Atom

При изграждането на дунавския лимес Юстиниан "поправил грижливо разрушените части" на Dorostorum за разлика от други укрепления които са били разрушени напълно от варварите и изградени отново. Т.е. градът си е съществувал през цялото време. Името се споменава многократно в източниците покрай отношенията на империята със славяни и авари.

Клишетата си ги създаваме ние, като всеки интерпретира фактите както му е угодно, в предварително създадена от него самия мисловна рамка. Естествено, каквито и да е било контрааргументи няма как да се приемат ако ни карат да излезем от рамката или да я разчупим. В случая по темата има точно такава мисловна рамка - "щом са участвали българи при покръстването на русите няма начин и българската държава да не е участвала, а щом тя е участвала няма начин владетелят който е управлявал държавата по това време да не е намесен лично." Кой е управлявал България при покръстването на русите - Самуил и хоп - имаме темата Цар Самуил - кръстителят на Русия

А коя е религияТА на конните народи? В периода който визирате (първи век до късното средновековие) при различните групи е имало всякакви религии - юдаизъм, ислям, християнство, а преди тях вероятно тангризъм, някакви идндоевропейски митологии и бог знае какво още.

Всъщност през средновековието степите са невъзможни за земеделие. Не е случайно, че украинските са "целина", Добруджа е "скитска пустиня", а в Унгария - "пуста". Това е почва в която не влиза нито рало, нито мотика. Подходящи за някакво земеделие са единствено наносните почви покрай реките. Дали е имало или не земеделие покрай реките и през кои периоди да кажат археолозите. Това обаче няма нищо общо с Тангра и религията.

Ама тема - гени, религии, езици ....... Каква всъщност е идеята?

Не съм искал да обидя никого. Вижте си първия пост: Тема - Цар Самуил - кръстителят на Русия текст - който няма нищо общо с темата линк - към нещо си, което няма нищо общо с покръстването на русите Ваша си е темата, но е нормално така зададена да стане боза. Да се върнем обаче към същността. Доколкото разбирам тезата ви е следната: 1. Владимир воюва със Самуил по долния Дунав някъде през 986/7г.. Побеждава го, подписва мир и поема ангажимент да се покръсти. 2. Договаря се с империята да изпрати помощ на Василий, за брак и приемане на християнството. В резултат на уговорката се покръства в Херсон. 3. Връща се в Киев и там вече го очакват предварително пратени от Самуил свещеници по уговорката с българите. 4. Покръстване на русите от български свещеници. Руската митрополия се учредява към българската патриаршия. Ако е така - да я дискутираме точка по точка. Ако не - формулирайте си тезата защо мислите, че точно Самуил е покръстил русите, но в няколко изречения и тук във форума, а не да ни пращате да четем разработки на десетки страници.

Тук не става дума даже за квазинаука, а за манипулация. Авторът никъде не е формулирал тезата си - даже няма и опит за някакво изложение. Имаме едно заглавие - "Цар Самуил - кръстителят на Русия" и нищо друго. Първият, встъпителен пост, който би трябвало да ни осветли за идеите на Добрев е за Ахтум - нерде Ямбол, нерде Стамбул. От там нататък следва една боза - Симеон, та Олга, та Петър, та този, та онзи и нито дума за Самуил. Аз така и не разбрах защо точно Самуил е кръстителят на Русия и какво общо имат писанията по темата със заглавието и. Какво точно трябва да обсъждаме: - дали Самуил е покръстил русите? - дали български владетел (независимо кой) е покръстил русите? - дали има изобщо българско участие при покръстването на русите?

Нов поглед върху правораздаването през средновековието: Икономика на суеверията Божият съд - суеверие или социално продуктивна система и коректен арбитър за вината на хората през средните векове?

