Atom

Губи ми се връзката между това: "По моите разбирания, каквито и "разбойници" да са се подвизвали на тази територия, средният Дунав, и независимо от тях, там, по средният Дунав, живеело местно славяногласно население." И това: "Първата посока на експанзията на славяногласието e Романия" Източниците са категорични, за пръв път славяни се споменават и локализират в долния Дунав - днешната влашка низина и историческата Молдова. Фиксирани са около 100 години преди евентуалната експанзия на славяногласието в Романия (трайно заселване в земите на империята). Т.е. първата експанзия би трябвало да е през Карпатите по долния Дунав (освен ако не средния, а долния Дунав не е мястото от което тръгва да се разпространява славяногласието).

Езикознанието е сравнително по-точна наука от науки като история или археология. Причините за различните несъответствия са по-скоро в резултат от различни наслагвания на "националните истории" и идеологеми, отколкото в самато езикознание. Просто когато историците дадат подвеждаща информация, подвеждат и лингвистиката. Например на запад има един добър термин - Common Slavic. Терминът се отнася за пост-праславянския период, когато общата лексика се поддържа от общуването в рамките на аварския хаганат и българската държава, но най-голяма роля за общославянските черти има църквата и разпространението на славянския богослужебен език. Историографията ни обаче, която се опира изцяло на руските разбирания не приема такова общославянско общуване поради редица причини: - източните славяни трябва да са си от край време в земите които обитават и няма как да са свързани - католици и православни са от край време разделени и няма как да имат нещо общо. - църквата (особено по времето на социализма) няма как да има толкова голямо влияние Ето един пример, това от Этимологический словарь русского языка. — М. Р. Фасмер олтарь ............ Судя по концу слова, скорее всего, заимств. через д.-в.-н. altâri – то же из лат. altare (см. алта́рь); ср. Мi. ЕW 221; Шварц, ZfslPh 4, 363; AfslPh 41, 129; Брюкнер 379; Голуб182. Более затруднительно, хотя и не исключено, заимствование из лат. аltаrе; см. Иречек, Rоmаnеn 1, 36; Романский, JIRSpr. 15, 123; Богач, LF 35, 432. В последнем случае следовало бы предположить влияние имен с суф. -арь. Неприемлемо произведение из ср.-греч. ἀλτάρι(ον) уже из-за одного факта распространения этого слова в зап.-слав., вопреки Фасмеру (ИОРЯС 12, 2, 220; Гр.-сл. эт. 29), Преобр. (I, 647), Соболевскому (РФВ 10, 166); см. Курц, LF 56, 113; Романский, там же; ВZ 18, 226. Этимологический словарь русского языка. — М.: Прогресс М. Р. Фасмер 1964—1973 Думата е дадена с германски произход, гръцкият е възможен, но неприемлив само заради това, че думата е разпространена сред западните славяни и то ......... вопреки Фасмеру Т.е. редакторите на Фасмеровия речник са пренебрегнали самия Фасмер

Според Курта, за пръв път славяните са локализирани в източниците по долния Дунав. Това са териториите на днешната влашка низина и Молдова (историческа). Пак според Курта, западните източници забелязват славяните и започват да ги описват след 700г. и ги вече ги свързват със средния Дунав.

А възможно ли е аварската титла да е със същия произход т.е. да е заета от готи / гепиди?

Според мен значението на собствеността се преекспонира и в двете философски течения. Марксистите абсолютизират собствеността върху средствата за производство, а за либертарианците по принцип всичко се върти около собствеността. Големият бизнес отдавна се е откъснал от тези зависимости и живее собствен живот. Вътре в корпорациите отношенията не се определят от ценовия механизъм, а по командно административен път. Самите корпорации са толкова големи, че отношенията между тях приличат повече на отношенията между държавите от XIX век, а не на нормални търговски взаимоотношения между две фирми, базирани на ценовия механизъм. Отделно върху ценовия механизъм огромното влияние оказва не толкова собствеността върху средствата за производство, колкото собствеността върху продукти на самото производство - технологии, патенти, лицензи, търговски марки и т.н.

