Atom

Според при циганите може да сработи някакъв по-старомоден подход, заимстван от вероизповеданията. Нещо като мисионерска мисия за работа както с родителите, така и с децата. При религиите това явно работи и има резултати. Разбира се, тези нови мисионери трябва да са силно мотивирани и вътрешно убедени в ползата от работата си. На други места това е става с помощта на самите вероизповедания. Католическите училища например в много страни имат сравнително добро качество и са с една идея по-добри от държавните. Не знам обаче колко е осъществима подобна идея. Привличането на вероизповеданията ще срещне съпротива както вътре в България, така и навън. Държавата не е способна да го направи, а разните частни фондации и структури нямат интерес. Ако имат, то пак ще срещнат съпротива - вътре и вън от България.

А като се запознае с проблема, конкретният човек дали е експерт и може да прецени коя платформа предлага рационално и изпълнимо решение и коя не? Елементът на рационалност при вземане на решение за избор е минимален. В повечето случаи гласуването за този или онзи политик или партия не е рационално, а емоционално. Гласуваме за някаква партия защото традиционно гласуваме за нея - определяме се като бесепари, депесари, гербаджии и т.н.. Или пък се доверяваме на някой, "вярваме му" или просто ни е симпатичен. Когато се почустваме излъгани, даваме шанс на някой нов - нека се пробва и той и т.н. Експертизата и рационалното е може би на последно място при избора ни. Шлаката, боклука и кухите лозунги в информационния поток който ни залива от политическите формации са в огромно количество и дори истинските експерти трудно се ориентират какво точно се предлага и какви са планираните последствия от предлаганите политики. За непланираните и рисковете изобщо няма смисъл да се говори - до там се стига в много редки случаи.

Представителната демокрация е може би най-добрата форма на управление измислена от човечеството. Тя обаче има един съществен недостатък - суверенът (народа, избирателите) не е компетентен. Ние не сме и няма как да сме експерти във всички сфери в които се вземат политически решения - икономика, отбрана, образование и т.н. С други не сме в състояние сами да да направим рационален избор и се нуждаем от медиатори - говорители на различни партии и други политически субекти, медии , експерти и т.н., които да представят на обикновен език политическата визия на тази или онази партия или кандидат за управление. В същото време ние (избирателите) сме силно предубедени и имаме ясна позиция по малкото въпроси по които всеки от нас е компетентен. През последните десетилетия доминиращите субекти на лявото и дясното се изместиха към центъра и оформиха център-дясно и център-ляво. Между тези центриски формации на практика няма разлики или ако има те са несъществени. Християнското лека-полека изчезва от християндемократите, както и социалното от соцциалдемократите. На практика имаме една политическа визия: демократ-консервативна, която в основни линии се състои в консервация и запазване на статуквото, както и осигуряване на стабилност. Тази единна визия обаче все още се представя и комуникира с избирателя от две лица - християн и социалдемократическо, всяко със своята наследена фразеология - дясна или лява. Това противоречие - "правим едно и също, но имаме различни послания" се усеща от избирателите и се отчита като неискреност, лъжа и демагогия. Вярно е, че избирателят не е компетентен, но това не означава,че не усеща кога нещо не е точно така, както се представя. В същото време се натрупват проблеми, които трябва да се решат, а запазването на статуквото не е решение - нужна е промяна. Тук се появява и популизма и популистките лидери, които предлагат решение тук и сега. Медиаторите и системните играчи, които трябва да ни обяснят и да ни светнат, че това няма как да стане обаче вече са уличени в лъжа и демагогия и ние не им вярваме - предпочитаме да дадем шанс на новите, тези за които все още не знаем дали ни лъжат или говорят истини. Всичко това се отнася не само до България, но и до Европа като цяло. Системата е затлачена - от едната страна имаме системни играчи които ни заливат с демагогия, а от друга извънсистемни популисти. Нещата ще се оправят когато системните играчи започнат да наричат нещата с истинските им имена, а извънсистемните предложат устойчиви, реални и рационални решения и политики.

