xyz1

Явно админите нямат интерес към подобен проект. Но аз, обаче, имам такъв. Затова вече почвам да планирам как да го стартирам. Първо е ясно, че ще целя проектът да е с минимални разходи. Затова най-доброто място е да го хоствам в службата си, вместо да плащам за платен хостинг. Някакъв остарял непотребен desktop компютър е напълно достатъчен като начало, защото начално регистрираните ученици вероятно ще са около десетина човека. За конфигурирането на операционната система ще разчитам на един мой познат, който има опит в тези неща - от 15-на години той поддържа непрекъснато онлайн свой сървъв в къщи. След като хардуерът бъде осигурен, то следващата стъпка ще бъде софтуерът. Мисля да заложа на решение писано от нулата. Естествено това решение трябва аз да го правя, което ще ми отнеме време. Но собствената разработка има и предимството в това, че в последно време съм се насочил към разработването на уеб технологии. Така хем ще създавам нещо полезно (споменатата социалната мрежа), хем ще си тествам текущо технологиите и ще ги подобрявам (няма да си останат просто на хартия). Когато имаме хардуер и софтуер, то следващата стъпка е популяризирането на проекта. Отново за тази дейност вероятно ще се обърна към познати, защото аз самият не владея тази област. Дори и ако социалната мрежа се разрастне много, то тя никога няма да е свръх натоварена от вид "Биг Брадър" в която всеки простак бърза да се регистрира. Последното е пряко следствие от насочеността на дейността на въпросната мрежа. Така че на даден момент проектът може се нуждае от по-мощен сървър, но почти сигурно никога няма да има нужда от data център (който естествено нито сега нито в бъдеще могат да осигуря).

А защо изследването е само за математици? Защо примерно няма изследване за историци, химици, географи, художници, музиканти и т. н. Всъщност отговорът е ясен. Както винаги част от науката просто си стреля на посоки и си прави някакви изводи (които при това много често са и грешни).

Днес отново ми попадна така нареченият ученически институт към БАН. Това учениците да бъдат въвеждани в науката от учени и университетски преподаватели е добра идея, но основният проблем се състои в това, че едва ли някой учен или преподавател ще хукне по училищата да търси таланти. Решението, което аз считам за най-приемливо е да се създаде специална социална мрежа в която учениците с научни интереси да ги представят в своите страници в мрежата. Учени (от университети и БАН) ще могат много лесно да намират талантливите ученици, просто разглеждайки публикуваното в профилите на съответните ученици. Ето например какъв уводен текст измислих за агитиране в тази социална мрежа: Кой да създаде въпросната социална мрежа? Според мен екипът на "българска наука" е най-подходящият кандидат за подобен проект. Какво е вашето мнение за идеята? Аз лично ще съдействам за популяризирането й поне в института, където работя...

Предполагам, "куест" е име на човек, но тъй като съм копира от Wikipedia го пиша точно, както е написано там. По конкретно споменатата тема в Wikipedia е следната: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%B5%D1%8F Едва ли ще могат да се свържа с автора на текста (с ник Bggoldie), защото последният започва личната си страница в Wikipedia с думите: " Довиждане „свободни“ редактори на Уикипедия, сбогом пъдари-тирани!". Между другото този вид състояние на българската част от Wikipedia е добре познато, поне на хората които се занимават с история... Е и в другите области явно е така, но не това е темата на обсъждане.

Всяко нещо, което е свързано с развиване на нещо и без съществено увреждане на друго нещо е добра идея. В това спор няма и тази инициатива е такава. Просто това е форум и нещо като се пусне, то нормално да се дискутира от всякаква гледна точка. Ще потърся, но е малко вероятно да го намеря. Това беше преди около 3 години, а аз лошо си пазя нещата. Това не го разбрах ...

При всякакви дози трови, просто при по-малките трови по-малко. Ефектът от действието му върху организма е почти идентично на пораженията от радиацията. Иначе за да не отварям нова тема. Като електроконсумация как е? В смисъл не е ли доста по-консумиращо от обикновен вентилатор? Друго нещо. Ако се ползва за помпане на воден поток (а не въздух), тогава как му е КПД-то, спрямо такова на обикновен вентилатор. Между другото тъкмо щях да имам въпроси относно помпите на медицинските апарати сърце-бял дроб, а то се оказа че вече тук за това се говори (макар и в доста по-друг контекст).

