Духът на Сун Дзъ и духът на българската война

[КГ125]

Може да е гръмко казано, но аз пък виждам паралели.

Кратки изречения, по български недодялан стил, дори накрая има малко смешни стихове (но да не забравяме духа на късния 19-ти век... ). Видимо текстът е нередактиран, има накрая и цитирани доста поговорки, явно става дума за някакви записки.

Нито една излишна дума и проникновение в духа на войната, каквото не всеки път се достига и във военната академия. Отдавна съм забелязал способността на българските военни (поне на тези от миналото) да кажат всичко с малко думи, но това тук е Сун Дзъ на 20-тия век.

Кратки думи от може би най-големият разбирач на бойния дух в новата българска история:

полк. Борис Дрангов, „Съвети за строеви офицери”

Взето е оттук: http://lubomir33.blog.bg/history/2010/11/16/quot-pomni-voinata-quot-na-polk-boris-drangov-velikolepna-kn.635752#last_comment

На бойното поле човeк се показва такъв, какъвто може да бъде. Бойните дни са дни на истината. В бой човек има само един истински враг—страха. Не числото на убитите, а ужасът, що овладва останалите живи, води към загуба на битките.

Помни войната, облегнат на бляскаво заточен меч; будно следи: Дните са лукави... Врмето не чака човека, човека чака времето.

Войната е безгранично насилство. Война — смърт : убивай колкото можеш повече. Убивай, не щади; умри, но победи! Тя иска краен напън на духовни и телесни сили, проява на всички свойства човешки, от най-възвишените, до най-низки...

Дотогава, докато не повалим врага, сами сме в опасност, че той ще ни повали.

Главното сечиво на войната е човека с добродетели, слабости, страсти. Военното изкуство ни учи, как да побeждаваме човеци : най-силните началници са човеководци.

Господството на човека възраства: по-съвършените сечива искат и по-съвършени човеци.

Работата е не толкова да изтребим неприятелските войници, колкото да унищожим тяхното мъжество. Изплашеният е полуразбит.

Страх възниква, когато човек мисли или очаква някакво зло. Колкото неизвестността е по-голяма, толкова страхът е по-силен.

Причинява страх: внезапна, неминуема опасност, която човек узнава по необясним силен шум; неочаквана вест за опасност, която го заплашва.

Предразполагат към страх : непрогледният мрак, черните предмети, странните на вид лица и особено тъмните места; усамотеността; зловещата тишина, прекомерната умора; дългия глад; телесната слабост.

Залагай на храната! Създавай чудовища чрез корема! Войниците да бъдат сити при всички условия; На война спи и яж всеки път, когато ти се предостави случай за това.

Колкото и да се грижиш за ранените, все ще бъде малко.

Не прибързвай никъде и не закъснявай никога. Точно до минута пресмятай времето. Навикни да опазваш силите на войника при всички обстоятелства, за да ги използуваш за най-големия напън.

Всяка излишна стъпка е престъпление спрямо успеха!

Във всички бойни войски, във всички времена любовта, доверието, взаимната преданост на началници към войници и на войници към началници твориха безсмъртни дела. Имай мъжеството, бидейки началник на служба, да бъдеш другар вън от служба.

Популярничането е недостойно ; излишната суровост отдалечава.

Началник, който не държи войниците си в ръце и не ги движи като един човек, не е достоен за положението си.

....кога генералът води, кой не иска да умре?

в поход върви на своето място ; не яж, когато юнаците гладуват: не пий, когато жадуват; не се грей, когато мръзнат. Дойде ли ред за почивка, изпърво настани ги добре.Сам устроявай се просто; живей скромно задоволявай се от малко.

Работи повече от подчинените. Не брой часовете. Идвай на учение по-рано; отивай си по-късно , повече ще видиш, повече ще научиш. Не спи когато подчиненит спят -въпросът засяга твоята чест !

Само служейки ти, ще добиеш пълно, искрено, безотчетно доверие, което ще ги кара да казват: той е тук — това стига.

И тогава за нашия войник няма да има нищо невъзможно.

Войска, в която войника вярва в началника, има такова предимство, което с нищо не може да се навакса. Всяка част от тая войска е семейство, способно да върши чудеса.

Дисциплината е плод на доверието ни към другари и началници.

Следи непрестанно, щото никой, никога, пред никого да не трепва.

Възможно по дълбоко внушавай на войника, че той е юнак, какъвто няма друг на света. Юначеството е най-необходимо качество на воина. То рeшава боя. Във всичко предимство има по-юначния. Най-юначния в боя е обикновено и най-умния.

Единствените грешки, що заслужават укор, са бездейността и страха пред отговорността.