Според мен съвременният ръст на популистките движения е резултат от демагогията на елитите. Системата на демокрация предполага, че всички "части" от обществото имат възможност да бъдат чути в политическия дебат и да участват в разработването на различни политики - било като управляващи, било като коректив (парламентарна или извън парламентарна опозиция). Различни части от обществото обаче се чувстват изключени от тази система и с отнета възможност да защитят интересите си. Проблемите им се поставят на масата, но така и не се решават или още по-лошо - за "мерки които да решат проблемите им" се обявяват политики които в най-добрия случай нямат нищо общо или дори задълбочават проблемите. Или имаме: 1. Свят в който се избягва или отлага разрешаването на наболели проблеми. 2. Редица политики, които имат някаква коренно различна цел се декларират от елитите като политики за решаване на тези наболели проблеми - т.е. класическа демагогия. При това положение е нормално да се появят популистки движения които си поставят за цел решаването на проблема и опортюнисти които пък да експлоатират тази възможност.

Определено различните лингвисти си имат собствени предпочитания. Същото се отнася обаче и за историците или за археолозите. Аз пък от това което съм чел оставам с убеждението, че колкото археолози има, толкова и идеи какво представлява тази или онази култура. Както и да е. Лингвистите са стигнали до някакви изводи, а те са, че има някакъв праезик наречен индоевропейски от който са произлезли съвременните езици. Няма как да отхвърлиш мнението им за славянските езици, а да приемеш това за иранските или за германските. Всичко е взаимно свързано. Ако отхвърляш нещо, без каквито и да е лингвистични доказателства на практика отхвърляш цялата концепция. На парче номера не става. Всеки език си има своята фонетика, която се изменя с времето. Индоевропейската теория е изградена на този принцип. Има някакви звукови промени, които се случват последователно в този или онзи език. Когато се установи какви точно са промените се установява и родството. Да вземем например думата "сърце". Лингвистите разглеждат съвременните форми на тази дума във всички езици които мислят, че са сродни, както и споменаването на думата във всички стари записи до които имат достъп. Стига се до извода, че индоевропейската форма е *ḱḗr n (oblique stem *ḱr̥d-). Т.е. nominative *ḱḗr genitive *ḱr̥dés. - В пра индо-иранския тази дума се изменя в *ĵʰŕ̥dayam. За последната форма има например спор при лингвистите. Спорът не е дали възстановената индо-иранска форма е коректна (за това няма спор), а от къде се появява аспирацията - под въздействието на някакъв субстрат или на собствена индо-европейска почва. От тази форма се развива hṛ́daya в санскрит и zərəd, zarəδaiia в Авеста. - в пра-германски думата се изменя до *hertô - в балто-славянски до *śirdis Сега зачертаваме всичко това горе и се питаме от кой език - ирански или германски идва думата сърце. Отговорът е, че изобщо не може да дойде от тези езици - няма как да станат фонетичните промени. Няма как да дойде и от балтийските, но с балтийските има много близък паралел. По-голямата част от речника ни показва именно такива, много близки паралели с балтийските езици. Да видим какво става с думите които действително идват от някакъв германски или ирански език. Те не идват 1:1, а се изменят по същите фонетични закони и правила, които действат при оформянето на славянския. Например думата "шлем" е заета от някакъв германски език, но тя се е променила- в прагермански формата е *helmaz, в готск. hilms или др.в.-нем., ср.-в.-нем. hëlm. С други думи имаме балтоподобен език със собствена фонетика и правила, а при заимстване на чужди за него думи - ирански, германски и т.н. те се преобразуват по същите тези фонетични закони и правила. Ако липсва такъв балтоподобен език със собствена фонетика и правила, а имаме само механично смесване на балтийски, ирански и германски езици то никога няма да получим като резултат славянски.

