Atom

Книгата на Наскович е основно преработка на Раич. Освен четирите издания на Наскович, през 1844 Сапунов превежда Раич (Или Наскович) и отпечатва „История на словенно-болгарския народ - https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Сапунов Не знам дали книгата на Паисий има толкова голямо влияние за самото възраждане. За мита за възраждането със сигурност има. Царственикът уж се води първото печатно издание на един от вариантите на „История славянобългарска“, но книгата била "далечна преработка на Паисиевата история“ Ето едно мнение на Жанет Сампимон: Почти забравеният Софроний се появява в българския разговор едва с работите на Юрий Венелин през 1830-те, но Паисий си остава забравен до много по-късно. Виктор Григорович е първият изследовател, който споменава неговото дело в печатно произведение, през 1852. Това знание не достига българските среди: през 1858 Георги Раковски споменава автора в едно писмо като „някой йеромонах Паисий“ Не знам кой е по-популярен. За да се разбере трябва да се направи сериозно изследване като се проследи в цялата възрожденска преса, писма и т.н. какви исторически факти се цитират и след това да се види от къде може да са взети. Но това е много трудна работа и не знам кой би се захванал с нея. Например в едно прошение до руския Император първенците на Кукуш, Дойран и Карадаг пишат следното: Ваше Величество! Дрипи на вековете преминаха, като не само развълнуваха предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род, .... и така нататък. Обърни внимание предисторически пеласго-българомакедонски, но исторически славянски род. Някакъв автохтонизъм, но откъде са го изкопали нямам никаква идея.

Първият етап - избистряне на концепцията, започва с Паисий, но според мен достига зрялост през 20-те години на 19-ти век. През 1924 по време на т.н. врачански събития врачани настояват за български епископ, а през 1829 такова искане поставят гражданите на Скопие. През този период е издаден рибния буквар. Пак в този период българите се представени по-сериозно на международна сцена. През 1822 Вук Караджич издава във Виена "Додатак к Санктпетербургским сравнитељним рјечницима свују језика и наречија, с особитим огледима бугарског језика", а през 1829 е публикуван трудът на Венелин. Разбира се през този етап се случват един куп други неща които спомагат за избистрянето на концепцията. Това са историческите трудове на Паисий, Спиридон, Раич и Наскович. Сръбските въстания, гръцкото национално движение, гръцката революция и руско-турските войни, във всички които участват значителен брой българи. Следващия период - агитацията е стимулиран от реформите в ОИ и се проявява в разкриването на български училища, строеж на църкви, появата на първите български вестници и т.н. Според мен обхваща периода от 30-те до 50-те. Последния период е 60-те и 70-те години.

Персонифицирането.... Че нали точно това е проблема. Националните движения са национални именно заради това, че стават масови и постепенно обхващат мнозинството. Ако само ще персонифицираме, то субектът се губи. Няма прото-нация, няма народ, а само някакви индивиди. Аз затова и те питах къде са българите в твоята схема - къде е субекта? Защо е нужно например либерализма да идва от Русия било персонифицирано - било не, като либерализмът е основният разлом в Рум миллета и един от факторите за разделение между елините и ромеите. Нима българите не са в тази среда, не са част от рум-миллета? Или са безправни роби поставени в някакъв вакуум и не знаят какво се случва около тях? Да, но митологизирането на Паисий отрича например Наскович. Него направо го е хванала липсата от нашия разказ - няма го никакъв. Защо? - защото не е българин, не е руснак, а сърбин. Това е едната страна на заличаването, а другата е историята с неговата "История...", а тя не пасва с представата за българите-роби която е в основата на русофилския разказ за възраждането. Историята на Наскович е написана по поръчка на българи, издадена с пари на българи и разпространявана от българи. За разлика от книгата на Паисий тя е печатна. Издадена е през 1801 и до 1810 се преиздава още три пъти. Това е емблематичен пример за проявление на субекта, на прото-нацията. Някакви българи, не като индивиди, а като група осъзнаваща се като общност са поръчали написването на книгата и след първоначалното и издаване я препечатват още три пъти. В твоя разказ всичко идва от Русия, а другото е заличено. Какви например са българите-роби в твоите представи? Монархисти - мотивирани от мита за дядо Иван и впечатлени от силата на руския Цар или републиканци и демократи подбудени от българите студенти в Русия. Кое от двете е преобладаващо?

