Atom

Разбира се, че демографския спад е осезаем за всички. Българите са просто концентрирани и по тази причина са по-ясно видими археологически. Ето карта на езическите прабългарски некрополи. На останалите територии прабългарските погребения са единични - тук 1, там 2-3. За да не поствам тук друга карта сега си представи картата на Борисова България. Борисова България е голяма и могъща, но до момента на покръстването прабългарите са оставили ясни и сериозни следи само в един малък участък от нея.

Много е важно какво точно е представлявал прабългарския "род". Може да са имали нещо подобно на кланова структура, където практически всеки свободен човек принадлежи към някой род (клан). При подобна система шефа на клана зависи единствено от членовете му. Ако има старши клан, неговият бос е нещо като председател на обединението от кланове, но силата му произлиза главно от собствения му клан. Този въпрос се разглежда предимно от антрополози, но според някои от тях при историческите народи също е имало кланове - при ранните германци, келтите, тюрки и др. При преминаване към организация тип държава обикновено клановете се унищожават, тъй като при наличието им, държавата практически не може да функционира, или ако има държава е нетрайна. Т.е. ако преди всеки човек е имал род, то при държавите род има само аристокрацията. Плебсът е лишен от правото да има род и фамилно име и остава само с лично и бащино име. Разбира се при подходящи условия отново се появяват разширени семейства и съответно родове. Според мен до Крум имаме точно такава кланова организация. Между Крум и Борис организацията е трансформирана, а при Борис напълно унищожена. При Петър явно се появяват нови родове, но в тях вече членува само аристокрацията.

Е, чак пък няма. Освен Словесе р.п. се среща и Слова. Освен Словесем тв.п. има и Словом (последното, което е "неправилно" се използва и до днес). Имаме слова мн.ч и словеса. Освен това при думата "чудо", която доколкото знам е от същата прастара с основа, в старобългарски се срещат директно и двете форми на прилагателното - чуден и чудесен. Както и да е, не държа кой знае колко на тази хипотеза, но според мен тя има много по-малко компромиси, отколкото алтернативите. Алтернативите направо издишат. Разните реки на Фасмер да недоказуеми. А и въобще етноним (самоназвание) за такава голяма група според мен е изключен. Няма такова нещо никъде - нито при иранци, нито при германци, нито при балти, нито при който и да е друг. Остава локален етноним който да се разпростре над цялата общност, но това също няма как да стане от самите славяни, а само от външен фактор. Докато прилагателно ,отнасящо се за езика е нещо съвсем нормално и се среща и при други групи. Губи ми се нещо мотивацията за този етноним. От какъв зор ще си го измислят славяните?

Какво значение има как се пише. Хипотезата ми е , че "словени" е адаптация на гръцката "склавени", а не директен наследник на предполагаемото прилагателно. Както вече писах според мен самата дума "словенин" също е адаптация на склавен(ос). Допълнителната наставка ИН е индиректен показател, че тази дума се е възприемала като чужда на славяните и е "пославянчена" с добавянето на ИН, подобно на една камара думи с чужд произход - стопанИН, , християнИН, хамалИН и т.н. Що се отнася до предполагаемото прилагателно словЕН, то думата не е налична в старобългарските текстове. Не виждам обаче защо да не се допусне съществуването на подобно прилагателно, предвид примерите с дървен / дървесен и чуден / чудесен. Слово е от същата стара основа (-s), а формата на прилагателното на -s е налична - словесен Т.е. хипотезата е, че към шести век съществува някакво прилагателно "словен", което се е употребявало по отношение на езика, но не и като етнически определител и гръцката форма е заета от него, а извеждането на гръцката дума е безпроблемно от тази хипотетична дума. Или имаме един път - *словен -> склавени (склавини) в шести век и втори път адаптация на гръцкото понятие склавен (склавин) в 9. Думата е налична в гръцки в една камара форми Σκλάβήνοι (Sklábēnoi), Σκλαύηνοι (Sklaúenoi), Σκλάβίνοι (Sklabinoi), Σκλαβινίαι (Sklaviniai) и т.н.. Спокойно може първия път да имаме заемане на дума с ер малък, а вторичната адаптация да е с ят. Възможно е също формата словѣне да произлиза от *словиния, адаптация на гръцкото склавиния (със значение място, територия) и да се употребява локално, например от някакво солунско племе. Тогава притесненията на Фасмер отпадат: Гърците извеждат собствената си дума от славянската - те нямат друга етимология. Да допуснем обаче, че в славянския език съществува дума с подобно значение (етничност) е изключително трудно, а и изисква по-големи компромиси от допускането на някакво предполагаемо прилагателно. От друга страна имаме пример за подобна врътка със същата тази дума, но този път като адаптация на латинската дума "слави" до руската "славяни" Подобно въртене на думи от един език в друг и обратно нито е първо, нито ще е последно.

