Last roman

Битката на Каталаунските полета /сев. Галия/ е последното голямо сражение в Античния свят, в което римляните спряли ордите на хуна Атила и предотвратили културната гибел на Европа. През 451 г. хунския съюз, воден от Атила нахлул в римските провинции Германия и Галия и разорил редица градове. При град Аврелиан /Орлеан/, предводителят на хуно-германската войска внезапно вдигнал обсадата и се отправил на север. Това било предизвикано от приближаването на римската коалиция от съюзнически войски, водени от "последния римлянин" Флавий Аеций, към река Марна. Срещата на двете армии се състояла на Каталаунските полета /област, обитавана от някогашните белгийски племена катулани/, просторащи се на двеста километра от запад на изток и на сто и петдесет километра от юг на север. Изборът на мястото на битката бил предоставен на Атила, който избрал Мариaкската равнина, близо до съвременния град Труа, удобна за действие на конницата му. През юни 451 г. двете войски били готови. Числеността на армиите наброявала 150 - 200 хиляди от двете страни. Атила за пръв път се заколебал, тъй като гаданията за изхода на битката, били неясни. Но хуните не отстъпили. Атила разположил своя лагер с гръб към единия от притоците на р. Сена - Об. Настрани от посторените войски се намирал хълм. Армията на Атила се намирала наляво от него, а армията на Атила - отдясно. Съюзната коалиция на римските войски лагерували в различни лагери, обособени по етнически признак. На 15 юни 451 г. Атила разделил силите си на три части - център и две крила. Той застанал начело на центъра, където се намирала хунската тежка кавалерия; остготската конница и пехота, оглавявана от Валамир /от рода на Амалите/, Теодемир и Видемар заела левия фланг; гепидите, под ръководството на Ардарих и другите педимно пеши съюзници - скири, бастарни, херули, руги, анти, алемани, тюринги, бургунди и част от франкската пехота се разположили на десния фланг. Така центърът на войската бил съставен от хунската конница, левият фланг бил предимно конен, а десният - съставен главно от пешаци. Аеций подредил съюзниците си по подобен начин, вземайки предвид главно етническата принадлежност на войниците си. Десният фланг на войската му, противостоящ на остготите на Валамир бил съставен от визиготи, водени от крал Теодорих и сина му Теодеред от рода на Балтите. Тук била съсредоточена и цялата тежка визиготска конница. Аеций лично оглавил левия фланг, разположен на пресечена хълмиста местност. Тук били разположени гало-римските му легиони, военните колонисти от Арморика /п-в. Бретан/ - летициани, олибриони, рипарии; отряд визиготи, водени от другия син на Теодорих - Торисмунд; сакско и бургундско опълчение, франкска пехота, оглавявана от Меровей. Визиготите на левия фланг играли по-скоро ролята на заложници, тъй като Аеций се съмнявал в лоялността им. В центъра на съюзническата коалиция била разположена аланската конница на Сангибан - заклети врагове на хуните. За да подсигури тила им, римският патриций поместил зад аланите римска тежка пехота и франкско опълчение. Силите на противниците били толкова големи, че Атила дълго отлагал началото на битката. Започнали я римляните. Сражението стартирало към 15.00 часа с престрелка, подета от конните стрелци. Римляните изпратили напред аланската стрелкова конница. Хуните им отговорили със същото. Хиляди стрели полетели над равнината. Тежката конница от левия хунски фланг се сблъскала фронтално с конния десен римски фланг. И от двете страни етническият състав бил предимно от готи. На левия римски фланг франките на Меровей атакували десния хунски фланг, където се намирали гепидите на Ардарих. Завързала се ожесточена битка. Аеций нанесъл основния удар с войските по левия си фланг. Визиготите на Торисмунд били пратени да завземат хълма отляво. Атила отговорил с обща атака по целия фронт, но главният му удар бил насочен в центъра на съюзническите сили. В завързалото се конно сражение, ожесточено съпротивляващите се алани били отблъснати и отстъпили. Центърът издържал благодарение на упоритата отбрана на римската и франкска пехота. Контаатаката на Теодорих срещу остготите на десния фланг била успешна, макар че в завързалата се сеч той бил убит. Визиготите на десния фланг обаче не отстъпили. На левия фланг визиготите на Торисмунд на левия фланг заели хълма и отбили хунската контраатака. В това време самият Аеций оглавил настъплението срещу гепидите и славяните. Така въпреки, че центърът на войските му бил отблъснат, фланговете на войската на римския пълководец започнали да обхващат хунските такива. Последните започнали да се колебаят. С настъпването на нощта победата вече клоняла все повече към Аеций. Визиготите на Торисмунд с спуснали от хълма и атакували укрепения хунски лагер. Визиготите от десния фланг на Аеций окончателно разбили остготите. Нощта не позволявала битката да продължи и Атила наредил всеобщо отстъпление. Отделни яростни схватки продължили през цялата нощ. Противниковите войски се омесили и настъпил хаос. Връщащите се в лагера хуни постоянно се сблъсквали с визиготски, франкски и алански отряди. Аеций се опитал да реорганизира доста пооределия си център, но се натъкнал на хунски части и сам се отреглил във визиготския лагер, оставайки там до утрото. Загубите на двете войски били огромни. Приблизително 165 хиляди човека били убити. На другия ден Атила, обкръжен от съюзните войски, очаквал щурма на лагера си, готов да се бие докрай. Той заповядал да не направи клада и възнамерявал да се хвърли в него, за да не попадне в ръцете на врага. Визиготите, които били основната цел на хунската инвазия в Галия, с нетърпение чакали сигнала за атака. В това време Аеций се съветвал с военачалниците си и вождовете на съюзните племена. Израстнал сред готи и хуни, той считал вторите за по-малко опасни за Империята. Хуните не възприемали римския начин на живот. Отблъснати те щяли да се завърнат обратно в степите си. Победителите готи, опознали благата на цивилизацията, след унищожението на хуните щели да станат непреодолима сила, заплашваща Империята. Така че Аеций не атакувал, той даже не блокирал лагера и така позволил на хуните да се оттеглят зад Рейн. Той все още се надявал да ги използва като противовес на готската заплаха. Но очакванията на последния римлянин не се сбъднали...