Първо моля някой модератор да слее тази тема с предишната. Форум системата на този форум е нещо бъгава и не ми позволява да отговарям - дава грешка... И аз това разбрах. Е то все едно да имаш готова платка и нататък пак химия с химикали (между които и киселини). А иначе магнетронното разпрашване използва ли се в практиката при производство на празни печатни платки? Или последните се правят по технологията фолио залепено за основата? Аз ще задам няколко конкретни въпроса към fantom4e, свързани с това което описвам: - Електроните на катода (матрицата на платката в метод II) не могат ли да преминат през дилектрика (тънкият пластмасов пласт) и така да неутрализират вече привлечените медни катиони? По спомени ми се струва, че това се наричаше тунелен ефект. Между другото подобен ефект се наблюдава и при полупроводниците, които в чисто състояние са доста близки до изолатори. В смисъл кондензаторите при какъв процес се саморазреждат? - При електролизата се ползват напрежения някъде под 1 волт, за да имаме отлагане на метал. Ако имаме диелектрик можем ли да увеличим напрежението, така че между дилектрика и анода да се получи желаното напрежение, или не е точно така? В смисъл ако на конденатор подадеш малко по-малко от пробивното напрежение, то значи ли че той ще започне да се разрежда по-бързо, отколкото при по-ниски напрежения? - Кое определя дали неутрализирания меден атом ще се залепи за катода (независимо дали говорим за стандартен метален катод, или такъв който е диелектрик като в схемата която разглеждам)?

fffffff

И аз това разбрах. Е то все едно да имаш готова платка и нататък пак химия с химикали (между които и киселини). А иначе магнетронното разпрашване използва ли се в практиката при производство на празни печатни платки? Или последните се правят по технологията фолио залепено за основата? Аз ще задам няколко конкретни въпроса към fantom4e, свързани с това което описвам: - Електроните на катода (матрицата на платката в метод II) не могат ли да преминат през дилектрика (тънкият пластмасов пласт) и така да неутрализират вече привлечените медни катиони? По спомени ми се струва, че това се наричаше тунелен ефект. Между другото подобен ефект се наблюдава и при полупроводниците, които в чисто състояние са доста близки до изолатори. В смисъл кондензаторите при какъв процес се саморазреждат? - При електролизата се ползват напрежения някъде под 1 волт, за да имаме отлагане на метал. Ако имаме диелектрик можем ли да увеличим напрежението, така че между дилектрика и анода да се получи желаното напрежение, или не е точно така? В смисъл ако на конденатор подадеш малко по-малко от пробивното напрежение, то значи ли че той ще започне да се разрежда по-бързо, отколкото при по-ниски напрежения? - Кое определя дали неутрализирания меден атом ще се залепи за катода (независимо дали говорим за стандартен метален катод, или такъв който е диелектрик като в схемата която разглеждам)?

И аз това разбрах. Е то все едно да имаш готова платка и нататък пак химия с химикали (между които и киселини). А иначе магнетронното разпрашване използва ли се в практиката при производство на празни печатни платки? Или последните се правят по технологията фолио залепено за основата? Аз ще задам няколко конкретни въпроса към fantom4e, свързани с това което описвам: - Електроните на катода (матрицата на платката в метод II) не могат ли да преминат през дилектрика (тънкият пластмасов пласт) и така да неутрализират вече привлечените медни катиони? По спомени ми се струва, че това се наричаше тунелен ефект. Между другото подобен ефект се наблюдава и при полупроводниците, които в чисто състояние са доста близки до изолатори. В смисъл кондензаторите при какъв процес се саморазреждат? - При електролизата се ползват напрежения някъде под 1 волт, за да имаме отлагане на метал. Ако имаме диелектрик можем ли да увеличим напрежението, така че между дилектрика и анода да се получи желаното напрежение, или не е точно така? В смисъл ако на конденатор подадеш малко по-малко от пробивното напрежение, то значи ли че той ще започне да се разрежда по-бързо, отколкото при по-ниски напрежения? - Кое определя дали неутрализирания меден атом ще се залепи за катода (независимо дали говорим за стандартен метален катод, или такъв който е диелектрик като в схемата която разглеждам)?

