Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

post-6-1237838701.jpg

Първия Ирански спътник, който беше изстрелян миналия месец е със завършена мисия, съобщи държавната телевизия на Иран.

Още в началото на програмата и изстрелването на "Омид" (Надежда) международната общност изрази загриженост да не би Иран да използва космическата си програма като прикритие за военни или ядрени цели.

Асшар Ебрахим, който е цитиран от телевизията съобщава "Спътникът е завършил успешно мисията си".

http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=11661

Share this post


Link to post
Share on other sites

Астрономи откриха гигантска космическа пустота

Тя е дълга 3,5 милиарда светлинни години и не може да се обясни със съвременните теории за еволюцията на Вселената

18754.jpg

Астрономи откриха огромна пустота – относително пуст регион от космоса между две глактически струпвания, чиято дължина е повече от 3,5 милиарда светлинни години, съобщи New Scientist. Откритието е направено в рамките на мащабното галактическо изследване Six Degree Field Galaxy Survey (6dFGS). В рамките на този проект учените събират данни за глактиките разположени от Земята на не повече от 2 милиарда светлинни години. От 2001 година до сега е съставен каталог, които съдържа над 120 хиляди звездни струпвания.

Според изследователите, новото откритие не може да се обясни със съвременните теории за еволюцията на Вселената. Според тези теории, с времето глактическите струпвания се “свиват”, следователно, пустота между тях се увеличава. От Големия взрив обаче са изминали “само” 13,5-14 милиарда години, а изчисленията на астрономите показват, че такава огромна пустота не може да се формира в резултат на описания механизъм.

Изследването 6dFGS е едно от най-големите провеждани до момента – участниците в него са изследвали 41 процента от небето на Южното полукълбо. Всички наблюдения се извършват с 1,2-метров телескоп, разположен в Австралия. Сега учените търсят начини да продължат изследването в Северното полукълбо. Все още никоя обсерватория не се е съгласила да бъде на разположение на учените в продължение на няколко години само за съставянето на каталога.

http://www.bgfactor.org/index_.php?ct=9&id=18754

Share this post


Link to post
Share on other sites

Къде започва космосът?

Учени установиха къде е границата между земната атмосфера и външния космос, съобщи Лайв сайънс.

Тя е на 118 км над земната повърхност, разкри нов инструмент, наречен Супратермален йонен апарат, създаден от екип на Университета на Калгари. Той я засече, като проследи сравнително слабите ветрове от земната атмосфера и по-силния поток от заредени частици в космоса, който може да достигне скорост 1000 км/ч.

Понятието обаче остава объркано, защото то се определя от разнородни дефиниции. Някои астрономи приемат за граница с космоса преминаването линията от 80 км над Земята.

Други, включително и космическата индустрия, я приемат като 100 км. Теодор фон Карман още в началото на миналия век изчислява, че на тази височина атмосферата е толкова разредена, че е пренебрежима и обикновените летателни апарати не могат да функционират.

Други обаче поставят тази граница чак на 21 милиона километра над Земята, защото там вече земната гравитация не е доминантна. Международната федерация по въздухоплаване, която определя стандартите, приема за граница с космоса 80 км.

САЩ обаче официално никога не са приемали подобен стандарт, защото той би усложнил въпроса с правата за преминаване на спътниците. НАСА използва линията от 122 км при връщане в атмосферата, защото на тази височина совалките превключват управлението си.

Възможността да се правят измервания в този район е твърде ограничена, защото той е над обхвата на балоните и под този на сателитите. Канадският инструмент е монтиран на ракетата JOULE-II. Тя се издига до около 200 км на 19 януари 2007 г. и събира данни пет минути, докато преминава през "границата на космоса".

Данните позволяват да бъдат изчислени енергийните потоци към земната атмосфера и да бъде изучено по-добре взаимодействието между космоса и атмосферата.

http://dnevnik.bg/

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Доказаха неоспоримо, че на Марс е имало вода

Наличието на дълъг и дълбок каньон и останки от плажове са вероятно най-сериозното доказателство досега за това, че на Марс е имало езеро, което очевидно е съдържало вода, съобщи вчера Ройтерс.

Снимки, направени от мултифункционалния космически апарат, предназначен да извърши геологично разузнаване и изследване на Марс от орбита – Mars Reconnaissance Orbiter,– показват каньон, дълъг 50 км, съобщи екип от учени от университета в Боулдър, Колорадо. Каньонът вероятно е обхващал площ от 200 кв. км и е бил дълбок около 450 метра.

