Atom

Много интересно написана тема. Имам чувството, че се намирам в някаква машина на времето, която обаче се е развалила, а времевите интервали са се усукали и разбъркали до неузнаваемост, а след това са подредени по някаква собствена логика. Византия - тоталитарна държава. ОК, но спрямо кого и кога? Спрямо поземлената аристокрация - в някаква степен да. Спрямо църковната бюрокрация - също. Спрямо обикновените хора обаче (90%), Византия е многократно по-хуманна и по-демократична. Няма друго място в Европа, където коняр, кръчмар или селянин може да стигне до върховете на държавата. Няма друго място в Европа, където свободата на мисълта и словото да е по-голяма отколкото във Византия, (с изключение на арабска Испания). Във Византия се раждат всевъзможни идеи и ереси, на запад са абсолютна рядкост. Естествено централната власт се бори с тези ереси и "тоталитарно" разселва и депортира различни групи еретици. Западът обаче е демократичен и не-тоталитарен и не прави депортации, а и няма нужда - еретиците просто се избиват. Византия няма апарат подобен на инквизицията, няма мащабни гонения на евреи и мюсюлмани (в сравнение със западна Европа) и т.н. и т.н. Естествено, че Византия и православието имат проблеми, но те изобщо не са там, където са посочени. Големият проблем на Византия е прекаления индивидуализъм на хората. Големият въпрос, вълнуващ средновековния човек - за изкуплението, опрощението и спасението, в православния свят е дело оставено в ръцете на индивида. Не случайно се води спорът за равенството на светата троица - дали останалите две същности на бога са равни или Светият Дух е второстепенна, спрямо Христос. Светия Дух се свързва преди всичко с индивидуалните религиозни отношения на човека, докато даването на предимство на Христа, автоматично оставя решаването на тези проблеми на Църквата. Така за спасението на душата на запад започва да се занимава Църквата, развива се идеята за чистилището, появяват се индулгенциите и т.н. Тези различни отношения по основните религиозни въпроси, засилват корпоративизма на запад и индивидуализма на изток. Човекът е социално същество и за нормалното функциониране на обществото е необходимо съобразяване с обши правила, норми и ценности. Във Византия, при силно развит административен и държавен апарат, за съблюдаването на тези норми следи държавата. На запад ролята се поема от корпорацията - църквата , град, търговските сдружения и т.н. Никак не е случайно, че на запад се издига в култ и се стимулира индивидуалността (среща се сравнително рядко), а при нас основна цел и ценност е създаването на гражданско общество (недостиг на корпоративизъм). Що се отнася до Русия, там нещата са съвсем различни. В царска Русия до XIX век недостига както индивидуализма така и корпоративизма. Крепостничеството и липсата на перспектива създават от православния индивидуалист - руски нихилист. Революцията от 17 и последвалият социализъм трябваше да реши въпроса с корпоративизма, но се получи още по-лош ефект - унищожиха се малкото носители на индивидуализма и в резултат се получи нещо уникално, което няма аналог в европейската история.

Искам да обърна внимание и на още някои идеологеми, които касаят проблематиката. 1. Делото на Кирил и Методий В Българската (а и не само) литература се насажда мнението, че това е преди всичко индивидуален акт на двамата братя. Всъщност, създаването на славянската писменост и всичко свързано с братята е най-вече имперска мисия от първия до последния ден. 2. Старославянският език е на основата на солунските диалекти. За това твърдение единствените доводи са породени от произхода на братята. Произхода на религиозните термини, годината на създаване на писмеността и някои исторически извори с легендарен характер сочат към славянски диалект от района на север от линията Драч-Серес, на запад от Видин-София-Серес, на изток от сърби и хървати и на юг от Дунав. 3. Съпротива на Рим срещу славянската писменост. На практика през повечето време Рим подкрепя славянското богослужение. Целта е директна инвеститура над Великоморавия и Панония. Т.е. както в противоречието Рим - Константинопол можа да се види предвестник на схизмата, така и в подкрепата на Рим към славянското богослужение може да се види предвестник на Клюнийската реформа. Съпротивата на Рим е преди всичко към Константинополския символ на вярата, а славянския език пострадва косвено (като носител) на тази идея. 4. Империята иска да наложи гръцкия език в България Гръцкият език и без това вече е наложен в България (поне в администрацията). Целта на империята е преди всичко да не се допусне налагането на латински език. 5. Славянизацията на България е дело преди всичко на Борис и Симеон. Борис и Симеон безспорно имат големи заслуги. Основната заслуга е на империята. Тя организира пристигането на учениците на Кирил и Методий в България. Империята отстъпва епископиите Охрид и Девол (а може би и самите градове) на българите за да се подпомогне ресурсно обучението на учениците.

