Atom

Трябва разбира се. И какво не е наред, какво те смущава? Думата и производните и се срещат на стотици места в старобългарската литература. Българинът от 10 век сигурно всеки ден е слушал или изговарял думана "цясар" и производните и. Пример - молитвата "отче наш" Отьчє нашь, ижє ѥси на нєбєсѣхъ,да свѧтитъ сѧ имѧ Твоѥ,да придєтъ цѣсарьствиѥ Твоѥ,да бѫдєтъ волꙗ Твоꙗꙗко на нєбєси, и на зємли. Ето например една страница от Супрасълският сборник, може да се убедиш сам: На шестия ред пише - бѫ-(от предния пети ред) дѣмъ цѣсарь҆ства небесъскаа҅го На ред 11 - Цѣсарьствоуѭ҄҄҄штоу дек҄ию҄· ри- на ред 15 - по вь҆семоу цѣсарьствоу своѥмоу

Думата е славянска. От кого и как я вземат славяните е без значение. И какво чудно има? По някое време официален език става славянския и всичко минава на него. Толкова ли е сложно? Хайде пак пример: Това е от официалният сайт на британското посолство. И какво сега - Уау, британците взели титлата си от българите. В официален документ на британското посолство титлата е "Кралица", няма Куин, муин? Уау дошли и питали българите в опинци, "О байно кажи как да се нарича титлата на британската владетелка, само човек с опинци може правилно да каже" Естествено нищо подобно. Никаква титла не взема от българите Елизабет или който и да е друг британски владетел и даже не е задължително който и да е от кралския двор да знае думата "кралица". Просто текста е писан на български език и се използват думи от същия този език. Ако британския посланик говори на български, пак ще използва думата "кралица", а не нещо друго. Толкова ли е сложно, че не може да се разбере. Използва се славянски => използва се славянската дума т.е. титлата е цар използва се гръцки - василевс, ако се използва друг език - друга титла.

Не само средновековните - така е почти до началото на 20-ти век. Объркването настъпва когато думи от руския език масово започват да навлизат в българския. И тогава започва едно голямо чудене - кой е цар и кой император. До тогава всичко е еднозначно - всяка призната имперска титла за българите е цар и толкова. Старите български и византийски, новите австрийски, руски, френски... - всички са царе. При другите южни славяни, които не са претърпели толкова силно руско езиково влияние, нещата си остават така както са били в българския език допреди 140 години. Ако един сърбин, хърватин или дори македонец надникне във форума и прочете темата ще се чуди за какво точно спорим.

Точно така - навлиза директно в езика на балканските славяни. По времето когато славяните се появяват на Дунавския лимес, римските императори имат по една камара титли. Кичат се със какво ли не, като единственото изключение е Рекс и съответно Василевс. Причината е проста - римската империя все още формално е република и двете думи са табу. Например Юстиниан е IMPERATOR CAESAR FLAVIUS(PETRUS SABBATIUS) IUSTINIANUS ALAMANNICUS GOTHICUS FRANCICUS GERMANICUS ANTICUS ALANICUS VANDALICUS AFRICANUS PIUS FELIX INCLITUS VICTOR AC TRIUMPHATOR SEMPER AUGUSTUS. Или съкратено само Augustus, или само Caesar, или само Imperator Първоначално славяните около Дунав попадат в някаква смесена германо-романска езична среда. Това проличава от славянските думи свързани с християнството и заимствани в този период - църква, олтар, кръст и т.н. Именно в такава среда е заета думата Цязар. Що се отнася до езика на другите балкански славяни - да имат я всички. На сръбски и хърватски например Юстиниан все още си е цар, а римската империя "римско царство" Това например е от сръбската Уикипедиа: А това от хърватската: Естествено освен римската империя има и други империи. С течение на времето в сръбския език се натрупват и други царства:

Грешката е моя. Войниците на Йоан Владислав, а не на Самуил. Сведението е от описанието на битката при Сетина. ГИБИ 6, стр.290,(номерът на страницата е в горния ляв ъгъл)

