Atom

Няма такова нещо. Корпоративизмът не е еквивалентен на "общественият институционален колективизъм", не е еквивалентен на "родовия колективизъм" на Хофстеде, нито се покрива от който и да е от културните му измерители. Корпоративният дух по-скоро може да се дефинира като "склонност/способност на индивидите да се самоорганизират и кооперират за постигане на определени цели". Това коопериране е възможно да се институционализира (ражда се корпорация), но може и да не се стигне до там. [Corporatism]’s central claim [is] that behavior – economic, social or political – cannot be understood exclusively in terms of either the choices and preferences of private individuals or the habits and impositions of public agencies. Somewhere between markets and states [exist] a large number of ‘self-organized’ and ‘semi-public’ collectivities that individuals and firms [rely] upon more-or-less regularly to structure their expectations about each others’ behavior and to provide ready-made solutions for their recurrent conflicts (Schmitter and Grote 1997: 1)

Нещо ги обърка нещата. Как от една страна "корпоративният дух" съществува в източноазиатските култури, а от друга за него е необходимо да има "високи нива на равновластие в културата (ниско властово разстояние)"? В коя точно източноазиатска култура има високи нива на равновластие?

Корпоративният дух на европейците е типично средновековно явление и сам по себе си не е еквивалентен на модерността. Корпорации са църквата, отделните енории, инквизицията, манастирите, ордените и ред други средновековни институции. Новото се заражда когато се унищожат старите корпорации и се освободи индивидуализма. Затова и Англия е страната където се извършва индустриализацията, а не някоя друга. Няма свободни градове, църквата е "национализирана", гилдиите са унищожени или ограничени, манастирите са ликвидирани, а енориите губят своята автономия. Всичко което вчера е било модерно е унищожено - отваря се пространство за нова модерност. Коя страна от далечния изток визираш? Да не би да бъркаш европейската корпоративност с други форми на колективизма?

Това по-скоро не. Програмите са структурирани така, че се учи нещо като нищо. Нито бизнес - нито икономика, нито количествено - нито качествено. Невски ти писа - АУБ или СУ. Ако държиш на УНСС - Финансово-счетоводния факултет. Там са събрани най-амбициозните и талантливи студенти на УНСС. Ако обаче не ти върви математиката, това на което си се спрял е наистина добра алтернатива. В АУБ, СУ и ФСФ на УНСС за да извлечеш максималното от програмите е необходимо да си на ти с тази наука.

Е, там културните влияния са многопластови и проявленията му не са толкова видими, но да се каже, че корпоративния дух отсъства е крайно. Сравни ги пак с арабите, а не с Италия или Холандия. От друга страна освен църквата, роля за формирането на културата оказват и останалите институции. Например в ИРИ поземления данък се отнася до индивида и неговото семейство. Отношенията са индивид - държава. В Англия мерките за данъчно облагане са такива, че много често данъците се изискват солидарно от няколко семейства, което пак предполага известно коопериране на усилията. Виж например това - Tithing. Подобен институт е абсолютно немислим за арабите, а в ИРИ ще се чудят какви са му предимствата.

Корпорациите не са европейско изобретение, но само в западна Европа обхващат почти цялото население и проникват във всеки аспект от живота. Връзката с църквата е пряка, а причината е църковния десятък. Всяка енория трябва колективно да реши как да го събере, а още по-важно, как колективно да изразходва една част от данъчните постъпления, които остават на разположение в самата енория, а не отиват нагоре по стълбата. Това е причината за създаването на корпоративния дух на европееца, а кооперативно-корпоративните отношения от селската енория се прехвърлят в града, университета, гилдията и т.н., където значението им нараства още повече. В ИРИ подобно нещо няма (задължителен църковен десятък), а при арабите концепцията за корпоративност е тотално чужда.

Какви са целите ти? Каква езикова подготовка имаш? Как си с математиката?

Вярно е, но Англия не става първо световна супер сила и едва тогава да се модернизира, а по скоро е обратното - световната хегемония е следствие от индустриализацията. Да не говорим, че в САЩ вървят успоредни процеси към модерност, във време когато страната не е нито световен хегемон нито морска сила. Темата много се разводни, а тя е "Християнската средновековна цивилизация". Въпросът който се постави по едно време беше защо точно от нея се пръква модерността, а не от друга цивилизация (арабите, Китай, източното православие и т.н.). Засегнаха се няколко тези: - варварския дух и стремеж към новото - има го при всички култури - териториално разширение - също не е нещо което да не се е случвало другаде и преди - териториално разширение на цивилизацията, но морско - арабите са го извършили много преди европейците. - склонност към технологични иновации - араби и китайци не са по-назад в това отношение. Моята теза - Европа успява заради комбинацията между корпоративния дух (който е типичен феномен на християнската средновековна цивилизация) и стремежът към новото на индивидуалистите. - Индивидите-авантюристи са тези които прокарват новото - корпорациите и корпоративния дух са тези които го подпомагат и затвърждават. Корпорациите обаче с времето са склонни да се консервират. Именно Англия е първата държава която унищожава или ограничава старите средновековни корпорации и сама се превръща в най-голямата корпорация. На свой ред тя подпомага новаторите и дава път на индивидите да модернизират системата. Резултатът е индустриализация, най-силния военен флот и модерност. Световната експанзия на западната цивилизация на свой ред създаде нови корпорации които да затвърдят системата. Т.е. следва ново консервиране.

