Atom

Преди 16 минути, Б. Киров said:

Проблемът пред американския долар е дългът и той, според мен, може да се реши по два начина - или чрез инфлация и девалвация на долара с ниски лихви; или чрез инфлация компенсирана с високи лихви, за да се запази силата на долара, както е станало след Никсън, времето на Рейгън, когато лихвите достигат до 18 процента годишно.

А защо дългът да е проблем? Ако изключим правителството, кои са най-задлъжнелите икономически субекти и при кои от тях има риск от необслужване на дълга. 

Вижте, как да се върнат хората, които са писали тук, според мен е грешния въпрос.  Основните въпроси би трябвало да са "какви потребности задоволява форума?" и "как да се задоволят с наличните (най-често ограничени) ресурси?". С други думи:
- какво искат потребителите ни?
- как да им го дадем?

За новите потребители:

Един повърхностен поглед върху съдържанието показва, че основно хората се регистрират във форума по три причини.
1. Търсят отговор на някакъв въпрос и смятат, че ако го зададат тук ще получат отговор.
2. Искат да изложат някаква своя хипотеза, откритие или просто своя визия
3. Търсят общуване с хора близки до техните интереси. 

Ако при първоначалните взаимодействия след регистрация хората са удовлетворени, има известна вероятност да останат, а след време активно да участват и в други теми. Ако не, най вероятно участието им ще е до там.  Следователно е добре  да намерите начин да отговаряте на първите постове на новите потребители и по възможност да решите проблема им?  Т.е. да отговорите на въпроса им, да им помогнете със задачата или да ги насочите  с някаква информация. С други думи да намерят форума за полезно, приятно и добронамерено място. 

За останалите потребители:

Тук най-важно е поддържането на качеството на форума. Т.е. добра модерация, интересни теми, ново знание и т.н.  Разбирам, че с модераторите е трудно, а и нещата там трябва да са много балансирани. Една хлабава модерация би превърнала форума в боза, а много строга ще отблъсне потребителите.  В тази връзка може да се помисли за разрешаване на "частни теми".  Т.е.  възможност една тема да се декларира като "частна" от създателя си и авторът на темата да си я модерира сам.  В такива теми администраторите да следят за общите правила (обиди, нецензурно съдържание и т.н.), а въпросът с научност или ненаучност, дали съдържанието е спам или смислено съдържание да го решава "собственикът на темата". 

Разбира се това са повърхностни наблюдения и лични впечатления.  Вие по-добре познавате форума и потребителите.  Иначе с  потребителите които бяха активни тук, но  вече не пишат е най-добре да се свържете лично. Причините да не пишат може да са най-различни, но това е добра обратна връзка, а при покана може и някои от тях да се върнат. 
 

Може да пробвате с "гостуващи потребители" или по-точно гостуващи специалисти. С еднократен ангажимент от тяхна страна или както там искат. Например,  опитайте да поканите учени, които да  презентират тук работите си. Не е задължително това да са някакви огромни публикации, а няколко реда за запознаване с изследването (може и копиране на въведението от оригиналната публикация) и линк към оригиналната публикация (ако има такава).  Ако поемат ангажимент, че след няколко дни ще отговорят да зададените въпроси, според мен това може да предизвика интерес и от "масови потребители", които съответно да задават въпроси.

Ако в момента няма какво да презентират (нямат нови работи), може да ги поканите да отговорят на въпроси на потребителите. Например предварително се съобщава, че на тази и тази дата ще гостува някой физик, лингвист, генетик, археолог,  и т.н. и всеки е добре дошъл да зададе своите  въпроси предварително, а на самата дата човекът ще отговори както на някои от тях, така и ще участва в онлайн дискусия в рамките на определено време. 

Не е сигурно дали по този начин нещата ще потръгнат, но най-малкото тези гости биха вкарали нов импулс и нови теми за дискусия. 

