Atom

ОК, дайте да видим фактите: 1. Ростислав отправя молба до императора за учители и богослужение на славянски. Това е абсолютен прецедент. През следващите няколко века, чак до реформацията, на никой не му минава през ума да отправя подобна молба било към императорите на изток или запад, било към папата или някой друг. През 9-ти век някой по собствена инициатива и без подсказване да поставя подобно искане е направо абсурд. Да приемем обаче, че наистина е станало така и инициативата наистина е била на моравците. 2. Някъде към 870 г. ИРИ възстановява контрола си над Далмация. Какво правят там ромеите не е много ясно, но точно по това време хърватите се сдобиват със славянска писменост и славянска литургия. Да приемем, че това е просто съвпадение и ИРИ няма отношение по въпроса. 3. Към 890г. формалният статут на църквата в България е неясен. Патриаршията изрично е заявила, че няма отношение към делата в България, но формално църквата не е независима. В 891г. в Рим папа става Формоза. Факт е, че всички папи преди Формоза правят многократни опити за приобщаване на българите. Факт е също, че няма друг папа който да познава в детайли нещата в България така както Формоза. Ако някой е в състояние да ги приобщи изобщо, то това е точно той. През 892г. в Плиска се появява делегация на Арнулф. От гледна точка на Константинопол това би трябвало да е супер кризисен момент. Да приемем обаче, че имперската канцелария не е изтълкувала така събитията и че Константинопол няма отношение по въпроса. На следващата година в България има преврат, а новият княз (който по случайност е ромейски възпитаник) въвежда славянската литургия. Пак да приемем, че това е чисто българска работа и империята няма нищо общо. Това са фактите накратко. Естествено може да съберем 1+2+3 и да приемем, че случайностите стават твърде много.

Днес на територията на Румъния, България, бивша Югославия и Албания, броят на хората с майчин език от славянската група е равен на броя на хората с албански и румънски. Най-вероятно положението преди 1200 години е било същото с тази разлика, че на територията на съвременна Румъния е нямало латиноезични, а всички носители на романски езици са се подвизавали на юг от Дунав. Като се вземе под внимание факта, че в Константинопол, Солун и останалите градове са били предимно елинофони, то разпределението на населението на балканите (вкл. и Румъния) към 814г. е било нещо от рода на 30-30-30-10. Т.е. по равно славяногласни, латиноезични (+ полуроманизирани) и елинофони и 10% - други. Естествено това е само предположение.

Тези графики какво доказват? Има ли подобно проучване за гръцките ръкописи?

Славянското богослужение и книжнина няма как да са антивизантийски. Те са продукт и инструмент точно на имперската канцелария, а не български, моравски или някакъв друг. Това, че са правени опити за отмяна на християнството е само предположение. Няма никакви преки данни за подобно нещо. По същия начин може да се спекулира, че Владимир прави опит за завой към Рим, а превратът и славянският език са реакция за окончателно премахване на подобна опасност и трайно обвързване с глобалната политика на Константинипол.

Не са били 5%, а значително повече, но в никакъв случай не са надвишавали броя на местното романизирано и полуроманизирано население. Ситуацията, такава каквато я виждаме днес е в резултат на редица случайности. При друго развитие на политиките днес може би пак щяхме да сме си българи (както романизираните гали станаха французи), но със съвсем различен език. Нещо от рода на това: Eu sunt bulgar. Dragoste munți de sarcină nostru verde bulgar să fie numit - primul bucurie pentru mine.

Политическият фактор не бива да се подценява. Налагането на славянската литургия и книжнина заедно с гръцката е преди всичко имперска политика. Поддържа се от Патриаршията в Константинопол, Архиепископията в Охрид и всички балкански владетели които влизат в обсега на православието. Тази политика е в сила през цялото време от 9-ти, до началото на 18-ти век и е за сметка на всички които не са елинофони или славофони - т.е. местното латинизирано и полулатинизирано население. Пълчищата от всякакви варвари, които заливат Италия или Галия не са по-малки, но там езикова промяна няма.