Сходни лексикално не е достатъчно. Словообразувателните процеси са елемент на граматиката. Т.е. може да имаш една лексема, но производните и при различна граматика ще са различни. Освен това различните езици имат и различна фонетика, която също изменя думата. Руснаците имат например пълногласие, а ние нямаме - при тях е голова, при нас глава, при тях город, при нас град. Руснаците заемат гръцката тита като Ф, ние каго Т - при руснаците е Фьодор, при нас Тодор, при тях Афанасий, при нас Атанас и т.н. Това са разлики при езици от една група, а при различните групи са още по-големи. Например думите буре, варел и барел произлизат от една дума, но са дошли в българския език по различни пътища. Същото е и с думите чадър и шатра, чердак и чертог т.н. През 18-19 век българският е пълен с турцизми, т.е. сходен лексикално с турския, но това не го прави турски, нито българите могат да се разбират с турците без да са учили езика. (Повечето от жените в западна България изобщо не са разбирали турски).

Благодаря за критиката. Изказах единствено хипотеза за произхода ду думата "словен" и за нейната връзка с формата словенин и гръцката дума склав. Нямам намерение да повтарям нищо, тъй като тезата ми е постната тук вече N пъти. Бихте ли представили ваша или алтернативна чужда хипотеза за произхода на думата, за да можем да коментираме по същество.

Слави имаме само при хронистите тъй като това никога не е била дума с която да се самоидентифицират самите слави. През този период нито една езикова общност е нямала и най.малка представа, че може да е някакво цяло и е необходим термин с който да се маркира това цяло. Такава нужда, ако има изобщо нужда е необходима на околните за да маркират някаква чужда група. Така за гърците и римляните имаме германи, за славяните немци, но самите германи (или немци) нямат дума с която да се маркират като един народ. Имат "дойч", но дойч не е маркер за народа, а само за езика. Както днес може да говориш на английски и дори да ти е роден език, но това изобщо не означава, че си англичанин. Напротив, повечето англоговорящи днес не се определят за англичани. Същото е било и през средновековието. Езикът ти е дойч (терминът е използван дори са староанглийски), но ти си баварец, саксонец или англичанин. Това съм го писал в този форум вече няколко пъти, но ще го напиша пак: Имаме някаква дума (прилагателно) с което славяните маркират словата си (езика си). Думата е словЕН и вероятно се е използвала за маркиране на езика - "словен език". Старата основа на думата СЛОВО има същия завършек като основите на думите ДЪРВО и ЧУДО. Т.е. словообразуватеният модел е еднакъв. Имаме дърво и прилагателните дървЕН и дървЕСЕН, имаме чудо и прилагателните чудЕН и чудЕСЕН, имаме слово и прилагателните словЕН и словЕСЕН. Идват новите варвари и гърците с помощта на някой полиглот гепид ги питат - вие какви сте? - единият казва едно, другият друго. Какъв език говорите? - словен език. Аха, значи са словени. Гърците обаче няма как да изговорят тази дума и в гръцкия език тя става склавени, а от тях вече е възприета и от латиногласните. Самите склавени са нямали и най-малка представа, че са словени, по същия начин по който германите по това време не са се чувствали като "дойчовци" Като етнически определител думата словени навлиза в езика ни най-вероятно едва след въвеждането на славянската книжнина. Славянската книжнина е написана от ромеите за "склави" и тази дума трябва да се въведе в славянския. За тях това е етнически маркер и точно с такъв смисъл е вкарана в книгите. За самите славяни обаче думата "словен" е странна като етнически маркер и затова е преобразувана от славяногласните ромеи които съставят книжнината с добавянето на допълнителна наставка ИН - словен - словенИН, Наставката е продуктивна за отбелязване към някаква принадлежност - например село - селянИН, град - гражданИН, а освен с това с нея се образуват една камара етнически имена рус - русИН, сърб - сърбИН, хърват - хърватИН, по-късно турк-турчИН, араб - арабИН и т.н. Малко отклонение - корените на всички тези имена имат чужд произход. Чужда за славяните най-вероятно е била и думата блъгар и затова също е преобразувана до блъгарИН. Това е - нищо сложно или противоестествено няма в цялата работа със склавите, славите и словените. Това съм го писал в този форум поне 5 пъти. Никога, никой не е възразявал срещу аргументите, но само след няколко дни пак се почва със старата песен "славяни няма".

