Atom

Конвенцията е подготовка за бъдещето, а то не е розово. Около средата на века 40% от лицата до 18г(т.е. децата) в световен мащаб ще живеят в Африка. Около 50-60% от лицата между 18 и 30г. в световен мащаб ще живеят в най-голяма бедност в най-мизерните страни в Азия и Африка. Млади, гладни, боси и озверени. Миграционният натиск към богатия свят ще е огромен, а ефектът му според някои анализатори ще е сравним с ефектите на ВПН. САЩ е далеч, Русия си мисли, че като е на север за нея няма да има проблеми, но Европа е като магнит. Естествено има и мерки за ограничаване на миграцията, но тя не може да се спре - неизбежна е. Обърни внимание, че половината от престъпленията описани в конвенцията са пълна екзотика за средния европеец, но са характерни, а някъде и норма за страни от т.н. "трети свят": Член 37 — Насилствен брак, Член 38 — Осакатяване на женските гениталии Член 39 — Насилствен аборт и насилствена стерилизация "престъпления на честта" описани в чл42 и т.н. Да отричаме прогнозите е малоумие, а да си мислим, че може да се размине - също. Затова е по-добре да се адаптираме и подготвим. Има ли алтернатива? Според мен приемането на конвенцията е задължително. Опасенията си ги казах - политиците, НПО и т.н. не разбират нито целта на конвенцията, нито значението и. Поради тази причина очаквам куп глупости. Ако може да си коригираме "специалистите" и управниците - ОК, ако не, пораженията са приемливи защото алтернатива НЯМА.

Извън чистата икономика, Русия търси своята идентичност. Дали ще я намери? - не знам. Залитания много - един път към социализъм, друг път към имперска идеологии, трети път към едната или другата "нация", православието..... Общо взето обаче тези неща се въртят в кръг, пробва се тук, след това там и после отначало. Евразийството, най пръв поглед съчетаваше почти всичко на едно място, но нещо не успя да се възприеме.

Именно в цивилизовани свят. Т.е. налице е просто ново групиране и идентификация, а не друг тип социални отношения. Според мен основният конфликт на 21 век се очертава да е конфликта между бедни и богати. Населението на Африка расте непрекъснато и според всички прогнози през 2050г. ще изпревари това в Европа (вкл. Русия), двете Америки, Австралия и Океания, всички взети заедно накуп. Африка ще е пълна с млади, гладни и гневни хора, без каквито и да е перспективи пред себе си. От друга страна при сегашния тип на социални отношения, развитието на технологиите, ИИ и т.н. ще направи излишни една камара хора по целия свят. По-богатата част от света има ресурсите да се справи с проблема, но в рамките на собствената си градинка. Било чрез механизми като базовия безусловен доход, било чрез изкуствена заетост, социални програми и т.н. Той обаче няма възможност (или не иска) да се справи с проблема в планетарен мащаб. Според мен всичко което виждаме сега е стремеж към ново групиране, нова групова идентификация, а не към друг тип социални отношения. Ние (принадлежащи към цивилизования свят) и останалите. Това не е нещо ново, а римейк на позабравеното разделение: цивилизовани и диваци.

Не става въпрос за резерви по конкретни текстове на конвенцията. Духът на конвенцията е ясен - борба с насилието върху жени и момичета. Тя включва най-общо два вида мерки - мерки при извършено вече насилие и превантивни мерки. Докато първите могат да се унифицират, то вторите са ефективни само ако са съобразени с конкретната група и даже микрогрупа. Целенасоченото чупене на стереотипи е социален инженеринг. Е, съмненията ми са в собствените ни управници и активисти които ще се занимават с проблема, т.е. в квалификацията на "инженерите".

Може, защо да не може да намерим - Царь Освободитель, Столетов, Гурко, Граф Игнатиев ......, а ако сме пропуснали някой останалите ще ги обединим под "колективния герой" Матушка Россия. Затова ли бяха 74 страници писания?