В нашето дело не може да не се греши. Няма по-лоша грешка от нерешителността. Напред дръзко и упорито ...

Преди боя направи нравствен преглед на частта си, минавайки пред строя. Кажи нещо на офицерите, подофицерите, войниците; развесели ги; насърчи ги; подири случай да ги извикаш по име за да им докажеш, че никога не ги забравяш.

Който навикне на суета, той и слисва се много леко.

Ако началника е спокоен в трудни мигове, то и частта е спокойна и за всичко способна.

Повдига духа: нападението, победата, наградата, похвалата, дишащата началникова увреност в успеха, приятната вест, изгледа на пленници, прекарани пред строя, надежната свръзка с добре гледаните войнишки челяди, спомена за минали славни подвизи.

Понижава духа : отбраната ; отстъплението, даже заповядано ; лоша вест ; съмнение в измяна ; постоянни загуби от огъня; изгледа на мъртви, ранени и в кърви облени; позорното бягство на закрилените от строя; безнаказаността на опозорените; умората и теглата; бездейността и мъртвината.

Духът никога не остава на едино равнище: Престанеш ли да го повдигащ, той се понижава. Нападай неприятеля навсякъде, където и да го срещнеш.

Нападението силно повдига духа, обърква кроежите на врага; отнема неговата свобода, а на нас позволява да съсредоточим превъзходни сили на избраното място, да го ударим бързо, неочаквано и смъртоносно.

Никога не питай, колко са, а къде са. Ако почнеш да ги броиш, всякога ще ги изкараш повече и няма да нападнеш. Съзнанието на силата е всичко.

Нападай толкова по-дръзко, колкото числено си по-слаб, работата е по заплетена, появата на врага по-неочаквана. Черпи сила от твърдата решимост да победиш или да загинеш. Който мисли за последствията юнак не става !

Тайна, бързина, изненада !

Три човека в тила на неприятеля са по-ценни от 50 пред него.

За да излязат от бездейност, много тежка под куршумите, подържките неволно се увличат по-рано в боя.

На война няма празници. Войникът трябва да е зает всякога. В свободното време обучавай частта си основателно; беседвай с нея често;

Празността е майка на всички злини. Всичко неподвижно се сплува.

живото дело в мастило не удавяй

Военната служба в едно и също време изисква: „не смей да разсъждаваш" и “не смей да не разсъждаваш". Това значи: не смей да разсъждаваш върху съществото на заповедта, но напъни всичките си сили на ум, воля и тяло за да я изпълниш свястно, по духа на сърцето на началника. Едностранната дисциплина, основана или само на разсъждение или само на неразсъждение, е верен залог да бъдеш бит: умувача ще превърне почина в своеволство и ще подрови единството, без което успехът е немислим. А услужливият глупак е по-опасен от враг.

Началникът изяснява обстановката и посочва целта, а подчиненият сам избира средствата ..

Неполучаването на заповед никога не може да оправдае бездейността.

Победата се гради на взаимна поддръжка. Победата е плод на ред частни успехи.

Лоши хора няма , лоши са ония, които ги търпят.

То какво да цитираш и какво не...

С две думи -четете!

Drangov.pdf

Редактирано Септември 25, 2011 от КГ125

[glishev]

Ако ти дам да прочетеш и Дайдоджи Юдзан, чак ще се просълзиш:

У нас дори у селяните има по някой ръждив меч... изглежда, че нашият народ е най-войнствен на света... но воинът трябва да е готов както за мира, така и за войната...

[КГ125]

И още как ))

В поход ред в частите ще има само тогава, когато се иска всякога да вървят в ред; иска се не само от старшите началници, но от всички. Ротните командири са основни устои за подържане на реда: ако ротите вървят в ред, то и цялата колона ще бъде в ред, колкото дьлга и да е. Ротните командири да пропущат покрай себе частите си: колкото по-често, толкова по-добре; най-вече на места, където по-леко възникват безредици (села, чешми, мостове). Изобщо, мястото на всички началници е там, където повече е възможно струпване, следователно и безредици. За да възстановиш реда, когато разтягането е неизбежно, спри главата за да се сгъстят, но по никой начин не допущай да тичат. Разстоянията може да се намаляват- не бива да се увеличават. Дежурните и дневалните да вървят след ротите си, да прибират останалите и заболелите да предават в болничните коли. Подържай най-строг ред в обоза: да върви в нишка, по дясната страна на пътя ; коларите на местата си; на спирките никакво изпреварване. При обоза — никакви излишни хора. Без такъв ред, имайки всичко, нямаш нищо! - обозът ще запуши пътя,