Преди 17 часа, tantin said:

Славяните не спят на легла.  Те спят директно на земята, на слама или в най-добрия случай на рогозки. За мен бе по-важно да си изясня смисъла на тая дума. И тя не е толкова за дворец или палат или царски двори.  Виждаме че смисъла е повече за брачно ложе, за специално почистено и украсено място за младоженците. При обикновенните хора, живеещи в полуземлянките и където са поне 10 човека в някакво подобие на стая - ясно че няма как да се направи "чрътогъ" за младоженника и булката му

Защо да не може да се направи кът за младоженците?  Обредите са обреди винаги и най-вероятно са били по-важни за древните, отколкото за нас. Женитбите не са някакво ежедневно събитие, а са важна част от живота на човека  Ако на някой синът му си вземе невеста, колко му е да ударят една черта на пода на землянката и по този начин да маркират  "кът за младоженците".  От едната страна на чертата мястото се резервира за младоженците - те ти чертога, а от другата за всички останали.  Така ще изкарат зимата, а напролет спретват за две седмици една землянка за новото семейство и готово. 

По-късно, когато започват да строят по-големи сгради, има място вече не само за временен кът, но и за постоянна стая - спалня и тя става "чертог". Владетелят пък има цял комплекс от сгради (дворец), където една от сградите е отредена за личните му покои - "чертог"

С други думи семантиката може да се развие по следния начин: кът за младоженците маркиран с черта -> стая (спалня) на младоженците -> част от двореца (отредена за лични покои) на владетеля.

Преди 16 минути, Кухулин said:

Еее, аз си викам сега Атом ще ми благодари за инфото, а той пък - нямало нищо

Аз пак ти благодаря и ти сложих плюсче. Проблемът обаче си остава. При другата дума - стопан, в БЕР предлагат на първо място балканска субстратна хипотеза. Причината е, че в албански и румънски тази дума е навлязла повече от един път. Има форми които могат да се обяснят като заети от старобългарски, но при другите това е затруднено. Т.е. хипотезата е един път заемане от местния субстрат в славянски, романски и албански (няма преходи, няма възстановени форми, нищо няма) и втори от старобългарски в романски и албански. 

Разбира се, теоретично думата може да е заета в албанки и романски директно от прабългарски. За там обаче също няма нищо.  При липса на езикови данни и опиране само на аргументи на логиката, явно в БЕР са предпочели субстратната хипотеза на първо място, а хипотезата ирански-прабългарски-славянски на последно.

Преди 1 час, Кухулин said:

Имай предвид, че заемката е от ирански в прабългарски в славянски. Може би на първия етап се губи дължината (ако я има), а на втория се редуцира.

Точно така. Аз затова и те питах защо предлагаш тези две думи и каква е връзката им с прабългарски. Помислих, че някой е възстановил прабългарски форми. Тя всъщност темата е точно за това.  В първия пост Sir го е описал - прабългарският език уж има такива и такива характеристики, но като се тръгне да се разглеждат конкретни думи няма нищо. Няма собствена фонетика, морфология и т.н. 

Като контрапункт виж това:  https://en.wiktionary.org/wiki/крест  Руската форма произлиза от старобългарската, тя е наследник на праславянска, а тя от своя страна заета от старо-високо немски и последната от гръцки.  Сега сравни с това - https://en.wiktionary.org/wiki/чертог

Проблемът с т.н. прабългарски език е, че и двете тези  -тюркска и иранска  уж са езикови, но в тях има само насипни думи от всевъзможни тюркски езици (чат-пат се добавя и монголски) при едната теза и всевъзможни ирански плюс индо-арийски езици, от всички времена и епохи в другата.  Накрая прабългарският е без облик - няма собствена фонетика, няма граматика - нищо няма. 

Преди 1 час, Кухулин said:

Може би играе роля фактът, че не е ударена.

Има ли друг такъв пример, от форма с дълга гласна "А" да се получи дума със свръх кратка "ь" (звукова стойност между свръх кратко Е и свръх кратко И)?  За озвучаването на последната съгласна също не съм сигурен. Има достатъчно думи при които преди краен ер стои К,  както домашни, така и заети - лук, бук, грък и т.н.  Т.е. на славянска почва изговарянето на крайния ер не влияе върху предходната съгласна дали ще е звучна или беззвучна. 

Примерите с белег и ковчег не са много показателни. За белег в БЕР ни пращат да сравняваме с турските bilgi, belgi (знак, белег); belmek, bilmek (зная) и монголската balga (знак). Т.е. изходната дума спокойно може да е имала звучна съгласна Г. За ковчег в БЕР има няколко версии. На първо място се цитира Фасмер. Какви са, що са фонетичните преходи или замени при тази дума и коя е точно изходната форма, лично аз не мога да се ориентирам.