Не знам доколко тези имана са някакво доказателство. За известно паралелно практикуване на повече от един език според мен говори факта, че в църковната литература още от най-ранните текстове се използват славянски титли и длъжности като владика, войвода, господ(ин) и и други. Тези длъжности и титли се използват и през второ царство, въпреки повсеместната доминация на титли с гръцки произход и оцеляват в съвременния ново-български език. Те обаче липсват от гражданските надписи, както и не са засвидетелствани никъде във византийските източници от периода. Това според мен е индиректно доказателство, че циркулира повече от един език. Тези думи са употребявани паралелно, но не и като официални титли или длъжности.

И на мен ми мина това през главата, че така структурирано проучването - с въпроси за религията и отношения към малцинствата по-скоро е проектирано да измери отношението към "другите", отколкото да се интересува наистина от религиозността на този или онзи. Наистина няма как да питаш "мразите ли мюсюлманите" и се търсят заобиколни пътища. Доколко обаче са разбрали нещо и какво точно са разбрали няма как да разберем - пак няма да ни го съобщят в прав текст. Ясно е само, че изводите им са за разлики в източна и западна Европа. Какви точно разлики? - само авторите си знаят. Това звучи като "теория на конспирацията" и предполага, че авторите наистина знаят какво правят. Естествено може просто да имаме едно некадърно проучване и нещата да не са чак толкова сложни.

Така е - в България също има и немалко "мюсюлмани" които са атеисти, но по този начин просто декларират друг (нехристиянски) произход. Затова и писах, че в тази си част изследването е много слабо, освен ако авторите изобщо не са си поставяли за цел да изследват религиозността, а нещо съвсем друго.

Мнението на хората е реално. Друг е въпроса доколко хората са наясно със себе си и доколко съставителите на анкетата са наясно с "културните особености" на тази или онази група. Например според това проучване в България почти няма атеисти. Според анкетата около 5% не са декларирали религиозна принадлежност. Хубаво, но в България до голяма степен самоопределението като "православен" или мюсюлманин" освен чисто религиозното значение има смисъл и на културна, историческа или ако щеш дори "псевдо-национална" идентичност. Т.е. една част от самоопределилите се като православни или мюсюлмани наистина по този начин изразяват своята религиозност, но друга в най-добрия случай изразяват някаква пасивна религиозност или направо са атеисти. В Германия от друга страна не е така. Там се плаща църковен десятък. Хората си декларират вероизповеданието пред властите, а таксата за църквата се удържа от доходите им и се превежда на съответното вероизповедание. Ако не си религиозен съответно не плащаш нищо. Т.е ако един германец се определи за християнин той е активен такъв - най-малкото което прави е редовно да плаща отчисления за вероизповеданието. Пасивни или културни християни на практика няма, а на тяхно място се появяват хора които се определят като атеисти. С други думи когато един германец ти заяви, че е християнин получаваш определена информация, а когато същото нещо се декларира от българин, въобще не е ясно какво точно ти казва с това твърдение. В случая това изследване върху религиозността не знам какво точно измерва. Според мен в тази си част е много слабо. Има други проучвания, които са къде-къде по-информативни. Там става ясно, че българите сме по-скоро суеверни, отколкото религиозни, а между двете неща има огромна разлика.

Не, средния път не е изчерпан. Става въпрос по-скоро, че има и други визии, които бутат в едната или другата посока. Резултатът го виждаме - Брекзит, съпротивата срещу пакта за миграция и т.н. От друга страна не са виновни само страните които рушат или подкопават ценностите и правилата, а понякога и самите правила. Например изпълнението на Дъблинското споразумения поставя на огромно изпитание страни като Италия, Гърция и Испания. Въпросът с миграцията на е проблем стига Европа да има единна политика как да бъде решен. Ако отговорностите се прехвърлят на "входните страни" това не е решение.

Не само на тях. Има и известни нюанси - например, че всички известни езици произлизат от периферията, а ядрото "усвоено" и асимилирано от периферните езици.