Не знам дали славяногласието се е зародило по средния Дунав, но империята все си има вземане-даване със славяни по долния. - Действията на Хилвуд са по долния Дунав - наемниците славяни и анти при Велизарий са от долния Дунав - Тиберий изпраща конницата на Баян за да принуди славяните да отбраняват "бащината си земя", а не да тормозят ромеите в Елада, а бащината земя е до "земята на скитите" от другата страна на Истър. Т.е. трябва да се търси на територията на Румъния, някъде над Добруджа. - Приск е изпратен да възпира славянските пълчища също по долния Дунав - Маврикий заставил Петър да презимува заедно с войската в "страната на славяните" отвъд Истър, т.е. пак някъде във влашката низина. - и т.н. и т.н. Истинската експанзия на славяногласието (трайно заселване) в империята е по времето и след Ираклий. До тогава славяните действат като всички варвари - набези, грабеж и оттегляне в "земите си", а тези земи са все по долния Дунав. Т.е. тезата, че славяногласието се е зародило по средния Дунав иска доста по-сериозна обосновка. Има един куп проблеми от гледна точка на лингвистиката (сатемизацията, нищожно келтско влияние и др.) и още по-големи проблеми с историографията.

Оказва се, че връзката с имената на дните и имената за празници е направена много отдавна. "......Некоторые названия дней недели предполагают в качестве мотивирующей базы словосочетание со словом день: понедѣлъкъ вътoръкъ, четвьртъкъ, пятъкъ - как *svętъkъ (святки); также понедѣльникъ вътoрьникъ - как праздник." Естествено, тъй като винаги е имало идеологически мотивирани и предпоставени тези, до никакъв извод не се е стигнало или ако има нещо подобно на изводи те са миш-маш и пълна боза. Цитатът е от тук: К ИСТОРИИ ЛИНГВИСТИЧЕСКОЙ МОДЕЛИ НЕДЕЛИ В СЛАВЯНСКИХ ЯЗЫКАХ. Предпоставената теза която е била модерна по това време е, че седмицата е позната на индоевропейските народи още от доисторически времена и е лепната в самото начало на статията (да не би някой да заподозре автора, че бяга от нея): "Семидневный временной цикл был в ходу у индоевропейских народов с доисторической древности. Профессор О. Шpaдep писал в начале <XX-го> века: "Семилетние и семидневные сроки соблюдались и почитались в Европе до победоносного пришествия в мир семидневной римской недели позднего времени"

Хм, това с празниците наистина е много интересно. Кратка справка показва, че имената на дните на словашки - pondelok, utorok, štvrtok и piatok са по модела на Sviatok. Така е на чешки, полски, сръбски, хърватски и словенски . т.е. завършват на ок, ек, ак. В българския език обаче има интересна особеност. Понеделник и вторник са по модела на "празник", а четвъртък и петък по модела на Sviatok - Svatek. Това дава повод да се мисли дали някъде тук не е съществувала друга по-стара система. Или хипотезата може да изглежда така: 1. Някъде по Македония, славяни - християни имат система взаимствана от гърците, която изглежда така: кириаки, ден на господ, но и "неделя" вторник, но и "понеделя" третник, четвъртник петник параскеви събота. Всички числителни са съгласувани с празник. С течение на времето "понеделя" под влияние на вторник става "понеделник" и към средата на 9 век вече твърдо е от м.р. и по модела на празник. Все пак и двете думи се отнасят за един и същи пореден ден от седмицата. 2. В средния Дунав славяните имат понятие святок (сватек?, святък?). Светите братя въвеждат балканската система, модифицират я, а местните съгласуват всички числителни с местната дума святък? ("празник" там няма). 3. При въвеждането на новата модифицираната седмица в България има разколебаване. В резултат понеделник и вторник остават по старата система (подобно на празник), а четвъртък и петък по новата. Най-вероятно рола за това изиграва новата дума "сряда", която се вклинява между числителните имена и разкъсва връзката между тях.

