Роботизирано изследване на Марс

[insighting]

Преди 15 часа, SAlexandrov said:

Учените, работещи с марсохода на НАСА „Пърсъвиърънс“ откриха, че на Марс са протичали химични реакции, които загатват, че в миналото на планетата е имало живот!

Екстремофилите са любим инструмент на астробиолозите. Но те не само са добри за разбиране на видовете екстремни среди, в които животът може да оцелее, но понякога са полезни и като реални инструменти, създавайки материали, необходими за друг живот – като кислород – в тези екстремни среди. Неотдавнашна статия на Даниела Били от Римския университет Тор Вергата, публикувана в предпечатна форма в Acta Astronautica, разглежда как един конкретен екстремофил изпълнява ролята едновременно на полезен тестов субект и полезен инструмент.

 

Цялата статия: https://www.actualno.com/cosmos/mikrob-moje-da-jade-marsianski-prah-i-da-proizvejda-kislorod-news_2493640.html

[SAlexandrov]

Европейската мисия ЕкзоМарс засне кометата 3I/ATLAS от орбитата на Марс!

Снимка на кометата 3I/ATLAS, заснета посредством камерата CaSSIS на „ЕкзоМарс“. Photo credit : ESA/TGO/CaSSIS

8 октомври 2025 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Придобилата популярност междузвездна комета 3I/ATLAS се сближи с Марс на 3-ти октомври и това беше шанс за роботизираните апарати, работещи в орбита и на повърхността на планетата, да се опитат да я фотографират. Европейската космическа агенция (ЕКА) също насочи камерите на своите мисии „ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър“ и „Марс Експрес“ към кометата – и от двете „ЕкзоМарс“ сполучи да направи снимки!

Изображенията, съчетани в показаното по-горе GIF-че, са получени посредством камерата на „ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър“ на име „CaSSIS“. Кометата 3I/ATLAS се визуализира като подвижна бяла точка. Тъй като тя е прекалено отдалечена, дори и мощната камера на „ЕкзоМарс“ не е в състояние да различи нейното ядро. Но комата на 3I/ATLAS е голяма, простираща се в продължение на няколко хиляди километра, така че тя лесно може да се визуализира.

Напомням на читателите, че мисията „ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър“ бе плод на някогашно и вече приключило сътрудничество между Роскосмос и ЕКА, като тя функционира в околомарсианска орбита от 2016 година насам. По-старата европейска мисия „Марс Експрес“, която работи от края на 2003 г. досега, също се опита да снима 3I/ATLAS – но за съжаление снимките не са се получили. Според изследователите това се дължи на факта, че максималното време на експозиция на камерата на „Марс Експрес“ е само 0.5 секунди, докато това на „ЕкзоМарс“ е пет секунди.

Направени са и опити кометата да бъде анализирана и със спектрометрите OMEGA и SPICAM (на „Марс Експрес“) и NOMAD (на „Екзомарс“), но все още е рано да се каже със сигурност дали получените данни са с достатъчно добро качество, за да се направи спектрална характеризация.

Повече за кометата 3I/ATLAS можете да прочетете в публикацията на КОСМОС БГ от юли.

За повече информация: ЕКА

https://cosmos.1.bg/space/2025/10/08/exomars-interstellar-comet/

[SAlexandrov]

НАСА изгуби контакт с марсианския космически апарат Мейвън!

На илюстрацията: „Мейвън“. Image credit : NASA

10 декември 2025 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. НАСА съобщи неприятна новина – на 6-ти декември ръководството на 11-годишната марсианска мисия „Мейвън“ загуби радиоконтакта с космическия апарат!

Според прес-съобщението на агенцията, причините за загубата на радиосигнала тепърва се изясняват. Знае се единствено, че на 6-ти декември „Мейвън“ е изпратил информация към Земята, че всичките му бордови системи работят безупречно, но след като преминал зад Марс, антените на НАСА Дийп Спейс Нетуърк не успели да засекат радиосигнал от апарата.