Те и обучителните програми са интегрирани в българското законодателство още от 2004. Това е чл.35 от Закона за защита от дискриминация: Чл. 35. (1) Лицата, осъществяващи обучение и възпитание, както и съставителите на учебници и учебни помагала са длъжни да предоставят информация и да прилагат методи на обучение и възпитание по начин, насочен към преодоляване на стереотипи за ролята на жената и мъжа във всички сфери на обществения и семейния живот. (2) Детските градини, училищата и висшите училища включват в своите образователни програми и планове обучение по проблемите на равенството на жените и мъжете. (3) Алинея 1 се прилага и за преодоляване на отрицателните стереотипи към лицата, принадлежащи към расови, етнически и религиозни групи, както и по отношение на лицата с увреждания. Още един път ще кажа. За да се преодолеят едни стереотипи, първо трябва да се намерят, т.е. да се идентифицират като стереотипи и то именно засягащи собственото ни общество. Едва след това може да се мисли дали тези стереотипи са неутрални или вредни и трябва ли да се "преодоляват". Иначе става преливане от пусто в празно, усвояват се някакви пари, а ползите са нулеви.

Няма проблем да се разискват и нестереотипни роли. Проблемът е, че управляващите, а и родните НПО не са в състояние да фиксират родните стереотипи, а копират чуждия опит. Съмнявам се, че въобще имат компетенции и умения да осмислят проблема. Всичко което правят е да повтарят като папагали и да преписват чужди буквари, но това са чужди стереотипи и чужди проблеми. Например в развитите страни на ЕС съществуват предразсъдъци, че жените не стават за мениджъри, за програмисти, не могат да се занимават с наука, с математика и т.н. Това отблъсква хиляди момичета, които иначе имат потенциал да заемат подобни позиции. т.е. налага се да се променят стереотипите и за целта съществуват една камара програми. България обаче няма тези проблеми, а нашите НПО-та набиват в главите на хората същите "стереотипи". Ефектът е точно обратен. Българските момичета за пръв път чуват от НПО-тата, че "имат трудности" да станат мениджъри, математици, учени или програмисти. Преди това те са нямали този стереотип. Резултатът е, че ако преди са имали намерение да правят кариера в тези области сега се разколебават. Пример: Европейската комисия настоява за налагане на квоти за жените в управителния съвет на компании, за да се разреши проблемът с половото неравенство. Предишни опити на ЕК да заложи целта от 40% са блокирани от Германия, Холандия и Швеция, които се страхуват, че Брюксел се намесва във вътрешните дела на страните членки. Швеция няма проблем с квотата, но подкрепя Холандия и най-вече Германия. В последната жените представляват 22% от мениджмънта на компаниите. За сравнение в България числото е 44%, а пред нас е само Латвия България е на първо място ЕС по дял на жените студенти в ИКТ, на първо като дял заети в същия сектор, в топ позиции при съотношение жени / мъже в науката и т.н. Няма лошо да да се дават стипендии на жени и да се поощряват да се занимават с подобни неща, но да се твърди, че имаме проблем там където сме лидери и другите трябва да ни догонват е малоумие. От друга страна там където наистина имаме проблеми, няма кой да ги фиксира и съответно финансира. Съответно без пари НПО-тата няма да се занимават с истинските проблеми на жените в България. С други думи като знам какво е нивото на управляващите, а и на хората в разните НПО съм скептик, че ще излезе нещо позитивно от цялата работа. По-скоро напъна за "промяна на стереотипите" ще създаде проблеми отколкото ползи.

Демитологизирането им на стана с вадене на кирливи ризи, недостатъци, пороци и престъпления, а с премахването на причината за тяхното съществуване. Имаме мита за турското робство. Самото робство е категория която внушава обреченост. Робът не може да се освободи сам и се нуждае от освободител - някой герой със свръх естествени способности. Ето, че се появяват и нашите герои Ботев и Левски. Ако не са те, ще са някои други, ако няма достойни българи ще е Матушката като колективен образ и Царя Освободител в индивидуалната роля на Супермен, но такава фигура винаги ще има. Ленин и Георги Димитров не бяха демитологизирани поотделно, а необходимостта от поддържането на мита за тях отпадна автоматично с падането на комунизма. Без демитологизиране на робството, най-много да разчистиш място за царя Освободител. Няма вариант обаче да се разминеш без митове и без герои.

