Atom

България е направила своя избор. Алтернатива, като собствен път за развитие никога не е предлагана и не е обсъждана в обществото или поне аз не знам да има такава, която да заслужава обсъждане. За изолационистки политики от 19 век пък изобщо не може да става и на въпрос. От друга страна има едно въже, което вечно ни дърпа в друга посока. Ще си позволя да цитирам мнение от друг форум: Това обаче не е собствен път за развитие, а директно вписване в един чужд модел. Проблемът е, че модел няма. Православие, братя славяни, Русия - аз поне нямам никаква представа какви ценности и визия за обществото се съдържат зад тези думи. Какви са например институциите и взаимоотношенията от провославо-славяно-руски тип?

Така, но не точно така. Армениците са жив пример какво става ако не вдигнеш навреме революция. Те са отлично интегрирани в ОИ: Имат си собствено Национално събрание и дори конституция, интелигенцията им е заела ключови позиции, а финансите на империята направо са окупирани от арменци. Още Захари обаче е усетил, че липсата на революционно движение при тях е грешка: Арменците се усещат едва след Руско-Турската война и чак тогава подхващат някакво революционно движение. Обаче е много късно, ситуацията е променена и моментът е изпуснат.

За мен тюрките наистина са най-голямата мистерия. Нито има някакъв автозомен маркер за който да се хване човек, нито "тюркска" хаплогрупа. Автозомно това което ги свързва е, че всички имат източно-азиатски и западно-евразийски маркери. Източно-азиатскити маркери в турците, са на нива горе долу колкото са западно-евразийските при якутите. Т.е. патова ситуация. Всички останали - кавказки, южноазиатски, някои от сибирските и т.н. са "тука има тука нема". При Y-DNA е още по-голямо мазало. Общата за всички група май е R1a. Въобще пълна мъгла. Теорията, че при някаква странна и абсурдна ситуация някакви индоевропейци са абсорбирали сибирски и източноазиатски жени и в резултат на това се е пръкнало своеобразно скито-сибиро-монголо-угро-кавказко койне (или нещо подобно от този сорт) т.е. прототюркски, колкото и да е невероятна и колкото е да е абсурдна, засега изглежда най-вероятната. Просто друга някаква по-смислена няма.

Мисля, че това с проливите също е мит, поне що се отнася до конкретната война. Русия по това време няма никакъв потенциал да завоюва и да задържи проливите и това се знае от управляващите. Освен един гол имидж никаква друга цел нямат. Естествено и дъвка за собственото им население, та да не мисли щуротии и да се тушира вътрешното напрежение. Нещо като сирийската война на Путин. Ефект от войната във вътрешен план обаче почти няма и в крайна сметка това от което най-много се е страхувал императора става факт:

Българският народ влиза в третата българска държава с демократични традиции, но без никакъв опит в управлението на държава. Демокрацията е подходяща за управление на малки общности - гилдия, община, цех, най-много град. Горе долу там където хората се познават и се знае кой, кой е. На запад проблем от това е нямало, тъй като представителната демокрация навлиза с двукамарна парламентарна система. В едната камара заседават демократично избраните депутати, а в другата разни хора по право (лордовете), с някакъв ценз, назначени, а не избирани и т.н. Т.е. в долната камара заседават хора които са свикнали да работят при демократична система, а в горната хората които разбират от управление на държавата, но не и от демокрация. Постепенно с годините и едните и другите са се научили какво е мисленето на другите, как работи другата камара и се стига до днешните демократични управленски традиции. Днес обаче двукамарната система се смята за отживелица и безсмислена освен при управлението на федерални държави.

Теб те интересува едно, друг - друго, а трети трето. Ако всички "случаи" интересни за този или онзи влязат в учебниците, те няма да са 200, а 20000 страници. Всичко ще е описано, но ефектът ще е същия - "да си чел, в учебника го има"