Така е, системата няма как да е по-ранна от времената на св. св. Кирил и Методий, а от друга страна фактът, че е широко разпространена във всички славянски езици говори, че няма как първоначалното и въвеждане да е станало и много по-късно от тези времена. Тук според мен също има две възможности: 1. В Романия на някои места съществува по-ранна славянска система, 1:1 еднаква с гръцката от вида: Κυριακή - Кириаки, неделя, ден на господ Δευτέρα - вторник Τρίτη - трети или Трити (оригинал) Τετάρτη - четвъртък Πέμπτη - петък Παρασκευή - Параскеви Σάββατο - Събота Братята я използват и я модифицират за нуждите на славяните от средния Дунав, като преномерират дните и вмъкват понеделник. На мястото на трети (трити) идва германската калка "сряда", а госдподния ден става твърдо "неделя" Дали славяните християни по средния Дунав са имали до тогава собствена система или не, няма как да знаем. Нищо не ни подсказва за подобно нещо. 2. Братята изцяло са конструирали системата и имената на седмицата, като са използвали съществуващи славянски думи (числителните, неделя, сряда) и думата събота. Въвели са една камара нови понятия, защо не и тези. Фактът, че са гърци и мислят на гръцки обяснява числителните, това че са от 2 до 5 (а не до 6) и наличието на "събота". Все неща които липсват в германския свят или се срещат изключително рядко. И в единия и в другия случай така стандартизираната системата се разпространява сред всички славяни посредством църквата. Показателно за това е думата "събота". Системата е стандартизирана, но самата дума има различен произход при различните славяни. Просто едните за първи път я чуват от устата на гръцки свещеник, а другите от латински.

Няма място за смущение. Римляните са имали висока култура с календарно установени празници и със сигурност са познавали лунните фази, но въпреки това дълго време са нямали нужда от понятие като седмицата. Понятия като "неделя" и "по-неделник" нямат нужда от седмицата за да съществуват самостоятелно и да имат определен смисъл, а именно - неработен, свободен ден и денят след неработния. Според мен има две вероятности за възникването на думата "неделя" 1- Калка на латинската Feria - дава обяснение за женския род. Тук се очаква името на следващия ден също да е от ж.р - понеделя. Следа за подобно нещо е в.-луж. póndźela В случая е необходимо обяснение защо и как в повечето славянски езици понеделник става от м.р. 2. Собствено-славянски произход, със значение "неработен ден" (напр. дъждовен). В този случай се очаква първоначално думата да е от м.р., - неделник (като понеделник, празник). Ж.р. може да се обясни с по-късно гръцко влияние - Κυριακή (ж.р.), Ημέρα (ж.р.)

Действително, точни отправни точки няма. Все пак има някои индиректни, например историята с Хилвуд. Той е стратег на Тракия и една от задачите му е да охранява дунавския бряг. Според Прокопий - "ромеите минавали често заедно с Хилвудий на отсрещния бряг, избивали и заробвали тамошните варвари", а малко преди това пише и кои са тамошните варвари - хуни, анти и славяни. Длъжността стратег на Тракия и комбинацията - хуни, славяни, анти издава, че става въпрос за долния Дунав, а не за средния. Това, че набезите са доста чести означава само едно - местата които обитават варварите не са кой знае колко отдалечени от брега на реката. Пак при Прокопий срещаме същата комбинация - "..... В Италия пристигнали Мартин и Валериан, които водели хиляда и шестстотин конници. Повечето от тях били хуни, славяни и анти, които живеели отвъд реката Истър, недалеч от нейния бряг" От двете сведения може да се съди, че става въпрос по-скоро за долния Дунав, а не за средния.