Блогодаря за включваненето на Христо Тамарин. Лично аз бях забравил да отчета още едно 11-то твърдение, което обаче има огромно значение за интерпретацията на фактите. А то е: 11. В СССР се приема, че източните славяни притежават писменост преди християнизацията на русите. Идеологическата постановка на властите е, че руската писменост е изначална, а на св.св. Кирил и Методий се пада само славата от разпространението на тази писменост. В тази връзка след като руската писменост е "изначална", съвсем логично е, че "идеологическото правлната" постановка е колкото може повече от лексиката също да е изначална. Акад. Трубачов е наясно, че християнизацията на славяните няма как да не окаже влияние върху езика. Според него основните процеси които имат значение за формирането и развитието на един език са интеграцията и консолидацията, а християнизацията е безспорно един такъв консолидиращ фактор в развитието на славянските езици. В същото време, като висш функционер, той няма как да не се съобразява с идеологически "правилната" политика. По времето на социализма, за решението на това противоречие (вътрешни убеждения / партийна политика), се използваше т.н. "дълбок език" (казвам ти едно, а ти се сещай какво точно искам да кажа). Какво ни казва Трубачов в ЭССЯ на т.н. дълбок език? Църква - "заимствано от герм. *kirko или *kiriko" предполагаеми форми от неуточнен германски език, но изрично различни от ст.в.н. и ст.н.н. - "Слав. Ц- не может быть объяснено в позиции перед -ь- (регулярным было бы здесь Ч).....должно объясняться как восходящее к соответствующему произношению начального согласного иноязычного слова-источника" по времето на заемането, първата съгласна в думата източник вече се произнася като Ц. - "иметь в виду произноmевие k>с(ts) перед i в поздней латыни с одной стороны, и палатализацию k>z(ts), в нем. диалектах - изборът на това от къде е заета думата е оставен на читателя. Кои са немските диалекти не е ясно, но примерът който се дава в края на статията е от шведски. (ареал достатъчно отдалечен от славяните). Т.е. Ранното заемане е изключено заради прехода к-ц и пропускането на готския произход (основна теза при Фасмер), етимологията е достатъчно неясна и има пълната вероятност думата да е заета от т.н. (Фасмер) балканогермански езици (най-силно подложени на влиянието на късен латински). Ако се разгледат по-внимателно и останалите християнски термини може да се открие почти същото: кръст - ЭССЯ - "Заимствовано из др.в.нем. (или гот.?) формы имени Xpucта в докирилломефодиевское время в придунайскик землях." С изричното насочване към "докирилломефодиевское время" статията е съставена така, че читателят да свърже кръст точно с Кирил и Методий. Т.е авторът едва ли не подсказва, че думата е разпространена точно в "кирилломефодиевское время". Неуточненото "придунайскик землях" само по себе си говори много. Пост -(Фасмер под ред. на Трубачов) - Скорее это заимствование было осуществлено моравско-паннонскими славянами, чем южными из балканогерм. языков. - Акцентира се на моравско-паннонски и южни славяни. Т.е заета е от едните или другите (но вече разделени) а се е разпространила в следствие на християнизацията. Да се върнем на 10т. на Тамарин Абсолютно вярно. Бих добавил само и към германоезичието (за покръстените славяни в германоезична среда). Точно това, че са езичници изключва възможността да са имали относително богата християнска лексика и то различна от заобикалящите ги елинофони, романо и германо-говорящи.