Невски, излез малко от евроцентризма. Това за което пишеш е вътрешен европейски въпрос и касае отношенията между Англия, Испания, Португалия и Холандия, а не между Европа и останалия свят. Западната култура извършва териториална експанзия много преди наличието на "силен военен флот" на която и да е от тези държави. Наличието на подобен флот е следствие от териториалната експанзия и конкуренцията между отделните европейски играчи, а не причина за разширението. Първо са индивидите, след тях корпоративните структури, а накрая идват правителствата. Без корпоративните структури нишката се прекъсва и разширението на западната култура нямаше да е по различно от разширението на исляма по бреговете на индийския океан и островите на Индонезия - хаотично и извършено от индивиди, а не от институции и държави.

Какво означава империя? Самата дума предполага, че имаш предвид някаква институционалност, а не става въпрос само за култура или за цивилизационна особеност. Почти цялата колониална история на практика е история на корпорациите. Именно чрез тях се управляват колониите и за един дълъг период от време те са институциите за налагане на контрол и влияние. Да вземем за противовес арабите. За няколко века Индийския океан е почти вътрешно езеро за търговците им. Няма обаче корпорации, няма и търговска арабска империя. Има отделни търговци - предприемачи индивиди, които действат всеки сам за себе си. Може ли индивид или група от индивиди да се конкурира с Източно-индийската компания? Това, че ние (сега) възприемаме корпорацията за някаква даденост изобщо не означава, че тя е нещо без което не може. Например, през средновековието арабите дори нямат концепция за юридическо лице. Трупа Синбад пари, а при смъртта му цялото имущество се разпределя между наследниците - рестарт и се започва отначало. Самата идея, че може да има компания или фирма, която ще надживее основателите си, за средновековните араби е неразбираема. Друг пример - в Южна Америка основната институция която има роля за налагане на контрол е друга корпорация - църквата. Има ли ислямска църква? Коя е думата с която да обозначим подобна институция, не само на български, а на който и да е език? Няма такава, защото пак липсва подобна концепция. Ние не можем да си представим как е съществувало това вероизповедание без структура която да стои зад него, но очевидно е, че може.

Ако се разглеждат нещата само от евроцентрична гледна гледна точка - да. Корпоративният дух е присъщ за цяла западна и средна Европа и причините трябва да се търсят в специфичните разлики между отделните страни. Ако се разглеждат нещата от глобален мащаб, то корпоративния дух веднага се набива на очи като отличителен белег на европейците спрямо останалия свят. Глобализация и мащаб в достатъчни размери за да се извърши индустриалната революция има и при монголи, араби, в Римската империя, Китай и Русия - всички те обаче си остават само с мащаба.

Не мисля, че мащабът е основната причина за успеха на Европа в модернизацията. Ислямът завзема културно и търговски огромна територия - от Анлантика до Индонезия и от Волжка България до Мадагаскар. Технологичните иновации и наука при арабите също не липсват. Модерност обаче няма - индустриалната революция не се случва там, а в Европа. Според мен основната причина не е външна - мащаб или технически нововъведения, а вътрешна. Предприемачи, авантюристи и изобретатели има навсякъде. Това което отсъства при другите е корпоративния дух - една типична западноевропейска черта, без която нямаше да има модерност. Отделният човек е самодостатъчен само в тоалетната. За индустриализацията са необходими колективни усилия, а корпорацията се оказва най-добрата форма за коопериране на усилията на отделните индивиди.

Не става въпрос за църквата като институция, а за културата на християнска Европа и по точно тази на западната и част. Варварски дух, склонност към риск и нови неща имат и монголи, тюрки и казаци. Географската експанзия на монголите, османците и руснаците се дължи до голяма степен на тези хора. Нито една от тези групи обаче не се доближава до модерността. Преди тях арабите освен географски се разширяват културно и търговски на територия която обхваща почти целия познат свят. На пръв поглед арабите са много близо, но и те не правят крачката: Early Islam and the Birth of Capitalism Capitalist Traditions in Early Arab-Islamic Civilization Capitalism and Islam Очевидно е, че има още нещо в западната култура което спомага точно тук да се случи прехода, а тези културни разлики идват от недрата на средновековието.

ОК, но защо модерността се заражда тъкмо в недрата на християнската средновековна цивилизация, а не в Индия или Иран например? Кои са отликите на западната християнска култура в сравнение с останалите средновековни общества, които правят възможен този преход? Ислямът например има всички предпоставки да направи прехода преди Европа. Осъществил е търговска експанзия от Атлантика до Тихия океан, науката запазва всичко от античността, а в някои области има и надграждане. Цивилизацията има достъп до технологиите на целия познат свят, а икономическите отношения са почти капиталистически. Въпреки всички тези предимства ислямът не прави решителната крачка и постепенно цивилизацията запада.