Преди 34 минути, tantin said:

Друг възможен прабългаризъм: бик

Абсурд е на всеки предполагаем тюркизъм да се приписва прабългарски произход, особено ако думата има широко присъствие в другите славянски езици.  Освен тази дума има и други подобни. Това са теле и коза. Ако се търси някакъв далекоизточен произход на тези думи според мен те би трябвало да се разглеждат заедно.  Ако действително произходът им е източен е по-вероятно да са дошли от един език, отколкото от три различни. 

Преди 1 час, Скептикът said:

За да докажем такава хипотеза, ни трябва наличие на дума чардак с значение "балкон, веранда" в старобългарски или староруски, но там такава дума с такова значение липсва. В българския думата чардак идва след XIV-XV век през турски.

Не е задължително. Хипотезата е, че думата е  заемка от прабългарски в старобългарски. Семантичният преход може да е станал в прабългарския език (какъвто и да е той). Думата така или иначе не е общославянска за да и търсиш значения по други езици. За руския език доколкото знам се приема, че е заемка от старобългарски. 

Както и да е. За мен фонетичните преходи поставят много повече въпроси на тази хипотеза. Ако те са ОК, семантиката може някак да се приеме. Ако фонетичните преходи нямат обяснение и при наличие на известни въпроси в семантиката, тази хипотеза би трябвало да се изостави. 

Преди 53 минути, Скептикът said:

В иранските езици дворец е kox/kax, в персийски е کاخ kâx. чердак означава "четри арки" и се отнася главно за балкон. Във всички славянски езици в които съществува чертог е със значение "дворец", а именно в български, руски и сърбохърватски.

Да, има го и този момент. Ако трябва да сме по-точни, думата чертог маркира личните покои на собственика (владетел или големец). Целият комплекс от няколко сгради е "дворец". Палат е официалната част на този комплекс с тронната зала и други помещения до които има външен достъп, а чертог са личните покои. 

Все пак семантичният преход от балкон до лични покои може криво-ляво да получи някакво смислено обяснение. На фона на тогавашното масово строителство, сграда с балкон е била някакво изключение. На землянката и да искаш да поставиш балкон няма къде.  Ако владетелските домове са били нещо различно от землянките и сламените колиби ( т.е. сравнително по-голяма сграда) не е толкова трудно името на един елемент от сградата  да се прехвърли на цялата сграда. 

С други думи може да се изкаже хипотеза, че първоначално чертог е просто къща/дом на големец, която не е землянка или колиба. Т.е. надземна сграда с достатъчно височина, която има покрита веранда или чардак.   

Преди 1 час, Кухулин said:

Тезата за прабългарското посредничество на чертог е стандартна - достатъчно стара дума без етимология на местна почва. Нищо по-различно от останалите прабългарски думи.

Да, но все пак не ми е ясно защо точно прабългарски. В случая обяснението е "думата е прабългарска, защото е прабългарска".  Например думата "шатра" също е достатъчно стара и заета, но рядко някой предлага прабългарско посредничество. Обикновено се предлага посредничество на "някакъв" (неуточнен) тюркски език, като за пример се дава казахски. При други автори се предлага унгарско посредничество или даже чрез арабски.

Що се отнася до чертог, то за първоизточник на думата се предлага персийската  čārtāk. В случая най-интересен е фонетичния преход от дълго "А" (ā) до "ь" (супер кратка гласна) в първата сричка, но останалите преходи също са интересни - от дълго А в О и озвучаването на крайната съгласна: К-Г.  Приписването на прабългарски посредник подразбира, че тези преходи са характерни или най-малкото възможни точно за прабългарския.

Просто не съм запознат с обясненията на тези преходи, но предполагам, че някъде това е направено и именно там се прави извод, че думата е прабългарска.  Интересно ми беше да видя какви са тези обяснения - нищо повече.