Вижте, това с различните фобии, както и с разните там явления като популизъм, нео-"незнам какво си" и т.н. си има своето обяснение: 1. Поколението което помни ужасите от войната си отива. Сегашните поколения в Европа са израснали в епохата на мир и просперитет. 2. Пред европейското общество стои проблема със застаряването на населението, а пред световната общност проблема с нарастването на населението в Африка и ислямския свят и на разни други страни от третия свят. Проблемите с населението на Европа и света могат да се решат глобално (глобалистки) или локално. И при двете възможности мисленето и ценностите на обществото трябва да се променят. Промяната обаче в единия случай трябва да е коронно противоположна на промяната в другия. Т.е. при глобалното решение се изискват едни ценности и идеали, а при локалното съвсем различни. Проблемът е, че елитите все още не са решили по кой път да поемат за решаването на проблема - локалния или глобалния. Това което наблюдаваме в момента е лутане и "подгряване" на различни групи в едната или другата посока. Ако се вземе решение за посоката, ще се избистрят и ценностите и идеалите. Пример: - при глобално (глобалистично) решение идеята е едновременно да се решат проблемите на Европа и Африка. В близките 20-30 години Европа ще трябва да приеме милиони африканци и азиатци. Естествено при това положение обществото трябва изцяло да си промени мнението относно чужденците, чуждите за Европа религии, нагласата за т.н. "смесени бракове" и т.н. Ако не се променим ще се разпаднем като общество. Смесените бракове например са най-бързия начин за интеграция. Естествено при това положение Европа ще се преобрази кардинално. Цената на цялото това нещо ще е загуба на "национална идентичност", размиване между националните особености и трансформация на Европа в нещо друго. Например не Европа на нациите, а федерална Европа на гражданите. Ако целият процес протече умно, промяната може и да е за по-добро. При локалното решение Европа ще се опита да се огради, както и да ограничи и контролира миграцията. Т.е. ние ще се оправим сами, а проблемите на Африка и третия свят не са наши проблеми. Това изисква намалена чувствителност към проблемите на другия, по-нисък праг на изискване към другите за спазване на човешки права и т.н. С други думи за да се реши въпроса локално е необходимо да съществува образа на "лошия полски водопроводчик" който е заплаха и оправдава бариерите и границите, както и по-ниските нива на чувствителност към проблемите на третия свят. Т.е. тук популизма и явленията "нео-не знам какво си" са част от решението на проблема. Що се отнася до България ние сме частен случай. При нас обществото и елитите ни нямат никаква визия за бъдещето на България, а какво остава да имаме мнение за проблемите на Европа или още по-малко на света. Ние сме територия на която се сблъскват чужди идеи и експерименти, нещо като лаборатория в която се изследва това или онова.

Това го има при всички, не само при мюсюлманите. Да вземем например въпросите за брака. Бракът е социално-религиозна институция. Т.е. възниква с религията като институция която трябва да отговори на социални проблеми. Според християнството бракът е съюз между мъж и жена. Секуларизацията на брака позволява разчупване на тази догма, а именно: 1. брак между двама души без значение от пола им; 2.брак между повече от две лица (пак без значение от пола им); 3. допускане на едно лице да "членува" в няколко брака едновременно, без значение от формата на всеки отделен брак. Ако зададеш въпрос за кой тип брак е допустим, мнозинството на запад ще ти посочат класическия (между мъж и жена) и еднополовия, тъй като и за двата формата има одобрение в обществото. За втората и третата възможност - брак между повече от две лица и многобрачие (независимо какъв е отделния формат на всеки отделен брак) отговорите ще са коренно различни, тъй като тези формати или не се обсъждат в обществото, или ако се обсъждат срещат неодобрение. В същото време, ако човек се абстрахира от широкото обществено мнение, т.е. не се интересува дали мнението му среща одобрение или се отхвърля от "обществото", а само от вътрешните си убеждения, той би подкрепил класическия брак или всички формати едновременно. Няма причина например да си положително настроен към брака между еднополови двойки, но отрицателно към брака между повече от две лица или към многобрачието.