Така е. Паисий поставя началото. Но не е само той. Достатъчно е да се сравни текста на неговата история с представите на възрожденците и да се оцени конкретното влияние на Паисий. Например Спиридон Габровски пише за разни български царе като Илирик, Коледа и т.н. които ги няма при Паисий. Същите Илирик и Коледа обаче се появяват в Царственика на Христаки Павлович и в едно от писмата на Димитър Миладинов до Александър Екзарх. В западните части на страната пък се разпространява „История славеноболгарског народа“ на Атанас Наскович, който също не се опира на Пасиий, а основно на Раич. Тя за разлика от книгата на Паисий е печатна, издадена е през 1801 и до 1810г. се препечатва още три пъти. Акцентирайки само върху Паисий и Венелин, ние зачертаваме всичко друго. Българската нация се изгражда от православната общност в ОИ - рум миллета. В началото на 19-ти век тази общност започва да се разпада. От една страна заради зараждането на гръцката нация и противопоставянето на елини (националисти) срещу ромеи (традиционалисти), а от друга заради сръбските въстания и осъзнаването на сърбите като отделна нация. С други думи етапът на национално осъзнаване започва с Паисий, но се оформя окончателно в средата която описах - разпадането на рум-миллета. По това време основните влияния идват от сърбите и от елините (да не се бъркат с ромеите). От сърбите идват славянските идеи, а от елините идеите на френската революция - свобода, братство, равенство, човешки права и т.н. Следователно на въпроса кои сме ние? - възрожденците дават отговор - българи, сродни с останалите славянски народи. На въпроса какво искаме? - отговорът на възрожденците е свобода, равенство и човешки права. В Европа през 19-ти век вървят три мощни идейни течения. Това са либерализма, национализма и идеята за всеобщото просвещение (а не само на елита). Българските възрожденци в по-голямата си част са последователи и на трите. Т.е. те са либерали, националисти и просветители. Разбира се има и консерватори, но основният двигател са либералите. А Венелин? Къде се вписва в картината? Той е просто един от многото. Да, заслужава отбелязване, но не е нужно влиянието му да се преекспонира за сметка на всичко останало. Венелин спомага, но без Венелин българското възраждане нямаше да пропадне, нито кой знае колко неща можеха да се променят.

Нациите не падат от небето. Те се създават. Общо взето етапите при изграждането на нация в рамките на чужда политическа система (какъвто е нашия случай) са три: - етап в който който се създава националната идея. Т.е. етап в който се изясняват основите на националната идентичност - кои сме ние, какво ни отличава от другите, какви искаме да бъдем и т.н. - етап в който основната задача е агитацията и привличането на все повече хора към националната идея - етап в който националното движение е обхванало по-голямата част от хората. В тази схема къде е мястото на Венелин? Според теб всичко започва от него и именно той дава тласък на за етап 1 или нещо друго?

А от къде се пръква този субект. Даденост ли е според теб? Или го изобретиха руснаците и Венелин?

Че кой говори за филии? Примерът е за това, че през възраждането не всичко се върти околво православието и Русия. Очевидно е обаче, че колкото и примери да ти се дават няма никакъв смисъл. Добре. Да приемем, че си прав. Къде са българите тогава в твоя разказ? В уравнението възраждането = православие + Русия няма българи. Кои са българите и за какво се борят? Ако ценностите на местното население са били православието и Русия, то решението е просто - местните стават руснаци и толкова. Въобще не е нужно да са българи. Или хайде, за да не е толкова рязко нека да са бългоруси, както има великоруси, малоруси и белоруси. Защо трябва да минават през разни междинни стадии под формата на българи-русофили?

И като стана въпрос за двата стълба на възраждането - православието и Русия. Ето мнението на двама възрожденци: Любен Каравелов: Американското духовенство и черковното управление в тоя далечен край трябва всякога да бъдат пред очите на нашия български синод, ако нашите епископи не искат да бъдат изгонени като гръцките. В Северните Американски Щати свещеникът често бива и свещеник, и учител, и съдия, но в същото това време той е човек, американец и християнин, следователно интересите на народа са и негови собствени интереси. в.Македония: Нашето духовенство, което пороят на обстоятелствата доведе начело на българския народ, ако иска да поддържа влиянието си и силата си, трябва да се държи и занапред с общото движение на народа, то даже трябва да вземе само в ръцете си развитието на напредъка у нас: то трябва само да стане образец на истинна християнска добродетел и нравственост, на родолюбие, каквото е духовенството у други народи, а особено у братския нам и съплеменен народ - хърватите. Ако ли пък не направи това, то ще бъде завлечено от колелото на движението на народа и хвърлено в гроб заедно с началата, които не умее да защищава. Като пример за българското духовенство Каравелов дава американските свещеници, а Македония - хърватските.

