Atom
-
Брой отговори
6989 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
198
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom
-
Балановски, а и авторите на проучването дават само една хипотеза - наличие на тънък суперстрат, наложен върху различни масивни субстрати. Това е - друго няма. Кой и какъв е самият суперстрат в проучването не се обсъжда. Хипотеза за неговите генетични характеристики или състав няма. За субстратите е изказана хипотеза, че единият или другият са с определени генетични характеристики, без тези характеристики да се свързват с определени народи, епохи и т.н. Отделно за балканските популации дават следното, без същия механизъм да е споменат изрично за западните или източни съвременни славяно-говорители: Тъй наречените "3 варианта" са всъщност три алтернативи на единствената хипотеза изказана в проучването, посочени в частен разговор. Балановски не ги дава за размисъл, а напротив - според него е напълно безсмислено размишлението и обсъждането на тези хипотези ("на мой взгляд, подобные упражнения ума бесперспективны, поскольку из имеющихся данных ни одну из этих гипотез не удастся подтвердить."). С други думи обсъждането на така наречените "три варианта", поне на този етап е преливане от пусто в празно или хазарт, но не и наука. Отделно всяка една от тях, тъй като е алтернатива на хипотезата в посоченото проучване, всъщност го обезсмисля и отхвърля. Хипотезата, че праславянският език е възникнал от стар индоевропейски континуум разположен от балканите до балтика, посредством синтез и/или разширение е възможно най-опростената. Вкарването на друг, външен носител на праславянския език (готи, хуни, авари или прабългари ) не решава проблема, а допълнително го усложнява. Просто въпросът къде и кога е възникнал праславянският език остава нерешен, но се натоварва с допълнителни въпроси.
-
Доколкото знам по това време единственият европейски владетел който е "крал на земята" е френския крал. При това става въпрос за сравнително нова мода, въведена от Филип II през 1190г. Всички останали по времето на Калоян все още са "крале на хората". Т.е. това не е преднамерено обмислен ход, а просто традицията на епохата. През по-голямата част от средновековието "владетели на земята" са по-ниските титли. На запад графове, барони, херцози, а при нас деспоти, князе и т.н. При нас до края на ВБЦ владетелите ни си остават "царе на хората"
-
И да е имало някакви слухове или нагаждания те са били предназначени само за простолюдието. Нито самият Калоян си е вярвал на слуха за произхода от "благородния римски род", нито е смятал да баламосва с него сериозните хора. Калоян и/или хората от канцеларията му са изключително прецизни. Тези хора наистина са си свършили работата перфектно и са истински професионалисти. - В първото писмо Калоян изказва "благодарности на всемогъщия Бог, който ........ обърна поглед към нашето смирение и ни припомни за нашата кръв и отечество, от което произхождаме". Изразът не потвърждава слуховете за произхода от "стария римски род", но не го и отхвърля. С други думи "щом бог и папата казват, че е така, значи е така". - в писмото Калоян използва израза "нашите стари императори". Имаме опипване на почвата, без преки претенции за родство със старата династия. - Цитират се само имената на Петър и Самуил - "един е бил Петър, втори — Самуил и други, които са ги предхождали по царуване". Това всъщност са единствените владетели които носят титлата "цар на българите". Симеон се е титулувал като "василевс (цар) на ромеите" и няма никакви сведения, че някога е приел или се е задоволил с титлата "цар на българите" - амбициите му са доста по-големи. Колкото до наследниците на Самуил, не е сигурно дали носят титлата цар. Съдейки по битолския надпис, Йоан Владислав не се титулува "цар на българите", а "самодържец български". Той дори не е самодържец на "българите" (същ. име т.е. на всички българи). Т.е. в първото писмо всичко е изчистено до най-малкия детайл и не се дава какъвто и да повод за оспорване на някое от твърденията. Интересен е отговорът на папата. "Нашите стари императори" от писмото на Калоян в отговора стават "Петър, Самуил и на другите твои знатнопаметни предци". Ключовата дума тук е "предци". Както в първото писмо папата сам предлага "стария римски род" сега прави същото, но спрямо старата българска династия. . В писмото се споменава и рекс Михаил и злополучния опит на Рим с него. Калоян реагира абсолютно адекватно. Михаил (Борис) не се споменава никъде в следващите писма на българския владетел. От една страна той никога не е носил официално титлата Цар (а всъщност точно тя е интересна за Калоян), а от друга Калоян няма интерес да се чоплят стари рани. За сметка на това "предците" веднага са вкарани в употреба. Ако в първото си писмо Калоян издирва в "нашите стари книги" сега вече издирването е в "писанията и книгите на нашите предци, и законите на блаженопочившите царе, наши предшественици". Чак сега се появява и името на цар Симеон. От цялата кореспонденция, която показва много внимателно, прецизно и професионално отразяване на фактите от българска страна, единственият спорен момент е споменатото признание от страна на Рим на българската царска (императорска) титла на Петър, Самуил и евентуално на Симеон. Съдейки обаче от факта, че писмата са много добре обмисляни и папата в нито един момент не е подвеждан с откровена лъжа, най вероятно Калоян и хората от канцеларията му наистина са имали основание да изкажат това твърдение.
