори откриваме при римските писатели. Светоний и Марциал, а Дион Касий и Тацит пишат за игри, организирани от Нерон през 63 г., в които участвали жени с различен социален статус. Появата на жени-гладиатори се свързва с Домициан, който имал навика да ги противопоставя на арената срещу джуджета, но може да се открият и по-ранни сведения. През 200 г. император Север обявил подобни забавления за незаконни. Както и при мъжете, и при жените е имало бедни и богати, роби и свободни, военнопленници и доброволци. Гладиатор,победил в 40 схватки, бил освобождаван, и от роб, той ставал пълноправен гражданин. Видове гладиатори Гладиаторите се отличавали по специализацията си в боравенето с различни типове оръжия и по облеклото си. Най-често срещаните били Thracians, Mirmillones, Retiarii и Secutores. Andabatae: Облечени с ризници подобно на катафрактите (източните кавалерийски части). Носели шлемове със забрала, но без дупки за очите. Те сляпо се хвърляли в двубой един срещу друг на коне. По тяхно подобие били направени рицарските турнири. Bestiarii: Въоръжени с копие или нож борели зверовете. В сравнение с останалите групи най-често загивали. По-късно били специално обучавани да се бият с екзотични животни. Dimachaeri: Въоръжени с два меча, по един във всяка ръка. Equites: Сражавали са се яхнали коне, въоръжени с копие и гладиус. Облечени били с туники и носели manica (броня обхващаща цялата ръка). Най-често се сръжавали срещу себеподобни. Hoplomachi (тежко въоръжени) или Samnite: Снабдени с пълно бойно снаряжение подобно на древногръцките хоплити. Гребенът на шлема им представлявал стилизиран грифон. Краката увивали в дебели парчета вълнен плат. Носели копие и малък кръгъл щит. Предпочитан техен противник били Mirmillones или Thraces. Laquerii: Обхващали противниците си с въже или ласо. Mirmillones (или murmillones): За разлика от Hoplomachi-те стилизирана риба красяла шлемът им (mormylos - морска риба), ръцете им също били бронирани. Въоръжени били с гладиус и продълговат щит (Gallic style). Най-често се сражавали с Hoplomachi или Thraces. Provocatores (Предизвикатели): Провокатори с неясно въоръжение, дразнели Samnites. Вероятно оръжието им зависело от случая. Retiarii: Въоръжени с тризъбец, кама и мрежа. Защитното им облекло се състояло от manica, едната от които била удължена и обхващала лявата част от гръдния кош. Противници на secutor-ите и mirmillones. Рядко към бронята им била добавяна част защитаваща врата и долната част от лицето. Saggitarii: Стрелци въоръжени с възвратни лъкове (Reflex bows) имащи спосбността да зaпращат стрелите на големи разстояния. Secutores: Въоръжен подобно на murmillo. Scissores (carvers): Малко или почти нищо не се знае за тези зловещи създания. Thraces: носели поръбени шлемове покриващи изцяло главите им, квадратни щитове и дебела броня покриваща краката им. Мечовете им наречени sica били извити. Velites: Пешаци въоръжени с копиe и ремък приспособен за хвърлянето му. Кръстени на първите републикански военни единици. Venatores: Сражаващи се с диви животни. По принцпип не се броели за гладиатори, но били част от игрите. Част от игрите били и Praegenarii, които подгрявали тълпите при започването на игрите. Въоръжени с дървен меч.

линкове за братята римляни: http://www.livius.org/rome.html Сайт за Древния Рим /английски/. http://www.unrv.com/military/legion.php Сайт за римския легион /английски/. http://www.roman-empire.net/army/army.html Сайт за римската армия /английски/. http://www.fectio.org.uk/fectio.htm Сайт, посветен на късноримския легион /английски/. www.xlegio.ru/ Сайт за бойната техника в Античността /руски/. www.ancientrome.ru Сайт за Древния Рим /руски/. www.ancient.ru/topics/war/index.htm - Сайт за военното изкуство в древността /руски/. byzantion.ru/polemos/ByzArm.htm - Сайт за византийската армия /руски/. http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/home.html сайт с текстове на латински /английски/. http://slovari.net/about.php?sl=lr Латинско-руски речник http://www.forumancientcoins.com/forvm/Art...cient_World.htm Сайт с антични карти /английски/. http://dominae.fws1.com/AncientSites/Roman...cient-Rome1.htm /англ./ http://www.roman-emperors.org/ сайт за римските императори /англ./

Гай Юлий Цезар - велик администратор и завоевател. Дълго е за писане, такива като него се раждат веднъж на 1000 години... Без него империята нямаше да просъществува и да даде тласък на останалите народи на Европа.

И моя... Но за неща, които не съм компетентен не давам мнение. А въпросният господин явно е решил да припечели някой лев и ръси бисери...

От математик историк не става. Теорията на Фоменко за "Правилното" разбиране на Историята е абсурд, но за научнофантастическа проза става...

Малко дъртички трябва са били... Лично аз смятам, че ако е имало хора, ползващи подобна тактика, то те най-вероятно са били деца или внуци на легионерите на Красс...