Atom

След няколко десетки години, човечеството може би ще се изправи пред най-голямата си криза от изригването на Тоба. За какво става въпрос? В момента почти всички компании с възможности инвестират в технологии за удължаване на човешкия живот - био-технологии, генно-инженерство, ИИ, микро и нано-роботи, 3D принтиране на органи, фармация от ново поколение и т.н. Според някои анализатори през следващите 20-30-50 години ще се направи пробив и човешкият живот ще се удължи и гарантира до 250 -300 години. Къде е кризата? Като всички технологии в началото подобен "удължен гарантиран срок" ще бъде много скъп и ще могат да си го позволят само най-най-богатите. Дори технологиите да поевтинеят, не се очаква повече от 10% от световното човечество да може да си позволи този лукс, поне в близките няколко века. За останалите също ще има подобрения и ще могат да доживеят в прилично здраве 120-130 години, но без гаранции. Подобно разделение - едните живеят до 300 гарантирано (разбира се ако няма убийства, злополуки и т.н.), а другите до 120/30, но без гаранции би създало огромно напрежение от морални, философски, нравствени и всякакви други въпроси. Това разделение ще е много по-силно от всички възможни разделения до сега - расови, национални, културни, религиозни и т.н. Всичко каквото ни е разделяло като хора ще бледнее пред тази разлика. Нещо повече, подобно разделение би поставило под въпрос самото понятие "човек". Възможно е за простосмъртните "онези горе" да се възприемат като киборги, франкенщайновци, ГМО-та, изроди и т.н., а в очите на полубоговете останалите да са полу-хора, животни, стадо и т.н. Т.е. всяка "възрастова" група да възприема себе си за "хора", но не и другата. От цялата работа напрежението може да ескалира толкова много, че да избухнат ядрени войни и човечеството да се самоунищожи. Друг вариант е полу-боговете наистина да превърнат другите хора в роби и да се отнасят към тях като към животни. Третият е по-някакъв начин да се постигне някаква относителна и взаимно-приемлива стабилност. Последният вариант е желателен, но никой не знае как може да се постигне. Въпреки рисковете никой няма да се откаже от разработките или да стопира програмата си. Ако има такава възможност тя ще се реализира, независимо от рисковете пред цялото човечество. Просто няма вариант да има подобна технология и богатите да се откажат от нея в името на социалния мир или бъдещето на човечеството. Та как може да се разреши този проблем - ще премине ли човечеството към Човек 2,0 или човечеството ще бъде до тук и няма да премине през кризата?

Това според мен е проблем, но не засяга много хора. По-големият проблем който засегнах няколко пъти тук е, че се допуска, че "стереотипите могат да се отстранят изцяло", т.е. не определени стереотипи, а всички. Не да се променят, модифицират или манипулират, а да се заличат съвсем. Да остане само пениса и вагината. Какъв точно е проблема? 1. На първо място, ако целта е поставена така, няма никакъв смисъл да се изследват какви точно са стереотипите в национален, регионален или локален план. След като трябва да останат само пениса а вагината достатъчно е да внушим на хората това, а не да изследваме конкретните стереотипи. Т.е. внушението е "вие сте равни, ви сте хора с пенис и вагина и нямате никакви различия" и с това изчерпваме дейностите по отстраняване на стереотипите. 2. В същото време обаче, някой някъде е набелязал някакви характеристики като "стереотипи по отношение на жените" и започва упорита борба с тях. Какво се получава на практика? Няма да изследваме конкретните стереотипи в България мотивирани от т.1. , но в същото време водим борба с някакви стереотипи определени в т.2. Резултатът е хаос, объркани млади хора, насаждане на комплекси и въобще всичко каквото се сетиш. Правилния подход според мен е съвсем различен - да се отчете, че е невъзможно премахването на стереотипите ( т.е. да превърнем мъжете и жените в пениси и вагини). Да се постави цел - Промяна и отстраняване на вредните стереотипи. Това обаче е много по-скъп вариант. Защо вторият подход е много по-скъп? Защото за да се определят вредните стереотипи са необходими една камара изследвания - национални, регионални, локални, вътре в различните етнически и социални групи и т.н. След като се определят вредните стереотипи е необходимо разработването на политики, а за да са ефективни политиките трябва да са различни - едни в Холандия, други в България, едни сред ромите, други сред мароканците и т.н. Това обаче също е скъпо. Много по-евтино е да се измисли някаква универсална програма и универсални политики. Вторият подход би донесъл само ползи. Първият - този при който накрая остават само пениса и вагината засега нанася повече вреди отколкото ползи. А вредите са основно от това, че се решават някакви проблеми без въобще да е ясно какви точно са проблемите.