Не нямам. Лично за мен цялата работа е съмнителна. Понятия за време, които са силно свързани с християнската религия - дните от седмицата, велик ден (велика нощ), коледа - са древни и общославянски. При тези обаче, където на религията и е все едно има удивителен разнобой - напр. декември - пол.Grudzień, чеш.Prosinec. За мен тази праславянска хипотеза за дните от седмицата издиша тотално от историческа гледна точка. За неделя - както и да е, понеделник е допустим, но вторник четвъртък и петък нямат място при праславяните. В комбинация със събота и сряда нещата стават абсурдни за езичници и то два -три века преди да приемат християнство. Всяко име на ден има своя религиозен смисъл. За да се приеме тази комбинация от имена на дни, че е станала общославянска в периода до VII век е необходима много сериозна и обоснована исторически мотивировка. Ще се опитам да обобщя: Имаме религиозни термини и думи свързани с религията за които науката е приела, че са станали общославянски в праславянския период (до VII век). Славяните са християнизирани през 9-10 век. Имаме славянски думи - дните от седмицата, велик ден (велика нощ) за които няма логично историческо обяснение защо и как са възникнали. Имаме чужди заемки, чието общославянско разпространение в праславянски период е съмнително: църква - разколебаване в използването от юг на север, липса в полския по време на покръстването на поляците (cerkiew e заета от източнославянски на по-късен етап) кръст - неубедителна праславянска етимология на руската крест, липсва с основното си старославянско значение (ставрос) в западните славянски езици олтар - не еднозначна етимология - самият Фасмер допуска гръцки произход, но в речника на Фасмер това е отхвърлено - Неприемлемо произведение из ср.-греч. ἀλτάρι(ον) уже из-за одного факта распространения этого слова в зап.-слав., вопреки Фасмеру коледа - липсва обяснение как се е разпространила думата в праславянския период Към всичко това трябва да се добави и общия въпрос - как тези "общославянски" християнски или свързани със християнството термини са се запазили в продължение на векове от езичници, заобиколени от християнска среда, но от християни които използват коренно различни думи.

Т.е. ако говорим, че с приемане на християнството почивния ден става седми, то думите вторник, четвъртък и петък са възникнали по време / след християнизацията. Правилно ли те разбирам?

Не съм лингвист и не бих се ангажирал с любителски изпълнения, но ще ми е интересно да разбера историческия аспект на праславянската хипотеза. Ако наистина имаш някаква идея (само в исторически аспект) ще съм ти благодарен да я споделиш - може и съвсем грубо, колкото да схвана основната идея.

А какви са аргументите им за неделя, понеделник и т.н.? Пусни един сърч в гугъл и виж колко спорове и кога са се водили за събота/неделя. Как според теб изобщо са се пръкнали тези термини, че и да се разпространят във всички славянски езици и то до VII век? За навлизане на тези думи в славянските езици в следствие от християнизацията има железни аргументи: - славяните вече са приели християнството (термините имат смисъл само за християни) - има проблем (фиксиран в конкретен исторически източник) - има подготвени хора (езиково и теологично) които могат да решат проблема - има изградена база с която да се разпространят тези думи - школи, манастири, книжовници и т.н. Всичко това обаче няма никакво значение. И Фасмер и авторите на ЭССЯ са единодушни - термините са праславянски. Много ми е интересно, какви са им аргументите за да пренебрегнат Кирило-Методиевата хипотеза? Ако ти имаш някаква идея пиши, аз лично нямам подобна фантазия. Изрази от рода на: - Калька из греч. менее вероятна ввиду раснространения этого слова в зап.-слав." или - Неприемлемо произведение из ср.-греч. ἀλτάρι(ον) уже ИЗ-ЗА ОДНОГО ФАКТА распространения этого слова в зап.-слав." или - Исторически более оправданная д.-в.-н. этимология сопряжена с бо́льшими фонетическими трудностями". + "аргументите" за дните от седмицата ми идват малко в повече. Съгласен съм, че не всичко може да се обясни, но ми се струва, че ревизирайки Брюкнер в частта за немския произход на църковните термини (според мен правилно) ревизират генерално и начина на разпространение на тези термини (според мен - грешка). Поради това се получават и недомислици като Крест: - праславянка дума заета от готски - в същото време в руски е заета от църковнославянски - в същото време имаме "староруска дума", фиксирана в източник, но написан на старославянски, при което не се различава от старославянската?!?!?