Нашето възраждане (въпреки името) има много малко общи черти с европейския ренесанс, много повече с просвещението и напълно съвпада с епохата на нациите. На практика възраждането ни и борбата за църковна независимост са национално движение. В рамките на ОИ и нейната система от миллети, единственият легитимен начин за добиване на национални права е извоюване на собствена, призната от властите църква. Българската екзархия има повече политически смисъл, отколкото религиозен. Тя е напълно признат политически субект от османското правителството и от европейските велики сили. С нейното признаване на практика се признава българската нация. От гледната точка на един вярващ човек обаче тя е по-скоро проблем отколкото решение, тъй като е схизматична и непризната от останалите православни църкви. Между другото това е използвано доста ефективно от гръцката пропаганда. От българска гледна точка например патриаршистите са "гръкомани", т.е. имаме българи срещу гърци и гръкомани. От гръцка гледна точка екзархистите са схизматици, а патриаршистите - православни, т.е. от тяхна гледна точка има православни срещу схизматици.

Каквото е станало е станало. Останалите неща са в сферата на алтернативната история от рода на "ако беше станало това - щеше да стане онова". Към септември 1944 според мен няма вариант да попаднем в западната сфера. Съдбата ни вече е решена. Такава опция най-вероятно е съществувала до началото на 1944, а след това шансът да стане нещо подобно непрекъснато намалява. Дали щеше да е по-лека или по-тежка не се наемам да кажа.

Не, това е изкривената и фалшифицирана представа за възраждането, влязла в учебниците ни по история. Точно фалшификацията ни обезличава. Прави ни такива каквито не сме. Чети възрожденската литература и публикации в оригинал, а не разни псевдо "анализи" и учебникарски разкази. Цивилизационният избор на възрожденеца е просвета, прогрес, развитие, националното обособяване, индивидуални и народни (разбирай национални) свободи и модернизация. Това се вижда от всички възрожденски материали. Православието също присъства през възраждането, но то по-скоро е приоритет на "старите" и консерваторите. Самото възраждане възниква като такова именно поради отричане на старото. Ако въпросът опираше само до православие и Русия, то нямаше да има каквото и да е възраждане, а не е и нужно. Определящата идентичност на рум миллета е православието, а Русия и руския цар са признати за закрилници на православните в ОИ. За какво им е на хората от рум-миллета при това положение каквато и да е промяна? Каквото и да се промени, то само може да разруши идилията Провославие+Русия.

Като 'отявлен русофил' се чудих към коя категория да се причисля. По метода на изключването, единственото което остава е природната ми простотия. Смятам го за правдоподобно и горе-долу смислено обяснение за русофилството ми. Ето една по-подробна и по-задълбочена класификация на различните видове русофили: Осем вида неприятни русофили у нас.

А защо реши, че трябва да има омраза? Фобията е страх, а не омраза. Да не мислиш, че Стамболов някога е изпитвал омраза към руснаците? Фобията може да доведе до омраза, но това изобщо не е задължително. На мен ми се вижда напълно нормално отношението им такова, каквото е. Без повратни точки, без преходи и т.н. Да, те разчитат на Русия - няма на кой друг. В същото време обаче изпитват страх от нейния абсолютизъм, от нейните порядки, от социалната и система..... И не искат нищо от това на българска почва. То няма и какво друго да е. Българските реалии са коренно различни от руските. Писах ти вече няколко пъти. Повратни точки трябва да търсиш в по-късни времена, някъде през социализма. До тогава отношението към Русия е нормално, без сакрализация, фетишизъм, безусловна любов или пък омраза, нетърпимост и т.н. Отношението към Русия е оценъчно, както е оценъчно към която и да е друга страна. Виж например Вазов. Това което цитирах от 1906, думите на двамата му герои - руснаци: Днешната Русия – това е тираническият режим, който от дълги векове тегне въз руския народ. Днешната Русия, официалната Русия е враг на истинска Русия, на руския народ..... Да, вие сте щастлив народ и ако и ние обладавахме половината от онова, което вие имате днес, и ние бихме имали едно отечество и бихме го обичали. Виж например и това от 1916: И пак не ви мразим (не крия: обича ви още народа); но любим и свойта свобода, стократно ми любим я ния. За тоз кумир ние се бием и с чужд, и със близък упорно и няма ний врат да превием пред никакво иго позорно! О, колко ви, братя, жалея! О, как би желал, братя клети, свобода и вам и за нея кат нас да живейте и мрете! През 1906 Вазов вкарва в думите на героя си желание руснаците да могат да живеят като българите и да ползват същите свободи. 10 години по-късно той сам им пожелава същото. Да виждаш промяна? Да виждаш повратна точка? Да, той обича руснаците и точно заради това им пожелава да имат свобода като българите, а не да живеят в "тираническият режим, който от дълги векове тегне въз руския народ" Какво неясно е непоследователно може да има в подобно мнение?