Напоследък се случват някакви странни неща. В ЕС се заговори за минимална заплата от...... до.......( в рамките на целия съюз), а либертарианците проявяват засилен интерес към концепцията за базов безусловен доход. The Libertarian Case for a Basic Income U.S. “Libertarians” debate basic income Човек може да си помисли, че ни подготвят комунизъм версия 2.0. Много ми е интересно от какво е породен този либертариански интерес към екзотика като "базовия безусловен доход"

Професоре, ще ви помоля ако желаете да ни кажете нещо да го споделите тук, а не да ни давате един и същ линк към вашия "труд", в отговор на най-различни въпроси. Това си е жив спам и явна реклама. Много моля модераторите също да обърнат внимание на професора.

Естествено, че братята не са изпратени от патриаршията. Мисията им (а и предните) е подготвена и реализирана от имперската канцелария. Патриаршията е страничен наблюдател и в най-добрия случай задкулисен помагач, но не и инициатор или координатор на операцията. Не мисля, че политическите борби от ХІХ в. могат да бъдат някаква отправна точка за тълкуване на събития, случили се 10 века по-рано. Дай някакъв документ от епохата в който да се прави и бегъл намек за съпротива срещу славянското богослужение или обвинения в ерес срещу българската църква ( вкл. и срещу охридската архиепископия).

Дай да видим, защо имаме извори за Кирил и Методий и учениците им, а липсват такива за Русия. Славянският език се налага като контрамярка на папските претенции. Това не може да стане открито, тъй като самият император би подкопал имперския универсализъм и принципа "една империя - една църква". Имперската канцелария действа тактично и дипломатично, като избягва директната конфронтация и не бие тъпана за своите постижения. Няма и ред от някой гръцки източник, който да осветлява нещо свързано с налагането на славянския език във Великоморавия, Далмация или България. Въпросът не е засегнат нито в официалната кореспонденция нито в хроники или друг тип граждански съчинения. Всичко което знаем по темата е от западни източници. Западът вдига врява и там се фиксират фактите, а гърците мълчат. Така е във Великоморавия, така е в Далмация, така е и в България. Другият тип източници са житията. Те са продукт на съвсем друга битка. Имперските амбиции на Симеон се нуждаят от идеологическа подкрепа и собствени домашни герои, мъченици и светци. Канонизирането на седмочислениците, житията свързани с тях и гражданската литература (за буквите) обслужват точно тези имперски претенции. В Русия няма нищо подобно. Славянското богослужение отдавна е факт и е преглътнато от папата, а западът не се интересува от събитията в Киев. Местните нямат имперски амбиции, не се нуждаят от герои и няма за какво да се пише. Гърците както винаги мълчат. В случая това, че няма извори се вписва напълно с "по-ранните славянизации" провеждани от империята.

Твърдиш, че източните български диалекти са свързани с украински и руски, а западните със сръбски. Горе пишеш, че ятовата граница е със същия произход. По какво "Аз" прилича на руското и украинско "Я", но се различава от сръбското "Ja" Как той-тя се свързва с украинските він-вона, руските он-она, но се различава от сръбските он-она Как източните форми сняг и хляб са по-близки до украинските сніг, хліб, руските снег, хлеб, но са отдалечени от сръбските снег, хлеб.

Ъ? Може ли по-подробно?

Според мен объркването идва от това, че разглеждаме проблема от българоцентрична гледна точка. Светът за Константинопол не започва е не свършва с България и отношенията и с нея. Имперската традиция никога не е включвала монополното положение на един език. Империята е една, църквата е една, но броят на епископите (пък били те и патриаси) и езиците на които се разпространява божието слово са без значение, стига да не застрашават имперския универсализъм. След края на иконоборския период, единството "една империя - една църква" е силно разклатено. На запад се е появил нов император, авторитетът на римския епископ се е покачил значително, а самият Рим от филиал на имперската канцелария и инструмент за налагането на имперските интереси на запад се превръща в нов център. За имперската доктрина основния конкурент и заплаха не са българите, нито дори германския император, а папата. Императорът е единствения авторитет, арбитър от последна инстанция и представител на християнския свят пред света и бог. Никой друг няма подобни претенции освен папата. Принципът "една империя, една църква, много епископи" на запад се преформатира като "една църква, един Eпископ (с главно Е), много крале" и точно той подкопава ромейския универсализъм. Западната формула обаче има един проблем - "Един епископ" предполага и един език и точно това е слабото и място. Славянското богослужение е просто инструмент за отблъскване (или превантивна мярка) за тези претенции. Патриаршията в Константинопол се явява страничен играч в последвалите събития. Тя не може да да се намеси пряко, тъй като сама би подкопала единството на църквата и универсализма. Схемата навсякъде е една и съща. Местните владетели се обръщат директно към императора със своите "молби", той откликва и им удовлетворява "желанията", но без открито да налага това или онова, а ги оставя "сами" да определят по-нататъшната си ориентация. Системата (къде успешно къде не) роботи докато има силни императори. Патриаршията привидно е пасивна в тези операции, а когато се активизира следва великата схизма.