-
Покрай кръстоносните походи. Например с Фридрих Барбароса на балканите се изсипват представители на половината европейски благородни фамилии и искат или не искат се запознават с местната обстановка. Ето ти откъс от История на похода на император Фридрих I (Ансберт): Видно е, че контактите се осъществяват на най-високо ниво - със самия Барбароса Вероятността папската канцелария да не е запозната какво става с похода е нулева. От друга страна папата няма нужда да знае с подробности какъв точно е произхода на Калоян. Достатъчно е да знае че е по-малък брат на Калопетър Влах. Дали самите братя са били власи или не е без значение. Важното в случая е, че за западняците те са такива. Между другото в същия източник въпросите за римската императорската титла също са засегнати. Съгласен съм напълно. Знатният род според мен е измислица на Инокентий. Просто няма как да се мотивира по друг начин. Какво да каже, че предлага вземане-даване и евентуална титла на наследник на някакви диви планински козари? През периода е напълно нормално, когато на човек от простолюдието се предлага благородническа титла да му се измисли и някакво легендарно родословие.
-
При езиците текат два процеса - синтез и диференциране. Когато един език се разширява на определена територия той попада на различен субстрат. Освен това в различните райони протичат различни иновации - започва диалектно роене. Някои от диалектите толкова се различават, че стават практически неразбираеми - раждат се нови езици. Консолидацията и синтезът са обратни процеси - по някаква причина различните диалекти се миксират и различията изчезват. Започват да текат общи иновации които обхващат тези мкисирани вече диалекти и в края на краищата е възможно да се роди нов език, който е различен от всеки един от първоначалните диалекти. По-късно той на своя страна започва да се диференцира на различни диалекти и т.н. Да предположим, че между балканите и балтика през желязната епоха съществува някакъв идоевропейски диалектен континуум. Всеки се разбира със съседите си, но колкото разстоянието между два диалекта става по-голямо толкова по-труда е комуникацията между различните им носители. В краищата на континуума имаме на практика различни езици. Праславянският език от който се формират съвременните славянски езици е изключително хомогенен. Тази хомогенност може да се получи по два начина - или формиране в много тясна зона от няколко много близки диалекта или консолидация на различни диалекти, изглаждането им и последващи общи иновации на значително по-широка територия. Ролята на хуни, прабългари, авари или готи която предлагаш може да се състои точно в това - роля на миксатора, който консолидира различни племена и диалекти покрай Карпатите и средния Дунав. Т.е. "теорията Курта". Въобще не е задължително обаче "миксерите" да са носители на праславянски език. Като пример могат да се посочат норманите или русите. Едните играят ролята на миксатор на различните германски диалекти които идват в Англия - диалектите на саксонци, англи, разни скандинавци и т.н. за да се получи съвременния английски език, но самите нормани не говорят на език от германската група. Същата робота извършват и русите. Теоретично е възможна и друга схема - праславяните да са именно хуни, готи или прабългари. Тогава обаче въпросът отново остава отворен - къде и как се е формирал този път езика на пра-пра-славяните. Тези от които произхожда езика на предполагаемия славянизатор - готи, авари, хуни или прабългари?