При походи далеч от врага - сгоди; близо - бойна готовност, тоест да разузнаваме, да се охраняваме, събрано да вървим, възможно по-скоро дружно да нападнем. Усилен поход разпределяй : след първата трета- почивка 1-1 и половина час; след втората трета- 4-5 часа, вода, храна; после - останалото. За нощен поход: изучи пътищата; вземи надеждни водачи; върви по-събрано; охранявай се по-близо; пази свръзка, посока, ред, тишина; съкрати почивките, на почивките не сядай; без заповед не стреляй. В пек: вода : тръгвай по-рано или нощем пътувай, а в жегата почивай. Увеличи разстоянията ; намали бързината; раздвои колоната; избягвай низината; облегчи войниците, разкопчай яките, запретни ръкавите; покрий с кърпи главите. В студ: усилена храна; неподвижно не стой; на ветровити места не почивай, не сядай, не задремвай. Който седне, заспива; който заспи, умира. В сняг: челната част често сменявай ; в светло похода свършвай. Средства за да скриваш движенията си: бързина; нощ; тайна; хитрост: предните постове оставяй на местата си; никого не пропущай през постовете; селата избягвай; лъжливо нападай в посока, обратна на движението си; оставай команди да подържат бивачните огньове; охраната насочи в лъжлива посока. Пази се от хитро-мъдра подвижност. Хитрата лисица — цялата в капана. На умните работи сал брадите им ги знаят. Възпитавай се така, че езикът да слуша главата, а не обратно. Не говори излишно за силата, състава и кроежите ни; откъде идем, за къде отиваме. Залавяй всички лица които разпитват. Външни хора до частта не допущай.

Разполагане на почивка. Загубите от болести са по-големи отколко от битки. За да намалиш тия загуби: разумно пести силите на хората; изобилно, добре и навреме храни..

Частната собственост е неприкосновена. Лекото отношение към имота на жителите в мир подготвя „мародери" на война

Редактирано Септември 25, 2011 от КГ125

[КГ125]

Бой. Решава се съдбата на Отечеството.

За да избегнат действието на оръжието.....войските усърдно използуват местността, скриват движения и позиции.

Неизвестностността поражда неопределе-ност и неувереност. Далекобойността затруднява приближаването.

Колкото по-наближаваме врага, толкова силния огън по затруднява ръководството, докато го прекъсне съвършено и всичко се предостави на досетливостта и предприемчивостта на всеки воин.

Редактирано Септември 25, 2011 от КГ125

[КГ125]

строевият офицер е назначен да работи, а не да говори.

Цялата тактика сведи към тази пътеводна мисъл: цялото безчислено множество военни цели достигай само с 2 средства: поход и бой, а за да не бъдеш изненадан, тези положения винаги придружавай с мерки за разузнаване, охрана, наблюдение, свръзка, разпознаване;

[КГ125]

Надявам се това да се чете в началните курсове на Военния университет...

[kramer]

В НИМ има една картина, изобразява се посещението на фелдмаршал Макензен в офицерската школа на Дрангов в Скопие през 1916г. Жалко че не мога да я кача.

Редактирано Септември 29, 2011 от kramer

[КГ125]

Защо не? Ако е технически проблема, да видим не може ли да стане?

[Южняк]

Колко необикновено...тоя човек, тоя войник би сгънал Сун Дзъ на четири....все едно чета обясненията на Борис пред папата как прабългарите си подготвят войската...

[glishev]

Те хората са си го казали: "има Дрангов - има леб".

[КГ125]

Това е, защото той е може би военначалника в българската армия с най-сериозно отношение към логистиката и тила, ясно осъзнавайки значението му.... "Създавай чудовища чрез стомаха", т.е. просто и ясно - храни войската.

Защото често в българската армия на тила се гледа малко с презрение... И в руската е така. В съветската и българската мемоарна литература или пък художествена, че и в историческата, можеш да срещнеш щампата "тилови плъх" и др. подобни. По случайност прочетох едновременно Ото Кариус и Дрангов и се впечатлих с какво огромно, дълбоко уважение големият немски танкист споменава след толкова години имената на тиловаците, които са носели храна и снабдяване и в най-напечените места и са им поправяли машините денонощно.

[КГ125]

http://www.lostbulgaria.com/?p=2643

Малко фотографии от "Изгубената България" - подп.Дрангов на развод в ШЗО - Скопие и две снимки от различни полеви занятия на школата.

Празник по производството на завършилите школници. Полк. Дрангов е правия в средата на плаца...

(няма снимка, на която тоя човек да няма абсолютна военна стойка... )

Редактирано Октомври 2, 2011 от КГ125