Защо такова отрицателно отношение към шаблоните? Хайде още веднъж да се повторя: Всички сме пълни с шаблони, те са част от нас. Колкото сме по-образовани, толкова повече шаблони имаме. Те са продукт от образованието, четенето, обучението и т.н.. Успоредно в процеса на образование развиваме и другата "бавна" система за мислена. Тази която е по-аналитична. Какво общо има това с "нещо не ми е наред" или "користна мотивация" При нашия мисловен процес ние непрекъснато се обръщаме ту към бързата памет и начин на мислене (шаблоните) ту към аналитичния и по-бавен начин на мислене. Мозъкът не непрекъснато прави тези приключвания. Това не е нито контрааргумент, нито омаловажаване. Ако даден човек (при това образован) се придържа само към бързия начин на мислене (т.е. шаблона) и избягва по-бавната писта (бавната система), това обикновено е защото е отдаден на кауза или принципи. В случая вие абсолютизирате джендър теорията. Аз не видях някъде да допуснете,, че нещо може да е грешно или сбъркано. Затова и предположих, че става въпрос за принципи и кауза. В това няма по принцип нищо лошо. Аз също имам теми по които подхождам шаблонно и на базата на моите стереотипи (т.е. имам принципи по някои въпроси). Лошо става когато очевидни грешки се пренебрегват в името да не "пострада каузата".

Не ме разбрахте. Както обществата изграждат стереотипи за Мъжа и Жената, така и вие сте си изградили шаблон по отношение на "теорията за половите стереотипи". Т.е. имате стетереотипи, по отношение на самите полови стереотипи. А това, че се придържате плътно към тези "стереотипи по отношение на стереотипите" показва отдаденост на кауза. С други думи не искате да подходите обективно (да минете от шаблон към по-бавния начин на мислене). Не искате да измените на принципите си. Това e нещо като "партията е права дори когато съгреши". Т.е. приемате теорията 1:1, а дори и там където допуска очевидни грешки това се пренебрегва. Това не е обвинение. Защо го пиша обясних в предния си пост.

След като сте чели Канеман, предполагам сте наясно, че вече сте изградили стереотипи относно половите стереотипи. Това е съвсем нормално. Когато се образоваме, учим, четем и т.н. ние развиваме едновременно и двете си системи - по-бавната (аналитична) и по-бързата, като изграждаме нови шаблони. Т.е. колкото човек е по-образован, той има повече шаблони (стереотипи) за повече неща и повече категории. Това, че по отношение на половите стереотипи се придържате предимно към бързата система (стереотипната) подсказва, че сте отдадени на кауза. В по-голямата част от времето ние без проблем приключваме от бързата към бавната система, но понякога се наблюдава умишлен отказ. При образованите хора обикновено това става ако са отдадени на някакви принципи или кауза. (Знаят, че това което говорят не е точно така, но ако не го направят ще навредят на каузата - имат "принципи" ) В случая нямаше да го пиша това, ако подобно отношение не води към отрицателни последствия. Това е същото, ако човек подхожда към определен човек само опирайки се на бързата система, те. на стереотипите, без да го разгледа от индивидуалната му страна. Както е вредно да се отнасяме само и единствено стереотипно към мъжете и жените, така е вредно по въпроса за самите полови стереотипи да подхождаме само и единствено опирайки се на собствените ни стереотипи по таза тема. Питахте ме някъде по-горе на кой вреди подобен подход. Отговорът е - на всички. Когато "изкореняването на стереотипите" не е съпроводено с точното им фиксиране (а това става когато включим бавната, аналитична система на нашето мислене), а общо изкореняване или "по принцип изкореняване" се нанасят огромни вреди. Дадох ви вече пример с борбата срещу "полов стереотип" ( на момичетата не им върви математиката) в България, а подобни примери има в изобилие. Вместо освобождаване от въображаеми стереотипи се постига обратния ефект - объркване, създаване на комплекси, неувереност и т.н. Ако целта е да се формира бъркотия сред младите е ОК. Ако целта е да се формират неуверени млади хора или да им насадят някакви комплекси, пак е ОК - подобен подход е оправдан. Но ако не това е целта (в което бих искал да вярвам) по-добре е да се включи и бавната система. Това не означава застъпниците на дадена идея напълно да се откажат от принципите си (от стереотипите), но да се отчетете, че понякога тези принципи могат да нанасят и вреди.