не.

http://www.thefirstpost.co.uk/index.php?me...&subID=1007

легенди и митове, а "доказателствата" са доста съмнителни.

това си е изцяло проблем на християните. Невежеството е сила.

По-скоро митът за Ут-напищи /шумерския еквивалент на Ной/. Религиите си взаимстват една от друга, така че абсолютно новаторски религии няма. Просто от нищо - нищо не произлиза.

http://www.middleeast.org.ua/history/avesta07.htm а ето и химна, посветен на Митра.

Христовото : "Аз съм пътят, истината, светлината, живота и др.", намираме в една молитва към Бог Хор отпреди 6000 години : "О, Бог на Истината и Правдата, разрушавай злото в мене, заличи злодейството и моите деяния престъпни, помети злото без остатък от сърцето ми, за да остана с тебе в мир ! /с.53/ Към Ра /Светлината, Зората, Слънцето/ : "О, Ра ! Ти - създателят на всичко съществуващо ! В Зората на времената ти извая езика на йерархиите божествени, изтръгна съществата от океана първичен и ги спаси на острова сред езерото на Хор. Да бъде името ти възхвалявано, създателю на удивителни творения ! С лъчите си тялото ми освети, за да почива то в земята на вечността ! /с.55/ - учудващо е сродно с : "Отче наш, да се свети името ти ..."