Просто подминават определени въпроси. Все пак са лингвисти и обръщат основно внимание върху езиковата страна на нещата. Погледни например "неделя" при Фасмер и ЭССЯ-24 116-117. - В ЭССЯ имаме - "Скорее всего, ранняя калька с греч. ἄπρακτος ἡμέρα - Фасмер - "скорее всего калькирует лат. feria, diēs feriāta, чем греч. ἄπρακτος ἡμέρα; -Калька из греч. менее вероятна ввиду раснространения этого слова в зап.-слав." И при дата източника обаче имаме единодушие - думата е праславянска Всъщност думата, а и наименованията на останалите дни от седмицата имат смисъл само за един християнин. Те няма как да са праславянски нито може да възникнат спонтанно. Измислени са от един човек (или малка група хора) за да втълпят в главата на славянския селянин, че се почива точно в неделя, а не събота. И това е направено блестящо. Един път почивният ден е кръстен неделя, втори път следващия е по-неделята и за всеки случай броенето на дните започва от понеделник, а не от неделя както е при гърците за да може неделя да се получи седмия (почивен) ден. Виж отговор 10 от "Отговорите на папа Николай до българите" - очевидно е, че проблемът събота/неделя е съществувал и то доста след разпадането на праславянския език. А между другото, тази предубеденост при Фасмер (за която бях писал) проличава ясно и от този пример - "Калька из греч. менее вероятна ввиду раснространения этого слова в зап.-слав." т.е. още един път ясно се вижда, че разпространение на запад, под влияние на работата на Кирил и Методий, при Фасмер се изключва по автоматизъм - аксиоматично.

Линкът го дадох само заради това - pierwotnego mianownika cerky.

Няма го в речниците. Цитирам по памет работата на някакъв полски докторант от СУ за старобългарските влияния в полския език. Не съм на сто процента сигурен обаче, дали изписването на термина беше точно така. Виж и това - Słownik etymologiczny

Колко рядко? kościół в полския е заета от чешки cerky в старополски е заета от чешки (с много рядка и локална употреба, думата изчезва още в средновековието) cerkiew в полския е заета от източнославянски (сравнително късно) костíл в укр. и касьцёл в блр. са заети от полски За разколебаването Църква има две значения - молитвен дом (храм,сграда) и църква като институция, като първоначалното значение е първото. При южните славяни думата има и двете значения При чехи и словаци само второто (първото изчезва). При поляците практически липсва. (за думата cerky виж по-горе, cerkiew по време на християнизацията на Полша не присъства в езика) За кръст, мисля всичко е ясно. Ст. слав. значение на думата крьстъ е кръст (като символ - σταυρός). С това значение думата отсъства от западнославянските езици, а вероятно под тяхно влияние и при южните славяни - католици. За кръст (σταυρός) те използват дума със съвсем различна етимология. Като добавим към това и факта, че за съвременната дума "крест" Фасмер стига само до църковнославянски, то праславянското разпространение се очертава като много трудно доказуемо. И накрая, каква е разликата между "др.-русск. крьстъ" и "ст.-слав. крьстъ" за да имаме основание да твърдим, че имаме "изконна староруска дума"?