Вече няма спор, че на Марс е съществувала вода, след като по-рано роботи откриха лед. Има и доказателства, че все още е възможно водата да се просмуква на повърхността, въпреки че вероятно тя се изпарява бързо в студената и разредена атмосфера на Червената планета.

Това обаче е първото неоспоримо доказателство за наличието на брегова ивица на Марс, смятат учените. „Идентифицирането на брегова линия и съпътстващите геоложки доказателства ни позволяват да изчислим размера и обема на езерото, което вероятно се е формирало преди около 3,4 млрд. години“, поясни Гаетано ди Акиле, който ръководи екипа учени.

Водата е ключов фактор за наличието на живот, което подтиква учените усилено да търсят доказателства за него на Марс. Освен това наличието на вода на планетата би могло да се окаже полезно и за бъдещи изследвания. „Делтите и езерата на нашата планета са местата, където могат да бъдат открити най-много доказателства за минали форми на живот. Ако някога е имало живот на Марс, делтите могат да се окажат ключови за разгадаването на биологичното минало на Червената планета“, смята още Ди Акиле.

Според учените това изследване не само доказва, че на Марс е съществувала дългогодишна езерна система, но и показва какво се е случило след края на топлия и влажен период на планетата. Езерото вероятно се е изпарило или е замръзнало след резките климатични промени. Засега обаче не е ясно какво е превърнало Марс от топла и влажна планета в замръзнала пустиня без атмосфера.

info

Share this post


Link to post
Share on other sites

Свръхнова от неизвестен вид може би произвежда антиматерия

Екип от израелски астрономи наблюдаваха свръхнова, която не принадлежи към нито един от известните досега видове подобни обекти, съобщиха New Scientist и Lenta.ru.

Обектът, който е получил името SN 2005E, се намира на разстояние 100 млн. светлинни години от Земята. По външни признаци SN 2005E може да се причисли към класа на свръхновите – с този термин се обозначават звездите, чийто живот приключва с взрив. Въпросното космическо тяло обаче носи и редица характеристики, които го отличават от всички известни досега видове свръхнови. Вероятно тя е нов тип космическа експлозия, като се предполага, че подобни взривове са разпръснали голямо количество антиматерия в нашата галактика.

Известните на учените свръхнови се делят на четири вида - Ia, Ib, Ic и II. Първият вид представлява взрив на бяло джудже в двойна система. Обектът SN 2005E обаче избледнява много по-бързо от свръхновите от вида Ia. Най-често срещани са последните три вида свръхнови, които възникват при експлозията на масивни звезди. Във вътрешността на огромните космически тела се образува желязно ядро, което експлодира под въздействието на собствената си гравитация. При експлозията се изхвърля по-голямата част от материала на звездата в околното пространство с голяма скорост, пораждайки ударна вълна, която впоследствие формира видимия остатък от свръхновата. Подобни свръхнови се появяват на практика винаги в гъстонаселени райони на Вселената. SN 2005E обаче се намира на пусто и отдалечено място в своята галактика.

Друго необикновено свойство на новооткритата свръхнова е огромното количество калций във веществата, получени при изгарянето й. Според една от хипотезите, предложени от авторите на изследването, странната свръхнова в миналото вероятно е била бяло джудже, което е „крадяло” газове, обогатени с хелий, от съседните звезди. При експлозията са възникнали реакции на термоядрен синтез, при които от хелия са се образували по-тежки елементи като калций. Ако тази теория се потвърди, тя ще помогне в разрешаването на две по-стари астрономически загадки – голямото количество антиматерия в центъра на Млечния път и произхода на калиций-44 в Слънчевата система.

При експлозията на звезди, съдържащи много хелий, се образува голямо количество от изотопа титан-44, който изпуска позитрони – антиматериалните „събратя” на електроните. Освен това титан-44 се превръща в изотопа калций-44, който представлява около 2% от цялото количество калций в Слънчевата система.