Че кой отрича всичко това. Става въпрос за базовата концепция - стереотип (шаблон). Във вашите разбирания под стереотипи трябва да виждаме само отрицателни такива, само те са стереотипи. Това обаче няма нищо общо с истината - шаблоните (стереотипите) са всякакви. Препоръчвам ви, ако не сте чели "Мисленето" на Канеман да я прочетете. Идеята му е, че всеки един човек мисли по два начина. Нашият мозък работи ефективно с помощта на две т.н. системи (думата система е използвана чисто условно) - бърза и бавна. Бързата се опира на предварително изградени шаблони, докато бавната изисква умствено усилие. Тези две системи не са изолирани, а работят съвместно. Цялата му книга всъщност анализира взаимодействието на тези две системи - т.е. на двата начина на мислене. И двете системи са еднакво важни. Ако на някой човек едната от двете не работи както трябва, околните обикновено ще го отчетат като човек с умствени проблеми. С други думи бързата ни система работи с шаблони. Не може да се махнат. Не може и да я изключите напълно. Тя се изключва когато се използва бавната, но ние не може да използваме само втората. Да се върнем към Джендър. Шаблонът който използваме за мъж и жена е индивидуален за всеки човек. Джендър е общото, пресечните точки на дадено множество от хора, които имат за тези две понятия. Те са различни за различните множества от хора. Възможно ли е да премахнете Джендър? Не и докато има биологичен пол. Може да го модифицирате, да го променяте и моделирате, но не и да го премахнете. Няма и как да го сведете до "човек с пенис" и "човек с вагина". За да го направите трябва да забраните цялата досегашна литература, филмите, изобразителното изкуство. да забраните модата, да въведете униформи, да забраните спорта и т.н. Не виждам къде може да стане това освен в Северна Корея, ако на Големият вожд му хрумне подобна идея, но и там ме съмнява да има ефект.

Айде още един автохтонист. Като ви казах, че велико-българистите и автохтонистите не се различавате по нищо ми се сърдихте. Защо, какво толкова не може да разделите, като от гледна точка на външния наблюдател разликите са минимални, да не кажа никакви? Или викаш, точно защото сте съмишленици се карате кой да носи байряка.

Не знам за стереотипите, но това което сте написали наистина е ирационално. Ако се борите за някаква кауза (както долавям) постигате отрицателен ефект. Това го добавих горе, но явно сте го пропуснали: Компилирали сте от целия свят най-отрицателните стереотипи и ги приписвате за общовалидни. Това може да доведе до точно обратното - млади момичета които ви четат да помислят, че някои от тези "характеристики" са характерни за тях. Стереотипите са различни и трябва да се изследват на място и дори сред различните социални групи. В България например няма стереотип, че жената не трябва да работи. Няма и стереотип, че на момичетата не им върви математиката. Има стереотип, че математиката е трудна, но той се отнася до всички деца, не специално за момичета. Когато обаче започнете да се "борите" с несъществуващи стереотипи се постига точно обратния ефект. Какво ще се постигне, ако на момиче на което математиката не е представлявала никакъв проблем, започнат да му обясняват, че "момичетата не трябва да се страхува от математиката". Най-много да му внушат, че математиката е страшна. Иначе защо ще му говорят тези работи. Аз лично имах такъв проблем с дъщеря ми и после ми трябваше половин година да възстановя пораженията, но още не съм сигурен, дали нещо не е останало от тези извънкласни форми на "социално обучение". Ако подходът беше "децата не се трябва да се страхуват от математиката" (а не само момичетата) въобще нямаше да има проблем, тъй като в класа наистина има деца които се плашат от нея. Но само момичетата? По този начин децата дори да нямат никакви комплекси вие им ги създавате ей така от нищото.