За съжаление нямам хипотеза, а само въпроси, но ще се опитам доколкото мога да нахвърля няколко думи. Имаме следните факти: Праславянският език се разпада окончателно през VIIв, Християнизацията на славяните се извършва през 9-10 век. Думите са разпространени в почти всички славянски езици Теоретично е възможно това разпространение да е станало в праславянския период. Практически обаче, поради абстрактния характер на термините това е много малко вероятно. От друга страна има общоприето схващане, че термините навлизат в различните славянски езици с християнизацията и под влияние на Кирило-Методиевия славянски език. Тук стигаме до въпроса как термини като църква и кръст попадат в старославянския Кирило-Методиев език? Има три, очевидни възможности: - думите са били познати и използвани от моравците - думите са били познати и използвани от византийски славяни, чийто диалект е използван от Кирил и Методий - по някаква причина светите братя са решили точно това да са думите (по аналогия на измислените термини). Първите две възможности са много трудно осъществими. Необходимо е за няколко века, езичници да запазят и използват християнски термини, в среда в която са заобиколени от християни, но които християни използват съвсем различни думи. Третата възможност също се изключва (светите братя биха измислили чисто славянски думи). Естествено има възможност някои славяни да са живели в среда, заобиколени от християни които продължават да използват думи като кръст и църква. Това може да стане някъде в Илирик, на запад от България и на север от линията Иречек, където за дълго време живеят славяни и остатъци от местни християни, оставени да се справят сами. Тук веднага излизат две хипотези: - Юхас е прав и моравската мисия се е състояла в южна Морава - Кирил и Методий са написали книгите не на солунски, а на някакъв друг по-северен диалект. И така въпрос след въпрос.

Така, да уточним. В темата става въпрос за Великоморавия, а не за славяните изобщо. Естествено, че тези думи са заети някъде в праславянския период, на определено място и от определена група. Проблематично е праславянското заемане точно от великоморавците. Точно там използването на термините е разколебано, а при съседите им от Полша църква изцяло липсва. Дистрибуцията на термините в различните славянски страни говори по-скоро за заемане на термините във Великоморавия ПОД влиянието на старославянския писмен език, отколкото за влияние ВЪРХУ старославянския от страна на верикоморавски диалекти.

ОК, да приемем, че латинската хипотеза е изключена (заради авторитета на речниците). Готският произход по никакъв начин не доказва праславянско заемане на църква и кръст. Всъщност, праславянското заемане е доста проблематично от историческа гледна точка. От друга страна колебанията в използването на двата термина, ясно показват едно движение от юг на север, което прави проблематично и разпространението на термините от Великоморавия към останалите славянски страни. За парадокса, че старославянският е с характеристики на южнославянски език, а се разпространява сред западни славяни обяснението е просто - Кирил и Методий са създали писмена форма за езика на солунските славяни. Точно такъв източник на двете думи обаче е изключен. И така връщаме се към първоначалния въпрос: Защо Кирил и Методий, които са създали маса нови думи и са превели огромна част от абстрактните църковни термини, не са си направили труда да измислят нови думи и да заменят тези ежедневно употребявани термини? Отговорът е ясен: Най-вероятно защото там където са изпълнявали своята мисия, тези думи вече отдавна са навлезли в речника на славяните и няма нужда от заместването им с нови. Веднага обаче идва следващия въпрос: Къде е това място, където местните славяни: - живеят в християнска среда и се използват думи като църква, кръст, олтар, коледа - позволява разпространение на тези термини от юг на север И изобщо къде е станала тази прочута моравска мисия, където населението е учено на южнославянски диалект?