Всяка революция е хаотична, недобре организирана и импулсивна. Един има едни идеи в главата, друг други. Отношението на съвременниците, а и на наследниците никога не е еднозначно към подробностите и по начина по който протича революцията. 19-ти век в Европа е векът на нациите. За какво е цялата гюрултия? - за отпушване на старите, останали от феодализма управленски системи, за социална мобилност и счупване на старите съсловни, религиозни и всякакви други деления напомнящи кастова система. "Робството", "тиранията" и т.н. е гледната точка на активната част от населението, тази която иска промяната, а не на населението като цяло. "Робията", "тиранията" и т.н. се състоят именно в стария режим и това е така, независимо за кой от режимите става въпрос - френски, руски, австрийски или османски. Няма революция при която тази активна част да не си служи с "измами" и "лъжи" за да увлече масите. Понякога лъжите са съвсем съзнателни, понякога просто реалността не е такава каквато първоначално се представят революционерите "Самоповярвали" е ключова дума. Това е в основата на промяната, когато активната част от населението повярва, че е способна да управлява или най-малкото да вземе съдбата си свои ръце, а не да се подчинява на някакви хора само поради факта , че по рождение принадлежат на дадена каста. Робството, тиранията и т.н. са "изобретени" именно от тези самоповярвали хора - това е тяхното виждане на нещата. Без тях понятието "освобождение от турско робство" губи какъвто и да е смисъл. Обективно погледнато, към момента на събитията положението на българския селянин, търговец или занаятчия (над 90% от народа) е къде-къде по-добро от положението на колегите им в Русия, Полша и т.н. Това се съзнава много добре, както от "самоповярвалите се" така и от "истинските освободители".

Точно така. Ха сега си представи, че го нямаше априлското въстание. Нали е неуспешно, а ръководителите му са пропаднали типове. Т.е. спокойно може да го отпишеш. Ако имаше изобщо война, можеше ли тя да изпълни поне някоя от тези цели? Мен ако питаш нито една. Въстаниците в Херцеговина и Босна не искат автономия или независимост. Те искат земя (поземлена реформа), данъчна реформа, разни свободи и т.н. Сред въстаниците има някакви иредентисти които искат присъединяване на Босна към Сърбия или Херцеговина към Черна Гора, но те са по-скоро малцинство, а и се появяват на сцената след като въстанието вече се е развило и въстаниците са поставили основните си искания. Положението в БиХ няма оправия. Не могат да се пришият към Сърбия или Черна гора, тъй като никой от великите сили не иска подобно нещо, включително и Александър. Няма как да ги оставиш да се управляват автономно, тъй като мюсюлманите са значителен елемент, а в Босна мнозинство и автономията нищо няма да промени - ще продължат да се избиват. Турското правителство не може да раздаде земи на християните, тъй като тогава мюсюлманите ще се вдигнат на бунт и т.н. Точно и затова всички с охота приемат желанието на Австрия да окупира областта. Истерията В Русия е пълна и преди априлското въстание. Ако няма война, общественото мнение ще изяде царя с парцалите. Ако има и е неуспешна - също. Ако има и е победна, но се върнат с празни ръце - пак същата работа. Априлското въстание е съвсем различно от тези в БиХ. Тук няма никакви искания на бунтовниците към османската власт, освен едно - да се омита напълно от българските територии. Това е ясно и еднозначно послание разбрано от всички. Без априлското въстание, войната няма какво да постигне. Руснаците ще воюват, ще победят, ще поискат от турците някакви облекчения за християните и това е. Няма какво да поискат друго, а и към този момент правителството не желае пряко да окупира територии на юг от Дунав. У дома си имат прекалено много проблеми и не им трябват други. За руската общественост това е пълен провал - един куп жертви за нищо. Ефектът ще е много по лош от варианта при който изобщо няма война. Ботев, а и всички от т.н. идеолози са напълно наясно със ситуацията.

ОК, а каква е реалната причина за войната?

Аз също смятам, че мястото им е в Европа. Въпросът е дали го искат. Раздялата с имперското минало и преформатирането на мисленето и политиките е болезнена. Руската империя нямаше възможност да преживее своите национални революции, отцепвания и загуба на територии тогава, когато тези процеси се случваха в Европа, Не мисля, че и сега са готови да видят в украинци, белоруси, казахи и т.н. свободни и суверенни нации, които сами искат и могат да определят пътя по който да вървят. Това което виждам е, че в името на запазването на империята, политиците им са готови да се откажат от европейското си наследство и да изберат някакъв друг, собствен цивилизационен път.