Булгароиде, колко пъти пък аз ти казах - приеми, че няма балтославяни, има само балти. Все е тази, защото такива народи или етноси няма и никога не е имало. Няма индоевропейци, няма индо-иранци, няма прагерманци, няма праславяни, балти и балтославяни. Всичко това са само и единствено понятия от лингвистиката. Измислени са и са въведени от лингвисти за да им е по-удобно при изследванията и описанието на процесите. Строго погледнато няма и народ или етнос германци, освен в очите на римляните, както и славяни, пак освен в очите на римляните. Иранци и Балти пък има едва в съвремието - това са чисто нови понятия и през древността такива народи няма. Няма и единен балтийски език или такова нещо като обикновени балти. Има куп балтийски племена, всяко със своя диалект, като носителите на периферните диалекти през 5 век вече не могат да се разбират с хората от другата страна на общността (срещуположната периферия) - с времето са натрупани разлики. Т.е. как ще ги наречеш си е твоя работа. Като искаш приеми, че са "обикновени балти" Диалектите на южните "обикновени балти" и яжно-обикновено-балтийският макродиалект по-късно ще бъдат наречени славянски. Ето ти ги носителите - южни "обикновени балти" Какво сложно има в цялата работа?

Имам, но изказвам алтернативка. Само ти ли имаш право? Моята е къде, къде по-смислена от твоята - поне не изисква никакви доказателства. Творчески процес е това - могат да измислят каквото си искат. Докато при теб е мъка. Не виждам как от комбинация между германски от 5 век и неизвестен ирански ще го докараш до славянски. Само да не се изхитриш да кажеш, че и при твоята версия имаме творчески процес. Ако кажеш например, че Атила лично е измислил славянския съм безсилен. Тогава ща - не ща, ще трябва да призная, че славянският е измислен по времето на хуните.

Те и артефактите не говорят - нито грънците, нито железарията. Само ако има надписи, но и при тях е много относително. Маджарите пишат на латински, а първо-българите на гръцки. Е, и?

Не, само 10 години са. Между 840 и 850г. Кирил лично измисля славянския, а Методий само му помага с разни дреболии за да има в бъдеще все пак и някакво диалектно разнообразие.

Възможно е и така да се каже - "Самостоятелен етно-лингвистичен субект" въпреки, че изразът меко казано е "леко заблуждаващ". Аз лично не съм привърженик на разните праезици и на линейното представяне - този, произхожда от този, а онзи от другия. Един възстановен праезик е просто академично упражнение - удобно представяне за процесите които са протекли в миналото, но няма никаква гаранция, че някога някой е говорил на този праезик или изобщо са говорили на единен език. В реалността по-скоро са съществували близки диалекти, обединени в общи процеси. И докато за една такава лингвистична област от близки, взаимно-разбираеми диалекти може да се приеме, че е "самостоятелен лингвистичен субект", то за етнически такъв е много трудно да да се говори. Например, лингвистите могат да възстановят някакъв южно-славянски праезик. На повечето дървета се вижда точно това - славянският се развързва на три клона - западен, източен и южен клон, а после всеки от тези клонове се разклонява на модерните езици. Дори и да приемем, че някога е съществувала самостоятелна южно-славянска лингвистична област, то нямаме никакви основания да приемем съществуването на етническа такава - т.е "самостоятелен южнославянски етнически субект". Не виждам основания за такъв "самостоятелен етнически субект" и при другите две групи - източни и западни славяни, въпреки че ако питаш руснаците източните славяни са монолитно етническо тяло, поне от 9 век нататък, ако не и по-рано. Не толкова меко може да се каже, че изразът е направо манипулативен.