Стига с това хващане за думите. Симеон иска ни повече, ни по-малко от титлата на на римския император. Оня който владее в Константинопол и около него. Дали титлата ще звучи в различните езици като "βασιλεύς Ῥωμαίων", "Kaiser der Römer", "imperator Romanorum" или "Цар на гърците" е без значение. Важен е смисъла, а всички тези термини маркират едно и също понятие. Нито една от двете думи не е важна сама по себе си, а съдържанието което се влага в съчетанието от двете думи. Думите взети като лексикални единици сами по себе си нямат значение. Колкото и да им се иска, владетелите нямат монопол върху езика. Всеки език се развива по свои собствени правила. Например за човек от 9-10 век терминът "цясар на ромеите" е пълна безсмислица. Българите не използват думата "ромеи" и винаги я заменят с "гърци", а самите ромеи по това време не използват думата "цясар". Т.е. нито ромеите нито българите биха разбрали за какво става въпрос. По същия начин "василевс на гърците" е нещо като нищо и няма да се приеме еднозначно като еквивалент на "βασιλεύς Ῥωμαίων". В гръцкия език думата василевс не е запазена марка за императора. Това е монарх изобщо - василевси са библейските владетели, иранските, чат-пат арабските и т.н.. От гледна точка на лингвистиката и в тесния си смисъл, думата дори не е равнозначна на император. Латинската дума "император" се превежда на гръцки като "автократор", а последната на български като "самодържец". Колкото до българите, то 90% от съвременниците на Симеон като чуят василевс най-много да помислят, че става въпрос за някакво име. Оставете лексикалните гимнастики и вижте главното. А то е, че Симеон иска не каква да е титла, а съвсем конкретна - точно на този който владее в Цариград. Между другото, същото нещо се повтаря при Петър и Асен. Братята не искат от Барбароса някаква имагинерна титла - цар, кайзер, император или василевс, а желанието им е да получат точно титлата и короната на "гръцките императори".

Никой нищо не е избирал или поне ние не знаем какво е избрал и как точно се е самоназовавал Симеон. Теоретично, като много начетен е възможно това да е била и титлата "август", "принцепс", "вселенски спасител" и т.н. Каквото е да е избрал обаче, поданиците му са го осмислили и разбрали много добре , всеки на своя си език. Така за елиноезичните е ясно, че той е "василевс", за славногласните "цязар",но е напълно възможно за романоезичните да е бил "императ", а за албоноезичните "перандор" Със сигурност обаче в писмата до Лакапин писани на гръцки език, Симеон е използвал гръцката дума "Василевс", а не славянската "Цясар/Цар". Ако в гръцкия текст стоеше титлата "Цар" без превод, а просто изписана с гръцки букви - Τσαίσαρ / Τσάρος, нямаше да има никаква съответна реакция. В главата на Симеон най-вероятно не е била някаква титла каквато и да е, а точно титлата на римските императори, без значение кой на какъв език, как я произнася и с какви точно думи си служи.

Съмнявам се, че формата "цар" е съществувала в края на X век. Самуиловите войници все още използват старата форма.

Естествено, че това са различни думи. В поста ви ставаше въпрос за "Международното признание или непризнание на титлата на българските владетели". Мисълта ми е, че признанието не става с декларация от рода на "признаваме ви титлата Цар (точно тази дума)", а когато започнат да го титуловат по тяхному - "император", "василевс", "цезар", "кайзер" и т.н. Напротив, ако в документа на съответния език (примерно латински) се използва оригиналната дума, напр. Kagan, Tzar и т.н е очевидно, че става въпрос най-малкото за избягване на открито признание на дадена титла като еквивалентна на "император". Например официалната титла на Елизабет е Queen. На български си превежда като Кралица => ОК - признаваме и титлата. Ако я титуловаме като "княгиня" това е открито непризнаване. Ако обаче само английските владетели наричаме Куин и Кинг, а всички останали "крале" и "кралици" е очевидно, че има някакъв проблем и избягваме открито да признаем или непризнаем английската титла за еквивалентна на кралска, царска, княжеска или каквато и да е друга.