Единственото което ме смущава в тази конвенция е чл.12 ал.1 в частта му за стереотипните роли за жените и мъжете: "Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани (на идеята за малоценност на жените или) на стереотипни роли за жените и мъжете." 1. От една страна конвенцията дефинира джендъра като "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете", от друга обаче страните предприемат мерки ... с цел изкореняване на стереотипните роли на мъже и жени. Т.е. действията на страните трябва да насърчават изкореняването на джендъра. 2. "Стереотипните роли на мъжете и жените" е толкова широко, недефинирано поле, че позволява тълкуването му на кой както му е удобно. Това би позволило на разни групи и лобита да атакуват какво ли не и да искат мерки за неговото изкореняване. 3. Стереотипите в различните страни са различни. Като знам родните играчи как повтарят като папагали чужди формулировки и проблеми без изобщо да ги преосмислят на българска почва, очаквам борбата срещу стереотипите да доведе до ужасяващи последствия. От друга страна родни предразсъдъци, които не представляват проблем за развитите страни и не са фиксирани от тях ще останат незабелязани и подминати.

Така конструирана темата е обречена да се разлива. Демитологизирането се изразява в прескачане от една личност към друга и от един "демитологизиращ факт" към друг. Ответните реакции са очаквани и нормални - коментира се това което е зададено. Дребнотемието и парцелирането обаче нито ще променят мнението на някой, нито ще демитологизират каквото и да е. Героите и митовете се раждат когато някои изпитва нужда от подобни герои и митове. Един път създадени те трудно могат да бъдат дегероизирани и демитологизирани независимо от това колко кирливи ризи ще се покажат и колко скелети от гардероба ще се извадят. От друга страна това изобщо не е работа на академичната дисциплина история. Историкът може да се занимава с биографията на дадена личност, може да фиксира факта, че той се е превърнал в митологизиран герой и да изследва мита, но не е в състояние да демитологизира каквото и да е. Демитологизирането и дегероизирането става когато отпадне причината и нуждата от героизиране или тази нужда се запълни от друг герой или герои.

Много приказки много нещо........ и нищо като съдържание, нищо съществено. ОК, ще повторя тезата си, а тя е елементарна: Според мен съществува базов мит - митът за робството. Митът за героите е следствие и реакция на базовия мит. Има робство - има нужда от герои. Няма робство - героите губят идеализирания си образ и добиват съвсем човешки черти И въпросът ми: .Какво ти е отношението към конструкцията "турско робство"? Има ли според теб робство, няма ли, това исторически факт ли е или не? Прост въпрос, който предполага прост и еднозначен отговор.