-
Абсолютно съм съгласен. Обикновените хора обаче са също част от системата и като не ни харесва нещо е по-добре да действаме отколкото да чакаме. Активни граждани - нищо повече.
-
При сегашното състояние на обществото ни всяко насочване на ресурси към определена технология или сектор, бързо бързо ще се превърне в "технология за източване". Всичко което трябва да се направи е да отпаднат писаните и неписани ограничения пред предприемачите, законодателството да е предвидимо, да се спазват договорите и законите включително и от държавата и т.н. Ако се насочват ресурси е много по-добре това да е към образованието, но след аргументиран анализ и евентуално реформи. Един пример. През последните години най-бурно в световен мащаб се развиват бизнесите свързан с изкуствен интелект, big data, data science. За развитието на тези бизнеси обаче са необходими хора с комплексни умения. Ето например какво се иска да Data science Т.е. това не е наука която да се учи в една единствена специалност, а пътищата към нея са много. Един от тях е математическа гимназия, след това статистика и иконометрия, след това програмиране. Друг е приложна математика + бизнес, трети физика + програмиране, биология + и т.н. В СА Свищов закриха магистърската си програма по статистика и иконометрия миналата година. В ИУ Варна закриха и бакалавърската си програма и магистърската - много теория, много математика, а студентите не ги искат. В СтФ на СУ обратно - разкриха 2 нови програми и сега имат три магистърски програми - една теоретична (Статистика, иконометрия и актюерство) и две ориентирани към практиката с ментори от бизнеса - Deloitte, Experian и GemSeek - Моделиране на големи данни в бизнеса и финансите и Приложна иконометрия и икономическо моделиране (на английски език). Самата GemSeek (една от компаниите-ментори) е с основател бивш възпитаник на СтФ на СУ. Реализацията на студентите е перфектна. Образованието има пряка връзка с бизнеса, а самите бивши студенти на факултета сигурно вече са създали половин дузина фирми в тази област. Подкрепата на държавата се изразява в това, че при последната акредитация препоръката на НАОА е "броят на магистърските програми да бъде намален". Просто се водят в направление "икономика", а сега държавата не се нуждае от икономисти, а от инженери.
-
Пробвал ли си? Аз лично съм пробвал няколко пъти, при това сам. В 1/3 ат случаите имаше ефект. Един мейл беше достатъчен да се извърши промяна в проекта за Стратегията за развитие на висшето образование и в окончателния и вид едно от предложенията ми (от общо 2) беше прието. В другия случай с една статия в неголям сайт атакувах противозаконна наредба на Столична община. Някакъв адвокат прочел статията, обжалвал наредбата в съда и тя падна. Групата е необходима не толкова за прякото осъществяване на натиск, колкото да се фиксират проблемите и да се формулират решенията. Това е къртовска работа и е непосилна за един или двама съмишленици. От там нататък начини за действие се намират. Това не е трудната част.
-
.
-
Защо тя трябва да казва нещо или аз? Нали уж трябваше да вярваме на генетиците. Нешева си е направила анализа и съвсем ясно е казала: "Траките са разположени в близост до някои европейски популации, най- близко до Австрия, Латвия и Словакия". Ти твърдиш нещо съвсем различно: За мен е важно че бронзовите балканци отпреди 5000г са БЛИЗКИ до съвремнните българи. "Най-близки до съвременните българи, сравнени със всички съвременни европейци" . Нали уж принципа беше "като не ти харесват изводите на генетиците пишеш работа, публикуваш и т.н.". Хайде от мен да мине, няма да те карам да публикуваш каквото и да е, но поне се мотивирай. Защо смяташ например, че Нешева греши?
-
В случая спекулациите са единствено от твоя страна. Какво неясно има в израза липса на родственост и приемственост ?