Христо Ботев - "Югославия" Честитим появяването на българо-сръбския вестник "Югославия"! ...Идеята за югославянска конфедерация е идея на западните панслависти, в противност на онази на руските, програмата на коя се заключава в думите на великия им поет: "Славянските ли реки ще се влеят в руското море, или то ще пресъхне?"... Няма славянин южен или западен, няма свесен човек, кой б имогъл да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на русите, с осъществяването на коя се поглъщат цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. С химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, кой приима почти цяло столетие болната Полша. Напротив, няма славянин, южен или западен, няма свесен човек, който да не съчувствува на идеята за югославянска конфедерация, коя няма принципа на робството и сливането на разни народности; а, напротив, сигуранца е за свободно развитие на тези народи, кои ще я съставят. Oтскоро се е появила тази идея между южните славяни; но малко е развита тя между наша народ по причини, че му е проповядвана неискрено и с ущърб за целостта му. Германското съединение със свойта деспотическа Прусия и италианското единство със евоя Пиемонт и под своя Виктор Емануил са примери, кои плашат наша народ, защото нито Русия е за него Прусия, нито Сърбия - Пиемонт. Югославянската конфедерация трябва да се проповядва и основе на други, свободни начала; тъй щото ни една от народностите да не бъде онеправдана. Прусецът е немец, пиемонтеца - италианец; но нито българинът е сърбин, нито сърбина - русец... Друг път ще се върнем връх тоя предмет на приличното му място. Засега честитим само утешителното появяване на в. "Югославия" с напредък и успех между нашите еднородци.

Относно православие, култура, манталитет и т.н., това "такива, каквито все още сме" ми звучи по-смислено ако е "като гърците, сърбите и румънците". Руснаците може и да са ни някакви роднини, но по-скоро са далечни братовчеди отколкото част от семейството.

- Факт е, че славянският богослужебен език е наложен във Великоморавия под влиянието и активната намеса на Константинопол. - Факт е, че славянският богослужебен език и писменост са наложени в Далмация по времето когато империята възстановява властта си и директно администрира провинцията. - Факт е, че след смъртта на Методий и погромът върху последователите му, империята се грижи оцелелите свещеници и учители да бъдат откупени и върнати в Константинопол. - Факт е, че след опита на Владимир за завой към Германия/Рим набързо е извършен преврат и на трона в България е възкачен византийския възпитаник Симеон, при който става и окончателното въвеждане на славянския език за богослужебен (най-вероятно пак с активната подкрепа на Константинопол). Т.е. империята прави непрекъснато опити за налагането на славянския език. Вярно е, че тези във Великоморавия, Хърватия и Далмация не са съвсем успешни, но това не е поради незаинтересованост или липса на усилия от страна на Константинопол. При покръстването на русите е съвсем логично империята отново да заложи на славянския език, а не на шведски или някакъв угро-фински (гръцки или латински автоматично се изключват). Има над сто годишен опит в това отношение, а и след завладяването на източна България разполага с достатъчно на брой образовани и подготвени кадри и завидна по обем готова литература. Не виждам какво чудно има, че като резултат на всичко това в Русия се налага за книжовен именно старобългарския език, който в процеса на времето ще претърпи и известни местни влияния.

Не мисля. Мястото и е в паранауки или алтернативна история. Тогава може и да стане забавна.