Търсене на читави икономисти има. Ето например обява за чисто нов център на Deloitte. Нямам идея обаче от къде ще изкопаят служители.

За съжаление това предубеждение е масово. Благодарение на него и широкото му разпространение младежите се демотивират още преди да са прекрачили прага на университета. Логиката е ясна - без вуйчо владика нищо не става, а дипломите са еднакви => записва се нещо което може да се изкара по-лесно и без много зор. Ето малко числа: В АУБ и СУ осигурителният доход на дипломираните през последните 5 години в направление "Икономика" е 1472 - съответно 1464 лева. Числата са почти еднакви. Почти еднакъв е и броят на бъдещите икономисти, които ще се дипломират в тези два университета. През тази година се очаква да получат дипломи 27 икономиста в СУ (толкова се обучават в момента в 4-ти курс) и горе-долу същия брой в АУБ. По акредитация, СУ има право да обучава в направление икономика,ОКС "бакалавър" 320 студента. Реално се обучават 121 общо от 1 до 4 курс. Т.е. почти 2/3 от местата остават незаети. Трудно е, а дипломите са "еднакви" с дипломите от другите университети и няма желаещи. Същото е положението и в АУБ. За сравнение във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите числата са следните: - среден осигурителен доход 585 лева. - брой на студентите от направление "икономика" в 4-ти курс - 477 - студенти в направление икономика (общо 1-4 курс) - 2383 Изводите всеки да си ги прави сам. Още за феномена: Студентите търсят все по-достъпни университети

Това твърдение на какво се опира?

Ето един човек, който говори същите неща като НПО-тата, но няма кой да чуе: България е опряла "стената" и доходите ще растат само с по-добри институции

Това е вярно, но при нас продължават да се правят глупости. Например в образованието - работодателите искат системата да произвежда кадри с тясна специализация за точно определена професия. Ето това е от днес: “Досега България се специализира в производството на ниско-технологични, сравнително енергоемки и трудоемки продукти. Постепенно страната ще започне да играе по-важна роля и ще мигрира към производството на по-сложни компоненти”, обясни Кристофор Павлов. Банкер: БГ компаниите ще се насочат към износ Това "постепенно мигриране" не е написано защото икономистът има някакви тайни данни, а защото знае като поп, че от тук нататък всеки ръст на заплати или енергоносители ще затваря по някой от досегашните мотори на икономиката. Ще правим дуална система и ще даваме тясна специализация на младежите в етап в който предстои цялостно преструктуриране на икономиката за да угодим на работодателите - липсвали им шивачки и ред други специалисти. Преди време поляците правят точно обратното - преструктурират си образователната система така, че да дава базови знания и умения и да позволява на младежите бърза смяна на професията. Коя икономика се представя по-добре е излишно да се пита. Експерт на Световната банка: Образованието ви да дава възможност за бърза смяна на професията

Не става въпрос за "лош" работодател в смисъл "умишлено плаща ниски заплати", а лош работодател в смисъл "не умее да върти бизнес". Примерът беше, че ниските заплати са подвеждащи - не дават вечно предимство. Същото ще се получи и с фирмите които се занимават с металообработване - например повечето от авто-клъстера. Там също работят 100% за експорт. В момента средната възраст на стругари, фрезисти и и т.н. е 50 години. Средната заплата е около 800 лева. Млади няма, а работодателите си мислят, че дуалната система или друга някаква врътка в образованието ще реши проблема. Няма да се получи. Ако не успеят да измислят начин до 4-5 години бизнесът да им да се вързва при заплати от порядъка на 1500 лева (днешни пари) и те ще затварят. Не знам обаче дали не е късно за подобни опити. Не виждам как в рамките на това време ще успеят да оптимизират бизнеса си и да плащат два пъти повече отколкото сега.