SN 2005E не е единствената свръхнова от неизвестен вид, наблюдавана за последните няколко месеца. В началото на юни се появи информация за необикновено „дългосвиреща” свръхнова SCP 06F6. Малко по-късно медиите съобщиха, че 14-годишно момиче е наблюдавало необикновено бледа свръхнова, а през май група астрономи обявиха, че са забелязали „невидима” свръхнова.

info

Share this post


Link to post
Share on other sites

Телескопът "Хершел" направи първата си снимка

Космическият телескоп "Хершел", който беше изстрелян на 14 май, за да изучава образуването на звездите и галактиките, направи първата си снимка, съобщиха BBC и БТА.

Новата европейска космическа обсерватория на стойност 1 млрд. евро „отвори очи“ към космоса миналата неделя. Снимката е на добре известната галактика Месие 51 (М51), разположена само на 35 милиона светлинни години от нас, но е с безпрецедентно висока резолюция. Направени са три снимки, които са насложени една върху друга, което позволява да се видят много ясно ръкавите и звездните купове.

Снимката е направена още преди уредите да са добре настроени. Тя показва огромния капацитет на „Хершел“, след като бъдат оптимизирани всичките му системи. Учените, свързани с мисията, са въодушевени от резултатите на първите опити на „Хершел“. Телескопът сега е на разстояние 1,4 млн. км от Земята. Той ще наблюдава светлината, излъчвана от галактики, които досега бяха прекалено далечни за наблюдения. Предвижда се „Хершел“ да функционира три години и половина.

info

Share this post


Link to post
Share on other sites

НАСА разработи подробна карта на невидимите лунни кратери

Американски астрономи разработиха подробна карта на кратерите, разположени около Южния полюс на Луната, съобщи Лента.ру, позовавайки се на прессъобщение от НАСА.

В рамките на изследването учените са проучили повърхността на кратерите с помощта на 70-метровия радар на радиотелескопа Goldstone. Антената, която по размер се равнява на три четвърти от стандартно футболно игрище, изпратила 90-минутен радарен сигнал с мощност 500 киловата на 373 046 километра до Луната. Сигналът бил отразен от неравния лунен терен и бил засечен от две от 34-метровите антени на Goldstone на Земята. Времето, за което сигналът е пропътувал разстоянието до Луната и обратно, е било около две секунди и половина. Астрономите са успели да получат подробна карта на участък с размери 500 на 400 километра с разделителна способност около 40 метра на пиксел и грешка във височината до пет метра. Картата ще подготви мисията LCROSS за среща с кратер близо до лунния южен полюс, който винаги е в сянка. „Тези лунни кратери винаги са били невидими за човечеството. Сега разполагаме с изключително точна карта”, коментира Барбара Уилсън, която е част от екипа на НАСА.

За установяване на дълбочината на кратерите изследователите са сравнили информация, събрана от Goldstone, с тази от японската сонда „Кагуя”. Апаратът, който приключи своята мисия на 11 юни 2009 г., използва лазерни висотомери, за да събере подробна информация за релефа на полярните региони на земния спътник. Според изследователите изработената карта ще бъде от полза на апаратите LCROSS и LRO, които в момента са на път към Луната. Стартът на тази космическа мисия се състоя на 19 юни тази година. Планира се автоматичните сонди да изследват полярните кратери на Луната, до които не достига слънчевата светлина, за да търсят запаси от лед, натрупани след обстрела на спътника от комети.

Картата на терена на Южния полюс на Луната може да бъде видяна на този адрес:Moon's map

Share this post


Link to post
Share on other sites

Камера засне уникален релеф на Марс

Камерата HiRISE (High Resolution Imaging Science Experiment) на борда на сондата на НАСА Mars Reconnaissance Orbiter засне образи с много високо качество на разнообразие от уникални геоложки образувания на Червената планета, които доказват богатство от сезони, съобщи в. "Индипендънт".

Най-мощната камера, използвана досега за изследване на друга планета, е запечатала момента, когато топлината на марсианската пролет издухва облачета от прах през тънките полярни шапки сух лед, който е твърд въглероден диоксид, за да образува странни шарки върху повърхността на планетата.

"Пролетта на Марс е различна от земната, защото на Червената планета не само има покривки от вечен лед, но и сезонни полярни шапки от въглероден диоксид", обясни Кандис Хансън-Кохарчек от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорния.

Камерата HiRISE, която бе изстреляна през 2005 г., е направила "библиотека" от снимки. Те показват уникален релеф от напластени материали, канали и ерозирани канали. Някои от тези геоложки форми вероятно са образувани съвсем неотдавна от течаща вода. Специалистите от НАСА са убедени, че тази информация ще бъде безценна, ако трябва да се избира място за кацане на пилотирана мисия до Марс по-късно през 21-ви век.