Не, твърдението ми е опростено. Аз не оспорвам това което си написал след многоточието, но в случая то е без значение. Ключовият момент който заобикаляш е, че социалния елемент се появява в човешката еволюция много преди появата на разума. Социалното е вкоренен в нас на нивото на първични инстинкти. Вярно е, че човекът не е само социално животно, но думата "САМО" не означава, че социалният елемент може да се изключи, поради простия факт, че освен всичко друго човекът е И социално животно. Т.е. социумът е незаобиколим фактор, които искаме или не, влияе на когнативните способности на отделния индивид. В предния пост писах нещо, на което не обърна внимание. Ще го повторя: Убежденията играят ключова роля при възприемането на света от отделния индивид. Те играят ключова роля е за регулирането на отношенията между различните индивиди. Останалите два способа - свободното договаряне и принудата / насилието нямат тези възможности каквито имат убежденията. След като те имат такава роля неминуемо се появяват и техники за убеждаване. Да се върнем обаче към темата. Въпросът ми беше какво целиш в тази тема, в какво се опитваш да убедиш себе си или околните. Ако идеята е да се подчертае, че механизмите за убеждаване са манипулативни и съдържат елементи на лъжа, преувеличаване, изкривяване и т.н. то това е излишно. Повечето от пишещите тук са абсолютно наясно с това. Ако идеята е, че механизмите за убеждаване по принцип са вредни, излишни или нещо друго, би трябвало да подскажеш коя е алтернативата - договаряне?, насилие? или нещо друго. Конкретно по темата, аз не мисля че подкрепата на "демитологизирането на героите" е от принципни съображения - "борене на митове заради самите митове по принцип". По-скоро става въпрос за разчистване на терена за някакви други нови митове. Ако въпросът е принципен, то демитологизирането на нашите т.н. герои става много лесно. Просто се елиминира мита за робството и нуждата от свръх идеализирани герои отпада автоматично. На мястото на героите ще се появят обикновени хора с предимствата и недостатъците си, с талантите и пороците. "Робството" обаче е табу - там не се пипа и не се обсъжда. За един принципен демитологизатор обаче не би трябвало да има табута. Един пример. До преди 30 години имахме една камара други герои - борци против фашизма и капитализма. Как стана демитологизирането на героите, да не би с дребнотемие - какъв пияница е бил Георги Димитров, какво е откраднал Васил Коларов или какъв плейбой е бил Станке Димитров. Не, тези герои загубиха автоматично героичния си ореол с демитологизирането на основните митове, тези за "фашисткото робство" и "светлото комунистическо бъдеще". Ако базовите митове останат, опитите за демитологизирането на един от героите или дори на всички, но поотделно (един по един) най-много да създаде нови герои, но не и да демитологизира героите по принцип. Базовият мит в случая е робството. Всичко друго е надстройка и следствие от този базов мит.

Този пост е добър, съгласен съм с почти всичко в него. Човекът обаче е социално животно. Така сме създадени еволюционно, такава ни е биологията. Отношенията между различните индивиди - разпределение на ресурси, разрешаване на конфликти и т.н. се решават по три способа, които могат да се използват както отделно така и в някакви комбинации: - свободно договаряне - убеждение - принуда и/или насилие Свободното договаряне е за предпочитане, но е ефективно когато страните са сравнително равностойни, а в повечето случаи това не е така. Т.е. то не работи във всяка една ситуация. Безразборното прилагане на принуда и насилие не е приемливо за обществото и е урегулирано в някакви рамки. Остава убеждаването. То в голяма степен се крепи на идеологии, митове, заблуди, мисловни шаблони, морални категории и т.н. които в по-голямата си част не са нищо повече от манипулативни техники, но е приемливо за обществото, тъй като други алтернативи просто няма или ако има не работят или е неприемливо да се прилагат в голям обем (например насилието). В случая какво точно търсите ти и другите демитологизатори чрез тази тема. Само не ми казвай "истината" защото точно в тази тема истината за "истината" е най-голямата заблуда и манипулация.

Връзката на учебникарската история с науката е не по-голяма от връзката между исторически роман и науката. Всеки ученически учебник, независимо къде и в коя държава е издаден от първата до последната страница е конструиран разказ - литературно или в най-добрия случай научно-популярно или научно-подобно съчинение. Това е абсолютно ясно на всеки възрастен, който има сериозен интерес към историята. В тази връзка, единственото генерално решение да се елиминират историческите митове е "дисциплината история" да бъде премахната от учебните програми. Т.е. не да се атакува избирателно този или онзи мит, а цялостния модел. Естествено, човешката природа е такава, че не търпи вакум. И да се премахнат съществуващите митове ще се появят други. Не е задължително да са свързани с историята, а може да са всякакви - религиозни, регионални, глобални, морални и т.н. И пак да питам, защо точно тези митове те дразнят, а не някои други? Например "турското робство". Няма ли го мита за турското робство, няма нужда от освобождаване , от освободители, а от там и от всички тези "митологизирани герои" които толкова много те дразнят и ти бодат очите. Пробвай например вместо "национално освобождение" да погледнеш нещата през призмата на "национално формиране" или "национално обособяване". Само с промяната на една единствена дума отпада необходимостта от каквито и да е било герои или поне значението им се намалява в пъти, а от там и публичният им образ би придобил много по реален и човешки облик, а не идеализирания образ който имаме в момента. С други думи решенията на проблемите ти са: 1. ако желаеш да демитологизилаш историческите митове по принцип, то въпросът може да се реши с премахването на предмета история от училищните програми, а не с демитологизиране на парче. 2, Ако целта ти е да се демитологизират точно тези "герои", насочи усилията си към демитологизиране на мита за турското робство. Премахването на този мит обезсмисля до голяма степен митологизирането на твоите герои.