т. нар. трансмутация - копиране на символи и вярвания на едни религии от други. Както знаем от древните - "нищо ново под слънцето" и от "нищо нищо не произлиза". Заемките на исляма от християнството, на християнството от юдаизма и митраизма, дори и взаимстването от страна на юдеите на един отхвърлен монотеистичен египетски култ. На това последното искам да наблегна. Тук възникнаха няколко интересни размисли, които искам да споделя. 1. Евреите пристигат е Египет по време на хиксоското господство. Последните завладяват и управляват Египет в периода 1640-1552 пр. н. е. Те са били семити - номади. На египетски "хиксос" - «хека-шасу» - означава ‘другоземен правител’ или ‘цар на пастирите'. 2. Избухва египетската революция и се основава Новото Царство. Така завоевателите и вчерашните господари на страната се превръщат в роби. Е, на който не му изнася - бяга обратно в пустинята. 3. Въпросът е кога на евреите им "писва" и те напускат делтата на Нил. Имаме косвен ориентир дори и в Библията - огнени стълбове, непрогледен мрак, природни бедствия - които най-вероятно са следствие от мощното вулканично изригване на о-в. Тера /сегашен Санторин/, което е станало приблизително през 1450 г. пр. н.е. и довело до унищожението на минойската цивилизация. Приливните вълни и облаците прах са стигнали до Египет. 4. Фараонът-еретик Аменхотеп IV,нарекъл себе си Ехнатон - т. е. "угоден на Атон". Управлява Египет до 1358 г. пр. н. е. Той провежда коренна религиозна реформа в Египет и отхвърля старите египетски божества, установявайки култа към бога слънце - Атон. Интересен е и въпросът за произхода на жена му - Нефертити. Тя е чуждоземка - или хетка, но пък може да е и... семитка. Във всички случаи Нефертити му е повлияла доста и е изпълнявала обредите към новия бог редом с Ехнатон. 5. През това време евреите си седят под египетското господство и попиват каквото могат. След смъртта на Ехнатон, религията му е отхвърлена и култът към старите божества се възстановява. Евреите търсят противопоставяне спрямо египтяните, затова монотеистичната религия им пасва добре - тя ги разграничава от политеистичното египетско население и така ги предпазва от асимилация. Всъщност даже има съвпадение в името на еврейският бог Яхве и Ехнатон. 6. Чудя се кога точно става изходът на евреите от Египет - след тържеството на старата египетска религия /тогава природните катаклизми описани в Библията са събития век преди изселването им, нагодени за случая/. Интригуващ е въпросът и кой е бил Моисей и дали пък той не е бил жрец на Атон /а може би човек от обкръжението на Нефертити/ и решил да нагоди египетския култ към Слънцето към еврейските изисквания? 7. Бягайки от Египет евреите попадат в Синай. Там Моисей се качва в планините и получава плочите с 10-те божи заповеди, с които еврейския бог се легитимира пред народа си. Всички знаем прословутата заповед - да нямаш друг бог освен мене. Значи допреди това евреите са се кланяли и на други богове. Златният Телец е пример. Така със стройно изградени закони възниква юдеизмът, който се противопоставя на всички останали религии. Та въпросът ми е според вас кое от кое е възникнало първо /и кое от кое произтича/ - монотеистичната реформа на Ехнатон или юдаизмът на Моше? Според мен евреите далеч не са били монотеисти, преди да се заселят в Египет. Имат женско начало - Шехина, има Сет/Сатана/Шайтан и т.н. Монотеизмът е по-скоро късна редакция. Книга на мъртвите на древните египтяни : Изрази използвани от "християнството", но писани преди 5000-6000 год. : с.95 - "Аз съм вчера, днес и утре." /Ра/ ; с.53 - "Аз съм на вечния живот владетел." /Озирис/ ; с.70 - "Аз живея чрез силата на моето Слова." /Хор/ ; с.51 - "Стани ти Хор, възкръснал за живот !" /Озирис/ ; с.84 - "Този съм, който Съм, и който никой не познава." /Хор/ ; с.83 - "Аз съществувам и живея. Аз Хор съм, който милионите години извървява. Мълчание и Слово в устата ми се съчетават в равновесие. На трона седнал заповеди давам." /Хор/ с.83 - Аз вчерашното съм. Аз днешното съм на поколенията неизброими. И през всички дни на вашия живот ще ви закрилям ! /Хор/ с.84 - "С тройно було съм закрит. когато беше времето далечно, когато беше за мен небето сътворено, когато бе земята от небето отделена, когато всички същества, родени от земята и родени от небето, разпределени бяха. Знайте ! Чуждо е името ми за мръсотията на злото ! /Хор/ с.105 - "Да бъде царството ти ! Да бъде волятата ти !" /Озирис/ ; с.108 - "О господарю на порядъка на светове, поздрав ! Освободен от злото и греха, ти остани във вечността на траенето безконечно !" /Озирис/ ппс : Това много ми харесва : И през всички дни на вашия живот ще ви закрилям ! /Хор/

Хайде поздрав с по-мощните "батковци":

Богомилите са дуалисти, както и манихеите, както и катарите, както и албигоите. Какво е мнението ви за такава интерпретация на религията ни?

ако имаш проблем с хормоните, запиши се при мормоните...