Ето още един пример от Фасмер Середа середа середа́ вин. се́реду, чаще среда́ (заимств. из цслав.), среди́, середь, середи́на, укр. середа́, сере́дина, блр. середа́, др.-русск. середа, ст.-слав. срѣда μέσον (Супр.), τετάρτη (Остром., Супр.), болг. среда́, сербохорв. сриjѐда, вин. сри̏jеду, словен. sréda, чеш. středa, слвц. streda, др.-польск. śrzoda, польск. środa, в.-луж. srjeda, н.-луж. sŕoda, полаб. srėdа "середина, среда". Др. ступень вокализма: праслав. *serda "середина": *sьrdь "сердце" (см. се́рдце). Знач. "средний день недели" слав. слово получило в порядке калькирования д.-в.-н. mittawëcha "среда" или – аналогично последнему – из народнолат. media hebdomas, вельотск. missedma, ст.-ит. mezzedima (М.-Любке 343; Zschr. f. d. Wf I, 192 и сл.). География слов в слав. говорит скорее в пользу д.-в.-н. посредства, а не влияния лат.-ром. названий; ср. Миклошич (Мi. ЕW 292), Брюкнер (534; AfslPh 23, 537), Шрадер–Неринг (2, 666) против Брандта (РФВ 24, 150), Мелиха (Jagić-Festschrift 213 и сл.), Скока (RЕS 5, 14). Д.-в.-н. слово сменило более древнее название "день Вотана", ср. англ. Wednesday "среда", ср.-нж.-нем. Wodensdach, потому что упоминание языческого бога являлось одиозным (Клюге-Гётце 395; Хольтхаузен, Aengl. Wb. 403). Праслав. *serda "середина" родственно вост.-лит. šerdìs, вин. ед. šérdį, ж. "сердцевина", šerdė̃, вин. ед. šérdę – то же, лтш. ser̂de – то же (ср. греч. καρδία δένδρου), греч. κῆρ (из *kērd), арм. sirt, гот. haírtô "сердце" (Траутман, ВSW 302; М.–Э. 3, 819; Буга, РФВ 66, 250; Торп 77). Ср. се́рдце. Этимологический словарь русского языка. — М.: Прогресс М. Р. Фасмер 1964—1973 Какво разбираме от Фасмер - Славянската дума има германски произход. - Германската дума е заменила по-стара - Причината за замяната е - "упоминание языческого бога являлось одиозным" Ако следваме вашата логика. може да приемем следна версия: - германците случайно или от масов религиозен плам са приели идеята, че "упоминание языческого бога являлось одиозным" и то само за името на един ден от седмицата, но за останалите дни няма "одиозность" да се използват имена на езически богове - абсолютно съвпадение е, че точно този ден за църквата е по-специален и за него се изисква пост. - църквата няма нищо общо, защото ако допуснем, че има това води до "грешната илюзия, че нещата са под контрол, когато действително те са случайни." Може и така да е, но лично на мен подобна логика ми се вижда малко странна. С риск да ме обвините отново, че страдам от апофения предпочитам обяснението, че това е станало под влияние на църквата - вижда ми се по-просто, по логично и напълно в синхрон с епохата. От тук вече може да определим и времето кога точно е станало това - най-ранната дата е времето на Карл Велики , като най-вероятно процесът с налагането на промяната продължава десетилетия (а може би и повече), включително и по времето когато светите братя въвеждат славянското богослужение и литургия.

Идеята ви е добра, но не знам защо изключвате югоизточния ъгъл. Ако трябва да се търси проветриво място, то влашката низина и историческа Молдова са лидери. Сблъсъкът на езиците там е по-голям от този на територията на днешна Унгария, а и източниците май за първи път откриват славяни точно там. Мястото обяснява безпроблемно германско, латинско, а и по-ранно иранско влияние. Няма проблеми и с гръцките изолати като кораб, лазур, сак и т.н. (черноморското крайбрежие е сравнително близо). Няма проблем и с това, че езикът е сатем. За средния Дунав би трябвало да има по-задълбочено обяснение за незначителното келтско влияние и сатемизацията.