Разбира се, че няма никакво значение. Все пак в превода на титлите ясно проличава дали една титла е призната или не. Например титлите Цар-Василевс-Император са еквивалентни. Ако българските извори използват за някой владетел титлата "цар", латинските за същия владетел използват "император", а гръцките "василевс" е очевидно, че титлата е призната от всички. Същото се отнася и за крал-рекс-кинг-роа и т.н. Например сръбските царе са Душан и Урош. Българите обаче очевидно не признават царската титла на втория. В Борилов синодик Душан е "цар", но Урош е само "крал".

Думата "цар" съществува още с идването на славяните на балканите (под формата цязар). Така те наричат биг-боса в Константинопол (на славянски Цариград) В западните източници Крум и всички след него (без царете) са крал (Rex). В папските документи например Борис винаги е Rex (крал) за разлика от владетелите на сърби, моравци, хървати и т.н. които са дуксове, комеси и т.н., но не крале. Изключение прави само Светопулк. В началото той е комес, след това принцепс и едва в последната 1/3 от управлението си става Rex (крал) Това не е точно така. И двете титли отначало се отнасят за "народ". В същите западни източници например Борис е крал на българите.

Евристей горе много добре е обяснил за многото титли на султана, включително и титлата "римски император" - Kayser-i Rûm. Да погледнем и собствените си документи. В официалните документи написани на български език от възраждането, турският султан винаги е Цар когато става въпрос за неопределено лице и Негово величество Султан или/и Цар (името) когато става въпрос за конкретен султан. В този форум многократно е писано, че Цар и Император в езика на българите до края на 19 век са синоними. В официалните документи на български език правителството е "царското правителство", "имперското правителство", "честното правителство" или по-рядко пълното наименование - "честното имперско правителство". Естествено използват се и синоними - "високата порта", "отоманското правителство" и т.н Държавата е "Отоманската държава", "Отоманско царство", а поданиците "отомански поданици", а след младотурската революция и "отомански граждани" Например в в чл. 1 от проекта за Устав на екзархията е записано: Първото от изискванията към Екзарха е да бъде "роден поданик на Отоманското царство", а второто да е родом Българин Или пък да вземем друг документ - Правилника на Народната Федеративна Партия (българска секция). Там е записано, че член на НФП(б.с.) може да бъде всеки българин, отомански гражданин, навършил 20 г., който възприема партийната програма и се числи към една от местните организации" Друг документ - "Програма на съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава". Ето част от съдържанието му: Естествено в документите които нямат официален характер, т.е. журналистически статии, дописки, художествена литература и т.н. се използват всякакви наименования, определения и синоними. Там държавата и властта вече не е задължително да са строго "отомански", нито "имперски" или "царски"

Ех, би трябвало да е така, а дали е така? Ето едно изказване на Божидар Димитров: Да, обаче не всички историци са съгласни. Ето пример за оборване на твърдението на Б. Димитров, от............ самия Божидар Димитров:

Историята си е история. Колкото да въртим и да сучим няма да я променим. По-важно е как се отразяват на съвремието днешните интерпретации на историята. В живота на един човек има всякакви неща - има трудности, но има и положителни моменти. По принцип човешката психика е устроена така, че в течение на времето индивидът да "забравя" отрицателните моменти и емоции. Това е защитен механизъм, който предпазва психиката ни от претоварване и изгаряне. Ако го няма този механизъм, в един момент като се обърнеш назад ще изплуват само черни, отрицателни спомени. С натрупването им, човекът ще загуби вродения си оптимизъм и спира да вижда смисъл - защо му е да живее и да прави каквото и да е, като в бъдещето го чакат все същите отрицателни емоции. Ето защо този защитен механизъм е жизнено важен за индивида. Типичен пример за действието на механизма е казармата или раждането. И в двата случая травмиращите спомени избледняват и човекът си спомня да тези периоди и събития ако не изцяло, то по-скоро положително. Робофилията има точно обратното действие. Това е стремеж в колективната памет на народа ни да остават само най-черните и отрицателни моменти, а всичко положително да се забрави. И не става въпрос само за "турското робство". В колективната менталност на българите плуват още един куп робства - "византийско" , "двойно" (турско+гръцко), "фашистко", "комунистическо", а напоследък гледам разни апокалиптици да насаждат и образа на съвременното "либерално" или "либерастко робство". Натрупването на отрицателни емоции води индивидите до самоубийство или най-малкото да апатия. Робофилията вече направи българския народ апатичен, а дали народът ни ще се самоубие?...... - все още има шанс да го избегнем. За наше щастие и въпреки всичко, нещата не зависят от турците, ЦРУ, комунистите, руснаците, американците-империалисти или ДС, а от нас самите.

Не мисля така. По-голямата част от стопанският елит на Рум миллета не се интересува от национализма. Тези хора стават космополити, които се пръскат по света. Същото става и с елита на другите немюсулмански османски общности - евреи, арменци, левантийци и т.н. Към втората половина на 19 век стопанските елити или са напуснали окончателно Османската империя или имат позиции и тук и там и във всеки един момент могат да напуснат. Двигател за националните движения са същинската средна класа т.е. долната и максимум някои индивиди от средна част от тази прослойка. Показателно в това отношение е, че към 1900г. икономическото състояние на Гърция е сравнимо с това на България. Т.е. ползата от богатствата на Рум елита за елините и Елада е минимална.

Така е прав си. По принцип в Османската империя елит няма - или поне няма наследствен елит. С изключение на османската династия всичко останало е преходно. Издига се някакъв индивид и след 2-3 поколения наследниците му претърпяват упадък или просто изчезват и фамилията му спира да се споменава в източниците. Едва през 19 век има някаква приемственост. За рум милета също си прав. В османската империя средната класа е в излишък, даже империята е в състояние да извършва "експорт" на средна класа и да "подпомага" чуждите икономики. Обаче тази средна класа си остава до края османска. Независимо дали става въпрос за православни (рум), арменци, евреи или левантийци, за тези хора или поне за горната част на средната класа националните рамки са тесни. Те не се интересуват от пряко участие в управлението на национални държави и ако участват с нещо това е единствено парично подпомагане и дарителство. Виж например фамилиите на Тъпчилещов, Робеви - през възраждането няма град, село или паланка които да не се обръщат към едните или другите за помощ. След освобождението тези фамилии изчезват от политическия и безнес радар. Същото се отнася обаче и за гърците. Това, че езика на елита на рум милета е гръцки не означава, че тези хора автоматично стават елини. Не, новата държава Елада също е тясна за тях и те си остават космополити - наследниците им плъзват по целия свят, а в България и Гърция започва да се формира съвсем нов елит и средна класа.