инфо'то

Share this post


Link to post
Share on other sites

Астрономи откриха най-стария въглерод във Вселената

Международен екип от учени откри най-стария и далечен въглерод във Вселената, съобщиха Сайънс алърт и БТА.

Той обаче не е в достатъчно количество, за да потвърди съществуващата теория за осветяването й. В ранната Вселена водородният газ е образувал плътна и всеобхващаща мъгла. Според астрономите тя се е разпръснала с формирането на първите звезди. Между количеството светлина и въглерода, произвеждан от звездите, има тясна връзка. Така, събирайки целия открит въглерод на 13 милиона години, учените, ръководени от д-р Ема Райън-Уебър, изчислиха броя на

съществувалите тогава масивни звезди. Резултатите им обаче показват, че светлината от тях не е била достатъчна да пробие мъглата. Вероятно допълнителна светлина е дошла от друг източник, от неизвестна популация квазари или звезди, които задържат повече въглерод.

При Големия взрив е съществувал само водород и хелий. Астрономите са категорични, че откритият от тях въглерод е стар, защото са го засекли с инфрачервена светлина, а не с ултравиолетова като на Земята. След Големия взрив Вселената се е разширила толкова много, че дължината на вълната на светлината от въглеродните атоми се е увеличила от 155 на 1085 нанометра, докато достигне до Земята. Наблюденията са направени от Европейската южна обсерватория в Чили, както и с телескопа "Кек" в Хавай.

инфо'то

Share this post


Link to post
Share on other sites

Растежът на галактиките се следи от черни дупки

Астрономи откриха доказателства за това, че черни дупки възпрепятстват прекаленото нарастване на галактиките, съобщиха „Сайънс“ и lenta.ru.

Откритието бе направено, след като учените изследваха гигантски светещи облаци от водород, известни като Лайман-алфа. Изследвани са 29 облаци Лайман-алфа в район, известен като SSA 22. Облаците, които са с размери няколко стотици хиляди светлинни години, датират от времето, когато размерите на Вселената са били около една шеста от днешните, т.е. отпреди близо 2 млрд. години. Те са разположени на над 11 млрд. светлинни години от Земята. Наблюденията са били извършени с помощта на орбиталните телескопи „Чандра“ и „Спитцер“ в течение на пет дни. Анализите разкриват специфични черти, характерни за излъчването на свръхмасивни черни дупки. Като се има предвид присъствието на черните дупки, изследователите правят заключението, че най-вероятното обяснение на излъчването на светлина от облаците е топлината, която идва от черните дупки при поглъщането на заобикалящата ги материя, както и енергията, която се освобождава при формирането на звезди. По-рано се смяташе, че светлината, излъчвана от облаците Лайман-алфа се дължи на освобождаване на гравитационна енергия.

Изследователите отбелязват, че откритието е в противоречие със съществуващата теория за галактическата еволюция. Според астрономи от Университета в Дърам, Великобритания, облаците Лайман-алфа вероятно представляват определена фаза от еволюцията на галактиките, когато черна дупка в центъра им възпрепятства техния растеж. Като излъчва топлина, която отблъсква галактическите газове, черната дупка не позволява формирането на нови звезди.

Много изследователи смятат, че новата теория представлява убедително обяснение на парадокса защо определени галактики не са нараснали до по-големи размери, значително превишаващи тези на Млечния път например. Според тях масивните галактики задължително трябва да преминат през фазата на облак Лайман-алфа, тъй като в противен случай те биха формирали твърде много звезди и биха достигнали абсурдни размери.

инфо'то

Share this post


Link to post
Share on other sites

Галилео Галилей е откривателят на Нептун

Записките на Галилео Галилей показват, че той е открил Нептун през 1613 г., 213 г. преди официалната дата за откриване на планетата, съобщи сайтът ”Сайънс алърт”, цитиран от БТА.

Проф. Дейвид Джеймисън, който ръководи катедрата по физика в университета на Мелбърн, изследва тетрадките на Галилео, написани преди 400 г. В тях той намери доказателства, че гениалният астроном е открил нова планета, която сега наричаме Нептун.

Галилео наблюдавал луните на Юпитер през 1612 г. и 1613 г. Няколко нощи той отбелязал положението на близка звезда, която не фигурира в никой съвременен небесен каталог.