Честно казано тази тема започна да ме обърква. Да, има мит. Наистина може да се каже, че в масовите представи тези личности са титани, безкористни, влюбени в Родината и т.н. И не, не е вярно, че сега всички сме никакви, корумпирани и дребни човечета. По голямата част сме просто почтени хора. С какво са известни тези хора? - с това, че са започнали национална революция. Двигателите на революциите почти винаги са нехранимайковци, авантюристи и т.н., но в същото време хора, страстно отдадени на някаква идея или кауза. Ако революцията успее те влизат в историята, ако не, може и да се появят някъде като любопитен факт, но известен само на тесните специалисти. В повечето случаи широката публика няма и да чуе за тях. Може ли ние да сме като тях? - не можем, защото сме почтени хора. Почтените хора си гледат семействата, работят, въртят бизнес или са отдадени на професията си. Те също имат страсти, но страстите им са по- лични и по-интимни. Почтените хора няма да зарежат дом и семейство и да тръгнат по пътищата да проповядват идеи като Исус, няма да се взривят или умрат от глад в името на някаква идея, няма да тръгнат с оръжие да свалят властта и т.н. Всички тези неща биха ги направили само и единствено при извънредна ситуация. Историците - професионалисти, а и любители са наясно, че всички тези революционери, месии, терористи, религиозни реформатори, фанатици и т.н имат по дефиниция някакви "кирливи ризи" от гледна точка на "почтените хора". Те обаче не представляват никакъв интерес (ясно е, че ги има по принцип), освен ако целта не е с тях да се опише причината за "отклонението" от стандарта - травма в детството, лична драма която да е подтикнала индивида към подобно решение и т.н. Останалото - откраднал кокошка, бил любовчия и т.н. не е от интерес за никой. Сега за обективността. Нашите герои имат значение само и единствено за българската история и то просто защото каузата и идеите на които са отдадени се реализират. От гледна точка на балканската история, на историята на османската империя или тази на Русия нямат значение или ако имат то това е само като имена и до там. От значение за тези истории е факта, че избухва априлското въстание, а подробностите интересуват само някой тесен специалист. Т.е. обективността зависи от гледната точка на коя история ще разглеждаме обективно. Върбанов, а и Рамус ги разбирам. Единият не се интересува от националната ни история и наистина в този случай за него обективно тези хора не представляват интерес. Рамус разглежда нещата от призмата на собствените си възприятия от по-обща и по-дълбока светлина, надскачайки рамките на националната история. Т.е. по-скоро от философската страна на въпроса. За него обективно също са без значение. Не ми е ясно каква е твоята теза и защо изобщо е отворена тази тема? Каква обективност търсиш? Казваш, че те интересува националната история. Обективно погледнато допринасят ли тези хора за подготовката и избухването на априлското въстание? - допринасят. Обективно погледнато има ли значение априлското въстание? - има и то огромно.

Национализмът и нациите по принцип идват като отрицание на аристократизма и съсловното деление. Макар и да не е пряка цел, републиката е идеал, стремеж и мечта. Ето няколко цитата: За много от възрожденците идеалните общества са тези в Америка и Швейцария. При това не толкова, че са федерации, отколкото републики. Това пък е от "записките" Републиканският принцип най-ярко се вижда в устава на Екзархията. Там той се проявява в една изключително консервативна среда с вековни традиции. Ограничението на мандата на Екзарха до 4 години, а и някои други републикански принципи са толкова революционни, че Портата така и не утвърждава устава, при това без да иска от българите да приемат нов устав.

Освен руския случай интерес представлява и случая в обединеното кралство. Там има идентичност на две нива - британска и съответно английска, шотландска и т.н. През 1999г. Шотландия получи собствен парламент, последвана от Уелс и Северна Ирландия. На практика се получава така, че за вътрешни проблеми шотландците решават сами, а за английските проблеми решения се вземат от британския парламент. Например в Шотландия университетските такси се поемат от правителството за шотландците (по вътрешно решение) и всички граждани на ЕС - по задължението на ОК да има еднакво третиране на гражданите на ЕС относно университетското образование. Англичаните обаче не са обект на решението на шотландския парламент, нито отношенията между Шотландия и Англия са предмет на правото на ЕС, а на вътрешното в UK. Резултатът е, че англичаните плащат пълната такса ако искат да учат в Шотландия. Този, а и редица други проблеми възбудиха английския национализъм и започна обсъждане на идеята са съставяне на английски парламент. Това би означавало обаче директно обезсмисляне на британския, а и от там на самото съществуване на ОК. При условие, че местните проблеми се решават от местните парламенти, а глобалните от ЕС, за какъв чеп е необходим посредник в лицето на британския парламент. Ефектът от всички тези национални игри, а и не само те е ясен - напускане на ЕС. Ако не по друго, двете бивши империи си приличат по националните страсти които се развихрят там, горе долу по едно и също време.