Добре де, аз така и не разбрах, каква е идеята на тази тема. Има ли митове? - безспорно. Има ли пропаганда? - по този въпрос също няма съмнение. Е, и? Каква е идеята? Ако идеята е да се демитологизират едни митове, защото по някакви причини авторът смята, че са вредни - ОК. Това е един от начините да се разчисти терена, за да се конструират нови, може би по-полезни и по-продуктивни митове. Кои са обаче новите митове и дали точно тези от по-старите пречат за конструирането на новите? В тази тема няма и зачатък от подобна насока. Ако идеята е да се търси някаква "истина", това е пълна илюзия. Няма абсолютна историческа истина и не може да има - митове винаги е имало и ще има. Ако не са тези, ще са някакви други. Ако не са национални, ще са религиозни, регионални, глобални и т.н. Та така и не става ясно, в какво точно трябва да ни убедят "фактите" от темата.

Според мен има голяма вероятност Паган да не е име, а прозвище (прякор). Докато Паган е на среща с императора (на която присъства и бившия господар Сабин), империята предприема действия по елиминацията на други двама герои действащи от българска територия, които създават големи проблеми - Християн и Склавун. Паган, Християн и Склавун или "Езичника, Християнина и Славянина" е много странна комбинация. Всеки от тримата герои може наистина да се е казвал така, но като комбинация е твърде съмнително.Това е нещо подобно на "Гея, Бея и Злодея". Даден човек може да се казва Гей, друг Бей, а трети Злодей, но в комбинация и участващи в едни и същи събития "трите имана" са невъзможни и за всеки е ясно, че става въпрос за някакъв жаргон.

Това е ЕДИНСТВЕНАТА хипотеза изказана в изследването. Други хипотези там НЯМА. Това не го ли разбра най-после? Всякакви останали алтернативки са изказани отделно от самото проучване и нямат място в него. При това няма и как да имат, при положение, че обсъждането им е безсмислено според един от авторите на самото проучване. Друга хипотеза освен суперстрат-субстрат-културна асимилация за балканите, авторите на изследването НЯМАТ. Ти ако имаш е друга работа. Аз специално се доверявам на специалистите. Очевидно е обаче, че ти имаш друго "специално" мнение различно от тяхното. Това си е твое право, но само с викане и повтаряне на едно и също няма как да убедиш широката публика, че ти си прав, а не учените които са специалисти по проблема.

Кое тук е неясно или предизвика съмнения в манипулация от моя страна. И аз не вижда кое е неясно - субстрат, асимилация и т.н., все думи с ясен смисъл. Още повече, че в оригиналното изследване се говори за разпространението на славянския език сред сегашните южнославянски говорители посредством "културна асимилация", нещо което не се подчертава изрично за северните. Та какво неясно има?

Следата посочена от Cven е неразделна част от проучването което ти самият цитира тук многократно. Авторите обръщат специално внимание на споделените сегменти около времето на исторически фиксираните славянски миграции, а не на родството изобщо и по принцип. На този факт обръща специално внимание и един от авторите на статията - Олга Утевска: Не виждам какъв е смисъла да цитираш някакви изследвания, а в същото време непрекъснато да изкривяваш думите на самите автори или въобще да игнорираш изводите им.