Преди 17 часа, Кухулин said:

В тази връзка предлагам за обсъждане на уважаемата публика две любими думички - чертог и стопанин

А каква е идеята да разгледаме тези две думи? За стопан в БЕР са дадени един куп тези - от балкански субстрат, изконно славянска етимология, романска, гръцка и накрая иранска.  За чертог се приема персийски произход и прабългарско посредничество, но честно казано не ми е ясно от къде идва идеята за посредничество точно на прабългарите.  И ако наистина те са посредника, каква информация ни дава тази дума за езика им?

Преди 1 час, makebulgar said:

Моите любими думички са АЗ, ХУБАВ и КУЧЕ. Можеш да се заемеш ди изследваш.

Също хубави думи със староиански (авестийски) произход в старобългарския език са ХУДОЖНИК, ДАТИ (създавам, давам, раждам), КЪДЕ..

Защо някой друг трябва да ги изследва? Ти си човека който твърди, че това са ирански думи, ти трябва да ги изследваш и докажеш. Започваш: ИЕ форма е такава, индо-иранската онакава, пра-иранската не знам каква си, когнатите  - тези, тези и тези и т.н.  Обратното е някаква извратена логика. 

Този художник например не съм го срещал досега в твоите списъци. От къде го изкопа?

Преди 58 минути, makebulgar said:

В един дебел речник на чуждите думи в българския език харесвам липсва, тоест смятат я за българска дума, а не за гръцка заемка. Гръцка заемка пишат, че е харно "добро".

Ето ти линк към wiktionary: https://bg.wiktionary.org/wiki/харесам - гръцки произход
В Речник на чуждите думи в български, издателство Елпис/1995 стр.708, думата е дадена от гръцки произход.

Къде точно я дават като иранска заемка?

Преди 11 часа, Янков said:

 Имам един въпрос който се явява малко в страни от отговора ти - ако имаме коректно езиково сравнение ( или поне такова, каквото се подъдржа от  повечето лингвисти ), но то противоречи на наличните данни, кое би трябвало да възприемем като коректно - лингвистичното, или данните които имаме от извора?

Коректно езиково изследване означава просто, че е извършено по методите на сравнителното езикознание и отговаря на научните стандарти. Това е необходимо, но недостатъчно условие.  Т.е. за да се обърне внимание на едно изследване от останалите лингвисти то трябва да е коректно. Съвсем друг е въпроса дали ще се съгласят с него и ще го подкрепят.  С други думи ако едно твърдение се поддържа от повечето лингвисти със сигурност е коректно, но не всяко коректно проучване се поддържа от повечето лингвисти.  

Преди 11 часа, Янков said:

Конкретизирам се - термина Верениалем от Именника, според болшинството от лингвистите произлиза от бьори - вълк. Но същевременно, дадените години в Именника, ( съответно 515 години общо управление и 3 години управление на Безмер ), ни дават индикация, че този термин би трябвало да означава Дракон. В тази ситуация, кое тълкуване би трабвало да приемем за правилно?

Не съм навътре с термините от Именника. Навремето се опитах да прочета нещо, но останах с впечатлението, че по-скоро лингвистите не могат да се справят с проблема и става въпрос за спекулации.  

Преди 3 часа, boyko said:

. Ми, давай да ги видим тия идеи, не ни дръж в напрежение, баси!

2. Как точно я разбираш тая институционална машина в Китай при компартията? Че и като в САЩ ?! Пък Путин бил кат' Атила. И кой е в ролята на Римската империя?

3. Е то, ако Кремъл е ЕООД - какво е ККП на Си? Какво е различното в крайна сметка? 

Самата ККП е институция. Естествено, институциите в САЩ и Китай са твърде различни и изобщо не могат да се сравняват. Единственото общо е, че  властта и в двете държави е институционално дефинирана. В Путинова Русия нещата са неясни и не напълно дефинирани. В Руската Империя например върховната власт принадлежи на императора.  Самият Император е институция. Руските войници влизат в бой за  "Веру, Царя и Отечество", а не за Романов. Кой e "царя" в конкретния момент е без значение. Може личността която олицетворява институцията Цар да не става и дори да бъде заменена, но институцията Цар си остава и тя е ясно дефинирана.

През първите два мандата на Путин все още можеше да се приеме, че върховната власт в Русия е в ръцете на институцията Президент. С врътките които направиха Путин и Медведев показаха на руското общество, че реалната власт е в ръцете на личността Путин, а не в която и да е институция.  Точно и в това е приликата с империята на Атила. Атила има власт защото е Атила, а Путин има власт защото е Путин. 