И аз това разбрах. Е то все едно да имаш готова платка и нататък пак химия с химикали (между които и киселини). А иначе магнетронното разпрашване използва ли се в практиката при производство на празни печатни платки? Или последните се правят по технологията фолио залепено за основата? Аз ще задам няколко конкретни въпроса към fantom4e, свързани с това което описвам: - Електроните на катода (матрицата на платката в метод II) не могат ли да преминат през дилектрика (тънкият пластмасов пласт) и така да неутрализират вече привлечените медни катиони? По спомени ми се струва, че това се наричаше тунелен ефект. Между другото подобен ефект се наблюдава и при полупроводниците, които в чисто състояние са доста близки до изолатори. В смисъл кондензаторите при какъв процес се саморазреждат? - При електролизата се ползват напрежения някъде под 1 волт, за да имаме отлагане на метал. Ако имаме диелектрик можем ли да увеличим напрежението, така че между дилектрика и анода да се получи желаното напрежение, или не е точно така? В смисъл ако на конденатор подадеш малко по-малко от пробивното напрежение, то значи ли че той ще започне да се разрежда по-бързо, отколкото при по-ниски напрежения? - Кое определя дали неутрализирания меден атом ще се залепи за катода (независимо дали говорим за стандартен метален катод, или такъв който е диелектрик като в схемата която разглеждам)?

@Joro-01: - Това, че може без фотолак ми е известно. Това не прави процеса по-чист, защото накрая пак се прилага киселина за разяждане. При метода който описвам на практика електролита не се изразходва. - Това магнетронно разпрашване какво знаеш за него. Не питам за технологията, а примерно защо не се прилага при производителите на платки? Да не би да е много високо съпротивлението на резултатните писти? С електролиза няма ли да се получи плътен метал? @fantom4e: - Сигурен ли си, че поради тунелния ефект няма да прескачат електрони от катода през изолационната повърхност. Нали електо-химичният процес точно това изисква. Edit: Магнетронът не е ли ускорител на частици? Това не е ли особено опасно в домашни условия? Например микровълновите печки, колкото и да са изолирани, то пак са си вредни...

Смислен е само метод III и то единствено за прототипни платки. Идеята е, че си купуваш съответно направената компютърно управляема електроматрица (стъпки от 1 до 4) и след това си правиш единични копия на платките си. Естествено не особено бързо, защото се използва електролиза. Но доста по-удобно и по-евтино от това да поръчваш единични бройки на фирма. И много по-чисто (отколкото стандартния химичен метод), защото почти няма отпадъчни материали. Тъй като реализиране на метод III е илюзия, то затова се започва с метод II, за да се усъвършенства електрохимичното принтиране. Edit: Използването на CNC машина е добре известен метод. Той е много бавен, ако говорим за изключително сложна платка, а и практически неизползваем при много тънки писти. Но по-големият проблем е, че механиката рано или късно се скапва. На практика и при разглеждания метод накрая ще трябва да пробиваш дупките (и най-вероятно с CNC е най-добре да се прави, ако става дума за много through hole компоненти), но разликата е, че пробиването на дупките е много по-малко работа, сравнено с цялостното шлайфане на платката с CNC машината. Не на последно място и изработката с чистото CNC машина не дава нужното качество на платката, защото чрез този метод не могат да се правят метализация на отворите (процедура, която на практика се осъществява с електролиза). Метод III има и едно важно предимство! Чрез него можеш да направиш различна дебелина на пистите. Просто в хода на електролизата появата на нови да го нарече "електро-места" ще започне изграждането на нови писти. Това не може да се направи с метод II, а дори и с класическите технологии за платките. Edit 2: Още едно предимство на представения метод. Скоростта на направата на платката е константа, защото всички писти започват да се проявяват едновременно. Така независимо от сложността на платката времето за направа е едно и също! Edit 3: Още една особеност е, че представеният метод е по-устойчив от гледна точка на така наречените чисти технологии. Смисълът е следният: Ако във фото-лака има прашинки (не говорим за микроскопични), тогава те мога да добавят нещо към пистите на платката, когато се осъществява нанасянето. И резултатът е късо между пистите, а платката - неизползваема. Този проблем е валиден както при домашно производство, така и при промишлено (и е нещото от което най-много се оплакват инженерите). При разглеждания електролизен метод прашинки в електролита може да има, но те няма да се утаят на тавана (там където е разположена платката), а на дъното или по-скоро ще се движат в течността. Не че има пълна гаранция, но е по-устойчив метод на замърсявания.