Маке, не знам как с термина "османско владичество" се манипулира историята и с какво това помага за "изчистването" на името на Турция. В учебниците по история си присъстват и кланетата, и религиозната дискриминация, и кръвния данък, и потурчването и всички "екстри" на османската власт. При това тези неща се знаят от всички българи и няма сила която да промени това разбиране.Пример е българската Укипедиа, която отразява националния ни мироглед. Бърза справка показва, че само един от аспектите на османската власт, а именно ислямизацията е разгледан доста подробно: Страница за Устава на българската екзархия обаче няма, а на страницата Българска_екзархия има две думи на кръст: "В устава и са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и изборност." Под статията е даден линк към някакъв устав, Ето това е манипулация. Манипулаторите обаче на са създателите на статията, а робофилите които за замели истината за устава под килима. Самите създатели на статията и редакторите на Укипедия няма как да знаят това, тъй като информацията липсва от учебниците по история и въобще от националния ни мироглед. В какво се състоят манипулациите 1. Документът който е цитиран под статията е "Устав за управлението на българската екзархия. Цариград, 1870". Това всъщност не е приетият на събора Устав, а проект който е отпечатан предварително и е разпратен по всички български земи за запознаване и обсъждане. 2. За голяма изненада на съвременниците проектът не е приет 1:1. На събора има ожесточени дебати и устава търпи редица промени. В окончателния Устав е прието, че Законодателен орган на Екзархията е народният екзархийски съвет (събор) който се свиква на всеки 4 години. Висши изпълнителни органи са Св. Синод и Екзархийският съвет, които имат служебен период от четири години. Начело на двата изпълнителни органа стои Екзарх, чийто служение също е мандатно. Всички длъжности в Екзархията, като се започне от писар в някоя селска църква, през селския поп, та до самия Екзарх са изборни. За сравнение днес църковен събор се свиква тогава когато реши Синода - през ония времена българите са предвидели това да става на всеки 4 години. Днес патриархът е пожизнен, а в този Устав е предвидено на всеки 4 години да има нови избори. Днес писарите и поповете се назначават и никой не ги избира и т.н. Уставът на Екзархията показва едно общество с демократични и републикански ценности в най-чист вид при това в една от възможно най-закостенелите и консервативни институции - църквата. Нищо подобно няма нито при руснаците нито при гърци или които и да е други православни или католици. Всичко това обаче е заметено от робофилите по простата причина, че от роби подобна зрялост няма как да се очаква. После защо сме нямали Магна Харта и традиции? - ами ние си ги имаме, но не искаме да ги видим. Защо - защото за нас робството е по-важно от демократичните, либерални и републикански стремления на дедите ни.

Фружине, може ли поне една от темите да не засяга Русия? За мен един от най-светлите моменти от българската история е възраждането. Всичко постигнато през този период е плод на усилията на целия народ. Робофилията обаче зачертава периода. За робофилите Левски, Ботев и другите възрожденски имена са изключения - няколко десетки пробудени роби и до там. Знаеш ли например Фружине какво означава за един религиозен, почти средновековен човек (каквито са били българите в началото на 19 век) да бъде отлъчен от православието и обвинен за схизматик, еретик и т.н.? Знаеш ли какъв риск е това за един свободен човек? А за роб? Дедите ни са пренебрегнали всичко това и са извоювали църковна независимост - сами въпреки съпротивата на абсолютно всички, включително и на твоите любими руснаци. И това не е дело на няколко десетки пробудени роби, а зад него застава почти цялото българско население. В моя роден град през този период (по времето на османската власт) са построени три църкви и 4 училища. Църквите все още са си там, едно от училищата също и дори функционира като училище - оригиналният надпис за построяването си стои над входната врата. Строежът на сградите е изцяло дело на местните хора, а не на властите. Не само това - организацията по функционирането и финансирането на тези институции се извършва през цялото време пак от същите тези хора. И това не е дело на няколко пробудени роби - зад каузата застава цялото население. на града. Имаш ли представа Фружине какво съдържа първия Устав на Екзархията? Възможно ли е според теб този документ да е дело на роби? Този финален акт на усилията на цял един народ не е дело на 2-3 души, а зад него застава пак цялото население. В историята на всяка територия или народ има поредица от събития, факти, деянията на разни личности и т.н. Националният разказ (или учебникарската история) преувеличава някои от тези събития и факти, омаловажава други, а трети направо замита под килима. Акцентирането върху робството отрича възраждането, омаловажава го, а някои от фактите направо за заметени под килима. Причината е проста, на робофилите не им изнася българите да вземат нещата в собствените си ръце. Ние не трябва да сме способни на собствени действия, а да сме наследници на роби - подвластни на чужда воля. Разбирам, удобно е някак си, но мен не ме устройва.