И тъй като стана въпрос за русофилство, повратни точки и връзката им с настоящата руско-украинска война, ето един откъс от статия на Любен Каравелов: Всекиму е известно, че в Русия има три славянски народности: руска, украинска (малоруска) и полска, които петербургското правителство, попщината и присноблажените славянофили гледат по всякакъв начин да обединят и слеят в един народ, но досега ние не виждаме никакъв резултат. Ако великорусите бяха свободен и прогресивен народ, каквито са англичаните в Америка, тези три народности можеха да се обединят, но те действуват с нож, със секира и кръст и поради това се натъкнаха на силна опозиция и вместо желаното обединение се повдигат бунтове и скоро трите народности ще се разделят. Това е написано преди 153 години.

Преврата през 1881г.

Хайде, хайде. Разказът е написан през 1906г. Какво двулично виждаш? Славейков е принципен либерал. Ако някой застрашава представите му за свобода за него той е тиранин. Няма двуличност, а последователност. Хайде пак цитата от Македония: „Русия може да пази своето човеколюбие за своите полудиви народи, а нас да остави на нашата участ. Панславизмът не може днес без Русия, а това е, което ние не щем. Да припознайме първенството на Русия, ще каже да наведем глава пред нейната желязна власт.“ След преврата той е още по-яростен критик на Русия. Хайде и цитата от С.Радев: "След преврата обаче едновремешната идейна омраза се събуди пак, по-ядовита сега"

Не само възвеличаването. Писах по-горе за фалшификациите в разказа ни за възраждането. Възраждането ни е изцяло под знака на западните идеали. Свобода, братство, равенство, човешки права, върховенство на правото. Това са нещата които вълнуват възрожденците ни. През соца тези неща са заметени под килима и табуирани. Така си остават и до ден днешен. Именно това позволява съвременното русофилство да обедини в едно антизападни настроения и възвеличаването на Русия. Това са възприятията обаче на съвременните русофили. Да се приписват такива "качества" на исторически личности е гавра с тяхната памет. Идеите на Вазов и Славейков например от гледна точка на днешните русофили биха се охарактеризирали като идеи на либерасти и соросоиди.

Глупости, не глупости - това е положението. Променихме ли в първите години нещо? Не е нужно да се споменава Русия. Има една камара косвени неща в които няма Русия но са свързани с темата. Например турското робство - що рев , що чудо и каква енергия се изхаби да се защити робството и робофилията. Или разказа за възраждането. Той е изцяло наследство от соца и е пълна фалшификация. Промяна? - Не, промяна не се предвижда. Ти самият си скачал тук и не даваш дума да се каже, за преразглеждане. Ето това е поражението на робофилията. Ние не сме ли народ да излезем и да кажем, че това не го искаме. Само когато ни питат ли трябва да си казваме мнението? Ама всеки си трае, всеки се снижава и не иска да поема отговорност. Все другите ни виновни и никога не търсим причината в себе си. Критикуваме по кръчми и форуми и до там. Цяла тирада си изписал да виниш кого ли не, но не и себе си.