"От няколко десетилетия се знае, че тази неизвестна звезда всъщност е планетата Нептун. Компютърни симулации показват точността на неговите наблюдения и разкриват, че Нептун е приличал на слаба звезда, точно където Галилео е гледал" - каза проф. Джеймисън.

Има и тайнствена необозначена черна точка в негови по-ранни наблюдения от 6 януари 1613 г., която е на правилното място на Нептун. "Мисля, че тази точка разкрива, че той се е върнал в бележките си, за да запише къде е видял Нептун по-рано, когато той е бил дори по-близо до Юпитер, но не е привлякъл вниманието му, защото е приличал на звезда."

Точката може да бъде датирана от учени от университета на Флоренция, които са анализирали мастила в ръкописите на Галилео Галилей. Очаква се този анализ да бъде направен през октомври тази година.

"Галилео може наистина да е допуснал, че е видял нова планета, която се е движела точно в полезрението му, когато е наблюдавал Юпитер през януари 1613 г.”, каза проф. Джеймисън.

Галилео обичал да изпраща анаграми на колегите си за направените открития с новия телескоп. Така той направил, когато открил фазите на Венера и пръстените на Сатурн.

Така че вероятно някъде съществува неразшифрована още анаграма, която ще разкрие, че той е открил нова планета, допуска проф. Джеймисън.

инфо' то

Share this post


Link to post
Share on other sites

Роботизиран скакалец ще изследва скалите на Марс

Учени от университета на Бат, Великобритания, са създали първия по рода си роботизиран скакалец, който може да скача и да се търкаля, съобщиха в. "Дейли експрес" и БТА

Технологията е вдъхновена от механизъм, използван от насекомите за придвижване. Специалистите смятат, че с помощта на роботизирания скакалец, наречен Джолбот /Jollbot/, може да се преодолее предизвикателството за безпрепятствено изследване на скалистия терен на Марс. Апаратите на колела се управляват трудно през камъните и клисурите и стават неконтролируеми, ако паднат. Предимството на Джолбот обаче е, че може да се изстрелва над препятствията.

Управляваният от разстояние робот представлява сфера, снабдена с батерия и пружини. При лек натиск пружините се свиват и след бързото им освобождаване Джолбот може да скочи на половин метър. Тъй като тежи само един килограм и е изработен от мека пластмаса, роботизираният скакалец отскача и при приземяването си. Проектът е на Родри Армър, който заедно с колегите си е работил над реализирането му една година. "За създаването на Джолбот се вдъхнових от скакалците, които умеят да се придвижват по неравни повърхности", казва Армър. Специалистът смята, че Джолбот може успешно да бъде направляван през криещия опасности терен на планети като Марс.

"Изследването на планети с по-слаба гравитация от земната означава, че всеки скок ще бъде по-висок и по-дълъг и ще позволява да се преодоляват по-големи препятствия", обяснява Армър.

На този етап за изследването на Марс НАСА използва петколесни роувъри, единият от които,"Спирит", от май е заседнал в меката марсианска почва. Учените от Лабораторията за реактивни двигатели в Пасадена отчаяно се опитват да измъкнат марсохода. Те дори са възпроизвели сценария с пясък и друг роувър.

Родри Армър обяснява, че ниската производствена цена на Джолбот също е предимство, тъй като при евентуалното му засядане изследователите спокойно ще могат да го изоставят.

инфо' то

Share this post


Link to post
Share on other sites

Откриха най-старата и отдалечена свръхнова

Астрономи откриха най-старата и отдалечена свръхнова – звездата, от която е създадена, се е взривила само 3 млрд. години след Големия взрив, съобщи „Ню Сайънтист“.

Технологията, използвана за откриването на свръхновата, би могла да доведе до откриването на десетки хиляди други древни свръхнови, като се проследи как във вселената са се натрупали тежки елементи.

Тъй като светлината се движи с ограничена скорост, по-отдалечените свръхнови се появяват още по-късно във времето. Изчисленото разстояние между новооткрития взрив предполага, че той се е случил преди 10,7 млрд. години – 1,5 млрд. години по-рано от най-древната свръхнова, която бе известна досега.

