Atom

Интересен е и погледа на Стивън Рънсиман. Според него хронологията на събитията е съвсем различна, а Пресиян изобщо не е хан. Той счита, че Маламир управлява до 852г. когато е наследен от племенника си Борис, син на Звиница. Доводите му могат да се видят тук: Приложение VIII МАЛАМИР И ПРЕСИЯН

Между другото Хазин прокламира нещо подобно. Според него нещата в Русия са катастрофа. Изходът е вътрешноелитна война с непредсказуем край, която може да помете всички, вкл. и Путин или "контролирана чистка" подобно на тази през 30-те. Хазин започва в 8:35. Чистката се прокламира в 15:50

Гледах няколко клипа на Хазин. Съсредоточих се върху анализите му на руската действителност, тъй като световните анализи ми се виждат малко като "димна завеса". Честно казано не мога да разбера идеята на този човек. Ясно става, че според него сегашния модел на управление на Русия е тотално сбъркан. Русия е пред разпад, икономиката е в колапс, институциите не работят или направо ги няма, държавата на практика е абдикирала от задълженията си и т.н. Всички в управлението са шайка мошеници - правителството начело с Медведев, хората в централната банка, икономическите екипи и т.н. С една дума Русия има проблем, тъй като се управлява от гадове-либерали (без Путин). Системата трябва да се промени, но самият Хазин не дава рецепти за промяна. В нета има и други подобни "икономисти", "политолози" и т.н., чийто послания са същите със съвсем малко по-различен поглед. Чудя се за какво е всичко това. Какви са целите на подобни послания? Какъв е смисъла да плюеш, да чертаеш апокалиптични картини, да прогнозираш още по-гадно бъдеще, но без да даваш алтернатива?

Има едно явление наречено "съзидателно разрушение". Това е процес, при който статуквото в икономиката е нарушено от предприемачи, които чрез въвеждането на иновации се надяват да извлекат печалба. Въпросните иновации могат да бъдат както технически, така и организационни, но винаги биват по-ефективни от съществуващите методи. В резултат на това иновативните предприемачи се радват за кратко на анормална печалба, докато иновацията не бъде усвоена и от други. Това води до ново статукво и процесът може да започне отначало. Капитализмът е система, която се опира на непрекъснато съзидателно разрушение. Този непрекъснат процес е несъвместим с плановата икономика или икономики със силни регулации. Плановата икономика и системите със силни регулации са много добри за догонване, но в момента в който догонването е факт и се стигне едно определено ниво, те започват да пречат, тъй като не допускат съзидателно разрушение. Промяната в САЩ е обусловена от самата същност на капитализма, както и "неправенето на нещо" в СССР се дължи пак на същността на плановата система.

Като всеки човек Златарски има своите пристрастия, но е добросъвестен. Работата му не бива да се омаловажава - това е може би първия сериозен научен труд, който осветлява историята на България. Според него, макар и отношенията между Пресиян и Теофил да не са идеални, формално мирният договор не е нарушен и е в сила до смъртта на императора. Според Златарски събитията протичат по следния начин: 836г - възкачване на Пресиян 837 - движение на българите към Солун. Според него движението няма завоевателен характер: Теофил също не иска да наруши формално договора. Отговаря индиректно с преселението на пленниците и подтикване на сърбите към враждебни действия спрямо българите 839-842 - война със сърбите 842 - умира Теофил. Едва сега Пресиян нарушава 30 годишния договор и предприема открити враждебни действия към империята. Завладяване на византийски земи около Битолско, Охридско и Девол 845 - официално изтичане на 30 годишния мирен договор 847 -849 завоюване на византийски територии - западните Родопи, източна Македония и части от Беломорието. Събитията покрай смоляните също са в този период. 849-852 Византийците пренасят войната в Тракия. Нападения на византийските гарнизони над български селища. Примирие, връщане на земите между долните течения на Струма и Места на империята. Т.е. според Златарски периодът на управление на Пресиян може да се раздели на две части от 836 до 842 - мирно усвояване на славянски територии които не са директно включени в Империята 842-852 - Нарушаване на мирния договор и завоюване на имперски територии. Пренасяне на войната в Тракия. Примирие. С една дума според Златарски, макар и формално мирът между Пресиян и Теофил е запазен и няма явни военни действия между двете страни.