Тук обаче не ми стана ясно какъв е отговорът на простичкия въпрос, който ти зададох - къде са отивали душите на праведните /езичници, атеисти, даже и неандерталци/, преди появата на месията на земята, който да изкупи всички грехове на човечеството. На този въпрос всички религиозни люде /независимо християни, мюсулмани или юдаисти/ удрят на камък, така че е логично и ти да се зачудиш. Просто различните религии се противопоставят една на друга в борбата за душите на хората и са взаимноизключващи се. Виждаш, че това не става с подписването на една брошурка - "Вече си спасен" или "Ела при нас и си спасен" или "Ти повярва и вече си спасен". А средновековните индулгенции какво са? Ако те не отървават платежоспособния грешник от Божието възмездие, значи църквата най-нагло е лъгала хората и им е прибирала парите с цел облагодетелстване. Хайде сега бъди обективен и кажи за кой пътя към "нравствеността" е най-тесен, най-труден за изпълнение, най-продължителен като доказване и наистина заслужаващ похвала при изпълнение? Пътят на самоосмисляне и самоусъвършенстване. Ако човек няма вътрешни спирачки - никакви религиозни канони и табута няма да го разубедят да извърши едно богунеугодно дело. Защо според теб един човек би станал лицемерно религиозен?Каква е целта му? Визирайки посочения по-горе пример с индулгенциите, целта на лицемерните вярващи е да извлекат изгода от ситуацията - най-вече материално облагодетелстване на гърба на истински вярващите. Конфликтът в БПС между Пименовия и Максимовия Синод е достатъчно показателен пример, че "за парата - човек като няма що да прави - продава си и душата". Освен че политизираха православието в България, "светите отци" показаха и на целия народ, че заради лакомата хапка - църковните имоти, са готови да погазят собствените си църковни канони. Логично е българите, които винаги са били песимисти, да се настроят отрицателно към Църквата като институция, представляваща Бога.

ако използваме езика на цветовете бих казал, че няма чисто черно и бяло. Всичко е сиво, с преплитащи се нюанси...

"наставник" е доста грубо казано, но в онези времена не са чували за авторски права. А истината откога се възприема като заяждане?

"Авицена лекар бил, с билки тайнствени церил..." Но доколко откритията му са наистина негови? Все пак човекът докато е ходил насам натам, лекувал ХИЛЯДИ болни, изпробвал всички достъпни комбинации на лечебни растения, правил дисекции, изучавал задълбочено човешкото устройство, гостувал на изявени велможи... и просто ей-така между другото от скука е написал собственоръчно над 450 книги... Стивън Кинг и наследниците му до трето коляно да се пукнат от завист... Но, някои подробности удобно се премълчават... Например, че Авицена е отказал да върне на византийския император някогашния му учител и наставник Кириос Сарет (заловен при пиратско нападение), дори срещу обещано възнаграждение от собственото му тегло в злато... Счита се за маловажно, че Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина е имал над осемдесет начетени християнски (византийски) роби, които старателно били подбирани и доставяни след всяка малко или много успешна военна кампания срещу Византия. Тези роби Авицена е влачел навсякъде със себе си и ги използвал като писари... Колко са били начетени тези роби може да се съди дори по факта, че са пишели и говорели, най-малко по три езика... Смътно подозирам, че в повечето си трудове Авицена не е участвал дори и като редактор,... Но, кой знае току виж човекът наистина да е успял да напише четиристотин и петдесет книги (някои от които надминават обем от триста хиляди думи.)... Това е приблизително по осем книги на всяка година от живота си... и то ако се е хванал за перото и мастилото още от утробата на майка си...

"гъбката", която изниква след взрива, също е много характерна, както и изпаряващата се боя от камионите... А тея красавци дали са се запътили към гибелта си? http://www.youtube.com/watch?v=Ha7Gi3rrDgc Но това не е нищо с чудовището "Цар Бомба": малко дългичко, но си заслужава... Тея руснаци направо създадоха второ слънце...