Не, ние разбираме съвкупност от характеристики. Писах го вече, но го подминахте. Ние мислим и обработваме информацията посредством набор от шаблони с обобщаваща информация. Така сме устроени - те са средство за бързо извличане от паметта на нужната ни информация. Нещо като първоначално индексиране. Същото правим на компютъра - групираме файловете си в папки. В библиотеката - подреждаме книгите в определена категория и т.н., Ние не можем да възприемаме света или да мислим без шаблони, ще блокираме. Какво изниква в съзнанието ти например като чуеш бебе, дете, момче, момиче, тинейджър и т.н.? - набор от характеристики. Не си представяш бебе само като "наскоро роден човек", дете като "човек в ранна възраст", момче като "човек в ранна възраст с пенис" и т.н. Всички бебета, деца, момчета, момичета и тинейджъри са толкова различни индивидуално, че нямат нужда от обща дума с която да ги обобщаваме. Но го правим. Защо? - защото така работи нашия мозък. Подвеждащо ли е това? Понякога, но в повечето случаи работи. Причината е, че използваме огромен набор от шаблони. Представи си например състезание на 100м. с професионални бегачи мъж и жена които не познаваш. На кого ще заложиш на мъжа или на жената? Ще заложиш на мъжа защото стереотипите казват, че мъжете бягат по-бързо. Сега си представи, пак бягане между мъж и жена, но между програмисти. Ще ги огледаш хубаво, ще прецениш възрастта им, физиката им и т.н. и ще заложиш на човека който е по-млад, изглежда по-здрав и с по-добра физика за бегач. Пак ще заложиш благодарение на стереотипи, но този път, че по-младите с по-добра физика бягат по бързо. Т.е. това, че има стереотипи за понятието жена, не означава, че всяка жена винаги се разглежда от гледна точка само и единствено на тези стереотипи. Напротив, това е сравнително рядко. Най-близките ти въобще няма да използват шаблони - напълно излишни са. На работа, по-далечния кръг е възможно да използват професионален шаблон - за шеф, програмист, счетоводител и т.н., още по далечния някакви други и т.н. С други думи ние имаме набор от стереотипи, но за различни ситуации използваме различни шаблони. Всички тези шаблони се използват само за първоначална информация. В последствие след опознаване на човека или обекта на изследване ние вече не се нуждаем от тях. Другото което ви бяга е, че няма общовалидни стереотипи за мъже и жени. Навсякъде и във всеки има шаблони, но те са твърде различни. Например ако трябва да се изгради световен шаблон за жена или мъж, то се съмнявам да се получи нещо смислено. Дори е съмнително дали има общоевропейски шаблон.

Т.е. под мъж да разбираме човек с пенис, а под жена - човек с вагина. А защо това е толкова важно, че трябва да има разграничаване?

За вас явно трябва да пиша по 2-3 пъти. Интересно е, че другите ме разбират, а само вие не. Ще се опитам в следващите си постове да бъда по-ясен "Стереотипите по принцип" означава обобщеното понятие, "всички стереотипи накуп". Тях не можете да премахнете без да залитате по B.