Това какво трябва да покаже? Беше ми зададен въпрос - кога смятам, че славянският език е обособен окончателно от балто-славянския континуум. Казах си мнението, че според мен при отварянето на сричката, а това събитие се датира около началото на н.е. Обясних, че има два модела - вълнов и генеалогичен (модела на дървото). И двата модела са несъвършени - Малори го казва в книгата. При вълновия можем да вземем кое да е събитие (в случая отварянето на сричката) и да го приемем за начало - отправна точка. Повечето събития обаче си имат причини и в случая с отварянето на сричката е същото - тя не не пада от небето, а е резултат от два процеса, един от които е възходящата звучност на сричката, а другия синхармонизация на сричката. Те от своя страна са резултат от други процеси и т.н. При генеалогичния модел не може да вземем кое да е събитие за отправна точка, а събитието което хронологично е първо и е причина за последващите събития. Т.е. в този случай славянският ще се "развърже" от балто-славянската общност доста по-рано - например 1000 г. пр. Хр. Ето едно дърво на което е показано именно това: Забележи, че ОС - (Old Church Slavonic - Старобългарски език) се отделя от балтославянския през 1000 преди Христа. Това не означава, че тогава се оформя старобългарския, а че тогава стартират процесите, които по-късно ще доведат до неговото формиране. На други дървета ще видиш, че македонският и българският се разделят преди около 800 години. Това не означава също, че тогава се разделят, а че тогава стартират процесите които ще доведат до разделянето. Когато се говори за "3000 години история на славянските езици" се има пред вид именно мислене в генеалогичния модел - т.е. кога стартират събитията и промените които ще доведат до създаването на славянските езици. Тук обаче няма никаква теория на конспирацията или някакво руско влияние - всички лингвисти които представят нещата в модела ще ти кажат едно и също. Има обаче лингвисти, които отхвърлят балто-славянската езикова общност. Тогава славянския ще се състари още повече, тъй като процесите ще трябва да започват още в късния ПИЕ, някъде веднага след сатемизацията. Ето ти едно такова виждане: BALTO-SLAVIC OR BALTIC AND SLAVIC? А това са изводите му: "These two branches of the Indo-European languages — Baltic and Slavic — initially developed separately and independently of each other, directly from Proto-Indo-European".

Да, може да ги наречем и езици. Има два модела, които описват езиците - дървовиден и вълнов. При дървовидния има дърво с възли, от които се "развързват" различните езици или езикови групи. При вълновия имаме езикови области в които действат едни или други езикови иновации. При вълновия е по-смислено да се използва термина диалекти или езикова област, докато при дървовидния - езици. Вълновият позволява малко по-свободно интерпретиране на нещата, но в действителност процесите протичат и по единия и по другия начин. Например балканските славянски езици, според дървовидния модел за източни (български + македонски) и западни (сръбски / хърватски и словенски). През османския период обаче е съществувал диалектен континуум, където от околностите на Цариград до Триест и от Драч до Дунавската делта диалектите се изменят съвсем слабо - всеки две съседни села се разбират без проблем. Ако централно-балканските диалекти (т.н. торлашки) бяха надделели при друго историческо или политическо развитие, днес може би щяхме да имаме само един, единствен славянски език на балканите. Надделели са обаче периферните диалекти и днес торлашките диалекти въпреки, че са централни от географска гледна точка са станали периферни от гледна точка на лингвистиката на книжовните български, сръбски и македонски езици. Самите торлашки диалекти не могат да се опишат с дървовидния модел или ако се описват е като преходни диалекти. При вълновия не е така и може да има много преходни или припокриващи се зони. С други думи когато употребяваме езици или диалекти от континуум описваме по малко по-различен начин това което се случва при промяната на езиците. Друг пример - всички славянски езици са претърпели закона за отворената сричка. Преди него действа друг закон пак при всички славянски езици - т.н. закон RUKI. Той обаче действа и на балтийските езици, но доста по различно. Т.е. за предходното състояние преди закона за отворената сричка, но след действието на RUKI може да употребим израза прото-славянски (а не праславянски) или южен балто-славянски диалект. Зависи изцяло дали разглеждаме нещата от гледна точка на дървовидния модел или от гледна точка на вълновия. В този случай на дървото славянският ще трябва да се отдели доста по-рано от балтийския, но без все още да е станал точно славянски. Хипотетично може да имаме език наследник на прото-славянския, но при него да не се е задействал закона за отворената сричка - т.е. да не е стигнал до праславянската фаза, но да не е и балтийски. В този случай след като славянския клон се отдели от балтийския ще се раздели на две А и Б. След това в А може да имаме език при който не са настъпили всички или част от палатализациите (новгородският диалект като произход е такъв) и Славянският А да се раздели на А2 - новгородски + някакъв друг неизвестен и A1 - всички останали и т.н.