По-скоро славянското море се простира дотам, докъдето са достигали желанието и възможностите на Константинопол. Българската администрация най-вероятно е вторичен фактор и е съдействала по същия начин, както варягите в Киев.

Сравнението не е съвсем точно. Аналогията с Русия е по-скоро следната: варяги - прабългари източни славяни - южни славяни угро-фини - романогласни

Точно славянските топоними в Румъния говорят, че романогласието там е вторично. Ако теорията за произхода на румънците от юг, която е подкрепена от източници и лингвистика е смешна, то тезата че са се запазили на на север от Дунав при положение, че това е магистралата на народите е чисто фентъзи и не е подкрепена с абсолютно нищо. Албанският феномен действително е от по-ново време, но преди това тече точно обратния процес и за около хилядолетие православните арнаути са подложени на славянизация и елинизация. Половината гърци са наследници на власи и арнаути, а Атина преди да стане столица е почти албански град. В почти всеки град в южна България има "арнаутска махала", а една голяма част от днешните славяно-антички македонци са наследници на власи и православни албанци. Сърбите, с изключение на торлаците нямат отношение към БЕС.

Не само гените, но и езикът говори за същото. Днес носителите на балкански езици (от БЕС) различни от славянските (румънци, молдовци, албанци, южни власи) са 2,5 пъти повече от славяно-балканците (българи, македонци, сърби-торлаци). Същата е била картинката и през 9-10 век, с тази разлика, че по това време на север от Дунав няма романогласни. "Масовата славянизация" нито е била пълна, нито толкова масова. Стартира през 9 -10 век и продължава до към 14. След това на север от Дунав протича обратния процес. Ако се вземе предвид най-правдоподобната теория за произхода на румънците (пришълци от юг) ще излезе, че по времето на Борис и Симеон, съотношението местни/славяни на територията на България на юг от Дунав е било 3:1.

Има диалекти в гръцкия където ударението е на втората сричка. КарвУна, защото в гръцки е У (ου), а не О Томпротитзас e нова дума и по това време вече има МП - Б Карвуна е стара дума и при нея няма от къде да дойде МП-то. Трансформацията Б -> В е станала на един по-ранен етап и думата си остава в гръцкия език с В, независимо, че идва време в което гърците могат пак да произнасят Б. По същия начин имаме Вулгарос и Вулгария, а не Мпулгарос и Мпулгария, Велигради, а не Мпелигради (Белград) и т.н., Т.е. няма обратна трансформация В - МП. В новите думи е различно - имаме Μπετον (Бетон), а не Ветон (думата е късна заемка).

Карвунска хора идва директно от гръцки - κάρβουνο, а не от румънски. Освен Месембрия в южна България има Боруй (Берое), а не Верея (Стара Загора) Ибър и Хеброс, а не Еврос - р.Марица Пловдив, а не Филипопол и т.н. Т.е. наистина линията Иречек е доста условна. На север има надписи на гръцки, а на юг заемки от романски.

Точно, а и не само българите. Останки от същия микс са и анти, кутругури, че и гепиди. Ето и един цитат от Приск: ".....For the subjects of the Huns, swept together from various lands, speak, besides their own barbarous tongues, either Hunnic or Gothic, or - as many as have commercial dealings with the western Romans - Latin; but none of them easily speak Greek, except captives from the Thracian or Illyrian sea-coast....." Съвсем нормално е в езика на групите получени след разпада на хунския съюз да има всякакви думи от различен произход. Приск е достатъчно ясен - всички освен собствения си варварски език ползват готски, хунски или малко латински.

Не остават много по-назад от нас. И там си имат сърби от различни модели: Српска аутохтонистичка школа Иранска теорија о пореклу Срба

Че е имало преселение - имало е. Дали е било велико е друга тема. Във всеки случай тюркския характер на хуни, авари и т.н. е много спорен. Между 400г. и 800г. имаме непрекъснато наличие на "тюркоезично" население в средна Европа. За 4 века тези тюрки са оставили почти нулев отпечатък върху езика на германи и славяни - Заимствования в праславянском языке. Това е все едно по време на османската империя в българския език активно да навлизат гръцки, италиански и т.н. думи, но не и турски.