Балановски, а и авторите на проучването дават само една хипотеза - наличие на тънък суперстрат, наложен върху различни масивни субстрати. Това е - друго няма. Кой и какъв е самият суперстрат в проучването не се обсъжда. Хипотеза за неговите генетични характеристики или състав няма. За субстратите е изказана хипотеза, че единият или другият са с определени генетични характеристики, без тези характеристики да се свързват с определени народи, епохи и т.н. Отделно за балканските популации дават следното, без същия механизъм да е споменат изрично за западните или източни съвременни славяно-говорители: Тъй наречените "3 варианта" са всъщност три алтернативи на единствената хипотеза изказана в проучването, посочени в частен разговор. Балановски не ги дава за размисъл, а напротив - според него е напълно безсмислено размишлението и обсъждането на тези хипотези ("на мой взгляд, подобные упражнения ума бесперспективны, поскольку из имеющихся данных ни одну из этих гипотез не удастся подтвердить."). С други думи обсъждането на така наречените "три варианта", поне на този етап е преливане от пусто в празно или хазарт, но не и наука. Отделно всяка една от тях, тъй като е алтернатива на хипотезата в посоченото проучване, всъщност го обезсмисля и отхвърля. Хипотезата, че праславянският език е възникнал от стар индоевропейски континуум разположен от балканите до балтика, посредством синтез и/или разширение е възможно най-опростената. Вкарването на друг, външен носител на праславянския език (готи, хуни, авари или прабългари ) не решава проблема, а допълнително го усложнява. Просто въпросът къде и кога е възникнал праславянският език остава нерешен, но се натоварва с допълнителни въпроси.

Доколкото знам по това време единственият европейски владетел който е "крал на земята" е френския крал. При това става въпрос за сравнително нова мода, въведена от Филип II през 1190г. Всички останали по времето на Калоян все още са "крале на хората". Т.е. това не е преднамерено обмислен ход, а просто традицията на епохата. През по-голямата част от средновековието "владетели на земята" са по-ниските титли. На запад графове, барони, херцози, а при нас деспоти, князе и т.н. При нас до края на ВБЦ владетелите ни си остават "царе на хората"

И да е имало някакви слухове или нагаждания те са били предназначени само за простолюдието. Нито самият Калоян си е вярвал на слуха за произхода от "благородния римски род", нито е смятал да баламосва с него сериозните хора. Калоян и/или хората от канцеларията му са изключително прецизни. Тези хора наистина са си свършили работата перфектно и са истински професионалисти. - В първото писмо Калоян изказва "благодарности на всемогъщия Бог, който ........ обърна поглед към нашето смирение и ни припомни за нашата кръв и отечество, от което произхождаме". Изразът не потвърждава слуховете за произхода от "стария римски род", но не го и отхвърля. С други думи "щом бог и папата казват, че е така, значи е така". - в писмото Калоян използва израза "нашите стари императори". Имаме опипване на почвата, без преки претенции за родство със старата династия. - Цитират се само имената на Петър и Самуил - "един е бил Петър, втори — Самуил и други, които са ги предхождали по царуване". Това всъщност са единствените владетели които носят титлата "цар на българите". Симеон се е титулувал като "василевс (цар) на ромеите" и няма никакви сведения, че някога е приел или се е задоволил с титлата "цар на българите" - амбициите му са доста по-големи. Колкото до наследниците на Самуил, не е сигурно дали носят титлата цар. Съдейки по битолския надпис, Йоан Владислав не се титулува "цар на българите", а "самодържец български". Той дори не е самодържец на "българите" (същ. име т.е. на всички българи). Т.е. в първото писмо всичко е изчистено до най-малкия детайл и не се дава какъвто и да повод за оспорване на някое от твърденията. Интересен е отговорът на папата. "Нашите стари императори" от писмото на Калоян в отговора стават "Петър, Самуил и на другите твои знатнопаметни предци". Ключовата дума тук е "предци". Както в първото писмо папата сам предлага "стария римски род" сега прави същото, но спрямо старата българска династия. . В писмото се споменава и рекс Михаил и злополучния опит на Рим с него. Калоян реагира абсолютно адекватно. Михаил (Борис) не се споменава никъде в следващите писма на българския владетел. От една страна той никога не е носил официално титлата Цар (а всъщност точно тя е интересна за Калоян), а от друга Калоян няма интерес да се чоплят стари рани. За сметка на това "предците" веднага са вкарани в употреба. Ако в първото си писмо Калоян издирва в "нашите стари книги" сега вече издирването е в "писанията и книгите на нашите предци, и законите на блаженопочившите царе, наши предшественици". Чак сега се появява и името на цар Симеон. От цялата кореспонденция, която показва много внимателно, прецизно и професионално отразяване на фактите от българска страна, единственият спорен момент е споменатото признание от страна на Рим на българската царска (императорска) титла на Петър, Самуил и евентуално на Симеон. Съдейки обаче от факта, че писмата са много добре обмисляни и папата в нито един момент не е подвеждан с откровена лъжа, най вероятно Калоян и хората от канцеларията му наистина са имали основание да изкажат това твърдение.