Добре, ще ви цитирам любимия ви Фасмер: суббота суббо́та укр., блр. субо́та, др.-русск. субота, ст.-слав. сѫбота (Зогр., Ассем., Савв., Супр.), болг. съ́бота, сербохорв. су̀бота. Наряду с этим – ст.-слав. собота (Мар., Рs. Sin., см. Вондрак, Aksl. Gr. 13), чеш., слвц., польск., н.-луж. sоbоtа, полаб. sübǘta. Формы на *sо- происходят из ср.-лат. sabbatum (Мелих, Jagić-Festschr. 213 и сл.), формы на sǫ-, напротив, – из ср.-греч. *σάμβατον, мн. -α (ср. цаконск. samba, отрантск.-греч. sámba) или из балканск.-лат. *sambata (рум. sâmbătă, энгадинск. samda, франц. samedi). Вторичный носовой засвидетельствован в поздне-греч.; ср. В. Шульце, Kl. Schr. 295 и сл.; KZ 33, 384; Г. Майер, IF 4, 326. Отсюда и д.-в.-н. sambaʒtag "суббота". В пользу греч. происхождения *sǫbota выступили Фасмер (ИОРЯС 11, 2, 388; 12, 2, 280; Гр.-сл. эт. 196), Кипарский (130 и сл.); Шварц, AfslPh 41, 124 и сл.; Гуйер, LF 35, 221 и сл.; Соболевский, Заимств. 14; Дурново, RЕS 6, 108; Младенов 626. Балканско-лат. теорию представлял в особенности Скок (RЕS 5, 19). В пользу этого могло бы свидетельствовать также середа́ (см.). Против предположения о герм. посредстве говорит исключительное распространение формы *sobota у всех зап. славян, поэтому ни о гот. (Стендер-Петерсен 432 и сл.), ни о д.-в.-н. (Мi. ЕW 314 и сл.; Уленбек, AfslPh 15, 491) в этом смысле не может быть речи; см. Гуйер, Кипарский, там же; Сергиевский, ИРЯ 2, 358. Лат. и греч. формы восходят через греч. σάββατα, мн., к арам. šabbǝtā или др.-еврейск. šabbāt; см. Швицер, KZ 62, 1 и сл.; Литтман 29 и сл. Русск. -бб- объясняется влиянием написания -bb- в зап.-европ. языках. •• [См еще Миковский, "Indiana Slavic Studies", I, Блумингтон, 1956. –Т.] Этимологический словарь русского языка. — М.: Прогресс М. Р. Фасмер 1964—1973 Какво разбираме от Фасмер: - Германците, доколкото имат понятие за събота д.-в.-н. sambaʒtag са го заели от гърците, но думата така и не е получила широко разпространение. Западните славяни възприемат думата масово и от латински -Формы на *sо- происходят из ср.-лат. sabbatum Според вашата теория славяни и германци по едно и също време и на една и съща територия имат досег с християнството. Този досег ще да е бил доста странен. Християните с които са се срещали и контактували славяните нямат нищо общо с християните с които се срещат и контактуват германците. Разбира се има и по-простичко обяснение - просто славяните за първи път са чули тази дума в църквата, вече като християни и от свещеник, а не на улицата или по полето. И пак отиваме във видимия и невидимия свят.

Глупости или не, това е общоприетото схващане. Както е общоприето, че фериите в Португалия са въведени по подобни причини и от конкретен човек, а не са "естествено развитие" на местния латински. Ако германците имаха: - бройна система - имена за събота и неделя от женски род би било много вероятно славяните да са заели седмицата по същото време и място като германците. Само че подобни неща няма. Очевидно е, че повтаряйки толкова думата "конспирации" именно такива ви се въртят в главата за да допускате такова "еднакво" третиране на нещата. Самостоятелно изобретяване на бройната система от славяните също граничи с фантастиката. Самостоятелно изобретена бройна система в която "средата" не е "в средата" е малоумна. Според вас, славяните са изобретили или заимствали от германци или римляни по средния Дунав система в която има: - неделя от женски род ( въпреки ден и понеделник) и въпреки германците - името събота - с маргинална употреба при германците - числителни от 2 до 5 въпреки липсата или нищожните следи на числителни при германците Всички тези неща накуп се срещат само при ..... гърците, но това е съвсем случайно съвпадение. Сега на помощ ще докарате латинските ферии, нищо че по средния Дунав популярността им сред говоримите езици е нулева. Ей така идват от нищото и избирателно въздействат само върху славяните, но не и върху германци. Ама това не беше ли от "теория на конспирациите"? Или щом е за предпоставената ви теза няма значение. Как става този номер на мен не ми е ясно. Има едно ТВ предаване "видимо и невидимо". Явно предпочитате невидимите неща и за вас невидимите ферии са подействали по естествен път, но видимите гръцки паралели са "теория на конспирацията".