Напомням на читателите, че мисия „Мейвън“ бе изстреляна през ноември 2013 г. и пристигна в орбита около Марс през септември 2014 г. Космическият апарат е изпълнил всичките си научни задачи и при всички положения работата му ще се отчете като успешна – но една евентуална загуба би била болезнена. Мисии като „Мейвън“ служат също така за осъществяване на радиовръзката с марсоходите „Пърсъвиърънс“ и „Кюриосити“. От години съществува притеснение, че флотилията спътници на НАСА около Марс застарява – всичките работят в продължение на повече от десетилетие. „Мейвън“ даже е най-младата от орбиталните американски мисии – другите, които служат като релеен спътник, работят от още по-отдавна – „Марс Риконсиънс Орбитър“, от 2006 г., а „Марс Одисей“ – от 2001 г. – т.е. те вече са на две десетилетия.

През ноември НАСА изпрати още една орбитална мисия към Червената планета – „Ескапейд“ с ракета на Блу Ориджин „Ню Глен“, но двата ѝ спътника, построени от Рокет Лаб, не могат да се използват за препредаването на данните от марсианската повърхност. Както Рокет Лаб, така и Блу Ориджин предвиждат да построят нови марсиански телекомуникационни спътници, но до изстрелването им ще минат години.

https://cosmos.1.bg/space/2025/12/10/nasa-loses-contact-maven/

[SAlexandrov]

Мисията на НАСА ESCAPADE пристигна в околностите на точката на Лагранж L2 преди да се отправи към Марс!

На илюстрацията: мисията ESCAPADE. Image credit : NASA

23 януари 2026 г. 17:45 ч.

Светослав Александров. Когато през ноември ракетата на Блу Ориджин „Ню Глен“ излетя, общественото внимание бе приковано върху успешното кацане на първата ѝ степен и някак си остана в сянка новината, че тя изпрати към Марс мисията ESCAPADE, построена от Рокет Лаб за нуждите на НАСА. На 20-ти януари бе съобщено, че двата спътника „Блу“ и „Голд“ са пристигнали успешно в района на точката на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце!

Напомням на читателите, че първоначално ESCAPADE трябваше да бъде изстреляна през есента на 2024 година, когато Земята и Марс бяха в благоприятна позиция за осъществяването на марсианска мисия – възможност, която се открива веднъж на две години. Но тогава Блу Ориджин се забави с разработката на ракетата „Ню Глен“ и освен това НАСА се притесни да изстреля двата спътника с нова, нетествана ракета. Бе взето решение ESCAPADE да лети чак след демонстрационен успешен полет на „Ню Глен“, който бе реализиран през януари 2025 година. Но през ноември, когато стана възможно ESCAPADE да бъде изстреляна на втората ракета „Ню Глен“, позициите на Земята и Марс не бяха подходящи за отправяне към Червената планета.

Ето защо бе взето решение двата спътника „Блу“ и „Голд“ да бъдат изпратени временно към точката на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце. Сега Рокет Лаб ни информира, че всички двигателни маневри за довеждането на спътниците до L2 са изпълнени успешно!!! „Блу“ и „Голд“ ще престоят на това място до ноември тази година, когато пътешествието към Марс официално ще започне.

Задачата на спътниците от мисия ESCAPADE е да изучават магнитното поле и атмосферата на Марс.

https://cosmos.1.bg/space/2026/01/23/escapade-arrives-at-l2/

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс се придвижи за пръв път посредством генеративен изкуствен интелект!

Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода на НАСА „Пърсъвиърънс“ на 30-ти януари тази година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

31 януари 2026 г. 17:40 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА „Пърсъвиърънс“ за пръв път в историята на космонавтиката изпълни придвижване на повърхността на друга планета съобразно маршрут, планиран посредством генеративен изкуствен интелект! Тук не става въпрос за специализираните AI алгоритми, отдавна използвани в науката, а за същата технология, която стои зад модерните чатботове.

Този пробив в космическите дисциплини се случва на фона на разгорещени дискусии в обществото относно обещанията и ползите от изкуствения интелект. Но докато много хора виждат основно негативите, най-вече под формата на увеличаващата се фалшива информация и „дийпфейк“ видеоклиповете, които заливат социалните мрежи, за учените изкуственият интелект донася неочаквани ползи. Очевидно сега е станал толкова добър, че може без проблем да планира маршрута на марсоходите!