-
Изглежда, историците които консултират Нешева си имат пристрастия. Както и да е. Изводите на Нешева относно бронзовите балканци (в автореферата наречени Траки) са еднозначни относно връзката им със съвременните българи: Относно връзката между прабългари и "траки" също са еднозначни:
-
Съгласен съм, че има задължителни неща които не могат да се заобиколят. Точно спецификите са обаче нещата които могат да обърнат каруцата. Да вземем например образованието. Напоследък всички - управляващи, опозиция, бизнес и т.н. отчитат, че там е един от най-големите проблеми - няма подготвени кадри. Ясно е, че са необходими реформи. Ясно е също в общи линии какво трябва да се прави, но въобще не е ясно как. Т.е. точно това което казваш - пропорции, скоростта, начина и т.н. И точно тук са националните специфики. Всяка страна си и е решила сама проблема и е настроила системата така, че да работи за интересите и. А начините са много. На едни места едни решения постигат перфектни резултати, на други същите едва кретат или въобще ги няма. Точно тук, пазарът сам по себе си не е в състояние да реши проблема. Причините са прости - пазарните субекти на образователната услуга са ученици/студенти (купувачи на услугата) и образователни институции (продавачи). Бизнесът не е страна по сделката и влиянието му върху нея е само индиректно. С други думи необходими са политики и това е ясно на всички. На всички е ясно, че "невидимата ръка" няма да реши проблема, но никой не знае какви точно политики трябва да се предприемат.
-
Има сектори при които има само частичен пазар и конкуренция. Това са: пари и финансовите услуги, храни, енергия и изкопаеми, пазар на труда, образование и др. подобни. Те са контролирани, подлежат на регулации или се дотират. Не може лесно да напечаташ собствена валута или да откриеш банка. Земеделската продукция в САЩ и ЕС се дотират и за един африкански производител без дотации е трудно да навлезе в тези пазари. Ако решиш да откриеш университет и да печелиш от него в общия случай няма да успееш. Не може да отидеш да работиш в САЩ, а сириецът не може да работи в България и т.н. Т.е. чист свободен пазар има за чадъри, чорапи и др. подобни, но за ключови стоки и услуги такъв практически няма. Има пазар, но в условията на регулации. Индексът измерва концентрацията на богатство в сектори, силно зависими от правителствата. Концентрацията може да се получи по два начина. Първият е при директно облагодетелстване (Русия), вторият - при голяма свобода. При липсата на ограничения (антитръстови, антимонополни и т.н.) силните на деня се обединяват и сами създават условия за облагодетелстване (от мащаб, висок праг за навлизане в бизнеса, регулации трудно изпълними от останалите и т.н.) Това е нещо като ситуацията в Полша и Русия през късното средновековие. В Русия има силна централна власт. От решенията на царя зависи всичко и той "раздава порциите". В Полша е обратно - централна власт практически няма, а шляхтата, гражданите и свободните хора имат огромни за времето си свободи. В крайна сметка за селяните резултатът е един и същ. В Русия царят "раздава" селяните на дворяните и ги закрепостява, а в Полша в резултат на свободите (практически без ограничения от централната власт), магнатите концентрират в ръцете си много богатства и власт при което на свободните селяни е оставена възможността "свободно" да се продадат на магнатите и пак да станат крепостни. Ето опит за обяснение за другия азиатски тигър: Hong Kong: Economic Freedom Belies Crony Capitalism
-
Проблемът е, че всеки един екип, независимо колко е добър, ще има къс хоризонт - 1 мандат. Следват избори и е много вероятно да дойде следващия екип със своята си визия. В този случай има два варианта. Първият е политиките и реформите да са формулирани в надпартийни стратегии. Стратегиите обаче нямат обвързваща сила за правителствата и много често не се спазват. Няма механизми за налагането или изпълнението им. Другият вариант е "екипът" да има сравнително по-дълъг хоризонт от един мандат и тогава отиваме към някаква форма на най-малкото "мека диктатура". Първият вариант не работи при нас, а вторият няма да бъде допуснат от ЕС. Затова и писах, че алтернативата е напускане на ЕС и опит за налагане на някаква собствена визия. Това което може да се направи е да се създадат групи за натиск. Да се следят конституцията, всички стратегии, закони, разни решения и други нормативни документи и всеки път когато управляващите заобикалят или не изпълняват собствените си документи да има натиск отдолу. Всеки път когато предлагат нови нормативни документи, чиято цел е да се облагодетелства някой, да създават хаос или просто са безсмислени, пак да има натиск за отхвърлянето им от обществото. Освен това трябва да "помогнем" на управляващите (пак, чрез натиск) да се изчистят законите и нормативните документи от всякакви вратички, неясни или спорни моменти, които създават объркване и стимулират корупцията или най-малкото отварят възможности за корупция. Това е положението - натиск и преса отдолу, непрекъснато и във всеки един момент. Всичко това докато получим работещи институции, без значение от това кой точно екип ги управлява. Или вместо да чакаме да дойде лидер, че да направи екип който да ни оправи, сами да си създадем екип и да започнем да действаме.