До един момент. Да вземем за пример тежкотоварния автомобилен транспорт. В България няма товари, а българските фирми въртят или Турция-Европа-Турция или вътрешни курсове в ЕС (пример Германия-Испания-Франция-Германия или нещо от този сорт) - т.е. работят 98% на външни пазари. В момента в този бранш БГ бизнесът е стигнал своя предел. Не може да се разширява повече за сметка на ниските цени, не може и да задържи позиции , а лека-полека е принуден да се свива - няма кой да кара камионите. В този бизнес изтичането на специалисти навън е с по-висока скорост от който и да е друг (дори и от медиците). Причината за това е проста - за разлика от медиците, на шофьорите не се налага да ходят никъде, не трябва да учат допълнително чужди езици и изобщо да променят каквото и да е. Живеят си тук, не напускат страната, а просто от камион с БГ регистрация (=БГ работодател) се качват на камион с чужда. Работата е една и съща, курсовете също. Разликата е, че в единия случай получават 2000 лева, а в другия 2000 евро. Ако превозвачите не изнамерят други подходи за повишаване на конкурентоспособността си (и то много бързо) е въпрос на време една немалка част от тях да изчезнат от пазара напълно.

Така е. От друга страна обаче ниските заплати не са кой знае какъв стимул за извършване на технологични нововъведения или за оптимизиране на процесите във фирмите. Получава се омагьосан кръг - не можем да увеличим заплатите защото не сме конкурентоспособни, а не ставаме конкурентоспособни защото не виждаме смисъл да променяме нещо докато заплатите са ниски. Общо взето сме попаднали в капана на средните доходи. Въпросът е как се излиза от този капан.

Концепцията за разлика в отговорността - ограничена, неограничена и солидарна, не е нито нова, нито е изобретение на британците. По-скоро при тях тази идея идва с доста голямо закъснение в сравнение с континентална Европа Най-вероятно, идеята за подобно нещо е подсказана на европейците още през 10-ти век от арабите. От къде са я взаимствали последните е божа работа. Нормалните (не създадени с акт на парламента) и масови бизнес субекти до 19 век са едноличните търговци и партньорствата. Еднолични търговци и партньорства има навсякъде по света. За да се отдели личното имущество на партньорите от това на компанията е достатъчен статута на събирателното дружество. За да се ограничи отговорността е достатъчен статута на нещо подобно на нашето ООД. Това биха били еволюционните стъпки за разрешаването на двата проблема. Актовете, които си цитирал се занимават със съвсем различно нещо. Не става въпрос да се регистрират лесно каквито и да е компании, а точни копия на старите корпорации - като структура (акционерни дружества) и като начин на управление (акционерни събрания, борд на директори и т.н.).

Тези специално са прозрачни. Dnes.bg е собственост на Инвестор.БГ АД, което е собственост на „България он ер” ООД, а последните се финансират от ТИМ.

ОК, след като терминът е кофти, да го заменим с някой друг - например "западно европейски кооперативизъм". Това обаче не променя факта, че и при двата типа , модерната и средновековната корпорация, идеята е една - обединение и коопериране на усилията на различни индивиди за постигане на общи цели. Ако въпросът опираше само до ограничаване на отговорността е достатъчен статута на нещо подобно на нашето ЕООД, а не да се създават публични компании с "N на брой" акционери.

Ето една статия, която хвърля повече светлина по въпроса: Family Structure, Institutions, and Growth:The Origin and Implications of Western Corporatism Тук се разглежда само едната страна на въпроса и е пропусната ролята на църковния десятък, като икономическа база за изграждането на корпоративните селски общини/енории (искрата от която тръгва всичко). Изводите обаче са ясни: Last and not least, centuries of сorporations and nuclear families embody and reinforce a culture of self-governance, cooperation among non-kin, the legitimacy of majority rule, respect for minority rights, the accountability of leaders, and individualism. The finding in cross-country regressions that history matters to the stability of the democratic-corporative-form of government and growth (Persson and Tabellini 2005), may well reflect the cultural heritage of the late medieval corporations. Т.е. връзката - средновековен корпоратизъм (като предпоставка) - модерност е в прав текст. Не виждам обаче защо като кажем "корпоратизъм" трябва да се ограничаваме само до това което познаваме като "корпорациите в модерния им вид" (т.е. юридически лица - бизнес субекти) или средновековните корпорации. Всичко което наричаме прояви на гражданско общество се корени пак там: Western European Corporatism(s): Models for Eastern Europe?