Да така е, но всъщност става дума за 2D принтер. Би ли споделил какви? Например чистотата на електролита може ли да направи изненади? Примерно водата може да се вземе дестилирана, но медния сулфат едва ли ще е твърде чист. Да в подобно съм, но все си мисля, че началото на експериментите може да се осъществи с подръчни материали.

Аз съм от В. Търново, но идеята е да се прави постановката на двете места. Тъй като има интерес, то сега ще опиша за какво става дума. Ще започна с малко въведение, свързано с крайната идея. По-долу след реда "Постановка" ще опиша какво точно е идеята да се прави. По принцип електронните платки се правят по следния начин. 1. Взема се пластмасова платка на коята е залепено чисто медно фолио. 2. Нанася се фотолак на цялата платка. 3. Поставя се върху платката фотоплака-позитив на пистите. 4. Осветява се с ултравиолетова светлина за известно време. 5. Проявява се платка, премахвайки излишния фотолак. 6. Резултатът се потапя в киселина, която разяжда незащитените от лака зони. 7. Други довършителни работи. Основното в тази схема са точки 1 и 6. Моята идея е да се реализира по друг начин. Сега ще опиша как. Начин I (глупав, после ще каза защо). 1. Взима се достатъчно дебела метална пластина (може дори желязо). 2. Гравират се (чрез използването на CNC машина) на огледално копие на местата, където няма писти. 3. Всичко се покрива с пласт термоустойчив изолатор - примерно някаква боя. 4. Изшкурва се горния слой на пластината, така че да се покажат само пистите. 5. Показалите се писти се калайдисват. 6. Пластината се потапя във вана с меден сулфут и се нанася (чрез електролиза) покритие върху калая. 7. Върху медното покритие са нанася лепило и пластината се залепва с негова помощ за пластмасова подложка. 8. Всичко се загравя, за да се разтопи калаят и пластината да се отдели от платката. Този метод е гпупав поради една причина. Една матрица ще произведе чрез този начин една платка за много дълго време (електролизата е бавен процес). Затова не става за серийно производство! От друга страна и за прототипи не става, защото вместо да правиш матрица, то ще ти е по-изгодно да направиш направо самата платка с CNC машина (такава технология, всъщност си се използва). Начин II (пак глупав, ама не толкова). Този начин е подобен на начин I, но имаме някои разлики. 1. Същата кати при начин I. 2. Същата кати при начин I, но се изготвя се нормално копие, а не огледално такова. 3. Същата кати при начин I. 4. Същата кати при начин I. 5. Върху пластината се поставя много тънък пласт от неразтеглив изолатор (твърда пластмаса). 6. Същата кати при начин I. Тук трябва да отбележим, че тъй като тънкия слой пластмаса не е 100% изолатор (заради тунелния ефект) то електролиза ще има. Но ще трябва да се прилагат малко по-високи напрежения. 7. Отделя се пласта пластмаса с появилите се медни писти на него (този пласт не е залепен, а е само допрян до пластината). 8. Залепва се пластът резултат върху пластмасова подложка (от страната на изолацията, а не на пистите). Ако разгледаме и този начин - за него може да се каже почти същото като при начин I. Накратко: изглежда глупаво. Тук, обаче, имаме една важна особеност!!! Стъпки 1-4 могат да се заменят и така ще получим: Начин III (Смислен, ама сложен за реализация). 1. Правим матрица, която се състои от гъсто успоредно разположени в плътна решетка метални пинчета, които са изолирани едно от друго. 2. Добавяме електроника към матрицата, която управлява напреженията на пинчетата. 3. Правим електронно устройство, което да може да се свързва с компютър, а и да управлява споменатата в точка 2 електроника. 4. Пишем необходимия софтуер за компютъра... 5. Същата кати при начин II. 6. Същата кати при начин II. 7. Същата кати при начин II. 8. Същата кати при начин II. При този метод вече нямаме физическа матрица, а само компютърно управляема да я наречем логическа матрица. Това в частност отменя и стъпка 2 (обработките на CNC машина), която е твърде бавна, въпреки че и процеса на електролизата (стъпки 6) е бавен процес. От друга страна чрез този метод на практика ще се нулира боклука от изработката на крайната платка. Ако говорим за цената - почти изцяло консуматива е електроенергия. Но и този разход е леко подвеждащ. На практика медното фолио, което се поставя върху платките много често се пречиства точно чрез електролиза. Така ако използваме електроди от не много чиста мед (такава която се получава директно след предотавята на медната руда), тогава си решаваме проблема с допълнително похабената електроенергия. И вече стигнахме до: Постановка: Смисълът от всичко е начин III, но реализацията му (по-точно стъпки от 1 до 4) изисква очевидно високи технологии, които не могат да се приложат вкъщи. Затова идеята е да се експериментира с начин II, който също съдържа важна част от постановката на начин III. Необходими материали и дейности: Вана, която може да е произволна пластмасова кутия (амбалаж от някаква храна). Син камък (меден сулфат) за електролит. Метална пластина - все отнякъда ще се изкопае. Гравиране върху пластината - ако имате познат зъболекар, тогава ще е лесно. Трансформатор - аз имам някакъв звънчев, но явно ще трябва и схема за изправяне на напрежението. Меден електрод - обикновена медна жица ще се намери. Вода - от чешмата (а дали ще е по-добре да се купи дестилирана?). Тънък пластмасов пласт - ето това трябва да се обсъди от какво. Трябва да е такъв материал, че на него да може да полепва медта.

