Отиди на
Форум "Наука"

Аристокрацията в 21 век


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

Всички сме чували думата "аристократ". И я свързваме със средновековието или новото време, когато наследствени графове и барони управляват страните си. Те имат големи имения, много пари, пълната власт над своите крепостни. Владетелят е пръв сред равни, защото той произхожда от редиците на аристокрацията и защитава техните интереси. Тази група хора е капсулирана и рядко допуска чужди сред своите редове.

Именно този тип управление е разбит в Европа през 18-19 век. Създава се представително управление, при него управлението се осъществява открито от групи хора с еднакви идеи наречени парти. Тези партии произлизат от най различни среди и имат привърженици сред всички слоеве на обществото. По важното е че идеите, целите и борбите им се развиват на открито, пред цялото общество.

Това наричаме демокрация.

Тази демокрация е изградена в Българското общество много рано. Още когато турците лишават българите от послужебна аристокрация, нашите аристократи били принудени да се оправят сами, някой се разорили, а други се превърнали в буржуа-чорбаджийте. Когато България се освобождава на тази основа твърде лесно се създават партии и демократично управление. Но все пак ние сме на балканите, шуробаджанащината и връзките са нещо нормално, а партизанщината в партиите подразбираща се от самосебе си.

И ето идва 9 септември 1944. Всички методи на старото управление вече не съществуват, имаме само една партия, само една група хора в които е концентрирана цялата власт, и политическа и икономическа. Това е тоталитаризъм. НО, този тоталитаризъм, не е лична диктатура на вожда и учителя. Просто един човек може да накара обществото да приеме неговите идеи, но не и да го обсеби напълно. Още повече когато въпросния харизматичен вожд си отиде, тази форма на управление и неговите идеи рухват.

В този смисъл, комунизма следваше да прекрати своето съществуване още по времето на Ленин или Сталин. Но той продължи да съществува, понеже се опираше на диктарата на пролетариата. Само дето под пролетариат трябва да се разбира Партията, а под партията-върхушката и. БКП беше организацията която управляваше при това напълно скрито страната. Никой, никога и никъде не е приемал социалистическите статистики като нещо прозрачно. А за борбите за власт вътре в самата партия съвсем нищо не се знаеше. На населението просто се съобщаваше за промяна в политбюро, но не и истинските причини за това, както и средствата които са използвани в тази борба. Народа можеше само да гадае за тях, а хората в кухнята на нещата мълчаха. Така се формира една нова червена аристокрация. Членовете на партията, особено на ръководството бяха убедени че именно те ще управляват държавата, и не само това, поради държавната собственост на икономиката те държаха едновременно и икономическата и политическата власт.

Скритите методи на управление определено пречеха на случайни хора да успеят със собствени сили да се изкачат до управлението на страната и да се включат от по задни позиции в Партията. Получи се едно капсулиране, а дългия период на управление-45 години помогна червената аристокрация да се самообновява чрез децата на старите партийни ръководители. Тук конкретна роля изигра шуробаджанащината, така традиционна за България. Взели един път властта червените аристократи не бяха готови да я оставят и се опитваха да проправят път напред на своите деца и роднини. И тъй като нямаше друга партия, получи се една червена аристокрация подобна на средновековната.

И ето че дойде 1989. Червената аристокрация беше принудена да се раздели с икономическата и политическата си власт. Нашите комунисти добре си даваха сметка, че никой няма да им позволи да устроят една КНДР в европа и бяха принудени да приемат демократизирането. И вие си мислите че те доброволно са се отказали от властта и постепенно са си отишли от управлението на някога държавните предприятия? Разбира се че не. След 1989 комунистите направиха всичко възможно да торпилират новите демократични партии възникнали извън техните среди, и до огромна степен успяха. Масовото разграбване и унищожаване на държавна собственост представляваше един огромен техен успех. Което не попадна в техни ръце беше унищожено. Факт е че така наречените олигарси бяха в мнозинството си свързани с бившата червена аристокрация. Тези хора бяха свикнали да управляват икономиката и политиката на тъмно. Новите политически и икономически формации които не бяха свързани с тази аристокрация бяха принудени да се съобразяват с нея.

По този начин в България се роди една политическа и икономическа аристокрация имаща много общо със средновековната, но маскираща се в новите демократични времена. Днес съществуват множество богати хора, които обаче няма как да докажат доходите си, защото те са дошли от разграбването на старата държавна собственост. Управлението на страната продължава да се извършва на тъмно и всички политически борби които достигат до нас са само върхът на айсберга, повърхностното вълнение на адските бури които се вихрят под повърхността.

Все пак, при политическата борба за обикновенните хора се играе някакъв театър. Този театър не е толкова за вътрешно потребление, колкото за външно. За да може светът да остане с убеждението че при нас демокрацията съществува. За разлика от това при икономическата борба не се спазват никакви правила, сякаш от нищото пред обществото се показват изключително богати хора, които никой не знае нито кога, нито как са натрупали парите си, а още по малко по какъв начин.