В източна България, тъй като има много тюркоезични колонисти, цялото население щеше да мине на турски език. То и без това маса християни се тюркизират езиково - гагаузи има в североизточна България, в Одринско, западна Тракия и т.н. В западна, българският език ще се запази. Обаче няма да звучи като сегашния, а нещо като македоно-торлашки с още по-силни турски заимствания. Албанците щяха да са на много по-широка територия отколкото сега. Заради религиозните различия с останалите албанци, в реалната история православните албанци извън самата Албания се асимилират масово. Това може да се проследи най-лесно в Македония и Гърция, където в началото на 19 век има една камара албански християнски селища, а в края на века албанците християни по тези места са на изчезване. При масова ислямизация този процес се затруднява страшно много.

Очевидно е, че на основния въпрос - "Действително ли България и българите са ощетени от Историята?" не може да се отговори. Историята е такава, каквато е. При друго развитие можеше да е много по-добре, но е възможно и да нямаше българи изобщо, а сега една част от нас да са румънци, друга сърби, а останалите гърци. Или всички накуп да станем югославяни или балканци, по примера на италианския национален синтез, или..... опции много. Ето това е главния въпрос. Робофилията нанася огромни щети върху съвременните българи. Липсва ни вяра в собствените ни възможности - ами нормално, от наследници на роби не може да се очаква нищо. Търсим причина за неуспеха ни не в нас самите, а някъде навън - виновни са ни винаги американците, руснаците, комунистите, ДС, турците, ромите..... Пак е нормално, от робът не зависи нищо. Загледани в миналото се отказваме от бъдещето си.

Нацията ни се формира синхронно с повечето европейски нации, а гърците даже изпреварват в това отношение повечето нации в Европа. Например в средата на 19 век полската нация все още е само в главите на интелигенцията и шляхтата. При едно от поредните въстания организирани от шляхтата за "национално освобождение на поляците" австрийският император противодейства като просто обещава свобода на ...... полските селяни. Резултатът е т.н. галицийско клане: Сега някои украинци твърдят, че въстаналите селяни били украинци и затова се противопоставят на поляците, но истината е, че макар и въстанието да обхваща и т.н. греко-католики , т.е. унияти които можем да причислим към русините, най-голямо участие в клането вземат римо-католиците, т.е. оригинални католици, които по-скоро можем да определим като поляци. В края на краищата каква националност имат селяните извършили клането е пълна мъгла за самите селяни: В горния пример човекът не е знаел, че е поляк преди да почне да чете и това го заявява в края на първата световна война. Как са се самоопределяли дедите му в средата на 19 век сигурно никой не може да каже.

Добра тема. Дали е робство или не зависи от значението на думата. В тесния, социален смисъл категорично не, в по-широкия, най-вероятно да. Алтернативата обаче не е съдбата на западна Европа, а тази на средна и източна. А там е ясно какво става. Малко след като ние падаме под турска власт на изток от Елба се разгръща явлението "второ крепостничество". Това второ крепостничество наистина се доближава до робството и то в най-тесния смисъл на думата: При това, явлението обхваща целия регион - православни, католици, протестанти - няма никакво значение кой каква религия изповядва. При тази ситуация около 80+% от населението се превръщат в истински роби или в най-добрия случай полуроби. Тъй като няма свободни хора, няма и собствена средна класа. В средна и източна Европа тази ниша се запълва от "чужденци" - евреи, западняци или османски поданици. Тъй като средната класа е "чужд" елемент тя е изключена от вземането на политически решения. Т.е. съдбите на населението се определят изцяло от елита. В 18 - 19 век елитът може да реши да въвежда "просветен деспотизъм" подобно на Дания, но и да подходи абсолютно безотговорно като този в Полша. Едно от условията западът да помогне на балканите е унията между двете църкви. В реалността османското окупиране на балканите спира униятството и то губи своята почва.При тази алтернатива със сигурност християнската общност ще се разцепи на "унияти" и православна опозиция. Как ще се развият процесите по-късно един господ знае. При всички положения обаче националните движения и определения няма да са това което са сега.