Новият взрив е бил от свръхнова „тип II”. Той се е взривил, когато звезда с маса от 50 до 100 пъти по-голяма от тази на Слънцето е останала без ядрено гориво и вече не е можела да поддържа собствената си маса. Тази свръхнова е определена като „тип IIn”, предизвикан от звезда, която изхвърля огромни количества газ преди финалната си експлозия. При взрива този газ се нагрява и излъчва светлина дълго време, след като самият взрив е избледнял. Всъщност свръхновите от „тип IIn” излъчват светлина в продължение на години, докато обикновените свръхнови са видими в продължение само на няколко седмици.

Дълготрайната следа позволила на екип от учени от Университета в Калифорния да открият свръхновата в получаваните в продължение на пет години образи от 3,6-метровия телескоп на Хавайските острови. Освен това те ги комбинирали с други образи, за да получат по-прецизна картина на ранната галактика. Според учените с помощта на този проект се очаква да бъдат открити още древни свръхнови. Ако това се случи, новооткритите експлозии ще хвърлят светлина върху начина, по който във Вселената са се натрупали тежки елементи. Засега се смята, че само няколко леки елемента са се появили след Големия взрив – водород, хелий и литий, а всички останали са се формирали с времето в ядрата на звездите и свръхновите. Тъй като светлинният спектър на свръхновата разкрива химичния състав на взривилата се звезда, наблюденията на подобни експлозии могат да помогнат на астрономите да проследят химическата история на галактиката.

инфо' то

Share this post


Link to post
Share on other sites

Първите звезди може би са имали близнаци

Досега астрономите смятаха, че първите звезди, възникнали след формирането на Вселената, са били единични, но резултатите от нови симулационни тестове разкриват, че някои от тях вероятно са имали близнаци, съобщи Space.com.

Първите звезди представлявали студени смеси от водород и хелий, които постепенно започнали да се обединяват в звездни ембриони. Според астрономите много от тези древни звезди са били с огромни размери. Телескопите нямат възможност да надникнат толкова назад във времето, за да наблюдават първото поколение звезди, но чрез компютърна симулация става възможно тяхното формиране да бъде моделирано и астрономите да получат представа как са изглеждали. Резултатите от симулациите показват, че тези най-древни звезди са били огромни, като масата им е била стотици пъти по-голяма от тази на Слънцето и че те вероятно са се формирали в единични системи. Двойните звезди не били наблюдавани в подобни симулации.

Двойните и тройните звезди са често срещани в съвременната Вселена и те обикновено са с много по-малка маса от звездите от по-старите поколения.

В новите симулации обаче била включена по-детайлна информация с цел да се постигне по-добро пресъздаване на условията, които се предполага, че са съществували в ранната Вселена. Резултатите показали наличие на фрагментация в газовите облаци, което предполага формирането на двоична система. За да бъде определено обаче колко от звездите са били двойни, е необходимо да бъдат проведени много по-голям брой симулации.

инфо' то

Share this post


Link to post
Share on other sites

Карта разкри древните океани на Венера

Европейската космическа агенция /ЕКА/ публикува карта на южното полукълбо на Венера, която показва, че в миналото на планетата е възможно да е имало океани и тектонска активност, съобщи БТА.

Картата е била съставена по данни от наблюденията на Венера, извършени с космическия апарат "Венера експрес" в периода между май 2006 г. и декември 2007 г.. Бил е използван инструментът VIRTIS (Спектрометър за видимо и термално картографиране - бел.ред), който наблюдава близки до ултравиолетовите и инфрачервените части от електромагнитния спектър. Електромагнитното излъчване от повърхността в този диапазон може да преодолее плътната атмосфера на планетата и да достигне датчиците на апарата.

Учените на ЕКА са установили, че в южното полукълбо на Венера има райони, където образуванията на повърхността са по-стари с по-светъл цвят. На Земята подобни скали са различните видове гранит, основен "строителен материал" на континентите.

Според изследователите новите резултати показват, че в миналото на Венера може да е имало океани с вода. Освен това за формирането на подобни скали е необходима вулканична активност. Учените отбелязват, че начинът да се установи съставът на скалите е, като се изпрати космически апарат, който да кацне на Венера.

Изследователите все още не са открили вулканична активност на Венера. Причината е, че наблюденията в инфрачервения диапазон са много чувствителни към температурните промени. В същото време обаче космическият апарат "Венера експрес" се е натъкнал на вариации на температурата на повърхността от 3 - 20о С, което е много по-малко, отколкото ако на повърхността вследствие на вулканична активност се изхвърляха потоци лава.