Дори неандерталците имали религиозни символи и рисунки. Погребвали мъртвите, значи и при тях имаме зачатъци на религия /интересно къде ли отишли душите им? В неандерталския рай?/ Освен страха от природата имаме преклонение и пред всички необясними процеси - дали ще е пред жената майка, която по тайнствен начин раждала нов представител на племето, или към някакъв зооморфен митичен прародител, с който племената са се отъждествявали. По въпросите ти - ако си мислиш, че от кражба ще се въздържат единствено хората, изповядващи някаква религия, дълбоко грешиш. Вече споменах за лицемерно вярващите. От кражба и други престъпления човек го спират единствено морално-етичните норми, които има и възпитанието, което е получил. Спазването на законите на държавата и това дали човекът е примерен гражданин също е от значение. И преди да кажеш, че в Библията пише - "не кради", ще ти припомня, че и в Законника на Хамурапи има постановление срещу кражби. т. е. идеята не е отвчера. Или да обобщя - може да си съвестен гражданин и да спазваш законите на държавата, а може да си лицемерно вярващ - нарушаващ и гражданските и библейски канони, което обаче да не ти пречи всяка вечер да коленичиш пред олтара и горещо да се молиш на Бог да прости греховете ти. Религията не играе особено значение в случая става дума за въпрос на възпитание и нравственост. За папата - имах в предвид разширяването на границата на Рая и възможността на некръстените бебета, умряли при раждането да попадат директно там. Това е взаимствано от Исляма, в който малките деца отиват направо в Рая. А идеята на римокатолическата църква е по този начин да придобие популярност в страните от Третия Свят, където имаме висока детска смъртност.

В православието Бог е един в Три лица - ТриЕдинен. При арианите обаче /основният конкурент на православието през 4 в./. Бог е един, а Исус е подобен нему. Т. е. грубо казано полубог. Може би това е една от причините, че арианството е било по-лесно възприето от готите, които само сменили имената на върховния си бог Вотан и първочовека Ман.

От манихейството водят началото си дуалистичните християнски секти на богомилите, катарите и албигоите.