Като се вземе под внимание факта, че в последните 30 години средната класа намалява като относителен дял и като влияние даже и в развития свят е ясно, че глобалните тенденции никак не са добри. В тази връзка, а и като се знаем какви сме и що сме, перспективите пред България са меко казано лоши. Невски забравя третата голяма група - тази на маргиналите. Това са хората които нямат мнение по нито един въпрос, не учат, не работят и не получават пенсии, а разчитат на социални помощи. Гласът им обаче тежи точно толкова колкото и на останалите (тези които пълнят социалните фондове). Колкото и да е парадоксално, интересите на маргиналите съвпадат с тези на висшата прослойка. Средната класа и да се напъва не може да се пребори едновременно с двете крайности, още повече когато те действат в комбина.

Икономическа мощ. Каролингите узаконяват десятъка в полза на църквата и тя получава икономическа независимост. Благодарение на тези промени се ражда западния корпоративен свят. Пак благодарение на тях църквата постепенно добива огромна икономическа мощ и мераци да управлява светските дела. На изток в ИРИ и в ислямския свят няма подобно централизирано облагане в полза на религиозните институции.

Освен положителни моменти, тази особеност е и слабост. Тя не се отнася само до религията, но и до ислямската култура изобщо. В исляма всичко се върти около индивида, а институциите са на заден план. Продукт на тази култура е Синбад - предприемач и откривател, авантюрист и самотник. Muslim individualism, Christian corporatism

Със сигурност част от доклада (липсата на ечемик) потвърждава факта, че в България по това време няма интензивно, оборно животновъдство. Стадата се гледат предимно екстензивно, като се местят от паша на паша - факт който също е потвърден от ромейските източници. Това не е новина, а преобладаването на екстензивното животновъдство пред интензивното се запазва почти до наше време. Колкото до основното сведение - "земята на българите, където има недостиг на всякакви храни", то може да означава всичко: - Ниска производителност и недоразвити технологии (по принцип има недостиг) - Производство има, но липсват складове където да се съхранява резерв в случай на нужда (по-лесно е да се плячкосват те, отколкото да се обикаля от стопанство на стопанство) - Производителността е добра, но експлоатацията е висока. По-голямата част от продукцията се изземва от аристокрацията и се продава. На място остават малко излишъци. - и още поне 2-3 възможности.

Славяни е преди всичко термин обозначаващ езика на хората, а не произхода. Ако тръгнем да търсим етимологията на имената на различните племена и по това да съдим кои са славяни и кои не, трябва да разкараме не само берзити и сагудати, но и сърби, хървати и още един куп други. Очевидно е, че този подход не води на никъде и е непродуктивен.

Това, което е цитирал Юхас е свързано с моравци между Драва и Сава и между Дунав и Тиса. Няма никакви преки данни за "моравци в Поморавието" Юхас предполага (но не го доказва), че тези "моравци" са дошли от юг, по аналогия с тимочаните или, че "моравци" е сборно наименование на избягалите от българската власт славяни (тези за които спорят българи и франки). В тази теза има логика, но все още е предположение - преки доказателства няма.

На въпроса "какъв си", в 1025г. хората в шоплука най-вероятно ще кажат, че са християни. Може да се получи и отговор - овчар, ковач, човек на еди-кой си и т.н. Ще поназнайват някоя дума на славянски (български) и сигурно ще се оправят на него, но най-вероятно домашният им език все още ще е или някакъв романски (влашки) или полуромански (праалбански) Съвременни интерпретации има много, но положението с моравците е по-лошо и от това на Берзитите - няма ги въобще в източниците. Измислени са за да се запълни празнотата между източните балкански славяни и западните (сърби и хървати).

Тимочаните нямат работа в Поморавието. Моравците в кой източник са фиксирани и в какъв контекст?

Пенсионните фондове нанасят повече вреда на световната икономика отколкото ползи. На практика те изкривяват пазара и унищожават капитализма. Благодарение на тях собствениците са на изчезване и се заменят от инвеститори, а в управлението на фирмите на мястото на капиталистите се появиха интегратори.

Точно. Проблемите обаче са: 1. Никой никога не се е поставял подобна цел - задържане на най-ценните хора. 2. Дори и целта да бъде поставена, не виждам механизмите по които може да се изпълни.

Не може да имаш глобална, свободна икономика и едновременно парцелиран пазар на труда и ограничения за свободното движение на хора. Система в която пазарът на стоки, капитали и услуги е либерализиран в световен мащаб, а в същото време пазарът на труда остава затворен в рамките на националната (съюзната) икономика, няма как да е балансирана. Това е системен проблем. В случая не става въпрос за временна криза, а за "нормално" състояние. При така зададени параметри това е резултата - разбалансиран двигател в който работят три от четирите цилиндъра.