Никъде не съм казал, че имат недоразвита седмица, напротив твърдението ми е, че изобщо в езическия период нямат представа за понятието. Имат имена като делник, неделник, понеделник, празник и толкова. Тези имена нямат нужда от календарна система за да имат смисъл и съдържание. Именно и това е станало там където славяните имат досег с християнството - в Романия. Думи като вторник, трети, четвъртък , петък, параскеви, събота и неделя е логично да се появят спонтанно в империята, но за появяването им в езика на славяните по средния Дунав се нуждаете наистина от конспиративна теория за времето на Карл велики, а за супер-конспиративна за времето преди това. А кой е казал, че проблемът е специфично славянски. Проблемът е на западното християнство по-принцип. На изток подобни спорове няма. Светите братя освен, че разпространяват славянското богослужение са и администратори и служители на Рим. По същото време подобен инженеринг се извършва и в немския език с въвеждането на Mittwoch. Най-популярното и правдоподобно обяснение което се дава за немската дума е, че е въведена от църквата и то точно по това време. Целта е да накарат германците, вместо да купонясват в деня на Один (по стара езическа традиция) да преминат към пост (както изисква църквата). На славяните не им трябва подобно нещо, но явно реформата се извършва под "централно ръководство" и се отнася за целия регион, а не само за определени епископии или етноси. Ефект от цялата работа все пак няма и по-късно западът се отказва съвсем от ежеседмичния пост в сряда. Спомен от този период е т.н. Пепелява сряда, която е само 1 ден в годината. Въпросът с неделята и преномерацията пак е свързан с проблеми на запада като цяло, а не на славянството в частност. Във Византия подобен проблем няма, но на Карл му се налага да издава редица декрети само и само да накара поданиците си да не работят в деня на господ. Очевидно е, че операцията по преномерацията на дните не е инициатива на братята, а пак е подсказана от горе. Изпълнявайки изискванията на Рим, братята просто са префасонирали първоначално възникналата спонтанно в империята славянска седмица за нуждите на славяните по средния Дунав. Подходът ви е много интересен, но не е нов - нарича се двоен аршин. Сравнете горното и това: Как в единия случай непрякото влияние обусловено от движение на хора е обяснение, а в другия не е? В единия случай това не е проблем, но при другия е задължително да има пряко, непосредствено влияние и друго обяснение не се допуска.

Думи като делник, неделник, понеделник, празник не се нуждаят от системи като седмица, месец или година за да съществуват и да изразяват определен смисъл. Те наистина са от езическия период с много древен произход "Славяните биха могли да я заимстват както от римляните, така и от германците" - Германската бройна система е непълна (доколкото изобщо съществува). Германско влияние е най-малко вероятно - Латинската система е до 6, а и не може да даде обяснение как божия ден става от женски род. Или как неделника става неделя. Гръцката пасва перфектно. Абстрахирайте се от това кой ден кой е (като номерация) и разгледайте имената само като думи. Δευτέρα - вторник Τρίτη - трети или Трити (оригинал) Τετάρτη - четвъртък Πέμπτη - петък Παρασκευή - Параскеви Σάββατο - Събота Κυριακή - Кириаки, неделя, ден на господ Всички думи от дясно ги има фиксирани в източниците. Най вероятно точно това е било и първоначалното значение и първоначалната славянска седмица. Еднаква и буквален превод на гръцката. Следващата версия е прекалено перфектна от гледна точка на църквата и решава редица проблеми. Спонтанно появяване в удобния момент е абсурд.

