Spiritus

Тъй като Бог е любов, той създава религиите да помогнат духовната еволюция на хората. И как ще създадеш толкова мъдрости, текстове и притчи ако си невеж? Все едно да кажеш, че науката е създадена от невежество.

Не виждам общото с доброто и злото, нито е добро за руснаците да умъртвяват немците. Ако става въпрос за ВСВ там историята не може да я оцени, какво остава ние да казваме кое е добро и лошо.

Бог е непознаваем, а и творенията му отвъд този свят едва ли подлежат на законите на физиката и на науката, а и едва ли са толкова материални, т.е. науката чисто физически и научно няма как да ги изследва. Нито да дефинира какво е душата, въобще науката е важна само за тази ни Вселена, според духовните текстове каквито и други измерения на съществуване да има те нямат нищо общо с живота тук, съответно нямат и нужда да бъдат научно изследвани. А и науката борави с доказателства, а едва ли има как да докаже съществуването или несъществуването на Бог, тя винаги е целяла да изследва само този ни познаваем свят. Ако Бог не съществува(много хора така смятат), дори и вярващите в него няма как да го знаят, т.е. религията пак може да си съществува но няма да е изцяло вярна и истинна(все пак тя не се занимава само и единствено с Бог). Иначе мистичните и "метафизични" прежижявания за това са такива, за да бъдат мистични, тези които не са вярващи няма да им обърнат внимание, тези които са вярващи може или да им се случват, или да лъжат, че им се случват. Ако науката почне да ги изследва, ще се загуби част от смисъла им. Така както ако Бог съществува, той не случайно не оставя доказателства за това, защото това би умаловажило духовността. Но едва ли би направило света по-добър ако всички знаеха за съществуването на Бог, както се казва и Дявола знае че има Бог(т.е. това пак няма да накара всички да влязат в правия път).

В историята рядко има безсмислени събития - сега като имаме достъп до историята и положението което е било тогава, ще видим, че не е било като да не си го заслужават. Не може само народа вечно да го отнася, отвреме навреме му писва и се разправя със "знатните", а пропастта е била огромна. На никой не му е липсвал царя смея да заява освен на хората, чиято власт е зависила от него. Та чак теми в памет да се пускат все едно е някакво трагично събитие, царете отдавна никой не ги обожествява нито ги има за царе. Темата трябва да е стриктно историческа, а не царистка, антикомунистическа и т.н.

По принцип човек ако е много влюбен и замаян от любов може да се използва думата опиум, но в положителен смисъл, като нещо естествено. Или будистите при които крайната цел е постигането на нирвана - състояние на духовно развитие, висша благост, удовлетвореност и въобще като един благ опиум(макар че и с това не трябва да се прекалява според християнството, т.е. трябва да се запази самообладание и безстрастие). Иначе за крайно развития религиозен човек не е толкова нужно постоянно да ходи на църква, при висшо духовно ниво църквата трябва да е в самия него, т.е. без материалност да се чувства все едно е в храм на Бог, а молитвите да бъдат като дишането - така пише в някой християнски текстове, макар че даже и за вярващите това звучи твърде далечно от тях(все пак малко са толкова духовно развитие), пък за нехристияните звучи фантастично. Но да стъпим на земята - примерно за мене и други вярващи които познавам(някой от които доста напреде в християнското учение и духовно развитие) не носи чак такава удовлетвореност и комфорт, пък какво остава за релаксация и щастие. Все пак това не е най-важното нито е най-същественото в християнството, знам християни които много ходят на църква и участват в църковния живот, но на практика са си горделиви и не работят по греховете си и недостатъците си, а това е важното. За тях не знам дали изпитват някакви такива чувства, но едва ли. А неизпълнението на тия религиозни процедури(дори и молитвите) не променя коренно нещата в сравнение с правилното им изпълнение(което може да помогне да), но отново важното е на практика какво прави човек с живота си и как го прави. Целта на молитвите, иконите и църквата е да стимулират, асистират, вдъхновят, но те няма как да са източник на особени чувства или опиум, или поне това не е оригиналното им предназначение. Е молитвите за вярващите и за християнството са връзка с Бог което може да доведе до "огън в човека", но това са сакрални и метафизични неща, които не включвам, тъй като са отвъд границите на науката, нито могат да се изследват като чувства, нито да се обсъждат много. С 2 думи - за християнството по-важно е да живееш праведно и да се опитваш да вършиш добро, вместо да замениш това с ходене по църква и молитви.