-
Ник, разбирам какво искаш да кажеш, но просто аз не вярвам в приказката за "добрия Цар", който ще ни оправи. Не сме азиатци, имаме друга култура и е много по-вероятно да попаднем, или да си изберем, или да подкрепим диктатор от африкански тип, а не "българския Ли куа ю". Натискът трябва да е към системата, към институциите. Би трябвало поне да се опитаме да ги направим такава, че независимо дали начело им стои Цацаров, Борисов или Искров те да работят с едно и също качество.
-
Безспорно ЕС има недостатъци. Как обаче се развива собствен икономически модел, който да избегне тези недостатъци, каква е алтернативата? Алтернативата е напускане на ЕС и тръгване по свой път. Като знам електоралните нагласи и манталитета на българите, този път ще ни отведе право в обятията на Матушка. Другият вариант е диктатура с всичките очаквани и неочаквани последици. Това отчиташ ли го? Колкото до "модела на свинските черва". Любимият тук Сингапур, да не би да е еталон на противното? 50-60% от икономиката му е собственост на държавата и/или контролирана от нея. Освен това Сингапур е на четвърта позиция в crony-capitalism index на The Economist (на първа е Русия), а Германия е последна от изследваните страни. Да, колкото и парадоксално да е, в Сингапур по някакъв странен начин са успели да съчетаят високото държавно участие в реалния бизнес с висока степен на икономическа свобода, но са азиатци - друг манталитет, друга култура и т.н. Ако ние копираме модела им 1:1, ефектът за нас ще е унищожителен. Свинските черва на ЕС ще ни се видят рай.
-
Темата е за икономическото развитие на България. Анализирането на чуждия опит е полезно, но не трябва да се забравя, че механичното копиране на този или онзи опит по-скоро може да донесе вреди отколкото ползи. Чилийският или сингапурският опит са интересни, но поради много фактори са неприложими (като комплекс от мерки) в България. Тази попара с механично копиране на чужд модел (този на СССР) в неговата цялост (без отчитане на българските особености), вече сме я сърбали и резултатите са видими. Самоцелното заимстване на отделни елементи от една или друга система, без да се отчита как ще се съчетаят нововъведенията в Българи пак ще донесе повече вреди. Ние трябва да намерим собствен път, съобразявайки се с ограниченията и рамката в която сме се поставили - ЕС. В тази връзка е задължително да поставим държавата под върховенството на правото и закона и да се придържаме към демократичното управление и ценности. От там нататък лепенето на етикети по конкретни политики: леви, десни, либертариански, консервативни, социалистически или някакви други е излишно и само помпа разногласия и пречки пред безпристрастното анализиране и прогнозиране на ефектите от тези политики.