Няма такова нещо. Корпоративизмът не е еквивалентен на "общественият институционален колективизъм", не е еквивалентен на "родовия колективизъм" на Хофстеде, нито се покрива от който и да е от културните му измерители. Корпоративният дух по-скоро може да се дефинира като "склонност/способност на индивидите да се самоорганизират и кооперират за постигане на определени цели". Това коопериране е възможно да се институционализира (ражда се корпорация), но може и да не се стигне до там. [Corporatism]’s central claim [is] that behavior – economic, social or political – cannot be understood exclusively in terms of either the choices and preferences of private individuals or the habits and impositions of public agencies. Somewhere between markets and states [exist] a large number of ‘self-organized’ and ‘semi-public’ collectivities that individuals and firms [rely] upon more-or-less regularly to structure their expectations about each others’ behavior and to provide ready-made solutions for their recurrent conflicts (Schmitter and Grote 1997: 1)

Нещо ги обърка нещата. Как от една страна "корпоративният дух" съществува в източноазиатските култури, а от друга за него е необходимо да има "високи нива на равновластие в културата (ниско властово разстояние)"? В коя точно източноазиатска култура има високи нива на равновластие?

Корпоративният дух на европейците е типично средновековно явление и сам по себе си не е еквивалентен на модерността. Корпорации са църквата, отделните енории, инквизицията, манастирите, ордените и ред други средновековни институции. Новото се заражда когато се унищожат старите корпорации и се освободи индивидуализма. Затова и Англия е страната където се извършва индустриализацията, а не някоя друга. Няма свободни градове, църквата е "национализирана", гилдиите са унищожени или ограничени, манастирите са ликвидирани, а енориите губят своята автономия. Всичко което вчера е било модерно е унищожено - отваря се пространство за нова модерност. Коя страна от далечния изток визираш? Да не би да бъркаш европейската корпоративност с други форми на колективизма?

Това по-скоро не. Програмите са структурирани така, че се учи нещо като нищо. Нито бизнес - нито икономика, нито количествено - нито качествено. Невски ти писа - АУБ или СУ. Ако държиш на УНСС - Финансово-счетоводния факултет. Там са събрани най-амбициозните и талантливи студенти на УНСС. Ако обаче не ти върви математиката, това на което си се спрял е наистина добра алтернатива. В АУБ, СУ и ФСФ на УНСС за да извлечеш максималното от програмите е необходимо да си на ти с тази наука.

Е, там културните влияния са многопластови и проявленията му не са толкова видими, но да се каже, че корпоративния дух отсъства е крайно. Сравни ги пак с арабите, а не с Италия или Холандия. От друга страна освен църквата, роля за формирането на културата оказват и останалите институции. Например в ИРИ поземления данък се отнася до индивида и неговото семейство. Отношенията са индивид - държава. В Англия мерките за данъчно облагане са такива, че много често данъците се изискват солидарно от няколко семейства, което пак предполага известно коопериране на усилията. Виж например това - Tithing. Подобен институт е абсолютно немислим за арабите, а в ИРИ ще се чудят какви са му предимствата.

Корпорациите не са европейско изобретение, но само в западна Европа обхващат почти цялото население и проникват във всеки аспект от живота. Връзката с църквата е пряка, а причината е църковния десятък. Всяка енория трябва колективно да реши как да го събере, а още по-важно, как колективно да изразходва една част от данъчните постъпления, които остават на разположение в самата енория, а не отиват нагоре по стълбата. Това е причината за създаването на корпоративния дух на европееца, а кооперативно-корпоративните отношения от селската енория се прехвърлят в града, университета, гилдията и т.н., където значението им нараства още повече. В ИРИ подобно нещо няма (задължителен църковен десятък), а при арабите концепцията за корпоративност е тотално чужда.

Какви са целите ти? Каква езикова подготовка имаш? Как си с математиката?