Християнството твърди, че доброто произлиза от Бог - т.е. в теми като тази, говорейки за християнството, трябва да се базираме на неговите "аксиоми", на базата на които се изграждат другите "духовни закони" на християнството, та от християнска гледна точка и от гледна точка на последователите на християнството такова, каквото е, то християнството е далеч от опиум. От масова гледна точка и от материалистична гледна точка може да не е така, а за комунистите(от които е тръгнал тоя израз) те виждат в християнството конкуренция(защото идеалистите комунисти искат дето се вика да направят земята рай). Може да не възприемаш, да не вярваш, да имаш друго мнение различно от основните твърдения на християнството, примерно за доброто и злото и Бог и т.н., но това е предмет на друга тема. Официално християнството се води доста труден път на любовта, разума, доброто и златната среда, и е далеч от определения и състояния като опиум, наркотик и т.н. А разбиранията ти за християнството са погрешни, ако разгледаш библията ще видиш, че нещата не са точно такива, каквито мислиш че са. За наказанието и наградата, за липсата на отговорност и т.н., това е криворазбиране.

Като се молиш, никой не ти отговаря, т.е. не става въпрос за подкрепа като от близък, ами за вяра, което е по-особен вид чувство. И как християнството обяснява света, повечето християни примерно приемат теорията за Големия взрив, и не се съмняват, че животните днес са еволюирали от праисторическите животни, първо водни, после земноводни, динозаври и т.н, съвсем съм слаб по биология(нима това не е официална научна теория?). Вече за това как са се появили хората никой не дава 100% обяснение, а това за Адам и Ева е символизъм. Ако някой е християнин, не значи, че е по-правилно постъпващ от някой атеист примерно, има и греховни, и неразумни вярващи. Иначе никой не решава вместо нас, нима като човек взима решение как да постъпи Господ му шепне в ухото? За това и е принципа на свободната воля. Християнството е базирано на доброто и злото, т.е. доброто е правилно, злото не, и очевидно е по-добре да си добър, а възнаграждението не е като някакъв подарък от Дядо Коледа, защото християнството е доста труден път, т.е. възнаграждението сам си го изработваш достигайки по-високо "духовно ниво", възнаграждението е следствие на духовната еволюция, и не е някакъв бонус само за това, че си християнин. Ти все едно казваш, че Господ винаги ни направлява как да постъпим и все едно че е нещо лесно и не изисква усилия и хоп накрая награда и че тъй си живее човек безгрижно. В библията няма рекламни текстове тип станете християни при нас е по-лесно, ами постоянно се предупреждава човек да е бдителен, да се грижи, за това колко е труден пътя за християните и т.н. А да бориш злото с добро както е в християнството е много трудно чисто психологически. Въобще едва ли има такива хора на света, пък какво остава да са християни. Просто няма аргумент за това, че християнството прави живота по-лесен, безгрижен и че е като опиум, защото самото християнство твърди точно обратното и на практика е така. Освен ако не говориш за псевдохристиянството или за разни секти и фанатици.

Аз съм религиозен, но повечето от тия неща не важат. Подкрепа - подкрепа може да получиш най-вече от близки и приятели(освен ако не съм пропуснал нещо), е ако имаш предвид вяра, не е същото като стандартното разбиране за подкрепа Обяснение на света - с това се занимава науката, религията дава по-скоро философско обяснение и то в християнството е слабо застъпено, дадени са само основни духовни принципи, но нищо което да звучи научно или да запълва картинката, пък и това не е основна задача на християнството, то акцентира върху същността и практиката, не върху любопитните философствания Чувство за принадлежност - напротив, по-скоро чуство за самота, защото малко хора се опитват да са "духовни" донякъде(не броя масовата култура в която хората превръщат християнството тя не дава много), а и религията не е партия Това усещане за безгрижност противоречи на християнския принцип да се грижим постоянно за всичко. Бащина закрила и доминант - в духовен смисъл да, но първо разума закриля човек, ако сам не си помогнеш и не си разумен Бог няма да го стори вместо теб Осмисляне на живота с основна цел - Християнството дава обща цел, която да важи за всички

И на по-умните се случва да приказват глупости, сигурно се е отчаял от религиозните войни, но ако беше помислил, преди да го каже, щеше да обвини човешкия ум, а религията определено не е за безумни. А може би има предвид, че е жалко това разпределение.

Кажете малко факти за Царичина - там наистина не копаха ли някакви военни защото някаква ясновида убедила Тодор Живков, че се намира гроба на първото живо същество на земята? И се оказало, че нищо няма?