-
Според мен, вероятността това да е мотивацията за тази титла е малка. По-скоро става въпрос за случайност. Въпреки, че Асен, Петър и Калоян най-вероятно наистина са власи, титлата крал (цар) на власите е абсолютно безсмислена за тях. Първо, власите са пръснати по целите балкани - от Адриатика до Черно море и от Дунав до Тесалия и предградията на Константинопол, но никъде не са мнозинство. Второ, районите които заемат не са постоянни - днес са тук, утре ги няма и са заминали някъде другаде. Абсурд е подобна титла да бъде призната от всички власи на балканите, а за останалите народи тя не означава нищо. Например, ако Калоян е "крал на власите", но за такъв го признават само мизийските власи и утре те решат да се преместят някъде другаде, той и да остане в Мизия с някаква дружина губи легитимност. Владетелят на номадите върви с номадите. Първоначалните претенции на братята са ни по-малко, ни повече от "короната на гръцкото царство". Виждат обаче, че тази амбиция е нереалистична и се целят в следващата възможност - цар на българите. За разлика от власите, българите са уседнали, заемат някакви територии и е ясно на какво точно си владетел. Инициативата е на папата. Той знае от многобройните западни свидетелства, че "Калоян е влах", но в същото време знае, че той, а преди него и братята му се обявяват за български царе (императори). В първото писмо папата избягва обръщение и титла, Калоян е "благородния мъж Йоаниций". В писмото "българи" не се споменават изобщо. Няма и "власи", но за сметка на това Калоян е изчеткан: "твоите предци са произлезли от благороден род на град Рим и че ти си получил от тях благородна кръв и чувството на искрена преданост". Т.е. Калоян не е просто влах, който води произхода си от някакви римски овчари, а директен потомък на "благороден род от Рим". Ясно е, че папата е готов да му даде някаква титла свързана с власите. Тази титла обаче по това време е абсолютно безсмислена. Калоян приема топката и без да опонира заявява в отговора своите претенции - "Аз, Калоян, император на българите и на власите". Защо на "българите и власите", а не само "на българите"? - Защото не иска да спори с папата по този въпрос. На него му е все тая дали ще е цар "и на власите", важната титла е "цар на българите". С други думи "Цар на българи и власи" го устройва перфектно. По нататък в писмото той подробно се аргументира защо точно има право да носи титлата "цар (император) на българите". За "и на власите" нищо не споменава. Първо - не го интересува и второ ясно е, че папата така или иначе предлага и е готов да даде подобна титла.
-
И из винаги съм се чудил от къде идва всичко. Едни искат българите да са сармати, но и чисти арийци и ако може да говорят на език от славянската група. Други искат да са траки и бутат всичко в един кюп. И при едните и при другите славяни изобщо няма. Засега обаче автохтоннците бият и са с едни гърди напред. Всички генетични проучвания показват, че при автозомните резултати на степняците, без изключение присъства източно-азиатски компонент и евентуално някаква степен на монголоидност: При това, видно от картинката "източноазиатските гени" при древните скити и сармати са по-добре застъпени отколкото при западни, съвременни тюркски говорители. Става въпрос за западните скити. Източните скити въобще няма да ги отразяваме, защото по отношение на източноазиатските генетични маркери бият узбеки, уйгури, тюркмени и татари. Та така, готино е да си скит, но е срамно да си тюркоезичен, обаче пък е и срамно да имаш "азиатски гени". Изводът? - Да живеят автохтонистите, при тях този проблем го няма.
-
Преодоляването на капана на средните доходи е изключително трудно. Има сфери които без проблем могат да работят и при високи и при ниски цени / доходи. Това са например услугите предназначени за вътрешния пазара. Ако една фризьорка обслужва сега по 10 клиента на ден при средна цена 10 лева на клиент, при повишаване до доходите тя може да извършва спокойно същата работа, но вече срещу 20-30 лева на клиент и ще създава 2-3 пъти по-висок БВП при една и съща работа преди и след повишението на доходите. Нещата обаче са коренно различни при производството на стоки и услуги предназначени за външни пазари. С други думи преодоляването на капана изисква цялостно преструктуриране на икономиката. В новите условия една камара индустрии няма да имат място - например голяма част от съществуващата шивашка / текстилна промишленост, половината от производителите от автомобилния клъстер и т.н. Капанът затова е капан защото от една страна заплатите ни са безкрайно високи например за развитие и поддържане на текстилна индустрия и безкрайно ниски за развитие на услуги базирани на Data Science (пак примерно).