Това няма смисъл да с уточнява. Всички ние имаме в главите си готови шаблони с които обобщаваме най-различна информация. Всички ние сме наясно, че различните елементи от това множество имат своите индивидуални характеристики и не винаги отговарят на шаблона, а понякога въобще не се вписват в него. Не можеш да премахнеш шаблона обаче, просто така сме устроени да възприемаме света. Можеш да го променяш, да го допълваш и т.н. Т.е. да премахнем понятието мъж и жена.

Авторът на темата и е дал тази насока и е нормално дискусията да тръгне по нея. От друга страна аз лично мисля, че понятието вече е "откраднато" и се използва от разни политици и НПО за собствени цели. Какво означава например "премахване на стереотипите свързани с пола"? За кои стереотипи става въпрос? За А това има смисъл само ако целта е премахване на определени стереотипи, които се смятат за вредни. Премахване на стереотипите по принцип е директно залитане по B. Или за идеята за "полово неутрално" възпитание или образование. Ако има някаква конкретика за каква точно неутралност е ОК, но неутралност по принцип е "откраднато понятие" и пак залитане по В.

Никой не е казал, че собствеността е тръгнала да мре. Въобще не сте ме разбрали или не сте проследили дискусията. Добре - ще се опитам стъпка по стъпка A- имаме понятието джендър, което е пряко свързано с биологичния пол и винаги ще има някакъв джендър докато има биологичен пол B - имаме допълнително въведени понятия джендър самоидентификация и дженър неутралност A и B не могат да съществуват заедно. те са в логически абсурд B може да съществува само и единствено ако не съществува A. В противен случай B подкопава A. Тъй като А т.е. Джендър е понятие пряко свързано с биологичния пол, понятията от В подкопават и представата ни за него Собствеността е същото 1. Имаме собственост Хипотетично, ако някой някога въведе: 2. понятия като "неутралност на собствеността" или "самоопределяне на собствеността" "самоопределяне на собствеността" всеки сам определя на какво е собственик "неутралност на собствеността" - собствеността е неопределена 1 и 2 не могат да съществуват заедно и също са в логически абсурд. 2 може да съществува безпроблемно само ако изобщо няма собственост. Ако съществуват заедно 2 ще я подкопае Ако някой някога въведе понятия като "неутралност на собствеността" или "самоопределние на собстевоонстта", то единствения му мотив ще бъде подкопаване на понятието собственост или премахването и.Друга причина за въвеждането на такива несъвместими понятия няма и не може да има. още един път - джендър като обществена визия и джендър като лично виждане са несъвместими.

То е същото. В момента обществото има някакви очаквания от двата пола. Условност или незадължителност означава да няма никакви очаквания. Т.е. да няма Джендър. Очакванията за обществото се променят, но винаги ще има някакви очаквания от жените и някакви от мъжете. За да няма различни очаквания трябва да няма биологичен пол. Излезте на улицата, завъртете бързо главата наляво - надясно и затворете очи. Моментално може да кажете какво сте видели - мъже или жени. Колкото и да се променя модата и да се въвеждат всякакви унисекс дрехи, младите момичета винаги ще намерят начин да подчертаят своята женственост, а момчетата своята мъжественост. Естествено всичко това е незадължително и чисто условно, но като цяло е ясно кои са момичетата и кои момчетата. Освен това има и задължителни неща - например спорта. Ако искате там да няма различни очаквания или да са условни, трябва да забраните спорта. Спортът е ясно разделен по полове - женско първенство, мъжко първенство. Дори да премахнете т.н. мъжки или женски спортове или да ги направите задължителни и за двата пола, то в повечето случаи мъжете и жените пак ще са в два потока. Дори състезанията по двойки, пак са строго регламентирани, а не както дойде. Gender като понятие е пряко свързано с понятието Sex. Условност на gender не е нищо друго, а условност на sex.

Промяна да, тя е без проблем, а и промяна винаги е имало. Въпросът ми беше възможно ли е заличаване? Възможно ли е да няма никакви очаквания? Премахваме днешните и на тяхно място да не се появи нищо.