Дните от седмицата издават гръко-германска комбинация - числа от 2 до 5 - гръцко влияние, а наличието на сряда - германско. Това, че са стандартизирани и едни и същи навсякъде издава човешка намеса при комбинирането. По естествен път трудно би се получила подобна комбинация и стандартизация Ето как горе-долу си го представям. Славяните нямат понятие и представи за деление на дните по седмици, но имат - делник - обикновен работен ден - неделник - за неработните дни (например дъждовни) - понеделник - за следващия ден (лекуване на махмурлука) - празник - това е ясно Приемайки християнството в Романя те започват да осъзнават понятие като седмицата. Приемат гръцката система 1:1 и калкират имената на 4 от дните - вторник - трети (или оригиналното трити) - четвъртък - петък Останалите 3 имена са в оригинал - параскеви - събота - кириаки (или господен) Първият ден е кириаки (господния), а последния седми ден - събота Светите братя въвеждат същата система в Моравия. Там обаче църквата има наследени три проблема: - трудно и е да накара селяните да не работят в неделя (има достатъчно документи) - още по трудно и е да накара хората да спазват постите в сряда (по-късно сряда така и ще отпадне като ден за пости в католическата църква и ще остане само петък) - вървят спорове дали да се почива през седмия ден (събота) или в следващия първи ден от седмицата - денят на господ (пак има достатъчно документи) Светите братя правят опит да разрешат проблема като пренареждат седмицата. Господния ден става твърдо Неделя и вече е седми ден (няма повод за спорове). За да се запази номерацията след него е добавен понеделник, а нататък подредбата остава, като параскеви просто изчезва Трети (Трити) става на Сряда по германски образец, за да е ясно кой е денят за пости. За другия постен ден няма проблем защото това е денят преди събота. Така подредени имената на дните от седмицата се разпространяват от църквата и стават общославянски.

Това просто не е вярно, най-малкото заради това, че на балканите има колкото искаш славяни и то с присъствие от минимум над век по времето за което става въпрос. Най-простото обяснение е, че думата е разпространена с християнството и литургията, а не да се търси някаква митична прародина. Не разбирам за какво е това упорито бягство на славистите от църквата и християнството и тяхната роля. За средновековието точно религията е движещия фактор за един куп процеси. Примери за подобно бягство има колкото искаш: - От речника на Фасмер разбираме, че олтар и поп били германски заемки, защото видиш ли няма как да са от гръцки, гръцкият няма досег със славяните по средния Дунав. Нищо, че самият Фасмер е на съвсем противоположно мнение - думите идват от гръцки. Редакторите обаче са решили вместо него и в речника на който уж той е автор са дали германски произход. - Имената на дните от седмицата и те били стари, възникнали по средния Дунав и разпространени с миграцията. Е, за езичниците славяни те не означават нищо, но Църквата и славянското богослужение пак нямат роля. - И още, и още ....... Сигурно може се напише цял научен труд за подценената роля на църквата в "социалистическата наука".

А възможно ли е и в старобългарския език да е попаднала по същия начин. Т.е. да не е местна славянска дума, а "внос" от Моравия. Това би обяснило слабото и разпространение в значението "владетел" на балканите. Тук е пълно с различни банове, велики и не толкова жупани, господари, след това деспоти и т.н., но за "княз" аз поне не се сещам.

Много ме съмнява думата "княз" да е била известна на всички славяни и особено тук, на балканите. По всичко личи, че за местните славяни тя е "внос". Освен Борис и Симеон (в началото) друг княз в източниците няма (като изключим "князете" от именника, които нямат отношение по въпроса). Тази титла най-вероятно не е носена от нито един местен славянски велможа, както преди Борис, така и след Симеон. Всички т.н. "князе" на сърби, хървати, македонски славинии и останалите славянски племена на балканите са нямали представа, че носят титлата "княз". За чужденците те са дуксове, архонти, принцове, комеси и т.н. , а за местните - банове, жупани, воеводи или просто вождове.

Тъй де, всички описани славянски разбойнически нападения идват от долния Дунав. Действията на империята срещу "базите" на разбойниците (където им са семействата покъщнината и плячката) също са по долния Дунав. Разбойниците който прииждат от средния Дунав са други - гепиди, лангобарди, херули, хуни, че и българи. Чак след идването на аварите от там започват да се появяват и славяни и то винаги в комплект с аварите. Самостоятелните славянски нахлувания продължават да са от долния Дунав.