-
Аз да питам - след като твърдиш, че "Нищо славянско няма" би трябвало да имаш някакъв "славянски еталон" и при сравнение с него да отчетеш липси. Какъв е "славянския еталон"? Каква археология очакваш от славяните заселили балканите?
-
Какви факти? Имаме проучване на населението на балканите през неолита и бронза. От него може да видим, че бронзовите балканци имат определен, специфичен генетичен профил. В проучването, автозомно бронзовите балканци се поставят на плота някъде между съвременните италиански популации и европейските неолитни фермери, а не върху съвременните балканци: българи, гърци и т.н. През желязото разликите стават още по-големи. Балканците отиват на плота върху днешното население на Сицилия. Някъде на същото място се позиционират и микенците. Ето ти и данни от проучването на югоизточна Европа. С други думи още тук ти се къса връзката между бронзовите балканци и съвременните популации. На първо място бронзовите балканци са различни от съвременните. Между бронза и желязото разликите вместо да намаляват се увеличават. Освен това през бронза доминираща е Y-DNA I2a2. Според проучването на съвременните българи днес тази група има честота от 1,7%. Дори и всички носители на тази група да се докажат, че имат произход от балканския бронз (нещо малко вероятно) това все още е нисък резултат. Масовите съвременни български групи през бронза все още липсват или поне засега не са открити. С други думи връзката между съвременните популации и бронза се къса и по Y-DNA. В проучването хората ясно са казали, че за да се разбере произхода на съвременното население тяхното изследване не е достатъчно, а е необходимо изследване на проби от желязото, античния период и средновековието. За тях произходът на съвременното население все още е НЕИЗВЕСТЕН. По принцип за мен "траките" са част от античното население на балканите преди римския период и то с най-голяма древност до около 1000г. пр.Хр.., При това за последните е по-правилен израза прото-траки. За по-древните популации нямаме никакви основания да ги свързваме с траки, маки, даки и т.н. исторически народи. Освен това според мен е абсурдно цялото балканско пред-римско население да се слага в един кюп. Ако ще им слагаме един етикет, защо траки, а не мизи, даки, пеони, македони или илири? Имаш ли някакво основание да ги обединяваш под един знаменател? Засега нямаме някакво сериозно изследване върху железните балканци, но това което имаме до момента най-малкото не дава основание да приемем доминантна приемственост. Т.е. да направим извод, че основно сме генетични наследници на траките. Следващи проучвания могат и да преобърнат представите и действително да се докаже, че субстратът за който се говори в "славянското проучване" наистина са траки (част от пред-римското население), но много по-вероятно е да се окаже, че субстратът е формиран в по-ново време (през римската епоха) от наследници на траки, маки, даки, мизи, илири и др.. + келти, готи, гърци, преселници от Италия, от Анатолия, от Сирия и т.н. Т.е. в този случай да няма никаква пряка културна приемственост с който и да е от тези народи и да няма общ език, различен от гръцки или латински
-
Какво да кажа Фружине. Това е само хипотеза, но мотивите ми са следните: Славония, Словения и Словакия са сравнително късни наименования, собствено употребявани от славяногласни. В най-ранните документи на гърците и западняците (вероятно под гръцко влияние) се "склавеносв" наред. В чуждите източници (латински и гръцки) склави са сърби, хървати, разни балкански склави, източноевропейски (от руските територии), моравците и т.н. За сърбите например е доста устойчиво и изразът се употребява до сравнително късен период. Т.е. за латинските и гръцки автори терминът "склавени" еднозначно е етноним и то събирателен. Склавени са и тези и онези и другите, поне да момента в които самите те не заявят какво точно са. В същото време , в момента в който разните "склави" получат възможност и имат собствена политическа автономия или независимост в домашните документи склавите изчезват и се появяват сърби, хървати, чехи, моравци, поляци и т.н. Аз не знам и не съм чул за поне едно ранно склавинско формирование където собствените му владетели да се титулуват княз, деспот, войвода или нещо друго на "словените". Владетелите които в латинските източници се определят като дук, комес и т.н. sclavorum, сами се определят като князе, жупани и т.н. на сърби, хървати, и т.н. , но не и на словени За сметка на това в домашните източници се среща определението "словенски език". Т.е. за ранните латински и гръцки автори терминът "склавени" еднозначно е етноним и то събирателен. Склавени са и тези и онези и другите, поне до момента в които самите "склавени" не заявят какво точно са. За сметка на това още в момента в който получат някаква възможност да декларират какви са, това "склавените" се декларират с някакъв друг етноним., различен от "словени" Всичко това ме кара да мисля, че при ранните славяни има различно третиране на езика и етнонима. Човек може да е сърбин и да говори на словенски, може да и хърватин и пак да говори на словенски, обаче самият той да не се чувства словенин и да е такъв само в очите на чужденците и ограничен кръг собствени интелектуалци. Според мен не е случайно, че днес етнонимът е запазен при словенци и словаци. Това са народи които никога не са имали политическа самостоятелност за да може да заявят какви точно се чувстват. Вековното "словеносване" от заобикалящите ги чужденци обаче ги е накарало в един момент да приемат и те самите това етническо име.