Какво има за чудене? Писах вече, че възрожденците ни са хора прагматици. И за Вазов и за Славейков основополагащи са западните ценности. Свобода, човешки права, върховенство на правото и т.н. Ако критикуват това или онова западно правителство те не критикуват западните ценности и модел, а конкретното правителство за конкретната ситуация. Ако възхваляват руския Цар или русите, те не възхваляват руския модел, руската политическа система или социалните им порядки, а конкретните действия. Ето ти цитат от разказ на Вазов: – Но вие говорите не като руси, а като неприятели на Русия! – Да, ние сме неприятели на Русия, на днешната Русия, ние не обичаме Русия, господине! Днешната Русия – това е тираническият режим, който от дълги векове тегне въз руския народ. Днешната Русия, официалната Русия е враг на истинска Русия, на руския народ. Всичко, каквото съдействува за разклащането на днешната Русия, всичко, каквото подравя основите й, което я приближава до пропастта й, подготвя, улеснява тържеството на новата. Онова, от което ние, интелигенцията, се боехме в тая война, беше да не би да излезе победоносна за нас. Тя би заякчила още за дълги години абсолютизма и гнета на монархията, като би я окръжила с ореола на славата и могъществото. Но руският бог бди над руския народ, та се случва противното. Другият млад русин, като да подчертае думите на сънародника си, подзе: – Вие, българите, мъчно можете да ни разумеете. Вие имате едно свободно отечество, вие се чувствувате синове на това отечество и го обичате. Обичате го, както френецът обича Франция, немецът – Германия, англичанинът – Англия. Нашето отечество е мащеха за нас, то ни гони, затваря ни в тъмници, праща ни в Сибир, оставя нашата младост и нашите сили и най-благородните пориви на сърцето ни да вехнат и гаснат; то не ни дава въздух. За интелигенцията няма място в Русия, затова нейният срам е наш триумф. Нашето руско сърце се облива с кръв от мисълта, че в проклетите манджурски полета гинат стотици хиляди наши невинни братя. Но ако за възтържествуването на нашите идеали за свобода, правда и светлина са нужни те и още по-големи жертви – нека се дадат. От съкрушението ни на бойните полета може да загине деспотизмът, но истинска Русия ще възкръсне... Да, вие сте щастлив народ и ако и ние обладавахме половината от онова, което вие имате днес, и ние бихме имали едно отечество и бихме го обичали. Но ние, господине, нямаме отечество!... .......Това, което ми говореха тъй свободно тия млади, образовани руси, проглежда, прокарва се доста прозрачно от няколко десетки години в цялата напредничава руска литература... Каква беше тя? Изобличение, протест, стигматизация на режима на царизма и на тежките условия на живота, създадени от деспотизма. Нашите младежи гълтат тая литература и се напояват с духа й. Гълтат безразборно и без критика. Те забравят, че тя е писана за Русия, а не за България, не се замислюват върху огромната разлика на политическия и обществения живот на двете страни, не виждат онова, което ние имаме и което русите нямат. Понеже за руската интелигенция всичките фактори и емблеми, които изразяват официална Русия, тоест режима на потисничеството: църква, корона, знаме, отечество, власт, закон, са противни, то, по подражание, казаните младежи мразят тия неща и у нас. Да стъпчеш народното знаме, за тях значи да бъдеш прогресивен, модерен човек; да плюеш на България, то значи да бъдеш истински човек, българин на бъдещето. Уродливо маймунство на ума, идиотски тесен мироглед, престъпно сгазване най-светите чувства на човека... Добре, русите викат против царизма, и нашите викат против него пред статуята на Царя Освободителя. А какво ни чини нам руският царизъм и защо това негодувание против него? Защо тия сълзи въз чужд гроб. Защо тия ругателства въз свещения образ, изправен срещу Народното събрание? Ние, българите, знаем само едно: руският цар Александър II, който ни освободи. Ако в нещо е повлиял руският царизъм връх нашата съдба, то е било само в това благодетелно дело: нему, изключително нему дължим освобождението си от петвековно робство. При една конституционна Русия ние едвам ли в подир сто години би дочакали такъв подвиг, нечут в историята. Не нарекоха ли най-авторитетните руски писатели, даже славянофили като Ламански и философи като графа Толстоя, тая освободителна война „величайша глупост на Русия“? Въобразявам си при една конституционна Русия, занята всецяло с лекуване своите безчислени вътрешни недъзи, при отсъствието на един Александър II, който да извърши тая монархическа „глупост“, каква би била днес България и де и какви щяха да бъдат тия младежи, които днес свободно плюят въз паметника из Царя Освободителя! Питам се още дали у други народ по лицето на земята би се вършили подобни кощунства? Кое е това отечество, което презират? Кое е това знаме, което ругаят? – Видимите, конкретните образи на нашите постигнати национални идеали. Ония руси в Ница въздишаха за тия неща, ние ги псуваме. Това е идиотство. Обърни внимание: "Ние, българите, знаем само едно: руският цар Александър II, който ни освободи. Ако в нещо е повлиял руският царизъм връх нашата съдба, то е било само в това благодетелно дело" Нито Вазов, нито Славейков, нито който и да е друг възрожденец допускат противопоставяне запад/изток или западни ценности / руски ценности. Западният модел и западните ценности за тях са аксиоматични и се приемат по подразбиране защото цялото възраждане минава под влиянието на западните идеи. На никой няма да му мине дори и през ума да приема каквото и да е от руския модел. Затова и двамата - и Славейков и Вазов нямат никакъв проблем от една страна да изкажат благодарност към русите и лично към Александър ΙΙ за освободителната война и в същото време да отхвърлят всякакви руски порядки и модели. Ако Вазов и Славейков могат да възкръснат те щяха да са първите които да скочат срещу Путин и съвременната руска политика и то много преди войната в Украйна.

Видял съм ги разбира се. Какво искаш да кажеш, че това е някакъв нов феномен от последните 30 години? Не мисля така. Търся корените на феномена или "повратната точка". Винаги е имало пропагандисти на заплата които да възхваляват това или онова. Защо обаче точно руската пропаганда намира почва, а не някоя друга? Затова и писах, че според мен по времето на соца русофилията е кодирана трайно като идентичност. Идентичност безусловна и безкритична. Ако тази идентичност я нямаше, платените пропагандисти много по-трудно щяха да прокарват тезите си и влиянието им върху българското общество щеше да е много по-малко. Тази идентичност си има своите митове и символи - митът за турското робство, освобождението като символ, ролята на Русия за възраждането и освобождението като мит и символ и т.н и т.н. Всичко това е трайно оформено по времето на социализма и все още стои в учебниците ни. Нещо повече, след 10 ноември вместо да разкараме тези глупости допълнително ги усилихме и създадохме нови символи. Например за национален празник избрахме 3 март..... Пък после чакай нещо различно.