Това за което пишеш (относно confirmation bias), безспорно е така. Различните автори обаче си имат и пристрастия. Т.е. националния разказ не се пише изцяло в резултат някаква целенасочена политика, а е резултат от съвкупност на confirmation bias, индивидуални пристрастия на авторите, моментни проблеми на съвремието, политически влияния и т.н. Например за Златарски прабългарите са хуно-българи. Хуно-българите и гарманаците обаче са приятелчета и този факт се използва за пропаганда на германо-българското приятелство. След 9.IX.44 хуно-българите са заменени в националния разказ с прабългари-тюрки, като идеята е да се "скъса с фашистката пропаганда". Друг пример е класовата борба, която влиза в учебниците като "първото антифеодално въстание", "първото антифашистко въстание в света" . Или траките които са въведени от обкръжението на Л.Живкова, а до тогава липсват и т.н. В случая с Пресиян и събитията след него не става въпрос само за изводи основани единствено на наличната информация, а за пренебрегване на наличната информация.

В учебниците (навсякъде по света) фигурира не историята като наука, а "националния исторически разказ". Нашият започва да се пише през възраждането и е окончателно затвърден през първата четвърт на 20-ти век. През този период гърците са ни противници - по църковния въпрос, по отношение на Македония, през междусъюзническата и първата световна война и т.н. Поради редица причини - предразсъдъци, стереотипи, идеологическа обремененост и т.н. образа на съвременния грък е прехвърлен и към миналото и е станал образ на ромеите и Византия. Византия е враг на ПБД и ВБД - точка. От тук нататък националният ни исторически разказ за средновековието всъщност не е "история на България", а е представен като някакъв двубой - България vs Византия. Не мисля обаче, че разказа в учебниците може да се промени. В научни статии и публикации може би, но в учебниците няма как да стане. Специално за този период пък е абсурд, тъй като събитията по времето на Пресиян дърпат след себе и оказват влияние на следващите събития - покръстването, борбата за независимост на църквата, налагането на славянската писменост и т.н. Там не може да се пипа. Това е една от основите на "националния исторически разказ" и ако се бутне би трябвало изцяло да се пренапише нов.

Виж и това: Победата на Петронас над арабите се датира през 863г. Т.е. преди покръстването на българите. Очевидно е, че тогава е имало мир за да може балканските войски да участват в експедиции на изток.

Защо да нямаме данни? Според Продължителя, Борис изпраща пратеници при Теодора да и съобщят, че "нарушава договора и че ще се отправи на поход срещу земята на ромеите". След това авторът ни съобщава, че Борис не предприел нищо и "отново възобновил договора за приятелство" В случая имаме данни за съществуващ договор от преди Борис, за изявено желание за нарушаването му и последващо възобновяване. При това договорът не е обикновен мирен договор, а "договор за приятелство"

Контролът е загубен още по времето на аварските нашествия. Виж например описанията на събитията в Солун - гражданите са оставени да се оправят сами, без каквато и да е подкрепа от центъра. Ето една карта: Дори и тя обаче ми се вижда преувеличена, тъй като няма данни във Варна и околностите да има византийски контрол към 668 година. От там нататък за да има допълнителни византийски територии би трябвало да има някакви опити за реинтеграция. Такива има в Тракия, има опит за усвояване на Сердика (неуспешен), има за обезпечаване на сухоземна връзка между Константинопол и Солун, в Елада и Тесалия и до там.

Не само арабските сведения са пренебрегнати. Има още доста - сведенията за т.н. брегалнишката мисия, за мястото на Теодора при покръстването, за статута на западните епископии в началния период на християнизацията и т.н. Ако безпристрастно се прегледа всичко каквото знаем (или не знаем) за периода, то изводът ще е, че югозападът не е завоюван, а "усвоен", а отношенията между Пресиян и империята през по-голямата част от периода са чудесни. Разбира се епизодични търкания не се изключват. Сделката е проста - българите усвояват запада за своя сметка и полза, а империята получава право да провежда мисионерска дейност и да изгражда религиозна структура в новите български територии.

Няма да проработи. Мисля, че е пробвано в СССР и Гърция, но без ефект. По-добрият вариант е ускорено учене на български по методика за учене на чужд език. Подобни програми имаше в Гърция за децата на понтиите.