Фасмер (или издателите на речника) изключва/т суriса по простата причина, че приема за аксиома праславянското заемане. Той изключва по принцип възможността една дума да се разпространи във ВСИЧКИ славянски езици под влиянието на новообразувания старославянски. Това личи на много места в речника - например за олтар- "Неприемлемо произведение из ср.-греч. ἀλτάρι(ον) уже ИЗ-ЗА ОДНОГО ФАКТА распространения этого слова в зап.-слав." и при това това е "вопреки Фасмеру". Т.е за Фасмер (или издателите) влияние от юг на север е възможно само в източна посока, на запад е недопустимо. Тези "изключвания" и "неприемливи тези" не са по фонетични или други лингвистични причини, а заради чисто исторически причини и хипотези. Хайеде да видим целия цитат: "Неприемлема этимология из др.-сакс. kirikа или др.-сканд. *kirka, вопреки Кнутссону (GL 62), Мейе (RS 2, 69); см. Кипарский 246. Точно так же неприемлемо толкование как заимств. через народнолат. *суriса, вопреки Богачу" Тук неприемливостта поради какви причини е? Май просто за някой това е "Исторически более НЕ-оправданная этимология" Факт е, че думи като дните от седмицата (от понеделник до неделя) или конструкцията за пасха - велик ден (велика нощ) са новообразувани (измислени) точно по времето на мисията на Кирил и Методий и се разпространяват в абсолютно всички славянски диалекти. Т.е май аксиомата не е аксиома, а най-обикновена предубеденост на автора или издателите на руското издание (това май е по вероятно).Ако отпадне тази предопределеност за "Исторически более оправданная (не-оправданная) этимология", предполагаемата суriса ще е много много по-добър претендент (сравни с циръкы) от предполагаемата готска kiriko. За кръст какво да кажем? Дори и да е вярна готската хипотеза, факт е че думата в руски е заемка от старославянски, а не е директно от по-стара праславянска форма. За мен произхода на тези думи е много по-важен от спора за Княза. За жалост точно за тях Фасмер е раздвоен (кръст и църква) или безмълвен (коледа)

Един новопокръстен славянски селянин: - целува кръста и се кръсти: - почита христовата църква (като институция) - моли се в църква (сграда) - застава пред олтара. - празнува коледа Защо Кирил и Методий, които са създали маса нови думи и са превели огромна част от абстрактните църковни термини, не са си направили труда да измислят нови думи и да заменят тези ежедневно употребявани термини? Най-вероятно защото там където са изпълнявали своята мисия, тези думи вече отдавна са навлезли в речника на славяните и няма нужда от заместването им с нови. Какво казва Фасмер по въпроса? Ами съгласен е - думите са били известни на местните. И понеже са "общославянски", Фасмер по навик търси праславянско (преди обособяването на диалектите) заемане. Църква: Фасмер: "Источник предполагают в гот.-арианск. *kirikô "церковь" или в др.-бав. kirkô – стадия, предшествующая д.-в.-н. chirihha". Недостатъци на теорията: - Самият Фасмер, не е убеден в този произход. За него: "Исторически более оправданная д.-в.-н. этимология сопряжена с бо́льшими фонетическими трудностями". - Не всички славяни са чували изобщо за тази дума. Гръцкият първоизточник "κυρικόν" се използва само за църквата като сграда. За институцията църква, гърците си имат "еклисия". Един век след мисията на Кирил и Методий, при южните славяни думата се използва и в двете значения, при чехи и словаци само за институцията църква, а при поляците напълно отсъства . Т.е наблюдава се едно разколебаване на използването на термина от юг на север. Кръст: Фасмер: "Первонач. *krьstъ означало "Христос" и произошло из д.-в.-н. krist, christ. Вероятно, затем появилось знач. "распятие" (лат. crucifiхus), откуда и возникло знач. "крест"" Недостатъци на теорията: - Самият Фасмер пише, че в руския език думата е "заимств. из цслав., потому что в противном случае ожидалось бы ё" Т.е. праславянското заемане е предполагаемо, но е доказано само заемането в старославянския (писмен) период. - Разколебаване и различна етимология на думата в западно-славянските езици Коледа: Фасмер: "Заимств. из лат. саlеndае" Къде и как не е ясно. Думата присъства във всички славянски езици. Изводи: - Най вероятно думите църква, кръст, олтар, коледа са късни заемки. - Заети са директно от народен латински от славяни които живеят в латиноезична, християнска среда. - Местните християни са откъснати от организирания живот на църквата (в противен случай щяхме да се молим в еклисия) - Термините влизат в писмения старославянски език и в резултат на покръстването на славянските народи се разпространяват във всички славянски езици. И така, къде може да се е била мисията на Кирил и Методий, където местните славяни: - да говорят диалект, който по късно ще се причисли към южнословянската група - да са обкръжени от латино-говорящи християни - тези латино-говорящи християни да са били откъснати за определено време от организирания църковен живот - да са моравци