Не, не е насочен лично към теб, а по-скоро е някакво заключение до което съм стигнал наблюдавайки цялата картина в България. Може и да не съм прав, но засега хипотезата ми е, че съвременното българско русофилство е култивирано някъде през социализма като безусловно. Оформено е като идентичност и е комбинирано с анти-западни нагласи. Сега не ми се рови, но предполагам, че това е заложено и кодирано някъде в националния ни разказ и символиката. Защо мисля така? По две причини. Първата причина е разказът ни за възраждането. Представите ни за този период се изчерпват с аби, шаяци и грънци (малко икономика), някакви попски религиозни борби и малко просвета. Това е много изкривена представа. Абе направо си е фалшификация. Възраждането е най-важния период в новата ни история. Период в който се формира българската нация. Такъв прочит обаче напълно липсва от разказа ни. Излиза, че skiahtro има своите основания да твърди, че руснаците са ни създали като нация и те "измислят българите". Ако ние сами сме фалшифицирали историята си и сме изтрили от нея строителите на нацията ни, би трябвало да е построена от някой друг, а не остава никой друг освен руснаците. Втората е отношението на българските русофили към руско-украинската война. Тази война, независимо как ще се дефинира, като руско-украинска или като война Русия-НАТО, Русия-запад и т.н. е невъзможно да бъде оправдана, освен ако не за замесени подбуди базирани на идентичности. Няма друга рационална оценка която да оправдае руската агресия. Аналогичен случай е нахлуването на Турция в Кипър. Има ли някой освен турците в Турция и в самия Кипър който да оправдае това нахлуване? - няма. Та събираш едно и две и ето ти хипотезата за русофилството като идентичност.

Не знам. За мен "повратната точка" по отношение на съвременното русофилство би трябвало да се търси в по-късен период. Някъде до ПСВ също има харесване или нехаресване на Русия, но то почти винаги е рационално. Човек може да харесва Русия за едно и да не я харесва за нещо друго. Общо взето нормално възприятие. Русия се възприема просто като една от великите сили. Тя е близка до нас като език и с великолепна култура, но в същото време политическата и система и социалните им порядки за далечни за българите и са отблъскващи. Безусловното русофилство в този период в нито един момент не е някакъв значим социален феномен и си остава на нивото "груб фетишизъм" (както го определя Симеон Радев) Днешната русофилия е безусловна. Русия се харесва заради това, че е Русия и точка. От рационално социално явление, русофилството се е превърнало в емоционално. От оценка и мнение за някаква близка до нас, но все пак чужда страна, русофилството става средство за идентичност и оформя някакво ново "Ние". Вече не става въпрос за Русия като груб фетишизъм, а за Русия като религиозна сакралност. Интересното е, че днешното безусловно русофилство се приписва и на хора от миналото (Славейков, Вазов и др.), които въобще не са били "безусловни русофили". Това ме кара да мисля, но без да см напълно сигурен, че повратната точка е някъде по времето на соца. През този период има мотив и ресурс за пренаписване на националния разказ в желаната посока.