Според това което съм чел нямат. Или по-точно не и в смисъла на нацията като феномен на новото време. Употребява се израза русский народ. Нациите и национализма се появяват като реакция на старата съсловна и религиозна организация. Идеологията позволява социална мобилност извън ограниченията на съсловията и религията. Абстракцията "нация" изземва властта от монарсите и се превръща в "суверен" на държавата. Вече какво е съдържанието на понятието "нация" е въпрос на вижданията на всяка конкретна нация. Доколкото суверен в Руската империя е Царят, то за нация е трудно да се говори. В Руската империя нации и националности са малцинствата които се опитват да се откъснат от Империята или най-малкото да получат частичен суверенитет (някаква автономия). По времето на СССР, суверен е КПСС. На книга има период в който това е съветския народ, но тъй като реално не е така, "съветската нация" се оказва мъртъв проект. РАН имат определение за "российская" нация, за "русская" не знам да имат Въпросът е дали и колко руснаци, чеченци, татари и т.н. са консолидирани и доколко имат общи "историко-культурными ценностями, чувством принадлежности к единому народу, гражданской ответственностью и солидарностью". Т.е. реалност ли е тази нация или само някаква фикция. Според Дугин, нацията като цяло е западно изобретение и изобщо не отговаря на историческата реалност в Русия. Всяка нация, независимо на каква база е създадена - русская, российская, русский мир и т.н. е вредна и би обезличила руснаците. През миналата година Путин постави въпроса за обсъждане и евентуално приемане на закон за российската нация. Освен администрацията в Кремъл и донякъде управляващата партия идеята бе отхвърлена масово, най-вече от етническите руснаци. От друга страна, стремежът на някои руски националисти да се стимулира идеята за руска нация се посреща на нож от Кремъл.

Да, до голяма степен "националният разказ" е идеология, но в същото време и история (като разказ, не като науката). Наистина определението на Инкоректус е опростено, но това не означава, че не е вярно. Просто би могло да се допълни, че освен изложението е важно и възприятието. Т.е. дали публиката възприема даден въпрос като категоричност или относителност. Два примера: Годината 681. Тя възниква като част от история (разказ), хипотеза. В науката е дискусионна, но в националния разказ е представена като категоричност, съответно и е възприета като такава. Т.е. 100% мит, който няма връзка с някаква целева идеологическа натовареност. Турското робство възниква като чисто идеологически инструмент, продуциран от същите тези хора, които се демитологизират в темата. Т.е. в началото това е пропаганден инструмент, чиято цел е да мотивира населението към действия за национална революция. Самите революционери, а и публиката са наясно, че това е само една пропаганда и въпросът съвсем спокойно се дискутира. Всички са напълно наясно има или няма истинско робство. Торн в случая отхвърля изцяло революционерите и ролята им, но охотно възприема именно тяхната идеологическа конструкция като чиста монета и факт. Не съм изследвал въпроса подробно, но някъде по времето на комунизма, тази идеологическа конструкция окончателно се оформя в очите на публиката като 100% категоричен факт. Т.е. превърнала се е в мит. С една дума. може да имаме идеология която не е мит - обществото не я възприема еднозначно и въпросът е дискусионен. Може да имаме и мит който не е натоварен с идеология. Интересното е, че самият мит не се възприема като такъв от потребителите му. Перфектният мит е този, който в очите на публиката изобщо не е мит. и никой не поставя под въпрос съдържанието му.

Напротив, наясно съм, че нашите герои много добре са съзнавали положението. Въпросът беше за митовете. Темата не е историческа, въпреки претенциите на Торн. Мнението ми, пак ще го повторя е, че един мит на може да се демитологизира самоцелно. Националният разказ има своята логика и последователност и не търпи вакум. Затова и казвам, че един мит може да се демитологизира като се създаде нов мит или целият разказ се пренапише отначало. В случая темата ясно показа именно това. Развенчавайки мита за революционерите, Торн пусна новия мит - за изключителните заслуги на Цар Освободител. Това е неизбежно, тъй като митовете не са един или два и елиминирането на единия веднага дава предимство на други. Ако се обсъжда другата тема - пренаписването на разказа, то тя излиза далеч извън конкретиката за Левски, Ботев и освобождението. Нещата са свързани: въпросите за що е то народ и що е нация, има или не турско робство, въпроса за статични или динамични образи на ОИ и Русия и политиките им и още една камара други. Обществото ни е чувствително по всяка една от тези теми и всяка промяна би се посрещнала на нож - "откраднаха ни историята", "обезличиха българите", "откраднаха ни робството" и т.н. При това положение появата но нови митове е неизбежна. Ще ти повторя мнението на Incorrectus, което според мен много добре синтезира проблема с митовете: Един пример: През възраждането има една камара учебници по история. Както в повечето други учебници, фактите са представени като категоричности. В обществото текат дебати основно по два въпроса: този за произхода на древните българи (прабългарите) - от къде идват, какви са и т.н., а другият въпрос е как и защо българите падат под турска власт. Дебатите са ожесточени, като към всеки учебник има обвинения в изкривяване на историята, изопачаване на истината и т.н. Тодор Шишков решава да издаде учебник, в който съвестно да представи всички данни, известни на съвременната наука. Целта му е да избегне критиките и да представи "цялата истина". В случая под "данни" и "истина" се разбират не само факти, но също така версии, хипотези и дебати. В резултат се получава учебник, който съдържа 107 страници засягащи въпроса с произхода на българското племе, 150 за всички събития от основаването на държавата до падането и под османска власт и 60 за самото падане. Добросъвестното излагане на всички известни данни разрушава баланса на книгата. Създава се впечатление, че важните въпроси в българската история са само два: къде са живеели предците преди да дойдат на Балканите и как България изчезва от картата на Европа. Образованата публика е скандализирана, учебникът е разгромен, а авторът му е сравнен с "оная маймуна, която видяла, че хората си служат с очила, и тя си купила, но като не им знаела назначението, ту ги помирисвала, ту ги тургала на опашката си…". Учебникът е пълен провал по простата причина, че добросъвестното изложение първо заема извънредно много място и още по-важно обърква читателите. Книгата е отхвърлена от абсолютно всички. Един нов национален разказ ще повдигне дебата не по 2 въпроса, а по 222. Заменянето на тези дискусионни въпроси с категоричности в учебниците в очите на публиката ще е ново митотворчество, а самите дискусии трудно могат да намерят място в учебниците. И в единия и в другия случай има огромен риск авторите да бъдат оприличени на "оная маймуна, която видяла, че хората си служат с очила, и тя си купила, но като не им знаела назначението, ту ги помирисвала, ту ги тургала на опашката си…".