Не, не е това аргумента. Аргументът с който се отхвърля славяноезичието на "потенциалните славяногласни" е, че липсват каквито и да е позитивни доказателства за изказването на подобна теза. Какви са доказателствата? Българите от 7 век са славяноезчи защото......... защото тези от 10 са славяноезични. Хубаво, но по същото време тези на Волга са тюркоезични. Ха сега де, кое е вярното. Нито единия аргумент, нито другия може да се приеме като позитивно доказателство, че тези от 7 век са тюрко или славяноезични. Всички "доказателства" са славяногласието на първобългарите са с отрицателен оттенък. Българите са славяногласни защото славяни няма. Няма как да променят езика си. Не може подчинено население да наложи езика си над елита и т.н. Няма, Не може, не става.... всичко е от този сорт. А какво има?

Ако наистина са загрижени и се опасяват от контра удар, най-добре е да направят това за което става въпрос в първия пост - "да оставят възможност на хората да се оправят сами". Т.е. да престанат да си гласуват и договарят привилегии валидни само за големите. На първо време да премахнат офшорните убежища и споразуменията за защита на взаимните инвестициите, както и всякакви там арбитражи. Едва след като премахнат привилегиите си, могат да мислят и за нещо друго. Естествено това няма как да стане. Досега в човешката история това никога не е ставало доброволно, а в най-добрия случай доброзорно.

Знаеш ли какво ми казваш сега? За да ме разбереш ще използвам твоите методи. Ето ти едно твърдение: Българи по принцип няма. Има вулгари и булгари или там както са ги наричали латинопишещите и гръцки хронисти. Защо са ги кръстили така не е много ясно, може да са били много вулгарни. По-късно се появяват някакви блъгари, но отново нямаме българи. Името българи е измишльотина от края на 18 век защото с това изписване за първи път си появява тогава. Хайде докажи, че не съм прав.

Не знам от къде идва проблема, но има някои моменти които масово се пропускат: 1. 6 и 7 век са най-ниската точка в демографията на Европа. Според специалистите оценката на балканското население през периода е 3 милиона. Т.е. дори и в източниците да пишат за славянски или каквито и да е други морета е абсурд това да се осмисля през днешните ни представи. Като изключим областите с по-голяма гъстота - Константинопол и околности, Солун и околности, ядрото на Българската държава и някои други "човешки острови", останалата територия е съвсем рядко заселена и спокойно може да се каже, че е пущинак. Това не означава обаче, че съвсем няма хора. Определена като "славянска" археология например има по долните течения на Струма, Места и Марица. Наскоро например откриха такава около Свиленград и Капитан Андреево. Такава има в западна Мизия около валовете и на запад от валовете, около Дунав - от Тимок до Белград и т.н. 2. Другото което се пропуска е, че българската народност такава каквато я познаваме днес, а това е "българско етническо име, език от славянската група, християнски мироглед" се формира след покръстването. Историческите и антропологични проучвания показват, че при различни религии смесванията между популациите са изключително затруднени. Най-големият мит в българската история е, че покръстването е последния етап от формирането на българската народност. Според мен е точно обратно - формирането на българската народност не завършва, а започва с покръстването и продължава през целия период на съществуване на ПБД, а и във византийския период. Показателно е, че през това време славяните изчезват, а българи се появяват дори там където българската държава никога или много рядко е имала владения. С други думи българската народност не се формира в Мизия по времето на Аспарух или Крум, а на територията на Симеонова и Петрова България, а и малко отвъд нея. 3. Като казваме, че славяни няма, то би трябвало да обясним от къде се пръкват сърбите и хърватите. Славянската археология, а и изобщо археологията до 10 век при тях е още по-бедна и от българската "славянска" археология. При това положение би трябвало сърби и хървати също да няма.