Много добре, но нали разбираш, че ИК не е приета специално за България. Един общ независим орган за контролиране и прилагането на законите в дадена област може да се направи винаги и по-всяко време без да се налага да се приемат конвенции и т.н. В рамките на ЕС например това може да стане много по-лесно, отколкото с този инструмент. Добре, а според теб възможно ли е заличаването на пола в социалния смисъл, в смисъла на Gender?

Няма как от генетичния облик на днешните популации да се правят изводи за древните. При определени условия за около 1000 години, две коренно различни популации могат така да се миксират, че практически да добият абсолютно идентичен генетичен облик. Няма как да очаквате ние да сме наследници само на славяни, траки и прабългари, а гърците само на елини и анатолийци. На практика всички сме сме генетични наследници на всички. С други думи гърците, румънците, сърбите, албанците и т.н. също са генетични наследници на прабългари и славяни, както и ние на елини, македони, римляни и т.н. Разлика може да има само в пропорциите, но не и в общата картина.

Аз не визирам българската действителност, а общите тенденции. ИК е частен случай. Езикът в документа не е нещо ново. Модата да се използва полит-коректен език се създава много преди да се напише този документ. Самият документ като такъв изобщо няма да цел да се занимава със сексуална ориентация или полова идентичност. Писах вече - това е консервативен проект и дори проблемът с правата на жените (въпреки заглавието) е на заден план. Когато се разглежда който и да е юридически документ важното е не как ни го представят вносителите или журналистите, а какво променя, какво е новото което се въвежда и кое е старото което се премахва. Това е същността и заради тази същност се прави този документ. В противен случай, ако няма нищо ново е само една декларация, чиято стойност за правото е практически без значение. По същество ИК е документ който ограничава "правата" и традициите на нетрадиционните за Европа групи. На практика им казва, че тези, тези и тези техни традиции не важат. Ако искат да живеят в Европа трябва да ги оставят пред вратата, а не да ги внасят вътре. Това е новото. Другото е опаковка. На пример по отношение на европейските жени тази конвенция не предлага нищо ново, нищо ново не предлага и по отношение на проблемите на джендъра които разискваме тук. По отношения на тях ИК е само една декларация. На практика с този документ Европа казва (макар и доста плахо), че ерата на мулти-култи свършва или е поне към края си. Да се върнем обаче на двете значения на джендъра. Те се използват едновременно в подобни правни документи в целия западен свят. И не се използват по този начин от вчера. Ако някой някъде прави анализ или пише някакви есета или други писания той има право да бърка, независимо дали става въпрос за индивид или организация - случва се. Нормативните документи обаче не могат да бъркат. Там всичко трябва да е еднозначно. Може да се случи една държава да се обърка - стават такива работи. Всички да се объркат обаче е невъзможно. Ако всички бъркат значи бъркотия няма - така трябва да бъде, а бъркотията е крайната цел. Затова и ти предложих да направим експеримента. Никой няма да се съгласи на подобно нещо и ще го задушат, защото целта не е свободата на индивидите. Целта е разнообразието и различията, но не какво да е разнообразие, а точно полово. Колкото по-голямо полово разнообразие и различия толкова по-добре. Ако го няма трябва да се култивира и отгледа. Накрая от толкова много различия полът като термин трябва да загуби сегашното си значение.

Да, нещо такова. Нататък няма какво друга да кажа. Т.е. имам, но това ще са само спекулации. Иначе от достъпната информация съм убеден на 90%, че точно това е целта. Останалите 10% (до 100) не са за това, че съм попаднал на материал който ме е разколебал, а че може нещо да съм пропуснал.

Не - говоря за едновременното ползване в нормативните документи на 1 и 2. Точно 1 имам предвид като основно значение, а твърдението ми е, че нормативното преплитане между едно и две ще доведе до деконструкцията на 1 и неговото обезсмисляне. Твърдението ми също е, че покрай разколебаването на оригиналното значение на Джендър ще се разколебае и значението на sex. Това изобщо не е вярно. По-скоро помислих, че вие не сте ме прочели внимателно. Приемете извинения ако съм бил груб.