Неотдавна изследователите установиха, че атмосферата от тъмната страна на Венера също излъчва светлина в инфрачервения диапазон. Причината се крие в рекомбинацията на йони, образувани поради въздействието на Слънцето, в горните слоеве на атмосферата на планетата.

инфо' то

Share this post


Link to post
Share on other sites

Русия изпитва условия за живот при полет на Марс

http://www.utro.ru/news/2009/07/14/825533.shtml

Щест човека, 4 руснака, немец и французин 105 дни са пребивавали в изкуствена среда, имитираща полет на кораб до Марс.

Напускането на модула е било невъзможно освен при сериозни здравословни причини, точно както би се случило и в Космоса.

Експериментът наближава финал.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз имам снимка на лавови разливи на Венера, които приличат на кюфтета (преди да ги сложиш в тигана), защото лавата била гъста! Течността вода ли е или флуороводородна киселина?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Испания откри модерен оптичен инфрачервен телескоп

430x293.jpg

Испанският крал Хуан Карлос откри най-големия оптичен инфрачервен телескоп в света - Големия телескоп на Канарските острови (Gran Telescopio Canarias - GTC), съобщи АФП.

Съоръжението, построено на о-в Палма, ще е ненадминато през следващото десетилетие, докато не бъде създадено новото поколение телескопи, което ще е с диаметър 30-40 м. GTC е с 36 сегмента, чиято обща повърхност е равностойна на кръгло огледало с диаметър 10,4 м.

Испанският телескоп детронира американския "Кек", инсталиран на Хавайските острови, четирите европейски телескопа VLT в Чили и телескопите "Джемини" в Чили и на Хавайските острови.

Построяването му струва 104 милиона евро. 90 процента от тях са осигурени от Испания с помощта на европейски фондове. Останалите 10 процента са внесени от Мексико и университета на Флорида.

Когато бъде напълно оборудван през 2010 г., телескопът GTC ще може да разграничи "чиния с леща върху Луната", както се изрази представител на Института по астрофизика на Канарските острови, който изпълнява проекта.

Това обаче ще е само началото, защото на всеки три или четири години ще трябва да се инсталира нов уред.

http://news.ibox.bg/

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

АСТРОНОМИЧЕСКА ЗАГАДКА НА ВЕНЕРА

Астрофиците в света недоумяват на какво се дължи и какво представлява доста странният феномен, открит наскоро в атмосферата на Венера. Гигантско светещо петно е било забелязано на 19 юли от любители-астрономи, след което наличето му е потвърдено от Европейската космическа агенция.

Такова явление не е забелязвано досега от нито един астроном.

От тогава петното се увеличава и яркостта му се усилва. Не може да се установи за какво става дума. Една от хипотезите е, че става дума за гигантско вулканично изригване, а друга – че това е колосален поток слънчева енергия, отразен от горните слоеве на атмосферата на Венера.

Засега загадката остава. ...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Центърът за космически изследвания представя новооткрити астероиди

Днес от 11 часа в ""София" пресклуб" ще се състои пресконференция на Университетския център по Космически изследвания и технологии при СУ "Св. Климент Охридски", съобщиха организаторите.

Темата на пресконференцията е "Мястото на Центъра в развитието на българската наука. Новооткрити астероиди. Информация за геофизичните изследвания на археологически обекти с космически технологии".

Участие ще вземат:

- акад. Матей Матеев – председател на дружеството на физиците в България и ръководител на българската програма в Церн;

- проф.Тодор Мишонов – ръководител на магистърска програма по космически изследвания при СУ „Св. Климент Охридски";

- доц. Валентин Попов – ръководител на Университетски център по Космически изследвания и технологии;

- проф. Иван Желязков;

- доц. Явор Шопов – научен секретар на Университетски център по Космически изследвания и технологии.

http://news.vestnik24.com/

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Днес и утре е пикът на падащите звезди от метеорния поток Персеиди

Тази вечер и утре вечер е пикът на падащите звезди от метеорния поток Персеиди, наречен в чест на съзвездието Персей, откъдето произлиза, съобщи за ИТАР-ТАСС Николай Железнов, ст.н.с на Института по приложна астрономия, кандидат на физико-математическите науки. С пик на 13 август са и метеорните потоци К-Цигниди и Делта-Аквариди.