Според Фукуяма човечеството е използвало 2 техники за справяне на подобни проблеми. Първият е т.н. "цивилизоване на диваците / варварите". Т.е. изходната точка е, че тези хора се възприемат като "непълноценни" - диваци, варвари и т.н. Методите са убеждаване (обикновено чрез религия или друга идеология) и силови - тояга + морков. Вторият е мултикултурния метод. Т.е. изходната точка е, че те просто са различни и тяхната различност трябва да се зачита. При този метод, тъй като е много трудно да се разбере бита, манталитета и особеностите на дадена група или общество се работи с "медиатори". Т.е. вътрешни хора които познават тези особености и най-добре разбират нуждите на групата. Обикновено това са разни формални или неформални лидери на дадената общност - вождове, старейшини и т.н. Двата метода са диаметрално противоположни. При единия имаме силово налагане на "ценности". При него групата се разбива. Една част придобиват нова идентичност, а останалите се маргинализират още повече, тъй като собствените им норми, институции и морал са разрушени, а няма заместител - не са възприели новите. При втория медиаторите приватизират ползите и общността пак е прецакана. Т.е. лидерите които до този момент са били просто по-уважавани членове на общността се превръщат във феодали, барони и т.н. Те налагат нови правила, които обаче пак разрушават старите норми, институции и морал. Резултатът е подобен като при първия метод. Имаме една "аристократична група", а останалите се маргинализират още повече. Исторически някъде е работил единия метод, другаде - другия, но като цяло и двата метода повече вредят отколкото да донасят ползи. Малко са местата където единият или другият имат очевиден положителен ефект. Има и хибриди, например силово-мултикултурния по отношение на американските индианци, но и при тях вредите са повече.

Скамарите не са германци, а балканци - християни-маргинали, неподчинени на императора. Скамарското движение се появява още при варварските нашествия. Това са нещо като разбойници партизани които воюват за своя сметка и грабят всичко наред вкл. и аварите. По времето на Паган явно са фактор, тъй като императора изпраща в България специална мисия да елиминира вожда им Християн и архонта на северите Славун. От изворите може да се направи извод, че лидерите на северите и скамарите са по-скоро независими от българската власт и действат до голяма степен самостоятелно.

Естествено, че плътността на населението е ниска. По това време в цяла Европа е така. Оценките на учените са, че към 650г. населението на балканите като цяло е 3 милиона, а към 1000г - 5. За сравнение населението на Германия + Скандинавия се оценява към 650г на общо 2 милиона, а през 1000г. - на 4. - http://sourcebooks.fordham.edu/source/pop-in-eur.asp Забеляза ли "славянският град" в Германия от коя година е датиран? - доста по-късно от времето когато търсиш аналогични градове на балканите.

Това е безспорен факт. Обаче също е факт, че родовите имена изчезват. Докато при Омуртаг все още почти всички велможи се афишират чрез рода си, след Борис родове няма. Това е причината да мисля, че съпротивата е не толкова срещу християнството колкото до реформа, премахваща значението на родовете. Едно е да си лидер на рода Вокил или Чакарар и влиянието ти да идва от силата на рода, който стои зад теб и съвсем различно да зависиш само и единствено от волята на княза. Най-вероятно Борис е разселил родовете по цялата територия на България, но произволно - комит от единия род тук, но останалите велможи в комитата от други родове, боритаркан от друг род там, но подчинената му войска е от войници от други родове и т.н. Този процес е започнал още при Омуртаг, но едва при Борис и с приемането на християнството боилите са разбрали какво всъщност става.

До Крум България е територия с родово-племенна организация. Основният сегмент на обществата в такава организация са родовете. Чуждите субекти, например северите или скамарите са по-скоро съюзници, отколкото неделима част от държавата. От Крум нататък започва централизация. При Омуртаг са премахнати князете на славянските племена и са им назначени управители. Т.е. това е първа крачка към реална централизация. В самото българско общество обаче родовете все още са влиятелни и са реална пречка пред интегрирането на държавата като едно цяло. Т.е. съвсем нормално е едните да искат да задържат старата система и обратно - Борис желае да я премахне. А християнството? - християнството най-вероятно е само повод.

Пълна илюзия е, че може да ги привлечеш с едни голи паспорти. Ще ги вземат и ще хукнат по белия свят. Много по голям ефект има чрез образованието. Броят на чужденците получили образование в България и останали тук е многократно по-висок от броя на хората получили български паспорти и останали да живеят в България. Това е най-бързия начин за привличане на младо трудоспособно население.