В периода между 8-ми и 10-ти декември „Пърсъвиърънс“ измина около 400 метра на Марс през осеяно със скали поле, като маршрутът бе начертан от визуално-езиковия модел Claude на Anthropic. Но сами можете да си представите, че задачата не се оказа толкова проста, колкото въвеждането на базов промпт.

Марс се намира средно на 225 милиона километра от Земята. Огромното разстояние води до забавяне на комуникациите – сигналът между наземното ръководство и марсоходите пътува в продължение на минути, което означава, че управлението на марсоход в реално време е невъзможно, както навремето съветските специалисти са управлявали „Луноход 1“ и „Луноход 2“ на близката до нас Луна. Ето защо през последните 28 години, т.е. откакто през 1997 г. кацна първият марсоход на НАСА „Съджърнър“, маршутите се планират ръчно от работници, които анализират терена и начертават т.нар. „навигационни точки“. Тези навигационни точки са разположени грубо на всеки 100 метра, за да се избегнат всякакви пречки.

Този път обаче навигационните точки бяха планирани от изкуствения интелект. Но за да може Claude изобщо да изпълни задачата, НАСА трябваше да тренира бота с висококачествени данни за терена, предоставени от камерата на орбиталната мисия „Марс Риконисънс Орбитър“. Едва след това нямаше проблеми за изкуствения интелект да определи кои са опасностите по пътя и да начертае маршрут.

За да са сигурни, че няма да има гафове, специалистите първо изпратиха командите към марсохода-близнак на „Пърсъвиърънс“, намиращ се тук, на Земята, и чак след това бяха излъчени към Марс.

Ръководството на мисията смята, че благодарение на Claude екипът сега ще прекарва два пъти по-малко време в планиране и ръчен труд. Това ще освободи времето за повече научна дейност. С други думи, ще знаем много повече за Червената планета!

Засега това, което НАСА направи с „Пърсъвиърънс“ на Марс, бе просто демонстрация. Но скоро интелигентни системи ще намерят приложение и на бъдещите луноходи и марсоходи, хеликоптери, дронове. Това е критично важна технология, която е нужна за установяването на постоянно присъствие на Луната и на пилотирани мисии към Марс.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2026/01/31/perseverance-first-ai-drive/

[SAlexandrov]

НАСА: Небиологичните процеси не обясняват органичните вещества на Марс!

Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода „Кюриосити“ на 8-ми февруари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

9 февруари 2026 г. 18:45 ч.

Светослав Александров. Спомняте ли си вълнуващото откритие от март миналата година, когато НАСА обяви, че марсоходът „Кюриосити“ е открил за пръв път дълговерижни въглеводороди на Червената планета? Сега американската космическа агенция излезе с ново становище: нито един от възможните небиологични фактори не обяснява тяхното наличие. Това означава, че е разумно да се предположи, че на Марс е имало живот!

Когато писах за находката преди година, тогава подчертах, че химичната лаборатория SAM на борда на „Кюриосити“ е открила присъствието на три сложни органични съединения в марсианския грунд: декан, ундекан и додекан. Учените обаче подчертаха, че има два начина, по които те биха могли да са се образували: посредством метаболизма на живи организми или чрез небиологични източници, например процеси, които са протичали около древните хидротермални комини, където водата е взаимодействала с минералите.

На 4-ти февруари обаче в сп. Astrobiology излезе нова научна статия, ръководена от Александър Павлов – водещ изследовател в космическия център на НАСА „Годард“. Статията обобщава резултатите от мащабно проучване, което се е опитало да установи дали познатите небиологични обяснения описват добре поведението на марсианските органични вещества. Учените са се облегнали на всякакви методи – математическо моделиране, лабораторни експерименти, данни от „Кюриосити“. Моделирането е позволило на екипите да пресметнат какво е било първоначалното съдържание на органичните вещества, ако отчетем влиянието на суровите марсиански условия, които с течение на милионите години биха ги разградили. Резултатът: на Марс е имало много по-голямо количество органични вещества, отколкото биха се образували в резултат само и единствено на небиологични фактори!

Това ни води до логичното заключение: в далечното минало на Марс е имало живот.