Кратка история на отношенията между последователите на Йешуа и империята Малко провокативна тема, но все пак - Благодарение на Римската империя Християнството е получило такова широко разпространение на стария континент. Кой е имал по-голяма полза? Рим е съществувал 1000 години, без Християнството, но последното не би оцеляло без инфраструктурата на империята... А всичко започнало в Юдея... След разпъването на Исус, апостол Павел развил по-различна дейност от съмишлениците си Яков и Петър - започнал да привлича към вярващите и неюдеи. Тук да отбележа, че Християнството нямаше да се разпространи по Средиземноморието, ако РИМСКИЯТ ГРАЖДАНИН Павел не го беше адаптирал за не-юдеи /т. е. за римляни/. Римските власти не правели особена разлика между християни и юдеи. Клавдий изгонил и едните и другите от Рим, когато възникнал конфликт между живеещите в града юдеи и последователите на Павел. Първото гонение било подето от Нерон след пожара в Рим през 64 г., за който християните били обвинени /справедливо или не/. За разлика от юдеите римляните били индиферентни към християните - Римският пантеон бил препълнен с чужди и свои богове, а вярата в Древните богове през Принципата била трансформирана в уважавана традиция, изразяване на лоялност към държавата. Развитието на философията направило по-интелигентните римляни атеисти. Самите императори нанесли смъртоносен удар по античната религия, тъй като изисквали божествени почести за себе си. Естествено никой не вярвал, че лудият Калигула, пияндето Вителий или развратникът Отон и тям подобни са богове, но така постепенно хората престанали да вземат насериозно Юпитер, Юнона, Марс, Венера и останалите богове.... Гоненията срещу Християните през първите 150 години се провеждали или по доноси от страна на юдеите или според закона на император Траян, забраняващ обществата /християните били разглеждани като общество, наравно с това на обущарите или пожарникарите и били гонени поради тази си причина, а не заради вярата си/. Самият Траян се отнасял с безразличие към християните, а след като забранил всякакви доноси Християнството свободно се ширнало по цялата империя.... За консолидацията на християните повлияло до голяма степен въстанието на Бар-Кохба през 135 г., когато въстаналите юдеи зверски избивали живеещите в Юдея и Палестина християни. През 155г. християните официално започнали диспут, защитаващ религията им. Юстин Философ формулирал принципите на Християнството, различаващи се от тези на юдаизма и елинизма. Той отхвърлил вярата в Древните богове и жертвоприношенията. Оттогава всеки, който се смятал за християнин трябвало да вярва единствено в Християнския бог. Само че войнишките императори изисквали от поданниците си знака на политическата лоялност - признаването на правителя за бог и жертвоприношения пред олтара му. Християните отказвали да признаят за бог бивш центурион или сенатор, но пък били готови да му служат като на правител. Е, тази полуотстъпчивост довела до масови гонения срещу християните през 3 в. През 313 г. Константин победил в борбата за власт и след като станал едноличен господар на империята с Миланския едикт признал християнството за равноправна на останалите религии. След това ролите се разменили и започнали погромите срещу езичниците.... Интересното е, че нито философите-неоплатоници /Ямблих, Либаний, Ипатия/, нито императорът -митраист Юлиан, нито "бащите на църквата" Василий и Григорий Богослов, нито учените християни/ Ориген, Маркион/ не преследвали инакомислещите. Но пък римската, антиохийската и александрийската сган, войнишките императори, демагозите, безграмотните монаси и продажните чиновници активно избивали първо християните, а после и езичниците... Наследниците на Константин започнали да лишават езичниците от имущество и да ги екзекутират за извършване на жертвоприношения. Възприели арианското изповядване те изпращали на заточение и православните християни. Затова пък след 381 г. православният Теодосий започнал да изпраща на заточение арианите. Грациан заповядал през 382г. от сградата на Сената да бъде изнесена олтарът на победата - символът на римското могъщество! През 394 г. било потушено въстанието на езичниите,а предводителите на въстанието - Евгений и Арбогаст били екзекутирани от Теодосий. Последният забранил Олимпийските игри и разрушил храмовете на древните богове. През 4в. Християнството се разпространило и сред варварите. Германците приели арианството, а в империята победило Никейското вероизповедание. Та така - останалото е известно... Преекспонираната тема за гоненията, или как Християнството "победило", въпреки "желанието" на Рим да го "унищожи". Причините за спорадичните преследвания на християните от римската гледна точка: 1. Първо да поясня как римляните възприемали обожествяването и какво разбирали под него: По принцип заслужилите императори като Август, Клавдий, Веспасиан, Траян и останалите Антонини били обожестввявани след смъртта си - като най-висша награда за техните заслуги към империята. "Божествеността" на императора обаче не бива да се приема буквално. Тя е официален култ, но не е съпроводена с безрезервна вяра, и религиозен екстаз, характерен за източните култове. 