Отиди на
Форум "Наука"

Социална психология, история и хуманизъм


КГ125

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Взимам повод от ей това http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11534 чудесно изложение, за да споделя един въпрос...

Разбира се, както и заглавието на таз тема, това, което ще напише ще е грубовато и нерендосано, но и в този формат все пак бих искал да поставя въпроса.

Чета горното за ацтеките и не мога да се начудя – това е очевидно доста развито общество, с политически институции, които до голяма степен са изкристализирали в макар и ранен, но класически тип. Това предполага и развита култура, сравнително развита поне. Обаче знаем, че културата, това е преди всичко нива на хуманизъм и естетика, степени на обществена консолидация и споделяне на ценности, които изключват нанасянето на излишни вреди на човешките същества.

А знаем, че при ацтеките кръвта на пленници и всякакви жертви се е леела щедро и при това чрез страшно варварски практики... В един аспект това е народ от истински убийци, или поне аристокрация от убийци.

Тоова поставя един много интересен въпрос, защото веднага се сещаме, че на относително еднакво технологично ниво, народите, културите и цивилизациите са различни. Всъщност въпросът е фундаментален и исторически, събиращ в едно история, политика и култура в може би най-важното сечение на хуманитаристиката.

Въпросът има широки аспекти, свързани с паралелите между социална организация и нивото на култура и на хуманизъм, т.е. на хуманните измерения на културата, която се развива в историята.

Знаем, че хората се цивилизоват с пътя на историята, вървят напред (разбира се, общността може да се разпадне и да загине, но не това ни интересува в контекста на разсъждението тук). В този ход напред, имаме по предзадание увеличение на цивилизацията, което значи:

А/ разивтие на институциите - т.е. създаване на социални организации, право, съд, ред и т.н. (виждаме това при ацтеките, че го има)

Б/ развитие на технологиите - т.е. на начина да се произвеждат блага; той е все по-сложен - от прост, към занаятчийски, след това занаятите се развиват и накрая идва промишленост; в този процес участва и държавата, със строежите на сгради и пътища водопроводи, крепости, правене на оръжие и т.н. и т.н.

В/ Развитие на културата-

а. на науката, или, ще го кажа по-широко, на знанията за околния свят, били те научни или практически;

б. на духовната култура, т.е. на творчеството, на създаването на духовна култура чрез материализирането й в различни артефакти;

в. на (ша ма прощавати за неточните термини) етичната култура, на морала и хуманизма.

Предполага се, че трябва тия неща да се развиват паралелно, но повече от явно е, че не е така.

Явно развитието на институциите и на духовната култура не съвпадат като процеси. Не съвпадат, защото и икономиката на една древна Гърция е базирана на това, на което е и тази на ацтеките, но в гърция не вадят сърца, а пращат в изгнание и тровят, но най-вече дялкат капители за партенони и творят дълбока и страховита философия.

(Тук можем да сочим изобилие от примери – та нали всъщност това различие формира историята, иначе тя щеше да е просто различно в хронологично отношение достигане на определени етапи на някаква социална механика, еднотипие някакво историческо; а не е – земеделските цивилизации се простират от Шумер до абсолютистките режими или царска Русия, едни са в тези условия немците, други италианците, трети балканците и т.н. и т.н. знаете – тук иде реч за самата конкретика на историята, такава, каквато я знаем - различна).

Следователно имаме общи закономерности на икономиката, технологията и политиката, но огромни културни форми на това съдържание.

При това, част от духовната култура е именно хуманизма, хуманното отношение към човешкото същество. Ще рече - намаляване на жестокостта спрямо зависимите хора - роби, пленници, наказани. Или изобщо към човека. И точно тук виждаме проблема на тези цивилизации - при един древен Китай, или древна Европа, има големи жестокости, но те са:

а. военни ексцесии, само при война;

б. наказания на престъпници;

Но в никакъв случай не са така дълбоко вкоренени в културата, както при тия в Лат. Америка, а

там, както „Апокалипто” образно ни показа, текат реки от кръв.

И как да обясним този примитивизъм, това поведение, сходно с това на канибалските племена, т.е. на много, много много примитивните, и то не на всички от тях, а на някои, народности, с развитата им социална организация и читавите градове, т.е. с високото ниво на цивилизацията им....

Ето това може да ни прати да мислим в посока за социалнопсихологическите нива и разновидности на отделните култури и цивилизации...

Има значи една силно варираща историческа компонента и тя е социалната психология на съответната общност.

Трудно ми е да обоснова ясно причини за тази вариантност, за това разнообразие, но то като факт е налице.

Ще ми се да провокирам с това мненията ви по тоз въпрос.....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Наистина и на мен ми е интересно защо точно народи със сравнително висока стемен на развитие като ацтеките и маите са прибягвали до такива ритуали, а не да речем папуасите или аборигените. Жестокостта при други общества - Рим, Китай и Япония е била все пак "нормирана".

Въпреки, че Рим...хм...В древен Рим са хвърляли хора на зверовете за да гледат как ги ядат.

Понеже съм привърженик на християндемократичните ценности, няма как да не отговоря че от тях тръгва хуманизма. Но пък ми е интересно как в Англия и Русия дори през късното Средновековие още "разчертворват" обявените за престъпници.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Наистина и на мен ми е интересно защо точно народи със сравнително висока стемен на развитие като ацтеките и маите са прибягвали до такива ритуали, а не да речем папуасите или аборигените.

А защо непременно високата степен на развитие трябва да се обвързва с милосърдие/хуманизъм?

Тези общества са следвали свой път на развитие със свои ценности, различни и непонятни за Стария свят.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Точно в това е въпроса?

Да, Рим е жесток на арената, иначе другата жестокост е свързана с наказания. Средновековието също е жестоко, западното и руското, византийското малко по-малко. Но там също е насочено срещу престъпниците.

Докато при латиноамериканските империи (те са далеч от средновековието, де) патологичната и масова жестокост е и норма, и ежедневие, и религиозна практика... :post-20645-1121105496:

Можем да кажем, че тяхните империи са специфична картина, нещо като стигнал до нас исторически разрез на възникването на примитивните държави - но те не са никак примитивни като социална организация и инситуционална сложност. ???

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...