Преди 3 часа, boyko said:

Извинявай, сигурен бях, че знаеш значението на Status Quo! Ще се опитам да ти го обясня простичко, пък ти си го погледни по речниците. Русия е факт, тя не е на друга планета, участва в политически, икономически, социални процеси и докато това е така тя е част от статуквото.

Разбира се, че в момента Русия е част от статуквото. Може би съм те разбрал грешно. Твърдението ти беше: "Ама Си и Путин ... не мисля, че ще си ходят скоро. Напротив, те СА новото статукво. Колкото и това да не се нрави на някои" 

"Новото" го разбрах като "бъдещето" и, че бъдещето вече е тук, а така както си го описал според теб то е на Китай и Русия, но без САЩ.  Ние не знаем обаче какво бъдеще ще избере Русия и как ще се позиционира в него. В Русия предстои преход на властта.  Проблемът с прехода на властта в Русия или т.н. "транзит власти" е всъщност институционален проблем. Той затова и е толкова болезнен. Ако нещата бяха дефинирани и опираха само до избора на нов Президент проблемът е нулев. Те обаче не са такива, а е необходимо да се извърши преход от персонална власт, към институционална власт. Ако решат да преминат към институционална власт, пред Русия ще стои избор по какъв път ще поеме - дали ще се дефинира и позиционира като Империя, като национална държава или като нещо друго и тепърва ще трябва да изгражда институции, които да отговарят на този избор. Това обаче никак не е лесно и може да бъде съпроводено с всякакви катаклизми. 

Преди 3 часа, makebulgar said:

Еми тюркско-шумерския списък е просто списък и затова е псевдонаучен. Виж, ако имаше персийска хроника, в която се говори как тюрките преместили на границата си седемте шумерски племена, и ако в тюркските гробове се откриваха някакви вавилонски погребални обичаи, то тогава сравнението вероятно нямаше да е чак толкова псевдонаучно. 

Уф, за последен път ще се опитам да обясня, пък ако ме разбереш - разбереш, ако не  се отказвам.  Езиковото сравнение и коректно или не (т.е. научно или псевдонаучно) ако отговаря на критериите на сравнителната лингвистика. Останалото - хроники археология и т.н. са фон и са БЕЗ значение. Ако самото езиково сравнение е коректно - да, ще се вземат под внимание. Ако не е коректно никой няма да се занимава и да си губи времето с хроники, археология и т.н.

Всеки подобен списък нанася огромни вреди за каузата която уж "доказва". Дори в самата теза да има перспектива, ако заради подобни списъци и се лепне етикет "патриотарска псевдонаука"  с тезата е свършено. Просто никой няма да иска да се занимава с нея. 

Это още един списък - Древний санскрит - это русский язык

Между другото в рускоезичното пространство циркулират немалко подобни руско-арийски списъци и речници. Нищо чудно Войников и сие да са преписвали от там.  Списъците са почти същите като родните, но "доказват" малко по-различни тези. Например, че оригиналните арийци, които били носителите на R1a и са говорили на език най-близък до санскрит и пра-староруски. Що се отнася до съвременните ирански и индоарийски езици те са изкривени пра-староруски диалекти и само санскрит като изкуствено поддържан език е запазил близостта с оригинала.

Преди 19 минути, makebulgar said:

Атоме, имаш право на мнение, но не можеш да твърдиш, че мнението ти е някакво консенсусно научно мнение, тъй като го изказваш лично на база това което четеш написано тук. Ти обаче виждаш само върха на айсберга, а не цялата картина, и съответно за теб нещата може да изглеждат ненаучни. Ако се запознаеш обаче с цялата картина може и да си промениш мнението. И при това никога не можеш да бъдеш сигурен, че в науката лингвистика няма да се появи някои нов метод на работа, който днес не се използва. Науката се движи от новите методи и открития.

Добре де Makebulgar, къде човек може да се види "цялата картина" и как да се запознае с нея? Науката си има свой език и свои методи. За да е ясно на всички за какво става въпрос, задължително се използва научния език и научните методи.  Ако се въвежда нов метод той задължително се описва най-подробно, преди каквото и да е изложение по същността на въпроса. Всичко останало е просто приказки.