Възрожденците ни са хора прагматици. Вярно, понякога доста наивни, но все пак прагматици. Те са българи и патриоти. Който и когато помага за каузата (така, както се разбира индивидуално от отделните възрожденци) е добре дошъл. С други думи русофилството на възрожденците трябва да се разглежда в светлината на ползите които виждат. То е ситуативно и оценъчно, а не безусловно. Ако търсиш русофили от вида на днешните безусловни русофили, то или няма да намериш такива или ако намериш, това ще бъдат хора които не са оказали чак толкова голямо влияние при формирането на българската нация. Ето ти два откъса от Строителите на съвременна България. Том 1, книга трета: Превратът и пълномощията, IV. Управлението на генералите: За Славейков: Тоя с нищо неоправдан остракизъм не можеше, освен да увеличи ожесточението на двамата либерални водители. Тонът на Независимост спрямо княза и Русия стана сега много по-жесток. Особен акцент на озлобление носеха статиите срещу Русия. П. Р. Славейков бе стар русофоб. През време на църковния въпрос, когато партията на д-р Чомакова се бореше срещу Игнатиева, Славейков бе писал в своя вестник Македония тия смели редове: "Русия може да пази своето човеколюбие за своите полудиви народи, а нас да остави на нашата участ. Панславизмът не може днес без Русия, а това е, което ние не щем. Да припознайме първенството на Русия, ще каже да наведем глава пред нейната желязна власт." Освободителната война, разбира се, угаси това негово недоверие към Русия. В упоението от великия подвиг Славейков взе лирата си, за да изпее една ода за руския цар. След преврата обаче едновремешната идейна омраза се събуди пак, по-ядовита сега, защото бе постоянно раздразнявана и защото към нея се прибавяха и лични мотиви. За Стамболов: В това време Стамболов бе ярък русофил. След като бе видял в две нещастни въстания безсилието на българския народ сам да се освободи, минаването на Дунава от победоносните руски войски завладя възторжената му млада душа с едно обаяние, което ще ослабне по-късно под удара на други събития, но никога няма да угасне съвсем. Разбира се, русофилството на Стамболова нямаше нищо от грубия фетишизъм, който някои се опитаха да развият в България. То се съпровождаше винаги с политически разчет. https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4196&Level=3 Ха, сега де. Във връзка с тези конкретни събития Симеон Радев описва Славейков като "стар русофоб", а Стамболов като "ярък русофил". Дали изобщо някой от двамата е "фил" или "фоб" в смисъла в който днес се използват тези думи? Или просто имаме двама българи-патриоти които действат ситуативно в името на българските интереси. Естествено всеки действа така, както сам разбира кое е добро и кое не за България и българите в конкретната ситуация.

Всъщност може да се каже, че през възраждането и двете течения тръгват като елитарни. Българският селянин е ограничен до своята локалност и тези идеи идват при него посредством интелигенцията. Западнофилството обаче е органично и не е в опозиция на "оценъчната русофилия". Това може да се види още при Паисий: "На третия син Афет заповядал да се засели в Европа. Това е западната и северната земя. В нея се намират Цариград, Москов, Беч, Рим, Брандибур и целият славянски род. Това заповядал Ной на своите синове и им разделил на три части цялата земя. И оставил им строга заповед да не би синовете му да престъпят това" За Паисий целият славянски род е неразривна част от Европа и от "запада". Самият той черпи вдъхновение от "някой си Маврубир, латинец, превел от гръцки една кратка история за българските царе". Друго име Паисий не цитира, въпреки твърдението му, че е прочел много книги за историята на славяните "издадени от русите и москалите". В първия български учебник по география Неофит Бозвели пише следното: "Всичкий земний гръг обикаля около солнцето за 24 чесове - от което дохожда - когато Американити иват нощ, тогда ми, Европиянити, имаме ден" Ми Европиянити или "ние европейците" не е само географска характеристика, но и заявка за мястото на българите и за цивилизационен избор. С други думи действителността е по-скоро обратната на това което твърдиш ти. Възрожденското западнофилство има изключително голяма популярност. Ако трябва да се слага етикети, именно западнофилството започва да принадлежи на народа и е демократично. Възрожденското западнофилство е включващо, а не изключващо. Няма никакъв проблем един човек да е западнофил и русофил едновременно, тъй като той вижда както себе си така и руснаците в рамките на европейските ценности и прогреса. През възраждането се появява и друга концепция, че сме нещо различно от останалите европейци и от "запада". Пример е Марко Балабанов - отявлен русофил: "Не е била и не е сега Америка, не е Източна Азия, не е опалена Африка, пътят, средецът, около който се върти вихърът на човешкото развитие, на историческите събития. Този път, този средец е Изток, Изток, който безгранично и неопределено, както е безграничен и неопределен духът, стои между Запад и крайния Изток. Този средец, този Изток е като пътеводна звезда в развитието на човечеството" Подобни идеи обаче не придобиват никаква популярност и на практика са маргинални. Други представители на "русофилията като идентичност" са членовете на Добродетелната дружина. Там имаме 100% елитаризъм и идеите им имат още по-ниска популярност. С други думи "русофилията като идентичност" или идеята, че заедно с руснаците сме нещо по-различно от останалите европейци и поради тази причина българите трябва да са обвързани с Русия и да вървят по нейния път е маргинална и именно тя е "елитарна".