Аз избягвам да употребявам термина балто-славянски език. Според мен е по-коректно да се употребява термина Б-С диалекти. Като абсолютна хронология е трудно да се каже. Обикновено се предлага относителна хронология с едно или друго изменение в езика . Според мен след отварянето на сричката при всички положения може да се приеме, че славянските диалекти са вече отделни и самостоятелни. Кога точно е станало това е трудно да се каже. Обикновено се приема, че е станало някъде около началото на н.е. Но защо и как се датира така не знам.

Човек, кой ти е казал, че има славянски език от 3500г? Сам си измисляш някакви схеми и се вкарваш във филми. Според лингвистите предходното състояние на славянския език се нарича балто-славянски. Това не е нито балски, нито славянски. За по-ранно не знаем - може да си го наречеш както искаш. Що се отнася за бойна брадва, ако изобщо носителите на тази култура са носители на индоевропейски диалект, той може да се нарече северен, или северо-западен или ако искаш дори "бойно-брадвенски", но в никакъв случай балтски, германски или нещо друго свързано с модерните езици. Че нали това е смисъла на цялата индо-европейска идея - имаме един език, който с времето се рои и се достига до модерните езици. Ти да не би да си представяш, че в Ямна са съжителствали прото-гърци, прото-келти, прото не знам какво и просто се разселват? Ако е така си в голяма грешка. За Бойна брадва има няколко хипотези. Според Джеймс Малори от диалектите на културата се развиват бъдещите германски, балтийски, славянски и късно келтски. Той допуска, че някои от индоевропейските диалекти разпространени в Италия също могат да произлизат от Бойна Брадва. Според Дейвид Антъни от диалектите на Бойна брадва произлизат бъдещите индо-ирански, балто-славянски и германски диалекти. Една част от хората от бойна брадва заминават на изток и там бойно-брадвенския диалект еволюира в индо-ирански. Една част се смесват с итало-келтите и се пръкват германските диалекти, а от тези които остават на място - балто-славянските. Въпреки, че хипотезите им се различават, относно славянския имат едно и също мнение, а то е 1. прото ИЕ, 2, късен северно-европейски ИЕ (условно бойно-брадвенски) , 3. балто-славянски и чак накрая 4. славянски. Единствените които изкарват славянския древен (3500 г. +) са някои литовски и латвийски учени и то по същите причини които изтъкваш ти - "много било удобно за панславистите". Тях пък ги дразни термина балто-славянски и точно заради това твърдят, че балтийските и славянските езици нямат нищо общо, а двете групи имат корени директно в прото индо-европейския език. Що се отнася до влиянието на германците и езика им никой не го подценява. Покрай тях славяните се запознават с християнството и от там навлизат религиозните християнски термини, от там за заети една камара думи свързани с военното дело, социалния живот и ако щеш бита. Влиянието им може да се сравни с влиянието на османо-турския върху българския език от възраждането. И кой ти е казал, че съвременните археолози могат да определят на какъв език говорят носителите на тази или онази култура. Те могат да изкажат само хипотеза, а в последните години дори и това не правят и общо взето избягват да изказват мнение или ако го правят е с хиляда условности. Виж например за бойна брадва - или изобщо не изказват мнение или ако изказват, колкото археолози са се изказали, толкова е и броя на различните хипотези.

Така е - да вярваш в бог като висша сила и да си убеден християнин, който участва в църковния живот и практикува светите тайнства (независимо дали става въпрос за католик, протестант или православен) са две коренно различни неща. Наскоро тук обсъждахме една анкета, според която 80% от българите искат жената да стои в къщи, а мъжът да вади пари. Нещо от сорта беше и изводите бяха, че българите са пълни с полови стереотипи и не пускат жените си да работят. На другия край бяха страните от Скандинавия и Холандия които според анкетата бяха най-либерални, без полови стереотипи. На практика обаче нещата не са точно така. Ето едно мнение от форум: Не става въпрос за миячка на чинии, а за университетски преподавател / изследовател. т.е. ако въпросите се зададат по друг начин, например "съгласни ли сте, че жената може да работи на пълен работен ден" холандците ще се окажат най-големите сексисти, а ние едни от най-либералните. Или ще се завъртим точно на 180 градуса.