1. Славяни - исторически групи от ранното средновековие със сходен бит и език, известни от гръцките и латински историческите източници. 2. Славяни - исторически и съвременни народи, които говорят език от славянската езикова група. Лично за мен значение 2 е некоректно. Подходящото наименование е "славяноезични народи" Не знам някой сериозен историк, който някъде да е определял славяните като "свръхчовеци". В сравнение с римляните, поне за най-ранните периоди, а и по късно, това са варвари със скромен бит и култура и лиска на каквато и да е организация. Или по просто - анархистични диваци. Не знам обаче кой антрополог или историк твърди, че анархистичните диваци, без развита социална организация не могат да се плодят. Напротив, умиротворени от външен фактор и поставени при подходящи условия те могат да се плодят наистина лавинообразно. Както и да е - това и типична защита на третия вал с подготовка за преминаване към първи и затваряне на цикъла.

Да елементарно е, но тук спорът е затова "кой е големия народ". Имаме класическа прабългарска защита с три успоредни вала: 1. Славяни по принцип няма. При тази ситуация изобщо няма какво да се дискутира. Ако все пак този вал се премине имаме следващия 2. Славяни по принцип има, но те са малобройни - археологията им хич я няма. Тук също няма какво да се дискутира - има славяни, но те са малцинство. Ако отбранителната линия се пропука се преминава на следващата 3. Славяни има, те не са и малобройни, но са на много ниско културно ниво, при това са пречупени и подчинени от българите и са превърнати в обект с който може да се прави всичко. Тук може да има дискусия, но подчинен народ с изключително ниска култура няма как да предаде езика си на завоеватели, които са на много по-високо културно ниво. Разликата е подобна на разликата между западните колонизатори и местните американски или африкански племена. Ако и третата защита се преодолее, се връщаме в точка 1 и цикълът се повтаря. По този начин цикълът може да се повтаря до безкрай. Тактиката е елементарна. Придържаш се плътно към съответния етап 1, 2 или 3, като не представяш никакви доказателства за твоята теза, но непрекъснато търсиш такива от опонента си. Ако все пак той те обори, преминаваш на следващата точка и така в цикъл до безкрай.

Добър синтез. Аз обаче изключвам това да са "остатъци от хуни". Освен това проучване, авари има още в две - едно от Словакия, където са изследвани "славяно-авари" (така са определени в проучването) и едно от Унгария. И при двете пробите са по-късни. Има и едно трето проучване, където покрай изследвани лангобарди, изследователите попадат на два индивида от ранния аварски период - 6 век. Това са две аварки, които генетично са идентични със съвременните полякини. Да, тестваните индивиди нямат пряка връзка с индивидите от предходните изследвания. Според мен обаче (а и според авторите на това проучване) двете аварски проби от 6 век трудно могат да се приемат за представителни за аварите като цяло затова и авторите формулират извода си, че "няма връзка с локалното население от 6 век", а не "няма връзка със завоевателите от 6 век". Сега, доколко тези две аварки / полякини са представителни са локалната популация от 6 век е друг въпрос. Ако погледнем общото съотношение западно-евразийски / източно-азиатски маркери, то при тези от 6 век източните са 0, при славяно-аварите 6,52%, а при по-късните авари - 15,3%. Досегашните проучвания показват, че степните популации са относително малобройни. При нахлуване на чужда територия първоначално степните маркери са високи, но след това много бързо се редуцират и популацията добива облика на завареното население. Това се наблюдава при унгарските скити, при аланите, при унгарците и индиректно при хуните (при лангобардите и един случайно изследван гепид източно-азиатските маркери са редуцирани и са на по-ниски нива от славяно-аварите и късните авари). Т.е вероятният сценарий е, че първоначално аварите имат по-високо съотношение на източно-азиатски маркери, но след това бързо са редуцирани до много по-ниски нива. При този сценарий групата в това проучване е кандидат за преки наследници на аварските завоеватели от 6 век. Това е и тезата на настоящото проучване. Другият вариант е групата да е пристигнала сравнително късно - вторично заселване, след като териториите са вече аварски.

То че е така, така е. Но защо трябва и съдията допълнително да дава предимство на по-тежкия боксьор? При един спортсменски мач (с еднакво третиране от съдията) по-лекият боксьор може да има някакъв теоретичен шанс, макар и минимален. В случая имаме среща от професионален бокс, но по-лекият боксьор трябва да се придържа стриктно към правилата на аматьорския. а тежкият играч ще получи "недискриминационно третиране", което по дефиниция означава най-благоприятното третиране от всички възможни правила - от аматьорския, професионалния и уличния бокс, а също и от правилата предоставени на трети страни (например кикбокс и кеч). Но, да - "кой е казал и откъде следва, че трябва да е друго?"