Не е точно така. Към 9 век праславянският език вече се е разпаднал, а различните диалекти си имат вече ясни отличителни белези.

Защото там е Моравия. Хайде да се самоцитирам: И още един цитат от предния ми пост: Средновековният човек е преди всичко религиозен човек. Не може с лека ръка да се подминава въпроса от къде са се пръкнали в славянските езици тези основополагащи църковни термини като църква, олтар, кръст. Имаме тема от 8 страници "произход на титлата Княз" и 24 страници за "какво е канас юбиги". И двете теми нямат, ама никакво отношение и значение за съвременниците на Борис. За разлика от тях обаче, религиозните въпроси за тях са били много по-важни. Само заради една незначителна грешка в някой термин или лека добавка е могло да ги обявят за еретици, със значителни за тях последствия. Е, аз не подкрепям теорията на Юxас, но човекът поне се е опитал да даде някакви отговори. Останалите просто подминават въпросите. По какъв начин в коя историческа обстановка славяните (кои по-точно) са заели от готите църква и кръст и как са се съхранили тези думи до покръстването? Самият Фасмер се чуди по този въпрос и приема готския произход от няма и къде.

Въпросът за Моравия е наистина интересен и противоречив. Няма да се спирам на това къде е Моравия - мисля, че отговорът е еднозначен. Какво ме смущава? - Мисията е при западни славяни, а Кирило-Методиевият старославянски език носи всички белези на език от южнославянската група и то от източния и вариант (факт, който не се оспорва от никой). Обяснението, че Светите братя са от Солун и само този диалект им е известен е наивно. - В старославянският (а и във всички съвременни славянски езици) се използват основни църковни термини, които са от латински произход (църква, кръст, олтар, коледа и т.н.). Термините за държавните ръководители също са от латински (Цар, Комит и т.н.). Етимологията на Фасмер за тези термини не е еднозначна, а произходът им много трудно може да се търси около Солун или на територията на Словакия. В този случай теорията на Юxас (или нейна разновидност) без проблеми обяснява тези аномалии

Налагането на славянският език е вторичен ефект от основната цел - християнизацията на населението. Ако се абстрахираме от наложените клишета (съпротива на Византия за налагането на славянския в България, а на Рим изобщо), то отговорът си идва сам. Нека видим каква е етническата карта на България при Борис. За няколко години след Крум, българските земи на юг от Дунав се разширяват в пъти. Към момента на покръстването, тези нови земи са съвсем отскоро в границите на България, населението е разнородно, а интеграцията в българската държава е в зародиш или изобщо отсъства. Компактно славянско население има в крайния югозапад и северозапад. В централните райони на борисовата държава (областите на Видин, София, Кюстендил, Ниш, Скопие и т.н.) основното население е постромейско, но латино-говорящо (протовлашко) с редки анклави от славяни, остатъци от авари, куберови българи и др. Какво е положението на християнството в ново-усвоените територии? За един дълъг, над сто годишен период тези територии са оставени на самотек. Лъв III откъсва Илирик от юрисдикцията на Рим, но нови епископи на север от линията Охрид Битола така и не са назначени. За над сто години местните християни се оправят сами и от тях не се интересува (или няма възможност) нито Рим нито Константинопол. За този период градският живот почти замира, а манастирският изобщо отсъства. При това положение, със сигурност се е налагало ново приобщаване на тези християни в лоното на светата единна, вселенска църква. Това приобщаване на старите и новопокръстени християни е могло да стане на гръцки, латински или славянски език. За един кратък период от време са изпробвани и трите варианта. Латинският отпада, поради съпротивата на Константинопол, гръцкият не може да се наложи поради неразбиране на по-голямата част от населението (използва се само по крайбрежието, крайния юг, и от елита)- остава единствено славянски. Книжовният славянският език обаче е сравнително нов и за налагането му са необходими огромни ресурси и то за сравнително кратко време. При липсата на манастирски и разбит градски живот, единственото място където е имало подобни ресурси е в новопостроените манастири около столицата и в самата столица (нормално е и сега ресурсите са съсредоточени там), в крайния югозапад - където манастирският и организиран църковен живот никога не е прекъсвал (а и има компактни славянски маси) и ... в самата Византия.