Да проблемът е социален, но не си прав, че асимилацията им е лесна. Напротив - изключително труда е и от там идва проблема. Асимилацията не се свежда само до самоопределение и език, а до пълна интеграция. За подобно нещо може да се говори едва по времето на социализма и то за една много тънка прослойка. И с какво ще ги привлечеш в България - с правова държава, високи заплати, високо качество на здравеопазване, образование и т.н.? На първо време трябва да се реши въпроса как да се задържат българите от България в България и едва след това за привличане на който и да е друг.

А дали като повториш 100 пъти твърдението "другаде това не се среща" то ще стане вярно. Разбрахме вече, че поданиците на руските князе са склавени. Германците имат вземане даване със същите хора:

Щото не четеш. Няколко поста по-горе съм дал сведение за руските земи. За западните също има, но какъв е смисъла да пускам цитати, като така или иначе няма да се прочетат. Всички тези неща са многократно дъвкани във форума в N на брой теми. Като гледам ползата е нулева.

Според мен не може да се говори за поземлена аристокрация. Възможно е някъде по периферията, например на север да има, но това е по-скоро изключение. Изглежда, че т.н. аристокрация са по-скоро остатъци от по-старите родово-племенните отношения. Т.е това са лидерите на старите родове и силата и влиянието им идва от силата на конкретния род или клан.

И тази тема я минахме вече, но ще я повторим пак. Думата "Слово" e със стара основа на "*es", подобна на думата "дърво". От дърво/дървеса се образуват две прилагателни имена -дървЕН (- дървеНИ) и дървеСЕН (- дървеСНИ). Аналогично от слово/словеса се образуват прилагателните словЕН (- словеНИ) и словеСЕН (- словеСНИ). Т.е. думата "словен" възниква като прилагателно име. Лично аз не мисля, че в 5 или 6 век тази дума се е употребявала от който и да е словеноезичен като етнически маркер, а значението на словЕН просто описва някакво качество, подобно на словесЕН, грамотЕН, способЕН и т.н. Когато славяните се появяват на дунавския лимес, ромеите се нуждаят от дума с която да маркират новодошлите варвари и започват да ги наричат "склавени" което не е нищо по-различно от гръцки изговор на собствено-славянското прилагателно име словеНИ (мн.ч подобно на дървеНИ, грамотНИ, писмеНИ и т.н.). В този случая Курта отчасти е прав - именно ромеите "конструират" славяните и им предават някаква прото-етничност. Самите славяни когато получат възможност да конструират собствена политическа формация и съответна етничност се определят с други термини - сърби, хървати, моравци, смоляни, драговити и т.н. "Склавини", словени и разни други деривати на думата остават наименования само на групи които НИКОГА не са имали възможност на собствена политическа формация и от там за ясна и шумна самоидентификация. Или да обобщим - склавени ( словени) е термин с който гръцки и латински автори маркират новодошли варвари с еднакъв бит и език. Най-вероятно първоначално никой от така наречените склавени не се е определял така (или като словен), по същия начин по който ранните германци не са се определяли като "германци". В момента в който самите славяни получат възможност да се самоидентифицират те образно казано "престават" да бъдат славяни и стават други - сърби, българи, чехи и т.н. Постепенно думата е забравена. През 14 век например българските автори се чудят кои са тези словени от старите книги. В манасиевата хроника трите учебникарски елемента на българската народност (прабългари, славяни, траки) са представени като българи, власи и сърби. Просто за българския автор по-това време няма кой друг да се набеди за наследник на старите "словени" освен сърбите.

Този въпрос на го ли минахме вече? Ето ти сведение от което става ясно кои са поданиците на руските князе и които според теб не би трябвало да са "склави" Това пък е за хървати, сърби, захълмци и т.н., които за ромеите пак уж не са "склави" Може да видиш и в ЛИБИ - хървати, сърби, моравци, панонци и т.н. - за всички се използва термина "склави"

Гръцките думи σκλάβοι, σκλαβηνοί, σθλάβοι, σθλαβηνοί предават 1:1 собствено-славянската дума "словѣни" и означават едно и също нещо. Модерната дума "славяни", отнесена към ранното средновековие има абсолютно същия смисъл. Например ако в ранната славянска писменост имаме "язик словѣнски, на средновековен гръцки това ще е "склавеники глоса", а сега ще кажем "славянски език".