Какви са фактите: По времето на Кримската война, Османската Империя за пръв път в историята си прибягва до външни заеми. През следващите години продължава да трупа заеми най-вече за модернизация на армията и флота. През 1873г. в Анадола има невиждана суша - реколтата се проваля. През следващата година Анадола е залята от наводнения - пак провал на реколтата. Това води да глад и бунтове сред населението на провинцията. Бунтовете продължават и през следващите години. Резултатът е финансови затруднения на правителството. Правителството решава да вдигне данъците за до компенсира загубите от Анадола и да може да си покрива заемите. В резултат избухва въстание в Босна и Херцеговина. Избухва Старозагорското въстание. По-високите данъци не вършат работа при толкова размирици и на 30 октомври 1875 правителството обявява, че спира редовното обслужване да дълговете, т.е. ако ги обслужва, това ще е само частично. Още от 1875 година в Русия има висока активност за подкрепа на въстаниците в Босна и Херцеговина с пари и доброволци. Славянофилите в пресата подтикват правителството да се намеси. Русия, Австрия и Германия започват да обсъждат възможни общи действия за натиск върху високата порта и евентуалните реформи и териториални промени. Размириците на мюсюлманите се прехвърлят и в европейската част. В Цариград и Солун има погроми, в резултат на които в Солун са убити консулите на Франция и Германия. Франция и Италия също се присъединяват към имперското трио ( Австрия, Русия и Германия). В Русия натискът на обществеността върху властите се засилва. До този момент европейските сили се вълнуват най-вече от практическия фалит на ОИ, въстанията в БиХ и евентуалната намеса на Черна Гора и Сърбия в хода на събитията. Българите не са нито обект, нито субект на каквито и да е сметки. Избухва Априлското въстание. Отзвукът от събитията в Англия е огромен и за пръв път Англия също се замисля да участва в някакви общоевропейски политики спрямо ОИ. До този момент тя упорито отказва на всички призиви които идват от Русия, Австрия или Германия. В Русия вестниците се занимават ежедневно с източния въпрос. Под натиска на общественото мнение за пръв път руското правителство се замисля да постави пред останалите велики сили въпроса за българите. До този момент такъв въпрос не съществува. През май 1876 в Истанбул е извършен преврат. На престола се възкачва Мурад V През юни Сърбия и Черна гора обявяват война на ОИ. В края на август в Цариград има нов преврат. На престола се възкачва Абду́л-Хами́д II През декември е свикана Цариградската конференция. Междувременно войната между Сърбия + Черна Гора и ОИ продължава. В Босна и Херцеговина бунтовете също продължават. Изводи: Независимо дали има или не българско въстание, конференция така или иначе ще има. Причините са, че размириците са обхванали както християните така и мюсюлманите, империята е неустойчива и на практика във фалит - не си плаща дълговете, а те са към европейски банки. Моментът на въстание е перфектен. Независимо дали има успех или не, българският въпрос има огромен шанс да получи някакво разрешение - било под натиска на великите сили на бъдеща конференция, било при война. Освен това според някои историци конкретният ефект от Априлското въстание е преврата в Цариград. Западните балкани са далеч, но България е съвсем близо и търпението на някои хора се изчерпва. Без Априлското въстание, най-вероятно на цариградската конференция или някакъв друг форум заместител, българският въпрос изобщо нямаше да се разглежда. Дали щеше да има Руско-Турска война при неуспех на конференцията не е много ясно - според мен по-скоро не. Александър не желае да воюва, но общественото мнение е направо истерично по този въпрос и не му дава избор. В същото време няма няма как да защити нито Сърбия, нито въстаниците в БиХ без да развали договореностите с Австрия. С една дума алтернативата му е или абдикация (а може и нещо по-лошо ) или да защити братята славяни, но да рискува обтягане на отношенията и дори война с Австрия. При всички положение обаче, без намеса авторитетът му в Русия би се сринал. Априлското въстание му дава този избор и въпреки, че Русия въобще не е готова за война тя е обявена. Така той все пак защитава братята славяни (макар и само някои от тях) и в същото време има възможност да запази договореностите с Австрия.