Става дума не толкова за забавление, колкото да се опита да се направи нещо практически полезно. Материалите които ще се ползват ще са евтини. Не ми се занимава сам, защото ще ми е скучно, а и няма с кого да дискутирам развитието и анализа на проекта.

Тук не знам кой е заблуденият. Не казвам, че всички програмисти са некадърници, но имам личен опит от такива некадърници, които при това взимат заплата около 7 бона в престижна българска уеб фирма (частна). Като им видях какви са ги сътворили в javascript-а на един web проект... Просто са нямали късмета, че проекта е леко по-сложен и "резултатите" са налице. То програмистите в университети със сигурност са по-добри от тези малоумни индивиди, въпреки ниските им заплати. В държавната администрация едва ли има програмисти, по-скоро си имат изпълнители "мои хора", които са от въпросния тип супер-дурер частни фирми с "гениални" програмисти.

Три термина, но само като звучене и то на английски (дори не е и като правопис). На български първите два термина са "силициева долина", а последнията е "силиконова долина".

  Чакай малко. Щом отиваш в университет, то се очаква че знаеш как да програмираш. Както когато отиваш да следваш литература, то отначало не те учат как да пишеш на български. В университета трябва да те научат, как да програмираш както трябва, а за целта ти трябва да разбираш от логически задачи. Ако нещо не е наред в университетите, то това е стимулът за преподавателите. И също така подготовката в училище. И също така държавната политика. Защо вече няма кръжоци по програмиране (или съответни частни инициативи)? Всичко живо учи извънкласно само английски - чудесно нещо за един call център. Иначе малко по темата. За каква силициева долина става дума, след като самият Светлин Наков е фен на Microsoft технологиите? Ако ще си силициева долина, то трябва да разработваш такива технологии, а не да ги ползваш като черноработник. Не ме разбирайте погрешно. Не казвам че вече направените технологии на американските гиганти не трябва да се ползват. Но тяхната употреба си е съвсем чисто в графата "лека промишленост". А терминът "Силициева долина" означава точно обратното - тежка промишленост. А много добре знаем, че терминът лека промишленост се свързва с банановите държави. Развитите си имат и от двата вида - лека и тежка.

Преди около 5 години ходих на една периодична конференция, която е ориентирана към числата на Фибоначи и сходни проблеми с тях (тогава конференцията се проведе в Гърция). И изнасях моя статия там. И защо казва по-горното? Защото не съм чувал за това, че Фибоначи е плагиатствал всичките си резултати. Не казвам че не е така - по-скоро наистина е така, щом го знаеш. Но в случая във връзка с горния ти извод "който няма нищо общо с математиката" излиза, че и аз нямам общо с математиката. Нали разбираш, че това е не смешно, а супер смешно. Това да знаеш историята на математиката НЕ ОЗНАЧАВА че знаеш математика. И обратно.