2. По въпроса с набожността - римляните били прагматици, а религията за тях винаги играела второстепенна роля. Те се отвращавали от фанатизма, но охотно приемали различните вярвания, защото просто не им пукало на кой бог ще се кланят. Ако дадено божество не помагало на молителя - той се обръщал с исканията си към друго и т. н. Причините за тази религиозна индиферентност се корени в проникването на гръцката философия през 3-2 в. пр. н. е., която превръща римляните в атеисти, а официалните им богове стават формално почитани, заради традицията /римляните освен трезвомислещи, били и големи традиционалисти/. 3. Империята била търпима към различните култове, стига почитателите им да не извършвали жертвоприношения /като друидизма/ или да не се онасяли твърде фанатично към прилагането на религиозните си обичаи, поставяйки ги над римските закони /визирам юдаизма и християнството/. Затова от време на време имало и репресии: - При първото гонение при Нерон /около 64 г./ - християните са обвинени в подпалвачество. Тогава християните били доста диво и нецивилизовано общество, съставено от шепа роби и евреи от най-низшите слоеве. Тайните събирания по принцип били изрично забранени от римския закон - поради опасност от бунт /християните нарушавали закона по тази точка/. Приказките за края на свята, за адския огън който ще унищожи "майката на градовете" /все апокалиптични картини/ не вдъхвали доверие за миролюбивостта на тази нова религия. Така че при първото бедствие християните били обвинени /заслужено или не/ за нещастието. Наказанието за подпалване било разпъване на кръст. - Друго по-значително гонение започнало при император Деций / 250 - 251 г./. През този период империята била в криза - милитаризмът, сепаратизмът и варварските нашествия са подкопали авторитета на императорската власт. Нужно е било укрепването й. Затова Деций въвел култа към непобедимото слънце, с което се отъждествявал. "Възстановителят на света" Аврелиан, след като обединил разпокъсаната империя и отблъснал варварите продължил тази идеологическа пропаганда към личността на императора. Причината? За римските императори религията била средство за манипулиране на масите. Затова през III в. те издигат императорския култ към слънцето, за да заздравят властта си, разклатена от нескончаемите граждански войни и междуособици. - Диоклециан, другият "системен гонител" сменил строя на държавата от принципат на доминат - неограничено господство на владетеля /подобно на изток - в Персия/. Тази система целяла да централизира властта, да предотврати сепаратизма и изисквала и формално отдаване на божествени почести на императора. По това време в империята трите най-популярни религии са митраизмът /изповядван от императорите и обкръжението им/, култът към Изида /Великата Майка - широко популярен сред простолюдието /прави ли ви впечатление, че романските народи и латиносите почитат повече Богородица - Божията Майка?/. Трето по популярност било християнството. Интересното при него било, че за последователите му всички съществуващи ентически и социални различия били без значение /т. е. ти си християнин - следователно - свой/. Т. е. имаме "суперетнос" или държава в държавата. Причините за спорадичните гонения на християни, които били подемани основно в големите градове - Рим, Антиохия, Александрия и др... били имено отказът на християните да засвидетелстват формално уважението си към култа на императора и оттам към властта като цяло. Логично е, че християните са били възприемани като бунтовници и отцепници. С времето, запознавайки се с доктрината на Християнството за принципите: "кесаревото - кесарю", смирение и непротивене /а всичките страдания, които си търпял ще се въздадат на оня свят/; императорите променили отношението си към него. Християнството чудесно подхождало за случая /упоменатата по-горе манипулация на масите и търсенето на принципа - един народ, една империя, един император/. Хем обединявала различните народи в името на религията, хем ги подчинявало на императора - "божия наместник на земята". - Затова Константин го признал за равноправна религия и го използвал за целите си - да подсигури властта си и да стабилизира империята. Иначе самият той си останал митраист като предшествениците си /ако беше искрено вярващ, щеше да се покръсти/. Е на смъртния му одър го покръстили набързо /все още се спори - кои били първите - православни или ариани/, но не вървяло да се провъзгласи един езичник за светец... А приемниците му гледали по-скоро да избият колкото се може повече от своите съ-вярващи /ариани гонели православни и обратното - зависи какъв император бил на власт/, набедени за еретици, отколкото да покръстват нови маси. На населението на империята му било все едно, дали ще има един бог или много /в Рим както казвали било по-лесно да срещнеш бог, отколкото човек/, затова приело новата религия спокойно. За да е по-лесно усвоимо християнството, проповедниците префасонирали някои "езически" празници и въвели съответното количество полубогове /светци/, които да помагат на Бог в нелеката му задача да слуша молитвите на увеличилия се поток новопокръстени.