Не го описвайте, а дайте дефиниция. Има огромна разлика дали един термин се използва в някаква литература, пък било тя и научна и дали е правен термин. След като ще го ползваме по формуляри тук и там няма как всеки да си го разбира както си иска - първо, значение, второ, пето Формулярът затова е формуляр - всеки да го разбира по един и същ начин

Не виждам къде е противоречието. Никой не оспорва факта, че собствеността е фундаментално понятие с помощта на което е изградено обществото. Това не пречи да е социален конструкт - въображаемо понятие, както още един куп фундаментални понятия - право, държава, религия, бог и т.н. Точно това писах по-горе, че човешкото общество се крепи на въображаеми понятия, въображаеми за обществото като цяло (а не само за отделния индивид) в които обществото е твърдо убедено, че съществуват и в които вярва. Дакото обществото вярва в тях, тези понятия са твърда социална или правна реалност. Те може днес да са едни, а утре други, вярванията в трети може да се поддържат хилядолетия и т.н., Именно тези социални конструкции ни дават възможност да се самоорганизираме и са едно от фундаменталните неща които ни различават от животните. Защо са въображаеми? - ами защото не съществуват извън нас, извън човешкото общество. Луната например съществува извън човешкото въображение, но луннатта собстевонст е човешка идея. Ако аз днес се самоопределя като собственик на Луната проблемът ми е нулев. Във колективния ум няма такава въображаема реалност "лунна собственост", никой не вярва в подобно нещо и аз мога да си говоря каквото си искам. За мен няма да има никакви последствия освен да ми се присмиват или да ме обявят за луд. Обаче ако колективния ум реши, че луната наистина трябва да се разглежда като собственост, аз вече ще мога да заявя, че съм лунен собственик само и единствено ако обществото възприема моето твърдение (т.е. приема ме за собственик). Ако не го възприема рискувам да ме обявят за крадец, финансов манипулатор или нещо от този род и да лежа в затвора. Е, джендърът е същото. Аз мога да се самоопределя, да твърдя че съм той, тя или то или каквото там си искам само и единствено ако няма джнедър. Ако има аз няма как да кажа аз "съм то и да държа да бъда то", при условие, че обществото казва, че съм Той. Джендърът по дефиниция е социален конструкт и е това което обществото мисли за мен, а не това какво мисля аз за себе си.

И така, кое налага измислянето на термин еднодневка? - Измисляме джендър само и само след време да се самоунищожи. Целта не е промяната на социалните роли на мъжете и жените. Те могат спокойно да се променят (и непрекъснато са се променяли) и без да имаме този термин. Спокойно може да изравним социалните роли на мъжете и жените без да се налагат нови думи - старите са достатъчни. Сексуалното самоопределение също не е проблем. Хората от хилядолетия са практикували най-различни сексуални практики. Достатъчно е просто законът да каже кое може и кое не. Съжителства, социални съюзи и т.н. - също не са никакъв проблем. Каквито и промени обаче да правим и както и да изравняваме ролите и да признаваме всякакви права, ако използваме думата пол (в смисъл sex) "Той" винаги ще си остане Той и "Тя" винаги ще си остане Тя (с много редки изключения при генетични аномалии). Причината е проста. За разлика от Gender, Sex не е въображаема, измислена категория, която съществува само в нашето въображение, а реална, опираща се на биологията и генетиката и извън нашите възможности да и влияем. Налагането на два различни термина, от които единия "еднодневка" е оправдано само и единствено ако искаме да заличим и двата термина едновременно. Т.е. целта не е изравняване на ролите и правата, разширение на допустимите сексуални практики и т.н., а заличаване на пола като пол и в двете значения - gender и sex. Защо се прави? - нямам идея. При всички положения обаче това не е процес който протича ей така от само себе си, а е социално инженерство.