Покрай кръстоносните походи. Например с Фридрих Барбароса на балканите се изсипват представители на половината европейски благородни фамилии и искат или не искат се запознават с местната обстановка. Ето ти откъс от История на похода на император Фридрих I (Ансберт): Видно е, че контактите се осъществяват на най-високо ниво - със самия Барбароса Вероятността папската канцелария да не е запозната какво става с похода е нулева. От друга страна папата няма нужда да знае с подробности какъв точно е произхода на Калоян. Достатъчно е да знае че е по-малък брат на Калопетър Влах. Дали самите братя са били власи или не е без значение. Важното в случая е, че за западняците те са такива. Между другото в същия източник въпросите за римската императорската титла също са засегнати. Съгласен съм напълно. Знатният род според мен е измислица на Инокентий. Просто няма как да се мотивира по друг начин. Какво да каже, че предлага вземане-даване и евентуална титла на наследник на някакви диви планински козари? През периода е напълно нормално, когато на човек от простолюдието се предлага благородническа титла да му се измисли и някакво легендарно родословие.

При езиците текат два процеса - синтез и диференциране. Когато един език се разширява на определена територия той попада на различен субстрат. Освен това в различните райони протичат различни иновации - започва диалектно роене. Някои от диалектите толкова се различават, че стават практически неразбираеми - раждат се нови езици. Консолидацията и синтезът са обратни процеси - по някаква причина различните диалекти се миксират и различията изчезват. Започват да текат общи иновации които обхващат тези мкисирани вече диалекти и в края на краищата е възможно да се роди нов език, който е различен от всеки един от първоначалните диалекти. По-късно той на своя страна започва да се диференцира на различни диалекти и т.н. Да предположим, че между балканите и балтика през желязната епоха съществува някакъв идоевропейски диалектен континуум. Всеки се разбира със съседите си, но колкото разстоянието между два диалекта става по-голямо толкова по-труда е комуникацията между различните им носители. В краищата на континуума имаме на практика различни езици. Праславянският език от който се формират съвременните славянски езици е изключително хомогенен. Тази хомогенност може да се получи по два начина - или формиране в много тясна зона от няколко много близки диалекта или консолидация на различни диалекти, изглаждането им и последващи общи иновации на значително по-широка територия. Ролята на хуни, прабългари, авари или готи която предлагаш може да се състои точно в това - роля на миксатора, който консолидира различни племена и диалекти покрай Карпатите и средния Дунав. Т.е. "теорията Курта". Въобще не е задължително обаче "миксерите" да са носители на праславянски език. Като пример могат да се посочат норманите или русите. Едните играят ролята на миксатор на различните германски диалекти които идват в Англия - диалектите на саксонци, англи, разни скандинавци и т.н. за да се получи съвременния английски език, но самите нормани не говорят на език от германската група. Същата робота извършват и русите. Теоретично е възможна и друга схема - праславяните да са именно хуни, готи или прабългари. Тогава обаче въпросът отново остава отворен - къде и как се е формирал този път езика на пра-пра-славяните. Тези от които произхожда езика на предполагаемия славянизатор - готи, авари, хуни или прабългари?

Абсолютно съм съгласен. Обикновените хора обаче са също част от системата и като не ни харесва нещо е по-добре да действаме отколкото да чакаме. Активни граждани - нищо повече.