Естествено, това е форум и тук може да ползваме свободен език. Ти, аз и всички ние не сме длъжни да се придържаме плътно към горното. Ако някой твърди обаче, че мнението му е вярно, много вероятно и т.н., задължително трябва да се позове на източник, където това мнение е подкрепено в научна работа описана на научен език и опряна на научните методи. Все пак това е форум за наука и по това се различаваме от останалите форуми.

Твоят списък не е изключение. Такива списъци, които не се опират на нищо има сигурно десетки и предлагат връзки между най-различни езици.  Ето ти например един:  SUMERIAN - TURKISH COMPARISON LIST  Възможно ли е зад този списък да има някаква "цяла картина"? - ами възможно е. Не е моя работа обаче или на който и да е друг да открива каква е "цялата картина" зад този списък.  Подобни списъци се приемат за псевдонаучни и толкова.  Именно в това се състои консенсуса. 

Преди 1 час, makebulgar said:

Принципно нямам нито политически, нито религиозни, нито някакви други цели, а просто проучвам въпросите с езиците на прабългари, склави, анти, скити, сармати, и онзи въпрос с удавянето на един народ/език в друг.

Ти може и да нямаш, но повечето подобни списъци се правят с "патриотични" или "национално отговорни" мотиви  и ако твоя списък не се опира на научните методи автоматично попада в тази категория.  В другата тема някой се оплакваше, че в чуждите форуми го обвиняват в националистични и патриотарски мотиви. Ако подобни списъци се използват като "доказателство" то в това няма нищо чудно.  За външния наблюдател твоя списък по нищо не се различава от тюрко-шумерския или от който и да е друг подобен списък.  

Преди 7 часа, makebulgar said:

 Засега опъваме просто хипотенузите, които биха довели до някое по-съществено откритие.

До никакви открития няма да доведат тези списъци.  Ако доведат до нещо, това ще е по-скоро да компрометират окончателно иранската теза и да накарат родните лингвисти да бягат като дявол от тамян от иранската тема.  Когато казвам, че тези списъци са типичен пример за псевдонаука, това не е упрек към теб или моя лична оценка, а консенсусно научно мнение. Нещата не се правят със списъци. Ето тук е маркирано как се правят нещата правилно:  https://en.wikipedia.org/wiki/Comparative_linguistics, а тук, как не се прави: https://en.wikipedia.org/wiki/Pseudoscientific_language_comparison  Това е първото нещо което човек трябва да разбере ако реши да се занимава с езикознание, пък дори и като любител - кое е правилно и кое не. А сега обърни внимание как е озаглавена статията в Уикипедия за неправилното сравняване на езици: Pseudoscientific language comparison. 

По-интересно е, кои НЕ СА скити или скитски народи. Готи, хуни, българи, печенеги, руси, кумани, татари са наричани скити или скитски народи. В момента не се сещам за аварите, узите и хазарите. Маджарите са наричани скити, турки, хуни, савромати...  Теофан Византийски отбелязва, че турките в старо време се наричали месагети, а персите ги наричали кермихиони. Според Менандър  турките в старо време се наричали саки, езикът им е определен като скитски, а освен това използва израза "скити от племето на така наречените турки"  и т.н. и т.н.

Преди 1 час, sir said:

Всъщност в дисертацията на Нешева пробите от Ножарево са 9, а от Туховище - 8. Това го установих съвсем наскоро, преди не ми беше правило впечатление. Не знам защо в популярното изследване са по-малко.

ОК, нека са повече, но проблемът си остава. Аз честно казано не разбирам каква е целта на изследването.  Разбирам преди това да са направeни Ν изследвания на прабългари и да са знае горе-долу какъв им е генетичния профил, но това е първото изследване.  Има една камара погребения на които никой не оспорва прабългарския характер - материал колкото искаш.  Да си изберат от там, да тестват. От една страна ще получим представа за генетиката на прабългарите, а от друга еталон с който да се сравняват следващите проучвания.  Чак след това да тестват пробите за които нямаме 100% сигурност, че са прабългарски, но има някаква хипотеза.  След това ако искат да тестват целия некропол на Туховище и всички християнски некрополи от ПБД и да си доказват каквито там хипотези имат.