И така днес в България съществува една аристоркрация, или олигархия която държи в ръце икономическата и политическата власт. Тази аристокрация за разлика от преди е разделена на много партии, но това не я прави по малко сплотена около своите интереси. И както през средновековието са съществували правила за поведение на аристократа, такива съществуват и днес. Най ярко изразените които достигат до нас са

1 Пълно мълчание. Всеки един от аристокрацията мълчи за настоящото и миналото положение. Никой не разказва как сам той е натрупал богатството си, нито другите как са го направили. Мълчи се за настоящото политическо положение, защо тази партия отслабва, какво са се разбрали тоя и оня лидер.

2 Никакво съдебно преследване. Да се твърди че в България за 20 години няма нито един корумпиран управляващ е смешно, дори има започнати дела. Но въпреки това осъдени с ефективни присъди няма. Всички партии идват на власт с гръмки фрази за разправа с корупцията, следва завеждане на дела, но... осъдени няма. Това личи се е джентълменска уговорка, кой колкото откраднал-откраднал, сега е мой ред.

3 Недопускане на случайни хора до властта. С мното малки изключения простосмъртни не са допускани до политическата или икономическата власт. Но дори и когато случайно попаднат там те се оказват в обкръжение и са принудени да се съобразяват с аристокрацията. Те или изгарят в борбата, или стават част от аристокрацията.

4 Изобретяване на спасители

За да се отклони вниманието на хората от истинското положение на нещата се изобретяват кукли на конци и мними спасители. Например някой примиери бяха точно такива спасители, а други партийни лидери които импонирт на много хора с ярката си реторика са просто кукли на конци, които са дърпани точно от тази аристокрация.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Парадоксално, но историята наистина се повтаря комично. Те тия са повече олигархия, отколкото аристокрация, но паралелът е реалистичен, макар и ситуацията да е трагикомична.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Наистина, защо ги наричаме "аристокрация"? Аристокрацията предполага наследствени титли, имения, традиции...Формирала се е в продължения на столетия. В България просто не е имало от къде да дойде. Поради тази причина често е бъркана с буржоазията преди девети септември и с "червената" буржоазия след девети.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Забележете само случващото се в СДС и БСП. В БСП за 20 години няма дори и един сериозен скандал, школовката си казва думата. А СДС, които по късно имаха досег с тази аристокрация (и май бая големи части от партия влязоха в нея) се цепеха, деляха, имаше скандали, дележи. Личи си просто че при тях всичко е по демократично и по малко аристократично. Ако някой ми каже че за 20 години една партия може да остане стабилна, няма да го повярвам, специално в България споровете за пари и кой да води бащина дружина, винаги са били, са и продължат да бъдат епически.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

Каква аристокрация, пълна лудница, потомците на "левите" са с брутално-пещерно-печалбарски убеждения, а честните консерватори биват маргинализирани.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Според Полибий държавното управление рано или късно се изражда /особено когато започне да бъде предавано по наследство'. Така монархията преминава в тирания, аристокрацията - в олигархия, а демокрацията - в беззаконие. След това цикълът пак се завърта и т. н. Мнение отпреди 2140 години, с което съм напълно съгласен.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И ето че дойде 1989. Червената аристокрация беше принудена да се раздели с икономическата и политическата си власт. Нашите комунисти добре си даваха сметка, че никой няма да им позволи да устроят една КНДР в европа и бяха принудени да приемат демократизирането. И вие си мислите че те доброволно са се отказали от властта и постепенно са си отишли от управлението на някога държавните предприятия? Разбира се че не. След 1989 комунистите направиха всичко възможно да торпилират новите демократични партии възникнали извън техните среди, и до огромна степен успяха. Масовото разграбване и унищожаване на държавна собственост представляваше един огромен техен успех. Което не попадна в техни ръце беше унищожено. Факт е че така наречените олигарси бяха в мнозинството си свързани с бившата червена аристокрация.

Интересното е, че политкомисарите и синовете им се ориентират най-бързо в конюнктурата и стават най-големите радетели "за демокрация" :whistling: . Нещо което истински аристократ не би си позволил. По-скоро би си сложил главата на гилотината или свършил с куршум в тила в мазетата на ЧК. Единици са тия аристократи, които през френската и октомврийската революции са минали на страната на новата власт и тия са известни. Най-напред ми изскача в мисълта Вишински :lightbulb: .

За зкпч-ейците обаче скрупули няма, така, че точната дума е олигархия, въпросът е следващата фаза от цикъла дали ще я доживеем.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И за абат Сиейес :)

Аха, този дето го попитали какво е правил по времената на краля, на якобинците, на термидорианците, на директорията, на Наполеон, на реставрацията, и който им казал "живях". :laugh:

КГ, това си е уникум.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...