Нито САЩ, нито Китай са проблем. Проблемът е, че глобализацията е в задънена улица. От една страна е технологичната революция, ИИ и роботизацията, които в близките 10-20 години ще направят ненужни един куп професии и хора. От друга е нарастващото население в третия свят. Прогнозите са, че към 2050 година, третата страна по население след Китай и Индия ще е Нигерия. За Африка като цяло прогнозират между 2017 и 2050 населението да се удвои и да стане с около 500-600 милиона повече от населението на Европа + цялата Русия, двете Америки, Австралия + Океания, всички взети накуп. Общо населението на Африка и Азия ще се увеличи до 2050 г. с 2 милиарда младо и гладно население без перспектива. Тези хора няма да има нито какво да правят там, нито какво да ядат. Пътят им е единствено към "слабонаселения" и богат свят - Америка (и двата континента), Европа, Русия, богатите страни в Азия. Глобално решение на проблема няма. От друга страна със сегашния манталитет (глобализъм, мулти-култи и т.н.) тази вълна не може да бъде спряна. Просто сегашната култура не позволява методите с които може да се спре. Ето защо най-вероятно някакви умници са решили, че "разделението" което се стартира сега ще спомогне до 10-20 години да се смени чипа на масите - примерно да се култивира някаква ксенофобия. Целта е новият начин на мислене да направи населението на богатия свят по-нечувствително към съдбата да "другите". Богатият свят най-вероятно ще се капсулира и ще се опита да реши проблемите с ИИ, роботите и излишните хора локално, на собствена територия. Има различни прогнози как може да стане това, като едната е въвеждането на ББД. Проблемите на Африка и бедната част от Азия най-вероятно ще се оставят на собствените им населения. Прогнози за решаването на проблемите на тази част от света няма.

Във връзка със строителството на российската нация палачинката пак се обърна и сега е модерно Куликовската битка да се разглежда като вътрешен конфликт (част от гражданска война), а не като битка на "свои" срещу "чужди" Желанието на Кремъл е в Русия да се създаде единна нация. Лично на мен ми е много интересно какво ще измислят идеолозите, за да дадат поне минимална възможност на това желание да се изпълни. Вижданията са, че "многонационалният народ" по някакъв начин трябва да се трансформира в "единна многонародна нация". Така обаче концепцията за "российска" нация е в директна конкуренция и сблъсък с концепцията за "русская нация" и значително подкопава идеята зад третата концепция - "русский мир".