По-скоро имах предвид отношенията по вертикала. Всички тези споразумения "освобождават" бизнеса на големите, но в много от случаите увеличават бариерите пред малките. Освен това, ако правилата за двама играчи от близък клас са еднакви, то общо правилата за субектите стават различни. Различните правила и третиране обаче изкривяват пазара и поставят едни играчи в много по привилегировано положение спрямо другите Пример: Ето например чл.3 от Закона за насърчаване на инвестициите Очевидно е, че при това положение едните (местните) няма как да са равнопоставени на другите ('чуждите). Това обаче не е всичко. На всички е ясно, че има местни компании, към които държавата има "специални" отношения. Тези отношения не са честни дотолкова, доколкото се предоставят на определени местни играчи. Ако се включат и чуждите няма проблем. Например ако един китайски производител и износител на определени продукти получава субсидии е проблем. Ако обаче китайското правителство предостави същите субсидии и на чуждестранните субекти които работят в Китай това вече ще е честно, въпреки, че да кажем има други 1000 китайски производители, които произвеждат и изнасят същия продукт, но не получават субсидии. Ето извадка от едно междудържавно споразумение: Освен това този тип договори уреждат специални условия за чуждите инвеститори - арбитражи, компенсации (вкл. пропуснати ползи) и т.н., неща до които местните играчи (освен най-големите близо до властта) нямат никакъв достъп. Кое му е честното на всичко това, където най-големите получават всичко на тепсия, а по-малките и средни играчи независимо дали са в САЩ, Мексико или България духат супата?

Опасявам се, че ремонтът е невъзможен. Проблемът е, че икономиката и конкуренцията са глобални, а държавите и правителствата са локални и териториални. При тази ситуация всеки гледа да подпира "своите" фирми. Най-агресивно го правят китайците, но САЩ, Европа и останалите по-малки играчи въобще не отстъпват. Днес такова нещо като "честна игра" няма.

Кое да докажа - монголоидността на аварския елит? - има достатъчно публикации по темата, но така или иначе ще ги пренебрегнеш. Ето ти и последното: Inner Asian maternal genetic origin of the Avar period nomadic elite in the 7 th century AD Carpathian Basin Пандора го публикува тук във форума преди два дни, но нещо никой не иска да го коментира. Това са най-богатите погребения от аварския период намирани някога. 82% мъжете и 50 от жените имат азиатски генетични маркери и ярко изразена антропологична монголоидност. Изводите на изследователите са от ясни по ясни:

Е как не е асимилиран. Този елит не е дошъл ням до тук - все някакъв език са имали. Същите въпроси които задаваш за българите са валидни и тук - къде са остатъците от оригиналния език на аварите и хуните, как така хем победители, хем са си сменили езика? Или не са го сменяли и славянския е оригиналният им "сибиро-монголски" език. Нищо не мога да разбера от тази теза

И с какво се различава тази хипотеза. Елитът на аварите и хуните са монголоиди та дрънка. По твоята логика как е възможно победителите (елитът) да се асимилира от победените. Или според теб славянският език се е зародил някъде в Монголия или Сибир и хуни и авари си го мъкнат от там?

Е, то частната собственост, пазара и средната класа не са изобретени от капитализма, а съществуват и преди него. Въпросът е кои отношения доминират и определят икономиката. Например повечето занаятчии през османския период са собственици на средствата за производство, а пазар също има. Пазарът обаче не е свободен, а съществуват редица ограничения, които са наложени преди всичко от гилдията (еснафа), а не толкова от правителството. Селяните също са собственици на воловете, инвентара, посевния материал и т.н., а земята я стопанисват с тапия и никой не може да им я отнеме. Т.е. те са собственици точно толкова, колкото и днешните арендатори. Разликата пак е , че няма свободен пазар. Османският селянин не може да продаде или отдаде земята си под наем, нито да купи или наеме нова земя. Свободният пазар обаче сам по себе си не е решение, а "Оставете ни сами да се оправяме" не работи. Ако се остави пазарът без ограничения, то той винаги води до концентрация, а новите окрупнени субекти имат интерес съвсем пазарно и свободно да се договорят за правила и мерки, които да ограничат и затруднят навлизането на нови играчи. Или това е парадокса на свободния пазар. Ако го оставим съвсем свободен, то самият му механизъм води да неговото ограничаване.