Не знам, лично аз съм привърженик на прагерманския произход. Събитията в 6-ти век по-скоро не отхвърлят възможността за заемане от старовисоконемски, отколкото да са в подкрепа на хипотезата.

Според Фасмер, княз е заета или от прагермански или от готски. В този случай ти напълно изключваш възможността думата да е заета от прагермански. От друга страна през VI век е много проблематично да се заеме и от готски. От кой език тогава е заета думата според теб?

Това исторически е ОК, но се разминава с Фасмер. Според него най-вероятно думата е заета още от прагермански. В такъв случай би трябвало да съществува във всички славянски диалекти още от преди разделянето на славяните. Тогава излиза следната хипотеза: Южните славяни имат думата "кънѩѕь", забравят я и след това я заемат от западните, още един път я забравят и я заемат този път от източните, за да имаме днес точно формата "княз". Не знам, малко сложно ми се вижда, но пък е съвсем допустимо. За мен точно това е интересното в темата. Как да се разреши противоречието, че от чисто лингвистична гледна точка думата е заета рано, а от исторически съображения това няма как да е станало преди VI век.

Етимологията на думата е повече от ясна. Германският произход много трудно може да се обори. Не виждам защо изобщо се подлага на съмнение и се обсъжда. Проблемът е интересен от чисто историческа гледна точка. За мен най-вероятно с думата "княз" славяните са превеждали владетелските титли на местните владетели, по същия начин по който гърците ги превеждат и по същия начин по който днес ние използваме "крал". Това обяснява много добре факта, че първите "князе" се появяват с появата на първите славянски държави и славянската писменост. До тогава терминът няма как да се появи в източниците, защото самите владетели са се титуловали по друг начин. Днес няма действащ монарх, който сам да се титулова "крал", но това не пречи да наричаме Абдула II, Елизабет II и Абдула бин Абдул Азис - крале. Според мен по интересни въпроси, които могат да се поставят в тази тема са: - Носена ли е някога тази титла от славянски вождове, лидери на славинии и т.н.? - Случайното езиково сходство между княз и CANIZ, KANAC ли е причината точно "княз" да се наложи (а не някоя друга дума) за владетелска титла при първите славянски държави (които се появяват точно в ареала на авари и прабългари)? - Защо при западните и южните славяни титлата е заменена много бързо, докато при източните се запазва сравнително дълго време?

Няма никакъв проблем думата да е заета сравнително рано, а титлата да се появи късно (или въобще да не се появи на местна почва). Според мен правим грешка, като приемаме за аксиома, че всички славянски племенни вождове, ръководители на славинии, разни племенни съюзи и други местни "селски бабаити" (браво Кухулин, точно попадение), са носили някога тази титла. Най-вероятно още от най-ранния период тя е била "запазена марка" за владетеля. Доколкото най-напред славяните са били под властта на някой германски "конунг" то това е и терминът останал в праславянския език, за обозначаване на владетел изобщо. След германците, "княз" за славяните е бил аварския хаган, българския кан и т.н., до появата на първите славянски държави и собствен "княз". Що се отнася до местните бабаити, то те са били старости, вождове и в най-добрия случай областни управители (жупани).