Това е някаква твоя собствена представа. От къде правиш такива изводи? Във възрожденската преса аз не съм срещал някой да се вдъхновява от руски демократи, че и републиканци. По отношение на тези ценности - свободи, човешки права и т.н. образец е Европа и само Европа - западната. Ето ти още един откъс от статия публикувана в Македония: Какво е стремлението на българския народ? Къде върви той? За да отговорим точно на това питание, нужно е да захванем по-издалече. Епохата на религиозния фаантизъм, на здравата още набожност във Франция в миналия вече осемнадесети век дойде към края си. На 1789 избухна тамо голямата онази революция, която събори началата на християнството и се опита да установи върху техните развалини естествените начала или началата на истинското человечество. Но по онова време знанията не бяха се още доволно арзвили, за да определят точно законите на естествената система. Французите не знаеха за правата на жената, че са равни с правата на мъжа. Те не вярваха, че пълната нравственост е необходима за мира и за спокойствието на человеческите общества и на чистотата на человеческото име. А що е повече, те нямаха понятие за страшния онзи закон в естеството, че всяка неправда има да се накаже още и тук на този свят, който виждаме с очите си, на който живеем. Поради това установлението на французката революция не остана трайно и вълните на християнизма, като се разпиляха от страшния онзи ураган, за време нахлуха пак във Франция и я завладяха. Французката революция пропадна, но идеята й не пропадна. Тя взе да минува границите на Франция и да се разпространява в съседните германски и латински земи. Навред из Европа духовенството усети голямата опасност, която го заплашва. И то, за да поддържа вярата, разумя, че трябва саминко да стане образец на набожност, нравственост и родолюбие. Таквоз е въобще духовенството в европейските земи и чрез тези средства е спирало и спира насилното превращение на обществата, а е дало на арзвитието на работите едно толкоз тежко и трудно движение и що е главното, успяло е да поддържа властта и влиянието си до днес, за да не казвам, че то с това си поведение ще ги поддържа за дълго време още. Нека пристъпим сега към предмета си. Развитието на свобододумните идеи, като премина и разбуди всичките народи в Европа, стигна най-сетне и до нас - българите. Нашият народ - казвали сме го и на друго място, - колкото и да е млад и още и нов, умее да схване новите мисли и да се надъхне от тях. Ний разправяме в началото на настоящия си член какво впечатление му направиха те, каква цел да гони го подбудиха и какъв идеал да си състави го накараха. Тези нови мисли произведоха в него началото на народностите и се отразиха в повдига противу гръцкото влияние, което е, както се знае, една степен по-горе от началото на религиозния фанатизъм. Случи се при това, че и туй обстоятелство, дето у нас висшето духовенство да буъде чуждонародно и развратно до най-висока степен - да помогне на стремлението на българския народ. И тъй освен масата на народа, освен всичката наша интелигенция стана, щото и самото наше българско духовенство да се съедини с пороя и да пристане въз този черковен, политически и социален преврат (революция), при всичко че той много спомогна, за да се разслабят връзките на сляпото вярване в калугерската непогрешимост, даже и в надестествените начала в самата вяра. И тъй, като математически пресметнато следствие на всичко това, което казахме, излиза, че нашето духовенство, което пороят на обстоятелствата доведе начело на българския народ, ако иска да поддържа влиянието си и силата си, трябва да се държи и занапред с общото движение на народа, то даже трябва да вземе само в ръцете си арзвитието на напредъка у нас: то трябва само да стане образец на истинна християнска добродетел и нравственост, на родолюбие, каквото е духовенството у други народи, а особено у братския нам и съплеменен народ - хърватите. Ако ли пък не направи това, то ще бъде завлечено от колелото на движението на народа и хвърлено в гроб заедно с началата, които не умее да защищава Френската революция, права, примера от братския хърватски народ и нито дума за Русия. Ето ти още два броя от Македония. Бр.33/1867. Още на първа страница е публикувана статията "На къде навалят народите на Европа". И там всичко започва от френската революция. Народите искат успех безпределен, развитие, свобода на словото, свобода на размишлението и на умът, свобода на разискването, на съвестта и т.н. и т.н. Бр.34/1867 - Там в статията "Как и кога са спечелени новите свободности" по отношение на свободите се започва от 12 век Въобще въпросът с правата, свободите, човешкото равенство, прогреса и т.н. присъства в почти всеки български възрожденски вестник. То цялото възраждане се опира на това и на практика е озападняване, което включва в едно всичко което се е случило в Европа до този момент. п.п. И накрая едно мнение на Славейков за кръвта която тече в жилите ни: "Българи сме, гърци не сме, но това не ще каже, че не сме християни, че не сме братия. Християни сме, не сме мюсюлмани, но то не ще каже, че не сме человеци, не сме братия. Кръвта, която тече в жилите ни, не е ни гръцка, ни християнска, ни българска, ни моаметанска, но е человеческа. Като человеци прочее не сме ли длъжни да питайме симпатии към подобните си?" Да, Славейков е русофил, но русофилството му е изградено на база оценки и е ситуативно, а не русофилство безусловно, базирано на идентичност и някакво въображаемо "Ние" което включва българи и руснаци. Човек който твърди, че кръвта му не е ни гръцка, ни християнска, ни българска, ни моаметанска, но е человеческа, няма как да е безусловен русофил и да се приравнява до съвременното русофилство.