Сега какво постигнаха? - абсолютно нищо. За какво изобщо е правено това изследване, каква научна хипотеза тестват и какво точно доказват с него? - пълна мъгла.  

Преди 10 часа, sir said:

Мен ме притеснява точно това, че така и не се появиха тук поне да ни пуснат малко аванта и да кажат две думи за подбора на пробите. Това не би трябвало да е някаква строго секретна информация, по която да не може да се говори преди официалната публикация. Тъй че нищо не очаквам.

Няма да кажат, защото изборът на пробите е ключовия момент в тези изследвания. Генетиците ще успеят (или не) да тестват каквото им дадат.  Ако въглеродното датиране на конкретната проба се различава драстично от датирането на археолозите,  може да не включат пробата в резултатите и до там.  С други думи този който контролира кои проби ще се тестват и кои не, може да "държи нещата под контрол" и да насочи изследването в посоката в която желае. 

Да вземем например траките. Кои точно са траки? По този въпрос има дебат и археолозите не са единодушни. В българското изследване са решили, че едва ли не всички древни обитатели по тези земи са траки и са избрали проби от 3-то хилядолетие преди Христа. Ако този въпрос беше осветен предварително и ако трябваше да се тестват точно траки изобщо не съм сигурен, че щяха да се тестват точно тези проби.

Кои са прабългари? По този въпрос не би трябвало да има чак толкова разногласия, поне за артефактите на българска територия.  Да, ама не - изследователите и тук са успели да вкарат проби, чийто прабългарски произход е дискусионен или най-малкото несигурен. Резултати има за 5 проби от Ножарево, датирани от 8-9-ти век, 5 от Туховище, датирани от 9-10-ти век и 3 проби на християни от т.н. "манастир на Мостич" от 10-ти век.

За интерпретацията на резултатите от Гълъбов и Нешева и за изводите които правят не ми се говори изобщо. Хайде те не разбират от история и археология, но или нямат консултанти или професионалното ниво на консултантите им е по-ниско от това на Спараток и Войников.  Обаче работата е свършена. Който е чул за тези изследвания знае, че генетиката е ДОКАЗАЛА произхода на прабългарите в частност и на българите като цяло.  

Преди 46 минути, sir said:

Може би след това генетично изследване - ако изобщо се случи, щото аз започвам леко да се съмнявам - ще има някакъв повишен интерес, но ще видим.

Ако изобщо има такова изследване какво очакваш от него? Аз нищо, по простата причина, че най-вероятно ще е част от някакво по-голямо проучване и българските проби няма да дават пълна картина.  Съвсем различен е въпроса кой ги подбира и по какъв критерий.

Според мен трябва да се направят целенасочени проучвания, както си ги направиха унгарците. Не знам обаче кой ще ги направи. От досегашните съм силно разочарован. Историческите интерпретации на Гълъбов, Нешева и другите от екипа които даваха интервюта са под всяка критика и направо копаят дъното. Тези хора имали ли са изобщо консултанти (археолози и историци) в екипа и ако са имали що за учени са били това? 

Преди 46 минути, sir said:

Изобщо, аз също смятам, че деконструкцията на тюркската теория не е толкова трудна задача. Но трябва да се направи професионално, аргументирано, на английски, в авторитетно издание. Не в блогове, видеоклипове, форуми или социални мрежи. И не от икономисти, лекари, преводачи или художници. Ако това се направи и се стъпи на чисто, тогава пък току-виж някой западен учен проявил интерес към проблематиката като ново поле за изява.

Проблемът е, че българското общество очаква алтернатива. Т.е. не толкова деконструкцията на тюркската теза, отколкото появата на нов конструкт.  Това  е по-трудната част, особено ако трябва да е научно издържана. Как може да се докаже автохтонна или иранска алтернатива? - никак. От гледна точка на лингвистиката не става, а там е заровено кучето. Археологията и генетиката тук играят само поддържаща роля. 

Възможната идея е тип Курта или нещо от рода на  "Създаването на българите".  Т.е. деконструира се тюркската теза, а формирането на прабългарите се оставя за периода след оттеглянето на хуните и става от разнородни елементи. Няма тюрки, но няма и иранци и съответно няма древна история.  Според мен обаче подобна идея ще се приеме по-лошо и от тюркската.