Не знам, според мен е възможна еволюция. Човечеството се развива подтиквано от две сили: 1. Стремеж към сигурност и стабилност (консервативност) 2. Стремеж към промяна и развитие. Двете са взаимно свързани. Сигурността понякога налага да се правят промени, а промените от своя страна разрушават стабилността, а от там и сигурността. През последните 200 години светът се намира в епоха на ускорени, постоянни промени. Естествено тези промени създават непрекъснато разрушения. Как е възможно това да е устойчиво? ами със системата на капитализма. Създали сме система от институции и правила които от една страна да позволяват непрекъснато, ускорено развитие (но съответно и разрушение), а от друга да запазим сигурността. Разрушението при тази система е наречено от икономистите "съзидателно разрушение". Това е обаче за сметка на стабилността. Т.е. непрекъснатото развитие и промени съответно изискват и промени в правилата и институциите. С други думи ако до вчера частната собственост и средната класа са били задължителни и играят водеща роля за осигуряване на постоянна промяна и развитие, утре този процес може и да се осъществява без частната собственост или средната класа да играе водеща роля. Т.е. за мен основната характеристика на капитализма не е частната собственост, или пазара, или средната класа, а променящи се механизми за осигуряването на постоянно развитие и промяна. Съответно капитализмът ще приключи, когато обществото реши да премине към т.н. "устойчива икономика". Естествено при нея пак ще има пазар, и средна класа, и частна собственост, но просто няма да играят тази роля която играят в момента.

Е, чак пък на науката. Такъв прочит съм срещал на много места, но никъде не е бил подписан. Ако е мнение на някой учен, то със сигурност има и друго, контра мнение, така че няма как да се каже "прието от науката четене". Такова мнение може да се изкаже ако имаме някакъв консенсус - т.е. този, този и онзи учен подкрепят това четене, а другите да речем нямат мнение. За мен най-правдоподобно е да приемем, че става въпрос за описание на генезиса на българския народ, така както са го разбирали древните, а то е много близо до разбирането на модерните историци: Идват българите, завладяват Мизия, а после стават многочислени и заемат и останалото пространство," чак до Драч и по-далече". Защо стават многочислени? - Ами защото българи (по подразбиране), власи (траки) и сърби (славяни) са (стават) едно. Синтезът между българи, траки и славяни няма как да се съобщи от един българин през 14 век освен по този начин. Българите, а и славяните не засичат никакви "траки", а за тях местните са "власи" и "гърци". Славяни през 14 вече вече няма на балканите и думата отдавна е забравена.. Една голяма част от тях вече СА българи, а единствените останали славяни са сърбите. Т.е. ако си българин от 14 век и искаш да кажеш на съвременниците си, че българите са синтез от прабългари, славяни и траки, няма как до го съобщиш по друг начин освен, че "българи, сърби и власи са станали едно".

Е, къде някой е казал, че са славянски. Единственото което може за тях е, че славянските езици са по-близо до тях, отколкото до другите индоевропейски езици - гръцки, албански, ирански, германски и т.н. Те са обаче достатъчно отдалечени за да не разбираме нищо от тях, а и няма причина да приемем, че положението е било по-различно и през 6-7 век. За славяните най-вероятно и тогава балтийските езици са били чужди и неразбираеми.

Писмени данни от 5-6 век няма. Исав горе вече е отговорил - използва се сравнително-историческия метод от лингвистиката. Прав си. За славяните обаче имаме достатъчно индиректни исторически данни от които може да съдим, че диалектите им са били много близки. До 9-10 век например езикът на западните, южните и източните славяни е определян от латинските и гръцките извори еднозначно като славянски (склавски). Това не е така например за останалите езици от другите групи. Например скандинавските езици са нормански, варяжски дори руски, но никога "германски". Същото е положението и с иранските и балтийските езици. Въобще на никой не му е хрумвало да ги обединява в някаква група. Осмислянето, че между тези езици може да има нещо общо е много късно явление и е продукт на модерната наука. За славянските езици не е така. Дори късно (през ранната османска епоха) западняците съобщават, че използват хървати, чехи или поляци за преводачи, защото езикът им е сходен с езика на българите и сърбите.