Ами виж каква класификация се използва в проучването. Имената на групите непрекъснато се променят, тъй като се откриват нови връзки и зависимости и така се променя представата коя група от коя произхожда и кой на кого е наследник. Българите сме предимно I2a1, а не I2a2 Най-вероятно в страницата на Българският ДНК проект записът е стар и не отразява новите открития, докато проучването е съвсем ново. Това е съвременното дърво на I2 А това е продължението на дървото, специално за I2a2 Проучване на българското Y-Dna може да се намери тук: http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779 Ето картинка за разпределението на Y Dna "I" сред българите от проучването в горния линк: 20,2% от българите са I-M423(Червените стрелки). Справка горе в дървото показва, че това е I2a1b. В проучването със старите кости има една проба I2a1 през мезолитна Сърбия. През неолита и бронзовата групата не е засечена. 1,7% от българите (сините стрелки) са I-M223. Справка горе в дървото на I2a2 показва, че става въпрос за I2a2a Групата е добре разпространена още от мезолита. В същата култура където е открита пробата I2a1(Iron_Gates_HG Serbia) има 5 проби I2a2 През бронзовата епоха I2a2 доминира - 60-70% от пробите са I2a2, а днес ..... 1,7%

Фермерите (преобладаващо G2a) са стеснени от степните разбойници, които специално тук, в България са 70% I2a2. Тези първи нашественици обаче на свой ред са редуцирани. Ако говорим, че G2a са "'намалели доста", то същото важи с три пъти по-голяма сила за I2a2. Сравни 4-5% G2a и съответно 1,7% I2a2 - това са данните на съвременните българи. Е1b1 се появява в Европа с Cardium pottery. Най-старите проби са от същата култура - една от Испания, и една от Хърватия - южна Далмация, на границата с Черна гора. Кога се разпространява групата не е много ясно. Повечето от съвременните европейци са подгрупа Е V-13, която възниква преди 7800 години, но огромна част от тези Ev13 имат мутацията CTS5856, която е сравнително млада и се оценява на 4100г. Т.е. мутацията се появява в един индивид преди 4100 години. Взривното разпространение изисква поне 500-600 години за да може от един индивид да се създаде достатъчна популация => групата се разпространява масово най-рано преди 3500 г. или около 1500 г. пр. н.е. Има две хипотези как може да е станало това, условно можем да ги наречем - елитна и маргинална. Едната (елитна) е, че ЕV13-CTS5856 попада в някоя степна индоевропеска група и се вписва в елита, макар и минорно в сравнение с R1a и R1b и се разширява заедно с тях. Проблемът при тази хипотеза е, че двете групи R1a и R1b имат различни посоки в разширението, докато разширението на Ev13 е в границите и на двете групи. Макар и Cardium pottery да се водят неолитчици (тъй като имат керамика) те не са фермери, а по-скоро ловци и събирачи с грънци. Първоначално се занимават с рибарство. При маргиналната хипотеза тези групи са изместени от крайбрежието от истинските фермери или от степняците и са принудени от рибари да се преквалифицират на планински козари. Именно в такава обстановка се появява CTS5856. Групата се разширява в планинските области на балканите, Алпите и Италия. Някъде, 1500 г. пр.н.е. историческите нашествия на микенци, траки и илири избиват предходните господари на равнините (I2a2), докато Е-тата и може би разни J-та и остатъци от G2a и Т си живуркат в планините без да им пука много какво става там долу в равнината. След 1500 г. когато нещата се поуспокояват започват постепенно да слизат от планините и да се смесват с новите нашественици.

Ето модерната дистрибуция на Y-DNA I2a2. Това е масово разпространена група в бронза. Със сигурност, част от съвременните носители на групата са преки наследници на бронзовите балканци. Няма гаранция обаче, че всички са такива, тъй като групата е с много по-висока честота на север и е възможно част от съвременните българи да са наследници на варяги, готи, кръстоносци, а защо не и на скити, прабългари и т.н.