ОК, да разгледаме темата като възрастни хора. Ако се абстрахираме от това кое е мит и кое не, както и от различни факти или измислици от биографията на героите, остава мнението ти, че според теб т.н. герои нямат отношение или ако имат то е сравнително малко по въпроса с освобождаването на България: Какво означава свобода? Кого точно освобождава и каква точно свобода дарява Александър? Освобождава някакви конкретни хора от затвора, дарява свобода на някакви роби (като робите-негри в Америка или робите-цигани при румънците), дарява свобода на някое българско съсловие, подобно на крепостните в Русия? Не, "дарената" свобода е политическа и национална. Науката история доста подробно се е занимавала и се занимава с формирането на нациите. Няма да се спирам на всички начини по които се формира една нация, а само на това което е свързано с нашата история: Българският народ изгражда своята нация сам и преминава през всичките три фази. Всяка една от тях е важна и е с еднаква тежест при формирането на нацията, а от там и за добиването на национална и политическа свобода. Прекъсването на процеса някъде по веригата обезсмисля понятието "национална свобода". Ако няма нация - няма кой да се освобождава. Ако обществото не иска национална свобода - няма за какво да му се "дава". Обратно, ако едно общество премине през трите фази рано или късно се сдобива с "национална свобода". Сега сигурно ще кажеш, че нациите така или иначе се случват и са естествен процес в развитието на Европа. Не, не е така. Процесът е естествен, но през 19 век в Европа е пълно с различни национални проекти, които имат потенциал за изграждане на собствена национална държава. Всички те обаче се конкурират взаимно, а някои от тях така и не преминават през трите фази - например далматински, моравски, галицийски, славонски и какви ли още не. В резултат никакви войни на Александровци, Николаевци и т.н. не са могли да им помогнат, ако членовете на тези прото-нации сами не са знаели какво точно искат. В края на 18-ти век например православните албанци са колкото мюсюлманите, а територията която заемат албанците по това време е сигурно над два пъти по-голяма отколкото сега. Когато обаче в края на 19-ти век албанската нация започва да се осъзнава, православните албанци вече са почти изчезнали - дедите им са прегърнали гръцката, сръбската или българската национална идея, приели са исляма или са мигрирали. Днес православните албанци са едва 6% от цялата нация, а в Сърбия, Гърция или България, ако има изобщо православни, които да се определят като албанци, това са хора мигрирали през последните 20-30 години. Същото е положението и с власи, евреи и т.н. Всички те са имали теоретична възможност да получат национална свобода, но в главите на по-голямата част от членовете на тези групи тази идея изобщо не е присъствала. При нас, третата фаза може да се раздели на две части: 1 - Стремеж и съответно извоюване (факт) на културна, образователна и религиозна автономия и 2- стремеж и съответно постигане на политическа автономия. Ролята на Раковски, Левски, Ботев и т.н. е, че с работата си именно те и подобни на тях хора масовизират сред българите стремежа към политическа и национална свобода. Това са хората, чийто действия най-много спомагат светът да осъзнае заявката, че българите желаят политическа автономия. И ако все пак има някакви съмнение, дали това е някакво малцинство, то априлското въстание ясно доказва на самите българи, а и на целия свят, че не става въпрос за бляновете на отделни индивиди, а българите като цяло са узрели и искат политическа и национална свобода. Без тази ясна и категорична заявка, Александър или който и да е друг щеше да ни освободи точно толкова, колкото някой "освободи" и "дари" с национална автономия моравци, галицийци, далматинци, балканските власи, евреите и още една камара други. Защо великият освободител Александър не освободи босненците - въстанията им са много по-успешни, по-добре организирани и по-дълготрайни от нашите, а и нали и те са славяни? Защо толкова лесно ги хариза на австрийците? Ами защото никой в Босна не иска свободна, независима или автономна Босна. Православните искат присъединение към Сърбия, а мюсюлманите по това време са много далеч от каквито и да е национални идеи. С една дума на никой не му трябва "свободна и независима Босна". Не е възможно да освободиш някой, ако той самият не знае каква точно свобода иска и дали изобщо я иска.

ОК, мога да се съглася, че ако се премахне един мит това не е фатално. Проблемът е, че националният разказ целият е изтъкан от митове. Мит след мит и след него друг мит. Причината е много проста: като всеки разказ той трябва да има своята последователност, вътрешна логика, да е убедителен и да се възприема лесно. В науката история повечето въпроси и отговорите им са дискусионни. Ако в преподаваната история всяко второ изречение съдържа изрази като "предполага се", "възможно е", "съществува хипотеза", "има мнения, че" и т.н то разказът се накъсва, губи логиката си, започва да се възприема трудно или изобщо да не се възприема и накрая губи своята убедителност. Т.е. по необходимост условностите и дискусионните въпроси от науката история се трансферират в преподаваната (учебникарска) история като категоричности. Това според мен е много добро попадение: При условие, че целият национален разказ се състои от митове, кое налага точно определен мит да отпадне? Защо точно Левски, а не траките например да не отпаднат от триото траки-прабългари-славяни, или годината 681, или тюркския произход на прабългарите, или куманския на Асеневци, или......,, или....... Отпадането на един мит само и единствено поради основанието, че е мит води до претенции за отпадане и на други митове, а от там и за деконструиране на целия разказ.

Не само глобалистите имат мнение по въпроса. В зависимост от съдържанието на националния разказ патриотите могат да бъдат "вредни" и за локалните елити. Например руския (русский) патриотизъм за Кремъл е нежелан и вреден. Причината е проста - властите искат да възпитат российски, общодържавен патриотизъм. Российският национален разказ който се опитват да конструират обаче е в дълбоко противоречие с руския. За Обединеното Кралство английският патриотизъм също се оказа проблем. Национализмът на шотландците може да се преглътне, но английският директно обезсмисля съществуването на Обединеното кралство.