Да се върнем към основната тема. Ще използвам понятията джендър и секс, тъй ката ако използвам пол ще се получи объркване. Ето дефиницията за Джендър: Социално конструирани поведенчески и физиологични характеристики, свързвани с мъжествеността и женствеността означава, че това са въображаеми конструкции, които съществуват само и единствено в нашето съзнание. Това не означава обаче, че тези характеристики са менте или лъжа. Те са съществени и оказват влияние на обществото дотолкова, доколкото то вярва в тях. Ако обществото спре да вярва в тях те престават да са валидни. Gender мъж е това което обществото очаква от sex мъж, а gender жена това което очаква от sex жена. Самото генерално понятие gender (като философско понятие, а не като характеристики за този или онзи конкретен gender) обаче също е въображаема конструкция която съществува само и единствено в нашето съзнание. Това не означава също, че понятието джендър е менте или лъжа. То също е съществено и оказва влияние дотолкова, доколкото обществото вярва в него. Т.е. Джендър и като конкретни характеристики на единия от двата секса и като генерално понятие е измислица - фикция, която съществува само в човешкото въображение. Фикциите и измислиците не са непременно нещо лошо. Цялата човешка цивилизация се крепи на подобни фикции - племето, религията, държавата, корпорациите, собствеността, митовете, правото и т.н. това всичко са човешки фикции, измислици и изобретения, които ни помагат да съществуваме като общност. Без тях сътрудничеството между хората щеше да е само в рамките на около 150 човека. Това е доказано, чрез редица изследвания. За всяка по-голяма група от хора са необходими фикции и измислици за да може да функционира. Обикновено тези измислени въображаеми конструкции се променят бавно, тъй като обществото е консервативно. Веднъж повярвало в една измислица, то трудно би я заменило с друга. След като се показа какво са конкретно gender мъж и gender жена да видим какво изобретение се крие зад генералното понятие gender. Твърди се, че конкретният индивид може да определя сам своя gender (да се самоопределя). Тъй като фикциите са колективно въображение (а не индивидуално) самоопределението може да е ефективно и да се зачете при наличието на 2 момента. Първият е индивидът да вярва, че принадлежи към определена група, а вторият самата група да го приема за свой член. Естествено трябва да има и група. С други думи аз може да се самоопределям като американец, но ще стана американец само ако и американците ме приемат за такъв. Обратното също е вярно - американците може и да ме приемат за американец, но аз ще съм американец само ако и аз се самоопределям като такъв. Да се върнем към джендъра. За да се определи един индивид своя джендър има смисъл само ако и останалите членове на обществото го приемат за такъв, тъй като самата дефиниция на джендър е какво смята обществото са джендъра, а не какво смята индивида за себе си. На пръв поглед това е логически абсурд. От една страна индивидът може да определя своя джендър (т.е. да накара обществото да го възприеме под определена категория), а от друга джендър е това което обществото мисли за определен джендър, а не какво индивидът мисли за себе си (по дефиниция). Логическият абсурд може да се разреши само ако по принцип няма джендър. Т.е. ако няма изградени представи и роли за джендъра, то всеки може да си определя джендъра както иска. С други думи понятието джендър е създадено само с една цел - да се самоунищожи. Ще се опитам да го илюстрирам с пример. Имаме въображаемата фикция "собственост". Това е измислица, която съществува само в колективното човешко въображение. Ако разгледаме дефиницията за собственост ще видим, че ако аз твърдя, че съм собственик на нещо, т това ще е вярно само ако и обществото също го приема. Ако ез не знам, че съм собственик на нещо, но обществото приема, че аз съм такъв, то аз също съм собственик. Тъй като собствеността е колективна фикция (също като джендъра) аз няма как да се самоопределя за собственик на нещо, ако обществото не го признае. Т.е. може да стане, но ще ме вкарат в затвора. Въпреки, че собствеността е социално и културно конструирана категория, т.е. измислена, въображаема конструкция (също като джендъра) аз мога да се самоопределям като собственик само и единствено ако няма собственост. Само тогава аз спокойно мога да кажа, аз съм собственик на това и обществото ще го приеме, тъй като понятието собственост няма да означава нищо. Ако означава каквото и да е в колективното съзнание, аз няма как да декларирам подобно нещо. С други думи джендър е деконструкция. Няма как да има сто джендъра, тъй като самият джендър е въображаемо понятие, че няма джендър.