Науката и религията трябва да вървят ръка за ръка - едното дава светско/материално/интелектуално познание, другото духовно. Даже се допълват. И няма как да си противоречат, тъй като нямат обща точка по която да спорят, и нещата, които изследва едното, са извън пределите на другото, и механизмите им са различни, и се занимават със съвсем различни неща - науката примерно не се занимава с Бог, с доброто и злото и т.н., както и библията примерно не е учебник по физика. Науката не може да изследва Бог, душата, да търси с микроскоп отвъдното и някакви божествени измерения, които би трябвало да са отвъд тази материя и пространство-време. Религията не се занимава да обяснява как се е създала земята, как е започнал живота, как работи Вселената и т.н. - да, ако четеш буквално библията има няколко цитата които уж обясняват по нещо, но това е символизъм и метафора. Т.е. библията не заявява, че света е създаден за 6 човешки дни. Дори и да си убеден, че трябва буквално да се разбира това, от гледна точка на цялата библия това са само няколко реда от 1000 страници, и почти нищо друго от нея не се доближава до такива въпроси. Или за това, че Христос ходил по вода - има два варианта. Или е изцяло метафорично(примерно водата може да символизира емоциите, т.е. Христос владее себе си, всъщност трябва да се прочете цялата притча и тогава ще се разбере защо така е написано), или хем е метафорично по тоя начин и хем наистина е станало за да се подсили ефекта - а и ако вярваш, че Христос е божествен, защо да не може да манипулира природните закони, но не е в това същността, няма никакво значение дали наистина е ходил по вода, дали е накарал рибите да танцуват или е решил да не демонстрира "магически" умения, защото такива биха изглеждали на хората. И допълнително може би просто е трябвало да напомни на другите участващи в това, че не е просто човек, за да им подсили духа(все пак очевидното има силен ефект), но забравих съдържанието и смисъла на притчата. Както и да е това е само пример.

Тъй като това не е раздел Религиозна метафизика няма да коментирам окултната и същинска страна на ясновидството, нито дали е измама или не, а ще го приема временно като пълна измама(базирайки се на това, че повечето са шарлатани). В този раздел дефинираме, че ясновидството и астрологията са 100% лъженауки(все пак официалната наука нали не ги признава, нито има научни доказателства за верността им?) Ясно е, че един изцяло разумен човек няма да се занимава с тях нито да ги слуша. Но много хора, къде от развлечение(сякаш са мнозинството), къде от лековерие и другите обичайни причини са склонни да вярват донякъде. Въпроса е - как така тия хора вярват донякъде на пророци, ясновидци, хороскопи и т.н., при положение, че няма научни и теоретично-научни предпоставки за верността им(или има?), и при положение, че същите тия хора обикновено не вярват в Бог и в разни паранормални теории и явления, на базата на които да може да вярваш и в астрологията, пророчествата и т.н. Та как ако не вярваш в Бог, ако отричаш всичко извън науката и не вярваш в духове, паралелни светове, духовни сили и т.н. би могъл да си обясниш такова нещо като пророчеството, ясновидството?

Християнството казва, че това, което е привлекателно и лесно обикновено е грешно - логично е, че за да минеш на "по-високо ниво" трябва да избягваш злото, да живееш разумно, да се опитваш да бъдеш добър и да се бориш с трудностите на живота, да не се отчайваш и всякакви такива неща. Само неразбраната религия е опиум и се превръща в масова култура - хората изпълняват най-елементарното, безсмислена вяра(защото не я прилагат на практика), носене на кръстове, 1-2 пъти в годината в църквата(а богатите даряват по нещо) и си внушават, че са големи християни. Само че на практика всеки ден продължават със същите си грехове и недостатъци. Християнството даже се определя като най-трудният път.

Комунистите са си поставили твърде високи цели - то ако хората бяха толкова добродетелни и съвестни, живота щеше да е много по-добър, независимо дали е комунизъм с неговата си икономика и липса на частна собственост или капитализъм с пазарна икономика. Тъй като хората правят системата, каквото и да сторят комунистите рано или късно ще фалира целия им лагер. Даже и целият свят да беше под контрола на СССР. Болшевиките дали са знаели това, или на нас просто ни е много лесно да го кажем 100 години по-късно.