Християнството не е дало нищо ново, но пък е позволило на доста находчиви индивиди да спечелят на гърба на наивно вярващото "паство", докато борците за християнската идея виснали по кръстовете. В исляма картинката е същата. Повечето перси и сирийци го приемли лицемерно, за да избягнат плащането на данъците, а войнстващите фанатизирани араби изгинали в безкрайните битки с "неверниците". Всъщност всяка религия е чудесно оправдание за властимащите, които "В името на Бога" могат да водят унищожителни войни, за да постигнат своите си цели. А иначе интересен откъс от една книга /Шестото клеймо/, която показва, че светът /а и религиите/ не са отвчера: ...Приближи се към първите ниши и мина покрай гробницата на един от първите католически владетели на Италия. Подобно на много други в Рим, саркофагът беше разположен накриво спрямо стената. Това очевидно смущаваше група туристи. Той не спря, за да им обясни, че християнските гробове не са ориентирани спрямо сградата, а в посока изток-запад, като черквите. Предишния месец бе разгледал това древно суеверие в краткия си курс по история на символите. - Това е пълна нелепост! - възкликна една студентка от предните редове, когато професорът обясни причината за тази ориентация на гробовете. - Защо им е на християснките гробове да гледат към изгряващото слънце? Нали сме християни ... а не слънцепоклонници! Гризейки ябълка, Лангдън (професорът - бел. моя) усмихнато се заразхожда пред черната дъска. - Господин Хицрот! - извика той. Дремещият на последния ред студент се стресна. - Какво! Аз! Лангдън посочи висящия на стената плакат на ренесансова изложба. - Кой е онзи мъж, коленичил пред Господ? - Хмм ... някой светец ? - Браво. И откъде познахте, че е светец? - По нимба. - Отлично. А този златен нимб да ви напомня за нещо? Хицрот се усмихна. - Да! На ония египетски неща, дето ги учихме миналия семестър. Ония... хм... слънчевите дискове. - Благодаря, господин Хицрот. Можете пак да заспите. - Лангдън се обърна към студентите. - Подобно на много други християнски символи, нимбовете са заемка от древноегипетската религия, която се основава на култа към слънцето. Християнството изобилства на примери за слънчевия култ. - Извинете, че ви прекъсвам - обади се момичето от първия ред. - Аз редовно ходя на черква и не виждам да се практикува никакъв слънчев кълт! - Нима? А какво празнуваме на двайсет и пети декември? - Коледа. Рождество Христово. - И все пак според Библията Христос е роден през март. Тогава какво празнуваме в края на декември? Мълчание. Лангдън се усмихна. - Двайсет и пети декември, приятели, е древният еически празник на sol invictus - непобедимото слънце, - който съвпада със зимното слънцестоене. Тъкмо през това прекрасно време на годината слънцето се завръща и денят започва да расте. Професорът пак отхапа от ябълката. - Налагащите се нови религии често възприемат съществуващите празници, за да направят прехода по-безболезен - продължи той - Това се нарича ,,трансмутация''. Тя помага на хората да се приспособят към новата вяра. Богомолците спазват същите свещени дати, молят се на същите свещени места, използват подобни символи ... и просто променят божеството. Сега вече момичето от първия ред побесня. - Намеквате, че християнството е просто някакво си... префасонирано слънцепоклонничество! - В никакъв случай. Заемките на християнството не се ограничават само до култа към слъцето. Ритуалът на християнското канонизиране е зает от древния Евхемеров обред на ,,обожествяване''. Практиката на ,,богоизяждането'' - тоест светото причастие - я има и при ацтеките. Дори идеята, че Христос е умрял заради нашите грехове, не е чисто християнска - саможертвата на млад мъж с цел опрощаване греховете на неговия народ се среща в най-древни предания за Кецалкоатъл. Момичето го изгледа гневно. - Остава ли нещо чисто християнско? - Съвсем малка част от която и да била организирана вяра е изцяло оригинална. Религиите не се раждат от нищо. Те се развиват една от друга. Съвременната религия е колаж... сбор от историята на човешкия стремеж да разбере същността на божественото. - Хм... почакайте - обади се вече будният Хицрот. - Сещам се за нещо християнско, дето е чисто оригинално. Какво ще кажете за нашата представа за Бог? Християнското изкуство никога не изобразява Господ като слънчев бог с глава на ястреб, ацтек или нещо подобно. Бог винаги е представен като старец с бяла брада. Значи нашият образ на Господ е оригинален, нали така? Лангдън се усмихна. - Когато са се отказали от предишните си божества - езическите, римските и гръцките богове, слънцето, Митра и така нататък - първите християни попитали Църквата как изглежда техният нов християнски Бог. И Църквата благоразумно избрала най-страховитото, могъщо и познато лице в цялата писана история. По лицето на Хицрот се изписа скептицизъм. - Старец с бяла брада ли? Лангдън посочи висящото на стената табло с йерархията на античните богове. На върха седеше старец с бяла брада. - Зевс изглежда ли ви познат? Лекцията приключи като по даден знак.

Страхове от природата е имало в началото, после е останал навикът, че там горе има някой, който да се грижи за всичко. Доста хитър начин за прехвърляне на отговорността от постъпките си на Бог, не мислиш ли? А иначе само глупакът не се страхува от смъртта. Но аз съм реалист, а не фантазьор. Относно четенето - трябва и ти да попрочетеш малко митология, и да зарежеш крайните твърдения, присъщи за религиозните фанатици, че само вярващите в определена религия ще намерят място в Рая. Даже и папата промени границите на Ада...

Доброто не може без зло, както и обратното. Иначе и двете се обезсмислят. а и доброто, и злото са субективни понятия: "Что русскому хорошо, то немцу смерть"...

ако забелязваш около оръдието, в момента на изстрела няма хора, което ме навежда на мисълта, че може би то е останало в зоната на удара.