Изследователите все пак си оставят вратичка: възможно е да не познаваме добре условията на Червената планета в древността. Възможно е да е имало някакви други, неизвестни фактори, които да са могли да доведат до съхраняването на органичните вещества. Нужни са допълнителни проучвания. Но съобразно текущото ниво на нашите познания, небиологичните фактори сами по себе си са недостатъчни за обясняването на органичните вещества.

Няма спор, че на космическите ентусиасти им е писнало от „може би“ и „най-вероятно“ и искат категорично, стопроцентово доказателство. Но както подчертава сръбският изследовател Милан Чиркович, научните открития много рядко се появяват под формата на „еврика“, както е бил случаят с Архимед. Научният процес е бавен и поетапен. Отнема време, докато се натрупат данни. След това някои от тях биват потвърждавани, а други – оспорвани. Все още не сме стигнали момента на консенсус, когато учените могат да кажат категорично „да, има“ или „да, няма“.

https://cosmos.1.bg/space/2026/02/09/nasa-mars-life/

[SAlexandrov]

Ракета на СпейсЕкс Фалкън Хеви ще изведе към Марс европейския марсоход Роузалинд Франклин

На илюстрацията – марсоходът „Роузалинд Франклин“. Image credit : ESA

19 април 2026 г. 08:15 ч.

Светослав Александров. НАСА направи своя избор с коя ракета ще бъде изпратен към Марс европейският марсоход „Роузалинд Франклин“ – и това е ракетата на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“! Мисията се ръководи от Европейската космическа агенция (ЕКА), която ще построи транспортния модул и спускаемия апарат – но НАСА помага за някои неща.

Сред помощта, осигурена от американците, е включен изборът на ракета-носител и услугите, свързани с изстрелването, доставката на радиоизотопни нагреватели за системите на марсохода и спирачни ракетни двигатели, нужни за кацането.

Напомням на читателите, че усилията на ЕКА да изпратят марсоход на Червената планета датират от десетилетия, но различни геополитически фактори ги спъваха. Разработката на марсохода започна през далечната 2005 г. като концепция в рамките на европейската космическа програма „Аурора“. За да пести средства, през 2009 г. европейците сключиха договор с НАСА за съвместно изпълнение на програмата на име „ЕкзоМарс“, която включваше изстрелването на две мисии – на орбитална през 2016 г. и на марсохода през 2018 година.

Проектобюджетът на президента Барак Обама през 2012 г. обаче сложи точка на партньорството между НАСА и ЕКА, защото се оказа, че разходите за космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (който впоследствие излетя чак през 2021 г.) нарастват главоломно и НАСА не може да си позволи да се посвети на амбициозна изследователска програма, свързана с Марс. Така европейците се принудиха да потърсят нов партньор – Русия.

Руснаците се съгласиха – и през 2016 г. бе изстреляна първата мисия от програмата „ЕкзоМарс“ на име „Трейс Газ Орбитър“, посредством руска ракета „Протон-М“. Мисията продължава да работи в орбита около Марс и до ден днешен. За осъществяването на втората мисия – с марсохода „Роузалинд Франклин“, руснаците трябваше да осигурят още спускаем апарат „Казачок“, освен ракета „Протон-М“.

Втората мисия бе отложена, първо от 2018 за 2020 г., а после допълнително за 2022 г. заради проблеми с изпитанията на парашутната ѝ система за кацане. Всичко изглеждаше наред в технологично отношение за изстрелването през 2022 г. – когато Русия нападна Украйна. Това доведе до прекратяването на всякакво сътрудничество между Европа и Русия, което включваше и край на съвместната инициатива „ЕкзоМарс“.

Но Европа реши да изпълни мисията на марсохода „Роузалинд Франклин“, като създаде собствен спускаем апарат. През 2024 г. бе сключено ново партньорство с НАСА, за доставката на американска ракета-носител, двигатели за кацане и радиоизотопни нагреватели. Сега изглежда, че мисията сблъсква с дежа вю. Днешният президент Доналд Тръмп се готви за ново орязване на бюджета на НАСА. Прочие, такъв опит бе направен от него през изминалата 2025 г., но той бе осуетен от Конгреса.

И докато около партньорството между САЩ и Европа отново виси несигурност, този път Европейската космическа агенция е категорична, че е подготвена за всякакъв сценарий и ако Щатите се отдръпнат, европейците имат пълната технологична възможност да продължат работата самостоятелно и да осигурят изстрелването на „Роузалинд Франклин“ в срок през 2028 година.