Мен ме интересува повече личността и психологията на известните болшевики - дали са честни хора, ненавиждащи "богатите престъпници" и неправдите, само че използвайки техните оръжия срещу тях(убийствата, ограбването и лагерите), един вид око за око. Естествено при такива масови събития покрай сухото изгаря и мокрото - и преди, и след 1917, независимо кой е на власт. Според мен е точно така, все пак това са доста детерминирани, идеолози и силни хора, а организирането и извършването на преврата и създаването на държава като СССР от шепа болшевики не е нещо, с което ще се захванат обикновени престъпници, или хора на обикновената класова омраза, или хора целящи само да са на власт. Тия типове хора после са се вмъкнали покрай болшевиките, ясно е, че оригиналния тип комунисти са малцинство. Нима ние не бихме искали някой да дойде и да унищожи олигархията, мафията и другите престъпно-забогатели типове разрушаващи икономиката ни, народа и средната класа? Само че за много от младите идеала и да си престъпен бизнесмен, а не човек на нормалния труд.

Харесват ми "хейтърските" му нихилистични идей(има ли й никога не съм можел да правя разлика), но изпада в крайности. Но да се придържа към златната среда явно не му е била работата.

Но все пак цялата картинка за римската олигархия, грабителство и нрави звучи правдоподобно и даже актуално? Или пък главата за въстанието на юдейте(за това как другите народи се съюзили с римляните срещу тях и даже собствената им висша класа ги саботирала). Просто хората са такива, като става въпрос за власт, нима и модерните сили не използват подобни принципи за да трупат пари и да са над закона. А за изродщините на римските императори и без да знае историята човек може да повярва, имайки предвид човешката природа и многото други примери от историята и живота за това до какво води властта. Книгата може и да изглежда като критика на диктаторските и империалистичните нрави, използвайки тенденциозно като пример Римската Империя. И дори и без да се разглеждат историческите факти нещата звучат доста "човекоподобно".

"Апокалиптичното" Откровение на Йоан е толкова изпълнено със символика, че само най-големите мъдреци на християнството са се опитвали да го тълкуват. Пълно е с асоциции от типа на числото на дявола 666 с микрочипове в тялото и Антихриста като лидер на някаква глобална религия в свят на корпорации, но още от древността са търсили такива асоциации. Ето един добър текст по въпроса http://pavelcho.narod.ru/7kl-otkrovenie.html Забележете първата и втората точка.

Да доста хора го казват това, сега сам не мога да се сетя за обяснението, но тия дни ще го напиша. За това дали Бог е създал злото, как така наречения Сатана "първи" се е възгордял(много абстрактно нещо, ако можем да си преставим някакво "начало" без зло и това как се е появило на практика в някакво създание) и т.н.

Цялата религия се занимава с доброто и злото, т.е. това са нещата на които се базира всичко и съответно със сигурност сме много далеч от истината и от разграничаването между тях.

Това е от ония гениални логически въпроси от типа може ли Бог да създаде камък, който не може да повдигне, и при всеки отговор Бог излиза не-всесилен. Това са празни философии, все пак човешкия ум е дребен в сравнение с Бог, не върви някак си по такива начини да му търси кусурите. В библията ясно е посочено, че Бог е и навсякъде, и никъде, че няма начало и край и всякакви такива неща, колкото да дадат бегла престава, че Бог е извън всякакви човешки представяния и граници. Пък и хората в момента са ограничени до нашата Вселена. Ако умрем и има задгробен живот извън тази Вселена, извън пространството и времето и извън тези физични закони и представи, тогава по-можем да разберем. Бог затова е Бог, не е културно хората така да се мислят за всеумни, че да го слагат в техните си рамки и да се опитват да го дефинират.

Много често в живота е трудно да бъдеш добър и изисква доста жертви, примери за това има почти всеки ден в по-динамичните среди. Иначе тия симптоми са отричани от религията и не знам как хората са стигнали до тях.

Искам да попитам доколко исторически достоверна е книгата като факти(най-вече за описаните порочни практики на римляните и императорите), и дали тези неща са били масови в древността? Та преувеличени ли са нещата в нея или може да се ползват като цитати?

Карл Маркс вижда в религията конкуренция(за това и повечето комунисти са атеисти, те искат те да създадат рая на земята и добрия живот, да няма безработни, всички да са равни и т.н.). Иначе религията не е опиум, защото ако човек се опитва да спазва примерно християнските принципи, живота му става много по-труден, отколкото ако не се опитва - ако иска да бъде добър и да взима правилни и разумни решения, ще трябва да се лиши от много удоволствия, страсти и т.н. Та религията е труден и тежък път, естествено повечето религиозни хора на практика рядко спазват религиозните си принципи и си вършат елементарни злини постоянно.

Както написах малко по-нагоре, не трябва да се чета така, както му е угодно на човек - повечето го правят, защото е по-лесно когато всичко им е ясно и им се връзва с техните представи, и не искат да има неясни неща за тях или такива, които според тях са грешни - а няма как човек да е по-прав от Бог.