В случая науката няма нищо общо. Темата е за митологизираните герои в преподаваната (учебникарска) история, а не за науката история. Това са две коренно различни области на познанието. Националният разказ (не само на нашата нация, а и на която и да е друга), винаги се крепи на митове. Махнеш ли митовете, разказът се срутва и е необходим нов разказ или поне тотален ремонт. Истина обаче пак няма да има, тъй като ще се появят нови митове. Националният разказ е важен за спойката на нацията. Самата нация се опира на няколко стълба - общ литературен и служебен език, обща култура, обща държава и общ прочит на историята (национален разказ). Ако един от елементите падне, има огромен риск да паднат и другите. Кога може да се демитологизира даден мит? Най-лесно е когато отпадне причината за неговото съществуване. Например с разпада на Югославия и СССР изчезнаха "югославяните" и "съветския човек". Другият начин (който е по-труден) е замяната на един мит с друг. Митовете около националните герои - Левски, Ботев и т.н. не се появяват ей така от нищото, а са в комплекс с една камара други митове, които се въртят около основния мит за "турското робство". Те са нещо като скачени съдове. Колкото робството е по-нечовешко, жестоко и кърваво, толкова героите са повече герои-полубогове и по-малко хора. Обратно, ако робството се сведе до тирания, диктатура, чуждо владичество или каквото и да е там друго , постепенно ще се прояви и човешкия образ на нашите герои. С една дума ако толкова ви дразнят митовете около Левски, Ботев и т.н. по-добре се съсредоточете за първопричината която ги създава - мита за турското робство. Той обаче няма как да се премахне, а трябва да се замени с друг мит.

Нациите не са биологични или расови категории, а културни и политически. Т.е. няма нация която да не е в някаква степен "боза". Що се отнася до Русия, там проблема е съвсем друг. Русия не е национална държава и в нея се сблъскват минимум три идейни течения: - стремеж за преформатиране на държавата като национална държава на руснаците (русские) - оформяне на Русия като национална държава на руските граждани (россияне) - закрепване на Руссия като империя олицетворяваща евразийската идея. Отделно в страната витаят глобалистките пост-национални идеи. Всяка от тези идеологии има собствен прочит на историята и собствени митове. Т.е. за разлика от нас (а и останалата част на Европа) където се сблъскват два вида митове - тези на нацията и новите породени от пост-модерната епоха, (които са наднационални) в Русия има борба между четири различни идеологии, всяка от които има свой собствен прочит на историята и свои митове. Първата национална идея (Русская) се приема от повечето руснаци, но категорично се отхвърля от елита. Втората, която е пак национална (Российская) е желана и цел на елита, но засега все още не среща подкрепа сред масите. Третата - евразийската (която в оригиналния си вид изобщо отрича нациите) след обтягането на отношенията с Украйна вече не е приоритет за елита. Масите от своя страна я разбират единствено като наднационален проект, а не като нещо което може да се приеме като заместител на нацията. Дебатите които се водят в Русия по тези проблеми са крайно интересни.

Не знам отговора. Ясно е например какво става при малките - до 4 клас. Там учебния материал е написан увлекателно, под формата на приказка с много илюстрации. Нито авторите, нито родителите възприемат съдържанието на тези книжки като "истина", а по-скоро като приказка или легенда. Т.е. това е първия етап с простите отговори на Стинката. Целта е запознаване с материята и някаква базова фактология. От там нататък следва задълбаване и надграждане. Ясно е какво става (или поне какво би трябвало да става) и на финала - във висшето образование. В АУБ например всички студенти (или поне така беше доскоро), независимо каква им е основната специалност са задължени да вземат поне един курс по история. Каква точно история не е важно. Един може да вземе курс от история на Египет, друг на Византия, трети нещо от Американската история и т.н. Целта на курса не е да се запознаят студентите с някаква фактология, а да се научат да използват научния апарат в дисциплината, да се научат да изграждат тези, да се ровят в източници, да сравняват, да огледат работата си отвсякъде, да предвидят възможните слаби места и критики и т.н. В средата обаче - между 5 и 12 клас ми е тъмна Индия. Това което предлагаш ми се вижда неизпълнимо. Сега като се замисля обаче е възможно да проработи при разделянето на обучението на две - обикновен курс (лек) и разширен курс. Двата курса да се предлагат успоредно (например и двата са средновековна история на България) при което децата или родителите им да имат възможност за избор. При първия курс материалът продължава да се преподава под формата на легенда, без претенции за истинност, а в другия освен това което казваш за калибрирането постепенно да се вкарват и научни елементи.