Изглежда, че работата по европейския марсоход най-накрая достига до финалната права.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/19/spacex-falcon-heavy-launch-rosalind-franklin/

[SAlexandrov]

Седем органични молекули бяха открити за пръв път на Марс от марсохода Кюриосити

Снимка на повърхността на Марс, заснета от марсохода „Кюриосити“ на 23-ти април. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

24 април 2026 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА „Кюриосити“ проведе анализ на най-богатата на органични вещества скала на Марс. От установените 21 органични съединения седем от тях бяха намерени за пръв път на планетата.

Засега учените не разполагат с информация дали тези молекули са създадени посредством биологични или геологични процеси (и двете възможности са вероятни), но със сигурност откритието потвърждава, че в далечното си минало Марс е притежавал всички необходими условия, за да поддържа живот. Нещо повече, списъкът с органични молекули, които могат да бъдат съхранени в марсианските скали въпреки милиардите години и въпреки излагането на радиация, непрекъснато расте.

Откритието бе официално публикувано във вторник в научното списание Nature Communications.

Скалната проба бе анализирана от „Кюриосити“ още през 2020 година. Тя носи името „Мери Анинг 3“ – кръстена на Мери Анинг, известна английска палеонтоложка и колекционерка на фосили. Счита се, че скалата е била покрита от езера и потоци преди милиарди години. Това е бил своеобразен оазис на Марс, който периодично се е появявал и впоследствие е пресъхвал. Така в него са се натрупали глинени наноси – перфектното място за съхранение на въглерод-съдържащите молекули, дори след като днес планетата е студена и суха пустиня.

Сред новоидентифицираните органични молекули присъства хетероциклично съединение, съдържащо азот. Това е молекула, предшестваща ДНК и РНК. Подобна находка никога досега не е намирана нито в метеорити на Земята, попаднали от Марс, нито от спускаемите апарати и марсоходите, които работят на марсианската повърхност.

Беше намерен и бензотиофен – органично съединение, съдържащо сяра. То е било откривано в някои метеорити, поради което някои учени предполагат, че по този начин на ранната Земя са били „посявани“ предшестващите молекули на живота в ранните етапи от еволюцията на Слънчевата система.

Новото откритие допълва това от 2025 г. – когато на Марс бяха открити дълговерижни въглеводороди като декан, ундекан и додекан. И двете открития са направени посредством прибора SAM – специална лаборатория, помещаваща се във вътрешността на марсохода „Кюриосити“. Марсоходът, посредством пробивна машина, разположена на „ръката“ му, раздробява скалния материал до прахообразна пудра. Тази пудра бива подавана към фурна, поддържаща високи температури, като в хода на този процес се освобождават газове. Те впоследствие биват анализирани. Освен това SAM провежда т.нар. „мокри“ химични опити – пробите биват разтваряни в предварително подготвен разтвор, при което протичат химични реакции, водещи до разграждането на големите молекули – молекули, които иначе трудно биха могли да бъдат открити. Интересен факт е, че са приготвени само два разтвора от тетраметиламониев хидроксид – поради това учените трябваше много да внимават, преди да подберат скала на Марс, която да е подходяща за анализ. Все пак имаха на разположение само два опита. Пробата „Мери Анинг 3“ бе първата, подложена на този анализ. За контролен анализ бе направен експеримент на Земята с парче от метеорита Мърчисън, за който се знае предварително, че съдържа органични молекули. Резултатите от опита потвърждават, че материалът от „Мери Анинг 3“ може да се е получил от разпадането на комплексни съединения, които могат да са свързани с живота.

За пръв път такива опити биват провеждани на Марс благодарение на „Кюриосити“, но центърът на НАСА „Годард“, който е построил лабораторията SAM, подготвя сходни прибори за бъдещи мисии. Такъв прибор ще бъде добавен към европейския марсоход „Роузалинд Франклин“, който ще бъде изстрелян през 2028 г., както и на мисията на НАСА „Драгънфлай“, която през същата година ще се отправи към Титан, луната на Сатурн.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2026/04/24/seven-organic-molecules-mars/