Днес четох една статия, в която се споменаваше за съхранението на енергията във вариант на втечнен въздух. В статията се споменаваше, че подобен подход има около 60% ефективност, докато при батериите ефективността е около 90%. В статията, обаче, се споменава и факта, че втечненият въздух може да се използва в комбинация с остатъчна топлина. Интересно ми е да обсъдим едина съвсем елементарна идея: Имаме бензинов. Към обичайните тактове (в четиритактовия двигател) добавяме още два. След като изгорелите газове са извхърлени, то подобно на впръскането при дизеловия двигател се впръсква втечнен въздух. Той охлажда загрятия цилиндър и едновременно се разширява, предоставяйки допълнителна тяга. Въпросът, който се пита е: До колко градуса трябва да е загрят цилиндъра (всичко е примерно - обем, форма и т. н.), за да се достигнат въпросните 90% ефективност (спомената по-горе)??? Ако такъв вид технология е постижима, то подобен хибриден двигател ще е доста по-екологичен от стандартния, а и допълнително вкараната енергия от втечнения въздух се използва толкова оптимално, като при електромобилите!!! Освен това отделна охладителна система на двигателя ще се окаже ненужна - поне докато се ползва точно този метод. Между другото колкото и да е добре топлоизолирана бутилката, то няма начин постепенно температурата й да не се повиши. Това ще направи въздух под налягане, вместо втечнен въздух. Най-добре според мен е втечненият въздух да се зарежда непосредствено преди пътуването. Така няма да има време за затопляне на втечнения въздух.

Видеоклипът в първто мнение много ми напомня на изрязан от един други видеоклип, дискутиран в един руски сайт. Там се говореше за хирерзвукови ракети, които са с предимствата на крилатите ракети, но са без крила. Идеята на тези хиперзвукови ракети е да се забият в земята и да направят огромен взрив - близък по структура до ядрения, но естествено няма да е радиоактивен. Предимство е, че много трудно подобно нещо може да се засече, а още по-трудно и да се спре. Споменаваше се, че досегашните опити на американците са неуспешни, а и се дискутираше от теоретична гледна точка, дали има възможност да станат успешни (заради спецификата на технологията).

Учил съм механика на твърдото тяло, но нямам и идея, как може да се реши подобна задача. Задачата е следната: Имаме обикновена права пружина, която е фиксирана между две начални железца - това, което е показано на фигурата горе. В задачата се пита каква ще е траекторията на пружината, ако железцата се приближат едно към друго и евентуално се поставят по ъгъл. Това не е училищна задача, а такава за която се търси решение, с помощна на числените методи. Т. е. ако имаме началните условия (които най-общо са дължина на пружината и разположение и насоченост на краищата), тогава какъв алгоритъм да се приложи, за да се определи точната траектория на пружината. Между другото ако имаме въженце, то под действието на тежестта описва крива, която някак беше свързана с хиперболичните синус и косинус (точната формулировка не ме интересува в случая). Но това е коренно различна задача. Най-вероятно за това което казвам няма точно математически решение (съмнявам се кривите на Безие да са правилния отговор), за разлика от споменатата задача. А дали има някакви подходящо диферинциално уравнение (защото тогава има доста техники, разработени в областта на числените методи - и така ще мога да генерирам траекторията)???

Доказателството наистина е впечатляващ резултат, но тук трябва да отбележим, че той не е решил нерешен проблем, а такъв който вече има 4 доказателства. Това само го казвам, само за да не останете с погрешното впечатление, че задачите, които изброи Историк са от същия ранг. Най-вероятно, ако на тези задачи бъде намерено решение, то последното ще бъде поне 100 страници дълго, като в него е много вероятно да присъстват термини като "кохомологии на Чех", "квазипроективно многообразие", "Банахово пространство" и др. Неща от които аз нищо не разбирам - просто математиката е огромна област и някои подраздели (примерно "Алгебрична геометрия") изискват дълги години учене (примерно споменатата изиска поне 5 години допълнително обучение, след като завършите висша математика).