Метеорният поток е светлинно явление, причинено от малки частици, които навлизат в земната атмосфера. Повечето от тях не са по-големи от песъчинки. Те са получени от разрушаването на комети, породили рой метеорни тела - ледени и прахови частици, въртящи се по предишните им орбити. Родоначалник на Персеидите е кометата Суифт-Тътъл. Всяка година през август Земята пресича този рой малки прашинки.

В зависимост от химичния си състав метеорите изгарят в атмосферата с различен цвят, но специално Персеидите са синкаво-бели, по-рядко жълтеникави, каза Железнов.

Частиците изгарят на около 100 километра над земната повърхност. Те се движат със скорост между 30 и 70 километра в секунда, като Персеидите са сред най-бързите метеори, движещи се с около 60 км. в секунда. Влетяла в атмосферата, такава частица става видима само за части от секундата.

На 12 и 13 август, когато се очаква максимумът на звездния дъжд, на час ще могат да се наблюдават до 100 метеора.

Железнов твърди, че в началото на 90-те години на миналия век е имало истински "звездни порои", а не дъжд. Тогава са се виждали до 400 метеора и повече на час.

Тази година звездопадът съвпада с новолуние, което предполага още по-красива гледка. Най-важното е времето да е хубаво, пожелават от Института за приложна астрономия на Русия.

Нека припомним, че думата метеор произлиза от гръцката дума "метеорос" и означава буквално "явление отгоре" или "предмет движещ се във въздуха".

Метеорните потоци и особено тези, които пораждат дъждове, не са съвсем безопасни. Те представляват реална заплаха за орбиталните спътници, по които оставят много малки следи. Най-неприятният инцидент бе загубата на спътника Olympus през август 1993 г. В момента на пика на метеорния поток Персеиди един метеор се сблъска с него и наруши системата му за ориентация, след което спътникът престана да функционира.

Съзвездието Персей е почти изцяло в Млечния път, но поради големия брой ярки звезди в него то много добре се очертава върху млечнобелия фон. Около него са съзвездията Колар, Бик, Овен, Андромеда и Касиопея.

Най-добре съзвездието Персей се вижда през нощите от ноември до март. В ясна и безлунна нощ в него могат да се преброят без телескоп около 90 звезди, от които само 11 са от втора и трета звездна величина. Те, съединени с линии, образуват характерната геометрична фигура на съзвездието - удължен многоъгълник. Много е трудно, дори с богато въображение, да се види в тази фигура митическият герой Персей такъв, какъвто е нарисуван на старинните звездни атласи: силен мъж, високо вдигнал дясната си ръка, с която държи голям остър меч. С лявата си ръка притиска до бедрото си торбата, от която се показва ужасната глава на горгоната Медуза.

http://bgnewsroom.com/

post-471-1250054241_thumb.jpg

post-471-1250054266_thumb.jpg

post-471-1250054283_thumb.jpg

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Учени искат включването ни в програмата PECS

Директорът на Института по слънчево-земни въздействия към БАН проф. д-р Цветан Дачев посочи на пресконференция, че изключително важно за космическата наука в България е включването ни в предприсъединителната програма PECS на Европейската космическа агенция /ESA/. Програмата е създадена от агенцията преди повече от 10 години основно за бившите социалистически страни, които с постепенен преход да могат да станат членове на агенцията.

Сега Чехия и Румъния са пълноправни членки на ESA, а България все още не може да стане член дори на предприсъединителната програма, посочи Дачев.

На пресконференцията беше представена дейността на Университетския център по космически изследвания и технологии към СУ "Св.Климент Охридски".

Академик Матей Матеев, председател на дружеството на физиците в България и ръководител на българската програма в ЦЕРН посочи, че след 1989 г. космическите изследвания не са сред приоритетните в научните планове на различни ведомства поради мнението, че са твърде скъпи.

Те обаче са необходими, заради възможностите за въвеждане на съвременни технологии, подчерта ученият. Информация беше дадена и за новооткритите от български учени от подвижната обсерватория А-79 седем нови астероида.

Седем нови астероиди бяха открити от специализирана експедиция на български астрономи в местността "Юндола", съобщиха от обсерватория "Звездно общество - А79".Центърът за малки тела в Слънчевата система към международния астрономически съюз /Харвард, САЩ/ е признал и обозначил с временни наименования новите астероиди.

http://news.ibox.bg/

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...