-
Аз не твърдя подобно нещо. Писах вече, че според мен думата "словЕН" възниква като прилагателно. Тя служи като качествен определител за субект или обект, подобно на дървЕН, болЕН, годеЕН, негодЕН, грамотЕН, неграмотЕН, чудЕН, грозЕН, удобЕН, неудобЕН и т.н. За какво са използвали тази дума славяните? - един господ знае, но е много вероятно това да е била дума описваща езика на тези славяногласни които са имали вземане-даване с носители на други, чужди езици. Хипотезата се потвърждава от факта, че гръцката "склавенос" е точно копие на собственославянската "словен", естествено пречупена през гръцките фонетични и граматични особености. Етнонимът или по-точно екзонимът според мен е изобретение на ромеите. Те чуват някаква дума и я лепват като общ знаменател на новите варвари със сходен език и бит, които се появяват покрай границите им. Механизмът е същия при който на пловдивчани е лепнат етикета "майна". Чули околните, че местните на всяка втора дума употребяват майна и всички пловдивчани стават "майни", при това без изобщо да е задължително самите "майни" да се определят така. Самите "славяни" нямат нужда от подобен широк етноним. Напълно нормално е обаче да имат нужда да опишат езика си като "словен език" при отношенията с чуждоезичните при това без самите те първоначално да се чувстват като "словени". Пример в съвремието са думите "английски", "мандарин" и т.н. Човек може да говори само и единствено на английски или мандарин и така ще си определи езика, но не е задължително да определя себе си като "англичанин" или "мандарин", а може да има съвсем различен етноним. Като етноним най-вероятно думата навлиза в българския език под въздействието на славяногласни или двуезични византийски интелектуалци вече осмислена не като прилагателно, а като съществително име. В подкрепа на тезата е факта, че в старобългарски думата е известна само с дублетната си форма "словенин". На южнославянска почва се образуват една камара такива дублетни форми - словен/словенИН, господ/господИН, боляр/болярИН, блъгар/блъгарИН, стопан/стопанИН и т.н. и всички са съществителни имена. На гръцки "склавенос" също е съществително име. Т.е. под въздействието на гръцкия език славяногласните интелектуалци осмислят "словен" не като прилагателно, а като съществително име - етноним и някъде по това време се създава и дублетната форма словенИН. Дали думата "словенин" е имала широко разпространение на балканите като етноним? Съмнявам се, че извън книжовните среди тя а имала някакво широко разпространение. Т.е. хора които да се определят "ние сме словени". Цялото объркване идва от факта, че масово лингвистите търсят етимология на съществителното "словенин", без да отчитат възможността преди това да е имало прилагателно име "словен" от което да е тръгнало всичко. От формата "словенин" - ед.ч. няма как да произлезе "склавен", ето защо се налага етимологията на гръцката дума да се извежда само от формата за мн.ч. "словени". Формата "словинин" затруднява също и прякото етимологизиране на думата от "слово" и се налагат какви ли не гимнастики за да се обясни произхода на "етнонима словенин"