Разбирам, че питаш за езика на балканското население - траки, илири и там каквито още има + даки и гети. За съжаление ние почти нищо не знаем по въпроса за тракийския език. Сред лингвистите няма дори единно мнение дали езиците на траките от една страна и този на даките и гетите от друга са много близки, произлезли от един общ език или пък са съвсем различни, но получили допълнително общи характеристики под формата на езиков съюз. Да приемем (чисто хипотетично), че всички тези езици в древността (към 1000 г. пр. ХР.) заедно с прото балтския са част от един общ балто-егейски диалектен континуум. Подобна хипотеза няма да е съвсем безпочвена и си има своите основания. При всички положения обаче, процесите които протичат в тези диалекти в последващия период няма как да са еднакви. На север имаме едни реалности, по средата други, а на юг от Дунав съвсем различни. Това са различни иновавации, различни фонетични процеси и влияния от различни чужди (за континуума) езици. Крайният резултат към 5-6 век (периода който ни интересува) ще бъде съвсем различен за различните географски райони. С други думи, дори тракийският да е оцелял, то в най-добрия случай близостта му до славянския няма как да е много по-голяма от близостта между балтийските и славянските диалекти. По реалният вариант е ако тракийския е оцелял да се отнася към балтийските и славянските езици подобно на отношението на албанския към същите.

Булгароиде, вземи най-накрая прочети някоя друга книга по езикознание - например сравнителна граматика на славянските езици или учебник по старобългарски или каквато и да е друга. Отричаш цяла една наука заедно с всичките и разклонения, включително историческа лингвистика, палео-лингвистика и т.н. Това което предлагаш - чисто нов език като синтез на балтски, ирански и германски през 4-5 век няма как да се случи. Ако толкова държиш славянският език да е нов, то по-смислено е да предложиш, че е изцяло изкуствен, измислен от Кирил и Методий през 9 век. Тази "хипотеза" колкото и да е абсурдна има поне една идея повече смисъл от твоята. Предложих ти, като толкова много те дразни думата "славяни" да я забравиш. Приеми, че съществува някакъв палео-балтски (само балтски) езиков континуум. В този континуум текат най-различни процеси - тук имаме иновации и съответно раздалечаване на диалектите, там имаме вторично сближаване поради географски фактори. По някое време, много преди готите и хуните той се разпада на поне три групи - източна, западна и южна. Сега вместо един единствен континуум имаме три нови континуума в които също текат най-различни процеси. С течение на времето диалектите на южния континуум се консолидират и изглаждат. Резултатът е сравнително хомогенен език, който по-късно ще бъде наречен славянски. Каква е ролята на иранския език или на разните германски езици през 4 или 5 век върху този език? Свежда се до някоя друга заемка, но без влияния върху фонетика или граматиката на езика. Каква е ролята на самите готи, хуни и т.н? Най-вероятно голяма за консолидацията на южните диалекти и изглаждането на езика. Тази роля обаче е дотолкова, доколкото осигуряват пространство (политическите обединения под тяхно ръководство) и условия (разместване на аборигените насам-натам) за смесването на диалектите и тяхната хомогенизация. п.п. Предходната форма на балтийските и славянските езици е прието да се нарича балто-славянски защото не е нито едното, нито другото, а предшественика и на двете. От друга страна връзката между западните балтийски езици (представител - пруски) и източните балтийски (латвийски, литовски) според много лингвисти не е много по-голяма отколкото на пруския със славянския или на славянския с източните балтийски езици. Т.е. двете групи балтийски езици са класифицирани като "балтийски" просто защото не са славянски, а не, че са толкова близки помежду си. С други думи дали ще употребим прото-балтски или пра балто-славянски е въпрос на терминология и не променя същността на нещата.